РЕШЕНИЕ
№ ……….гр. Варна, ………….2020година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – гр. Варна, XXIII-ти състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря Светла Великова, разгледа докладваното
от съдия Наталия Дичева административно
дело № 781/2020г. по описа на XXIII-ти състав на Административен съд – гр.
Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
По жалба на „ПД България“ ООД, ЕИК *********, се
оспорва Ревизионен акт № Р-03000319002333-091-001/25.11.2019г., издаден от орган
по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение №374/24.02.2020г. на
Директора на дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП гр. Варна, с който са определени
задължения по ДДС за д.п.м.10.2015 г. в размер на 71 269.94 лв. и лихва в
размер на 29 109.72 лв., за д.п.м.09/2016 г. в размер на 2 002.76 лв.
и лихва в размер на 631.48 лв., за д.п.м.12/2016 г. в размер на 3 219.28
лв. и лихва в размер на 932.77 лв., за д.п.м.01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. в
размер общо на 11 983.26 лв. и лихви в размер на 2 822.83 лв., за
д.п.м.05.2018 г. в размер на 3 004.14 лв. и лихви в размер на 441.48 лв.,
за д.п.м.06.2018 г. в размер на 3 004.14 лв. и лихви в размер на 414.77
лв., за д.п.м.07.2018 г. в размер на 1 001.38 лв. и лихви в размер на
130.19 лв. и са определени задължения за КД за д.п.2015 г. в размер на
35 931.85 лв. и лихви в размер на 13 323.46 лв., за д.п.2016 г. в
размер на 2 549.13 лв., за д.п.2017 г. в размер на 6 054.92 лв. и за
д.п.2018 г. 6 343.75 лв.
В жалбата се твърди, че ревизионният акт е постановен
в нарушение на процесуалния и материалния закон.
Изложени са подробни съображения за представени
доказателства за наличието на реално извършени доставки на стоки/услуги по оспорените фактури. Твърди се че
ревизионния орган не е изяснил фактическата обстановка по отношение на
ползването на данъчен кредит по комисионния договор. Посочва се че от страна на
приходната администрация не са били изискани допълнително доказателства и
обяснения във връзка със сключения договор. Изложени са доводи, че отношенията
между жалбоподателя и „Симплисити Инвестмънтс“
ЕООД са комплексни, за цялостна консултантска, агентска и посредническа услуга.
Твърди се че договореното между страните възнаграждение за услугите по
предварителния договор е в зависимост от постигнатата продажна цена на имота,
което е предвидено в договора. Посочва се, че в изпълнение на договора „Симплисити Инвестмънтс“ ЕООД е
извършило редица действия – препоръчало е на жалбоподателя да извърши ремонт на
сградата с цел увеличаване стойността на имота и продажбата му, препоръчало е
брокер, който да продава имота, уведомило е дружеството, че ремонтните работи
са извършени, както са описани в Приложение №1 към договора, препоръчало е с
кого да сключи договор за покупко-продажба на имота. Изложени са доводи, че
договорът от 27.10.2015 г. е формален документ, финализиращ правоотношенията,
които са се развили по-рано. Навеждат се доводи, че акт обр.19 е бил представен
на ревизионния орган, с който се установяват всички СМР по видове и обем, както
и че извършените СМР не представляват строеж, поради което не се изисква
разрешение за строеж. Посочва, че към договора за СМР е бил сключен анекс, с
който се предвижда изпълнителя да възлага СМР на подизпълнители. Твърди се че
не е бил извършван основен ремонт на сградата, а ремонтни дейности, повишаващи
стойността на имота, с цел по-доброто му реализиране за продажба. Заявява, че ремонта е започнал м.юли
2015 г. и е приключил преди огледа на 18.10.2015 г. Изложени са доводи, че
процесните автомобили, за които е отказано правото на признаване на разход за
наем и застраховка на лек автомобил Мерцедес GLE 450 DMG 4M Coupe,
както и за МПС BMW Х5, се използват за дейността на дружеството. Твърди се че в
случай, че органа по приходите е приел, че ползването на автомобилите е смесено
– за частно ползване и за служебно ползване,
съгласно указания на НАП, справедливо би било признаване в размер 50 на
сто от начисления данък и строителните разходи. Твърди се че органа по
приходите не е установил наличие на данъчна измама, за да се откаже на
жалбоподателя признаване на правото на данъчен кредит. Иска се от съда да
отмени в оспорената част Ревизионен акт, като претендира присъждане на съдебни
разноски.
Ответната страна, Директор на Дирекция „ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, изразява
становище за неоснователност на жалбата и отхвърлянето й като такава. Направено
е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ответника. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След като
разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, административния съд констатира:
Ревизионното производство е
образувано с издаване на Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000319002333-020-001/10.04.2019
г., получена на 03.05.2019 г. от жалбоподателя. Възложената ревизия включва
установяване задължения на дружеството за корпоративен данък за данъчен период
01.01.2015 г. до 31.12.2018 г. и по ЗДДС за данъчни периоди 01.01.2015г. до 31.12.2018
г. Със ЗИЗВР №Р-03000319002333-020-002/02.08.2019 г., получена на 12.08.2019 г.
от жалбоподателя, е предвидено ревизията да завърши до 03.10.2019 г. Фактическите
и правните изводи на органа по приходите са обективирани в Ревизионен доклад №
Р-03000319002333-092-001/17.10.2019г. /стр.501- 529/, издаден на основание чл.
117 от ДОПК и връчен на дружеството на 22.10.2019 г. По реда на чл. 119 от ДОПК
е издаден обжалвания PA № Р-03000319002333-091-001/25.11.2019 г. /л. 526-536/,
с който на „ПД България“ ООД са установени допълнителни задължения за
корпоративен данък по ЗКПО и лихви за закъснение, както и задължения за ДДС по
ЗДДС, главница и лихви.
В хода на ревизията са извършени
процесуални действия, описани от органа по приходите в констативната част на
изготвения РД, неразделна част от ревизионния акт, по смисъла на чл. 120, ал.2 от ДОПК.
Установено е, че ревизираното
дружество е осчетоводило разходи за посреднически услуги във връзка с продажба
на собствения си имот в общ. Разлог, местност Църнако
и е ползвало право на пълен данъчен кредит по следните фактури:
- фактура № 0...27/27.10.2015 г..
издадена от „Симплисити Инвестмънтс”
ЕООД, включена в д.п.м. 10/2015 г., с данъчна основа
130 280 лв. и начислен ДДС в размер на 26 056 лв., предмет на доставката
комисионна по договор /л.209/.
- фактура № 0...144/26.10.2015
г.. издадена от „Интерпрайм" ООД, включена в д.п.м. 10/2015 г., с данъчна основа 28 799,17 лв. и
начислен ДДС в размер на 5 759,83 лв., предмет на доставката получен комисион за продажба на къща 1 в кв. 22 /л.302/.
В хода на ревизионното
производство е било изготвено Искане за представяне на документи и писмени
обяснения изх. № Р-03000319002333-040-002/07.08.2019 г. /л.310/ до „ПД
България“ ООД, с което от дружеството са били изискани процесните фактури
издадени от „Симплисити Инвестмънтс”
ЕООД и „Интерпрайм” ООД.
От страна на дружеството са били
представени пред ревизионния орган на 09.09.2019г. следните документи
/л.307-183/ - посочените две фактури, извършено плащане по тях и обяснения във
връзка с извършените доставки, без да са подкрепени с допълнителни
доказателства. За установяване реалността на извършените услуги, органите по
приходите са извършили насрещни проверки на вписаните във фактурите доставчици:
„Симплисити Инвестмънтс"
ЕООД и „Интерпрайм“ ООД.
С ПИНП от 12.09.2019 г. /л.154/ е
обективирана извършена насрещна проверка. Ревизионния орган, след анализ на
представените документи и писмени обяснения от „Интерпрайм”
ООД, е приел, че посредническата услуга е действително извършена от това
дружество. Органите по приходите са установили, че за „ПД България” ООД е
налице документа обоснованост на разхода и право на кредит по фактура от
26.10.2015 г. издадена от „Интерпрайм” ООД.
С ПИНП № П-03000319134166-141
-001/30.09.2019 г. /л. 134/ е била обективизирана
извършената насрещна проверка на „Симплисити Инвестмънтс” ЕООД. След анализ на представените документи и
писмени обяснения от „Симплисити Инвестмънтс”
ЕООД ревизионния орган е установил, че на 27.10.2015 г. е сключен Договор за
посредничество, съгласно който „ПД България” ООД - възложител, възлага на „Симплисити Инвестмънт” ЕООД - агент, да извърши срещу
възнаграждение посредническа дейност за продажбата на процесния недвижим имот.
Констатирано е, че двете дружества са свързани лица по смисъла на § 1. т. 3, б.
"д” от ДОПК - техен управител и представляващ е едно и също лице П.Л.П с
ЕГН **********. Установено било, че през м. 10.2015 г. в дружеството има назначено
едно лице на длъжност управител. Във връзка с оказаната услуга няма извършен
транспорт, няма извършени разходи за материали. Констатирано е, че във връзка с
посредничеството на недвижимия имот, не са ползвани услугите на подизпълнители.
Няма извършени разходи за реклама. Комисионна не се дължи от купувача на имота,
договорката е да се плати комисионна единствено от продавача. Ревизионният
орган е установил, че от „Симплисити Инвестмънт” ЕООД
не са представени необходимите документи за доказване на реалност на
доставката. Непредставените документи са подробно описани на стр. 7 от РД.
С ИПДПОТЛ до „Стар Клауд” ЕООД /л. 122/ ревизионния орган е изследвал
обстоятелствата, съотносими към сделката с процесния
имот. От „Стар клауд“ ЕООД /качеството му на купувач/
пред ревизионния орган са били представени документи и обяснения и органите по
приходите са установили, че с нотариален акт (НА) № 154, том И, per. № 3856, дело 271 от г. „Стар Клауд“ ЕООД е
закупило от „ПД България” ООД гореописаните имоти за сумата от 490 833.33
евро без ДДС. Във връзка с продажбата „ПД България“ ООД е издало на купувача
фактура № **********/26.10.2015 г. на стойност 980 146,27 лв., ДДС 196 029,25
лв. Стойността по фактурата е равна на договорената в НА левова равностойност
на 490 833,33 евро. От купувача на имота са били представени пред ревизионния
орган писмени обяснения, съгласно които „Стар Клауд”
ЕООД е узнало за продажбата на имота, запознало се е с параметрите и
състоянието на имота от „Интерпрайм“ ООД - от Ц. К., който
е брокер в „Интерпрайм“ ООД. „Стар Клауд“ ЕООД е извършило първия оглед на имота на 18.10.2015
г. и тогава е взело решение да го закупи. Ц. К. - брокер на „Интерпрайм“ ООД е организирал и присъствал на огледа.
Имотът по време на огледа е бил в добро състояние. Не са извършвани ремонти
преди прехвърляне с нотариалния акт. Не е извършван втори и последващ оглед на
имота. „Стар Клауд“ ЕООД не е плащало комисионна на
посредника „Интерпрайм“ ООД за услугата по покупко- продажба на имота. Продавачът на имота е платил
услугата /л. 119/.
В хода на ревизията било
установено, че ревизираното дружество е осчетоводило разходи за строителни
услуги на имот в общ. Разлог, местност „Църнако“ и е
ползвало право на пълен данъчен кредит по фактура № 0...201/26.10.2015 г..
издадена от „Джинс Ритейл“ ЕООД на стойност 226
069,68 лв. и ДДС 45 213,94 лв. /л.444/.
Във връзка с Искане за
представяне на документи и писмени обяснения „ПД България” ООД представя
процесната фактура, Договор за възлагане на СМР от 02.07.2015 г., Хронологична
ведомост аналитична - доставчик „Джинс Ритейл“ ЕООД,
банкови извлечения за платени суми на „Джинс Ритейл”
ЕООД от 27.10.2015 г. в размер на 90 000 лв., от дата 28.10.2015 г. в размер на
85 000 лв., от дата 29.10.2015 г. в размер на 96 283,62 лв.
Органите по приходите след анализ
на представения договор за възлагане на СМР от 02.07.2015 г. са установили, че
съгласно чл. 5.3. от договора, изпълнителят се задължава да изпълнява
строителството съгласно одобрения проект и детайлите към него, заповедната
книга и утвърдените от възложителя промени в проекта. Съгласно чл. 6.1. от
договора, възложителят се задължава да предаде на изпълнителя строителната
площадка с двустранно подписан протокол. Съгласно чл. 6.4. от договора,
възложителят или упълномощени от него лица имат право по всяко време на СМР да
посещават обекта и да извършат проверка относно качеството и количеството на
изпълняваните работи, спазването на сроковете за изпълнение, както и на
технологичните правила и на правилата за техническа безопасност. Съгласно чл.
6.5. от договора, възложителят се задължава да осигури достъп на оборудването
на изпълнителя до обекта и възможност за безпрепятствено придвижване на
машините в рамките на строителната площадка. От страна на жалбоподателя не са
представени процесните документи, удостоверяващи действително извършени и
приети СМР, в т.ч. одобрен проект и детайлите към него, заповедната книга и
утвърдените от възложителя промени в проекта; двустранно подписан протокол за
предаване на изпълнителя на строителната площадка протоколи за удостоверяване
изпълнението на обема, качеството и срока за услугите по издадената от „Джинс Ритейл“ ЕООД фактурата, както и акт образец 19 към нея.
От приложение № 1 към Договор за
възлагане на СМР от 02.07.2015 г. органите по приходите са установили, че
дейностите са предимно ремонт на покрив 415.45 кв. м; доставка и монтаж на
каменна облицовка от естествен камък 220 кв. м, топлоизолация от минерална вата
12 см - 218 кв. м, полагане на байцван дървен сайдинг
от естествена дървесина 184 кв. м; демонтаж на каменна настилка около сградата
и монтаж на плочи гнайс за настилка 348 кв.м,
демонтаж на тавани от гипсокартон, монтаж на нов гипсокартон и шпакловка, доставка и полагане на дървена
ламперия по тавани 306,80 кв.м.
Във връзка с фактура №
201/26.10.2016 г. за СМР услуги на недвижим имот в гр. Разлог, органите по
приходите са изискали подробни обяснения от „ПД България“ ООД /л.310/.
Жалбоподателят е посочил, че вложените материали са за сметка на изпълнителя,
включени са в договорената цена за извършената СМР, няма информация какви
машини и оборудване е използвал изпълнителят по време на извършваните CMP-та. Обяснява, че доставчикът е избран на случаен
принцип, като комуникацията е осъществявана чрез управителите на двете дружества.
Контролът по време на строителството за качеството на вложените материали и
количеството на изпълнените строителни дейности е извършван от управителя на
дружеството - П. П.. Във връзка с приемане на строително монтажните работи е
подписан акт образец 19 за приемане и предаване на строително монтажни работи,
/л.307/.
Ревизионният орган е извършил
насрещна проверка на „Джинс Ритейл“ ЕООД, като са
изследвани обстоятелствата, съотносими към фактура №
201/26.10.2016 г. за СМР услуги на недвижим имот в гр. Разлог. Извършените
действия и представените документи са обективизирани
в Протокол за извършена насрещна проверка № П-22221919134326-141 -
00115.11.2019 г. и подробно описани на стр.12 от РД. Органите по приходите са
установили, че дружеството не може да бъде открито на декларирания адрес за
кореспонденция, и съответно не са представени документи и писмени обяснения. В
ТД НАП Варна е било входирано писмо вх. №
42718/24,09.2019 г. /л.16/. подписано от И.В на 18.09.2019 г., управител на „Джинс
Ритейл” ЕООД. Писмото е изпратено с товарителница №
5300132624705 чрез куриерска фирма Еконт, като в товарителницата е вписан
подател „Джинс Ритейл” ЕООД - П. Л.. Органът по
приходите е приел, че не е известно П. Л. в качеството на каква изпраща писмени
обяснения, подписани от И. В., съответно от И.В са подписани обяснения, които
не е известно по какъв начин са се озовали в П. Л.. Обяснено е, че не са
налице: заведено счетоводство към момента, както и база данни на технически
носители, доказващи същото. Органът по приходите е установил, че не са
представени доказателства за трудова, квалификационна и материална обезпеченост
на представляваното от нея дружество „Джинс Ритейл”
ЕООД, които да обосноват възможността на дружеството да извърши фактурираните
на „ПД България“ ЕООД строителни работи.
Органите по приходите са
извършили проверка в информационната система на НАП за която е съставен
Протокол № Р-ОЗОООЗ19002333-П73-001 /26.08.2019 г. /л.58/. След пълен анализ на
събраните данни за „Джинс Ритейл“ ЕООД на стр. 13 от
РД, ревизиращият екип установява, че не е доказана трудова, квалификационната и
материална възможност на „Джинс Ритейл” ЕООД със
собствени сили и средства да извърши фактурираните на „ПД България“ ЕООД СМР и
единствената възможност е тези строителни услуги да са извършени от
предполагаемия подизпълнител „Вентекс Клима“ ЕООД с
ЕИК *********.
За обследване на тези факти,
ревизиращият екип е извършил проверка в информационната система на НАП, за
която е съставен Протокол № Р-ОЗОООЗ 19002333- П73-001/26.08.2019 г. /л.58/,
подробно описан на стр. 14 от РД. При проверката е установено, че „Вентекс Клима“ ЕООД е квалифицирано като рисково лице в
базата данни на НАП от 01.05.2015 г. През периода м. юли-м. октомври 2019 г. „Вентекс
Клима“ е имало назначено на трудов договор едно лице Й. Р. Ц. на длъжност офис миниджър и от дружеството е декларирана основна
икономическа дейност ремонт на битови електроуреди и друго оборудване. При
извършена проверка в дневника за продажби на „Вентекс
Клима“ ЕООД е установено, че дружеството е декларирало фактури, издадени на
„Джинс Ритейл“ ЕООД. След анализ на събраната
информация, органите по приходите са констатирали, че не е доказана материалната
възможност на „Вентекс Клима“ ЕООД да извърши СМР,
които да фактурира на „Джинс Ритейл“ ЕООД с фактура №
**********/26.10.2015 г. Ревизионният орган е направил извод, че „Вентекс Клима“ ЕООД е декларирало документи с невярно
съдържание, тъй като имат невъзможен предмет - липсват доказателства за
възможността на дружеството да извърши реални доставки на стоки и услуги.
Органите по приходите установяват, че този извод се потвърждава от представени
от купувача на сградата - „Стар Клауд“ ЕООД,
документи и обяснения от 15.08.2019 г.,
съгласно които имотът по време на огледа е бил в добро състояние и не са били
извършвани ремонти преди прехвърляне на имота с нотариалния акт.
Органите по приходите са
извършили проверка в данъчното досие на „ПД България“ ООД, документирана с
Протокол №Р-03000319002333-П73-001/26.08.2019 г. /л. 21/, при която са
установили, че сградата в гр. Разлог, местност „Църнако“,
която е била собственост на ревизираното лице, е новопостроена. На дружеството
е била извършена данъчна ревизия по ЗДДС за периода 01.06.2011г. - 31.08.2011
г., при която е констатирано, че между „ПД България“ ООД и „Пирин Голф Холидейз Клуб“ АД с ЕИК ********* е бил сключен
Предварителен договор № PG-353 от 16.01.2011 г. за продажба на процесния недвижим имот, който „Пирин Голф Холидейз Клуб” АД се задължава да построи и продаде на „ПД
България“ ООД. Органите по приходите анализират всички събрани документи
подробно описани на стр. 16 от РД /договори, анекси, разплащания, споразумения/
и установяват, че последната фактура, издадена от „Пирин Голф Холидейз Клуб” АД е с № **********/27.08.2013 г. Всички
издадени фактури са отразени в баланса на РЛ по счетоводна сметка от група 20
„ДМА“. Сградата е въведена в експлоатация с Удостоверение за въвеждане в
експлоатация на строеж № 24/31.07.2013г.,
издадено от Главния архитект на Община Разлог, което е вписано в нотариалния
акт, с който се продават имотите. Направен е извод от ревизиращия орган, че към датата на продажбата на сградата и
парцела - 26.10.2015 г., сградата е била нова по смисъла на ЗДДС. Същата
е заведена в баланса на дружеството на стойност 369 618,45 лв. Видно от
Аналитичната оборотна ведомост и главната книга на дружеството за 2015 г. за
сградата и нейното обзавеждане и оборудване не са начислявани счетоводни амортизации.
Няма начислявани и данъчни амортизации за посочените активи, от където органите
по приходите правят извод, че сградата
не е била използвана, поради което няма причина за нейното увреждане.
Установено е от ревизионния орган, че в счетоводните регистри не са
отразени документи за настъпили събития, които са довели да увреждане на
сградата след нейното построяване, което да породи необходимост от такъв
генерален ремонт, във връзка с който е издадена фактура № **********/26.10.2015
г. от „Джинс Ритейл“ ЕООД. Поради недоказаната
възможност на вписания във фактура № **********/26.10.2015 г. доставчик на СМР
услуга „Джинс Ритейл“ ЕООД да извърши фактурираните
СМР, както и недоказана необходимост от ремонт на новопостроената сграда, и
писмените обяснения на купувача на сградата - „Стар Клауд“
ЕООД /л.119/, че на сградата не са извършвани ремонти от датата на
първоначалния й оглед 18.10.2015 г. до датата на закупуването й 26.10.2015 г.,
тъй като такива не са били необходими и сградата е била в добро състояние.
Ревизиращият екип е приел, че
няма реално осъществена доставка на услуга по фактура № **********/26.10.2015
г., следователно липсва документална обоснованост на осчетоводения разход в
размер на 226 069,68 лв.
Органът по приходите е установил,
че в дневниците за продажбите и покупките ревизираното дружество е включило
издадените протоколи по чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС във връзка с наема на
автомобил Mercedes-Benz GLE 450 AMG 4М Coupe, с per. № WN- BG 999. Установено било от ревизионния орган, че дружеството има сключен
договор за наем на автомобил с „Eurolinkе.К. Inh. E.N.“. Сключен е за срок от една година, като е упоменато, че ако наемателят не
изпрати писмено уведомление за прекратяване на договора най- късно 30 дни преди
датата на изтичане на срока на договора, този срок се подновява автоматично за
нов едногодишен период. При подписването на договора е уговорен депозит в
размер на 29 000 евро. който е платен на два транша - на 15.08.2016 г. са
преведени 12 010 евро и на 29.08.2016 г. - 16 990 евро. Наемната цена на колата
е 2 560 евро. за която има издадени фактури от наемодателя и протоколи по чл.
117 от ЗДДС. Констатират, че във връзка с експлоатацията на автомобила има
сключена застраховка пълно каско за застрахователна сума 187 088,00 лв. със ЗАД
„Асет Иншурънс” АД със срок
на застраховката от 18.08.2016 г. до 17.08.2017 г. Общата сума за плащане е 7
442,36 лв., разделена на 4 равни вноски. За наетото МПС няма наето помещение
или паркомясто.
В ревизионното производство е
установено, че от дружеството е ползван данъчен кредит за наем на автомобила по
25 броя фактури подробно описани на стр.19 от РД/. издадени от „EurolinkЕ.К. и Е. N. AccessioЕ.К.” с YIN DE210201519. включени в д.п.м.
09/2016 г., м. 12/2016 г., от м.01/2017 г. до м.12/2017 г., м.05/2018 г.,
м.06/2018 г. и м.07/2018 г. Общият размер на ползвания данъчен кредит за наетия
автомобил за посочените периоди е 23 914,48 лв.
Пред ревизионния орган е било
представено писмо вх. № Р-03000319002333-ПРД-001 -И/31.05.2019 г. /л.400-429/ с
което ревизираното лице е представило хронологична ведомост за периода от
01.01.2016 г. до 31.12.2018 г. с партиди „застраховки автокаско“ и „наем кола“,
договор за наем на МПС от 11.08.2016 г. и споразумение към него,
приемо-предавателен протокол, застрахователна полица, фактури и протоколи по
чл.117 от ЗДДС, и обяснение /л.495/ във връзка с процесното МПС. Установено
било от ревизионния орган, че фактурите, издадени от лизингодателя
се осчетоводяват като разход. Стойността на фактурите е намалила финансовите
резултати и данъчната печалба на дружеството за съответните периоди.
Ревизионният орган при извършена
справка за собствените и наети превозни средства /л.333/ предоставена от „ПД
„България” ООД, е установил, че наетият автомобил се управлява от Т.Л. за срещи
с потенциални партньори/клиенти и не са били представени доказателства, че
автомобилът е използван за срещи с потенциални партньори/клиенти. Ревизионният
орган е приел, че такива документи не съществуват. При извършена проверка на
счетоводните регистри на дружеството органите по приходите установяват, че няма
осчетоводени фактури за горива, смазочни материали и няма осчетоводени пътни
листи. С оглед на това, че няма осчетоводени закупени горива и масла, няма
пътни листи и/или пътни книжки, които да удостоверяват датите и маршрутите,
които е изминат автомобилът, констатират, че автомобилът не е използван в
дейността на дружеството. Правят извод, че услуга не е използвана за целите на
извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки. Този извод обосновават
с факта, че при сключване на договора за наем автомобилът е бил фабрично нов и
на ревизиращият екип не са били представени никакви документи, които да
удостоверяват колко километра са изминати с него (пътни листи/пътни книжки,
сервизни книжки, паспорт на автомобила), от които може да се прецени дали
реализирания пробег е свързан с дейността на дружеството и/или е използван за
дейности, различни от икономическата дейност на РЛ.
Пред ревизионния орган от „ПД
България“ ООД е представена Хронологична ведомост аналитична за 2016 г., 2017
г. и 2018 г., фактури, издадени от наемодателя на автомобила и Протоколи по чл.
117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, след анализ на които органите по приходите са
констатирали, че са осчетоводени по дебита на сметка 602 „Разходи за външни
услуги“ и по дебита на сметка 609 „Други разходи“ следните суми: за 2016 г. в
размер на 25 034,60лв., за 2017 г. в размер на 60 083,04лв. и за 2018 в размер
на 62980.82 лв., които са намерили отражение в разходите по ГДД, съответно
стойността на фактурите е намалила финансовият резултат и данъчната печалба на
дружеството за съответните периоди.
Органите по приходите са
направили анализ на приходите на дружеството, които са декларирани в подадените
данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО и са констатирали, че:
-
за 2016 г. са в общ размер 31
683.72 лв., в т. ч. 5 300 лв. - отписани по давност задължения за главница по
получен заем от „NerexTrade“:
50,49 лв. - лихви по банкови сметки и 26 333.23 лв. - отписани по
давност неизплатени лихви по получен заем от Б. Т.:
-
за 2017 г. - общо приходи
26 333.91 лв., в т. ч. 26 333.23 лв. - отписани по давност
неизплатени лихви по получен заем от Б. Т. и 0,68 лв. - лихви по банкови
сметки;
-
за 2018 г. - общо приходи
23 975.47 лв., в т. ч. 65.00 лв. - приход от продажба на касов апарат по
фактура № 48/28.05.2018 г., 0,05 лв. - лихви по банкови сметки и 23 910.42
лв. - отписани по давност неизплатени лихви по получен заем от Б. Т..
Органът по приходите е
констатирал, че не е доказано използването на автомобила за дейността на
дружеството, осчетоводените разходи за наем и застраховка не съответстват на
осчетоводените приходи за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. Установяват, че
дружеството не е осчетоводило приходи от извършвана дейност, защото
декларираните приходи са единствено от отписани по давност неизплатени
задължения по получени в минали години заеми от трети лица; лихви по банкови
сметки и от продажба на касов апарат. Ревизиращият екип прави извод, че
осчетоводените разходи за автомобила не са свързани с дейността на дружеството
и на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО увеличават финансовите резултати на
дружеството, както следва: за 2016 г. със сумата 25 034,60 лв.; за 2017 г. със
сумата 60 083,04 лв.; за 2018 г. със сумата 62 980,82 лв.
Относно осчетоводени разходи за
собствен автомобил BMW Х5 с peг. № СА **** МВ.
В производството пред ревизионния
орган е установено, че са осчетоводени следните разходи за автомобил BMW Х5: за 2015 г. в общо в размер на 2 968,82 лв.
/застраховка гражданска отговорност, застраховка автокаско и данък МПС/, за
2016 г. в размер на 456,72 лв. - данък МПС, за 2017 г. в размер на 466,17 лв. -
данък МПС и за 2018 г. в размер на 456,72 лв. - данък МПС.
„ПД България“ ООД в отговор на
ИПДПОЗЛ, пред ревизионния орган е представило писмени обяснения, че автомобилът
е използван за дейността на дружеството в много редки случаи, като резервен
автомобил. Представена е справка за собствените и наети превозни средства,
където дружеството посочва, че автомобил BMW с pef. № СА****ВМ се управлява от П. П. за срещи с потенциални партньори/клиенти. Към
процесното обяснение не са представени доказателства, които да обосноват
твърденията на ревизираното лице. Т.к. не са били
представени доказателства, ревизиралият екип е приел, че такива документи не
съществуват.
При извършена проверка на
счетоводните регистри на дружеството органите по приходите са установили, че
липсват счетоводни записвания за закупени горива, масла, ремонти, пътни
листи/пътни книжки и др., които да удостоверяват датите и маршрутите, които е
изминал автомобилът. С оглед на това, че няма осчетоводени закупени горива и
масла, няма пътни листи и/или пътни книжки, които да удостоверяват датите и
маршрутите, които е изминал автомобилът, е констатирано, че автомобилът е
използван за дейности, различни от икономическата дейност на ревизираното лице.
В производството пред ревизионния
орган е установен финансов резултат след данъчно преобразуване за 2015 г. -
печалба в размер на 377 451,96 лв. и дължим корпоративен данък 37 745,20 лв.
След приспадане на внесения корпоративен данък в размер на 1795.35 лв. е
установен данък за довнасяне в размер на 35 949,85 лв. На осн.
чл. 175 от ДОПК. вр. чл.93 от ЗКПО са начислени
съответните лихви за забава. За 2016 г. ревизионния орган е установил финансов
резултат след данъчно преобразуване - загуба в размер на 516.79 лв.. за 2017 г.
финансов резултат след данъчно преобразуване - загуба в размер на 2 855,27 лв.
и за 2018 г. финансов резултат след данъчно преобразуване - загуба в размер на
1 207,24 лв.
По отношение на извършените СМР
доказателства за изпълнение на облигационните отношения не са представени от
страните по договора.
Прието е от ревизионния орган, че
представените в хода на ревизионното производство писмени доказателства не
установяват извършването и получаването на услугите. Не са представени каквито
и да е доказателства касаещи реалното извършване на дейности по посреднически и
строителни услуги относими към имот в община Разлог, местност „Църнако“, както и не са били ангажирани доказателства за
вложени материали и консумативи, необходими за извършването им. От страна на
доставчиците не са представени документи за действителните разходи по
извършването на услугите, като справки, калкулации и/или други документи, които
да се обвържат с процесните фактури. Не са представени и доказателства кои лица
са извършили процесните услуги, на кои дати и в какво точно се изразява
извършената дейност. Не може да се установи точно какви са фактически
извършените услуги и с какви вложени материали.
Ревизионния орган е приел, че не
са изпълнени и предпоставките за признаване на право на ползване на данъчен
кредит по фактурите издадени от „Симплисити Инвестмънтс“ ЕООД и „Джинс Ритейл“
ЕООД. В тази връзка, предвид че услугите са свързани с дейности по ремонт на
сгради и посреднически услуги, липсват каквито и да е доказателства за
резултата от тях. Условието за признаване на право на данъчен кредит по
доставки на услуги е да бъде осъществена доставката и да е послужила при
извършване на получателя на услугата на други облагаеми доставки или да е
калкулирана в цената на последващите облагаеми доставки.
Въз основа на констатациите по
РД, с РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит по Доставките от „Симплисити Инвестмънтс“ ЕООД, „“Джинс
Ритейл“ ЕООД, съответно е увеличен финансовия
резултат за услугите/доставките от „Симплисити Инвестмънтс“ ЕООД, „“Джинс Ритейл“
ЕООД и относно осчетоводени разходи за наем на лек автомобил Mercedes-Benz GLE 450 DMG Coupe и
осчетоводени разходи за собствен автомобил BMW Х5.
В хода на съдебното производство са извършени следните
процесуални действия:
Съдът е указал на жалбоподателя, че в жалбата не сочи
доказателства относно твърдението му за реалност на доставките от „Симплисити Инвестмънтс” ЕООД,
което му
дава право на приспадане на пълен данъчен кредит по спорната фактура.
На основание чл.193, ал.3 от ГПК, вр.
§2 ДР на ДОПК, процесуалният представител на ответника е оспорил съдържанието
на предварителен договор за агентство и посредничество за продажба на недвижим
имот от 01.06.2015 г. между „Симплисити Инвестмънтс” ЕООД и „ПД България” ООД, анекс №1 от
06.07.2015 г., 4 бр. доклади от „Симлисити Инвестмънтс” ЕООД от 10.06.2015 г., 15.06.2015 г.,
12.10.2015 г. 19.10.2015 г., покана от 21.10.2015 г.
По фактура № 201/26.10.15г., издадена от „Джинс Ритейл „ ЕООД с ДДС -
45 213.94 лв, ответната страна е направила
оспорване съдържанието и на подписа на И.И.В в качеството й на управител на
„Джинс Ритейл“ ЕООД. В тази връзка е представено- Съгласие и образец от подписа на И.И.В като
според ответника подписа на Величкова е различен от този на фактурата.
На осн. чл. 193 ал.3 ГПК вр. §2 ДР ДОПК, съдът е указал на жалбоподателя, че в случай че желае да се
ползва от документите, издадени от „Джинс Ритейл „
ЕООД , тежестта за доказване истинността и авторството е на жалбоподателя.
Относно осчетоводените разходи за наем на лек
автомобил „Мерцедес бенц“, според органите по
приходите не е доказано използването на автомобила за дейността на дружеството,
като осчетоводените разходи за наем и застраховка не съответстват на приходите
за 2016г., 2017 и 2018г. В тази връзка
на осн. чл. 171 ал.4 от АПК вр.
§2 ДР ДОПК съдът е указал на жалбоподателя, че не сочи доказателства.
За автомобил
БМВ с рег. № СА **-**МВ, също е установено, че има осчетоводени разходи за
2015г.,2016г. и 2017г. в посочен в РА размер. На осн.
чл.171 ал.4 от АПК вр. §2 ДР ДОПК, съдът е указал на жалбоподателя, че не сочи доказателства, че
автомобилът е използван за
икономическа дейност на дружеството.
По искане
на процесуалният представител на жалбоподателя е назначена ССЕ.
Вещото лице по въпрос 1 от заключението е посочило, че
са били съставени първични счетоводни документи – писмени обяснения от
управителя на „ПД България” ООД, банкови извлечения от ПИБ, Уведомление ДДС,
справка декларация, дневник покупки, дневник продажби, договор за възлагане на
СМР и Приложение 1 към Договор за възлагане на СМР от 02.07.2015 г., анекс към
Договор за възлагане на СМР, даващ право на ползване на подизпълнител, Акт
образец 19 за изпълнение на СМР в размер на 226 069.68 лв. и ДДС
45 213.94 лв., фактура №201 от 26.10.2015 г. издадена от „Джинс Ритейл” ЕООД, аналитична хронологична ведомост сметка
401.602, Главна книга, Оборотна ведомост, ГФО 2015 г., Протокол от общо
събрание. Вещото лице е установило, че разхода от 226 069.68 лв. е включен
при образуване на крайния годишен финансов резултат за 2015 г., като се
отразява в намаление на същия. Установено е от вещото лице, че при доставчика –
„Джинс Ритейл” ЕООД документи не са били представени
при изготвяне на експертизата, както и на ревизиращия орган. По въпрос втори от
заключението вещото лице е посочило, че разплащането е било извършено през
FIBANK – Първа инвестиционна банка, като преводите са били извършени на 27, 28
и 29.10.2015 г.
По
допустимостта на жалбата:
Видно от съдържанието на постъпилата жалба се обжалва
Ревизионен акт № Р-03000319002333-091-001/25.11.2019г., издаден от орган по
приходите при ТД на НАП Варна, с който
са определени задължения за КД, както и задължения по ДДС.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока по
чл.156 ДОПК, след изчерпване на възможността за обжалване по административен
ред като РА е изцяло потвърден с Решение №374/24.02.2020г. на Директора на
дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП гр. Варна, поради което се явява ДОПУСТИМА.
По
валидността на РА:
Ревизионното производство е
образувано с издаване на Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000319002333-020-001/10.04.2019
г. /стр.2/, връчена на 03.05.2019 г. на дружеството. Възложената ревизия
включва установяване задължения на дружеството за корпоративен данък за данъчен
период 01.01.2015 г.-31.12.2018 г.
и по ЗДДС за данъчни периоди 01.01.2015 г. до 31.12.2018 г. Със ЗИЗВР от
02.08.2019 г., получена на 12.08.2019 г. от дружеството, е определен ревизията
да завърши до 03.10.2019 г. Фактическите и правните изводи на органа по
приходите са обективирани в Ревизионен доклад № Р-03000319002333-092-001/17.10.2019
г., издаден на основание чл. 117 от ДОПК и връчен на дружеството на 22.10.2019
г. По реда на чл. 119 от ДОПК е издаден обжалвания PA № Р-03000319002333-091-001/25.11.2019
г., с който на „ПД България” ЕООД са установени допълнителни задължения за
корпоративен данък по ЗКПО в размер на 50 879.65 лв. и лихви за закъснение
13 323.46 лв. и задължения за ДДС по ЗДДС, главница в размер на 95 484.90
лв. и лихви в размер на 34 483.24 лв.
Настоящата съдебна инстанция приема, че ревизионният
акт е издаден от компетентни орган като е спазена разпоредбата на чл.119 ал.2 ДОПК.
След преценка на приложените към административната
преписка и събраните в съдебното производство доказателства и становищата на
страните по делото, се установява следното от фактическа и правна страна:
В хода на ревизията са извършени процесуални действия,
описани от органа по приходите в констативната част на изготвения РД,
неразделна част от ревизионния акт, по смисъла на чл. 120, ал.2 от ДОПК.
1. Oтносно установените задължения по ЗДДС, произтичащи от непризнато право на приспадане
на данъчен кредит.
По своята същност правото на приспадане на данъчен
кредит представлява сложен фактически състав, правните последици, от който
могат да възникнат само ако са изпълнени всички образуващи го елементи.
Безспорно прието в правната теория и практика е, че признаването на правото на
приспадане на данъчен кредит е неразривно свързано с извършването на реална
доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Доставка на стока
по смисъла на закона е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно
право върху стоката, а доставка на услуга е всяко извършване на услуга. При
липса на реална доставка, не възниква данъчно събитие, респ. задължение за
начисляване на данъка, а при неправомерно начисляване на такъв, не се поражда
право на данъчен кредит /чл. 70, ал. 5 от ЗДДС/.
Изводът за наличие или липса на реална доставка е плод
на оценка на установени факти и обстоятелства от обективната действителност.
Реалното извършване на една доставка е положителен факт от действителността,
който при осъществяването си остава следи и за него съществуват преки и косвени
доказателства. Всяка доставка на стока или услуга представлява стопанска
операция, която има две страни: доставчик и получател. Във връзка с това, всяка
от страните трябва да притежава счетоводни и търговски регистри за съставени и
осъществени сделки, както и писмени доказателства, които да докажат наличието
на осъществените доставки. Липсата на такива съответно може да обоснове извода
за неизвършени реално доставки по смисъла на чл. 6,
ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС.
В конкретния случай предмет на доставките, за които не
е признато право на данъчен кредит са посреднически услуги. Посредническата
дейност е регламентирана в Търговския закон /ТЗ/. Посредническата услуга по
смисъла на чл. 49 ТЗ се извършва от посредник, който по занятие посредничи при
сключване на сделки. Чл. 51 от ТЗ определя, че посредникът има право на
възнаграждение, което се дължи от едната или от двете страни съобразно тяхната
уговорка. Това означава, че посредникът чрез своята услуга способства за
сключване на определена сделка между двама съконтрахенти.
Той е връзката между тях и извършва подготвителната дейност за сключване на
договора, което не означава, че е участник при самото сключване на договора, а
само подпомага този основен процес, който се ръководи от основните страни по
бъдещия договор.
Първо: В
настоящото производство събраните по делото доказателства не установяват по
категоричен начин извършени от страна на „Симплисити Инвестмънтс“ ЕООД фактически действия за продажба на
конкретния имот, собственост на жалбоподателя. За доказване на извършените
доставки жалбоподателят е представил копие на издадената фактура от „Симплисити Инвестмънтс“ ЕООД,
банково извлечение за извършено разплащане по фактурата, предварителен договор
за агентство и посредничество за продажба на недвижим имот и договор за
посредничество. Посочените договори са доказателство за възникнали облигационни
отношения между страните, но не са доказателство за реално изпълнение на
договореното и за действително извършване на комисионни услуги по продажба на
имота. От своя страна, представените банкови документи удостоверяват движение
на парични суми, но също не са достатъчни
и убедителни доказателства за действително извършени доставки по посредничество
още повече като се има предвид безспорната свързаност на лицата по смисъла
на § 1, т. 34 от ДР на ЗДДС, вр. с §, т. 3, б. "г"
и „д“ от ДР на ДОПК. Коментираните доказателства разгледани и в съвкупност не
доказват действително извършени доставки на услуги – посредничество при
продажба на имоти от "Симплисити Инвестмънтс“ ЕООД. От „Симплисити
Инвестмънтс“ ЕООД не са представени никакви
доказателства за конкретни извършени действия, дейности, кореспонденция и срещи
с клиенти, огледи на имоти, реклама на конкретния имот в сайт, местен
ежедневник, и други доказателства, даващи информация за извършено
посредничество при продажба на имота. В депозирани писмени обяснения от Т.Л. –
управител на „ПД България“ до Главен инспектор по приходите при ТД на НАП е
посочил, че „Симплисити Инвестмънтс“
ЕООД е „направило проучване на пазара и анализ на ефекта от продажбата на
имота, след което е предприело действия по убеждаване на съдружниците на „ПД
България“ ООД относно продажбата на имота, тъй като този имот не е бил
предвиден за продажба…“. Показанията пред ревизионния орган противоречат на
твърденията в производството пред съда и на представените от дружеството
доказателства. Според представените доказателства предварителен договор и
доклад от 19.10.2015 г. се установява, че първо е сключен договора за
посредничество, след проучване на пазара е установено, че имота е изгодно да се
продаде на клиент на „Интерпрайм“ ООД. Според
писмените обяснения на Л. първо дружеството е проучило пазара и след това е
убедило жалбоподателя да продаде имота, докато според писмените доказателства и
твърденията в жалбата, първо е решено да се продаде имота, за което е сключен
предварителен договор, след това е било извършено извършено.
Както ревизионния орган е установил посредническа дейност е била реално
извършена от „Интерпрайм“ ООД, което е намерило
клиент за процесния имот, като не става ясно каква услуга/посредническа дейност
е извършило дружеството „Симплисити Инвестмънтс“, за да се оправдае заплатеното възнаграждение.
След като реално „Интерпрайм“ ООД е извършило
посредническа дейност, за което е извършено плащане от жалбоподателя, то става
безпредметно заплащането на възнаграждение за посредничество на „Симплисити Инвестмънтс“ ЕООД.
Според отговор от управителя на „Интерпрайм“ ООД
именно клиента сам е посетил офис на дружеството, като не става ясно каква
дейност/участие е взел „Симплисити Инвестмънтс“ ЕООД, за да оправдае заплащането на комисион. В обясненията пред ревизионния орган управителят
на „Интерпрайм“ ООД е посочил, че клиента сам е
открил имота за продажба в интернет платформа и се е свързал на място с офиса
на дружеството. От изложеното безспорно се установява, че посредник за
продажбата на имота е „Интерпрайм“ ООД, а не „Симплисити Инвестмънтс“ ЕООД. В
този смисъл съдът приема, че предварителния договор от 01.06.2015 г. и договора
за посредничество от 27.10.2015 г. със „Симплисити Инвестмънтс“ ЕООД е изготвен за целите на производството, а
не че реално дружеството е извършило посредническа дейност.
С предварителния договор за агентство и посредничество
за продажба на недвижим имот между „Симплисити Инвестмънтс“ ЕООД и „ПД България“ ООД са описани теоретично
различни подходи и методи за определяне на възнаграждението в зависимост от
цената, на която се извърши продажбата на процесния имот. Договореното в
договора на различни варианти на определяне на възнаграждението – комисиона,
противоречи на твърдението в жалбата, че „възникналите между ПД и „Симлисити Инвестмънтс“ ЕООД
правоотношения… са много по-комплексни от стандартното правоотношение брокер –
клиент“. Веднъж се твърди, че отношенията са комплексни от извършване на много
дейности – доклад, консултиране за ремонт на сградата и др., а в същото време
възнаграждението е договорено в зависимост от продажната цена на имота. Налице
е противоречие, дали сумата е изплатена за възнаграждение, като комисион, както е посочено в самата фактура или е заплатена
за извършени „комплексни“ дейности, за които не са представени никакви
доказателства.
Наличието на сключен предварителен договор е факт,
който сам по себе си не доказва, че те са сключени с посредничеството на „Симплисити Инвестмънтс“ ЕООД. Договорът
е сключен на дата, която предхожда с близо 5 месеца датата на процесната фактура,
издадена за имота. Коментираният не малък период от време между сключването на
предварителния договор и издадената фактура за комисионно възнаграждение за
посреднически услуги от страна на „Симплисити Инвестмънтс“ ЕООД поставят под сериозно съмнение
твърдението на жалбоподателя, че този договор е сключен с посредничеството на
визираното дружество.
В чл. 50 от ТЗ е предвидено едно класическо задължение
на търговския посредник - да води дневник, в който ежедневно да вписва всички
сделки, сключени в резултат на осъщественото посредничество. Вписването на тези
сделки трябва да е последователно – по реда на сключването им, и да съдържа
имената или фирмите на страните, датата на сключването и съществените уговорки
/предимно това са клаузите относно вида, количеството, качеството на стоката,
цената и сроковете за доставяне и плащане/ - чл. 50, ал. 2 ТЗ. В края на всеки
ден търговският посредник е длъжен да датира и подпише станалите вписвания –
ал. 1. Законовото задължение на търговския посредник да води дневник има
едновременно частноправен и публичноправен характер.
Записванията в дневника могат да служат като доказателство както в отношенията
между посредника и страните по сделката, така и в отношенията между последните.
Без значение е дали едната или двете страни имат или нямат търговско качество.
Ако дневникът не е редовно воден, той не може да се ползва като доказателство в
полза на посредника. Задължението за водене на дневник има и публичноправно значение, тъй като на основание записванията
в него може да се осъществи данъчен контрол, както върху дейността на
посредника, така и върху дейността на страните по сделката. Съдебната практика
приема, че непредставянето на дневник от търговския
посредник не прави действията или сключения от него договор недействителен, т.
е. липсва санкция при неизпълнение на задължението за водене на дневник.
Независимо от посоченото, тълкуването на разпоредбите на ТЗ налага извода, че
задължението за водене на дневник от търговския посредник е законово установено
и следва да бъде подчинено на режима за водене на търговски книги – глава седма
от част първа на ТЗ.
В конкретния случай след като не е представен от
доставчика на жалбоподателя – „Симплисити Инвестмънтс“ ЕООД не е депозиран дневник на посредника, поради
което не може да се приеме, че действително дружеството е извършило услугата по
намиране на купувач.
Дали наличния по делото предварителен договор за
продажба на процесния имот е сключен с посредничеството на „Симплисити Инвестмънтс“ ЕООД
е въпрос, който е главен при разрешаване на настоящия правен спор и не може да
се установява със ССч.
Липсата на кадрова и техническа обезпеченост от страна
на „Симплисити Инвестмънтс“
ЕООД е допълнителен довод за невъзможност на това дружество да извърши
посреднически сделки при покупко-продажба на недвижими имоти.
В този смисъл представените предварителен договор за
агентство и посредничество за продажба на недвижим имот, Протокол №1 – Акт
Образец 19, Покана и Доклад от „Симплисити Инвестмънтс“ ЕООД, не могат да обосноват несъмнен извод за
действителното осъществяване на спорните доставки. На първо място следва да се
отбележи, че същите са частни писмени документи нямат достоверна дата по
смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 181 от ГПК, приложим във връзка с
препращащата норма на § 2 от ДР ДОПК. Въпросните документи нямат нотариална
заверка или друг от подробно уредените в чл. 181, ал. 1 от ГПК белези, които да
доказват достоверно, че същите са съставени на датата, вписана в тях,
респективно да установяват приемо - предаването на
извършената работа на възложителя. Тук следва да се отбележи, че частния писмен
документ не се ползва с материална доказателствена сила и не доказва, че
съдържанието му (включително и датата като част от съдържанието) съответства на
обективната действителност. Частният документ няма достоверна дата, която да е противопоставима на третите лица, неучаствали
в съставянето му, които могат да бъдат засегнати при антидатиране,
поради която причина, обсъжданите документи не могат да се противопоставят на
третите лица.
Нито договора, нито Доклада или Акт Образец 19,
съставляващи по естеството си частни писмени документи, са годни да удостоверят
действителното извършване на спорните услуги. Без всякакво съмнение в случая се
касае за частни писмени документи, чието съдържание не се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила, като същите се преценяват наред с останалите
доказателства по делото, който доказателства, както бе казано обаче, не са
достатъчни да обосноват категоричен извод за действителното извършване на
спорните услуги. Същите не могат да бъдат обвързани с представения
нотариален акт, респективно - да бъде направен категоричен извод, че покупко - продажбата на въпросния имот е резултат именно от
извършено посредничество, изпълващо съдържанието на фактурираната комисионна услуга.
При съвкупния анализ на представените доказателства,
Съдът намира, че по делото не се събраха категорични доказателства за реалност
на доставките, за които „Симплисити Инвестмънтс“ ЕООД е издало фактури на жалбоподателя. На
основание чл. 37, ал. 2 ДОПК последният е длъжен да представи данни, сведения,
документи, книжа, носители на информация и други доказателства, отнасящи се до
неговите права и задължения, до фактите и обстоятелствата, подлежащи на
установяване в съответното производство и да посочи всички лица, държавни и
общински органи, при които се намират такива. Ревизираното дружество е надлежно
уведомено за констатациите на органите по приходите и му е дадена възможност да
представи документи, установяващи извършването на процесните услуги.
Документирането е началния стадий на отчетния процес.
Той е способ за непосредствено, непрекъснато и изчерпателно първично
регистриран стопански процес и намира израз в съставянето на първичните
счетоводни документи. В тях в писмена форма се посочват всички необходими
данни, характеризиращи извършените стопански операции по време и място на
възникването им. Те се явяват материален носител на данни. В случая съдът
приема, че всички издадени първични счетоводни документи от „Симплисити Инвестмънтс“ ЕООД не удостоверят
действителното извършване на спорните услуги.
Не са спазени изискванията на НСС 24 - Оповестяване на Свързани Лица.
Отделно от това в съдебното производство, съдът е
указал на жалбоподателя, че той носи доказателствената тежест да установи
реалността на доставките. С тази задача той не се е справил, поради което
законосъобразно органите по приходите са приели, че не са налице предпоставките
на правото на данъчен кредит – чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 68, ал.
1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от с. з.
По изложените съображения съдът счита, че правилно и
законосъобразно с оспорения РА е отказано правото на данъчен кредит за
съставена фактура от 27.10.2015 г., издадена от „Симплисити
Инвестмънтс“ ЕООД, в резултат на което на „ПД
България“ ООД са определени задължения за ДДС.
Второ: По
отношение на осчетоводени разходи за строителни услуги на имот в община Разлог,
местност „Църнако“ съдът приема, че за правилното
разрешаване на спора от значение е именно дали са налице достатъчно
доказателства за физическото съществуване, предаване и транспортиране на
материалите по процесните фактури, респективно за извършване на строителните
услуги.
В хода на
ревизионното производство е установено по безспорен начин, че прекият доставчик
„Джинс Ритейл“ ЕООД не разполага с кадрова и
материално-техническа обезпеченост за осъществяване на доставките. Не се доказва, че „Джинс Ритейл“
ЕООД е разполагал с кадрови и технически потенциал, липсват и доказателства за
собствени или наети от дружествата хора, МПС и въобще за изпълнение на СМР. От
заключението на вещото лице по изготвената ССЧ експертиза се установява, че
документи на доставчика – „Джинс Ритейл“ ЕООД не са
били предоставени, както на вещото лице, така и в производството пред
ревизионния орган. Вещото лице е установило, че във връзка с извършваната
насрещна проверка на „Джинс Ритейл“ ЕООД, че фактура
№201/26.10.2015 г. с данъчна основа 226 069.68 лв. и ДДС 45 213.94
лв. е била отразена в Дневник продажби и Справка декларация по реда на ЗДДС
м.10.2015 г.
Следователно
по делото не се установява техническа и кадрова обезпеченост за изпълнение на
СМР. Липсват данни за конкретните лица, които са извършили строителните услуги,
кой е приел строителните материали посочени в Акт Образец 19 – керемиди, летни,
плоскости OSB, доставка на летви, бетонови керемиди, медна ламарина, черни
дъски и др., респективно извършването на строителните услуги от „Джинс Ритейл“ ЕООД. „Джинс Ритейл“ ЕООД
няма наети работници, необходими за действителното извършване на фактурираните
строителни услуги.
Липсата на
материална и кадрова обезпеченост на „Джинс Ритейл“ ЕООД,
наред с неангажиране от страна на жалбоподателя на
доказателства за начина на приемо-предаване на
стоките/материалите и в частност за начина на транспортирането им, обосновават
и извод, че фактурата издадена от дружеството не обективират
реално осъществени доставки.
Следва да се
посочи, че напълно във възможностите на жалбоподателя е било, в случай че
доставките са действително осъществени, да се снабди със съответните документи,
удостоверяващи например извършването на транспорта, включително чрез посочване
в съответния приемо-предавателен протокол на рег. номер на МПС и на шофьора.
Съответно да разполага с данни за имената на работниците извършили
фактурираните строителни работи по издадената от „Джинс Ритейл“
ЕООД фактура, доколкото именно той е изпълнител на обекта и има съответните
задължения за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и
съответно извършване на съответния инструктаж.
Допълнителен довод за липса на реализирани СМР за
процесния имот е факта, че ревизионния орган е установил, че сградата е
новопостроена. Ревизионния орган е установил, че видно от аналитичната ведомост
и главната книга на дружеството за 2015 г. за сградата и нейното обзавеждане и
оборудване не са начислявани счетоводни амортизации. Жалбоподателят по никакъв
начин, както пред ревизионния орган, така и пред съда, не опроверга факта, че
действително СМР са били изпълнени, както и че сградата е имала нужда от
„ремонт“. Този извод се потвърждава от представения отговор на управителя на
„Стар Клауд“ ООД пред ревизионния орган, в който е
посочено, че имота по време на огледа е бил в добро състояние, като не са били
извършвани ремонти, преди прехвърляне на имота с нотариалния акт. Извършеният
ремонт е на значителна стойност – 226 069.68 лв. и ДДС 45 213.94 лв.,
поради което не е възможно да няма „следа“ от закупуването на материалите,
доставянето им, лица, които са извършили ремонта, приемо-предавателен протокол,
строителен техник, който да осъществява строителен контрол на обекта. Прави
впечатление, че според издадените фактури извършеният ремонт е за 271 000
лв., а комисионна за извършените „комплесни“ услуги е
на стойност 156 336 лв. с ДДС, почти повече от половината средства, като
не са представени абсолютно никакви доказателства. Дори и да се приеме
хипотетично, че тези средства са били заплатени за проучване на пазара на
имоти, консултиране за строителство/ремонт на сградата, че именно тези дейности
са в такъв висок размер, който не се оправдава по никакъв начин.
От
изложеното до тук следва, че с РА законосъобразно на осн.
чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е отказано
право на приспадане на данъчен кредит по издадената от „Джинс Ритейл“ ЕООД фактура.
2. По ЗКПО осчетоводени разходи за наем на лек автомобил
Mercedes-Benz GLE 450 AMG 4M Coupe.
По смисъла на §1, т.18 от ДР на ЗДДС "лек
автомобил" е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на
водача не превишава 5. Не е лек автомобил, който е предназначен за превоз на
товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо
оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. При
определяне броя на местата за сядане по изречение първо се вземат предвид само
седалките, монтирани от производителя.
В случая следва да бъде съобразена и практиката на
СЕС, отразена в Решение от 16 февруари 2012 г. по дело C-118/11, според която,
наемът на автомобил, който не представлява доставка на стока, трябва по принцип
да се квалифицира като доставка на услуга по смисъла на член 24, параграф 1 от
Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година (вж. в този смисъл
Решение от 11 септември 2003 г. по дело Cookies
World, C-155/01, Recueil, стр. I-8785, точка 45 и
Решение от 21 февруари 2008 г. по дело Part Service,
C-425/06, Сборник, стр. I-897, точка 61). В този аспект критерият, изведен от
използването на стоката или услугата за целите на сделки, попадащи в
икономическата дейност на предприятието, е различен според това дали става дума
за получаването на услуга или за придобиването на дълготраен актив. При сделка,
състояща се в получаването на услуга, каквато е наемането на автомобил,
наличието на пряка и непосредствена връзка между определена получена доставка и
една или повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане, е по принцип
необходимо, за да се признае на данъчнозадълженото лице право на приспадане на
ДДС, начислен върху получената доставка, както и за да се определи обхватът на
това право (Решение от 29 октомври 2009 г. по дело SKF, C-29/08, Сборник, стр.
I-10413, точка 57 и цитираната съдебна практика). Право на приспадане в полза
на данъчнозадълженото лице ще бъде налице дори при липса на пряка и
непосредствена връзка между определена получена доставка и една или повече
извършени доставки, пораждащи право на приспадане, когато разходите за
съответните услуги са част от общите разходи на това лице и поради това
представляват елементи, формиращи цената на стоките или услугите, които то
доставя. Разходите от този вид в действителност имат пряка и непосредствена
връзка с цялостната икономическа дейност на данъчнозадълженото лице (Решение по
дело SKF, посочено по-горе в точка 58 и цитираната съдебна практика). И в
единия, и в другия случай, наличието на пряка и непосредствена връзка
предполага, че разходите по получените доставки са включени в цената на
конкретни извършени доставки или съответно в цената на стоките или услугите,
доставяни от данъчнозадълженото лице в рамките на икономическата му дейност
(Решение по дело SKF, посочено по-горе, точка 60). Иначе казано, счита се, че
нает автомобил се използва за целите на облагаеми сделки на данъчнозадълженото
лице, ако съществува пряка и непосредствена връзка между използването на този
автомобил и икономическата дейност на данъчнозадълженото лице, като правото на
приспадане възниква при изтичането на периода, за който се отнася всяко от
плащанията, и към същия момент следва да се има предвид наличието на такава
връзка (т. 64 от решение по дело C-118/11 на СЕС).
Въпросът дали данъчнозадълженото лице е ползвало
стоката в това си качество, тоест за целите на своята икономическа дейност в
аспекта на член 9 Директива 2006/112/ЕО, е фактически и следва да се преценява
с оглед на всички данни по случая, сред които са естеството на дадената стока и
периодът, който е изтекъл от нейното придобиване до нейното използване за
целите на икономическата дейност на данъчнозадълженото лице (в този смисъл т.
58 от Решение от 16 февруари 2012 г. по дело C-118/11 на СЕС; Решение № 14903
от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № ЗЗ69/2014 г.). Внимание заслужава и
изводът, че макар придвижването на управителите на дружеството до местоработата
им да е необходимо условие за полагането на труд, то не е определящо
обстоятелство, позволяващо да се установи, че превозът им не обслужва лични
нужди по смисъла на член 26, параграф 1 от Директивата ДДС. Всъщност би било
налице противоречие с целта на тази разпоредба, ако единствено подобна непряка
връзка би била достатъчна, за да се изключи приравняването към възмездна
доставка на това придвижване. В случая едната от двете разглеждани доставки е с
предмет ползване под наем на луксозен лек автомобил Mercedes-Benz
GLE 450 AMG 4M Coupe, който по своето същество
представлява дълготраен актив, който не е включен в имуществото на „ПД
България“ ООД. При това положение следва да бъде установено ясно и
непротиворечиво, че този актив е ползван преимуществено за професионални, а не
за лични цели. Тоест, в този случай водещото относно правото на приспадане на
данъчен кредит е начинът на използване на актива и доколко същият е свързан с
икономическата дейност на данъчно задълженото лице. По делото липсват обаче
убедителни доказателства, от които да е видно, че автомобилът е използван през
ревизирания период точно за икономическата дейност на дружеството, от която е
формиран неговият оборот. Не е доказано изпълнението на конкретни задачи с
автомобила, респ. посещаването на търговски обекти, представителства, клиенти
и/или партньори, за да се обоснове пряка и непосредствена връзка между неговата
експлоатация и икономическата дейност на данъчнозадълженото лице. Правилни са
изводите на ревизионния орган, че осчетоводените разходи за наем и застраховка
не съответстват на осчетоводените приходи за 2016 г., 2017 г., 2018 г. Това е
така защото жалбоподателя не е осчетоводил приходи от извършваната дейност,
защото декларираните приходи са единствено от отписани по давност неизплатени
задължения по получени в минали години заеми от трети лица. В този смисъл осчетоводените
разходи за автомобила не са свързани с дейността на дружеството и е увеличен
финансовия резултат на дружеството на основание чл.26, ал.1 от ЗКПО.
2.1. По ЗКПО относно осчетоводени разходи за собствен
автомобил BMW X5 с рег.№ СА 3056 МВ.
В случая жалбоподателят навежда доводи, че автомобилът
е използван за дейността на дружеството.
Безспорно е установено, че за процесния период в
счетоводството на дружеството не са отчитани разходи за гориво на този
автомобил, липсват пътни листове с отразени конкретни километри, липсват и
данни кой е управлявал автомобила, или иначе казано, липсват всякакви
доказателства във връзка с експлоатацията на автомобила, така, както се твърди
от жалбоподателя.
При така изложеното от фактическа страна и липсата на
доказателства за твърденията на жалбоподателя, че автомобилът е използван за
целите на дружеството, съдът намира изводите на органите по приходите за
правилни и законосъобразни и това е така, тъй като съгласно чл. 26, т.1 от ЗКПО, непризнати за данъчни цели са счетоводните разходи, несвързани с
дейността. В този смисъл законодателят е предвидил в тази норма да се включват
всякакви разходи, които не са присъщи за осъществяваната дейност или са
предназначени за удовлетворяване на лични цели на управителя на дружеството и
неговото семейство или други подобни.
Нито в хода на ревизията, нито в настоящото съдебно
производство са представени доказателства, че въпросният автомобил е използван
за дейността на дружеството, поради което и правилно от страна на приходната
администрация е извършена съответната корекция във финансовия резултат на
дружеството за този данъчен период.
Предвид изложеното, съдът намира изводите на органите
по приходите в тази част за правилни и законосъобразни, поради което РА в тази
част следва да бъде потвърден, а жалбата като неоснователна - да бъде
отхвърлена.
По ЗКПО:
Във връзка изложените мотиви, касаещи неправомерно
начислен ДДС, съдът намира, че жалбата е неоснователна и в частта срещу РА, с
която е определен корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно
облагане /ЗКПО/. Съгласно чл. 18 от ЗКПО, данъчен финансов резултат е
счетоводният финансов резултат, преобразуван по реда на този закон.
Положителният данъчен финансов резултат е данъчна печалба, а отрицателният данъчен
финансов резултат е данъчна загуба. Данъчната основа за определяне на
корпоративния данък е данъчната печалба. Според чл. 22 от същия закон,
данъчният финансов резултат се определя, като счетоводният финансов резултат се
преобразува по ред и начин, определени в този закон, с данъчните постоянни
разлики, данъчните временни разлики и други суми предвидени в тази част.
В разглеждания случай, за оспорващия е извършеното
преобразуване на отрицателния счетоводен финансов резултат за 2015 г., 2016 г.,
2017 г. и 2018 г. със сумите от непризнатите разходи за комисионно
възнаграждение и извършени СМР, за наем на Mercedes-Benz
GLE 450 AMG 4M Coupe и осчетоводени разходи за
собствен автомобил BMW X5 рег.№СА 3056 МВ,
документирани с фактурите, издадени от посочените в РД доставчици и „ПД
България“. В резултат на това е формиран положителен финансов резултат, въз
основа на който са определени публични задължения за корпоративен данък в общ
размер на 50 879.65 лева и лихви 35 949.89 лева.
Според чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се
признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен
счетоводен документ по ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. В случая по
изложените в частта по ЗДДС мотиви, съставените по спорните доставки документи
не отразяват вярно стопанските операции, след като доставките не са реално
осъществени. При недоказаност на извършване на доставките осчетоводяването на
разходи във връзка с тях е незаконосъобразно, поради което обосновано с РА е
увеличен счетоводния финансов резултат на дружеството с непризнатите на
основание чл. 26, т. 2 ЗКПО разходи по спорните фактури и е установен
корпоративен данък за внасяне.
В допълнение следва да бъде посочено, че въз основа на
фактическите установявания за липса на реално осъществени доставки по
фактурите, издадени от „Симплисити Инвестмънтс“ ЕООД, „Джинс Ритейл“
ЕООД, правилно Директорът на Дирекция ОДОП Варна е приел, че е осъществена и
хипотезата на отклонение от данъчно облагане по
чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО. Тази норма предвижда че възнаграждението,
платено за услуги, които не са реално извършени, се счита за отклонение от
данъчно облагане. За да може плащането по дадена доставка да бъде признато като
разход по реда на ЗКПО и съответно да бъде намален финансовия резултат, е
необходимо доставката да бъде реално извършена, какъвто настоящият случай не е.
С отчитането на разходи за услуги, които не са осъществени, дружеството е
целяло заобикаляне на данъчния закон и избягване на данъчно облагане.
Намаляването на финансовия резултат на дружеството-жалбоподател
за 2015 г., 2016, 2017 г. и 2018 г. с разходи, които не са документално
обосновани, при липса на доказателства относно реалното изпълнение на
доставките, противоречи както на разпоредбите на ЗКПО, така и на тези на
Общностното право. Последното изисква кумулативното изпълнение на две условия
за признаване на претендираното право - наличие на фактура и осъществена реална
доставка. Част от счетоводните документи (фактури) в настоящия случай
съответстват на изискванията на ЗКПО и на ЗСч, но не отговарят на второто
нормативно изискване - да отразяват вярно стопанската операция. На базата на
подробно обсъденото недоказано реално осъществяване на доставките на стоките от
посочените доставчици както от фактическа, така и от правна страна, съдът
намира, че в случая действително не е налице съответствие между документалната
обоснованост на разходите по фактурите и действителната стопанска операция.
Реалността на доставката като правно релевантен факт подлежи на доказване със
средствата, предвидени в националния закон и преценката на доказателствата е в
компетентността на националния съд.
Несъмнено жалбоподателят, като лице което претендира
право на данъчен кредит, следва да установи по пътя на пълно доказване реалното
извършване на спорните услуги, което в настоящия случай не е сторено, тъй като
липсват убедителни доказателства по изпълнение на доставките. В тази насока
следва да се посочи, че за жалбоподателя е налице задължението да установи
настъпването на всички правопораждащи претендираното право
положителни факти, за която цел той следва да проведе главно доказване, което
винаги, за да е успешно, трябва да бъде и пълно. В този смисъл, съдебната
практика на Върховния административен съд по аналогични казуси е
последователна, в смисъл, че за доказване реалността на доставките, винаги
следва да се представят достатъчно убедителни писмени доказателства по
изпълнението им, каквито каза се, според настоящият състав на съда, не са
ангажирани по делото.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че оспореният
Ревизионен акт № Р-03000319002333-091-001/25.11.2019 г., с който на „ПД
България“ ЕООД са установени задължения за данък върху добавената стойност за
периода за д.п.м.10.2015 г. в размер на 71 269.94 лв. и лихва в размер на 29
109.72 лв., за д.п.м.09/2016 г. в размер на 2 002.76 лв. и лихва в размер на
631.48 лв., за д.п.м.12/2016 г. в размер на 3 219.28 лв. и лихва в размер на
932.77 лв., за д.п.м.01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. в размер общо на 11 983.26
лв. и лихви в размер на 2 822.83 лв., за д.п.м.05.2018 г. в размер на 3 004.14
лв. и лихви в размер на 441.48 лв., за д.п.м.06.2018 г. в размер на 3 004.14
лв. и лихви в размер на 414.77 лв., за д.п.м.7.2018 г. в размер на 1 001.38 лв.
и лихви в размер на 130.19 лв. и са определени задължения за КД за д.п.2015 г.
в размер на 35 931.85 лв. и лихви в размер на 13 323.46 лв., за д.п.2016 г. в
размер на 2 549.13 лв., за д.п.2017 г. в размер на 6 054.92 лв. и за д.п.2018
г. 6 343.75 лв. е правилен и законосъобразен. Жалбата се явява неоснователна и
като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед
изхода на спора, направеното от процесуалния представител на ответника искане
за присъждане на разноски следва да бъде уважено на основание чл. 161 от ДОПК
във връзка с чл. 8, т. 5 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Според
материалния интерес - 194 171.25 лв., разноските пред настоящата
инстанция се определят на 4 471.71 лв. Посоченият размер съответства на
разпоредбата на чл. 161 ал.1 от ДОПК.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ПД България“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Т.Б.Л. срещу Ревизионен акт
№ Р-03000319002333-091-001/25.11.2019г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП Варна, потвърден с Решение №374/24.02.2020г. на Директора на дирекция
„ОДОП“ при ЦУ на НАП гр. Варна, в частта на отказан ДК по ЗДДС по доставките от „Симплисити
Инвестмънтс“ ЕООД и „Джинс Ритейл“
ЕООД и осчетоводени разходи за наем на лек автомобил Mercedes-Benz
GLE 450 AMG 4M Coupe и осчетоводени разходи за
собствен автомобил BMW Х5 за данъчни периоди, както следва: д.п.м.10.2015
г. в размер на 71 269.94 лв. и лихва в размер на 29 109.72 лв., за
д.п.м.09/2016 г. в размер на 2 002.76 лв. и лихва в размер на 631.48 лв., за
д.п.м.12/2016 г. в размер на 3 219.28 лв. и лихва в размер на 932.77 лв., за
д.п.м.01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. в размер общо на 11 983.26 лв. и лихви в
размер на 2 822.83 лв., за д.п.м.05.2018 г. в размер на 3 004.14 лв. и лихви в
размер на 441.48 лв., за д.п.м.06.2018 г. в размер на 3 004.14 лв. и лихви в
размер на 414.77 лв., за д.п.м.7.2018 г. в размер на 1 001.38 лв. и лихви в
размер на 130.19 лв. и са определени задължения за КД за д.п.2015 г. в размер
на 35 931.85 лв. и лихви в размер на 13 323.46 лв., за д.п.2016 г. в размер на
2 549.13 лв., за д.п.2017 г. в размер на 6 054.92 лв. и за д.п.2018 г. 6 343.75
лв.
ОСЪЖДА „ПД България“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Т.Б.Л. да заплати
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - Варна при ЦУ на НАП
разноски по делото в размер на 4 471.71 лв. /четири хиляди четиристотин
седемдесет и един лева и седемдесет и една стотинки/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 –дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: