№ 15611
гр. ***, 16.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110156909 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба, депозирана от Р. Ц. К. срещу
***.
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че Р. Ц. К. е имала сключени множество договори за заем с ***,
като в периода от 28.09.2021 г. до 28.04.2022 г. е заплатила в офиси на
ответното дружество сумата от 624,74 лв. Твърди, че заплатената сума е
недължима, тъй като към датата на плащане ищцата не е имала задължения
към ответното дружество. При тези твърдения моли ответникът да бъде
осъден да плати на ищцата сумата от 624,74 лв. представляваща задължение
за връщане на получена от ответника без валидно правно основание парична
сума, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба –
15.02.2024 г. до окончателното плащане. Претендира разноски за
производството.
В срока по чл. 131 ГПК, ответника *** чрез управителя си подава
отговор на исковата молба. Прави възражение пред РС-*** за местна
неподсъдност на делото по реда на чл. 113 ГПК, което е уважено и делото е
изпратено за разглеждане от настоящия съд. Ответникът оспорва предявени
иск като недопустим, а исковата молба като нередовна. Оспорва посочената от
ищеца сума, реално да е внесена и предоставена на ответното дружество.
В проведеното открито съдебно заседание, страните не се
представляват. Ищецът е депозирал молба с искане за разглеждане на делото в
отсъствие на негов представител и моли предявения иск да бъде уважен.
Ответникът, редовно призован за о.с.з., не изразява становище.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
1
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД,
за присъждане на сумата от 624,74 лв. – заплатена от ищеца и получена от
ответника парична сума, без валидно основание.
Основателността на предявения иск се обуславя от установяване на
правопораждащия спорното право фактически състав на неоснователно
обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, който включва осъществяване на
твърдяното имуществено разместване на парична престация от патримониума
на ищеца в този на ответника, за което изначално е липсвало правно
основание. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест
за установяване плащането на претендираната с исковата молба сума - 624,74
лв., а ответникът е този, който дължи да докаже съществуването на основание
за получаването й. В този смисъл, съдът е разпределил доказателствена
тежест на страните по делото, с изготвения по делото проект на доклад.
По делото са представени писмени доказателства – разписка №
0300014187624398 от 28.10.2021 г. за изплатена сума в размер на 146 лв. от
ищцата в полза на ответното дружество, както и 2 бр. приходен касов ордер –
съответно от 26.11.2021 г. за сумата от 146 лв. и от 08.12.2021 г. за сумата от
332,74 лв. за изплатени суми в брой от ищцата в полза на ответника.
Представените документи не са оспорени от ответното дружество и
удостоверяват плащане в негова полза на сумата в общ размер от 624,47 лв.,
поради което е налице първият елемент от фактическия състав на предявения
иск.
Въпреки разпределената доказателствена тежест ответникът не доказва,
а и не въвежда твърдения по делото за наличие на основание за плащането на
процесната сума. Единственото възражение, обективирано в отговора на
исковата молба, касае оспорване предаването на сумата, което се доказа в
настоящото производство.
С оглед горното съдът намира, че предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен.
По разноските.
При този изход на спора, право на разноски възниква единствено за
ищеца. Такива се претендират за платена държавна такса в размер на сумата
от 42,50 лв. и 400 лв. – адв. възнаграждение, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв. Съдът намира, че възнаграждението за предоставената безплатна
правна помощ следва да бъде определено в размер на сумата от 300 лв., с
оглед ниската правна и фактическа сложност на делото, което е приключило
след проведеното първо открито съдебно заседание, без явяване на
процесуалния представител на ищеца. Следователно, в тежест на ответника
следва да бъде възложена сумата в общ размер на 442,50 лв. – разноски за
производството, от която 42,50 лв. – д.т. и 300 лв. – адв. хонорар.
Така мотивиран, съдът
2
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. ЗЗД, *** с ЕИК *** и адрес:
гр. ***, ж.к. ***, *** да заплати на Р. Ц. К. с ЕГН ********** и адрес: гр. ***,
ул. ***, сумата от 624,47 лева (шестстотин двадесет и четири лева и 47
стотинки) – сума заплатена без правно основание, ведно със законната лихва,
считано от 15.02.2024 г. /датата на подаване на исковата молба пред РС-***/ до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1, ГПК, *** с ЕИК *** и адрес: гр. ***, ж.к.
***, *** да заплати на Р. Ц. К. с ЕГН ********** и адрес: гр. ***, ул. ***,
сумата от 42,50 лева (четиридесет и два лева и 50 стотинки) – разноски за
производството.
ОСЪЖДА на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ГПК, *** с ЕИК *** и адрес: гр. ***,
ж.к. ***, ул. ***, да заплати на адвокат К. Й. К. от АК-***, с личен номер ***,
сумата от 300 лева (триста лева) – адв. възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване, пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3