МОТИВИ към присъдата по НЧХД №
647/2017 г. по описа на ВРС 38 състав
Против подсъдимия Х.М.Х. е
подадена тъжба от Д.В.И., в която се съдържат обстоятелства на извършено
престъпление от частен характер и същият
е предаден на съд за извършено
престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
В с.з. частната тъжителка
поддържа тъжбата си.
Подсъдимия Х. счита, че не е
виновен.
Сочи, че е посетил подпокривното
пространство на сградата, която обитават с ч. тъжителка И., тъй като чул шум от
там.
На място заварил ч. тъжителка И.
и св. Илчев, като между него и св. Илчев възникнал конфликт по повод изчезнали
врати, собственост на подс. Х.. В хода на конфликта св. Илчев скочил върху
подс. Х. и започнал да го души, а ч. тъжителка И. му пребъркала джобовете.
В един момент се появила и
дъщерята на Илчеви, но й било казано да се маха.
В един момент св. Илчев освободил
подс. Х. и той си тръгнал, като опитвайки да позвъни по телефона, установил, че
му е отнет мобилния телефон.
Впоследствие го открил в
подстълбищното пространство смачкан.
Подс. Х. сочи още, че не е разполагал със
спрей и не е удрял ч. тъжителка И.. Напротив- тя го ритнала няколко пъти,
докато бил на земята, лежейки под мъжа й.
В пледоарията си по съществото на
делото процесуалния представител на частния тъжител счита, че по делото
безспорно е установено виновното поведение на подсъдимия. Моли съда да освободи
подсъдимия от наказателна отговорност , като му наложи административно
наказание между максималния и средния размер. Гражданския иск моли да бъде
уважен в размера, в който е предявен, както и моли за присъждане на направените
разноски по делото.
По съществото на делото защитника
на подсъдимия счита, че обвинението е недоказано и подсъдимия следва да бъде
оправдан. След като се спира на събраните по делото доказателства, моли съда да
постанови оправдателна присъда.
В последната си дума подс. Х.
сочи, че иска оправдателна присъда.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подс. Х. и семейството на ч.
тъжителка И. обитавали отделни имоти в жилищна сграда, находяща се в гр. Варна,
кв. „Виница“, ул. „Албена“.
През времето между тях се
насложили лоши отношения, като били образувани досъдебни производства както по
жалби на подс. Х., така и по такива на
сем. Илчеви.
На 14.01.2017г. частната
тъжителка И. и св. Илчев се намирали в подпокривното пространство на жилищната
сграда,у която обитавали , като поправяли свързващите кабели на монтираната от
тях охранителна камера.
В един момент в подпокривното
пространство се появил подс. Х. с фенерче в ръка и между него и св. Илчев
възникнал конфликт.
Подс. Х. имал претенции да
разбере какво правят на това място св. Илчев и ч. тъжителка И., при което
отишъл при тях. След това частната тъжителка И. го поканила да ги остави, но
подс. Х. й отговорил , че може да си ходи където си поиска и извадил от джоба
си флакон със спрей.
При това св. Илчев казал на подс.
Х. да си прибере флакона със спрея и да си отиде в неговата част от
подпокривното пространство.
В хода на разговора се стигнало
до обиди от страна на подс. Х. към св. Илчев, като частната тъжителка И. се
опитала да преустанови конфликта, като казала на подс.- Х. да си върви и да се
качи отново когато свършат. При това подс. Х. отправил към нея думите :“Ти ли
ще ми кажеш, ма?“ и същевременно замахнал с дясната си ръка отдолу- нагоре,
като ударил с външната част на дланта си лявата скула на частната тъжителка И..
Докато ч. тъжителка И. се
опитвала да намести диоптричните очила, които изхвръкнали след удара, подс. Х.
й нанесъл втори удар в лявата част на черепа с фенерчето, което държал в същата
ръка.
Св. Илчив се намесил, като
изправяйки се попитал подс. Х. защо удря жена му, но при това подс. Х. насочил
спрея срещу него.
