Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./28.05.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично
заседание на деветнадесети май две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
при секретар
Мая Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1806 по описа на ВОС за 2019 год.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т.1 ГПК вр. чл. 1 ал.1 т.6 ТЗ/.
Предявен е иск от И.И.И. против ЗАД „Алианц
България“ АД за заплащане на сумата от 200 000 лева, представляващи
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди вследствие на настъпила
на 13.05.2019 год. смърт на майка му Е И И, починала вследствие получени от нея
на 16.03.2015 год., като участник в ПТП, причинено от К.А.К. при управление на
автобус „***“, с ДК № ****по линия № 13, травматични увреждания, за което
водачът е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 867/2019 год., както и
законната лихва върху главницата, начиная от 19.03.2015 год. до окочателното й
изплащане, платима по клиентска банкова сметка *** ***, BIC *** „Райфайзенбанк“
АД, на основание чл.226 КЗ /отм./, приложим на основание пар.22 от ПЗР на КЗ /ДВ,
бр. 102/29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016г./ и чл.86 ЗЗД.
Твърди
се от ищеца в исковата му молба, че на 16.03.2015 год. майка му Е И И
предприема пресичане на пешеходна пътека, находяща се на кръстовището на
бул.“Вл.Варненчик“ и ул.“Ген.Колев“, по което време К.А.К., при управление на
автобус „***“, с ДК № ****по линия № 13, предприемайки маневра завой на дясно
нарушава правилата за движение по пътищата като не пропуска движещата се с
предимство пешеходка и е прегазил двата й долни крайника. Сочи се, че
вследствие ПТП пострадалата е получила счупване на лява бедрена кост, счупване
на телата на големия и малкия пищял на лява и дясна подбедрица, в резултат на
които увреждания на 13.05.2019 год. починала. За станалото ПТП, водачът на
автобуса е бил признат за виновен с влязла в сила присъда по НОХД № 867/2019
год. Ищецът излага, че вследствие на нелепата смърт на майка се е останал без
един от най-важните хора в живота си, затворил се в себе си, станал неспокоет и
често я сънувал. Поради причинените му неимуществени вреди, претендира
заплащане на исковата сума.
Ответникът
ЗАД „Алианц България“ АД, в срока по чл.367 ГПК, депозира писмен отговор, с който изразява становище за недопустимост и
евентуално – за неоснователност на предявените искове. Доводите си за
недопустимост черпи от разпоредбата на чл.498, ал.3 вр. чл. 380 КЗ и липсата на
предявена пред застрахователя писмена застрахователна претенция. В
евентуалност, макар и да не оспорва наличието на съществувало валидно
застрахователно правоотношение, оспорва предявените искове по основание и
размер. Оспорва твърдение за нарушаване от страна на водача на правилата за
движение по описания в исковата молба начин, както и причинната връзка между
настъпилото ПТП и последвалата смърт с оглед естеството на причинените
вредоносни увреждания, както и наличието на съпътстващи заболявания. Релевира
възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, която не е пресичала на
пешеходна пътека, а ако е пресичала – не е съобразила поведението си при
пресичане с обективираното в разпоредбите на чл.113, ал.1 т.1 и т.2 ЗДвП.
Твърди се и завишен размер на претендираното обезщетение, както и се оспорва
претенцията за забава с оглед липсата на отправена застрахователна претенция по
чл.380 КЗ.
В срока по чл.372 ГПК,
ищецът депозира допълнителна искова молба, с която оспорва твърденията на
ответника.
В срока по чл.373 ГПК,
ответникът депозира допълнителен отговор, в който навежда идентични като в
писмения отговор доводи.
В о.с.з. ищецът, чрез процесуалния си
представител, поддържа иска и моли
същият да бъде уважен в предявения размер, както и за присъждане на сторените
по делото разноски.
В о.с.з. ответното дружество, чрез процесуалния си представител,
моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.
Предварителните
въпроси и допустимостта на производството са разрешени в определение № 265/27.01.2020 год. по
чл. 374 ГПК.
Варненският окръжен съд, въз
основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
Не е спорно по
делото, а и това е видно от приобщената присъда по НОХД № 867/2019 год., че на 16.03.2015 год., в гр. Варна, на
кръстовището на бул. „Владислав Варненчик“ и ул.“Генерал Колев“, при управление
на МПС – автобус „***“, с рег.№ ***, К.А.К., нарушавайки правилата за движение
по пътищата /чл.119, ал.1 и ал.2 и чл.20, ал.2 ЗДвП/, по непредпазливост причинил
смъртта на Е И И, за което му е наложено съответно наказание.
Не е спорно между страните, а и от представените по
делото доказателства /удостоверение от Община Варна/, се установява родствената
връзка между починалата Е И И и ищеца И.И.И. – син на починалата при
произшествието.
Прието
за безспорно установено по делото е и наличието на валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица №
01714900000603, със срок на действие 19.03.2015 год. за застраховка “Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за автобус марка „***“, автобус „***“, с
ДК № ***.
Във връзка с
релевираното от ответната страна възражение за съпричиняване, изразяващо се в нарушение от страна
на пострадалата на задължението й да пресича на пешеходна пътека, от една
страна и от друга, в нарушение на разпоредбите на чл.113, ал.1 т.1 и т.2 ЗДвП,
задължаващи пешеходците да навлязат на платното за движение, да се съобразят с
приближаващите се пътни превозни средства и да не удължават ненужно пътя и
времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за
движение, са проведени две САЕ – първоначално и повторна такава. От изготвената
от вещото лице М. САЕ се установява, че ПТП е настъпило в светлата част на
денонощието – около 12.30 часа, при слънчево време, добра видимост, сухо пътно
платно, на добре видима пешеходна пътека, при навлизане на автобуса на
ул.Ген.Колев“ от бул.“Вл.Варненчик“, на около 2.8 метра от десния ръб на
асфалта на улицата спрямо ширината на пешеходната пътека. В дадените в открито съдебно заседание,
проведено на 10.03.2020 год., вещото лице сочи, че наличието на петно от кръв в
края на пешеходната пътека и данните за наличието на известно провлачване на
тялото пп.реди крайното му установяване му дава основание да приеме,ч е ударът
е настъпил именно спрямо средната към крайната част на пешеходната пътека. Що
се касае до поведението на пешеходката излага, че материалите по делото и
изготвените огледни протоколи и снимкови албуми няма данни, на база на които да
се определи еднозначно типа, скоростта на пресичане на пешеходката и момента на
навлизането й и на автобуса спрямо платното на ул.“Ген.Колев“. В о.с.з.
разяснява, че времето на изпълнение на маневрата /навлизане на автобуса по
второстепенната улица/ и обстоятелството, че лентата, от която автобусът е
извършвал манерва десен завой е както за движение направо, така и за завой на
дясно, му дава основание за предположи, че пешеходката е имала възможност да
възприеме, че има автобус на булеварда, но не и и автобус, който към нейното
започване на движението по пешеходната пътека е извършвал десен завой.
Че ПТП
се е осъществило на пешеходната пътека се потвърждава и от повторно изготвената
САЕ от вещото лице К.. Що се касае до поведението на пешеходката, вещото лице
сочи, че изхождайки от показанията на водачът на автобуса пъвоначално
пешеходката се е намирала на тротоара на около 1 м. от бордюра и до момента на
започване на маневрата от автобуса не е демонстрирала намерение да пресича.
Излага, че по д0елото липсват други технически находки относно тези
обстоятелства и приемайки за скорост на движение на пешеходката 0.9 m/s и
при скорост на автобуса 2.5 m/s заключава,
че когато пешеходката е изминала около половината от разстоянието до удара,
предната част на автобуса е била вече изцяло в нейното централно полезрение, а
останалото разстояние от около 1.4 м е било достатъчно да спре и да се
предпази.
Разпитан в открито съдебно заседание е и водачът на
автобуса К.А.К., чиито показания обаче, като насочени към собственото му
възприятие на ситуацията и поведението на пешеходката, които са подведими от
установеното от наказателния съд форма на вина, съдът не обсъжда. Поради същите
съображения съдът не обсъжда и експертните заключения в частта им относно това
дали водачът е имал възможност да предотврати ПТП.
По повод възраженията на ответната страна за липса на
причинна връзка между процесното ПТП и настъпилата смърт, поради наличие на
други съпътстващи заболявания на пострадалия, по делото е проведена СМЕ, заключението
по която констатира настъпилите травматичните увреждания в резултат на ПТП,
както и наличието на предшестващи хронични заболявания на база представена по
делото медицинска документация. Така
вещото лице е посочило, че вследствие ПТП Еленка Иванова е получила счупване на
лява бедрена кост, счупване на костите на двете подбедрици и травматичен
деколман в областта на лявата подбедрица, като непосредствена причина за
смъртта й е двустранна хипостатична пневмония, възникнала като усложнение от
продължителното залежаване в резултат от тежките травматични увреждания на
долните крайници.
Сочи се от вещото лице, че преди ПТП пострадалата е
имала заболявания - хипертрофия и начално разширяване на сърдечните кухини,
генерализирана атеросклероза със засягане на съдовете на сърцето, аортата,
мозъчните съдове, мастна дегенерация на черен дроб, които хронични заболявания
обаче не са във връзка с ПТП и нямат връзка с настъпване на смъртния изход,
непосредствена причина за което е двустранната хипостатична пневмония, намираща
се в пряка причинно-следствена връзка с получените от ПТП травматични
увреждания. Тук следва да се отчете, че причинната връзка между ПТП и
настъпилата смърт е обхваната и от влязлата в сила присъда.
Във връзка с възражението за съпътстващи заболявания
по делото са събрани и писмени доказателства – справка за отчетените към НЗОК
медицински дейности за Еленка Иванова.
За установяване на претърпените от ищеца
неимуществени вреди в резултат на загубата на баща му вследствие процесното ПТП
са допуснати гласни доказателства чрез разпита на свидетеля И. И.И. /син на
ищеца/. Показанията на същите съдът кредитира, при условията на чл.172 ГПК и
доколкото се основават на непосредствени впечатления. От показанията му се установява
близка връзка на привързаност, обич и взаимна грижа между ищеца и майка му,
които са живеели в едно домакинство към датата на смъртта й, за да може ищецът
да полага грижи за нея.
Въз
основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на Варненски
окръжен съд формира следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 226 КЗ
/отм./, приложим на основание § 22 от ПЗР на КЗ /ДВ, бр. 102/29.12.2015 год., в
сила от 1.01.2016 год./ и чл.86 ЗЗД.
Основателността на прекия иск на увредения
срещу застрахователя за обезщетяване на причинените в резултат на ПТП вреди,
предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от страна
на ищеца на валидно застрахователно
правоотношение, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск
по застраховка гражданска отговорност, причинно-следствената връзка между ПТП и
вредоносния резултат, настъпилите неимуществени вреди, включително обосноваване
на техния размер.
Наличието на валидно застрахователно правоотношение съдът намира за
доказано с оглед представените доказателства. Предвид обхвата на застрахователното
покритие, регламентиран в чл. 267 КЗ /отм./, застрахователят обезщетява всички
вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд се
ползва със задължителна за настоящия съд сила относно авторството,
противоправността и вината, в които предели съдът е длъжен да приеме за
доказани предпоставките на чл.45 от ЗЗД.
Обстоятелствата от фактическия
състав на престъплението са установени с влязло в сила присъда по НОХД № 867/2019 год., за това че на
16.03.2015 год., в гр. Варна, на кръстовището на бул. „Владислав Варненчик“ и
ул.“Генерал Колев“, при управление на МПС – автобус „***“, с рег.№ ***, К.А.К.,
нарушавайки правилата за движение по пътищата /чл.119, ал.1 и ал.2 и чл.20,
ал.2 ЗДвП/, по непредпазливост причинил смъртта на Е И И, за което му е
наложено съответно наказание.
Предвид изложеното настоящият състав
приема за установени противоправността /нарушение на правила за движение от
водача/, причиняването на вредата и вината на водача, като елементи от
престъпния състав.
С оглед на гореизложената фактическа
установеност, посредством събраните по делото писмени и гласни доказателства,
се установява причинната връзка между настъпилите телесни увреждания, а
впоследствие смърт на пострадалия и настъпилото пътнотранспортно произшествие,
поради това съдът приема за доказан фактическия състав на деликтната
отговорност, в резултат на който за застрахователя възниква задължение за
обезщетяване вредите, настъпили в резултат на поведението на застрахования
водач. Въпреки обаче постановения влязъл в
сила акт на наказателния съд е допустимо изследване степента на причиняване на
резултата от поведението и на други участници в ПТП /вкл. самия пострадал/. Последното е с оглед самостоятелно формиране на извода за
размера на вредите, в която насока ответникът е направил възражения за
прекомерност на претендираното обезщетение и за редуцирането му от съда поради
наличие на обстоятелства на съпричиняване.
За неоснователно съдът преценява и въведеното
от ответната страна възражение за съпричиняване. Като съобразява събраните по
делото писмени доказателства, както и приетите заключения по проведените САТЕ и
СМЕ съдът намира причинната връзка между ПТП и настъпилата смърт на майката на
ищеца за доказана.
И двете проведени автотехнически
експертизи не установяват вината на пешеходеца в процесното ПТП, доколкото
същата е пресичала на пешеходна пътека, където е и настъпило ПТП. Съдът не
кредитира заключението на вещото лице К. в частта относно възможността на
пешеходката да предотврати ПТП като спре и изчака преминаването на автобуса
доколкото се основава на събраните в хода на досъдебното производство показания
на водача на автобуса К., без да са налице други технически данни както за
поведението й, така и за скоростта й на пресичане.
Същевременно, данните от проведената
съдебно-медицинска експертиза потвърждава данните от епикризата досежно
получените травматични увреждания, както и връзката им с настъпилите усложнения
и летален край, въпреки костатираните хронични заболявания, които не са причина
за настъпилата смърт. С оглед изложеното, неоснователни се явяват възраженията
на ответника за наличие на каузален принос на пострадалия в настъпването на
вредоносния резултат, поради наличие на предшестващи и съпътстващи
заболявания.
Изводът за наличие на съпричиняване
по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения, което важи и
за твърденията, че основна роля за настъпване на смъртта имат хроничните
заболявания на починалата. Намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт предполага доказване по безспорен начин конкретни действия или
бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния
резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпван / в този
смисъл, постановените по реда на чл. 290 от ГПК и съставляващи задължителна за
съдилищата практика - Решение № 59/10.06.2011 год., по т. д.
№ 286/2011 год. на I т. о. , Решение № 98/24.06.2013 год., по т. д. № 596/2012 год., Решение № 99 от
8.10.2013 год. на ВКС по т. д. № 44/2012 год., II т. о./. Такива действия или бездействия не
са установени по делото.
Понесените от ищеца, син на починалата
неимуществени вреди се установяват посредством събраните по делото гласни
доказателства като близката
родствена връзка между ищеца и починалия /син и баща/ е основание да се
компенсират претърпените от него страдания, произтичащи от преждевременната
смърт на близък човек и от загубата на морална опора и подкрепа в тесния семеен
кръг и предполага, че смъртта на лицето е засегнала дълбоко неговия душевен
мир. Последното обуславя и нуждата, и интереса от обезщетение. Въпреки
несъизмеримостта на понесените от ищеца вреди, тъй като същите са в сферата на
неговото духовно и психическо преживяване, не съществува друга възможност за
обезвреда освен паричния еквивалент. При това съдът следва да определи размера
на обезщетението за неимуществени вреди към момента на постановяване на
съдебното решение като вземе предвид всички обстоятелства – действително
претърпените от ищеца болки и страдания, неговото състояние и дори прогноза. За
да определи размера съдът е лимитиран единствено от принципа на
справедливостта. Това не лишава преценката му от критерии, а напротив,
задължава съдът да отчете множество фактори, които пряко и косвено рефлектират
върху интегритета на ищеца. Следва да се вземат предвид всички обективни и
субективни фактори, съставляващи в цялост нарушаване, негативно развитие на
състоянието на ищеца /социално, физическо, психическо и емоционално/.
Показанията на разпитания по делото
свидетел потвърждават съществуващата близка връзка с починалата майка на ищеца и полаганите приживе лични грижи за
нея. Извън близката степен на родство и съществувалите силни отношения на
синовна обич и привързаност, подкрепени от съвместното съжителство, съдът
съобразява и обстоятелството, че в конкретния случай е била предхождана от
загубата и на другия родител. Съдът съобразява обаче, че към датата на смъртта
пострадалата е била на 83 години като липсват ангажирани от ищеца доказателства,
че е възприел смъртта на майка си като ненавременна и нелепа с оглед
евентуалното й жизнено състояние и оказваната от нея помощ на неговото
семейство.
Съгласно задължителните за
съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 год. на Пленума на
ВС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, понятието
"справедливост", вложено в разпоредбата на чл.52 ЗЗД досежно
определяне на размера на дължимото обезщетение, не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността
обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от
деликта болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на
моралните вреди, като се съобразят момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено
положение на починалия, степен на родствена близост между починалия и лицето,
което претендира обезщетение, действителното съдържание на съществувалите между
починалия и претендиращия обезщетение житейски отношения, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Отчитайки посочените критерии и
претърпените болки и страдания, също и установената липса на основание за
приложение разпоредбата на чл. 51, ал.2 ЗЗД, съдът намира, че претърпените от ищеца неимуществени вреди
следва да се компенсират със сумата от 100 000
лв. С посочената сума съдът намира, че се постига справедлив баланс между
претърпените вреди в резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от
обезвреда, респективно: за спазен принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Поради уважаване на иска за неимуществени вреди,
претърпени от ищеца, съдът намира за основателна и акцесорната претенция
досежно мораторната лихва. Неотносими са твърденията
на ответната страна за нейната неоснователност, поради нарушение на
разпоредбата на чл. 497, ал.1 т.2 КЗ,
която не се прилага с оглед датата на ПТП и приложението на отменения КЗ, на
основание § 22 от ПЗР на КЗ /ДВ, бр. 102/29.12.2015 год., в сила от 1.01.2016
год./. Съгласно трайноустановената съдебна практика мораторна се дължи
от датата на деликта до окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.84,
ал.3 ЗЗД вр. чл.223 КЗ /отм./ /в тази насока и постановените по реда на чл. 290
от ГПК - Решение № 45/15.04.2009 год. по т. д. № 525/2008 год. докладчик съдия
Камелия Ефремова, II ТК; Решение № 126 от 2.10.2009 год. на ВКС по т. д. № 290/2009
год., II т. о., ТК, докладчик съдията Марио Бобатинов/. В конкретния случай,
видно от данните по делото, макар и ПТП да е станало на 16.03.2015 год.,
увреждането /смъртта на лицето/ е настъпила на 14.05.2015 год., поради което и
лихвите се претендират и следва да се присъдят от 15.05.2015 год. до
окончателното им заплащане.
Ищецът е претендирал присъждане
на адвокатско възнаграждение в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал.2 от ЗА
в минимален размер съобразно Наредбата. Съгласно трайната съдебна практика не е
необходимо доказване от адвоката или от страната основанието за оказване на
безплатна адвокатска помощ, но следва да бъде представено доказателство за
предоставянето й /в този смисъл, Определение №708/05.11.2015г. на ВКС по
ч.гр.д. №4891/2015г., IV г.о./.
Така, с оглед представените доказателства за наличие на договорни отношения
между страните по предоставяне на безплатна правна помощ /договор за правна
защита и съдействие/, съдът намира, че искането следва да се уважи и в полза на
представляващия ищеца адвокат С.Б.С. от ВАК бъде присъдена сума в размер на 3 530
лева, представляващи адвокатско възнаграждение в минимален размер за всеки един
от предявените искове съгласно чл.7, ал.2 т.6 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В тежест на ответника следва да
бъдат възложени разноските за дължима държавна такса по уважената част от иска
в размер на 4 000 лева, като същите следва да бъдат присъдени в полза на
съда, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
В тежест на ищцата следва да се
възложат сторените от ответника разноски, съгласно списъкът по чл.80 ГП и
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300 лева, определено по чл.25, ал.2
от НАРЕДБА за
заплащането на правната помощ, съразмерно на отхвърлената част от иска,
възлизаща на 862,50 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Княз
Ал.Дондуков 59 ДА ЗАПЛАТИ на И.И.И., ЕГН: ********** *** сумата 100 000 лв., представляващи
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди вследствие на настъпила
на 13.05.2019 год. смърт на майка му Е И И, починала вследствие получени от нея
на 16.03.2015 год., като участник в ПТП, причинено от К.А.К. при управление на
автобус „***“, с ДК № ****по линия № 13, травматични увреждания, за което
водачът е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 867/2019 год., както и
законната лихва върху главницата, начиная от 15.05.2015 год. до окочателното й изплащане, платима по
клиентска банкова сметка *** ***, BIC *** „Райфайзенбанк“ АД, на основание
чл.226 КЗ /отм./, приложим на основание пар.22 от ПЗР на КЗ /ДВ, бр. 102/29.12.2015
г., в сила от 1.01.2016г./ и чл.86 ЗЗД,
като ОТХВЪРЛЯ претенцията за обезщетение за неимуществени вреди за
горницата над 100 000 лв до предявения
размер от 200 000 лв. и за лихви за периода от 16.03.2015 год. до 14.05.2015 год., като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Княз
Ал.Дондуков 59 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С.Б.С. от ВАК, с адрес *** сумата от 3 530 лева, представляваща адвокатско възнаграждение в
минимален размер съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на основание чл.38 ЗА и чл.78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.Княз Ал.Дондуков 59 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОКРЪЖЕН СЪД ВАРНА, сумата
от 4 000 лева, представляващи държавна
такса по уважената част от исковете, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА И.И.И., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Алианц България“ АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Княз Ал.Дондуков
59 сумата от 862.50 лева,
представляващи сторени в настоящото производство разноски съобразно
отхвърлената част от исковете, на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на препис на
страните.
ПРЕПИС от решението да се обяви в
регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: