Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
77., 08 ноември 2019 г. , град КОТЕЛ
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КОТЕЛ, граждански състав, на десети октомври през две хиляди и
деветнадесета година, в публично съдебно заседание в следния състав :
СЪДИЯ : ЙОВКА БЪЧВАРОВА
Секретар
Савка Панова, прокурор…………, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 218 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищец е
„Теленор България“ ЕАД, а ответник – Б.М.Б.. Твърди се, че в полза на ищеца
била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 6/15.01.2019г. по ЧГД №
597/2018г. Тъй като ответникът бил уведомен за заповедта по реда на чл.47, ал.5
от ГПК, в изпълнение на указанията на съда ищецът предявявал искове за
установяване на заявеното по заповедното производство вземане.
Твърди се,
че на 19.07.2016г. между ищеца и ответника били сключени два договора : договор
за мобилни услуги № *********, съгласно който на ответника било предоставено
ползването на мобилен телефонен № **********, и договор за лизинг, по силата на
който на ответника било предоставено ползването на мобилен телефонен апарат HTC Desire
530 Grey. Общата цена на мобилния апарат била 186.37 лева с
ДДС, като първата вноска в размер на 90.00 лева с ДДС била дължима при сключване
на договора. Остатъкът бил платим на 23 месечни вноски по 4.19 лева с ДДС, за
които било уговорено да се начисляват и фактурират заедно с месечните сметки по
договора за мобилни услуги.
Тъй като
ответникът не изпълнил задължението си плати сумите по фактури от 01.10.2016г.,
01.11.2016г. и 01.12.2016г., включващи отчетни периоди от 01.09.2016г. до
30.11.2016г., изпаднал в забава, поради което договорът за мобилни услуги бил
предсрочно прекратен по вина на ответника, поради което последният дължал неустойка
в размер на сумата от стандартните за абонаметния план месечни такси от
прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок –
19.07.2018г. Общият размер на дължимата неустойка възлизал на 654.66 лева, от
която ищецът претендирал част в размер на 102.48 лева.
Неплатените
18 лизингови вноски в общ размер 75.42 лева също станали предсрочно изискуеми,
съгласно чл.12 от Общите условия – неизпълнение на паричните задължения на
лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги.
В условията
на обективно кумулативно съединяване се предявяват следните установителни
искове :
1/ По чл. 124,
ал. 1 от ГПК вр. чл. 286 вр. чл. 287 от ТЗ вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД с цена на
иска 87.37 лева, представляващи незаплатени ползвани мобилни услуги,
предоставени чрез мобилен телефонен № ********** за периода от 01.09.2016г. до
30.11.2016г.
2/ По чл. 124,
ал. 1 от ГПК вр. чл. 286 вр. чл. 287 от ТЗ вр. чл.92 от ЗЗД с цена на иска
102.48 лева, представялващи неустойка, дължима при предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги в размер на три стандартни месечни абонаментни
такси.
3/По чл.124,
ал.1 от ГПК вр. чл.286 вр. чл.287 вр. чл.342, ал.3 от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД с
цена на иска 87.99 лева, представляващи възнаграждение по договор за лизинг, от
които 12.57 лева три редовно начислени вноски за периода от 01.09.2016г. до
30.11.2016г., а останалите 75.42 лева, предсрочно изискуеми вноски до края на
договора.
Претендира
за присъждане на законната лихва върху всички сума с начален момент подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК на 26.11.2018г. до окончателното изпълнение на
задължението, както и присъждане на направените разноски по заповедното и по
настоящото производства.
В срока по
чл.131 от ГПК не е постъпил отговор срещу исковата молба.
В съдебно
заседание за ищеца не се явява представител. Исковете се поддържат чрез писмено
становище.
Ответникът не се явява и не се представлява.
С молба, депозирана преди съдебното заседание, ищецът
моли за постановяване на неприсъствено решение.
Налице са основанията на чл.239 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение по делото, тъй като на ответника са
указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му на него или негов представител в съдебно заседание. Съдът, след
като съобрази представените с исковата молба писмени доказателства, намира, че
предявените искове са изцяло основателни, поради което следва да бъдат уважени.
Настоящото решение не следва да се мотивира по същество – чл.239, ал.2 от ГПК.
По претенцията за разноски :
По исковото производство ищецът претендира
присъждане на разноски в общ размер 485.00 лева,
от които 125.00
лева платени за държавна такса и 360.00 лева
адвокатско възнаграждение.
Претендираните разноски по заповедното производство са в общ размер
385.00 лева– 25.00 лева държавна такса и 360.00 лева платено адвокатско
възнаграждение. Предвид основателността на предявените искове, разноските
следва да се присъдят в претендирания размер. Уговореното и в двете
производства адвокатско възнаграждение е било платено.
Ръководен от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено по исковете с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, предявени от
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление град
София, ж.к.Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, че ответникът Б.М.Б., ЕГН **********,***,
дължи на ищеца присъдените му по заповед № 6/15.01.2019 г. по частно гражданско
дело № 597/2018 г. на РС Котел суми, както следва : 87.37 (осемдесет и седем лева и тридесет и
седем стот), представляващи неплатено възнаграждение за ползване
на далекосъобщителни услуги, предоставяни чрез мобилен № ********** за периода
от 01.09.2016 г. до 30.11.2016 г., ползвани въз основа на договор за мобилни
услуги № *********/19.07.2016 г.;
102.48 (сто и два лева и четиридесет и осем сто),
представляващи неустойка при предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги № *********/19.07.2016 г.;
12.57 (дванадесет лева и
петдесет и седем стот), предстваляващи неплатени лизингови вноски за периода
от 01.09.2016 г. до 30.11.2016 г., дължими по договор за лизинг от 19.07.2016
г.; 75.42 (седемдесет и пет лева и четиридесет и две сто),
представляващи предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски, дължими за
периода от 19.02.2016 г. до 19.06.2018 г. по договор за лизинг от 19.07.2016г.; законната
лихва върху всички суми от подаване на заявлението на 26.11.2018 г. до
окончателното изпълнение на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1
от ГПК Б.М.Б., с посочени данни, ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с
посочени данни, сумата 385.00 (триста осемдесет и пет) лева, представляващи
разноски по частно гражданско дело № 597/2018 г. на РС Котел.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1
от ГПК Б.М.Б., с посочени данни, ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с
посочени данни, сумата 485.00 (четиристотин осемдесет и п пет) лева,
представляващи разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО не може да бъде
обжалвано.
С
Ъ Д И Я :