№ 1071
гр. гр. Добрич, 30.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на тридесети декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги М. Павлов
Членове:Павлина Н. Паскалева
Деница Б. Петкова
като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Въззивно частно
гражданско дело № 20223200500850 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕООД,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „***“ № 52-
54 против разпореждане №5904 от 21.10.2022г. на ДРС по ч. гр. д.
№20223230103022 по описа на същия съд за 2022г. в частта, с която е
отхвърлено заявлението на кредитора за издаване на заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК против длъжника Е. З. С.,
ЕГН ********** от с. Подслон, ул. *** № 4 за сумата от 446,30 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.01.2021г. до
05.10.2022г. по договор за потребителски кредит № **********, сключен на
28.07.2020г.
Изложени са доводи за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане,
като се настоява за отмяната му и за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение.
Жалбата е допустима. Депозирана е от лице, разполагащо с правен интерес
от обжалване и в законоустановения срок.
Съдът след съвкупен анализ на доказателствата в заповедното
производство, като съобрази и аргументите по жалбата, намира следното:
По подадено заявление от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕООД, с ЕИК *** в развилото
се производство по ч. гр. д.№20223230103022 по описа на РС Добрич за
2022г. е издадена Заповед №1324/21.10.2022г. за незабавно изпълнение на
1
парично задължение, с която е разпоредено длъжникът Е. З. С., ЕГН
********** от с. Подслон, ул. *** № 4 да заплати на заявителя следните
суми: 881,97 лв., представляваща главница по договор за потребителски
кредит № **********, сключен на 28.07.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението – 17.10.2022 г., до изплащане на вземането;
156,79 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, за
периода от 05.01.2021 г. до 06.10.2022 г.; 110,56 лв., представляваща съдебно-
деловодни разноски, направени в производството по ч.гр.д. № 3022 по описа
на Районен съд Добрич за 2022г.
С обжалваното разпореждане е отказано издаването на заповед за
незабавно изпълнение за следните суми: 446,30 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 05.01.2021 г. до 05.10.2022 г., както и в
частта за сумата над 156, 79 лева, до пълния претендиран размер от 407, 10
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от
05.01.2021 г. до 06.10.2022 г.
Настоящата инстанция изцяло споделя направените от районния съд в
обжалваното разпореждане правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл.411,
ал.2, т.2 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши и проверка
дали искането не противоречи на закона и добрите нрави.
Видно от съдържанието на договора, страните са уговорили заплащането на
възнаградителна лихва в размер на 48,86 % годишно. Съобразно
разпоредбата на чл.240, ал.2 от ЗЗД и чл.10, ал.2 ЗЗД, лихви могат да се
уговарят до размер, определен от МС, а съгласно чл.9 от ЗЗД страните имат
свобода на договаряне, доколкото съдържанието на договора не трябва да
противоречи на повелителните норми на Закона и на добрите нрави, като
именно добрите нрави определят максималния размер, до който може да се
уговаря възнаградителна парична лихва. Уговореният лихвен процент на
възнаградителната лихва следва да компенсира заемодателя за това, че се е
лишил временно от определена своя парична сума, предоставяйки я на трето
лице /кредитополучателят/, но да не води до неоснователното му обогатяване
за сметка на насрещната страна по договора за заем, като тази преценка се
прави с оглед момента на сключване на договора и като се съобразят всички
относими обстоятелства.
Според приетото в трайната, установена и непротиворечива практика на
ВКС, противоречива на добрите нрави се явява уговорката
2
за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната
лихва, а когато възнаградителната лихва е уговорена по обезпечено
задължение - надвишаващата двукратния размер на законната лихва,
определен с акт на МС. В процесния случай задължението по договора за
кредит не е обезпечено и договорената възнаградителна лихва надхвърля
трикратния размер на законната лихва за претендирания период. При това
изводът на районния съд, че договореното възнаграждение противоречи на
добрите нрави е правилен.
Обжалваното разпореждане не страда от визираните в жалбата пороци и
следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №5904 от 21.10.2022г. на ДРС по ч. гр. д.
№20223230103022 по описа на същия съд за 2022г. в частта, с която е
отхвърлено заявлението на кредитора „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: град София, ул. „***“ № 52-54 за
издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.
417 ГПК против длъжника Е. З. С., ЕГН ********** от с. Подслон, ул. *** №
4 за сумата от 446,30 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода
от 05.01.2021г. до 05.10.2022г. по договор за потребителски кредит №
**********, сключен на 28.07.2020г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3