Решение по дело №709/2017 на Софийски окръжен съд

                                                                                                                                                                         

                                      Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                           гр. София,  05 . 11 . 2018 година

 

 

С. О. СЪД, наказателно отделение, първи наказателен въззивен  състав, в публично съдебно заседание проведено на осемнадесети декември, две хиляди и  седемнадесета  година, в  състав :                                                                                     

                           

                                                                                 Председател: П. П.

                                                                                        Членове:1. Н. Н.                                                                                 

                                                                                                      2. А. И.                                                                                 

 

при  участието на секретаря В. Д. и прокурора К. Д., като  разгледа  докладваното от съдията П. в.н.о.х.д. № 709 по описа за 2017 година  и  за  да  се произнесе, взе  предвид  следното:

 

 

  

 

   Производството е по реда  на  чл. 318  и следващите от  НПК.       

      Образувано е по постъпила жалба от подс. Г.Д.Б. /с установена по делото самоличност/, депозирана чрез защитника му - адв. Д. С. от САК, против  присъда № 56 от 05. 12. 2016 год., постановена по н.о.х.д. № 282 / 2016 год. по описа на Районен съд – С..

       С посочената присъда подсъдимият Б. бил признат за виновен в това, че на  25. 08. 2014 год., около 19. 00 ч., в с. М., Община С., в имота на семейство С. се е заканил на С.Л.С. с убийство, като е изрекъл думите „Ще ти отрежа главата като на яре и ще ви избия всичките” и след това е замахнал с брадва към главата му и това заканване е възбудило основателен страх у С.Л.С. за осъществяването, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, пр. 1 вр. вр. ал. 1, пр. 1 от НК и при условията на чл. 54, ал. 1 НК му било наложено наказание „лишаване от свобода”, изпълнението на което било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години. С присъдата, подс. Б. бил осъден да заплати на частния обвинител и граждански ищец С.Л.С. сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – психическа травма и страдание, претърпени от престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на деянието. В тежест на подсъдимият били възложени и разноските по делото.

В  жалбата на подс. Б. и допълненията към нея се твърди, че присъдата е постановена при допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, както и, че наложеното с нея наказание, се явява явно несправедливо. Навеждат се  доводи за липса на достатъчно доказателства касателно авторството на деянието по отношение на подс. Б. и извършен неправилен доказателствен анализ. Към въззивната инстанция е отправено искане за упражняване правомощията по чл. 334, т. 2 във вр. с чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК, алтернативно, присъдата да бъде изменена в гражданско-осъдителната й част с намаляване размера на присъденото обезщетение. Жалбата се поддържа и в съдебно заседание пред настоящата инстанция от подсъдимия и неговия защитник.

         Районна прокуратура – С. не е депозирала възражение по жалбата.

      В съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на СОП поддържа становище за неоснователност на подадената въззивна жалба като счита, че атакуваната първоинстанционна присъда следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

           Частният обвинител и граждански ищец С.Л.С. не е депозирал становище по жалбата. В съдебно заседание С. не се явява като повереника му - адв. С.К. от САК оспорва жалбата на подсъдимия и пледира, първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

   С. О. СЪД, след като обсъди депозираната жалба, взе   предвид становищата на страните и извърши служебна  проверка  на  атакуваната присъда и материалите по делото, с оглед разпоредбата на чл. 314 от НПК, прие  за  установено следното :

            ЖАЛБАТА е НЕОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде оставена без уважение, а обжалвания първоинстанционен акт потвърден изцяло, като правилен и законосъобразен.

   Това е така поради следните съображения : При  постановяване на присъдата си, районния съд по същество е приел от фактическа страна, че подсъдимият и пострадалият притежават недвижими имоти в с. М., С. област, като същите се намират в съседство, а двата имота, биват разделени чрез ограда от телена мрежа. Отношенията между С. и Б. били влошени от дълго време поради спорове за собственост относно части от съседните недвижими имоти.

В края на м. юли 2014 г., на свид. С.С. било издадено разрешение за строеж на ограда с височина на плътната й част 2,20 м. в собствения му УПИ ХІХ в кв. 11 по регулационния план на с. М. по дворищно-регулационната граница със съседните УПИ ХХ /собственост на подсъдимия/, ХХІ и ХVІІІ, както и на подпорна стена с височина 2,00 м. по уличната регулационна граница. С. предприел действия за построяване на оградата и в тази връзка ангажирал св. Б.р П.в да посети имота му и с трактор да изкорени дървета и храсти, израснали около съществуващата ограда от телена мрежа по границата с имота на подсъдимия.

На датата 25. 08. 2014 г., П. посетил имота на С. и започнал с трактор да изкоренява дърветата и храстите, като в хода на работата телената мрежа при един от бетонните колове на границата с имота на подсъдимия  се наклонила към имота на пострадалия. След като П. приключил, около 15. 00 – 16.00 ч., си тръгнал,  а свидетелите С.С., С. С. /негова съпруга/, Е. С. и М.С. /негови дъщери/, Р. С. /негов брат/, И. С. и Л. С. /негови племенници - синове на Р. С./ се заели с почистване на двора от камъни, корени и клони. Известно време по-късно, подсъдимият Г.Б. и брат му - свид. И. Б. дошли в имота си и видели, че част от оградата по границата с имота на С. е наклонена.

Около 19,00 ч., подсъдимият влязъл през входа за имота на С. С. откъм улицата, следван от брат си. Подсъдимият държал в ръцете си брадва с дървена дръжка, с дължина на острието около 20 см. и дължина на дръжката около 1 метър и я размахвал, като отправял на висок глас заплахи и псувни към С. С. и Р. С. и роднините им, които продължавали да разчистват дворното място. Когато навлязъл в имота на С. С., подсъдимият се доближил до него на разстояние по-малко от 1 метър и му казал : „Ще ти отрежа главата като на яре и ще ви избия всички”, след което замахнал с брадвата в посока към главата на пострадалия. В близост бил свид. Р. С. и двмата с общи усилия започнали да се опитват да накарат подсъдимия и брат му да напуснат двора им, но подсъдимият продължавал да размахва брадвата. В този момент свид. Л. С. застанал между подсъдимия и чичо си, хващайки ръката на подсъдимия и самата брадва, но не успял да му я вземе. При това съприкосновение, острието на брадвата порязало ръката и корема на св. Л. С. и скъсало тениската му. След това подсъдимият и брат му излезли през дворната врата но малко по-късно, Б. се върнал на същото място без да носи брадва и продължил пререканието с двамата братя С. на улицата по повод повредената ограда.

По-късно на място дошъл и св. И. М. - по това време кметски наместник..Подсъдимият му се оплакал, че С. му  бутнал оградата, а С. му разказал, че преди това в неговия двор подсъдимият му налетял със секира. М.призовал спорещите страни да не се карат, а да решават проблемите си по законоустановения ред, след което поканил подсъдимия и брат му да го придружат до центъра на селото, където се разделил с тях.

На следващия ден както подсъдимия така и пострадалия депозирали жалби за инцидента от предишния ден.

След този инцидент, С. започнал да изпитва страх за живота си и за живота на близките си, потърсил специализирана медицинска помощ, бил прегледан от психиатър и му бил предписан медикамента „ривотрил”, а видно от  заключението по съдебно-психиатричната експертиза пострадалия е психично здрав и психическото му състояние към датата на изготвяне на заключението /26.05.2015 г./ е задоволително, а отправената заплаха за убийство на 25.08.2014 г. е възбудила у него основателен страх за осъществяването й. В резултат на изживения остър стрес  според експерта, С. е бил обект на психиатрична подкрепа по повод остра стресова реакция с нарушена адаптация.

    Настоящата инстанция възприема изцяло относимите към предмета на делото фактически констатации на първоинстанционния съд, защото те почиват на вярна и правилна интерпретация на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства и заключението по съдебно-психиатричната експертиза. Районният съд е изпълнил процесуалните си задължения, произтичащи от разпоредбите на чл. 14, ал. 1, чл. 18 и чл. 305, ал. 3 от НПК и е обсъдил доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, излагайки убедителни съображения относно достоверността на кредитираните, респективно, недостоверността на некредитираните, такива. Релевантните доказателствени средства са преценявани от състава на Районен съд – С. съобразно тяхното действително съдържание, поотделно и във взаимовръзка помежду си, като те по никакъв начин не са изопачени. Поради и  обстоятелството, че въззивната инстанция напълно споделя и се съгласява с извършения от районния съд доказателствен анализ, не е необходимо в настоящото решение да бъдат повтаряни  изложени вече от първоинстанционния съд доводи и съображения при оценката на доказателствата.

       Основните възражения на защитата по същество се свеждат до заинтересованост на свидетелите С. от  изхода на делото, бидейки роднини на пострадалия както и, до противоречия в техните показания.

     Тези възражения не могат да бъдат споделени. Показанията на тази група свидетели обаче досежно главния факт на доказване по делото, а именно, изречената закана и последвалото замахване с брадва от страна на подсдъимия спрямо С.С., не разкриват каквито и да е било същностни противоречия по между им. От доказателственоправна гледна точка с оглед разкриване на обективната истина в процеса и в изпълнение на принципа за непосредственост, законодателят е заложил изискване, съдържащо се в разпоредбата на чл. 138, ал. 3 от НПК - свидетелските показания да започнат със свободен разказ на фактите и обстоятелствата, които са предмет на установяване. Това изискване е въведено защото, когато свидетелят бъде оставен да изяви и възпроизведе свободно  възприятията си за случилото се, твърденията му могат в максимална степен да съответстват на обективната истина за  правнозначимите по делото обстоятелства. В рамките на разпита, когато съдът даде възможност на страните да задават въпроси и получават отговори, както обвинението, така и защитата подчинява тази своя дейност  на определената си доказателственоправна задача, е напълно житейски, а и логично възможно, по отношение на несъществени обстоятелства, да бъдат депозирани различни отговори. Междувпрочем, състава на районния съд особено аргументирано е посочил, че част от противоречията се обясняват с месторазположението на имотите на страните. Така или иначе, както бе посочено и по-горе, при сторения доказателствен анализ решаващия съдебен състав не е допуснал процесуално нарушение по смисъла на чл.  348, ал. 3 от НПК поради и което, оплакванията изложени в жалбата и допълненията към нея в тази насока, се явяват неоснователни.

При посочената по-горе като установена по делото, фактическа обстановка, настоящият съдебен състав се солидаризира и с крайния извод на районния съд от правна страна, а именно, че от доказателствената съвкупност се установява по изискуемия съгласно разпоредбите на чл. 303, ал. 1 и ал. 2 от НПК несъмнен начин, че подс. Б. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението за което му е  било повдигнато обвинение. Иначе казано, липсва  допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК - приетите за установени от районния съд фактически положения, обуславят съставомерност на извършеното от подсъдимия деяние именно по чл. 144, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 1 от НК.

Правилно е преценено и това, че престъплението е осъществено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК, а именно, че подс. Б.  е съзнавал общественоопасния характер на деянието и последиците му и е искал, настъпването на последните.

Наложеното на подсъдимият  наказание е справедливо, като вид и размер, а същото законосъобразно е определено, при условията на чл. 54 от НК. Първоинстанционният съд е взел предвид и е обсъдил, релевантните за наказателната  отговорност  на  подсъдимия обстоятелства, като правилно са преценени и отчетени степента  на  обществена  опасност  на  деянието и самия деец. Така, на базата на  напълно аргументирани съждения и съобразявайки  се с материалния закон, първоинстанционния съд е е наложил на подс. Б. наказание – „лишаване от свобода” за срок от три месеца, изпълнението на което е отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години. Решаващият съд е счел, че именно с така определените наказания като размер и начин на изпълнение, целите на генералната и специалната превенции визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК биха били достигнати по – пълно и адекватно. Въззивната инстанция се солидаризира с това становище на Самоковския районен съд, като следва да отбележи, че определеното на подсъдимия наказание, като вид, размер и начин на изпълнение, извън всякакво съмнение, не съдържа характеристиките на явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК.

    Правилен се явява  първоинстанционния  акт  и  в  неговата  гражданска  част, с която е бил уважен изцяло, предявеният против подс. Б. граждански иск за причинените на частния обвинител и граждански ищец С.С.  неимуществени вреди. Районният съд е изложил обосновани съждения за установеното по делото наличие на хипотезата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД с които, окръжната инстанция се съгласява изцяло.

Поради изложеното в горните абзаци на решението, настоящата инстанция счита доводите, изложени  в жалбата на  защитника на подсъдимия и допълненията към нея за неоснователни, поради и което, същите следва да бъдат оставени без уважение.

При извършената служебна проверка на първоинстанционният акт съобразно разпоредбата на чл. 314 от НПК, въззивния съд не констатира наличие на основания за неговото отменяване или изменяване, обстоятелство, което наред с изложеното по - горе, обуславя извода на съда, че следва да  постанови решение с което потвърди изцяло обжалваната присъда на С. районен  съд, постановена  по  н.о.х.д.  № 282 / 2016 год. по описа  на  същия съд, като правилна и законосъобразна.

Воден  от  горното, С. О.  СЪД                                  

                                                 

                                                       Р     Е     Ш     И     :

        

          ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 56 от 05. 12. 2016 год., постановена по н.о.х.д. № 282 / 2016 год. по описа на Районен съд – С..

                   Решението не подлежи на обжалване или протестиране.          

 

 

                                                           

           

 

                 Председател :                          Членове: 1                            2 .