Мотиви към
присъда по ВНОХД № 1249/2019г. по описа на СГС, НО, V въззивен
състав
С присъда от 17.10.2018г. по НОХД
4545/2017г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 12-ти
състав, подсъдимият С.П.Ф. е признат за виновен в това, че на 21.01.2012 г. в
гр. София, ж.к. „Студентски град“, ул. „*******, в офис на „Е.П.Е.Г.“ ЕООД, с
цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и до 31.01.2012 г. поддържал
заблуждение у М.А.А., че ще изработи холна гарнитура
„Данте“, състояща се от 1 бр. холен ъгъл с размери 240/190/90 см, 1 бр. маса с
размери 60/120 см и 1 бр. фотьойл с размери 90/90 см
и с това й причинил имотна вреда в размер на 850.00 лв., поради което и на
основание чл. 209, ал. 1 вр. чл. 54 от НК е наложено наказание „лишаване от
свобода“ в размер от 1 /една/ година, изпълнението на което е отложено на осн.
чл. 66, ал. 1 то НК за срок от 3 /три/ години.
Със същата присъда е уважен
гражданският иск срещу подсъдимия Ф., предявен от гражданския ищец М.А.А. за претърпени имуществени вреди в резултат на
престъплението, като на осн. чл. 45 от ЗЗД е осъден да заплати 850 /осем стотин
и петдесет/ лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди.
В законоустановения срок е постъпила
въззивна жалба от процесуалния представител на подсъдимия , в която
постановеният първоинстанционен акт се оспорва като неправилен. Защитата твърди,
че не е доказан субективният елемент на извършеното деяние – подсъдимият към
момента на сключване на договора със свидетелката А. да не е имал намерение да
осъществи поетите задължения. Посочва, че от доказателствата по делото
безспорно се установява, че подзащитният му е имал възможност да осъществи
поръчката, но последната е останала неизпълнена, тъй като преведените пари от
свидетелката не са достигнали до него. Предвид липсата на субективния елемент
се твърди несъставомерност на деянието, въз основа на което се прави искане за
оправдаване на подсъдимия.
В открито съдебно заседание
представителят на държавното обвинение оспорва подадената жалба като
неоснователна. Сочи, че по безспорен начин е установено, че към датата на
довършване на деянието подсъдимият не е имал търговски или трудови
правоотношения с дружеството „Е.П.Е.Г.“ ЕООД, поради което същият е действал с
користна измамна цел. Твърди, че чрез действията си подсъдимият е осъществил
всички признаци от обективна и субективна страна на вмененото му престъпление,
предвид което моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
Гражданският ищец А. в хода на съдебните
прения заявява, че подсъдимият умишлено и целенасочено не е изпълнил поръчката,
която е изцяло заплатена. Моли присъдата да бъде потвърдена.
Пред въззивния
съд подсъдимият Ф. заявява, че е осъден несправедливо и
моли да бъде оправдан.,
Софийски градски съд, като съобрази
изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на
присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Подсъдимият С.П.Ф. е роден на *** г. в
гр. Велинград, българин, български гражданин, неосъждан, разведен, висше
образование, работи, живущ ***, ЕГН: **********.
Подсъдимият се запознал със свидетеля В.Л.през
2011г. по интернет и двамата започнали да поддържат интимни отношения. Те
решили да започнат съвместен бизнес, като се уговорили свидетелят Л.да открие
търговско дружество и да бъде „лице“ на фирмата. Подсъдимият трябвало да
изпълнява поръчките, свързани с производство на мебели и дървени къщи, защото
същият имал отделна фирма и цех за изработка на мебели в гр. Ракитово. Бизнес
отношенията между тях двамата не били регламентирани с договор, а само устно.
На 14.10.2011г. свидетелят Л.регистрирала
в търговския регистър дружество с фирма „Е.П.Е.Г.“ ЕООД, ЕИК: *******и вписала
себе си като едноличен собственик на капитала и управител. За упражняване на
дейността било наето помещение, изпълняващо функциите на офис, в
гр. София, ж.к. Студентски град, ул. *******.
На 21.10.2011г.
свидетелят Л.в качеството си на управител депозирала пред „Първа инвестиционна
банка“ АД искане за откриване на банкова сметка ***. На същия ден бил сключен
договор №59FINV91501015168666
за откриване и водене на банкова сметка ***, подписан от управителя – В.Л..
На 31.10.2011г.
подсъдимият Ф. бил надлежно упълномощен чрез нотариално заверено пълномощно да открива
сметки на дружеството в посочената банка, да внася и да тегли неограничени суми
в брой. На 01.11.2011г. свидетелят Л.потвърдила издаденото пълномощно пред
служител на банката. На 29.11.2011г. подсъдимият подал искане за издаване на
дебитна карта на негово име към посочената разплащателна сметка, която той
получил на 06.12.2011г.
Подсъдимият и
свидетелят Л.започнали да осъществяват уговорената дейност. Била публикувана на
сайта на “Колектива” оферта за изработка на холна гарнитура тип “Данте”. В
изпълнение на публикуваната оферта били сключени договори с лица, които
получили поръчаните холни гарнитури. По банковата сметка на дружеството били
постъпили няколко плащания с основания ремонтни дейности и за изработка на холова гарнитура „Данте“. На 28.10.2011г. били направени две
вноски от по 3 825 лева – едната с наредител А.Х.В.-П.,
а другата – от Г.М.Ж.. Основанието било едно и съща, а именно – „Ремонтна
дейност на покрив ул. Ивайло 5 ¼ от стойността“. На 29.11.2011г.
постъпили отново две плащания по договор „Ивайло“ в – 20 % на стойност от по
3 060 лева. Едното плащане било осъществено от М.Я.С., а другото – А.Х.В.-П..
На 21.12.2011г. било получено и последното плащане относно ремонт на покрив на ул.
Ивайло 5 в размер от 1 530 лева, изплатено от Г.М.Ж.. На 20.01.2012г. по
банковата сметка била преведена сумата от 400 лева от К.П.П.,
представляващо авансово плащане за поръчка на холна гарнитура „Данте“. На
30.01.2012г. било получено плащане от Kolektiva Bulgaria EOOD с основание „сделка 5135=1125.00 лв., 50%
сделка 5139=1500 лв., 50%“ на стойност 2 625 лева.
Свидетелят М.А.
видяла в интернет офертата за изработване на холна гарнитура „Данте“ и харесала
мебелите. На 21.01.2012г. тя решила заедно със свидетеля А.К., с когото живеела
на семейни начала, да посетят офиса, находящ се в ж.к. Студентски град, ул. „*******.
Били посрещнати от подсъдимия Ф., който им дал разяснения относно офертата. Обяснил
им, че холната гарнитура се състои от един брой холен ъгъл с размери 240/190/90
см., един брой маса с размери 60/120 см. и един фотьойл с размери 90/90 см. Подсъдимият разговарял със свидетелката А. и
впоследствие двамата стигнали до решение да сключат договор за изработка. Договорено
било на деня свидетелят А. да даде капаро в размер от 200 лева, а остатъкът от
650 лева да бъде преведен няколко дни по-късно по банковата сметка на
дружеството – №59FINV9150101516866.
Конкретен срок за изготвяне и доставка не били уговорени и не била избрана
дамаската. Свидетелят А. се разбрала с подсъдимия да се върне след няколко
седмици, за да избере дамаската. Договорът бил сключен на същия ден
/21.01.2012г./, в който били записани договорените условия, както и че
подсъдимият е получил 200 лева от клиента си.
Междувременно
отношенията между свидетеля Л.и подсъдимия Ф. започнали да се влошават. На
20.01.2012г. Л.подала молба с вх.№111-34/20.11.2012г. до „Първа инвестиционна
банка“ АД с искане пълномощното на подсъдимия да бъде оттеглено, поради което
подсъдимият не могъл да изтегли преведената сума от клиента А.. Последната с
платежно нареждане от 31.01.2012г. превела по сметка №59FINV91501015168666
остатъка от 650 лева, с посочено основание доплащане холова
гарнитура Данте. На следващия ден – 01.02.2012г., свидетелят Л.изтеглила
преведените 600 лева от сметката на дружеството, а на 16.06.2012г. закрила
разплащателната сметка. Тъй като не получил втората вноска по договора,
подсъдимият не доставил холната гарнитура.
Поради
влошените си лични отношения свидетелят Л.и подсъдимият прекъснали и
търговските си такива. Офисът на дружеството бил преместен на друг адрес.
Телефоните на подсъдимия били сменени. Вследствие на това свидетелката А. дълго
време не успявала да се свърже с него. В един момент успяла да намери номера
му. Разговаряйки с подсъдимия, той ѝ обяснил, че не е получил втората
вноска, поради което не е издал холната гарнитура.
Изложената фактическа
обстановка въззивният съд възприе след прецизен анализ на събраните по делото
доказателства и доказателствени средства, а именно: гласни доказателствени
средства – показанията на свидетелите М.А., А.К., В.Л.,
В.Б., обясненията на подсъдимия, писмените доказателства и доказателствени
средства – заверено копие на договор за изработка от 21.01.2012г.; заверено
копие от платежно нареждане от 31.01.2012г. за сумата от 650 лева, с наредител М.А.; писмо на “Първа инвестиционна банка” АД
изх.№45- 2927/26.06.2015г. с приложение: искане за откриване на банкова сметка ***
„СПФ Г.” ЕООД от 21.10.2011г., спесимен от подписа на
св.Л., копие на лична карта на свидетеля Л., договор №59FINV91501015168666 за
откриване и водене на банкова сметка *** 21.10.2011г., нареждане за закриване
на банкова сметка ***.06.2012г.; пълномощно от 31.10.2011г. в полза на подсъдимия
Ф.; молба от св.Л.от 20.01.2012г., заверено копие от лична карта на подсъдимия Ф.,
искане за издаване на дебитна карта от подсъдимия Ф. от 29.11.2011г.,
предизвестие за прекратяване на дебитна карта; писмо на “Първа инвестиционна
банка” АД изх.№И- 14647/04.08.2015г., ведно е четири заверени копия от движение
по банкова сметка №59FINV91501015168666, справка за съдимост на подсъдимия Ф. и
останалите, приобщени по реда на чл.283 НПК.
За да постанови
осъдителната си присъда контролираният съд се е позовал на показанията на
свидетелите М.А., А.К. и В.Л., оценявайки същите като
последователни, детайлни, хронологични, логични и абсолютно кореспондиращи
помежду си, поради което ги е кредитирал в цялост. Настоящата инстанция не може
да се съгласи с подобна оценка на посочените гласни доказателствени средства.
Показанията на свидетеля М.А. следва да бъдат преценени и анализирани през
призмата на заинтересовано от изхода лице поради качеството ѝ на
пострадал, конституиран в хода на съдебното производство като частен обвинител
и граждански ищец. Подобен подход изискват и показанията на свидетеля А.К.,
който живее на съпружески начала със свидетеля А., поради което също се явява
заинтересовано от изхода на делото лице. Въпреки възможната предубеденост на
двамата свидетели, съдът констатира, че и двамата в по-голяма част от показанията
си възпроизвеждат спомените си логично и последователно. Техните показания са
източник на преки доказателства касателно сключената инкриминирана сделка на 21.01.2012г.
с подсъдимия Ф., даденото на ръка капаро в размер от 200 лева и преведената по
банков път сума от 650 лева, както и липсата на изпълнение от страна на
подсъдимия. В тази част действително показанията са логични, обективни, последователни,
кореспондиращи както помежду си, така и с останалия доказателствен материал, а
именно сключен договор за изработка между свидетеля А. и дружеството „Е.П.Е.Г.“,
заверено копие от платежно нареждане от 31.01.2012г. за сумата от 650 лева,
както и банкови извлечения от движението по банковата сметка на дружеството. От
друга страна, твърдението на свидетелите А. и К., че подсъдимият след като
преместил офиса си и след повторна среща, но не с него, а с негов служител, им
е обещал да достави холната гарнитура, че скоро ще има камион, с който да го
достави, се намират в противоречие с обясненията на подсъдимия, според които
последният не е получил втората вноска от 650 лева по договора и затова не е
изпълнил задълженията. Това твърдение на подсъдимия настоящият състав не
разглежда като защитна теза, както е приел първоинстанционният съд,
съображенията за което ще бъдат подробно изяснени.
На първо място, обстоятелството
дали е получил или не сумата от 650 лева следва да бъде анализирано и
съпоставено с информацията, споделена от свидетелката Л.. В показанията си
свидетелката Л.след предявяване на банковите извлечения твърди, че дори и тя да
е изтеглила парите, преведени от свидетеля А., то подсъдимият е бил с нея и тя
му ги е предала. Именно на тези думи необосновано първоинстанционният съд се е
доверил, за да постанови осъдителната си присъда. Свидетелката оттегля
пълномощното с цел подсъдимият да няма достъп до средствата в банковата сметка,
а в следващия момент доброволно изтегля сумата от 600 лева и я предава на
подсъдимия. Това твърдения на свидетелката не може да бъде прието за житейски
логично, както само по себе си, така и с оглед останалите констатирани от
настоящата инстанция противоречия в нейните показания. Следващото установено
противоречие е относно твърдението, че свидетелката сама е ходила няколко пъти
да тегли пари заедно с подсъдимия и му ги предавала. След време издала
пълномощно в полза на подсъдимия, за да може същият да се разпорежда със средствата
по сметката на дружеството. Посоченото не отговаря на обективните находки по
делото, тъй като сметката на дружеството е открита на 21.10.2011г.,
пълномощното в полза на подсъдимия е издадено на 31.10.2011г. и потвърдено в
банката на 01.11.2011г., а видно от банковите извлечения подсъдимият сам е
извършвал тегления. Свидетелката е осъществила едно единствено теглене на
01.11.2011г., когато е потвърдила и самото пълномощно. Дали изтеглените от нея
тогава пари наистина са предадени или не на подсъдимият не може да бъде
установено с категоричност. А преди 01.11.2011г. са осъществявани предимно
постъпления по банковата сметка. Следователно твърдението, че свидетелката Л.е
теглила различни суми пари с цел да ги предаде на подсъдимия не са логически и
житейски издържани, поради което не могат да бъдат споделени от настоящата
инстанция. На следващо място, твърденията на свидетелката, че не е използвала средства
от сметката, че не е взела никакви пари, не могат да бъдат приети за обективни.
Същата е извършила следните тегления от банковата сметка: 1 500 лева на
01.11.2011г., 750 лева на 30.11.2011г., 2 600 лева на 31.01.2012г. и 600
лева на 01.02.2012г., като последните две са осъществени, след като подсъдимият
вече е нямал достъп и разрешение да оперира със средствата, налични по
банковата сметка. Настоящият състав не може безрезервно да се довери на
твърдението, че всички тези суми са предадени на подсъдимия, без да са налице
каквито и да е други доказателства в тази насока,освен показанията на св.Л..С
оглед твърденията й за влошени отношения с подсъдимият ,логично е,същата да
състави писмено доказателство за предаването на парите ,така ,че да гарантира
липсата на съмнение ,че е злоупотребила с тях Съмнение буди и разказаното от
свидетелката обстоятелство, че не се е стигнало до работен процес между
двамата, че тя много бързо се е отказала от идеята да осъществява бизнес с
подсъдимия, но в същото време е теглила пари от сметката и му ги е предавала.Първия
съд е оставил без отговор въпроса,заащо след като
свидетелката не е работила заедно с подсъдимия и в същото време той е имал
достъп до сметката, точно тя е трябвало да извършвала теглене на различни суми
пари, за да му ги предава. Показанията на свидетелката Л.могат да бъдат
кредитирани единствено в частта касателно запознанството ѝ с подсъдимия,
влошаването на отношенията им в края на 2011г. и продължило през 2012г.,
откриването и закриването на банковата сметка на дружеството, оттеглянето на
пълномощното, тъй като в тези части показанията кореспондират с писмените
доказателства по делото, поради което съдът им дава вяра. По отношение на
останалите твърдения на свидетелката Л.настоящата инстанция, както бе обсъдено
по-горе, констатира редица противоречия и липса на логическа последователност,
поради което същите не могат да бъдат приети и ценени като годни доказателствени средства, на които съдът да даде вяра.Липсата
на достатъчна критичност от първата съдебна инстанция към изложеното от
свидетелката Л.,която предивд особената си роля в процесния случай би могла да има качеството на съучастник е
довело до неверни изводи относно виновността на подсъдимия.
С оглед гореизложения
анализ следва да бъде направен изводът, че свидетелите А. и К. действително са
превели сумата от 650 лева по банковата сметка. Веднага след получаването
ѝ свидетелката Л.е изтеглила 600 лева, които задържала за себе си, като
по този начин сумата не достигнала до подсъдимия. Вследствие на това същият
отказал да изпълни поръчката. Съдът намира за необходимо да отбележи още едно
обстоятелство. Свидетелят Л.е оттеглила пълномощното на подсъдимия, с което той
е могъл да оперира със средствата по банковата сметка на дружеството, на 20.01.2012г.
– ден преди сключване на сделката със свидетелката А.. По делото не може да
бъде установено с категоричност, кога точно подсъдимият е разбрал ,че
пълномощното му е оттеглено от св.Л.. Не може да бъде установено без съмнение,
дали към момента на сключване на сделката подсъдимият е знаел за оттегленото
пълномощно или не. Ако същият е знаел, че вече няма достъп до банковата сметка
и е нямал възможност да изтегли превеждани пари от клиенти, не е било
необходимо да настоява парите да бъдат преведени точно по тази сметка, а не на
някоя друга или да бъдат предадени на ръка в брой. Тези обстоятелства поставят
под съмнение именно наличието на користна цел у подсъдимия към момента на
сключване на сделката, а не потвърждават измамлив характер на действията му,
както приема първата инстанция.
По отношение
свидетелските показания на Б.настоящият състав частично споделя изводите на
първата инстанция. Правилно е констатирано, че тези свидетелски показания не
съдържат никакви фактически данни досежно инкриминираната поръчка на мебели,
направена от свидетеля А., плащането ѝ, както и последващите
действия на подсъдимия. Въпреки че не съдържат информация касателно главния
предмет на доказване, показанията на свидетеля Б.служат за проверка на останалия
доказателствен материал по делото. Същият споделя, че познава подсъдимия от
2010-2011г., посещавал го е в офиса на дружеството „Е.П.Е.Г.“, намиращ се в
ж.к. „Студентски град“, ул. „Никола Габровски, където е виждал и жена на име В.–
собственичка на споменатото дружество. В офиса на дружеството свидетелят е
виждал и момичета проектанти, изложени мебели. Тези данни, извлечени от
неговите показания, засилват съмненията относно достоверността на показанията
на свидетелката Л.и нейното твърдение, че работен процес между нея и подсъдимия
не е имало. В посочената част показанията на свидетеля Б.следва да бъдат
кредитирани, тъй като същите са обективни и логични. Свидетелят е възпроизвел
своите субективни възприятия, вследствие от посещенията му в офиса.
Информацията касателно различни проекти за развитие през 2013г. е ирелевантна досежно предмета на доказване, поради което в
тази им част показанията са неотносими.
Предвид изложения
анализ на показанията на свидетелите Л.и Б.съдът приема, че подсъдимият и
свидетелката Л.са имали трудови взаимоотношения, свързани с изработка на
мебели, които не били регламентирани посредством писмен договор, а само устно.
В тази връзка настоящата инстанция намира за необходимо да даде и отговор на
възражението на държавното обвинение, че подсъдимият към датата на довършване
на престъплението не
е имал търговски или трудови правоотношения с дружеството „Е.П.Е.Г.“ ЕООД,
поради което същият е действал с користна измамна цел. Свидетелските показания
на Л.и обясненията на подсъдимия са еднопосочни, че отношенията са били
регламентирани устно. За бизнес отношения между тях дава информация и свидетеля
Б.. По делото не се установява с точност, кога подсъдимият и свидетеля Л.са
прекъснали тези взаимоотношения, поради което не може да бъде прието с категоричност,
че към датата на сключване на инкриминираната сделка те не се намирали в
трудови взаимоотношения.
На следващо място е
необходимо да бъде анализирано наличното по делото копие от визитна картичка,
дадена от подсъдимия на свидетелката А.. На нея е изписано, че подсъдимият Ф. е
управител на дружеството „Е.П.Е.Г.“ ЕООД. Същият твърди, че освен пълномощно да
представлява свидетеля Л.пред Първа инвестиционна банка, тя му е дала още едно,
даващо му право да работи с фирмата. Последното пълномощно според Ф. е
доброволно предадено на разследващите органи, които са му казали, че то е
фалшиво. Наличието на подобен документ обуславя правомерното поведение на
подсъдимият Ф. да се представя като управител на дружеството. Това негово
твърдение се намира в противоречие с думите на свидетелката Л., според която тя
е давала едно единствено пълномощно – наличното по делото, с което подсъдимият
е бил упълномощен да оперира с банковата сметка на дружеството. Липсата на
неистинското пълномощно измежду кориците на делото не може с категоричност да
бъде приравнено на липса на подобно пълномощно. Видно от приложна по делото
справка от унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република
България към 04.02.2013г. /л.56, ДП/ срещу подсъдимия се е водело разследване
по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 вр. чл. 26 от НК – използване на неистински,
преправен документ или документ с преправено съдържание. Подобно разследване индикира за твърдяното от подсъдимия пълномощно, но не
установява с категоричност наличието му. Предвид изложеното не може да бъде
установено категорично наличието или липсата на подобно пълномощно, дали
подсъдимият е знаел за неистинския му характер и въпреки него се е възползвал
от документа, или е действал със съзнанието, че правомерно представлявал
дружеството и сключвал договори от неговото името. В разрез с посоченото
първоинстанционният съд е приел за категорично установено, че представяйки се противоправно
за управител подсъдимият е въвел в заблуждение свидетелката А.. Подобен извод
не може да бъде изведен поради противоречията в доказателствения материал.
Не на последно място следва да бъдат
анализирани обясненията на подсъдимия в тяхната цялост. Разгледани
през призмата на тяхната двойнствена природа
въззивната инстанция намира, че контролираният съд е дал неправилна оценка
касателно достоверността на същите, преценявайки ги в по-голямата им част като
защитна теза. Подобен извод не кореспондира с обективните находки по делото.
Част от обясненията вече бяха съпоставени с конкретни гласни доказателствени
средства и настоящият състав констатира, че в по-голямата си част показанията
са логични, последователни, кореспондиращи с останалия доказателствен материал.
Предвид посоченото същите следва да бъдат ценени не като защитна теза, а като
годно доказателствено средство. Обясненията на подсъдимия касателно
осъществявани поръчки на други клиенти намират подкрепа в приложените по делото
приемо-предавателни протоколи, видно от които
подсъдимият е изработвал през март месец 2012г. холни гарнитури по поръчка на „Е.П.Е.Г.“,
които били доставяни на клиентите. От друга страна, твърдението на подсъдимия,
че са налице договори сключвани чрез сайта за колективно пазаруване, намира
опора в банковите извлечения от сметката на дружеството. На 30.01.2012г. Kolektiva Bulgaria EOOD е превела
сума в размер от 2 625 лева, а като основание за наредената сума са
посочени сключени сделки. На следващо място, подсъдимият посочва, че
преведените суми от този сайт, са изтеглени от свидетеля Л.и за производство на
холните гарнитури, той не е получил нищо. Това негово твърдение отново се
потвърждава от писмените доказателства, тъй като към датата на превода от
сайта, пълномощното на подсъдимия било вече оттеглено. Предвид гореизложените
обстоятелства, макар те да не са пряко свързани с инкриминираната сделка,
следва да се направи изводът за достоверност на обясненията на подсъдимия. Той
е имал възможността да изпълни задълженията по сключената инкриминирана сделка,
а изначална липса на намерение да
осъществи поетите задължения – да достави холната гарнитура, не може да бъде
установена по категоричен начин. Подсъдимият не е получил сумата от 650 лева –
твърдение, което намира опора в доказателствения материал, поради което посочва,
че не е издал поръчката.
При така извършения
самостоятелен анализ и с оглед така възприетото от настоящата инстанция от
фактическа страна, въззивният съд от правна страна възприе, че не са налице
достатъчно убедителни доказателства, които да установяват, че с деянието си
подсъдимият е осъществил от субективна и обективна страна престъплението по чл.
209, ал. 1 от НК.
От обективна страна, за
да е налице осъществен състав на измамата, би следвало деецът да е възбудил
и/или поддържал заблуждение у пострадалото лице, чрез което се формира невярна
представа за действителността, мотивираща пострадалия да осъществи акт на
имуществено разпореждане с произтичащите от това имотни вреди. Осъществяването
на изпълнителното деяние изисква активни действия на дееца по въвеждане в
заблуждение или поддържане на вече формирано заблуждение. Съдебната практика е
константна, че неправомерните действия на дееца, заблуждаващи пострадалия,
могат да се изразяват в сключване на гражданско-правна сделка единствено и само
тогава, ако към момента на сключване на сделката подсъдимият не е имал
намерение и/или възможност да я изпълни. Тоест сключеният граждански договор
следва да бъде използван от дееца като средство за въвеждане в заблуждение или
потвърждаване на вече създадено такова относно действителността. От
доказателствата по делото не може да се направи единствен и безпротиворечив
извод, че деецът при сключване на сделката не е имал намерение да изпълни
поетите задължения. Видно от доказателствения материал същият е поемал други
поръчки и ги е изпълнявал, тоест същият е имал възможността да изпълни
инкриминирания договор. Причините, поради които той остава неизпълнен, не се
коренят в измамлива и користна цел на дееца, а в обстоятелството, че съшият не
е получил втората вноска по договора в размер от 650 лева. Предвид изложеното
възникналите отношения не могат да се разглеждат на плоскостта на извършено
престъпление от страна на подсъдимия, а по-скоро същите следва да бъдат
окачествени като неизпълнение на договор, който спор може да бъде разрешен от
граждански съд..
С оглед оправдаване
на подсъдимия отпадат предпоставките за ангажиране на гражданската му
отговорност по отношение предявеният граждански иск от пострадалия М.А. за
обезщетение за нанесени имуществени вреди, претърпени вследствие на извършеното
деяние. Гражданският иск в наказателното производство има акцесорен
характер. За да бъде уважен следва да бъде налице деликт,
какъвто е престъплението. Това е част от фактическия състав на отговорността по
чл. 45 от ЗЗД. Липсата на противоправно деяние с оглед оправдаване на
подсъдимия води до липса на елемент от фактическия състав. Недовършеността на
фактическия състав обуславя невъзможността да бъде ангажирана гражданската
отговорност на подсъдимия. Гореизложеното мотивира настоящата инстанция да
отмени първоинстанционната присъда в гражданско-осъдителната част и да отхвърли
в цялост предявеният от свидетеля А. граждански иск за претърпени имуществени вреди
като неоснователен.
Така мотивиран
въззивният състав постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.