С решение № 747 от 27.06.2012г. по гр.д. № 895/ 2012г. по описа на Великотърновски районен съд, е осъден на основание чл.17 пар.1 вр.чл.20 пар.1 вр.чл.3 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки „М. Я.”-гр.В.Т. да заплати на „К. Л.”-гр.П. сумата 4350 евро или равностойността й-8507,86 лв., представляваща обезщетение за претърпяна имуществена вреда, произтекла от неизпълнение на задължението на първия в качеството му на превозвач по международна товарителница от 13.07.2011г. да превози от гр.Витербо, Италия до България и да достави по местополучаването й в гр.П., закупена от втория търговец стока: 35 броя кутии, съдържащи кафе машини „Kicca” по фактурна стойност 3675 евро, 5 бр. кутии, съдържащи кафе машини «VAR” по фактурна стойност 675 евро, съгласно издадена от продавача фактура № 00045 от 11.07.2011г., като обезщетението покрива фактурната /пазарната/ стойност на изгубения товар. С решението е отхвърлен иска, имащ за предмет претендирано на осн.чл.86 ал.1 от ЗЗД вземане за обезщетение за мораторна лихва в размер на 182,80 лв. за периода от 13.07.2011г. до 26.09.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.10.2011г., като неоснователен. Против това решение, в осъдителната му част, е постъпила въззивна жалба от „М. Я.”-гр.В.Т.. В жалбата се навеждат оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение поради това, че съдът превратно е направил тълкуване на събраните по делото доказателства, без да съобрази явното и съществено противоречие в тях. Съдът неправилно е игнорирал неговите доводи, вкл. и за липса на съдействие и изтекла давност, като е изложил формални мотиви за това. Счита, че неправилно съдът не е преценил, че договор между него и ответника по жалба няма, а такъв има между „Еврокомерс” ООД и „Николети” ЕООД, по силата на който договор жалбоподателят е следвало да извърши превоз на стоки от Италия до България. Счита, че неправилно съдът е приел, че дължи исковата сума, тъй като на първо място, той няма договор с ответника по жалба, на второ място-не се касае за виновно неизпълнение на задълженията му по договора с „Николети” ЕООД, поради това, че стоката е станала предмет на престъпно посегателство, и на трето място-договорът е сключен не с „М. Я.”, а с „Еврокомерс” ЕООД. Моли въззивният съд да отмени решението на ВТРС и да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.Претендира разноски. В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „К. Л.”-гр.П. чрез пълномощника адв.Добрев. Заема становище, че жалбата е неоснователна по изложени за съображения. Моли да бъде потвърдено решението на ВТРС като правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответницата по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното : След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо. Предмет на въззивната проверка е предявеният иск по чл.17 пар.1 вр.чл.20 пар.1 вр.чл.3 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. По същество решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я възпроизвежда отново. Предявен е иск с правно основание чл.17 пар.1 вр.чл.20 пар.1 вр.чл.3 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изцяло в съответствие със закона и константната практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявения иск. По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира същите за неоснователни: Досежно оплакването, че съдът превратно е направил тълкуване на събраните по делото доказателства, без да съобрази явното и съществено противоречие в тях-същото е носнователно. Видно от приложените по делото доказателства е, че същите не противоречат помежду си, напротив, кореспондират си, както кореспондират и на изложеното от жалбоподателя в отговора на исковата молба и в съдебно заседание по реда на чл.145 ал.1 от ГПК. Въз основа на така събраните доказателства в тяхната съвкупност първоинстанционният съд е направил правилна преценка какви обстоятелства се установяват с тях и правилни правни изводи относно основателността и доказаността на предявения иск. По отношение на оплакването, че съдът неправилно е игнорирал неговите доводи, вкл. и за липса на съдействие и изтекла давност, като е изложил формални мотиви за това-същото е неоснователно. Такива доводи ответникът по делот¯ не е излагал нито в отговора на исковата молба, нито впоследствие. Досежно оплакването, че неправилно съдът не е преценил, че договор между него и ответника по жалба няма, а такъв има между „Еврокомерс” ООД и „Николети” ЕООД, по силата на който договор жалбоподателят е следвало да извърши превоз на стоки от Италия до България-същото е несъстоятелно. Видно от изложеното от представляващия ответното Р.Я. в съдебно заседание на 21.05.2012г. е, че самият той е заявил, че е налице договор между „Еврокомерс” ООД /чийто представляващ е също той, Р.Я./ и „Николети” ЕООД, но че на него като му е било възложено от представляваното от него дружество „Еврокомерс” ООД да осъществи превоза, за който е сключен договорът между тези две дружества, като камионите, с които се извършва транспортът са на „Маркони”. Т.е., задълженията на „Еврокомерс” ООД за осъществяване на процесния превоз по договора с възложителя са поети от жалбоподателя. Освен това, видно от международната товарителница от 13.07.2011г., превозвач съгласно нея е ответникът-жалбоподател, а съгласно чл.4 и чл.9 пар.1 от Конвенцията договорът за превоз се установява от товарителницата и същата удостоверява до доказване на противното условията на договора и получаване на стоката от превозвача. Досежно оплакването, че неправилно съдът е приел, че дължи исковата сума, тъй като на първо място, той няма договор с ответника по жалба, на второ място-не се касае за виновно неизпълнение на задълженията му по договора с „Николети” ЕООД, поради това, че стоката е станала предмет на престъпно посегателство, и на трето място-договорът е сключен не с „М. Я.”, а с „Еврокомерс” ЕООД-същото е неоснователно. По отношение възражението, че няма сключен договор с ответника по жалба, следва да се отбележи, че видно от приложената по делото фактура № 00045 от 11.07.2011г., получател е ищецът по делото- „К. Л.” със седалище и адрес на управление-гр.П., ул.”Д.Д.” № 13, който адрес на управление на търговеца съвпада с адреса на другото дружество, представлявано от Анета Л.-„ИВАНЕТ 2010” ООД. Именно този търговец- „К. Л.” е закупил стоките от дружеството в гр.Витербо, Италия, които стоки са натоварени от товарния автомобил на жалбоподателя като превозвач, видно от международна товарителница от 13.07.2011г., който факт не се спори от него. Фактът, че няма писмен договор за превоз между тях е без значение с оглед разпоредбата на чл.4 и чл.9 пар.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, съгласно които договорът за превоз се установява с товарителница и товарителницата удостоверява до доказване на противното условията на договора и получаване на стоката от превозвача. Макар и в международната товварителница като получател да е посочено дружеството „ИВАНЕТ 2010” ООД, то същото е сторено очевидно поради това, че това дружество има същото седалище и адрес на управление и същия представляващ както тези на ищеца. Правоимащ обаче по смисъла на чл.17 пар.2 от Конвенцията, т.е. лицето, което следва да получи стоката, е нейният собственик, а именно-ищецът, видно от приложената фактура № 00045 от 11.07.2011г. По отношение на възражението, че в случая не се касае за виновно неизпълнение на задълженията по договора за превоз, тъй като стоката е станала предмет на престъпно посегателство-и това възражение е неоснователно. На първо място, липсват доказателства за твърдяното от ответника престъпно посегателство, а приложеното такова протокол за приемане на устно съобщение № 001736/11 на Държавна полиция, Полицейско управление Бриндизи, Италия, не е достатъчно, за да обоснове извода за наличие на такова престъпно посегателство. Дори и да бе установено, то не е сред основанията, визирани в чл.17 пар.2 и пар.4 от Конвенцията, освобождаващи от отговорност превозвача. Това е така, тъй като кражбата не е обстоятелство, което превозвачът в случая не е могъл да избегне, поради това че превозвачът е бил длъжен и обективно е могъл да избере място за почивка, защитено от престъпни посегателства, напр.охраняем паркинг, а не неохраняем, какъвто е избрал водачът на товарния автомобил, служител на жалбоподателя. Освен това, съгласно чл.18 пар.1 от Конвенцията доказването, че липсата е причинена от един от фактите, предвидени в чл.17 пар.2 , е в тежест на превозвача, а същият не е ангажирал доказателства в тази насока. Досежно възражението, че договорът е сключен не с „М. Я.”, а с „Еврокомерс” ЕООД-същото е неоснователно съобразно доводите на съда, изложени по-горе. Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявеният иск с правно основание чл.17 пар.1 вр.чл.20 пар.1 вр.чл.3 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, е основателен и доказан. С оглед на изложеното и предвид на това че решението в обжалваната част не страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от въззивния съд. При този изход на делото жалбоподателят ще следва да заплати на ответника по жалба направените пред въззивната инстанция разноски по делото за адв.възнаграждение в размер на 300 лв. Водим от горното, ВТОС Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА решение № 747 от 27.06.2012г. по гр.д. № 895/ 2012г. по описа на Великотърновски районен съд в обжалваната част. ОСЪЖДА „М. Я.” със седалище и адрес на управление: гр.В.Т., ул.”П.Я.” № 32, .2, А.4, да заплати на „К. Л.” със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.”Д.Д.” № 13, .1, сумата 300 лв. разноски по делото пред въззивната инстанция. Решението не подлежи на касационно обжалване. Председател: Членове: |