№ 14887
гр. София, 11.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20211110150308 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Т
С“ ЕАД, ЕИК ........, срещу Б. А. Б., ЕГН **********, с която моли ответникът да бъде
осъден да заплати сумата в общ размер на 772,42 лв., от която сума:
635,86 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 30.08.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането;
89,94 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за периода от 15.09.2019 г. до
23.08.2021 г.;
38,50 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 30.08.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането и
8,12 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от
01.09.2018 г. до 23.08.2021 г. Претендира и разноски.
В исковата молба ищецът „Т С“ ЕАД, ЕИК ........, поддържа, че ответникът Б. А. Б.,
ЕГН **********, в качеството си на собственик на топлоснабден имот Апартамент № 59,
находящ се в гр. София, ж.................. с присъединен абонатен № 221885 по смисъла на 153,
1
ал.1 от ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания
имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното
предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ за продажба на топлинна енергия от
„Т С” ЕАД на потребители за битови нужди, влезли в сила на 11.07.2016 г., и съответно са
относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за
изплащане на месечните задължения в определения за това 45-дневен срок, считано от
изтичане на срока, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по
изготвените изравнителни сметки, удостоверени в издадените от ищеца Общи фактури.
Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Т“ ООД съобразно сключения
между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Ищецът е представил
писмени доказателства, като е заявил и допълнителни относими и допустими
доказателствени средства, в т.ч. за изслушване на съдебно-техническа експертиза и съдебно-
счетоводна експертиза, със заключенията по които вещите лица да отговорят на поставени в
исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната
услуга през процесния период, които са уважени от съда и съответно са приети по делото.
Третото лице помагач на страната на ищеца - „ Т“ ООД не изразява становище по
спора, но представя изисканите по реда на чл.192 от ГПК по искане на ответника,
документи – Талон за отчет на аб. № 221885, изравнителни сметки за процесния период – 2
бр. и документ, удостоверяващ връчването на ЕС на изготвените идравнителни сметки – 1
бр., които са послужили и за изготвяне на приетата по делото СТЕ.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Б. А. Б., ЕГН **********, чрез назначения му
от съда особен представител адв. Д. И., подава отговор на исковата молба, с който оспорва
иска като недопустим, поради липса на пасивна процесуална легитимация на ответника.
Посочва, че потребител на ТЕ следва да е вещният ползвател на имота, а не собственика.
Оспорва иска по основание и размер. Оспорва да притежава качеството „потребител“ на ТЕ
за битови нужди. Оспорва да е в договорни отношения с ищеца. Твърди, че нито е ползвал,
нито е купувал ТЕ през процесния период от ищеца. Оспорва ищецът да е доставил ТЕ в
твърдяното количество до процесния имот за исковия период. Оспорва наличието на
валидно сключен договор с ФДР „Т“ ООД, тъй като срокът на същия е изтекъл. Твърди
наличието на незаконосъобразно отчитане на доставената ТЕ. Поддържа, че за процесния
период не е имало законно монтиран и сертифициран топломер в абонатната станция.
Заявява, че липсват данни за надлежно връчени фактури, с оглед което срокът за рекламация
за отчет на показанията и разпределението на ТЕ не е започнал да тече. Релевира
възражение за погасяване на вземанията с 3-годишна давност. Оспорва и претенциите за
лихва. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД:
2
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал
на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: 1. сключен между страните валиден
договор при ОУ или индивидуален с ответника; 2. качеството потребител- собственик или
ползвател на топлоснабдения имот за ответника. 3. точно изпълнение на договора от ищеца-
доставяне на топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид /за отопление, топла
вода, сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена.
При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже е възложил, че е
погасил претендираните вземания, както и всички правоизключващи възражения, които са
заявени с ОИМ.
По възражението за давност, релевирано в отговора на исковата молба в тежест на
ищеца е възложено да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В случай, че се установи
основанието за претендираните вземания, на ответника е указано да установи способ за
погасяване на задълженията си.
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /в редакцията й, относима към процесния
период/ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител на
топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /отм./, съобразно
която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна енергия за битови
нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с
чл. 155 ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с
топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване.
