Р Е Ш Е Н И Е
№ 260006 / 5.1.2021г.
гр. П., 05.01.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание
на четиринадесети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Катя Василева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 2381 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. П., с ЕИК: *********,
подадена чрез процесуалния му представител – адв. М.М., срещу А.Й.Ф., с ЕГН: **********,
с която се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 804.67 лева,
представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена, но незаплатена
вода за имот – апартамент ***, находящ се в гр. П., ул. Р. Д., бл. 89, вх. А,
от които главница в размер на 631.10 лева за периода от 18.11.2015 г. до
17.03.2018 г. вкл, и 173.57 лева – обезщетение за забава за периода от
07.02.2016 г. до 12.12.2019 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 10.02.2020 г. до
окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото
разноски.
В исковата
молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия /приети с
Решение №ОУ-09 от 11.08.2014 г.на ДКЕВР/, които са публикувани по установения
ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие, и Наредба № 4
на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните услуги /ДВ бр.88 от 2014г., изм. и доп./. Съществуващото
правоотношение е възникнало още с присъединяването на потребителя към
водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида с абонатен
номер. В качеството си на потребители на „ВиК“ услуги абонатите били задължени
да заплащат същите в предвидения в закона срок.
В тази
връзка се прави извод, че като потребител, ответникът бил запознат с обстоятелството,
че всеки месец дължи погасяване на формираното към „ВиК" ООД П. парично
задължение за изразходвано количество вода. За ползването на услугите на
посочения адрес е била създадена отделна партида – абонатен № *** в
счетоводните регистри на доставчика с титуляр –ответницата. Посочва се, че в
съответствие с посочените в ОУ срокове е извършвано отчитане на показанията на
монтирания/те в обекта водомер/и /чл. 21/ съответно са начислявани сумите от
потребеното количество вода. В сроковете, установени от ОУ обаче, ответникът не
е заплатил дължимите от него суми. С тези аргументи се иска претенциите да
бъдат уважени. Претендират се разноски.
Представени
са извлечение от сметка и Общи условия /ОУ/ за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „ВиК“ ООД гр. П.. В хода на делото са
представени: копие от в-к. Новинар и в-к. СъП., както и писмо от Община П.,
дирекция „Местни данъци и такси”.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответника по делото не е постъпил писмен отговор. Такъв е
постъпил след срока по чл. 131 от ГПК, като се оспорват претенциите по основание и размер. По отношение на
основателността се твърди на първо място, че ответникът няма качеството
потребител на ВиК услуги, доколкото през процесния период не е бил нито
собственик, нито ползвател на процесния имот.
Оспорва се обстоятелството, че до
имота реално са доставяни ВиК услуги в процесния период в посочения обем и
тяхната стойност. Твърди се, че ищцовото дружество не е изпълнило задължението
си да доставя ВиК услуги с необходимото качеството, нито е доставяло такива в
претендирания обем. Оспорва се представеният документ „извлечение от сметка”
като се твърди, че информацията в него не е ясна, а освен това не отразява и
претендираното реално потребление. Възразява се срещу начислените сметки, като
се твърди, че от тях не стават компонентите от облигационната връзка, за които
са начислени претендираните вземания. На последно място се оспорва и воденото
от ищеца счетоводство. Прави се и възражение за погасителна давност, доколкото
се посочва, че приложимият давностен срок бил 3 години. С тези аргументи се
иска претенциите да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски, като се излагат
доводи, че същите не са прекомерни, доколкото били предявени два иска.
В първото по делото съдебно
заседание, проведено на 09.11.2020 г.
ответницата се представлява от адв. В., който оспорва исковите претенции по
основание и размер по съображенията, изложени в писмения отговор.
В хода на делото е извършена и
приета и съдебно икономическа експертиза.
В съдебно
заседание, проведено на 14.12.2020 г., процесуалният представител на ищцовото
дружество, адв. М., счита исковете за основателни и доказани, поради което и
иска да бъдат уважени. Прави възражение за прекомерност на претендирания от
ответника адвокатски хонорар.
Ответникът – редовно призован, не
се явява в съдебно заседание. Не се явява и упълномощеният му процесуален
представител адв. В., редовно призован.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази
връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 492/11.02.2020
г. по ч.гр.д. № 857/2020 г. по описа на РС П.. Срещу посочената заповед
длъжникът /ответник по настоящото дело/ е депозирал възражение в срока по чл.
414 от ГПК.
По делото е представено копие от Общи условия /ОУ/ за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и
канализация” ООД – П., както и копия от в-к. СъП. от 02.09.2014 г. /местен
ежедневник/ и от в-к. Новинар от 21.08.2014 г. /централен ежедневник/, където
същите ОУ са публикувани. В тази връзка и съдът достигна до извод, че ОУ на
ищеца са надлежно оповести, валидни и действащи към процесния период.
От справка – извлечение № 17480 се установява, че на
името на лицето А.Й.Ф. е открита партида при ищеца с абонатен номер *** относно имот – апартамент ***, находящ се в
гр. П., ул. Р. Д., бл. 89, вх. А. За периода от 18.11.2015 г. до 17.03.2018 г.
вкл. за имота е начислена сумата от общо 631.10 лева – главница за ползвани ВиК
услуги. Доколкото сумата не е заплатена е начислено и обезщетение за забава за
периода от 07.02.2016 г. до 12.12.2019 г. – в размер на общо 173.57 лева.
От писмо от Община П., дирекция „Местни данъци и
такси” се установява, че за имот – апартамент ***, находящ се в гр. П., ул. Р. Д.,
бл. 89, вх. А няма подадена декларция по чл. 14 от ЗМДТ в общината от А.Й.Ф..
По делото не са представени никакви други документи.
Приета е съдебно икономическа експертиза.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Исковете
са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за предоставени ВиК услуги, за посочения
по-горе имот, за което е издадена заповед № 492/11.02.2020 г. по ч.гр.д. №
857/2020 г. на ПРС за изпълнение на парично
задължение по чл.
410 от ГПК. Издадената заповед за изпълнение
е връчена на длъжника лично като същият е депозирал възражение в срока по чл.
414 от ГПК, което е наложило даване на указания за предявяване на иск в
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният
установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване
съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за предоставяне на ВиК услуги, както и че същият е
изпълнил задължението си за реално доставяне на такива услуги съответно и тяхната
стойност.
Посочената доказателствена тежест е указана изрично на ищеца с доклада по
делото, като в същия на ищеца е указано и че следва да представи доказателства
за обстоятелствата, за които носи доказателствената тежест в процеса. На ищеца
е указано и че не сочи доказателства за съответните обстоятелства и в частност
за обстоятелството ответникът да е собственик/ползвател на
вещноправно основание на процесния имот респ. ползвател на ВиК услуги на
облигационно основание за процесния имот през процесния период.
Съгласно чл. 8 от Наредба № 4
на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните услуги /наричана по-нататък „наредбата”/ получаването на ВиК услуги се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
(собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от
оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. С общите
условия се определят правата и задълженията на оператора и на
потребителите. В срок до 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите имат право да направят
пред съответния оператор заявление, в което да предложат различни условия.
Предложените от потребителите и приети от оператора различни условия се
отразяват в писмени споразумения. При непостигане на споразумение в едномесечен
срок от получаване на заявлението от оператора остават в сила общите условия. В това отношение, облигационната връзка между водоснабдителното дружество
и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството
потребител. Последното е определено в чл. 3, ал. 1, т. 2 от наредбата като
съгласно тази разпоредбата потребител на ВиК услуги е всеки собственик респективно
титуляр на вещно право на ползване или вещно право на строеж на
жилище и нежилищен имот в сграда - етажна собственост.
Следователно отношенията между потребителя и дружеството доставчик на ВиК
услуги възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице
възникне качеството на клиент на ВиК услуги, като не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и
доставчика на услугата.
В
тази връзка достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на ВиК
услуги, съответно, че общите условия са произвели действие.
От
разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата е видно, че потребител на ВиК
услуги е лицето, което получава ВиК услуги и ги използва за собствени нужди
като ползва водоснабдения имот в
качеството си на собственик на същия или по силата на учредено в негова полза вещно
право на ползване или вещно право на строеж върху имота.
В
конкретния случай ответникът по делото изрично е посочил, че оспорва качеството
си на потребител на ВиК услуги като твърди, че нито е собственик/ползвател на
вещноправно основание на процесния имот през процесния период, нито е ползвател
на ВиК услуги на облигационно основание.
По
тези съображения и съдът е указал с доклада по делото на ищеца, че не сочи
доказателства относно обстоятелството ответникът да има качеството потребител
на ВиК услуги относно процесния имот в процесния период. Въпреки това от страна
на ищцовото дружеството не е ангижирано нито едно доказателство в полза на
твърдението му, че ответникът е собственик/вещноправен ползвател на процесния
имот – апартамент ***,
находящ се в гр. П., ул. Р. Д., бл. 89, вх. А.
В тази връзка
единствено от представените извлечения от сметка и адресната регистрация не
може да се приеме за установено, че ответникът има качеството потребител на ВиК
услуги относно процесния имот, предвид направеното от него изрично оспорване на
този факт.
По
тези съображения, доколкото от ангажираните от ищцовото дружество доказателства
не се установи наличие на облигационна връзка между него и ответника досежно
доставка на ВиК услуги за процесния имот, то и предявеният иск за главница
следва да бъде отхвърлен. След като главният иск е неоснователен, то за
неоснователна следва да се приеме и акцесорната претенция за обезщетение за
забава, поради което последната също следва да бъде отхвърлена.
Предвид
извода, че между страните по делото въобще не е налице облигационна връзка през
процесния период относно процесния имот, то и съдът не намира за нужно да
обсъжда останалите доводи на ответната страна. По същите съображения не се налага и обсъждане
на приетата съдебно икономическа експертиза. Възражението за изтекла
погасителна давност не подлежи на обсъждане, доколкото е заявено след срока за
отговор на исковата молба и в тази връзка е преклудирано.
По исканията за разноски на страните:
По
разноските в ч.гр.д. № 857/2020 г. по описа на Пернишкия РС /заповедно
производство/:
Искане за
разноски в това производство са направили и двете страни. С оглед изхода на
делото обаче такива се дължат само на длъжника. Последният претендира разноски
в размер на 350 лева – адвокатски хонорар. Същите са действително извършени,
видно от договор за правна защита и съдействие от 24.02.2020 г. От страна на
ищеца /заявител/ обаче е направено възражение за прекомерност на същото. Предвид
материалния интерес по делото /общо 804.67 лева/ и разпоредбата на чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, същото е
основателно. В тази връзка и претендираните разноски следва да бъдат намалени до 300
лева, които следва да бъдат присъдени изцяло.
По разноските
в гр.д. № 2381/2020 г. по описа на Пернишкия РС /исково производство/:
Ищцовото
дружество претендира разноски – за държавна такса, адвокатско възнаграждение и
депозит за експертиза, но предвид изхода на производството такива не му се
дължат.
Ответникът претендира
разноски в размер на 800 лева – адвокатски хонорар. Посочените
разноски са действително извършени, видно от договор за правна защита и съдействие
от 07.08.2020 г. От ищцовата страна обаче е направено възражение за
прекомерност на същите, което е основателно. Посоченият извод следва от обстоятелството,
че съгласно действащата към сключването на
договора – 07.08.2020 г.
нормативна уредба, а именно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвид материалния
интерес по делото адвокатският хонорар възлиза на 300 лева. В тази връзка и
предвид фактическата и правна сложност на делото претендираните разноски следва
да бъдат намалени на 300 лева, които подлежат на присъждане изцяло. Изводът за
наличие на прекомерност не се променя и от факта, че по делото формално са
предявени два иска – за главница и обезщетение за забава. Посоченият следва от
обстоятелството, че процесните вземания принципно произтичат от едни и същи
юридически факти, а исковете целят удовлетворяване на един интерес.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Водоснабдяване и канализация“ ООД
гр. П., с ЕИК: ********* и със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. С. №
11 срещу А.Й.Ф., с ЕГН: ********** и адрес: ***, установителни искове за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от общо 804.67 лева, представляваща стойността на
доставена, отведена и пречистена, но незаплатена вода за имот – апартамент ***,
находящ се в гр. П., ул. Р. Д., бл. 89, вх. А, от които главница в размер на
631.10 лева за периода от 18.11.2015 г. до 17.03.2018 г. вкл, и 173.57 лева –
обезщетение за забава за периода от 07.02.2016 г. до 12.12.2019 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 10.02.2020 г. до окончателното плащане на сумата, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 857/2020 г. по описа на Пернишкия РС.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване
и канализация“ ООД гр. П., с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК на А.Й.Ф., с ЕГН: ********** сумата от общо 300 лева – разноски за адвокат в
производството по ч.гр.д. № 857/2020 г. по описа на Пернишкия РС и сумата от общо
300 лева, представляваща разноски за
адвокат в настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на
решението, изисканото ч. гр. д. № 857 по
описа за 2020 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.