№ 17836
гр. София, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20221110121952 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
„***“ ЕООД (сегашно наименование „***“) е предявило срещу В. В. К. иск по чл.92 ЗЗД, вр.
чл.99 ЗЗД за сумата от 99,96 лева - неустойка при предсрочно прекратяване на договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги за кл. № 15829292001 от 18.10.2017г., сключен между
ответника и "***" ЕАД, което вземане е прехвърлено с договор за цесия от 16.10.2018г. на ***"
ЕАД, като последното дружество с договор за цесия от 01.10.2019г. е прехвърлило вземането на
ищеца, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 46962/2021г.
на СРС, 64 – ти състав.
Ищецът твърди, че между ответника и „***“ ЕАД (***) е бил сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги от 18.10.2017г. Ответникът не заплатил задълженията
си за период на потребление 22.01.2018г. – 22.04.2018г., което обусловило правото на „***“ ЕАД
да прекрати договора съгласно уговореното чл.50, вр. чл.43, т.1 ОУ. С оглед едностранното
прекратяване на договора операторът издал фактура от 09.07.2018г., в която начислил на ответника
задължение за неустойка в размер на 99,96 лева, равняваща се на три стандартни месечни
абонаментни такси, която е уговорена в договора. Процесното вземане било прехвърлено с договор
за цесия от „***“ ЕАД на „***“ ЕООД, като с договор за цесия от 01.10.2019г. последното
дружество прехвърлило вземането на ищеца.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
иска. Навежда възражение за погасяване на вземането по давност. Поддържа, че не е уведомен за
извършеното прехвърляне на вземанията.
Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск и доказателствата по делото,
намира следното:
От представения към заявлението за издаване на заповед за изпълнение договор от
18.10.2017г. се установява, че между ответника В. В. К. и „***“ ЕАД (наричана за краткост по –
долу „***“) е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги при уговорена
месечна абонаментна такса от 39,99 лева с ДДС. При срока на действие на договора за
далекосъобщителни услуги ответникът дължи месечна абонаментна такса, независимо дали ползва
включените в пакета далекосъобщителни услуги, като дължимостта й не зависи от ползването на
конкретни услуги, включени в избрания тарифен план. Не се твърди и не се установява (при
тежест на ответника за това) месечните абонаментни такси за м.02.2018г., м.03.2018г. и м.04.2018г.
1
да са платени, поради което съдът приема, че същите са останали непогасени. При неизпълнение
на задължение по договора за предоставени далекосъобщителни услуги операторът има право
едностранно да прекрати договора с 30 – дневно предизвестие при неплащане в срок на
задължения от абоната – т.50.6, б.“в“, вр. т.43, т.1 от Общите условия към договора за
далекосъобщителни услуги. По делото няма доказателства за това операторът да е изпратил,
съответно ответникът да е получил 30 – дневно предизвестие във връзка с упражняване на правото
на оператора да прекрати договора. Няма друг предвиден ред в Общите условия за прекратяване
на договора за далекосъобщителни услуги, вкл. не е предвидено автоматично прекратяване на
договора при забава в плащането на дължимите месечни суми. При това съгласно договореното
при договорно неизпълнение от страна на абоната договорът е подлежал на разваляне единствено
чрез отправяне на 30 – дневно предизвествие до ответника за плащане на сумите и договорът може
да се счита за прекратен единствено, ако в указания срок след получаване на предизвестието
ответникът не е заплатил дължимите суми. От това следва да се приеме, че правото на разваляне
на договора не е упражнено надлежно и в полза на „***“ ЕАД не е възникнало право на
претендираната неустойка, която е уговорено да се дължи при предсрочно прекратяване на
договора по вина на абоната, вкл. при неплащане на дължимите суми. С оглед на изложеното, след
като „***“ ЕАД не е бил кредитор на вземане за неустойка по процесния договор при
предсрочното му прекратяване, което по съществото си е право на разваляне, последното
дружество не може да прехвърли право, което не притежава посредством договор за цесия. При
това съдът приема, че договорите за цесия, които обективират последователно прехвърляне на
вземане за неустойка при предсрочно прекратяване на процесния договор за далекосъобщителни
услуги, както следва : договор за цесия между „***“ ЕАД и „***“ ЕООД от 16.10.2018г. и договор
за цесия между „***“ ЕООД и ищеца „***“ ЕООД от 01.10.2019г., са без предмет, защото нямат за
предмет възникнало към момента на прехвърлянето вземане за неустойка въз основа на процесния
договор за далекосъобщителни услуги.
Предвид изложеното въз основа на събраните по делото доказателства ищецът не се
легитимира като носител на вземане за неустойка спрямо ответника въз основа на сключен
договор за далекосъобщителни услуги между ответника и „***“ ЕАД. От това следва, че искът е
неоснователен и следва да се отхвърли.
По разноските:
Съобразно изхода на делото поначало право на разноски има само ответникът, който макар и
да претендира, не доказва извършването на такива, поради което разноски не следва да се
присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.422 ГПК от „***“ ЕООД (предишно наименование „***“),
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. ***, срещу В. В. К., ЕГН **********,
адрес : ***, иск по чл. 92 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД за сумата от 99,96 лева - неустойка при предсрочно
прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги за кл. № 15829292001 от
18.10.2017г., сключен между ответника и "***" ЕАД, което вземане е прехвърлено с договор за
цесия от 16.10.2018г. на ***" ЕАД, като последното дружество с договор за цесия от 01.10.2019г. е
прехвърлило вземането на ищеца, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК по ч.гр.д. № 46962/2021г. на СРС, 64 – ти състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2