По делото са приети като доказателство нотариален акт за продажба на процесния
недвижим имот № 130/09.05.1995 г. /на л.9/ от който се установява, че П Б Б.а е продала на
сина си Б. А. Б. /настоящ ответник/ собствения си недвижим имот, представляващ
Апартамент № 59, находящ се в гр. София, ж.к. .., като си е запазила пожизнено вещното
право на ползване. От приетия по делото препис-извлечение от Акт за смърт, изд. на
24.10.2022 г. от СО, Район „Студентски“ /на л.94/ се установява, че правото на ползване на
Б.а е прекратено с нейната смърт, считано от 16.06.2012 г. След тази дата, няма данни по
делото за други разпореждания с недвижимия имот /Апартамент № 59/ извършени от
собственика му Б. Б., в т.ч. за учредено вещно право на ползване в полза на трети лица.
От приетите по делото доказателства представляващи Протокол от ОС на СЕС от
24.07.2002 г. и приложение към него – Списък на етажните собственици, се установява още,
че наследодателя на ответника по делото – П Б.а е участвала лично в общото събрание на
ЕС при избора на ФДР през 2002 г., като е вписана в протокола от същото като собственик
на ап.59, във вх.Б и е декларирала, че в апартамента има само бр. разпределители, няма
термостат- вентили и радиатори, а потребената ТЕ ще се заплаща разсрочено.
3
От приетия като доказателство Договор № 124/10.09.2002 г. между СЕС находяща се
в гр. София, ж.к. ......... представлявана от упълномощеното от ОС на СЕС лице Д. С Б и „Т“
ООД се установява, че последното дружество е избрано от етажните собственици за фирма,
която да извършва услугата по „топлинно счетоводство“, като противно на възражението на
ответника, че договора не е валиден през процесния период /01.05.2018 г. до 30.04.2020 г./ с
разп. на чл.22 от същия, страните са уговорили, че договорът е за срок от една година, но
автоматично се продължава, ако не се отправи писмено месечно предизвестие преди
изтичане на този срок. По делото няма данни и не се твърди, същия да е бил прекратен от
някоя от страните.
Приети по делото са и издадените от ищеца, след края на всеки отоплителен сезон,
включени в процесния период, 2 бр. ОФ с № **********/31.07.2020 г. и съобщение към
фактура № **********/31.07.2019 г., в които са отразени извършените годишни отчети от
ФДР /т.нар. Талон за отчет, приет по делото на л.117/ в края на процесните отоплителни
сезони и е определена дължимата крайна цена за консумираната през периода топлинна
енергия, в общ размер от 636,63 лв. с вкл. ДДС, от която сума по прогнозни данни – 609,00
лв. и от изравняване +27,63 лв. /т.е. за доплащане от абоната/. Въпреки, че особения
представител на ответника оспори истинността на талона за отчет, с възражението, че
същите не са подписани от сочения абоната П Б.а, което съдът е обявил за безспорно, с
оглед установената дата на смъртта на същата /още през 2012 г./ в приетия документ са
положени подписи за абонат и очевидно в апартамента е бил осигуряван достъп на
служителите на ФДР за извършване на реален отчет. Удостоверените данни кореспондират с
останалите доказателства по делото, в т.ч. заключението по СТЕ, съгласно които в имота не
е потребявана ТЕ за отопление, с изключение на 1 бр. щранг-лира, без възможност за
инсталиране на уред за отчитане и за БГВ по данни на 1 бр. водомер, с редовни отчети.
Видно от представените от ФДР 2 бр. изравнителни сметки за периода /на л.118,119/
данни от талона за отчет са отразени в изравнителните сметки и същите са послужили за
изготвянето на окончателните общи фактури за потребената в имота ТЕ, като няма данни за
направени рекламации по отношение на отчетените показания в отделните апартаменти и
АС, поради което съдът кредитира, като годни да установят фактите, за които са
представени, писмените доказателства, представените от ФДР.
По делото е прието заключение по СТЕ, видно от което се установява процесната
сграда, в която се намира апартамент № 59 е с непрекъснато топлоснабдяване за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., като „Т С“ ЕАД ежемесечно е извършвала отчети на общ
топломер, който е от търговски тип и е преминал периодечен метрологичен кнотрол,
отчисляване са технологични разходи за сметка на ищеца, съгласно действащата методика.
Извършеното в периода „дялово разпределение“ от „Т“ ООД е в съответствие с методиката
и нормативната уредба, и с проверените документи и данни от уредите за сградата и
апартамента. За да достигне до тези изводи, вещото лице е извършило примерни проверки за
размера на начислените технологични разходи, както и за разпределената ТЕ през периода
за щранг-лирата с мощност 390 Вт и за разпределената ТЕ за сградна инсталация,
4
резултатите от които проверки обобщено сочат, че дяловото разпределение на ТЕ за ЕС и за
процесния имот, съответства на нормативната уредба, в частност Наредбата за
топлоснабдяването от м.04.2007 г. и последните й изменения. От заключението е видно
също, че за абоната през процесния период е изчислявана ТЕ за отопление на имот с 1 бр.
щранг-лира на мощност, за сградна инсталация и за БГВ по отчен на 1 бр. водомер, като за
процесния период уредите за дялово разпределение са били отчитани редовно като ежегодно
е бил предоставянн достъп от абоната /или друг обитател на апартамента/ за реален отчет, за
което по делото е представен Талон за отчет, в който са удостоверени данните от проверките
в периода от 2017 г. до 2022 г., като последната проверка на уредите е осъществена на
22.05.2022 г. ТЕ за БГВ е изчислена по данни от 1 брой водомер, който е отчетен.
Съответно разпределението на ТЕ за сградна инсталация е извършено съгласно зависимост,
описана в Приложение към чл.61, ал.1, т.6.1.1. на Наредба № 16-334 за топлоснабдяването от
04.2007 г., като за процесния имот „сградна инсталация“ се разпределя в зависимост от
пълния отопляем обем – 102 куб.м. и този на ЕС – 4999 куб.м.
Видно от приетите по делото /неоспорени от страните/ изравнителни сметки относими
към аб. № 221885, за отоплителелния период 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. и от
заключението на приетата СТЕ, крайния резултат от изравняването е +27,63 лв., която сума е
за доплащане.
Видно от заключението по ССчЕ, което съдът кредитира въпреки възраженията на
ответника, по партидата на абоната съгласно изравнителните сметки за отоплителния
период, са осчетоводени суми за доплащане в размер на +57,06 лв. като част от сумата е
осчетоводена през м.07.2020 г., т.е. едва след края на процесния период по делото, поради
което същата не е взета предвид от СТЕ. С изравнителните сметки за възстановяване, не са
погасявани задължения, извън процесния период, като съобразно с действащите цени на ТЕ
през периода, утвърдени от ДКЕВР, общо начислени и незаплатени суми за ТЕ възлизат в
размер на 635,86 лв. /от прогнозно начислени по фактури 608,95 лв. + изравнителни сметки
от 57,06 лв., платени суми от 8,87 лв. и разлика в цена от -21,28 лв./.
Вещото лице изготвило ССчЕ е установило, че няма данни абоната да е извършил
плащания на суми за ТЕ, касаещи процесния период. Съобразно действащите цени на ТЕ
през процесния период, утвърдени от ДКЕВР, общо начислените и незаплатени от абоната
суми за ТЕ, възлизат в размер на 674,36 лв., като са начислени и 38,50 лв. съгласно 22 бр.
фактури за стойността на извършената услуга по дялово разпределение, за периода от
м.07.2018 г. до м.04.2020 г.
При тази установеност от фактическа страна, с оглед приетите по делото, посочени
по-горе писмени доказателства, както и от заключенията на СТЕ и ССчЕ, съдът приема, че
се установяват въведените с исковата молба твърдения ответникът Б. А. Б., в качеството си
на единствен собственик на топлоснабдения имот – Апартамент № 59, находящ се в гр.
София, ж.................. с присъединен абонатен № 221885 да е потребител на доставяната до
имота топлинна енергия и предвид нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ да и обвързан от
облигационни отношения с ищеца по Договор за продажба на топлинна енергия за битови
5
нужди, сключен при Общи условия, както и че в имота на ответника се е извършвала през
процесния период 2018-2020 г. услугата „дялово разпределение“ от избрана от ОС на
сградата ФДР, в лицето на топлинния счетоводител „Т“ ООД. От представените документи,
касаещи дяловото разпределение в имота, се установява, че действително в СЕС, в която се
намира апартамента, собствен на ответника Б. е извършвана дейност по топлинно
счетоводство, а реалното отчитане на индивидуалните уреди за доставеното и изразходвано
количество ТЕ за отопление и топла вода в процесния имот, е било извършвано от ФДР,
след осигурен достъп до имота, лично или чрез трето лице допуснато до имота от
собственика, като в указаните по ОУ срокове, не са правени рекламации по отношение на
отчетените данни от уредите и водомера. От приетите по делото доказателства представени
от ищеца - дялово разпределение за аб. № 221885, Обща справка за начислените и дължими
суми ОФ № **********/31.07.2019 г. и ОФ № **********/31.07.2020 г., както и от
заключенията на експертизите, се установява, че стойността на незаплатената топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., отразена в цитираните ОФ възлиза на
сумата от общо 636,63 лв. с вкл. ДДС, от която сума по прогнозни данни – 609,00 лв. и от
изравняване +27,63 лв. Тази сума отговаря на реално консумираната топлинна енергия за
процесния период. Издадените месечни фактури на база прогнозни количества потребена
ТЕ са били сторнирани, като са издадени съответните кредитни известия.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че между страните за процесния период е
бил сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни ОУ.
Предвид установяването на качеството на потребител на ответника Б., като
собственик на процесния имот и с оглед събраните по делото писмени доказателства съдът
приема за установено, че на ответника Б. А. Б., на горепосочения адрес е доставяна топлинна
енергия при дялово разпределение в сграда, в режим на етажна собственост и при отчитане
и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация и 1 бр. изравнителна сметка. Начислените при ищеца количества потребена от
ответника топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и
разпределена от ТЛП при спазване поднормативната уредба. Не се установи по делото да са
правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки
количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно
показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна
енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период.
По възражението за давност:
Предвид горния извод на съда за основателност на исковете, касаещи доставената, но
незаплатена ТЕ и мораторната лихва върху нея, следва да бъде разгледано своевременно
въведеното от ответника, в срока по чл. 131 ГПК възражение по чл. 120 ЗЗД, за изтекла
погасителна давност.
Според съда, възражението за давност по отношение на част от главницата е
основателно, а именно относно сумата, дължима за периода от 01.05.2018 г. до 30.06.2018 г.,
6
която съгласно справката на ищеца, общите фактури, приети по делото като доказателства и
заключението на ССчЕ, възлиза на общо 21,38 лв. Следователно, вземанията на ищеца,
изискуемостта на които е настъпила преди повече от 3 години, от датата на подаване на
исковата молба в съда, т.е. 3 години преди 30.08.2021 г., са погасени по давност и са
недължими.
Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна
енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на
страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Вземанията на ищцовото
дружество съдържат изброените признаци на понятието „периодични плащания“ по смисъла
на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна давност.
Задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки
и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона за
енергетиката. Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за
цена на доставената на потребителите топлинна енергия, съдът при зачитане на
тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да са
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид на което и
същите се погасяват с изтичане на установената в същата разп. кратка тригодишна
погасителна давност.
Съгласно нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като теченето на давността се прекъсва на основание
чл. 116 ЗЗД с предявяването на ИМ пред съда на 30.08.2021г. В този смисъл, вземанията на
ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия и лихви са погасени за
месечните вноски с падеж преди тази дата. С исковата молба ищецът претендира
установяване на вземания преди тази дата, а именно от 01.05.2018 г. предвид на което
въведеното от ответника възражение за погасяване на вземанията на ищеца по давност, се
явява основателно за периода от 01.05.2018 г. до 30.06.2018 г. и в установения от в.л. общ
размер от 25,42лв., от която 21,38 лв. за главницата за ТЕ и 4,04 лв. за мораторната лихва
върху тази главница. За разликата до пълния предявен размер от 635,86 лв. или за сумата от
614,48 лв. и периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г. иска за главницата за ТЕ се явява
основателен и доказан.
Поради изложеното предявения иск за заплащане стойността на доставената до
топлоснабдения на ответника имот, топлинна енергия до размер от 614,48 лв., за които
задължения до приключване на съдебното дирене в производството пред тази инстанция,
ответника не е ангажирал доказателства да е заплатил, като основателен следва да бъде
уважен.
В останалата си част, поради погасяване на вземанията на ищеца поради изтекла
давност, или за сумата от 21,38 лв. иска за главницата за ТЕ следва да се отхвърли като
7
неоснователен.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид чл. 150 от ЗЕ отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие и потребителя на същата се уреждат от публично известни
Общи условия. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответника по чл. 150,
ал. 3 ЗЕ съдът намира, приетите от „Т С” ЕАД и одобрени от комисията Общи условия за
процесния период да са обвързващи и за ответника Б. А. Б.. С разпоредбата на чл. 33, ал.2 от
същите се определя срок за заплащане на дължимата от купувача месечна цена на
доставената топлинна енергия – 45 дни след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл.33, ал.4 от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва, само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срока по
ал.2, т.е. само върху задължението по Общите фактури. В този смисъл, въпреки, че
изискуемостта на вземанията по ежемесечните вноски, настъпва след изтичане на 45-дневен
срок след края на месеца, за който се отнасят, то неплащането им в срок, не води до
начисляване на лихви върху прогнозни суми. Напротив, обезщетение за забава се дължи
единствено върху стойността на задължението на потребителя, по общите фактури, в
случай, че не се плати в срока по чл.33, ал.4 от ОУ.
С доклада по делото, съдът е указал на ищеца, че по иска с правно основание чл. 86,
ал.1 ЗЗД следва да установи 1.парично задължение на ответника; 2. настъпила забава на
последния за изпълнение на паричното задължение /настъпил падеж/.
В случая важи принципа „Срока кани вместо кредитора“ и в този смисъл, съгл. чл.
84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ последния ден от горния срок /т.е. след 14.09.2019 г./
купувачът на топлинна енергия изпада в забава за изпълнение на задължението си за
заплащане на цената на доставената му топлинна енергия и дължи обезщетение в размерите
по чл. 86 ЗЗД. Върху непогасената по давност главница от 614,48 лв., за посочения от ищеца
период от 15.09.2019 г. до 23.08.2021 г., дължимата мораторна лихва установена от в.л. по
ССчЕ възлиза на сумата от 85,90 лв. до който размер иска ще следва да се уважи, а за
разликата до пълния предявен размер от 89,94 лв. или за сумата от 4,04 лв., претенцията
следва да се отхвърли като неоснователна.
По иска за главница за дялово разпределение и мораторна лихва върху нея:
Съгласно чл. 36 от ОУ на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се
формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитате на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата.
От представените от ищеца и ФДР „Т“ ООД документи, касаещи дяловото
8
разпределение в имота, приети като доказателства, се установява, че действително за
сградата, в която се намира апартамента, собственост на ответника Б., е извършвана дейност
по топлинно счетоводство за доставеното и изразходвано количество ТЕ за отопление и
топла вода. От приетата по делото справка, отразяваща извлечението от сметката за аб. №
221885 и ССчЕ, се установява, че фактурираната и незаплатена цена на извършваната услуга
по дялово разпределение от ФДР е 38,50 лв. Същото се претендира за периода от м.07.2018
до м.04.2020 г., като първото от месечните вземания за м.07.2018 г. е станало изискуемо в
края на м.08.2021 г. и следователно няма вземане за ДР, което да е погасено по давност.
Следователно и цялата начислена и претендирана от ищеца в производството сума за ДР, се
явява дължима от ответника.
Продавачът има право да начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва, когато задълженията на клиентите не са заплатени в уговорения срок.
По делото няма доказателства какъв е установения ред и начин на заплащане на
услугата по ДР, нито в какъв срок се дължи ежемесечната такса за нея. Следователно, за
изпадане в забава на длъжника, кредитора следва да е отправил нарочна покана. По делото
няма доказателства за отправена такава към ответниците за заплащане на дължимата
главница за ДР, поради което съдът приема, че иска за обезщетение за забава, дължимо
върху главницата за ДР /в претендиран размер от общо 8,12лв./ следва да се отхвърли
изцяло като недоказан.
В заключение и на база приетите и обсъдени по-горе доказателства, исковете срещу
ответника Б. А. Б., ще следва да бъдат частично уважени по отношение на установените
като дължими суми за главницата за ТЕ /до размер от 614,48 лв./, мораторната лихва върху
главницата за ТЕ /в размер от 85,90 лв./ и за главницата за ДР /в размер от 38,50 лв./, а за
погасените по давност суми /за главницата за ТЕ в размер от 21,38 лв. и мораторната лихва
върху нея от 4,04 лв./, както и за недоказаните като дължими суми за мораторната лихва
върху главницата за ДР /в претендиран размер от 8,12 лв./ исковете ще подлежат на
отхвърляне.
В заключение, съобразявайки доказателствата и в частност заключението по ССчЕ,
което съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно, ответника дължи на ищеца
сумата от общо 738,88 лв., от която сума 614,48 лв. – главница за ТЕ за периода от
01.07.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 30.08.2021 г. до окончателното
плащане; 85,90 лв. – мораторна лихва върху главницата за ТЕ, дължима за периода от
15.09.2019 г. до 23.08.2021 г.; 38,50 лв. – главница за ДР, дължима за периода от 01.07.2018
г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 30.08.2021 г. до окончателното плащане, до
които размери исковете се явяват, основателни и доказани, и като такива ще следва да се
уважат.
В останалата си част, поради погасяване на вземанията на ищеца поради изтекла
давност и поради недоказаност, или за сумата от общо 33,54 лв. /21,38 лв. за главницата за
ТЕ ; 4,04 лв. – мораторнаха лихва върху главницата за ТЕ и 8,12 лв. – мораторна лихва
върху главницата за ДР/ исковете следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
9
По разноските:
При този изход на спора право на разноски за производството имат и двете страни, но
доколкото в производството ответника е представляван от назначен от съда на разноски на
ищеца, особен представител в случая не му се следват такива.
От своя страна ищецът е претендирал такива и е представил списък по чл. 80 от ГПК
за извършени разноски в общ размер от 1010 лв. По делото има и приложени доказателства
за сторени такива от "Т С" ЕАД в размер на 910,00 лв., от която сума 100,00 лв. за платена
държавна такса и 500,00 лв. – депозити за възнаграждението на в.л. по СТЕ и ССчЕ; 300 лв
– депозит за особен представител на ответника и 10 лв. – за издадени съдебни
удостоверения. Отделно, предвид факта, че ищеца е представляван в производството от
юрисконсулт, на същия му се дължи и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер, съгл. чл.78, ал.8 от ГПК, който съдът определя на 100,00 лв. Така общия размер на
разноските, сторени от ищеца в настоящото производство възлиза на сумата от 1010,00 лв.,
от която на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед уважената част от исковете му, му се следват
разноски до размер от 966,14 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ Б. А. Б., ЕГН
********** от гр. София, ж.................. ап.59 да заплати на "Т С" ЕАД, с ЕИК ........,
представлявана от Александър Александров - изп. директор, сумите, както следва:
- 614,48 лв., представляваща стойност на неизплатена топлинна енергия, доставена
през периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г. до топлоснабден имот находящ се в гр. София,
ул. ......... дължима за реално потребена топлинна енергия, ведно със законната лихва от
30.08.2021 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т С“ ЕАД, ЕИК
........, срещу ответника Б. Б.в, осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ в останалата част до пълния предявен размер от 635,86 лв. или за сумата от 21,38
лв. и периода от 01.05.2018 г. до 30.06.2018 г., като неоснователен, поради погасяването му
по давност.
- 38,50 лв., представляваща стойност на услугата по дялово разпределение,
извършвана от ФДР в периода от м.07.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от
30.08.2021 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД Б. А. Б., ЕГН ********** от гр. София,
ж.................. ап.59 да заплати на "Т С" ЕАД, с ЕИК ........, представлявана от Александър
Александров - изп. директор, сумите, както следва:
- 85,90 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата за ТЕ от 614,48
лв., дължима за периода от 15.09.2019 г. до 23.08.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 89,94 лв. за мораторната лихва върху главницата за ТЕ или за сумата от
10
4,04 лв., и иска в предявен размер от 8,12 лв., представляваща законна лихва върху
главницата за ДР, дължима за периода от 31.05.2019 г. до 05.05.2022 г., ка то неоснователни
и недоказани;
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, Б. А. Б., ЕГН ********** от гр. София,
ж.................. ап.59 да плати на „Т С“ ЕАД, ЕИК ........, сумата от 966,14 лв., представляваща
сторените от ищеца съдебни разноски в производството, съответно на уважената част от
исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т“ ООД, с ЕИК ..... и седалище в гр. София, ж.к. ......................
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11