№ 13686
гр. С, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110121283 по
описа за 2022 година
Предявени са искове от “Т – С” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я №..., с които е поискало да бъде установено по отношение на ответника В. Т. Х.,
ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к. „Я“, бл..., ет. 2, ап...., че последната дължи на
ищеца следните суми: сумата от 1 144.16 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., за имот, отчитан с
абонетен № ...., ведно със законна лихва от 24.11.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 205.91 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 15.11.2021 г.
Претендира се установяване дължимостта и на суми за дялово разпределение както
следва: главница от 14.29 лв. за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва от 24.11.2021 г. до изплащане на вземането и 2.37 лв. обезщетение за забавено
плащане за периода от 01.12.2019 г. до 05.11.2021 г.
В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енегрия за
битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от сключен между тях договор и от общи условия, които са публикувани по
установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че
чл.32, ал.1 и чл.33 от Общите условия, въвеждат задължение за потребителите на топлинна
енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 30-дневен срок от датата
на публикуването на фактурите на интернет страницата на ищеца.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Т С“ ЕООД, като начисляваните месечни суми са
1
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет на ИРУ.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, с който изразява
становище по допустимостта и основателността на предявените искове. Оспорва същите,
поради липсата на облигационно отношение между страните, поради обстоятелството, че аб.
№ .... се отнасял за ап. 6, а не за притежавания от ответницата ап. 3, както и поради
настъпила погасителна давност за вземанията. Моли за отхвърляне на исковете, като
претендира и разноски по производството.
В съдебно заседание страните се представляват от упълномощени представители,
които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и
възражения.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 67008/2021 г. по описа на СРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е
била издадена заповед за изпълнение срещу ответника за следните суми: главница за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. в размер на 1144.16 лв., представляваща стойност
на доставена от дружеството топлинна енергия , ведно със законна лихва от 24.11.2021г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 15.11.2021 г. в
размер на 205.91 лв., главница за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2020 г. в размер на 14.29
лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна
лихва от 24.11.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 01.12.2019
г. до 15.09.2021 г. в размер на 2.37 лв. С възражение от 16.03.2022 г. длъжникът е оспорил
вземанията без мотив.
Видно от нотариален акт за собственост на жилище по чл. 55 ЗПИНМ, на 20.05.1969
г. Д С Х и А Т. Х. са признати за собственици чрез покупко-продажба от Софийски народен
съвет на апартамент В2, находящ се в втори етаж в бл..., ж.к.Л. Впоследствие
наименованието на жилищния комплекс е променено на ж.к.Я, което е отразено в писмото
на столична Община, район Средец. На 16.10.1998 г. собствениците Д С Х и А Т. Х. са
дарили 1/100 ид.ч. от имота на сина си Т Д Х. Жилището е описано като ап..., находящ се в
бл..., ет.2, ж.к.Я, в съставения за сделката от нотариус И Р, рег.№... от РНК, нотариален акт
№..., том І, рег.№...., нот.дело №.../1998 г.
На 10.07.2000 г. Д Х е починал като е оставил за свои наследници съпругата си А Х.
и сина си Т Х. Впоследствие със саморъчно завещание от 03.03.2005 г., обявено на
19.09.2016 г. от нотариус Р Д, рег.№... от РНК, А Т. Х., е завещала своя дял от апартамента
си в ж.к. Я бл..., ет.2, ап.3, на внучка си В. Т. Х..
2
Приживе, А Х. е подала до ищцовото дружество молба-декларация за разкриване на
партида за доставка на топлинна енрегия за ап.6, находящ се в бл..., вх.1, ет.2 в ж.к.Я.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т С“ АД на потребителите в гр.С от 2016 г. се установява
съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и
потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
Въз основа на взето решение на 02.07.2002 г. ОС на ЕС на сградата, в която се
намира имота, етажната собственост е сключила на 08.07.2002 г. договор с „Т С“ ЕООД за
извършване на дяловото разпределение в сградата. Представени са доказателства и за
наличието на договорни правоотношение между ищеца и правоприемника на фирмата за
дялово разпределение – договор №.../03.06.2020 г.
Видно от представените от ТЛП писмени доказателства, през исковия период е
извършван реален отчет на уредите за дялово разпределение в жилището, като снетите
показатели са отчетени при изготвяне на изравителните сметки в края на отоплителния
сезон.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период
има данни за извършени плащания. Установило е намаляване на първоначално начислените
задължения чрез прихващане.
Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за
забава.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Т С“
ЕООД. Експертът е установил, че процесния имот се намира в сграда, свързана към
сградната инсталация за отопление и за битово-гореща вода.
Посочено е, че в имота има монтирано пет отоплителни тела с монтирани
индивидуални разпределители. Вещото лице е посочило, че от включените в исковия период
отоплителни сезони, само за този от 01.05.2019 г до 30.04.2020 г. е осигурен достъп за отчет.
Потребената топлинна енергия за него е начислена на база снетите показания от уредите за
дялово разпределение, а за отоплителен сезон 2018/2019 г. не е осигурен достъп за отчет,
поради което топлинната енергия е разпределяна по реда на чл.70, ал.2 и ал.4 от Наредба №
16-334/06.04.2007 г. и т.6.7 и т.6.5 от Приложението към чл.61, ал.1 от цитираната наредба,
т.е. разпределяна е по изчислителен път чрез екстраполация по максимален специфичен
разход на сградата. По този начин е определен и разхода за подгряване на битото-гореща
вода.
Установено е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. методика, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, а именно по
реда на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Отбелязано е, че общият топломер в
3
абонатната станция на сградата, в която се намира имота, е преминал метрологичен контрол,
за което са издадени свидетелства за метрологична проверка.
Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер
на 1469.42 лв. /отразеното в заключението по задача № 4, след приспадане на вноските за
дялово разпределение от 19.04 лв./, като изрично е посочил, че правилно са изчислени
технологичните разходи и цените, по които е пресметната стойността на потребената
топлоенергия са определените от ДКЕВР за съответния период.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и чл.155 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и имат за предмет установяване
дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение
на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно
производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по
чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска.
На първо място, нотариален акт за собственост на жилище по чл. 55 ЗПИНМ, на
20.05.1969 г. Д С Х и А Т. Х. са признати за собственици чрез покупко-продажба от
Софийски народен съвет на апартамент В2, находящ се в втори етаж в бл..., ж.к.Л /настоящ
ж.к.Я/. След разпоеждане с 1/100 ид.ч. от имота в полза на Т Х, Д и А Х са останали
собственици на 99/100 ид.ч. от жилището. След смъртта на Д Х на 10.07.2000 г., неговият
дял от апартамента е наследен от съпруга му А Х. и сина му Т Х при квоти ¾ ид.ч. и ¼ ид.ч.,
доколкото с оглед данните по делото може да се направи извод, че е придобит в режим на
съпружеска имуществена общност, т.е. А Х. е станала собственик на 7425/10000 ид.ч., а Т Х
– на 2575/10000 ид.ч. /заедно с придобитата преди това по дарение 1/100 ид.ч./. Частта на А
Х. след смъртта й, с оставеното от нея завещание, за което няма данни да е оспорено, е
преминала към ответницата В. Т. Х..
В Закона за енергетиката /чл.153/ по императивен път са определени страните в
облигационното правоотношение, което възниква по повод доставката на топлинна енергия
и това са топлопреносното предприятие и собственика, респ. лицето, притежаващо вещно
право на ползване върху имота. В случая, следва да се отбележи, че не е налице
изключението, възприето в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, а именно, че с приоритетно
значение е наличието на сключен договор за продажба, с оглед установяване качеството
потребител на топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на
закона, доколкото по делото не се представиха доказателства /подадена молба-декларация
до ищеца, писмен договор или др./, които да установяват наличието на облигационно
4
правоотношение възникнало между топлопреносното предприятие и потребител, различен
от ответника. Действително, налице са доказателства за подадена молба-декларация от
страна на А Х. за разкриване на партида за имота, но доколкото има данни същата да е
починала на 30.04.2015 г. /в тази насока е отразеното в протокола на нотариус Р Да за
обяваване на саморъчното завещание/ от този момент правоотношението с нея е прекратено
С оглед на това, след 30.04.2015 г. следва да се приложи общото правило, залегнало в
разпоредбата на чл.153 от ЗЕ. В съответствие с него потребители на топлинна енергия за
процесния имот се явяват ответницата В. Х. и нейния баща Т Х, като отговорността им за
начислените задължения е съобразно квотата им в собствеността, а именно 7425/10000 ид.ч.
и 2575/10000 ид.ч.
От страна на ответницата са релевирани възражения в о.с.з. от 22.11.2022 г., че
липсва съответствие между имота, така както е описан по документи за собственост и така
както се води като партида в ищцовото дружество. Навеждат се и твърдения, че е разделен
на две – на ап.3 и на ап.6. Тези възражения не се възприемат от настоящия състав. Касае се
за формално разминаване в номерацията на процесното жилище. Видно от представените
документи за собственост, във всички тях то е описано като апартамент ВВ2 /вкл. и в
искането за вписване на възбрана по изп.дело и в нотариалният акт за дарение/. Завещателят
на ответницата – А Х. е индивидуализирала имота в саморъчното завещание като
апартамент № 3, а в молбата-декларация до ищеца от 20.06.2002 г. като апартамент № 6, но
по делото не са представени каквито и да са доказателства въпросният ап... да е разделен по
съответния законов ред на два самостоятелни обекта, нито пък А Х. или В. Х. да притежават
и друго жилище в същия квартал, блок, вход и етаж. Не подкрепят твърденията на
ответницата и представените с отговора на исковата молба молби и искания до ищцовото
дружество, в които този въпрос не е третиран по същество, а се прави оплакване за служебна
промяна на титуляра на партидата за процесния имот.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. С оглед на това съдът приема, че съдържанието на
облигационното правоотношение между страните по доставката на топлинна енергия е
установено в приетите като писмени доказателства по делото Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от “Т – С” ЕАД на клиенти в гр.С.
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди предвиждат и
срок за заплащане на дължимите суми – чл.33, ал.1 и 2 от ОУ.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
В тази насока съдът, анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода м.05.2018 г. –
м.04.2020 г. за процесния имот е доставена топлинна енергия на стойност 1469.42 лв.
Установеното от експерта, че общият топломер в абонатната станция в сградата, където
5
се намира имота на ответника, е преминал метрологичен контрол дава основание да се
приемат за достоверни снетите от него данни за потреблението на топлоенергия. В същото
време през исковия период е извършено изравняване на реалното потребление на топлинна
енергия, намерило отражение в изравнителните сметки за отоплителен сезон 2019/2020 г., а
за отоплителен сезон 2018/2019 г., в който не е осигурен достъп е начислена топлинна
енергия правилно, съобразно заложената в нормативната уредба методика.
Ответницата Х., като потребител на топлинна енергия в имот, находящ се в сграда –
етажна собственост, макар и да не е използвала енергия за отопление, на основание чл.153,
ал.6 от ЗЕ, остава клиент на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и за
подгравяне на БГВ. Именно в тази насока са и изводите на вещото лице.
Отделно от това, ответникът не ангажира доказателства, че е възразил срещу
разпределената му топлоенергия или срещу изготвените изравнителни сметки, или че ФДР е
подала грешни данни. Такива не са установени и от вещото лице.
Съдът кредитира изцяло заключението както по съдебно-техническата, така и по
съдебно-счетоводната експертиза като изготвени от лица със специални знания в
изследваната област, обосновани, пълни и съответстващи на останалия доказателствен
материал, поради което и гради правните си изводи по основателността на иска въз основа
на тях.
Именно с оглед заключенията на двете вещи лица, съдът приема, че през исковия
период ищцовото дружество е доставило за процесния имот топлинна енергия на стойност
1469.42 лв.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане
по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване
от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане
на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са
представени документи, доказващи плащане от страна на ответника. Такива са установени
от обаче от вещото лице по ССчЕ, съобразно данните в счетоводството на ищеца. Доколкото
ответникът не е представил докумнт за плащане, в който изрично да е завил желанието си
кои точно от задълженията му да бъдат погасени, то правилно ищецът е закрил по-старите
такива.
От страна на ответника е направено възражение на погасяване на вземанията на
ищцовото дружество по давност, което съдът намира за основателно по следните
съображения: По отношение на характера на вземанията за топлинна енергия и периодът от
време, с течението на който те се погасяват при бездействие от страна на
топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става
въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният
момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало
изискуемо. По делото са представени Общи условия, одобрени с решение № ОУ-
6
1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, в които е фиксиран падеж на задълженията, а именно 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед на това към 24.11.2021 г., когато е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и на която
дата на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.116, б.“б“ от ЗЗД, е прекъсната давността,
погасени по давност се явяват задълженията за времето преди м.октомври 2018 г., т.е. за
включения в исковата молба период от 01.05.2018 г. до 30.09.2018 г.
С оглед на това и като съобрази данните от таблицата, приложена на стр.7 от
заключението по съдебно-техническата експертиза, съдът приема, че начислените
задължения за периода от 01.05.2018 г. до 30.09.2018 г. в размер на 239.08 лв. са погасени по
давност.
По така изложените съображения, съдът намира, че от дължимата сума за преиода от
01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. в общ размер на 1230.34 лв., задълженията на ответницата
възлизат на 913.53 лв., съобразно нейния дял в собствеността на топлоснабдения имот.
Именно до този размер искът за главница следва да се уважи, като върху него като
законна последица се присъди и лихва от подаване на заявлението зи издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК – 24.11.2021 г., до окончателното
плащане на дължимото. За разликата до пълния предявен размер от 1144.16 лв. искът
подлежи на отхвърляне.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, публикувани във вестник Монитор през
м.юли 2016 г., а именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.
Предвид своя акцесорен характер и изхода по главния иск, искът за заплащане на
обезщетение за забава също се явява доказан за периода 15.09.2019 г. – 15.11.2021 г. в
размер на 164.04 лв., определен пропорционално на обема от правото на собственост на
ответницата върху лихвата дължима за цялото задължение от 220.93 лв. Последната пък е
производна на сбора от посочената от вещото лице по ССчЕ на стр.7 в таблица 2 от
заключението лихва върху изравнителната сметка от м.юли 2020 г. от 54.40 лв. и лихвата
върху изравнителната сметка от м.юли 2019 г. /олихвяемата главница по която е намалена с
погасените по давност 239.08 лв./ от 166.53 лв. Последната пък е определена с помощта на
специализиран изчислителен модул, спрявка от който е приложена по делото.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, а именно: главница от
14.29 лв. за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 24.11.2021
г. до изплащане на вземането и 2.37 лв. обезщетение за забавено плащане за периода от
01.12.2019 г. до 05.11.2021 г., следва да се отбележи, че от данните по делото се установи, че
тази услуга се извършва от ФДР „Т С“ ЕООД. Ищцовото дружество не анажира
доказателства за активната си материална легитимация по иска, а именно за основанието,
на което му се дължи възнаграждение на него за извършена от трето лице услуга. Макар и
събирането на тези суми да е възложено на ищеца, съобразно договорено между него и ТЛП,
то това не обвързва съда и не може да промени носителя на материалното право. Ищецът не
7
установи да е изкупил тези вземания от ТЛП /по реда на чл.99 от ЗЗД/, или да е настъпило
частно или универсално правоприемство между него и ФДР, поради което съдът приема, че
липсва валидно възникнало вземане на ищеца от ответника за услугата дялово
разпределение. Ето защо, предвид обстоятелството, че ищецът е претендирал сумите в
заповедното производство, исковете му се явяват процесуално допустими, но по същество
неоснователни, поради което и следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на спора всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
направил ищецът и е пълномощникът му е представил списък по чл.80 от ГПК. В
съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето
исково производство да разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова.
Съдът като съобрази приложените по делото платежни документи, констатира, че ищецът е
направил разноски за юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 177.12 лв.,
определено по реда на Наредбата за заплащане на правната помощ, приложима на
основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ. Освен това е заплатил
държавна такса общо от 200.00 лв., за депозит за експертизи 450.00 лв. Съобразно
уважената част от исковете, от направените от ищеца разноски от общо 827.12 лв., в тежест
на ответника следва да бъде поставена сумата 652.13 лв.
От страна на ответника се претендират разноски единствено за адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за давокатурата. По делото обаче не са
представени доказателства за сключен между В. Х. и адв.Миланова договор за правна
защита и съдействие, в който да е уговорен подобен ред за получаване на възнаграждение от
страна на плоцесуалния представител. Както по исковото, така и по заповедното дело,
налице са единствено пълномощни, в които е определен само обема на представителната
власт. Ето защо настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата за определяне на възнаграждение на адв.Миланова.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Т. Х., ЕГН **********, с адрес
гр.София, ж.к. „Я“, бл..., ет. 2, ап...., че дължи на “Т – С” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление гр.С, ул.Я №..., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 67008/2021 г. по описа на СРС, а именно сумата от
913.53 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., за имот, отчитан с абонатен № ...., ведно със законна лихва
от 24.11.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 164.04 лв. за
периода от 15.09.2019 г. до 15.11.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълния
предявен размер на иска за главница от 1144.16 лв. и з апериода от 01.05.2018 г. до
30.09.2018 г. и за разликата над уважения размер до пълния предявен размер на иска за
8
обезщетение за забава от 205.91 лв.
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Т – С” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я №..., за признаване за установено по отношение на В. Т. Х., ЕГН **********, с
адрес гр.София, ж.к. „Я“, бл..., ет. 2, ап...., че последната дължи на ищеца следните суми за
дялово разпределение на имот с абонатен № ....: главница от 14.29 лв. за периода от
01.10.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 24.11.2021 г. до изплащане на
вземането и 2.37 лв. обезщетение за забавено плащане за периода от 01.12.2019 г. до
05.11.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д.№ 67008/2021 г. по описа на СРС
ОСЪЖДА В. Т. Х., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к. „Я“, бл..., ет. 2, ап...., да
заплати на „Т – С” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я №..., сума в
размер на 652.13 лв., представляваща направени от ищеца разноски по настоящето дело и по
ч.гр.д.№ 67008/2021 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
Решението е постановено с участието на третото лице помагач „Т С” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 67008/2021 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9