Св. Илчев хванал ръката на подс. Х.,
в която се намирал спрея и пазейки се от дясната ръка на подс. Х., извикал на
ч. тъжителка И. да отнеме спрея от подс. Х..
Ч. тъжителка И. приближила до
подс. Х., но той я ритнал с крак в областта на лявото коляно. При това изгубил
равновесия и паднал на земята, повличайки със себе си и св. Илчев.
Ч. тъжителка И. се навела сом
двамата, за да вземе спрея от ръката на подс. Х., но при това той натиснал
пулверизатора и я напръскал по лицето.
Количество от спрея попаднало в
носа и устата на ч. тъжителка И., но успяла да отнеме спрея от подс. Х. и да го
изхвърли в посока към стълбището.
Подс. Х. и св. Илчев
преустановили физическия си сблъсък, като подс. Х. се изправил, тръгнал към
стълбището и си взел спрея.
В същото време по телефона на ч.
тъжителка И. позвънила св. Дария И.,
която била притеснена от шума, който се чувал откъм подпокривното пространство.
Св. Илчев казал на св. Дария И.
да позвъни на телефон 112 и да повика полиция.
След това подс. Х. се отдалечил и
св. Илчев и частната тъжителка И. напуснали подпокривното пространство.
Няколко минути по- късно подс. Х.
отново се върнал в подпокривното пространство и започнал да вдига силен шум.
Притеснена от това, частната тъжителка И. извикала св. Илчев и той отново се
качил там. При това между подс. Х. и св. Илчев отново настъпил конфликт, като
подс. Х. се опитал да го ритне, но св. Илчев успял да избегне удара.
Св. Дария И., след като подала
сигнал за случващото се на тел.112 и се уверила от камерите, предаващи
случващото се на стълбището, че подс. Х. си тръгва, отишла при ч. тъжителка И.,
която седяла на стълбите.
При това св. Дария И. възприела
състоянието на своята майка, която дишала затруднено и цялата треперела.
Ч. тъжителка И. обяснила на св.
Д. И., че била напръскана със спрей от подс. Х., но не успял да напръска очите
й, защото била с очила. Обяснила й също , че си е ударила главата.
На място, след подадения сигнал
от св. Дария И., пристигнали служители на V РУ ОДМВР Варна – св. Ф.И. и св. Хр.
Х..
Св. И. възприел на място
състоянието на ч тъжителка И. , която била с изцапани дрехи и зачервявания в
областта на лицето и тила. Подс. Х. също бил зачервен и имал изцапване с прах в
областта на гърба.
При посещението на подпокривното
пространство св. И. възприел наличието на остра миризма.
На място пристигнали и св. Карагьозов,
който живеел на семейни начала с дъщерята на подс. Х. , и св. Колева - приятелка на дъщерята на подс. Х..
Двамата възприели състоянието на
подс. Х., който бил с изцапани дрехи и целия треперел, като св. Карагьозов
възприел видими белези по лицето и шията му – одраскване в областта на скулата,
отоци в областта на устата.
От своя страна св. Колева
възприела капки кръв по лявата скула на подс. Х., както и това, че очите му са
зачервени, но не възприела отоци и синини.
При пристигане на автомобил на
„Спешна помощ“ с дежурен лекар св. К., св. Колева си тръгнала, а с подс. Х.
останал св. Карагьозов. Той помогнал на подс. Х. да се прибере в дома си,
където му била оказана първоначална медицинска помощ, а впоследствие го
придружил и до Окръжна болница, за да бъде освидетелстван. Такова
освидетелстване не се състояло този ден, тъй като кабинета бил затворен.
Св. Илчев, който установил , че
състоянието на съпругата му се влошава , като дишала трудно, гадело й се и й се
виело свят, отвел ч. тъжителка И. в Спешен център, където й била оказана първа
помощ. Св. Илчев възприел също, че съпругата му има цицина на главата и
ожулване на коляното.
На 15.01.2017г. подс. Х. и
частната тъжителка И. били освидетелствани и били изготвени съответните медицински
удостоверения.
Видно от заключението на съдебно-
медицинската експертиза, на 14.01.2017г. ч. тъжителка И. е получила следните
травматични увреждания : иритативен ларинго- трахеит и иритативен конюнктивит;
мозъчно сътресение, травматичен оток по главата, кръвонасядане по лявото
коляно.
Травматичните увреждания :
мозъчно сътресение, травматичен оток по окосмената част на главата и кръвонасядане по лявото коляно са
резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети.
Установените иритативен ларинго-
трахеит и иритативен конюнктивит се получават при действие на химичен агент,
респективно действието на сълзотворен газ в областта на очите и инхалация на
същия.
Травматичните увреждания са
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Подс. Х. на 14.01.2017г. е
получил ожулвания по лицето и кръвонасядания по долната скула.
Ожулването в областта на дясната
скула е резултат на действието на предмет с подчертан ръб. Останалите
травматични увреждания са резултат на действието на твърди, тъпи предмети.
В своята съвкупност уврежданията
са обусловили чувство на болка и страдание.
Горната фактическа обстановка се
установява по категоричен начин от събраните по делото доказателства:
показанията на разпитаните в с.з. свидетели Илчев; Дария И.; И.; отчасти от
показанията на свидетелите Хр. Х.;
Карагьозов; Колева и К.; медицинска документация; съдебно- медицинска
експертиза ; характеристики; справка от тел. 112; постановления на ВРП и др.
За да приеме за установено по
безспорен начин, че именно подс. Х. е нанесъл телесната повреда на пострадалата
И., съдът прецени събраните гласни и писмени доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност.
В обясненията си подс. Х. отрича
да е удрял тъжителката, като напротив – сочи, че тя е проявила физическа
агресия спрямо него, но в тази насока са събрани показанията на свидетел-
очевидец – св. Илчев.
Св. Илчев сочи , че на
14.01.2017г. заедно с ч. тъжителка И. се е намирал в подпокривното
пространство, когато се появил подс. Х..
Между семейство Илчеви и подс. Х.
възникнал конфликт, тъй като Илчеви желаели подс. Х. да ги остави на
спокойствие да си вършат работата.
На молбата на ч. тъжителка И. да
ги остави на мира , подс. Х. отговорил „Ти ли ще ми кажем, ма“ , замахнал и я
ударил. След това повторил удара. Първия удар бил по скулата, а втория, докато
намествала очилата си – по главата над ухото. Двата удара били нанесени с
дясната ръка, в която подс. Х. държал фенерче.
Св. Илчев се намесил, като хванал
ръката на подс. Х., в която държал флакон със спрей и същевременно се пазел от
ръката, с която подс. Х. държал фенерчето.
Св. Илчев казал на ч. тъжителка
да отнеме спрея от подс. Х. , но когато тя приближила, подс. Х. я ритнал с
левия си крак по лявото коляно, но изгубил равновесие и паднал, увличайки със
себе си и св. Илчев.
Ч. тъжителка И. повторила опита
си и успяла да отнеме спрея, но преди това
подс. Х. успял да изпразни съдържанието на флакона в лицето й.
Така депозираните показания
напълно кореспондират с писмените доказателства по делото – медицинско
удостоверение №39/2017г.; искане за рентгенологично изследване от 14.01.2017г.; листи за преглед на пациент
от 14.01.2017г., както и със заключението на съдебно – медицинската експертиза
, съобразно което на 14.01.2017г. ч. тъжителка И. е получила следните
травматични увреждания : иритативен ларинго- трахеит и иритативен конюнктивит;
мозъчно сътресение, травматичен оток по главата, кръвонасядане по лявото
коляно.
Травматичните увреждания :
мозъчно сътресение, травматичен оток по окосмената част на главата и кръвонасядане по лявото коляно са
резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети.
Установените иритативен ларинго-
трахеит и иритативен конюнктивит се получават при действие на химичен агент,
респективно действието на сълзотворен газ в областта на очите и инхалация на
същия.
Показанията на св. Илчев
кореспондират и с тези на св. Дария И., която възприемайки шума от
подпокривното пространство първоначално се свързала с баща си по телефона,
сигнализирала на тел.112 , а впоследствие възприела и подс. Х., както и ч.
тъжителка И..
Св. Дария И. възприела
състоянието на ч. тъжителка И. непосредствено след инцидента, като дишането й
било затруднено и цялата треперела.
Показанията на св. Дария И. и
тези на св. Илчев са в унисон и с постъпилата по делото справка от МВР
Д“НС112ІМВР“, видно от която на 14.01.2017г. в 11,01 часа е прието обаждане от
телефонен номер **********, като сигнала е предаден на дежурен ОДЧ при ОДМВР
Варна в 11,06 часа.
Пред съда депозират показания и
полицейските служители, посетили мястото по постъпилия сигнал.
Св. И., който възпроизвежда пред
съда възприятията си от лицата и от мястото на инцидента сочи, че ч. тъжителка И.
е имала зачервяване по лицето и тила, като подс. Х. също бил зачервен и
твърдял, че е нападнат със спрей.
Св. И. възприел в подпокривното
пространство наличието на остра миризма.
Действително , св. И. заявява, че
не може да определи дали миризмата е от спрей, но доколкото показанията му в
тази насока кореспондират с показанията на св. Илчев и св. Дария И., както и
със заключението на СМЕ в частта, установяваща иритативен ларинго- трахеит и
иритативен конюнктивит, както и наличието на травматични увреждания, съдът
намира, че същите подкрепят косвено твърденията, изложени с частната тъжба.
С показанията си св. Х.Х. и св. К.
– другия полицейски служител и лекаря, посетил мястото на инцидента сочат
единствено, че са възприели , че става въпрос за съседи, които са в конфликтни
отношения, но и двамата свидетели нямат ясен спомен за случилото се на
14.01.2017г., което е обяснимо с естеството им на работа.
Предвид горното и показанията не
тези свидетели не водят до установяване на факти от съществено значение за
правилното решаване на делото.
В съдебно заседание депозират
показания св. Карагьозов и св. Колева.
Двамата възприели състоянието на
подс. Х., който бил с изцапани дрехи и целия треперел, като св. Карагьозов възприел
видими белези по лицето и шията му – одраскване в областта на скулата, отоци в
областта на устата.
От своя страна св. Колева
възприела капки кръв по лявата скула на подс. Х., както и това, че очите му са
зачервени, но не възприела отоци и синини.
При пристигане на автомобил на
„Спешна помощ“ с дежурен лекар св. К., св. Колева си тръгнала, а с подс. Х.
останал св. Карагьозов. Той помогнал на подс. Х. да се прибере в дома си,
където му била оказана първоначална медицинска помощ, а впоследствие го
придружил и до Окръжна болница, за да бъде освидетелстван.
Показанията на тези свидетели не
водят до установяване на факти, релевантни за отговорността на подсъдимия, тъй
като не изясняват поведението на подс. Х. и ч. тъжителка И. по време на
инцидента. Дори напротив – кореспондират с изложеното в тъжбата и заявеното от
св. Илчев, че е имало физически контакт между подс. Х. и св. Илчев.
Подс. Х. в обясненията си сочи,
че е посетил подпокривното пространство на сградата, която обитават с ч.
тъжителка И., тъй като чул шум от там. На място заварил ч. тъжителка И. и св.
Илчев, като между него и св. Илчев възникнал конфликт по повод изчезнали врати,
собственост на подс. Х.. В хода на конфликта св. Илчев скочил върху подс. Х. и
започнал да го души, а ч. тъжителка И. му пребъркала джобовете. В един момент
се появила и дъщерята на Илчеви, но й било казано да се маха. В един момент св. Илчев освободил подс. Х. и
той си тръгнал, като опитвайки да позвъни по телефона, установил, че му е отнет
мобилния телефон. Впоследствие го открил в подстълбищното пространство смачкан.
Подс. Х. сочи още, че не е разполагал
със спрей и не е удрял ч. тъжителка И.. Напротив- тя го ритнала няколко пъти,
докато бил на земята, лежейки под мъжа й.
Подобна позиция остава изолирана
от доказателствения материал по делото, анализиран по- горе, поради което и не
се кредитира от съда.
Изложеното по отношение на
събраните в хода на съдебното следствие доказателства, които са
безпротиворечиви и взаимно допълващи се по категоричен начин установява възприетата
от съда и изложена по- горе фактическа обстановка.
С оглед на така установеното
съдът прие от правна страна, че подсъдимия Х.М.Х. е осъществил от обективна и
субективна страна състав на престъпление по чл.130 ал.1 от НК, тъй като на
14.01.2017г. в гр. Варна причинил лека телесна повреда на Д.В.И., изразяваща се
в иритативен ларинго- трахеит и иритативен конюнктивит; мозъчно сътресение,
травматичен оток по главата и кръвонасядане по лявото коляно, обусловили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От обективна страна с деянието са
засегнати обществените отношения, осигуряващи телесната неприкосновеност на
хората. Изпълнителното деяние се изразява в действия на подс. Х., насочени към
нанасяне на телесно увреждане на пострадалото лице.
Субект на престъплението :
пълнолетно вменяемо физическо лице.
От субективна страна деянието е
извършено от подс. Х. при условията на пряк умисъл - подс. Х. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване. Действията на подс. Х.
са били насочени към причиняване на телесни увреждания на пострадалата И., като
умисъла на подс. Х. обхваща именно нанасянето на телесна повреда на
пострадалата.
Причини за извършване- лоши
човешки взаимоотношения, породили неоправдана агресия.
При определяне на наказанието на
подсъдимия на първо място съдът съобрази, че приложението на разпоредбата на
чл.78а от НК е задължително, предвид наличието на установените в тази норма
предпоставки.
За да определи размера на
административното наказание глоба по отношение на подсъдимия, съдът взе предвид
чистото му съдебно минало, както и събраните в хода на съдебното следствие
добри характеристични данни, сочещи подсъдимия като добър, внимателен и разбран
човек ; добродетелен и честен във взаимоотношенията си с други християни, готов
да помогне на нуждаещите се.
Отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът не констатира.
Гореизложеното дава основание да се определи административно
наказание глоба при наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства ,
в минимален размер.
Водим от горното и на осн. чл.78а
от НК съдът наложи на подс. Х. административно наказание ГЛОБА в размер на 1000
лева.
По предявения граждански иск:
След като взе предвид, че от
доказателствата по делото по безспорен начин се установява, че на 14.01.2017г. в гр. Варна
причинил лека телесна повреда на Д.В.И., изразяваща се в иритативен ларинго-
трахеит и иритативен конюнктивит; мозъчно сътресение, травматичен оток по главата
и кръвонасядане по лявото коляно, обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, съдът счете гражданския иск за доказан по
основание.
По отношение размера на нанесените неимуществени вреди
съдът взе предвид, че действително в резултат на деянието по чл.130 ал.1 от НК
тъжителката е претърпяла
в значителна степен болки и страдания.
Горното дава
основание да се счете, че уважен до сумата от 1500 лева гражданския иск би
възмездил пострадалата. Водим от горното, съдът определи по справедливост
възмездяване в размер от 1500 лева, ведно със законната лихва от деня на
увреждането и отхвърли предявения граждански иск в останалата му част до
предявения размер от 5000 лева .
С присъдата съдът осъди подсъдимия да заплати държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск,направените по делото разноски
за експертиза, както и да заплати на частната тъжителка направените от нея
разноски.
По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат
постигнати целите на генералната и специалната превенция.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :