РЕШЕНИЕ
№ 255
гр. Враца, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иван В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20241420103769 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба и допълнителна искова молба от Д. А.
А., ЕГН **********, чрез адв. Л. А., против "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК
********** и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ***.
В исковата молба се твърди, че между ищеца като кредитополучател и "ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ" АД като заемодател бил сключен договор за потребителски кредит №
******/**.**.** г. за сумата от 1 500 лева за срок от 21 седмици. Сочи, че в същия ден
сключил с втория ответник „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД договор а предоставяне на
гаранция срещу възнаграждение в размер на 784,77 лева. Твърди, че е заплатил общата сума
по двата договора в размер на 2 415,00 лева.
Счита, че двата сключени договора – за потребителски кредит и за поръчителство са
нищожни, като излага следните доводи:
Счита, че в договора за кредит е налице неяснота относно начина на формиране на
ГПР и включените в него компоненти;
Заплащането на възнаграждението към гаранта не е включено в ГПР, а ако беше
включено, ГПР ще надвиши посочения в чл.2, т.8 от договора ГПР от 46,87%, както и
максимално допустимия от 50%;
Счита, че възнаграждението за гаранта е следвало да бъде включено в ГПР, защото
договорът за кредит и договорът за поръчителство са свързани, тъй като двете
дружества имат един и същи собственик, а събирането на възнаграждението за
поръчителя е възложено на кредитора по заемния договор, поради ;
След като договорът са кредит е нищожен на горните основания, то счита, че и
свързаният с него акцесорен договор за поръчителство също е нищожен;
Отделно сочи, че договорът за поръчителство е сключен в нарушение на чл. 143
ЗЗП, като уговорката за сключването му е във вреда на потребителя, не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
1
задълженията на потребителя и на търговеца; сключването на договора за
поръчителство е условие, благоприятстващо отпускането на кредита, което води до
възлагане на допълнителни разноски за потребителя;
Счита, че възнаграждението за гаранта представлява скрита лихва, която не е
включена в размера на ГПР и по този начин се заобикаля чл. 19 ЗПК и се нарушават
добрите нрави;
Ако кредитополучателят можеше да представи исканите обезпечения, то същият би
могъл да получи кредитиране при много по-изгодни условия;
Посоченият в договора ГПР очевидно не отговаря на реалния размер, който би се
получил, ако всички възнаградителни плащания бяха включени при изчисляването му;
ГЛП и ГПР по заема са посочени само като абсолютни стойности; липсва ясно
разписана методика за формиране на ГПР /кои компоненти са включени в него и как се
формира/; липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР; посочен е лихвеният процент и годишно оскъпяване на заема, но
не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР;
Сочи, че договорът за предоставяне на гаранция е следвало да бъде сключен между
кредитора и гаранта, а не между последния и потребителя и при липса на такъв
договор, платеното от ищеца възнаграждение за гаранта подлежи на връщане като
платено без основание;
Счита, че параметрите на договора противоречат на добрите нрави, клаузите са
неравноправни, налице е нееквивалентност на престациите;
При всички тези съображения счита, че целият договор за кредит е нищожен и се
дължи плащане само на чистата стойност на кредита – главницата, а не и на лихвата.
Посочва още, че е налице нееквивалентност на престациите по договор, което
противоречи на добрите нрави. Счита, че липсата на индивидуално договаряне на
параметрите в договора, както и неконкретизиране на начина на формиране на ГПР и ГЛП
водят неравноправност на клаузите по чл. 143 ЗЗП и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП същите
са нищожни.
След като договорът за кредит е нищожен, счита, че нищожен е и договорът за
предоставяне на гаранция.
Иска се постановяване на решение, с което да бъде прогласена нищожността на целия
договор за потребителски кредит № *****/**.**.** г., сключен между ищеца и "ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ" АД, поради противоречие със ЗЗД, ЗЗП и ЗПК, поради накърняване на
добрите нрави и поради заобикаляне на закона, както и ответното дружество да бъде
осъдено да заплати на ищеца сумата от 130,23 лева, представляваща платена без основание
сума за лихва, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска до
окончателното погасяване на вземането.Иска се още постановяване на решение, с което да
бъде прогласена нищожността на целия договор за предоставяне на гаранция №
***/**.***** г., сключен между ищеца и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, както и
ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 748,77 лева,
представляваща платена без основание сума за възнаграждение по договора, ведно със
законната лихва върху сумата от предявяване на иска до окончателното погасяване на
вземането. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество "ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК *****, с който оспорва предявените искове по основание
и размер. Не оспорва, че между него и ищеца е сключен договор за потребителски кредит №
****/**.**.*** г. Не оспорва, че ищецът е усвоил заемната сума от 1 500 лева при сочените
от него параметри на договора, както и че е изплатил предсрочно всички дължими по
договора суми.
Посочва се на първо място, че съединяването на установителния иск с осъдителен иск е
2
недопустимо, поради идентичност на предмета на спора.
Твърди се, че претенциите на ищеца към дружеството-ответник и към договора за
паричен заем са напълно неоснователни и следва да се оставят без уважение. Договорът за
паричен заем не противоречи на „закона“, на императивни разпоредби на Закона за
потребителския кредит, Закона за защита на потребителите и Закона за задълженията и
договорите.Развива подробни съображения в тази насока, цитира се и съдебна практика.
Посочва се, че от разпоредбите на чл. 19 от Закона за потребителския кредит се
установявало, че надвишаването на максимално допустимия размер на годишния процент на
разходите, не води до нищожност на договора за кредит. Съгласно императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 5, клаузите, надвишаващи максимално допустимия размер се считат
за нищожни, а платеното по тези клаузи се приспада при последващи плащания по кредита.
Навежда твърдения, че договорът за потребителски кредит е в съответствие с
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Съгласно, чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, в договора трябва да
има информация за лихвения процент по кредита и условията за прилагането му, ако
лихвеният процент не е фиксиран, в договора трябва да има информация и за индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за
всички приложими лихвени проценти.Лихвеният процент по процесния договор е фиксиран
и е ясно посочен в чл. 2, т. 6 от договора - 40 %. Условията за прилагането на лихвения
процент също са записани в договора. Съгласно чл. 2, т. 6.1 от договора, „Лихвеният
процент е валиден за целия срок на договора, фиксиран и не подлежи на промяна. Всяка
една погасителна вноска съдържа главница и лихва. С всяка вноска се погасява част от
главницата и начислената възнаградителна лихва върху остатъчната съобразно погасителния
план главница за съответния период в зависимост от периодичността на вноските. “
Твърдението на ищеца, че клаузата за договорна лихва е нищожна, поради нейното
противоречие с добрите нрави се намира от ответника за неоснователно.
Въз основа на тези и други подробно изложени съображения се иска отхвърляне на
предявените срещу дружеството искове и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с който оспорва предявените искове по основание и
размер.Не оспорва, че е сключен договор за потребителски кредит № ****/**.**.*** г., във
връзка с обезпечаването на който е сключен Договори за предоставяне на гаранция с
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.
На първо място намира предявения установителен иск за недопустим, като развива
подробни съображения в тази насока.
Сочи, че ищецът и „Файненшъл България“ ЕООД са сключили договор за
предоставяне на гаранция/поръчителство, по силата на който „Файненшъл България“ ЕООД
се задължава да обезпечи изпълнението на задълженията на Д. А. А. по договор за паричен
заем, а последният се е задължил да заплати възнаграждение за предоставената услуга.
“Файненшъл България” ЕООД е изпълнило задължението си по договора за предоставяне на
гаранция/поръчителство. Дружеството е обезпечило изпълнението на задължението на
ищеца към “Изи Асет Мениджмънт” АД по договор за паричен заем № *****. Полученото
от дружеството възнаграждение е получено на валидно правно основание като
възнаграждение срещу предоставена услуга по действителен договор.
Навеждат се твърдения, че процесният договор за предоставяне на
гаранция/поръчителство е действителен, тъй като отговаря на приложимите изисквания на
закона, тъй като е сключен валидно - между лице, което е вписано в Регистъра на БНБ за
финансовите институции по чл. За ЗКИ, в рамките на предмета, за който е вписано и
3
дееспособно лице, което към момента на сключване на договора е могло да разбира
свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, като е спазена и изискваната
форма.„Файненшъл България“ ЕООД е вписано като финансова институция в Регистъра на
БНБ за финансовите институции по чл. За ЗКИ, с основен предмет на дейност: предоставяне
на гаранционни сделки по занятие. Именно в това си качество — на търговец, Дружеството
сключва гаранционни сделки (поръчителство) — обезпечава изпълнението по договори за
кредит срещу възнаграждение (по занятие).
Дружеството отговаря на изискванията на закона по отношение на лицата, които могат
да предоставят гаранционни сделки по занятие. Дружеството, сключва договори за
предоставяне на гаранция/поръчителство в рамките на дейността, за която е регистрирано.
Аргументира се и тезата, че искането на ищеца за обявяване на нищожност на
договора за предоставяне на гаранция/поръчителство на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 22 ЗПК чл. 10, чл. 11, чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗПК е напълно неотносимо
към процесния договор, поради факта, че разпоредбите на Закона за потребителския кредит
и последиците от неприлагането им са относими единствено и само за договори за
потребителски кредит, какъвто процесният договор категорично не е.
Въз основа на тези и други подробно изложени аргументи се иска отхвърляне на
предявените срещу дружеството искове и присъждане на сторените разноски. Релевира
възражение за прекомерност на претендиралото адвокатско възнаграждение, което да бъде
съобразено от съда с липсата на правна и фактическа сложност на делото.
След като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, с постановеното по реда на чл.140 ГПК
определение, съдът е признал за безспорни между страните обстоятелствата, че: 1. между
ищеца и "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК **** са били налице облигационни
правоотношения по валидно сключен договор за потребителски кредит №
4865654/01.08.2023 г., за сумата от 1500 лева, която ищецът е усвоил; 2. между ищеца и
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД са били налице облигационни правоотношения по
валидно сключен договор за предоставяне на гаранция /поръчителство/ от 01.08.2023 г. с
уговорено възнаграждение в размер на 784,77 лева; 3. Че ищецът е заплатил в пълен размер
всички дължими суми по двата договора.
Установява се, че на 01.08.2023 г. между Д. А. А. и „"ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД,
ЕИК *** е сключен Договор за потребителски кредит № ****/**.***** г., при следните
параметри: Общ размер на предоставения Кредит: 1500 лева, Срок на Кредита - 21 седмици:
Брой погасителни вноски – 21 броя: Фиксиран ГЛП по Кредита - 40.00 %, а ГПР по Кредита
е отразено, че възлиза на 46.87%. Взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на ГПР са посочени в договора.
Съгласно чл.4, ал.1 от договора, заемателят се е задължил в 3 дневен срок от
подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията
му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на
следните изисквания: да предостави на заемателя служебна бележка за размер на трудовото
възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв., да
работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по други договор за
паричен заем, сключен с Изи Асет Мениджмънт АД, да няма неплатени осигуровки за
последните две години, да няма задължения към други банки и финансови институции или
ако има - кредитната му история към БНБ една година назад да е със статус не по - лош от
401„Редовен“, като поръчителите подписват договор за поръчителство, или банкова
гаранция с бенефициер - заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение на заемателя по договора, която е валидна 30 дни след крайния
срок за плащане на задълженията по договора за заем. Уговорено е и следното обезпечение,
4
а именно: одобрено от заемодателя дружество - поръчител, което предоставя гаранционни
сделки.
Видно от договора за предоставяне на поръчителство е, че същият е сключен във
връзка с договора за паричен заем № *****/**.**.*** г. между „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ"
ЕООД и ищеца Д. А.. Ответникът по договора за предоставяне на гаранция - „Файненшъл
България“ ЕООД, в качеството му на гарант, поел задължението да издаде гаранция за
плащане (за изпълнение на парично задължение) в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с
наредител – потребителят, с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на
потребителя, възникнали съгласно договорите за паричен заем, както и за всички последици
от неизпълнението на потребителя по договора за заем /чл. 1, ал. 1 договора/. Посочено е в
чл. 1, ал. 2 от договора, че гаранцията се издава от гаранта и влиза в сила, в случай че
потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 и чл. 4, т. 2 от договора за паричен
заем в указание срок да предостави обезпечение – поръчителство от две физически лица или
банкова гаранция.
За поемане на задължението по договора, в полза на гаранта „Файненшъл България“
ЕООД е уговорено възнаграждение в размер на сумата от 784,77 лева, платима от
потребителя разсрочено, на вноски от по 37,37 лева на уговорените в договорите падежни
дати /чл. 3, ал. 1/. „Изи Асет Мениджмънт“ АД било овластено да приема плащания и за
гаранта – ответник по делото, като дори е уговорено, че в случай че заплатената от
потребителя сума е недостатъчна да покрие както вноската по договора за заем, така и тази
към гаранта, с приоритет се погасяват задълженията към гаранта /чл. 3, ал. 3/..
За установяване на обстоятелствата по делото е допусната и назначена съдебно –
счетоводна експертиза. Вещото лице посочва, че по Договор за потребителски кредит №
***/**.**.** г. Д. А. е погасил следните задължения: За главница - сума в размер на 1 500.00
лева; За договорна лихва - сума в размер на 130.23 лева, като общият размер на погасените
задължения възлиза на сума от 1 630.23 лева
По Договор за предоставяне на гаранция от 01.08.2023 г. Д. А. е погасил сума в размер
на 784,77 лева.
Вещото лице пояснява също, че при изчисляването на ГПР в универсалния калкулатор
за изчисляване на ГПР, реалния ГПР, с включена сума по договора за поръчителство, в
проценти възлиза на 156.12 %.
Съдът кредитира експертното заключение като обективно изготвено и не оспорено от
страните по делото.
Други относими по делото доказателства не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който е приложим в
отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем
език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които - общият размер на кредита и
условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т. 11) .
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по
5
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит. В този смисъл процесният договор за кредит формално отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в него е посочен годишен процент на
разходите и обща сума, дължима от потребителя. Така посочените техни размери обаче не
съответстват на действителните, съобразно поетите от потребителя задължения.
Действително възнаграждението за предоставеното поръчителство не възниква от
договора за потребителски кредит, но разходите за неговото заплащане са пряко свързани с
договора за паричен заем, тъй като се заплащат за услуга в полза на заемодателя, заложена
като изискване за предоставяне на заема, съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за заем. То
представлява допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на заетата сума,
което е уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и
търговските отношения. Изложеното се подкрепя и от факта, че кредитодателят и
поръчителят са свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ, предвид това, че "Изи Асет
Мениджмънт" АД е едноличен собственик на капитала на "Файненшъл България" ЕООД.
Поради това независимо, че възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство се дължи на друго лице, различно от кредитодателя, доколкото разходите за
същото са пряко свързани с договора за кредит, съобразно императивните разпоредби на чл.
19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, следва да бъдат включени при изчисляване на ГПР.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза допълнителната съдебно
счетоводна експертиза се установява, че в годишния процент на разходите по договора е
включена само лихвата по кредита.Сумата за гаранция не е включена в ГПР и размер на ГПР
ако в него са включени и възнаграждението за гаранция по договора за гаранция е 156.12 %.
В резултат последният не съответства на действителния такъв, определен съгласно чл.
19, ал. 1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. Налице е заобикаляне на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на
годишния процент на разходите по кредита. Посоченото поведение на заемодателя цели
единствено неговото обогатяване за сметка на длъжника, като му осигури скрито
възнаграждение, забранено от императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В този 9
смисъл е и практиката на СЕС, като в Решение от 16.07.2020 по дело C-686/19 на СЕС се
приема, че Понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, съдържащо се в член 3,
буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008
година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета, трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща разходите за евентуалното удължаване
на срока на кредита, щом като, от една страна, конкретните и точните условия за
евентуалното му удължаване, включително срока на последното, са част от клаузите и
условията, договорени между кредитора и кредитополучателя в договора за кредит, и от
друга страна, тези разходи са известни на кредитора. Решението касае разходи за
удължаване на срока на договора, но е относимо и към настоящия случай, доколкото
разходите за обезпечение на задълженията по договора чрез сключване на договор за
предоставяне на поръчителство са известни на кредитора към датата на сключване на
договора за кредит.
Отделно от това, в договора за заем е посочено, че размера на седмичната вноска
възлиза на определена сума, която ищеца се е задължил да заплати на 21 равни вноски. В
същото време обаче, видно от погасителния план към месечната сума е включено и
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, платимо на падежа на
съответната погасителна вноска, с която сума се оскъпява последната. Именно в тази връзка
двата договора –за кредит и за гаранция не само, че са свързани, но възнаграждението по
единия (за услугата), е предвидено да се заплаща с погасителния план по другия (заема).
6
Принципно няма пречка за подобна свобода на договаряне, но при това положение единият
договор става част от съдържанието на другия чрез включването на цената на услугата и
оттук за договора за услуга също ще са приложими правилата на ЗЗП, а по кредита следва се
отчитат и договорките по договора за услуга. Казано по друг начин, в договора за кредит
има вписана уговорка за обезпечаване на кредита и такса за допълнителна услуга, която
макар и формално да е дължима (да произтича) от друг договор, се явява част от договора за
кредит, като включена в съдържанието и в погасителния план. В този смисъл са абсолютно
несъстоятелни аргументите в отговора на ответника за това, че двата договора не били
свързани, а всеки се явявал самостоятелен без отношение към другия, защото именно от
описанието на дължимите по кредита суми се установява точно обратното. Предвид
горното, съдът намира, че с уговорката за заплащане на допълнителна услуга, предвидена в
договора за поръчителство, но включена във вноските по погасителния план на кредита, се
нарушава императивната норма на чл. 10а от ЗПК. Формално в договора за кредит не е
вписана такса за действия, свързани с усвояване или управление на кредита, но реално тази
допълнителна услуга по естеството си представлява именно заплащане на разходи, свързани
с отпускането и управлението на кредита. По договора за поръчителство е предвидено
заплащането.
В допълнение следва да се посочи, че клаузата на чл. 4,ал.1 от договора за кредит,
съгласно която заемателят се задължава за предостави на заемодателя едно от следните
обезпечения: одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя
гаранционни сделки, също противоречи на добрите нрави. В случая това „одобрено от
заемателя“ дружество – поръчител е едно – единствено, а именно "Файненшъл България"
ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е заемодателят "Изи Асет Мениджмънт"
АД. Освен това е налице нееквивалентност между престациите по договора за
поръчителство – главницата по договора за заем е 1500 лева, а възнаграждението за
поръчителството надвишава половината от тази сума – 784,77 лева.
Предвид уважаване на предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3
ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 10, чл.10а, чл.11, т.9, т.10 ЗПК, то не е настъпила предпоставката
за разглеждане на предявения при условията на евентуалност иск с правно осн. чл.26 ЗЗД
във вр. с чл.21, ал.1 ЗПК за прогласяване на нищожни клаузи по чл.2, т.6 и т.8 от договора за
заем № ****/ **.**.*** г.
По предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на сумата от
130,23 лева, представляваща недължимо платена лихва по заемния договор съдът приема
следното:
За основателността на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на сумата в размер на 130,23 лева по
договора в полза на ответника "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК *********, като част
от общо платените суми по договора за кредит, а в тежест на ответното дружество е да
докаже наличието на основание за плащане на сумата, а именно: 1. че между страните са
били налице облигационни правоотношения по валидно сключен договор за потребителски
кредит № ***/****.** г.; 2. реално предоставяне на ищеца на заемната сума по сключения
договор, както и основание за задържане на сумата в своя патримониум.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание
за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи нейното връщане,
респ. да докаже връщане на сумата.
Съдът достигна до извод за основателност на предявения иск за прогласяване
нищожност на процесния договор за паричен № ***/****.** г. Съгласно чл. 23 от ЗПК,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. От
назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че с
7
извършените от ищеца плащания по договора е погасена сумата от 130,23 лева - лихва.
Поради недействителността на процесния договор за паричен заем, се налага извод, че на
основание чл. 23 ЗПК сумата от 130,23 лева, представляваща договорна лихва, е платена при
начална липса на основание за това, поради което ответникът дължи нейното връщане.
Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в пълен размер, ведно със законната
лихва от момента на завеждане на иска - 28.11.2024 г. до окончателното погасяване.
По отношение на предявения иск за прогласяване на недействителен на договор за
предоставяне на поръчителство от същата дата против „Файненшъл България“ ЕООД, то
съдът счита същият за основателен и доказан. Същият е недействителен, тъй като е сключен
за обезпечаване на вземане по недействителен договор, но и на собствено основание. При
извършена служебна справка в Търговския регистър по партидата на ответника се
установява, че едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД е "ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД. Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни
сделки, каквато е процесната. Следва да се посочи, че печалбата на „Файненшъл България“
ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на
едноличния собственик "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, който е и кредитор по договора
за заем на ищеца. В случая със сключване на договора за кредит се цели заобикаляне на
закона чрез предвиждане на допълнително възнаграждение, което формално не следва да се
включва в ГПР, съгласно цитираните законови разпоредби, но всъщност представлява
разход по договора, който следва да се плати на юридическо лице - поръчител, чийто
собственик на капитала е юридическото лице - заемодател. Тоест, цената по договора за
поръчителство следва да бъде включена в ГПР, разглеждайки двата договора като единно
цяло. Налице е нарушение на добрите нрави и неравноправност. Предвид изложеното искът
за прогласяване на нищожността на договора за предоставяне на поръчителство се явява
основателен и следва да се уважи.
По предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на сумата от
784,77 лева, представляваща недължимо платена от ищеца сума по договор за
поръчителство, съдът приема следното:
За основателността на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД в тежест
на ищеца е да докаже факта на плащане на сумата в размер на 784,77 лева по договора в
полза на ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, а в тежест на ответното дружество
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е да докаже наличието на основание за плащане и
задържане на сумата, а именно: че между страните са били налице облигационни
правоотношения по валидно сключен договор за предоставяне на гаранция /поръчителство/
от 01.08.2023 г. с уговорено възнаграждение, по който „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е
изпълнил задълженията си и е изправна страна.
Установи се, от заключението на назначената и приета по делото съдебно-счетоводна
експертиза, че ищецът е заплатил сумата от 784,77 лева по договора за поръчителство, без да
е имало основание за извършване на престацията /поради недействителност на договора/.
Съдът стигна до извод за основателност на предявения иск за прогласяване нищожност на
процесния договор за паричен заем № ***/**.**.***г. Договорът за поръчителство изисква
обезпечаване на задължения по действителен договор за кредит, какъвто в случая не е
налице. Поради недействителността и на договор за предоставяне на поръчителство, се
налага извод, че сумата от 784,77 лева заплатена за поръчителство е платена при начална
липса на основание за това, поради което ответникът дължи нейното връщане. Предявеният
иск е основателен и следва да бъде уважен в пълен размер, ведно със законната лихва от
момента на завеждане на иска - 28.11.2024 г. до окончателното погасяване.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски възниква за
ищеца.
8
Ищецът е заплатил държавна такса в общ размер от 210.00 лева, от които 110.00 лева за
предявените искове срещу ответника "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК ****, както и
сумата 100.00 лева за предявените искове срещу ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ"
ЕООД, ЕИК ****. Ищецът е доказал и разноски за депозит за вещо лице в размер на 400.00
лева. Предвид изложеното, ответникът "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 110.00 лева – държавна такса и 200.00 лева – депозит
за вещо лице, или общо сума в размер на 310.00 лева, а ответника „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД сумата от 100.00 лева – държавна такса и 200.00 лева – депозит за вещо
лице, или сума в общ размер от 300.00 лева.
С оглед обстоятелството, че процесуалният представител на ищеца е осъществявал
безплатна адвокатска защита, то следва на основание чл. 38, ал.1, т.1 ЗА да му се определи
възнаграждение за процесуално представителство по всеки от предявените искове срещу
всеки ответник. С оглед това в полза на процесуалния представител следва да се определи
възнаграждение за представителство в размер от по 400.00 лв. платим от всеки от
ответниците.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.26, ал.1 и ал.3, вр. чл.22 ЗПК в
отношенията между Д. А. А., ЕГН: **********, с адрес гр.Враца, ул.Три уши № 3, ет. 3 и
"ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК ****, че договор за заем № ***/ **.**.** г., сключен
между Д. А. А., ЕГН: ********** и "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК ****е
недействителен, като противоречащ на императивните изисквания на ЗЗД и ЗПК, а също и
противоречащ на добрите нрави.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД,
ЕИК *** да заплати на Д. А. А., ЕГН **********, с адрес гр.****, ул.*** №**, ет.** сумата
от 130,23 лева, представляваща договорна лихва по договор за заем № **/ **.**.** г., която е
платена от Д. А. А., ЕГН ********** при начална липса на основание за това, ведно със
законната лихва върху сумата считано от 28.11.2024 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК ***
да заплати на Д. А. А., ЕГН: **********, с адрес гр.***, ул.** ** №**, ет.** съдебно-
деловодни разноски в размер на 310.00 лева - държавна такса и възнаграждение за вещо
лице по предявените срещу дружеството искове.
ОСЪЖДА "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК **** да заплати на адвокат Л. И.
А.-САК, ЕГН: **********, личен номер на адвокат ***, адрес гр.**, ул.**век № **, партер,
офис*-*адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 400.00 лева на
основание чл. 38, ал.1,т.1 Закона за адвокатурата за оказано процесуално представителство
на Д. А. А., ЕГН: ********** – ищец по гр.д. № 3769/24 г. по описа на РС – гр.Враца.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Д. А. А. с ЕГН **********, с
адрес гр.Враца, ул.Три уши №3, ет.3 и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ******, че
договор за предоставяне на поръчителство, сключен във връзка с договор за заем №
***/**.**.** г., сключен между Д. А. А., ЕГН: ********** и "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ"
АД, ЕИК ****, е недействителен като лишен от правно основание, поради противоречие с
добрите нрави и като обезпечаващ недействителен договор.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД,
9
ЕИК *****да заплати на Д. А. А. с ЕГН **********, с адрес гр.**, ул.*** №**, ет.** сумата
от 784,77 лева заплатена за поръчителство по договор за поръчителство, сключен във връзка
с договор за заем № ****/**.**.** г., сключен между Д. А. А., ЕГН: ********** и "ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК ***, която е платена от Д. А. А. с ЕГН ********** при
начална липса на основание за това, ведно със законната лихва върху сумата считано от
28.11.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК
**** да заплати на Д. А. А., ЕГН: **********, с адрес гр.***, ул.***№**, ет.*** съдебно-
деловодни разноски в размер на 300.00 лева - държавна такса и възнаграждение за вещо
лице по предявените срещу дружеството искове.
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *** да заплати на адвокат Л. И.
А.-САК, ЕГН: **********, личен номер на адвокат *****, адрес гр.*****, ул.** век №**,
партер, офис **-** адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на
400.00 лева на основание чл. 38, ал.1,т.1 Закона за адвокатурата за оказано процесуално
представителство на Д. А. А., ЕГН: ********** – ищец по гр.д. № 3769/24 г. по описа на РС
– гр.Враца.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, съобразно нормата на чл.7, ал.2 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - гр. Враца в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
10