№ 3127
гр. София, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20221110146424 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, с ЕИК: *********, в качеството му на цесионер по договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 06.07.2021 г. и приложение № 1 към него /от
06.07.2021 г./ – сключен между ищеца и дружеството „Ай ти еф Груп“ АД,
подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Иван Недков, срещу Т.
А. Д., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от общо 412.39 лева, от които 300 лева –
главница по договор за потребителски кредит № 253916/26.10.2018 г.,
сключен между ответника и „Ай ти еф Груп“ АД, 15.46 лева – договорна
лихва за периода от 25.11.2018 г. до 25.12.2018 г. вкл. /падеж на последна
погасителна вноска/ и 96.93 лева – обезщетение за забава за периода от
26.11.2018 г. до 09.05.2022 г./дата на подаване на заявлението за издаване на
ЗИПЗ; като в периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не е начислявано
такова обезщетение съобразно чл. 6 от ЗМДВИПОРНС /, както и законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 24222/2022 г. на СРС – 09.05.2022 г. до
окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото
разноски.
В исковата молба се твърди, че между ответницата и дружеството „Ай
ти еф Груп“ АД бил сключен договор за потребителски кредит №
253916/26.10.2018 г. – сключен от разстояние – по реда на чл. 6 от Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Твърди се, че въз
1
основа на така сключения договор заемодателят е отпуснал на ответницата
кредит в размер на 300 лева. Поддържа се, че договорът за кредит е сключен
при стриктно спазване на приложимото законодателство, като ответницата е
била наясно със съдържанието му и задълженията, които поема.
Твърди се, че лихвеният процент бил фиксиран за целия срок на
договора като уговорената лихва била в размер на общо 15.46 лева. Така
общото задължение по договора – главница и лихва – възлизало на сумата от
315.46 лева, която следвало да бъде върната от заемополучателя на 2 равни
седмични вноски – всяка по 157.73 лева – при падеж на първата вноска
25.11.2018 г. и падеж на последната вноска 25.12.2018 г.
Ответницата обаче така и не заплатила задълженията на падеж, нито
впоследствие, поради което й било начислено обезщетение за забава в размер
на 96.93 лева – за периода от 26.11.2018 г. до 09.05.2022 г. Прави се
уточнение, че в частта от този период от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не е
начислявано такова обезщетение съобразно чл. 6 от ЗМДВИПОРНС.
На следващо място се твърди, че процесните вземания се прехвърлени
на дружеството ищец чрез договор за продажба и прехвърляне на вземания от
06.07.2021 г. и приложение № 1 към него от 06.07.2021 г. – сключен между
ищеца и дружеството „Ай ти еф Груп“ АД. Уточнява се, че са направени
опити длъжникът ответник да бъде уведомен за цесията, но писмата в тази
връзка са се връщали като непотърсени. По тези съображения се прави искане
длъжникът да се счита уведомен за цесията с получаване на препис от
исковата молба.
Излагат се подробни доводи, че ищецът, а и дружеството кредитодател
не са банки, а небанкови финансови институции, поради което спрямо тях не
намирали приложения разясненията, дадени в т. 18 към ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С тези аргументи се иска
претенциите да бъдат уважени.
С исковата молба са представени писмени доказателства: договор за
потребителски кредит № 253916/26.10.2018 г. с погасителен план и общи
условия към него, стандартен европейски формуляр, договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 06.07.2021 г. и приложение № 1 към него от
06.07.2021 г., потвърждение за извършена цесия, пълномощно за уведомяване
за цесия и уведомително писмо.
В хода на производството по делото – от трето лице оператор на
платежни услуги „ИЗИПЕЙ“ е представена разписка №
07000807775499/26.10.2018 г.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответницата
по делото е постъпил писмен отговор, с който исковите претенции се
оспорват като неоснователни. В тази връзка на първо място се твърди, че
между страните въобще не била налице валидна облигационна връзка, като
ответницата не била получавала и сумата по заема.
На следващо място се излагат подробни доводи, че ответницата не била
подписвала процесния договор, нито общите условия и погасителния план
към него – вкл. при условията на сключване на сделката от разстояние.
2
Поддържа се, че поради това и не била запозната със съдържанието им.
Излагат се подробни доводи и че договорът бил изцяло нищожен
поради противоречие на редица разпоредби от ЗЗП и ЗПК. Дори да се
приемело, че договорът не бил нищожен обаче, то нищожни били клаузите за
договорна лихва и обезщетение за забава като на ответницата не ставало ясно
как са начислени сумите, нито за какво се претендират. Сумите освен това
били в завишен размер.
На последно място се оспорва и уведомяване за цесията, поради което
се твърди, че същата не била валидна и ответницата нямала задължение към
ищцовото дружество. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат
отхвърлени. Претендират се разноски.
В съдебно заседание, проведено на 30.01.2024 г., ищецът не се явява и
не изпраща представител. Изразява писмено становище за уважаване на
исковете.
Ответницата, редовно призована, се представлява от адв. М. Л..
Последният излага доводи за неоснователност на претенциите и иска същите
да бъдат отхвърлени.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата
за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка
по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 15121/31.05.2022
г. по ч.гр.д. № 24222/2022 г. по описа на СРС. Последната е връчена на
длъжницата, която е депозирала възражение.
От представено по делото копие от договор кредит № 253916/26.10.2018
г се установява, че на 26.10.2018 г. между дружеството „Ай ти еф Груп“ АД и
ответницата е сключен договор за паричен заем при следните параметри:
сума на кредита: 300 лева, срок на кредита 2 месеца, годишен процент на
разходите /ГПР/ 49.65 % и годишен лихвен процент /ГЛП/ 41 %. При тези
параметри общото задължение по кредита е в размер на 315.46 лева. В тази
сума е включена главница 300 лева и договорна лихва 15.46 лева. Съгласно
погасителен план към договора заемната сума е следвало да бъде върната на
две вноски – всяка по 157.73 лева – на дати 25.11.2018 г. и 25.12.2018 г. В
погасителния план е уточнено всяка вноска каква част от главницата
съответно каква част от договорната лихва погасява.
В приложените договор, ОУ и погасителен план, както и стандартен
европейски формуляр, не се съдържат подписи на страните по сделката вкл.
на ответницата заемополучател.
От представена по делото от „ИЗИПЕЙ“ разписка за извършване на
плащане се установява, че посочената сума от 300 лева е изплатен на
ответницата – на 26.10.2018 г. – лично на основание договор за кредит №
253916. Посочената разписка и получаването на сумата не са оспорени от
3
процесуалния представител на ответницата в съдебно заседание, когато е
докладвана и приложена като доказателство разписката.
По делото липсват данни от страна на ответницата да са извършвани
плащания в изпълнение на задължения й по договора за кредит.
В тази връзка за периода от 26.11.2018 г. до 09.05.2022 г./без периода на
извънредното положение/ на ответницата е начислено обезщетение за забава
в размер на законната лихва за забава, възлизащо на 96.93 лева.
На следващо място от представен рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 06.07.2021 г. и приложение № 1 към него от
същата дата, се установява, че „Ай ти еф Груп“ АД като цедент е
прехвърлило на ищцовата страна „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с
ЕИК: ********* всички вземания към Т. А. Д., с ЕГН: **********,
произтичащи от кредит № 253916.
По делото е приложено и пълномощно, от което се установява, че „Ай
ти еф Груп“ АД е упълномощило ищцовото дружество да извърши всички
действия по уведомяване на длъжниците за сключения договор за цесия.
Видно от уведомително писмо „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в
качеството си на пълномощник на „Ай ти еф Груп“ АД е отправило
уведомление до ответника за извършената цесия. Уведомлението обаче няма
данни да е получено. Исковата молба и приложенията към нея в това число
уведомление за цесията, са връчени на ответника по реда на чл. 131 от ГПК –
на упълномощен процесуален представител адвокат.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание по чл. 415 от ГПК вр. с чл. 240 от ЗЗД
вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит ЗПК/ вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
и по чл. 415 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД – за установяване вземанията на ищеца
към ответницата по договор за потребителски кредит, за които е издадена
заповед № 15121/31.05.2022 г. по ч.гр.д. № 24222/2022 г. по описа на СРС за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, която е
депозирала възражения срещу същата в срок. Това е наложило даване на
указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В
тази връзка предявените установителни искове са допустими като целта им е
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен
ред в исково производство.
Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и
липсват данни ползваната от него услуга да е предназначена за извършване на
търговска или професионална дейност.
Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя
за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи:
действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения
4
заем и настъпване на падежа на вземането за неговото връщане.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е
сключен потребителски кредит чрез средства за комуникация от разстояние,
неговото съдържание, както и усвояването на паричните средства.
За да възникне между страните облигационно правоотношение от вида
договор за заем, когато потребителят на този кредит действа извън рамките на
своята професионална или търговска дейност, а кредиторът пък действа по
занятие, т. е. предоставянето на кредити е основният му предмет на търговска
дейност, договорът трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг
носител, доколкото към този договор са приложими изискванията на Закона
за потребителския кредит /ЗПК/ и в частност чл. 10 от същия.
За разглеждания договор се твърди, че е сключен от разстояние, което е
допустимо съгласно ЗПФУР. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или
повече. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР към ЗПФУР „финансова
услуга“ е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране,
застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични
вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни
услуги.
В чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване
обстоятелства от страна на доставчика във връзка със сключването на
договора за предоставяне на кредит от разстояние, между които е че същият е
изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и
че е получил съгласието му за сключване на договора. За доказване
предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления,
отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от Търговския закон, а за
електронните изявления – ЗЕДЕП – понастоящем Закон за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ – изм. ДВ, бр. 85
от 2017 г. /.
В конкретния случай е налице разписка, от която става ясно, че
ответната страна е получила заемната сума по кредита, възлизаща на 300 лева.
От поведението на ответната страна не може да се заключи, че е оспорвала
действителността на изявлението, поради което не може да се позовава на
нищожност поради липса на писмена форма. Нещо повече ответникът не
оспорва приложните писмени доказателства (договор и приложения към него)
от гледна точка сключване на сделката.
По делото обаче липсват технически или електронни записи, от които
да е установено по безспорен начин, че на ответника е връчен договор за
кредит, съдържащ клаузи, съобразени със специалната уредба на този вид
договори, уредени в чл. 11 от ЗПК.
Преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез
5
телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка
или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат
доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях
(чл. 18, ал. 3 от ЗПФУР). Анализът на цитираните разпоредби сочи, че за
сключване на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние
потребителят следва да изрази по ясен и недвусмислен начин
волеизявлението си, че приема направеното от доставчика предложение,
което следва да се докаже именно от доставчика.
Представеният неподписан договор за кредит, стандартен формуляр,
погасителен план и общи условия не установяват наличието на електронно
заявление, направено от ответната страна. Съгласно чл. 2 и чл. 3 от ЗЕДЕУУ,
електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма
чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на
информацията. Електронен документ е всяко съдържание, съхранявано в
електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-
визуален запис[1]. Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен
електронен документ, съдържащ електронно изявление. Такъв в
производството не се установи да е съставен.
Съгласно трайната съдебна практика – напр. Решение № 70/ 19.02.2014
г. по гр. д. № 868/2012 г. на ВКС, IV г.о. електронното изявление, записано на
магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено,
съставлява електронен документ (чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕП). Електронното
изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да
съдържа и несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 от ЗЕДЕП). Същото се
счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП - за електронен
подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически
свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство[2].
Законът придава значение на подписан документ само на този електронен
документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3
от ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да
придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Когато
посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен
документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава
на подписания писмен документ, ако се касае за частен документ, той се
ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 от ГПК). В
конкретния случай, ищецът не е ангажирал доказателства за съставянето на
електронни документи, от които да се установи по безспорен и категоричен
начин сключването на договор за кредит от разстояние.
Горното води до извод, че сключеният договор за кредит е
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като не са спазени
разпоредбите на чл. 11 от ЗПК. Предвид изложеното и на основание чл. 23 от
ЗПК ответникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
Безспорно се установи, че ответникът е получил сумата от 300 лева по
кредита, като липсват данни да са извършвани плащания за погасяване на
кредита.
6
Налице е настъпила изискуемост на кредита. Посоченият извод следва
от обстоятелството, че договорът е с краен падеж на 25.12.2018 г.
По делото се установи, че между „Ай ти еф Груп“ АД и „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД е сключен договор за цесия по смисъла на чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД, с който в полза на ищцовото дружество е прехвърлено вземането
по процесния договор за потребителски кредит. В този смисъл цесионерът
(ищцовото дружество) става титуляр на вземането в отношението със стария
кредитор с прехвърлянето му, но действието спрямо длъжника е от
съобщаване на прехвърлянето от цедента.
Съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи
на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у
него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди
писмено станалото прехвърляне. Представено е уведомление от цедента,
адресирано до ответника, касаещо прехвърлянето на вземанията. Съдът
приема, че ответникът е уведомен за цесията, което е извършено с
получаването исковата молба и приложеното уведомление към нея от
упълномощения представител на ответника. В този смисъл с получаването на
уведомлението, цесията има действие спрямо длъжника / в този смисъл
Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о.;
Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. състав на ВКС, ІІ т. о./.
На последно място, доколкото заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 24222/2022 г. на СРС е депозирано на 09.05.2022 г., а
ответницата е изпаднала в забава след 25.12.2018 г., то възражението за
давност се явява неоснователно досежно процесната главница. Това е така,
доколкото досежно процесното вземане за главница по договор за кредит е
налице трайна съдебна практика, споделяна и от настоящия състав, съгласно
която дори задълженията по кредита да са разсрочени на отделни вноски, това
не превръща същите в периодични плащания. По тези съображения и когато
вземанията произтичат от договор за кредит (с изключение на вземанията за
лихви), то спрямо последните винаги се прилага петгодишната погасителна
давност съгласно чл. 110 от ЗЗД (в този смисъл – напр. Решение № 261 от
12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 103 от
16.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1200/2011 г., II т. о., ТК, Определение № 214
от 13.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2853/2017 г., IV г. о., ГК и много други).
Горното налага извод за основателност на исковата претенция до
размера на 300 лева - главница по договор за кредит. Относно сумите от 15.46
лева – договорна лихва за периода от 25.11.2018 г. до 25.12.2018 г. вкл. и
96.93 лева – обезщетение за забава за периода от 26.11.2018 г. до 09.05.2022 г.
исковите претенции следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
7
производство.
Искане за разноски са направили и двете страни:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 24222/2022 г. по описа на
СРС /заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество /заявител/ претендира
разноски в размер на общо 75 лева, от които 25 лева държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото съобразно
уважената част от претенциите от тези разноски следва да му бъде присъдена
сумата от 54.56 лева.
Ответната страна – претендира разноски от 360 лева за адвокат – при
условията на безплатната правна помощ. С оглед изхода на делото от тази
сума на адв. Б. следва да се присъдят 40.46 лева.
По разноските в производството по гр.д. № 5593/2022 г. по описа на
СРС /исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на общо 375 лева, от които 25 лева държавна такса и 350 лева –
юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 от
ГПК. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ на ищеца следва да бъдат определени
разноски за юрисконсулт в размер от 100 лева. От така посочените суми
/общо 125 лева/с оглед изхода на делото на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 90.93 лева съобразно уважената част от исковете.
Ответната страна претендира разноски по реда на безплатната правна
помощ. В тази връзка съдът констатира, че по делото се съдържат два списъка
с разноски – един към отговора на исковата молба, с който Л. претендира 360
лева и един към писмено становище, докладвано в съдебно заседание, с което
адв. Л. претендира 1200 лева – по 400 лева за всеки иск /за главница,
договорна лихва и обезщетение за забава/. От ищцовото дружество е
направено възражение за прекомерност, което настоящият съдебен състав
намира за основателно. В тази връзка и като съобрази, че става въпрос за
безплатна правна помощ, настоящият състав намира, че същата не може да
води нито до неоснователно обогатяване на процесуалния представител на
ответника, нито до злоупотреба с право. В случая освен това всички процесни
вземания произтичат от едно правоотношение – по договора за кредит.
Поради това и в контекста на Решение на СЕС по дело С-438/2022 г. съдът
намира, че възнаграждението на процесуалния представител на ответницата
следва да се определи на 400 лева по всички искове. От тази сума на адв. Л.
следва да се присъдят 109.01 лева.
Водим от горното, Софийският районен съд:
[1] чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно
електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар.
[2] Понастоящем чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014
г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния
пазар – електронен подпис означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна
8
форма или са логически свързани с тях, и които титулярът на електронния подпис използва, за да се подписва.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Т. А. Д., с ЕГН: ********** и
адрес: общ. Столична, с. Д.Б., ул. **********, № 11 ДЪЛЖИ на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. д-р Петър Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт,
офис 4, в качеството му на цесионер по договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 06.07.2021 г. и приложение № 1 към него /от 06.07.2021 г./,
сумата от 300 лева – неплатена главница по договор за потребителски кредит
№ 253916/26.10.2018 г., сключен между ответника и „Ай ти еф Груп“ АД,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 24222/2022 г.
на СРС – 09.05.2022 г. до окончателното плащане на сумата, което вземане е
прехвърлено на цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по
договор за продажба и прехвърляне на вземания и приложение към него от
06.07.2021 г., сключен между цесионера и „Ай ти еф Груп“ АД, и за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч.гр.д. № 24222/2022 г. по описа на Софийския РС КАТО
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за следните суми: за сумата от 15.46 лева –
договорна лихва за периода от 25.11.2018 г. до 25.12.2018 г. вкл. /падеж на
последна погасителна вноска/ и за сумата от 96.93 лева – обезщетение за
забава за периода от 26.11.2018 г. до 09.05.2022 г./дата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ; като в периода от 13.03.2020 г. до
14.07.2020 г. не е начислявано такова обезщетение съобразно чл. 6 от
ЗМДВИПОРНС / като неоснователни.
ОСЪЖДА Т. А. Д., с ЕГН: ********** и адрес: общ. Столична, с. Д.Б.,
ул. **********, № 11 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. д-р Петър Дертлиев № 25, офис сграда
Лабиринт, офис 4, сумата от общо 54.56 лева, представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 24222/2022 г. по описа на Софийския РС и
сумата от общо 90.93 лева, представляваща разноски в настоящото исково
производство по гр.д. № 46424/2022 г. на Софийския РС – съобразно
уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. д-р Петър Дертлиев №
25, офис сграда Лабиринт, офис 4 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. на адвокат К. И. Б., с адрес: гр. София, ул.
Г. № 31, ет. 1, сумата от 40.46 лева – адвокатско възнаграждение в
производството по ч.гр.д. № 24222/2022 г. по описа на Софийския РС
съобразно отхвърлената част от претенциите.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. д-р Петър Дертлиев №
25, офис сграда Лабиринт, офис 4 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от
9
ГПК вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. на адвокат М. Л. Л., с адрес: гр. София, ул.
Г. № 31, ет. 1, сумата от 109.01 лева – адвокатско възнаграждение в
производството по гр.д. № 46424/2022 г. по описа на Софийския РС съобразно
отхвърлената част от претенциите.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните – на ответницата чрез адв.
Б. и адв. Л..
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 24222 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
ЗАДЪЛЖАВА адв. К. И. Б. и адв. М. Л. Л., с адрес: гр. София, ул. Г. №
31, ет. 1 в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
решение да представят данни за свои банкови сметки като до представяне на
такива няма да им бъде издаден изпълнителен лист за присъдените в тяхна
полза суми.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10