РЕШЕНИЕ
№ 119
гр. Пловдив, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора М. Дишлянов
като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Наказателно дело за
възобновяване № 20235000600236 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава 33 от НПК.
С присъда № 63/18.10.2022г., постановена по НОХД № 868/2022г. по
описа на Районен съд гр.Казанлък, осъденият И. Н. Г. е признат за виновен в
това, че на 29.06.2022г., около 03,40 часа, в гр.Г., област С.З., по ул.„М.“ в
югоизточния край на града в посока юг-север, е управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил „Р.“ с рег. № *********, с концентрация на алкохол
в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,47 на хиляда, установено по
надлежния ред с техническо средство „D.“ със сериен номер ******, поради
което и на основание чл.343б, ал.1 вр. чл.58а, ал.1 от НК е осъден на осем
месеца лишаване от свобода, при първоначален „общ” режим, и глоба в
размер на 200 лв.
По повод въззивна жалба на защитника на осъдения съдебният акт е бил
предмет на въззивен контрол. С решение № 57/23.02.2023г., постановено по
ВНОХД № 1012/2022г., Окръжен съд гр.Стара Загора е потвърдил присъдата
на Районен съд гр.Казанлък.
1
Поради липса на процесуална възможност за касационно обжалване,
съдебният акт на първоинстанционния съд е влязъл в сила на датата на
постановяване на въззивното решение.
От осъдения Г., чрез неговия защитник, е подадено искане за
възобновяване на производството по делото. Излагат се доводи за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, за
несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане за възобновяване
на делото, изменение на присъдата на първоинстанционния съд, като се
намали определеното наказание лишаване от свобода до предвидения от
законодателя минимум с приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от
НК.
Пред Пловдивския апелативен съд осъденият Г. и неговият защитник
поддържат искането с изложените в него съображения. Пледират за
възобновяване на производството и намаляване на наложеното наказание
лишаване от свобода до минимума при условията на чл.55 от НК.
Представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява
становище, че искането за възобновяване е неоснователно и като такова
следва да се остави без уважение. Счита, че определената санкция е
справедлива и не се налага нейното коригиране.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с данните по
делото, обсъди становищата на страните и извърши проверка за наличие на
основанията за възобновяване в пределите на правомощията си, установи
следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Направено е в
срока по чл.421, ал.3 от НПК, от надлежно легитимирана страна по чл.420,
ал.2 от НПК. Негов предмет е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК,
който не подлежи на проверка по касационен ред и е влязъл в сила. В него се
съдържа позоваване на основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1, т.2
и т.3 от НПК, които са основания за възобновяване на делото.
Разгледано по същество, с оглед очертаната в него аргументация,
искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Според правната доктрина и постоянната практика на ВКС при
преценка за наличието на основанието по чл.422, ал.1, т.5 от НПК следва да
2
се отчете, че възобновяването на наказателно дело е извънреден способ за
проверка на влязлата в сила присъда и допълнителна гаранция за нейната
правилност. Неговата цел е да установи наличието на изрично предвидените в
закона основания за възобновяване, имайки предвид стабилитета на влезлия в
сила съдебен акт. Такива основания, от категорията на съществените, са
допуснати нарушения на процесуалните правила при постановяване на акта,
които пороци да поставят под съмнение правилността, законосъобразността и
справедливостта му. Трябва да се анализират степента на влияние на
съдържащото се в основанието за възобновяване върху приетата фактическа
обстановка по делото, направените правни изводи и определеното наказание
и ще доведе ли до промяната им това обстоятелство.
Настоящият съдебен състав не констатира наличието на сочените в
искането процесуални нарушения, опорочаващи влязлата в сила присъда,
допуснати при първоинстанционното разглеждане на делото и пропуснати от
въззивната инстанция, респ.допуснати от последната.
Не са налице пропуски в доказателствената дейност на двете съдебни
инстанции, които да сочат на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от
НПК и да са основание за възобновяване на производството по делото. При
преглед на съдопроизводствените им действия не се установява да са
допуснати съществени процесуални нарушения при събирането, проверката и
анализа на различните доказателствени източници.
Несъстоятелно е изложеното от защитата съображение за неправилна
оценка и превратно тълкуване на доказателствената съвкупност.
Първоинстанционният и второинстанционният съд, в рамките на събраните
доказателствени източници, са извършили самостоятелен, обстоятелствен,
всестранен и прецизен анализ на доказателствената маса, поотделно и в
съвкупност. Не се констатират допуснати от решаващите съдилища
нарушения на процесуалните изисквания на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от
НПК. Доказателственият анализ, изложен в техните съдебни актове, е
правилен, обективен и в синхрон с изискванията на горепосочените законови
текстове. Въззивният съд, от една страна, е дал своята оценка за
доказателствената дейност на първата инстанция, а от друга - е направил
самостоятелен анализ на доказателствата и доказателствените материали,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, като подробно и аргументирано
3
е изложил крайните си изводи в мотивната част на постановения съдебен акт.
Не са налице и процесуални нарушения, допуснати от Окръжен съд
гр.Стара Загора. По повод молба на защитника на осъденото лице за поправка
и допълнение на протокола от съдебното заседание, въззивният съд се е
произнесъл по реда, предвиден в чл.312, ал.2 от НПК. Правилна е преценката
му, че е надхвърлено изискването на чл.311, ал.1, т.6 от НПК да е посочено
„кратко съдържание“ на съдебните прения. Пледоарията на защитника е
достатъчно обстоятелствена, тезите са формулирани ясно, поради което
исканите поправки с нищо не биха допринесли за допълване или изясняване
линията на защита. Видно от протокола правата на осъдения Г. са били
гарантирани в максимална степен с предоставяне на право на лична защита и
на последна дума. Последната дума съдържа отношението на същия към
присъдата на първоинстанционния съд, както и довод за утежнено семейно
положение. Следователно не може да се претендира за нарушено право на
защита. Приложените към молбата за поправка на съдебния протокол
„записки“, макар и в заверено копие, със ръкописни бележки, нямат
доказателствена стойност. От тях не могат да се извличат доводи за
съдебното заседание. За проведените съдебни действия може да се съди само
от съдебния протокол.
Не могат да се направят изводи и за неправилно приложение на
материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, тъй като липсват
пороци при формиране на вътрешното убеждение на първоинстанционния
съд и въззивния съд по фактите и спрямо установеното от фактическа страна.
Настоящият състав споделя виждането на решаващите съдилища, че
деянието съставлява престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
Законодателят не е предвидил привилегирован състав за маловажен
случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК, за да се обсъжда.
Липсва и нарушение по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Всяка една от двете
съдебни инстанции е изложила достатъчно съображения по въпроса за
индивидуализацията на наказанието, така че волята на съдилищата относно
вида и размера на санкциите може да се проследи и провери.
Пловдивският апелативен съд счита, че определените наказания на
осъдения Г., като вид и размер, са в унисон с осъществяване на целите на
4
специалната и на генералната превенция. Те са съответни на чл.58а, чл.54 и
чл.36 от НК, поради което липсват основания за намеса и тяхното изменение
по реда на възобновяването. Съобразени са с обществената опасност и
моралната укоримост на престъплението, с всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства. Покриват утвърдените критерии за
справедливост. Поради това не се налага да се коригират, като се намали
размерът лишаване от свобода.
Правилно отговорността на осъденото лице е индивидуализирана при
условията на чл.58а, ал.1 вр. чл.54 от НК, а не при хипотезата на чл.55 от НК.
Определено му е наказание лишаване от свобода в предвидения минимален
размер от една година, което е редуцирано с една трета до осем месеца, както
и кумулативно предвидената санкция глоба, също в минимален размер от 200
лв.
Решаващите съдилища законосъобразно са мотивирали наличието на
смекчаващи отговорността обстоятелства, които обаче не са многобройни и
изключителни, нито обуславят значително по-ниска степен на обществена
опасност на извършеното от дееца в сравнение с другите случаи на
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Не е налице и другата предпоставка,
най-лекото, предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно тежко в
конкретния случай. Поради това липсват основания за прилагане на чл.58а,
ал.4 вр. чл.55 от НК при индивидуализация на санкцията. Друг е въпросът
дали чл.55 от НК би бил по-благоприятен за осъдения. Според настоящата
инстанция отговорът е отрицателен.
Наказанието на осъдения Г. е определено при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства. Като такива са взети предвид добрите
характеристични данни, семейното положение, направените признания.
Отчетени са и отегчаващите обстоятелства, изразяващи се в обременено
съдебно минало, липса на свидетелство за управление на МПС, шофиране,
въпреки липсата на правоспособност, с оглед допуснати нарушения на
правилата за движение преди инкриминираната дата. Не е пропуснато нито
едно от смекчаващите отговорността обстоятелства. Не са надценени
отегчаващите, дори са подценени от първоинстанционния съд. Както
правилно е отбелязала въззивната инстанция спрямо осъденото лице е
проявено необосновано снизхождение, което поради липса на протест не
5
може да са поправи.
Неоснователно е виждането на защитата за наличието на деветнадесет
на брой смекчаващи отговорността обстоятелства. Някои от тях са свързани с
процесуалното поведение на осъдения, други обосновават извода за добри
характеристични данни, за трети не са ангажирани доказателства /трудова
заетост/.
Настоящият съдебен състав намира, че визираните в чл.36 от НК цели,
предписващи обезпечаване на предупредително и поправително-възпитателно
въздействие спрямо извършителя на престъплението и гарантиране на
адекватен отзвук по отношение на останалите членове на обществото, не биха
се удовлетворили с наказание определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от
НК в размер на три месеца, както се предлага в искането, която норма е и по-
неблагоприятна за осъдения Г.. Същият, без да притежава свидетелство за
правоуправление, е управлява МПС и то след употреба на алкохол, без това
да е продиктувано от здравословен или семеен проблем.
Предвид изложеното Пловдивският апелативен съд намира, че не са
налице основанията на чл.422, ал.1, т.5 от НПК вр. чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3
от НПК за изменение на актовете на решаващите съдилища и намаляване на
определеното наказание лишаване от свобода до предвидения от
законодателя минимум с приложение на разпоредбата на чл.55 от НК. Поради
това искането на осъдения за възобновяване на наказателното дело, като
неоснователно, следва да се остави без уважение.
С оглед на горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. Н. Г. за
възобновяване на производството по ВНОХД № 1012/2022г. по описа на
Окръжен съд гр.Стара Загора и по НОХД № 868/2022г. по описа на Районен
съд гр.Казанлък.
6
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7