МОТИВИ към Присъда № 189/18.04.2019г. постановена по НОХД № 277/2019г.
по описа на РРС.
Обвинението
против подсъдимия А. Г. П. *** е за това, че: 1. на 23.03.2019г. в гр.Разград,
обл.Разград, в условията на опасен рецидив, е отнел чужда движима вещ - щик за пушка
/нож/ „Манлихер“ на стойност 150 лева от владението на
М.Д.Б. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои- престъпление
по чл. 196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“б“ НК; 2. на 23.03.2019г. около 22.30 часа в гр.Разград,
обл.Разград, влязъл в чуждо жилище, собственост на М.Д.Б. ***, като е употребил
за това сила и деянието е извършено нощем- престъпление по чл. 170, ал.2 вр. ал.1 НК и 3. на 23.03.2019г. в гр.Разград,
обл.Разград, в условията на продължавано престъпление- с две деяния, противозаконно
унищожил и повредил чужди движими вещи на обща стойност 223,60лева, собственост
на М.Д.Б. ***, а именно: повредил дървена врата с размери 170см х 87см х 0,8 см
на стойност 70лева, като стойността на повредата е 5 лева, и унищожил входна врата
/ ПДЧ / с размери 195см х 83см х 2,4см, ведно с касата, на обща стойност 150 лева
и 4бр. подови плочки на обща стойност 3,60 лева, като общата стойност на унищожените
вещи е 153,60 лева- престъпление по чл.216, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК.
Съдебното производство срещу подсъдимия е проведено по
реда на глава 27- съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК, по искане
на подсъдимия и неговия защитник. При предварителното изслушване подс.П. е признал фактите, посочени в обвинителния акт,
поради което и на основание чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е
обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието му, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Защитникът му- адв.Н. счита, че делото е изяснено от
фактическа страна, като от правна навежда доводи за несъставомерност
на обвинението по чл.196 от НК, тъй като няма кражба поради липса на умисъл,
алтернативно счита, че деянието съставлява маловажен случай по чл.194, ал.3 от НК. По отношение на другите две деяния счита, че наказанията следва да бъдат
наложени под и към минимума, отчитайки мотивите и другите смекчаващи
отговорността обстоятелства.
Представитeлят на Районна прокуратура гр.Разград поддържа
обвинението и го счита за доказано, с оглед на направеното самопризнание и
другите събрани на досъдебното производство доказателства. Предлага на съда да
признае подсъдимия за виновен по така повдигнатите му обвинения, като му се
наложи наказание при условията на чл.58а, ал.1 от НК, намалено с 1/3, за всяко
едно от престъпленията, като му бъде определено и едно общо наказания в размер на
най- тежкото. Следва да бъде приспаднато предварителното му задържане, да бъде
осъден за направените разноски, щика за пушка „Манлихер“
да бъде върнат на пострадалия, а другите веществени доказателства- на
подсъдимия.
Разградският районен съд, като прецени събраните и
проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Подсъдимият А.Г.П. е роден на ***г. в Русия, руски гражданин,
със статут на постоянно пребиваващ в Р България чужденец, със средно образование,
женен, безработен и осъждан.
Същият живее от 1980г. в България, където завършил средното
си образование в СПТУ по автотранспорт- гр.Разград. Поради това владее писмено и
говоримо български език. Постоянният му адрес е в гр.Разград, ул.“Бели Лом“№55,
вх.А, ет.7, ап.20, но той от години не живеел там.
След като на 20.02.2019г. подс.П.
излязъл от Затвора Белене, след изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ за
срок от една година, той нямал къде да живее и отседнал при свой познат - св.И.Б.И..***
заедно с приятелката си св.М.Д.Й. и предоставил на подсъдимия една от стаите в жилището
си, за да я ползва.
На 23.03.2019г. вечерта подсъдимият бил заедно със св.И. и
св.Й. в жилището им, пил заедно с И. бира. Около 21.30 часа съобщил на И. и Й.,
че има среща с брата на неговия познат Л. /по прякор „Люпито“/,
а именно св.М.Д. Венков, за да си вземе документи, ключ за колата и други лични
вещи.
В действителност подс.П. същият
ден около 15.30 часа, вече се бил срещнал със св.М. В. Бил отишъл в дома му в гр.Разград,
ул.“********“ № ** и поискал от него да му даде намиращите се в апартамента му,
находящ се в гр.Разград, ул.“*********“ № **, вх.**, ап.**, документи. Тях П. бил
оставил там още преди да влезе в затвора, докато отсядал при Л.Б., с когото били
в близки приятелски отношения и който живеел в сочения апартамент преди да влезе
и той в затвора. Св.В. знаел, че брат му и подс.П. имат
неуредени имуществени отношения във връзка с лек автомобил „Ауди“, който бил купен
от Л.Б., но регистриран на името на П. и затова казал на подсъдимия, че следва да
се разбере с брат му и да не го замесва в отношенията им.
Така на 23.03.2019г. вечерта след като излязъл от дома на
св.И., подс.П. се поразходил из града и около 22.00 часа
стигнал до жилищния блок на ул.“******“ № **. Поради близките си отношения с Л.
Б., той знаел местонахождението на мазата и апартамента на М.Б. и решил да влезе
в тях. В мазата проникнал през прозорец, на който нямало поставено стъкло. В нея
търсил ценни вещи, но намерил само щик /нож/ за пушка „Манлихер“,
който взел. Вещта, била подарък на св.М.Б. от неговия дядо и била ценна като реликва
за него. За да излезе от мазата в коридора подс.П. повредил
дървената врата на помещението като откъртил металната планка, която била забита
във вратата и през която преминавал катинар в заключено положение.
След това подс.П. се качил на втория
етаж във входа и стигнал до входната врата на ап.5. Часът бил вече около 22.30 часа.
Там бил видян от съседа от ап.4- св.Х.А.Х., който се показал на вратата на жилището
си и го попитал какво прави тук. Св.Х. познавал подсъдимия, т.к. преди години и
той живеел в същия вход, а след това бил идвал да търси постоянно бившата си жена
и създавал много проблеми, както на нея, така и на живущите във входа. Подс.П. изглеждал пиян. Споменал, че документите му са там и
сочел вратата на ап.5. Като видял състоянието му св.Х. затворил вратата на жилището
си и си легнал. Подсъдимият обаче, бил решил да влезе в апартамента на Б., за да
си вземе вещите. Входната врата била заключена и в жилището нямало никой. С помощта
на ножа, който бил взел от мазата, изкъртил части от касата на входната врата и
самата врата, както и подовите плочки- четири на брой, разположени под вратата,
които се натрошили. Влязъл в жилището и взел свои лични документи- свидетелство
за раждане, трудова книжка, диплома за средно образование, паспорт, издаден от Руската
федерация, разрешение за пребиваване, застрахователно свидетелство, 6 бр. снимки
и контактен ключ за лек автомобил „Ауди“. Неизвестно колко време след това подс.П. излязъл от апартамента и жилищния блок.
Към 05.30 часа той се прибрал в жилището на св.И., на когото
казал, че се е видял с М.Б. и е взел документите и ключовете. Св.И. видял, че в
ръката си подсъдимия държи нож, за който П. му обяснил, че е негов и ще го скрие.
Св.И. се усъмнил, че подс.П. е откраднал вещите. Когато
по-късно същия ден- на 24.03.2019г. служители на МВР дошли да потърсят подсъдимия
в дома на св.И., него го нямало, но донесените през нощта вещи били там и И. ги
предал с протокол за доброволно предаване.
Междувременно след разговора с подсъдимия на 23.03.2019г.,
на следващия ден- 24.03.2019г. около 10.00 часа, св.М.Б. решил да отиде до апартамента
си на ул.“*******“ № **, вх.**, ап.** и да види какви точно документи има там, оставени
от брат му, и дали сред тях има такива на подс.П.. Стигайки
до входната врата на жилището видял, че тя е разбита, а вътре- в хола по балатума-
има кални стъпки. Веднага се досетил, че подс.П. е влязъл
в апартамента и се обадил на тел. 112. Местопроизшествието било посетено и образувано
настоящото бързо производство.
В хода на разследване по бързото производство подс.П. предал с протокол за доброволно предаване чифт маратонки,
червени на цвят с черна подметка, № 44.
Била изготвена оценъчна експертиза /л.70-74/, заключението
по която установява, че:
1. пазарната стойност
на отнетия щик /нож/ за пушка „Манлихер“ е 150 лева;
2. стойността на унищожените
вещи - входна врата / ПДЧ / с размери 195см х 83см х 2,4см, ведно с касата, и 4бр.
подови плочки, е общо 153,60лева, от които вратата с касата е на стойност 150 лева,
а 4 бр. плочки са на обща стойност 3,60 лева;
3. стойността на повредата
по дървената врата на мазата, която е с размери 170см х 87см х 0,8 см /вратата на
стойност 70 - 80 лева/ е 5 лева.
С постановление от разследващия орган на подс.П. били върнати всички негови лични документи и 6 бр.снимки,
които св.И. бил предал на 24.03.2019г. с протокол за доброволно предаване.
Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установена с оглед направените самопризнания от страна на подсъдимия и предвид
разпоредбата на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК. Неговото самопризнание
се подкрепя и от другите, събрани на досъдебното производство доказателства, а
именно- показанията на свидетелите, оценъчна експертиза, характеристика,
справка за съдимост и др.
Ето защо съдът приема, че на 26.11.2018г. в гр.Разград подс.А.П. е осъществил от обективна и субективна страна
съставите на престъпленията по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр.
с чл.29, ал.1, б.б от НК и по чл.216, ал.4 във вр. с ал.1 от НК.
I. От обективна страна
подс.П. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението
кражба като на инкриминираните дата и място е отнел чужда движима вещ- щик /нож/
за пушка „Манлихер“ от владението на собственика й като
е прекратил неговата фактическа власт и установил своята. Това той е направил без
негово съгласие, с намерение противозаконно да присвои вещта. Престъпният резултат-
промяната във фактическата власт върху предмета на посегателството, е настъпила
вследствие на действията му.
Кражбата, съгласно разпоредбата на чл.194, ал.1 от НК се определя
като отнемане на чужда движима вещ от владението на другиго, без съгласието на владелеца
и с намерение тази вещ да бъде противозаконно присвоена от дееца. Настъпилият обективно
за пострадалия резултат- липсата на вещта, сочи правото на собственост като непосредствен
обект на престъпно посегателство. Подсъдимият е прекратил фактическата власт на
собственика върху вещта и е установил своя такава. Налице е и другият елемент от
обективна страна, а именно липсата на съгласие от страна на владелеца подсъдимият
да установи своя фактическа власт върху вещите. Безспорно се установява, че именно
той е автор на кражбата.
Престъплението подсъдимият е извършил в условията на опасен
рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”б” от НК. Видно от справката му за съдимост:
1. с Присъда №241/2016г.
по НОХД №113/2016г. по описа на PC- Разград, потвърдена с Решение №45/2016г. по
ВНОХД №173/2016г. по описа на ОС- Разград, влязла в сила на 18.07.2016г., за извършено
престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 НК на поск.П.
е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, което да изтърпи
при първоначален строг режим и
2. с Присъда №300/2018г.
по НОХД №366/2018г. по описа на PC- Разград, влязла в сила на 24.10.2018г., на подсъдимия
за извършено престъпление по чл.216, ал.1 НК, е определено наказание „лишаване от
свобода“ в размер на 1 година при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.
То е изтърпяно на 20.02.2019г.
От изложеното следва, че подс.П.
е осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер,
като изпълнението на определените му наказания „лишаване от свобода“ не е било отложено
по чл.66 НК и не са изтекли пет години от изтърпяване на посочените наказания.
От субективна страна подсъдимият е действал умишлено, при
форма на вината пряк умисъл- същият е съзнавал, че предмет на престъплението е чужда
движима вещ и че с действията си ще лиши от фактическа власт владелеца й. Освен
това той е предвиждал преминаването на вещта в негова фактическа власт и е целял
да установи тази власт върху предмета на престъплението. Във волево отношение извършителят
пряко е целял този резултат. В този смисъл деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване.
В случая намерението за своене се обективира в
последвалите действия на подс.П., който след вземане
на личните си вещи не е оставил щика за пушка в дома на Б., а го е взел със
себе си и го е занесъл в дома си, т.е. твърденията му че не е извършил кражба на ножа, се опровергават от самите
му действия.
При определяне и индивидуализиране на наказанието на
подсъдимия за това престъпление /кражба по чл.196, ал.1, т.1 от НК/, съдът отчете
наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства- тежкото
семейно и материално положение, мотивите за извършване на престъплението,
направените самопризнания и оказаното съдействие на досъдебното производство, възстановяването
на щетите и краткия срок, ниската стойност на предмета на посегателство, поради
което му определи наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно 10
/десет/ месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг
режим, като по този начин съдът намира, че целите на наказанието ще бъдат
реализирани в най-пълна степен.
II. От обективна страна
на 23.03.2019г. в гр.Разград подс.П. е осъществил и изпълнителното
деяние на престъплението по чл.216, ал.4 във вр. с ал.1 НК, тъй като противозаконно
е унищожил входната врата на апартамента му, ведно с касата и подовите плочки под
нея, накърнявайки субстанцията им до степен, че тези вещи са станали напълно негодни
за употреба.
От субективна страна обвиняемият действал виновно- умишлено.
Той е съзнавал всички елементи от състава на престъплението: че извършва противоправно
и общественоопасно деяние, насочил е действията си с намерение противозаконно да
повреди и унищожи процесиите вещи, поради което е и предвиждал тяхната по-нататъшна
негодност за ползване по предназначение - временно или за постоянно, и е целял именно
това.
Така извършеното престъпление по чл.216 НК от подс.П. представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93,
т. 9 от НК, тъй като е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от този вид, отчитайки ниската стойност на унищоженото
имущество, мотивите за извършването- желанието да си прибере личните вещи,
които не са му били върнати, начина, времето, мястото на извършване на престъплението,
както и личността на дееца.
При определяне и индивидуализиране на наказанието за това
престъпление, съдът отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство
предходните осъждания на подсъдимия, а като смекчаващи направените
самопризнания и оказаното съдействие на ДП, съжалението, поради което му наложи
наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева.
По отношение на обвинението за извършено престъпление по
чл.170, ал.2 във вр. с ал.1 от НК и по чл.216, ал.1 от НК относно повредата на
дървена врата на стойност 70 лв., съдът намира, същото за несъставомерно,
поради което го оправда. Съдът намира, че липсва от обективна и субективна страна
състав на престъплението по чл.170 от НК, предвид факта, че подс.П.
е проникнал в жилище, което е било необитаемо, в което преди това той самия е
живял и където са се намирали негови лични вещи и документи, които е отказано
да му бъдат върнати. Непосредствен обект на престъплението по чл.170 от НК са
обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на жилищата на
гражданите, от което следва, че това престъпление има особен предмет- чуждо
жилище. Жилището се определя като помещение, което се обитава постоянно или
временно от едно лице или повече такива за живеене, в което именно деецът не
живее на правно основание. Следва да бъде отбелязан и друг важен елемент от обективна
страна- съдържанието на волята на пострадалия, а именно ясно и недвусмислено да
обективира волята си в жилището й да не се влиза. В
случая се касае за жилищен имот, но не и за жилище по смисъла на закона,
предвид факта, че в имота не живее никой и същият не се използва за живеене към
настоящия момент. От друга страна макар формално действията на подс.П. да покриват състава на престъплението, то
обществената му опасност е явно незначителна и се изключва престъпния му характер
по смисъла на чл.9, ал.2 от НК.
Липсва съставомерност на деянието и относно повреждането
на дървената врата на мазата на стойност 70 лв. От доказателствата по делото е
ясно, че реалната стойност на повредата е 5 лв., изразяваща се в изкъртване на
металната планка. Вратата нито е била повредена, нито е било невъзможно
използването й по предназначение. Освен това повреждането на вратата е било с
цел да напусне помещението, от което вече е била извършена кражбата на ножа и
реално се цели установяването на трайна власт върху вече отнетата вещ, т.е. е в
пряка причинно- следствена връзка с кражбата. Ето защо съдът намира, че и по
този пункт подс.П. следва да бъде признат за невинен
и оправдан.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: