МОТИВИ към присъда по НОХД№2429/20г. по описа на Пловдивския Окръжен съд

 

Пловдивската Окръжна прокуратура е повдигнала обвинение срещу Н.Х.К. и същият е предаден на съд за извършено престъпление по чл.343,ал.1,б.“в“предл.1-во, вр.чл.342, ал.1 от НК за това, че  на   08.08.2018г. в гр.П., на ул.”Б.”  при управление на МПС-товарен автомобил “ Фиат Добло“ с ДК№ *** е нарушил правилата за движение - чл.20 ал.2 от ЗДвП: „ Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретни условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”, при което по непредпазливост е причинил смъртта на Т.И. Т.,***.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура –Пловдив поддържа повдигнатото спрямо подсъдимия К. обвинение със същата  фактическа обстановка описана в обвинителния акт и правна  квалификация на деянието.Намира същото за доказано по категоричен начин от събраните в рамките на наказателното производство доказателства, подкрепящи направеното от подсъдимия  признание по реда на чл.371 т.2 от НПК.Относно реализацията на наказателната отговорност предлага съдът да отчете  елементът на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия Т., като  наказанието на подсъдимия бъде определено при превес на смекчаващи вината му обстоятелства.Пледира, след редукцията по чл.58а ал.1 от НК, същото да бъде отложено на основание чл.66 от НК с подходящ изпитателен срок. Предлага съдът да наложи на К. и кумулативно предвиденото наказание за това престъпление-лишаване от право да управлява МПС.

Като частни обвинители в настоящото наказателно производство са конституирани пострадалите М.Т.Н., И.Т.К., Г.Т.К., Р.Т.Т., в лично качество и в качеството на законен представител и родител на малолетните А.Р.Т. и Б.Р.Т., Р.Д.Н., Д.Д.Н., Д.И.Т., Й.Т.В., И.Т.Й., В.Д.К., Д. Т.К., Т. Г.Т. и Д.Г.Т..В съдебно заседание чрез повереника си адв.Я. поддържат обвинението наред с прокурора.При пренията адв.Я. пледира съдът да не възприема наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия,поради липсата на обективни доказателства за това.Твърди, че няма свидетели,които да са възприели, че пострадалият не е спрял на кръстовището и е отнел предимството на подсъдимия.Относно наказанието счита, че справедливо би било след определянето му и редукцията п чл.58а ал.1 от НК да се постанови ефективното му изтърпяване.

Подсъдимият Н.К. признава изцяло фактите и обстоятелствата описани в обвинителния акт, по реда на чл.371 т.2 от НПК и дава съгласие да не се събират доказателства за тях.В последната си дума моли за справедливо наказание.

Защитникът на подсъдимия адв.Ч. предлага при индивидуализацията на наказателната отговорност спрямо подзащитния му съдът да отчете съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия велосипедист, който не се е съобразил с поставения знак „Стоп“ на кръстовището и е отнел предимството на подсъдимия, с което е допринесъл на настъпилото ПТП.Счита, че наказанието спрямо К. следва да бъде  определено в рамките на минимума визиран в закона с приложението на института на условното осъждане.     

Пловдивският Окръжен съд,след като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди доводите и съображенията на страните намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият  Н.Х.К. е роден на ***г*** и живее в същия град, ул.”Я.”№**, българин, български гражданин,със средно образование, женен, неосъждан, работещ в „Р.”ЕООД-гр.П., с ЕГН-**********,

Подсъдимият е правоспособен водач на МПС от 09.11.1996г. и притежава свидетелство за управление на МПС №***, издадено на 11.08.2015 г., валидно до 11.08.2025 г., за категории „В”, „М”, „АМ” и  контролен талон №***. До инкриминираната дата подсъдимият е наказван два пъти по административен ред за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата,за което са му били издадени  наказателни постановления  - НП№4486/97г. и НП№1611/2010г.

Подсъдимият  К. управлявал собствения си товарен автомобил марка  „Фиат“,модел „Добло“ с ДК№***. На 08.08.2018г. сутринта той потеглил с посочения по-горе товарен  автомобил от дома си в гр.П. до местоработата си в гр.П. в „Р.”ЕООД. В края на работния ден около 16.30ч на 08.08.18г. подсъдимият си тръгнал от работа към дома си отново със същото превозно средство,управлявайки го в гр.П..Пътната настилка била асфалтова, суха, а видимостта добра, на дневна светлина.Пътят бил хоризонтален, равен с нормално износване.С управлявания товарен автомобил „Фиат Добло” с ДК№*** подсъдимият К. минал по надлеза находящ се в северната част на гр.П., след което се насочил в посока към ул.”Б.” в същия град. Преминавайки през ул.”Б.”  К. се движил със скорост 69 км/ч. и се насочил към кръстовището на ул.”Б.” с ул.”Б.” в гр.П.. В същото това време пострадалият Т.И. Т. с ЕГН-********** се  движел управлявайки велосипеда си по ул.”Б.” в гр.П.. Стигайки до кръстовището на ул.”Б.” с ул.”Б.”, велосипедистът Т.  направил завой на ляво и навлязъл по ул.”Б.” въпреки, че по посоката му  на движението  на ул.”Б.” преди кръстовището с ул.”Б.” имало поставен пътен знак   „STOP”, „Б2” гласящ : „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство”. Завивайки на ляво по ул.”Б.” пострадалият  навлязъл по ул.”Б.”, по която се  движел  подсъдимият К. с управлявания от него товарен автомобил.Подсъдимият забелязал  велосипедиста и задействал спирачната система на автомобила, но въпреки това настъпил удар в предната лява част на товарния автомобил и в лявата страна на велосипедиста Т.. След удара тялото на пострадалия  се  качило на предното обзорно стъкло на товарния автомобил и след това било отхвърлено на пътя. В резултат на удара Т.Т.  починал на място. Пристигналият на место екип на Районно управление-гр.П.  тествал подсъдимия К. за употреба на алкохол или наркотични вещества с технически средства- „Дрегер Алкотест-7510” и „Дрегер Дръг-Чек 3000”, като пробите и от двете технически средства били отрицателни.

 От заключението на назначената на досъдебното производство  съдебно-медицинска експертиза на труп №217/2018г. е видно, че на пострадалия Т. били причинени следните травматични увреждания:   счупването на тялото и зъба на втори шиен прешлен, луксация между основата на главата и първи шиен прешлен, луксация на атланто-окципиталното съчленение, контузия на границата между гръбначния и продълговатия мозък с размачкано мозъчно вещество и кръвоизлив, контузия на главата с голяма разкъсно-контузна рана, кръвонасядане на меките черепни покривки, кървав ликвор в мозъчните стомахчета, оток на мозъка, кръвоизлив в областта на двата бели дроба и по хода на аортата и други.Причината за смъртта на Т. е тежката шийна травма и контузия с деструктуриране на гръбначния мозък, което е довело до парализа на жизнено-важни мозъчни центрове в продълговатия мозък с последвала остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност.

Установените травматични увреждания са причинени пo механизма на удар с или върху  твърд тьп предмет  и добре отговарят да са получени при автомобилна травма-блъскане  на велосипедист при движение от автомобил, с последващо възкачване върху автомобила и падане на глава, при което се е получило силно извиване в шийната област и високата шийна травма е довела до смъртта на Т.. Налице е причинно- следствена връзка между причината за смъртта на Т. и претърпяното  ПТП.       

Химическата експертиза на кръвта на пострадалия Т., е дала  дала заключение, че в кръвта му е установено наличие на алкохол – 0,12 %.

Химическата експертиза на кръвта на подсъдимия К. е дала заключение , че  в изследваната кръв не е установено наличие на алкохол.

От заключението на автотехническата експертиза е видно, че  мястото на удара се намира на  ул.”Б.” по лентата за движение на т.а. „Фиат Добло” управляван от К., като същият е настъпил в предна лява част на товарния автомобил , като тялото на велосипедиста Т. е било качено на предното обзорно стъкло и после отхвърлено напред. Преди удара т.а.”Фиат Добло” с ДК№ **се е движел със скорост от  79 км/ч., като след задействане на спирачната система от К. в момента на удара скоростта на товарния автомобил е била 40,39 км/ч , а на велосипедиста е била 12,5км/ч. В момента, в който К.  е забелязал пострадалия велосипедист , той се е намирал на 61,32метра от мястото на сблъсъка.К. е имал възможност да преустанови движението на автомобила чрез екстрено задействане на спирачната система при скоростта, с която се е движел / 79 км/ч./ на 59,22 метра от възприемане на опасността, т.к дължината на опасната зона при тази скорост е по-малка от разстоянието му от мястото на удара- 61,32м. В случая обаче тъй като стойностите са много близки, то и най-малкото забавяне на реакция от страна на водача, ще доведат до настъпване на ПТП.

Според експертизата ако К. бе управлявал автомобила си със скорост от 50км/ч., той би имал техническа възможност да предотврати удара, т.к отдалечеността му от мястото на удара /61,32м/ е значително по-голямо от необходимото му разстояние за спиране. Избраната скорост на движение от К. при управлението на товарния автомобил в случая, не е била съобразена с условията за движение в населено място и значително е превишил максимално разрешената скорост за движение. Най-вероятния механизъм на настъпване на ПТП-то според  е следния: на 08.08.18г. К. е управлявал т.а.”Фиат Добло” сДК№*** по ул.”Б.” в гр.П., която улица се явява път с предимство спрямо останалите пресечки, със скорост 79 км/ч. В същото време велосипедистът Т. е управлявал велосипеда си по ул.”Б.” със скорост 12,5 км/ч. Когато велосипедистът  е достигнал кръстовището с ул.”Б.”, което е регулирано със знак „Б2” „Спри!.Пропусни  движещите се по пътя с предимство „, той не се е съобразил със знака и без да намали скоростта си навлиза по ул.”Б.”, като предприема завой на ляво.К. е забелязал опасността на 61,32метра от мястото на удара и е задействал спирачната система. В усилията си да предотврати сблъсъка  К. след задействането на спирачната система е отпуснал привода на спирачната система, после пак задействал спирачките, опитал се е да промени и направлението на движението на автомобила, но въпреки това е последвал удар с велосипедиста. Велосипедистът Т. *** и забелязване на опасността също се е опитал да промени  скоростта си на движение като е ускорил скоростта, като същевременно се е опитал да промени и направлението си,  но не е успял и е настъпил удара.

Техническите причините за настъпване на ПТП-то са –навлизането на велосипедиста по ул.”Б.” без да се съобрази със знака „STOP” и без да осигури предимство на движещия се по ул.”Б.” товарен автомобил управляван от К., както и движението с несъобразена скорост на автомобила управляван от К. и неправилните му действия при задействане на спирачната система.

В хода на разследването след извършването на допълнителни процесуално-следствени действия, включително и следствен експеримент е назначена и извършена комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза.Според заключението на комплексната експертиза К. е управлявал автомобила си преди настъпване на удара със скорост 69 км/ч., а в момента на удара скоростта му е била 41 км/ч.  Скоростта на движение на велосипедиста Т. е била 9,3 км/ч. К. е  нямал техническа възможност да установи автомобила си преди мястото на удара и избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, тъй като в момента, в който е имал възможност да забележи велосипедиста, мястото на удара е било вътре в опасната зона за спиране на автомобила.К. би имал техническа възможност да спре и предотврати удара, само  ако се е движел със скорост по-малка от 58 км/ч. Според експертите причините за настъпването на ПТП-то от техническа гледна точка са  неспирането на велосипедиста Т. на знак „STOP” / „Б2”/ и неспирането му от момента, в който е имал видимост към автомобила „Фиат Добло” с ДК№***, както и движението с несъобразена скорост на подсъдимия К. при управление на автомобила си, при която скорост  /69 км/ч./ е нямал възможност да избегне удар и да спре, като със скорост под 58 км/ч. би имал възможност да спре преди мястото на удара.

Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена от направеното от подсъдимия по реда на чл.371 т.2 от НПК признание на фактите и обстоятелствата описани в обвинителния акт,както и от събраните на досъдебното производство доказателства, които го подкрепят, а именно от обясненията му дадени на досъдебното производство, в частта в, която е посочил, че  пострадалият велосипедист се е появил на пътното платно по ул.”Б.”, идвайки от ул.”Б.”, при което е задействал спирачната система на автомобила, но ударът е настъпил, че  велосипедистът не е спрял на знака „Б2”.От показанията на свидетелите Т.Х.А,която е станала непосредствен очевидец на пътнотранспортното произшествие.Тази свидетелка се е движила с управлявания от нея автомобил по същата улица, когато е видяла автомобила управляван от подсъдимия, да се движи в срещуположната лента за движение.Приближавайки кръстовището   е възприела как от улицата от лявата й страна изведнъж  изскочил човек с розов велосипед внезапно, а велосипедът  бил видимо засилен и направо се  спуснал от страничната улица на пътя, по който са се движили тя и подсъдимия.Чула е изсвирването на гуми, тъй като шофьорът веднага е натиснал спирачките и  отклонил автомобила леко към нейното платно за движение,след което настъпил  и самия удар с велосипедиста, който се  ударил в челното стъкло на автомобила, изхвърчал  напред и  паднал на асфалта. От показанията на свидетелите М.Т.Н., И.Т.К., Г.Т.К., Р.Т.Т.,Д. Т.К.,Т. Г.Т.,Д.Г.Т.ова, А.Р.Т.,  Б.Р.Т.,Р.Д.Н.,В.Д.К., Д.Д.Н., Д.И.В., Я. Г.Д., Д.Т.С.,С.Т. Т.. Признатите от подсъдимия обстоятелства на обвинението се подкрепят и от  заключенията на назначените  СМЕ, ХЕ, АТЕ и комплексна съдебномедицинска и авто-техническа експертиза, които по несъмнен начин установяват механизма и основните причини от техническа гледна точка на настъпилото произшествие, скоростта на движение на двамата участника в него, от изготвените протоколи за оглед на местопроизшествие и приложения фотоалбум, проведения на досъдебното производство  следствения експеримент, приложените писмени доказателства справки и др.

Така установената по един несъмнен и категоричен  начин  фактическа обстановка, аргументира извода, че подсъдимият К.  с деянието си е осъществил  от обективна и от субективна страна съставомерните елементи на престъплението по чл.343 ал.1  б.”В” пр.1  вр.  чл.342 ал.1  от НК.

От обективна страна на 08.08.2018г. в гр.П. на ул.“Б.“    при управление на МПС – товарен автомобил  „Фиат Добло“” с ДК№*** подсъдимият  е допуснал  нарушение на  чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, защото е бил длъжен при избиране скоростта на движението да  се съобрази с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, и с всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението. Бил е длъжен  да направи всичко възможно, за да намали скоростта или да спре пътното превозно средство във всички случаи, когато възникне опасност за движението.Установи се по несъмнен начин по делото, че движейки се в населено място подсъдимият  е управлявал автомобила с неразрешена скорост от 69 км/ч., която скорост се явява и несъобразена с движение в населено място, със състоянието на пътя и превозното средство-товарен автомобил, с характера и интензивността на движението  в населеното място, където съществува по-голяма възможност от възникване на опасност на пътя- велосипедисти, пешеходци, каруци, други автомобили.При скоростта, с която се е движил в населено място от 69 км./ч. подсъдимият К. е нямал  техническа възможност да спре автомобила преди мястото на удара и така да избегне произшествието, защото мястото на удара е било  в опасната зона.При движение със съобразена скорост, в случая по-малка от  58 км/ч. К. е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара, чрез безопасно екстрено спиране и да предотврати ПТП.В резултат на така допуснатото нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП и в пряка причинноследствена връзка с него е  настъпил пътният инцидент и   последвалия го съставомерен резултат- смъртта на пострадалия Т.Т..

От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост като деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

Съдът намира,че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи,че пострадалият Т.Т. е допуснал също нарушение на правилата за движение по пътищата, защото управлявайки велосипеда и при достигане на кръстовището ,той е навлязъл в него без да спре, несъобразявайки се с поставения пътен знак “Стоп“ / Б2/.Така същият е отнел предимството на праводвижищият се товарен автомобил управляван от подсъдимия.Допуснатото нарушение от пострадалия е също в пряка причинноследствена връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие, защото ако не беше отнел предимството на подсъдимия и  изчакал преминаването му не би настъпил пътния инцидент.В тази връзка съдът не възприе аргументите в пледоарията на адв.Я. за липсата на обективни доказателства обосноваващи извода, че пострадалият не е спрял на знака „Стоп“ преди да навлезе в кръстовището.От обясненията на подсъдимия К., както и от показанията Т.А.е видно, че пострадалият велосипедист е изскочил на платното за движение  внезапно и е бил видимо засилен.Тези гласни доказателства са в пълно съгласие и със заключението на автотехническата и  комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза,според които основните причини за настъпилото ПТП е, както несъобразената скорост на движение от подсъдимия, така и  неспирането на пострадалия на знака „Стоп“, който не е осигурил предимство на движещия се по пътя подсъдим с управляваното от него МПС.Доказателство в подкрепа на извода, че пострадалият не е спрял на цитирания по-горе пътен знак е и установената му скорост на движение към момента на удара,която е била 9,3 км./ч.      Елементът  на съпричиняване, какъвто в настоящият казус е налице , води до смекчаване на наказателната отговорност на виновния, но не може да я елиминира, защото той е допуснал също нарушение на ЗДвП, което е в причинноследствена връзка с настъпилия съставомерен резултат.

При индивидуализирането на наложеното на подсъдимия   наказание,съобразно изискванията на чл.54 от НК,съдът отчете като смекчаващи отговорността му обстоятелства – подробните му обяснения, дадени на досъдебното производство,  спомогнали в значителна степен за изясняване на обективната истина по делото, трудовата му ангажираност, добрите характеристични данни, чистото съдебно минало,елементът на съпричиняване  на вредоносния резултат  от страна на пострадалия,който е навлязъл в кръстовището без да се съобрази с поставения пътен знак „Стоп“ и е отнел предимството на подсъдимия, добрия социален и семеен статус, много добрите характеристични данни. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът прие наказването на подсъдимия по административен ред за извършени нарушения на ЗДвП, които, с оглед отдалечеността им във времето  – наложени са през 1997г. и 2010г., не  го разкриват  като системен и недисциплиниран водач на пътя.Като анализира тези индивидуализиращи  наказателната отговорност обстоятелства, съдът прие, че  наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при изключителен превес на смекчаващи вината му обстоятелства в размер на минималния визиран в санкцията на чл.343 ал.1 б.в“ пр.1 от НК, а именно ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода.След редукцията по реда на чл.58а ал.1 от НК с 1/3 наказанието, което следва да изтърпи подсъдимия се явява в размер на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

Не е налице законова пречка за приложението на чл.66 от НК, предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, а и целите на наказанието в случая успешно биха се реализира в пълен обем чрез   условното осъждане, с оглед конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца.Подсъдимият е с много добри характеристични данни  и липсата на каквито и да е констатирани до момента противообществени прояви.Той е трудово ангажиран, създал е семейство и две деца, за които полага грижи.Всичко това обосновава извода, че прилагането на по-строги мерки на държавна принуда спрямо него, чрез изолирането му от обществото, не би реализирало целите, както на личната така и на генералната превенция.По изложените съображения съдът отложи изтърпяването на наложеното на подсъдимия К.  наказание лишаване от свобода на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила.

Подсъдимият е извършил транспортно престъпление с тежък съставомерен резултат и  следва на основание  чл.343г вр. чл.37 т.7 от НК да му бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ДВА МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в сила.

 Според преценката на настоящата инстанция това наказание и с този срок  ще съдейства допълнително за постигане на целите в чл.36 от НК.

 На основание чл. 59 ал. 4 от НК следва да се приспадне  от така наложеното наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство, времето през което подсъдимият К. е бил лишен от тези права по реда на чл. 69а от НПК, считано от 26.06.2019 г. до влизане на присъдата в законна сила.

Иззетото по делото веществено доказателство – товарен автомобил  „Фиат Добло“ с ДК № ***, намиращ се на  съхранение в РУ на МВР - гр. П., следва да се върне на подсъдимия К..

Иззетите по делото веществени доказателства -  велосипед „Алпина”, метален курбел за велосипед с педал, седалка за велосипед от дунапрен, метален сребрист часовник, намиращи се на съхранение в РУ - П. следва да се върнат на правоимащите.

Веществените доказателства  - 2 броя дискове, съдържащи запис от тел. 112, следва да останат приложени по делото.

Вещественото доказателство - Дрегер “Дръг-чек 3000”, следва да се върне на ОД на МВР – Пловдив.

С оглед изхода на делото – осъдителна присъда, подсъдимият К. следва да заплати  по сметка на ОД на МВР – Пловдив  сумата от 1940,32 лева /хиляда деветстотин и четиридесет лева и 32 ст./, представляваща направени в хода на досъдебното производство разноски.

Причини за извършване на престъплението са незачитане на установения в страната правов ред.

По изложените съображения Пловдивският  окръжен съд постанови присъдата си.

                                       

 

                                                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :