№ 223
гр. Благоевград , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на единадесети май, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20211200500154 по описа за 2021 година
Производството пред настоящата инстанция е инициирано с въззивна
жалба от пълномощника на С.Д. против решение №8587/24.11.2020г.,
постановено по гр.д. №159/2020г. по описа на РС Петрич. Изтъква се в нея, че
не е доказана договорната обвързаност между страните, както и
действителността на развилото се заповедно производство. Въз основа на
подробно изложените доводи, иска актът да бъде отменен и да бъде
постановен нов по същество, с който исковете да бъдат отхвърлени.
Отговор на въззивната жалба е депозиран от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в
който са изложени доводи идентични на тези от исковата молба и
подкрепящи правилността на атакуваното решение. Ответникът по жалбата
иска то да бъде потвърдено.
В настоящата инстанция не са приети нови доказателства по реда на чл.
266 от ГПК.
След анализ на доказателствата, събрани в първоинстанционното
производство, решаващият състав прие за установени следните факти :
1
Видно е от писмените доказателства, че на 08.12.2010 г. между
„Юробанк И Еф Джи България“ АД /със сегашно наименование „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД/ - в качеството на банка-кредитор и ответника С.Д. в
качеството на кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит
№ FL561395 с, за сумата от 1 560 лева. С него кредитополучателят е поел
задължение да върне получения кредит, както и всички уговорени с договора
лихви в полза на банката, в срок до 08.12.2015 г.
Страните са се съгласили кредитът да се погасява чрез заплащане на 60
равни месечни вноски, всяка включваща главница и лихва и падеж съгласно
погасителен план, неразделна част от договора. Договорената
възнаградителна годишна лихва е в размер на 12 % за първата година от
договора, а за всяка следваща до крайния срок на издължаване е в размер на
сбора от базовия лихвен процент на БПБ АД за потребителски кредит за
съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в
размер на 1.250 пункта.
В чл.18, ал.1 от договора страните са уговорили, че във всеки един
момент от действието му банката може едностранно да прехвърли вземанията
си, произтичащи от договора на финансови или нефинансови институции или
дружества. В договора е уредено, че кредитополучателят е оправомощил
банката да прехвърли и предостави на новия кредитор всяка информация,
свързана с кредита, представляваща банкова тайна или лични данни, а банката
се е задължила да уведоми кредитополучателя за новия кредитор, в която
хипотеза прехвърлянето ще има действие спрямо кредитополучателя при
уведомяването му от страна на банката.
Видно е от бордеро № 7799297/08.12.2010 г., че банката е предоставила
на кредитополучателя договорената сума по кредита в размер на 1 560 лева,
респ. че ответникът е усвоил уговорения кредит.
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД е сключила на 18.01.2016г. договор за
прехвърляне на вземания с “ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, по силата на който
неудовлетвореното вземане на кредитора, възникнало на основание договор
за потребителски кредит № FL561395/08.12.2010 г., е прехвърлено в полза на
“ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. Заедно с това, Банката е упълномощила ищеца с
пълномощно с нотариална заверка на подписите рег.№231/18.01.2016 г. по
2
описа на нотариус рег. № 303 НК с район на действие РС гр.София да
уведоми съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД длъжниците за прехвърлянето на
вземанията.
Такова уведомление е било изпратено за връчване от куриерска фирма,
която в товарителница № 8100015081423, на 15.10.2019 г. е удостоверила, че
С.А. Д. е търсена на адрес гр.Петрич ул.“адрес“ № 47, но е установено, че
лицето е променило адреса.
Съгласно изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, към
11.05.2016 г., както и към датата на изготвяне на заключението - 08.10.2020г.,
дължимите на основание процесния договор за кредит и неплатени
задължения на кредитополучателя към кредитора са в размер на 918.42 лева
главница, 173.21 лева възнаградителна лихва и лихва за просрочие в размер
на 147.54 лева, както и месечни такси за разплащателната сметка в размер на
75 лева или общо сумата от 1 314.17 лева.
В Районен съд гр.Петрич е депозирано от „ЕОС Матрикс“ ЕООД
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК срещу ответника за сумата от 1 314.17 лева, от която 918.42 лева
неплатена главница, дължима на основание договор за потребителски кредит
№ FL561395/08.12.2010 г., 395.75 лева договорна лихва за периода от
08.12.2010г. до 08.12.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането. По заявлението е образувано ч.гр.д. № 2012/2019 г. по описа на
Районен съд гр.Петрич, който е издал в полза на заявителя заповед №
3279/08.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение за заявените суми.
Препис от заповедта е надлежно връчен на длъжника Д., която в
предвидения от закона срок е депозирала възражение по чл.414 ГПК, с която е
оспорила съществуването на вземанията по заповедта за изпълнение. В тази
връзка на заявителя е указана възможността да предяви установителен иск за
вземанията по заповедта, което същият е сторил в предвидения от закона срок
и е образувано настоящото дело.
Въз основа на изложените факти, Благоевградският окръжен съд приема
следните правни изводи :
3
Видно е от доказателствата, че в законовоустановения едномесечен
срок за предявяване на установителен иск, от връчване на съобщението по чл.
415, ал. 1, т. 1 от ГПК, ищецът е депозирал настоящата искова молба, с която
иска да се признае за установено по отношение на ответницата, че тя дължи
от сумите, присъдени с издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 2012/2019г. по описа на Районен съд гр. Петрич, тази
за непогасената главница по договора за кредит. Ето защо и въз основа на
изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим и за ищеца е
налице правен интерес от търсената защита с предявения по чл. 422 от ГПК
иск. Искът за главницата от 918, 42лв. намира правното си основание в чл.
240 от ЗЗД във вр. с чл. 79 и чл. 99 от ЗЗД. Безспорно е, че страните са в
облигационна връзка, породена от договор за потребителски кредит, по който
кредиторът е изпълнил задължението си да предостави на ответницата
договорената сума. Тя обаче не е изпълнила своето основно задължение по
договора, а именно да върне на кредитора тази сума, ведно с
възнаградителната лихва до 08.12.2015г. Към тази дата е настъпил падежът на
цялото вземане за главница, което съдебно – счетоводната експертиза
установи, че както на тази дата, така и към момента на изготвяне на
експертизата е в претендирания размер от 918, 42лв.
Ето защо за тази сума искът е основателен и първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
Установи се в делото, че това задължение следва да бъде изпълнено на
новия кредитор „ЕОС Матрикс“ ЕООД по силата на договор за цедиране на
вземането. В защитата си срещу иска процесуалният представител на С.Д. е
възразил, че договорът за цесия, сключен между кредитодателя „Юробанк
България” АД и новия кредитор не е съобщен на длъжника по правилото на
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. В контекста на изложеното поддържа, че прехвърлянето
на вземането няма действие по отношение на Д.. Съдът не споделя това
оплакване, защото в ИМ е направено изрично изявление от ищеца, че по
силата на клауза от договора за кредит и изрично пълномощно от първото
дружество в полза на второто, „ЕОС Матрикс“ ЕООД уведомява с нея
длъжника за реализираното прехвърляне на задължението му на новия
кредитор. Към ИМ е приложено за връчване и уведомлението, което не е било
връчено успешно на ответницата, тъй като е сменила адреса си за контакти с
4
кредитора. За такава хипотеза е установена съдебна практика, че
уведомяването следва да се приеме за направено с ИМ, с която е инициирано
производството, ако кредиторът изрично е направил такова изявление в нея.
Уведомяването създава гаранция и сигурност за ответника, че ако плаща ще
плати на кредитора, притежаващ вземането към момента на изпълнението.
Поради това уведомяването преди постановяването на изпълнителния титул,
какъвто е съдебното решение по делото, е редовно, макара и направено с ИМ.
Въззивният състав счита, че е безпредметно обсъждането на
възраженията на процесуалния представител на ответницата за наличие на
неравноправни клаузи в договора, тъй като нямат отношение към
задължението за главницата.
На последно място следва да се посочи, че решаващият състав застъпва
съдебната практика , според която задължението по договорите за кредит е
едно цяло, чийто падеж настъпва с изтичането на срока на договора, а не е
задължение за периодични плащания, поради погасяването му с месечни
погасителни вноски. Поради това за него се прилага общата петгодишна
давност, която от изтичането на срока на договора – 08.12.2015г. до
инициирането на заповедното производство – 07.11.2019г. не е изтекла. Ето
защо задължението за главница, предмет на спора, не е погасено по давност и
следва да бъде погасено към новия кредитор.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №8587/24.11.2020г., постановено по гр.д.
№159/2020г. по описа на РС Петрич.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5