Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр. София, 06.11.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийски окръжен съд, търговско отделение, ІІІ-ти състав, в публично заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ

 

при секретаря Юлиана Божилова и в присъствието на прокурора …………………., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 5 по описа за 2018 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

„З.к. „Л.И.” АД, ЕИК е предявил срещу С.И.С. ***, с ЕГН **********, обективно съединени искове с правно основание чл.500, ал.1, т.1, предл.1-во и ал.2 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД :

1. за заплащане на сумата от 120 000 лева, съставляваща заплатени от застрахователя застрахователни обезщетения на В.А.Г. с ЕГН ********** в размер на 60 000 лева и на Г.А.М. с ЕГН ********** в размер на 60 000 лева по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите със застрахователна полица № 223099642866, валидна от 10.12.2009 год. до 09.12.2010 год., сключена с ищеца, за причинени им неимуществени вреди вследствие смъртта на тяхната майка Р.Г.М., причинена при ПТП, настъпило на 27.06.2010 год. на първокласен път 1-6, на Сарански баир, местността „Скалата“, при управление от С.И.С. на лек автомобил „Джип Чероки“, с ДК № РА 1279 ВА, след употреба на алкохол с концентрация в кръвта от 1.63 на хиляда – над допустимата по закон норма и без да притежава правоспособност за управление за тази категория моторно превозно средство,

ведно със законната лихва върху сумата от 120 000 лева, считано от 05.01.2018 год., предявяване на иска, до окончателното й изплащане и

            2. за заплащане на сумата от 36 600.53 лева, съставляваща мораторна лихва върху главницата от 120 000 лева за периода от 06.01.2015 год. до 05.01.2018 год.

Претендират се и направените по делото разноски и присъждане на възнаграждение по реда на чл.78, ал.8 от ГПК за представителство от юрисконсулт.

Ищецът твърди, че с влязла в законна сила присъда № 28/27.10.2011 год. на Софийски окръжен съд, постановена по НОХД № 137/2011 год., ответникът е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.4 във вр. с ал.3, б.„б”, предл.1-во във вр. с ал.1 във вр. с чл.342, ал.1, предл.1-во от НК – за това, че на 27.06.2010 год., около 18.40 часа, на първокласен път 1-6, на Сарански баир, местността „Скалата“, при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил „Джип Чероки“ с ДК № PA 12 79 ВA, е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.16, ал.1, т.1 и чл.150 от ЗДП и по непредпазливост е причинил смъртта на Р.Г.М. с ЕГН ********** и телесни повреди на повече от едно лице, като деянието е извършено в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта от 1.63 на хиляда.

Твърди се, че с горната присъда е прието, че подсъдимият С.И.С. е управлявал лекия автомобил „Джип Чероки“ без да притежава правоспособност за управление за тази категория моторно превозно средство.

Твърди се, че за лекия автомобил „Джип Чероки“, с ДК № РА 1279 ВА, управляван от ответника при горното ПТП, е била сключена с ищеца застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите със застрахователна полица № 223099642866, валидна от 10.12.2009 год. до 09.12.2010 год. – вкл. към датата на ПТП, 27.06.2010 год.

            Твърди се, че В.А.Г. с ЕГН ********** и Г.А.М. с ЕГН ********** са законни наследници – дъщеря и син на починалата при ПТП Р.Г.М., които са предявили претенции за заплащане на застрахователни обезщетения пред ЗК „Л” АД със заявление вх. № Г-1155/10.05.2013 год., въз основа на което е била образувана застрахователна преписка № 0000-5500-13-0605.

Твърди се, че по застрахователната преписка претенциите на наследниците на починалата са били приети за основателни и са били сключени споразумения № 357/22.05.2013 год. и № 358/22.05.2013 год., въз основа на които на всеки от двамата е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 60 000 лева. Сумите са били изплатени по банков път на заявителите, както следва – на 21.06.2013 год. на В.А.Г. и на 03.07.2013 год. на Г.А.М. Горното поражда за ищеца правото на регрес – за заплащане от ответника на заплатените обезщетения в общ размер на 120 000 лева на осн. чл.500, ал.1, т.1, предл.1-во и ал.2 от КЗ.

Претендира се и мораторна лихва върху главницата от 120 000 лева за периода от 06.01.2015 год. до 05.01.2018 год. /три години преди завеждане на и.м./, която ищецът изчислява на 36 600.53 лева; не се твърди на ответника да е изпращана покана за плащане на горното задължение по правилата на чл.84, ал.2 от ЗЗД.

С определение от 06.12.2018 год. съдът е назначил на осн. чл.47, ал.6 от ГПК адв. П.К.Д. от САК за особен представител на ответника С.И.С. и е разпоредил връчването на същия на преписи от исковата молба,  приложенията към нея и уточняващите молби на ищеца.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК особеният представител е подал писмен отговор, с който е оспорил иска по основание и размер, взел е становище по обстоятелствата, на които се основава и е направил възражения срещу тях.

С отговора се сочи, че ищецът не установява плащането на застрахователните обезщетения в полза на наследниците на починалата Р.Г.М., както и наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ЗК „Л“ АД за лекия автомобил „Джип Чероки“, с ДК № РА 1279 ВА, собственост на К.Н.К.. Сочи се и че предявеният иск е прекомерно завишен, доколкото от доказателствата по делото се установява наличието на съпричиняване, което е следвало да редуцира размера на заплатените обезщетения на наследниците.

Твърди се, че водачът на лекия автомобил „Алфа Ромео 146“, с ДК № СО 1798 АК, в който е пътувала Р.Г.М. – Г.А.М., е управлявал същия с несъобразена с пътните условия скорост, нарушил е правилата за движение по пътищата, не се е съобразил с пътната обстановка и със знаците, както и че е управлявал МПС под въздействието на алкохол, наркотични и упойващи вещества. Сочи се, че Георги Медаров е управлявал лекия автомобил при ПТП с концентрация на алкохол в кръвта от 0.63 на хиляда.

Сочи се, че не са събрани доказателства за здравословното състояние на водача на лекия автомобил „Алфа Ромео“ Г.М., дали е страдал от медицински проблеми и приемал ли е лекарствени средства, които да са му оказали влияние по време на управлението на лекия автомобил; на същия не е бил извършен тест за наличие на наркотични вещества в организма му.

Сочи се, че по делото не са представени доказателства, че управляваният от М. по време на ПТП лек автомобил е бил технически изправен, както и за броя на пътниците в автомобила при ПТП. Поради всичко изложено се твърди, че Г.А.М. при управление на МПС е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.5, ал.1, т.1 и т.3, чл.20, ал.2 и чл.150 от ЗДП, с което е съпричинил настъпилия вредоносен резултат. Отделно се сочи, че починалата също е съпричинила този резултат, доколкото при ПТП е пътувала в автомобила без поставен обезопасителен колан.

С отговора се прави и възражение за изтекла погасителна давност без да се конкретизира по отношение на коя от двете искови претенции.

            Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

 

            От изисканото и приложено към настоящото дело НОХД № 137/2011 год. на Софийски окръжен съд се установява, че с влязла в сила на 05.03.2013 год. присъда № 28/27.10.2011 год. настоящият ответник С.И.С. с ЕГН ********** е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.4 във вр. с ал.3, б.„б”, предл.1-во във вр. с ал.1 във вр. с чл.342, ал.1, предл.1-во от НК – за това, че на 27.06.2010 год., около 18.40 часа, на първокласен път 1-6, на Сарански баир, местността „Скалата“, при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил „Джип Чероки“ с ДК № PA 12 79 ВA, е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП – „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: когато платното за движение има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне“ и чл.150 от ЗДвП – „Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач“ и по непредпазливост е причинил смъртта на Р.Г.М. с ЕГН ********** и телесни повреди на повече от едно лице, като деянието е извършено в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта от 1.63 на хиляда, поради което и на основание чл.343, ал.4 във вр. с ал.3, б.„б”, предл.1-во във вр. с ал.1 във вр. с чл.342, ал.1, предл.1-во и чл.54, ал.1 от НК е бил осъден на лишаване от свобода за срок от шест години.

Видно от диспозитива и мотивите на присъдата на наказателния съд, обвързващ с оглед разпоредбата на чл.300 от ГПК настоящия, разглеждащ гражданските последици от деянието – относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновност на дееца, прието е, че на 27.06.2010 год. К.Н.К. и С.И.С. пътували с лек автомобил „Джип Чероки“ с ДК № PA 12 79 ВA, управляван от С., по първокласен път 1-6, на Сарански баир, местността „Скалата“ – в участъка между селата Саранци и Долно Камарци; подсъдимият С. управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта си 1.63 на хиляда и нямал издадено свидетелство за управление на МПС.

По същото време и на същото място, но в обратна посока, се движил лек автомобил „Алфа Ромео 146” с ДК № СО 1798 АК, управляван от Г.А.М., в който пътували Н.К.Г.в, М. С.Ц. и Р.Г.М. – последната на задна седалка, вдясно.

Около 18.40 часа, движейки се със скорост от около 50 км/ч, автомобилът, управляван от подсъдимия, навлязъл в лентата за насрещно движение и непосредствено след излизане от завоя с  челната си дясна част се ударил в челната част на движещия се в същата лента, но в обратна посока л.а. „Алфа Ромео”. Ударът между двата автомобила настъпил изцяло в пътната лента за движение на л.а. „Алфа Ромео”.

При настъпилото пътнотранспортно произшествие е починала на място пътуващата на задната седалка в л.а. „Алфа Ромео” Р.Г.М., на 58 години и били причинени телесни повреди на пътуващите в същия автомобил М.С. Ц., на 13 години, Г.А.М., на 35 години и Николай Красимиров Глигов, на 28 години.

Видно от представеното с и.м. удостоверение за наследници на Р.Г.М. /л.97-98 от делото/, В.А.Г. с ЕГН ********** и Г.А.М. с ЕГН ********** са нейни законни наследници – дъщеря и син.

От представената с молба на ищеца от 10.07.2019 год. застрахователна полица № 223099642866 за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите /л.210 от делото/, се установява, че същата е била сключена със „З.к. „Л.И.” АД, ЕИК за лек автомобил „Джип Чероки“, с ДК № РА 1279 ВА и е била валидна от 10.12.2009 год. до 09.12.2010 год., т.е. към датата на ПТП, 27.06.2010 год.

От показанията на разпитания по делото свидетел К.Н.К., пътникът в л.а. „Джип Чероки“, се установява, че същият няма впечатления след катастрофата дали пътуващите в л.а. „Алфа Ромео“, включително починалата Р.М., са били с поставени предпазни колани – в отговор на въпроси на особения представител на ответника във връзка с възражението за съпричиняване.

От заключението по назначената по искане на особения представител на ответника комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, неоспорено от страните, се установява, че при така констатирания от експертизата механизъм на ПТП, независимо дали пътникът в лекия автомобил „Алфа Ромео“ Роза Георгиева Медарова е била със или без поставен предпазен колан, леталният изход и в двата случая е бил непредотвратим.

От представените с и.м. две споразумения, сключени между ЗК „Л” АД, В.А.Г. и на Г.А.М. – № 358/22.05.2013 год. и № 357/22.05.2013 год., се установява, че застрахователят и наследниците на Р.Г.М. са постигнали съгласие за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на по 60 000 лева за всеки наследник за причинените неимуществени вреди вследствие смъртта на майка им, настъпила при описаното ПТП. Горните суми са били заплатени по банков път, както следва : на 21.06.2013 год. на В.А.Г. и на 03.07.2013 год. на Г.А.М., видно от представените платежни нареждания /л.99 и 100 от делото/.

От неоспореното от страните заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че банковите сметки на Г. и М. са били заверени със суми в размер на по 60 000 лева, наредени с горните платежни нареждания от ЗК „Л” АД, съотв. на 24.06.2013 год. и на 04.07.2013 год.

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи :

 

Съгласно разпоредбите на чл.500, ал.1, т.1, предл.1-во и ал.2 от КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато водачът е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма и когато е управлявал МПС без да притежава правоспособност за управление на съответната категория.

В настоящия случай с оглед приложението на разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила на 05.03.2013 год. присъда № 28/27.10.2011 год., постановена по НОХД № 137/2011 год. на Софийски окръжен съд, с което настоящият ответник С.И.С. е бил признат за виновен в извършване на престъплението по чл.343, ал.4 във вр. с ал.3, б.„б”, предл.1-во във вр. с ал.1 във вр. с чл.342, ал.1, предл.1-во от НК – деликтът, последиците от който са предмет на настоящия иск, обвързва съда, разглеждащ гражданските последици от деянието – относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновност на дееца. От горното следва, че настоящият съд е обвързан с констатациите в присъдата на наказателния, че : първо, ответникът към момента на ПТП е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, а именно – с концентрация на алкохол в кръвта си 1.63 на хиляда; второ,  че е управлявал МПС без да притежава правоспособност за управление на съответната категория; трето, че при управление на МПС – лек автомобил „Джип Чероки“, с ДК № РА 1279 ВА, е причинил по непредпазливост смъртта на Р. Г.М.

Доколкото по делото бе установено, че към момента на ПТП, 27.06.2010 год., за автомобила, управляван от ответника, е била налице сключена със „Л” АД със застрахователна полица № 223099642866 застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, валидна от 10.12.2009 год. до 09.12.2010 год., то горното ангажира отговорността на ищеца за заплащане на обезщетения на наследниците на починалата Роза Георгиева Медарова неимуществени вреди, а при заплащане на такива за застрахователя възниква правото на регрес към виновния водач.

Съдът не следва да обсъжда възражението на особения представител на ответника за липса на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, тъй като автомобилът „Джип Чероки“, с ДК № РА 1279 ВА не бил „заснет“; възражението е без всякаква връзка със спора.

Установено бе и че между наследниците на Р.Г.М. и ищеца са били сключени споразумения за заплащане на застрахователни обезщетения в размер на по 60 000 лева на В.А.Г. и на Г.А.М. за причинените им неимуществени вреди вследствие смъртта на майка им, както и че горните суми са били заплатени на наследниците, като банковите им сметки са били заверени съотв. на 24.06.2013 год. и на 04.07.2013 год. От горните две дати възниква правото на регрес за застрахователя за връщане на сумите от виновния водач, като от този момент започва да тече и общата 5-годишна погасителна давност за вземанията – която не е изтекла към момента на предявяване на исковете, 05.01.2018 год. – въз връзка с неконкретизираното възражение за изтекла давност по отговора на особения представител.

По отношение на размера на платените обезщетения – съдът намира, че същите са в размер около и под средния, определян по реда на чл.52 от ЗЗД от  съдилищата размер на обезщетенията за неимуществени вреди – душевни болки и страдания, търпени поради смъртта на близък – установен в практиката към момента на деликта, 27.06.2010 год. В случая обезщетенията са били изплатени на лица от най-близкия кръг наследници на починалата – син и дъщеря, а и по делото не бяха събрани никакви доказателства във връзка с твърдяното от особения представител съпричиняване на вредоносния резултат от действията, респ. бездействията на починалата или от трети лица, налагащо редуциране на застрахователното обезщетение. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействие на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за появата на вредоносния резултат, като е създало условия за настъпването му или го е улеснило; в горния смисъл е и трайната практика на ВКС, изразена както в ППВС № 17/1963 год., така и в решения № 99/08.10.2013 год. на ВКС по т.д. № 44/2012 год., II т.о., ТК, № 206/12.03.2010 год. по т.д. № 35/2009 год. на II т.о., № 59/10.06.2011 год. по т.д. № 286/2011 год. на I т.о. и № 98/24.06.2013 год. по т.д. № 596/2012 год.

От изложеното следва, че при наличието на всички елементи на фактическия състав както на чл.500, ал.1, т.1, предл.1-во от КЗ, така и на чл.500, ал.2 от КЗ, ответникът носи регресна отговорност към застрахователя за платените от него застрахователни обезщетения по застрахователна преписка № 0000-5500-13-0605 на В.А.Г.а и на Г.А.М. – в общ размер на 120 000 лева, поради което съдът следва да го осъди да заплати тази сума на ищеца, ведно със законната лихва, считано от 05.01.2018 год., предявяване на иска, до окончателното й изплащане.

Предявеният обективно съединен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД – за заплащане на мораторна лихва в размер на 36 600.53 лева върху главницата от 120 000 лева за периода от 06.01.2015 год. до 05.01.2018 год., е неоснователен и следва да се отхвърли – ищецът не ангажира доказателства, че ответникът е изпаднал в забава на плащането на главницата преди предявяване на настоящия иск, като не сочи да е изпращал покана за плащане до ответника по чл.84, ал.2 от ЗЗД. При регресния иск правата на суброгиралия се са обусловени от направеното плащане, поради което за поставяне на длъжника в забава е необходима покана за изпълнение – решение № 18/22.03.2017 год. на ВКС по т.д. № 1935/2015 год., II т.о.

 

По отношение на разноските :

Тъй като в хода на производството по делото са била направени на осн. чл.83, ал.3 във вр. с чл.83, ал.1, т.5 от ГПК разноски от бюджета на съда в размер на 680 лева – възнаграждения на в.л. КСМАТЕ и за призоваване на свидетел – по исканията на особения представител на ответника, то ответникът следва да се осъди да заплати горните суми по сметка на Софийски окръжен съд.

В хода на производството по делото ищецът е направил разноски в размер на 11 226.03 лева, от които 6 264.02 лева – платена държавна такса с 3 вносни бележки /л.7, 118 и 123/, внесен депозит за особен представител на ответника в размер на 4 662.01 лева и 300 лева – внесен депозит за възнаграждение на вещо лице по назначената ССЕ. Тъй като ищецът е представляван по делото от юрисконсулт, дължимото му на осн. чл.78, ал.8 от ГПК възнаграждение, определено съобр. чл.37 от ЗПП, който препраща към разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, е в максималния размер от Наредбата – 300 лева, което в случая следва да бъде увеличено по реда на чл.25, ал.2 с 50 на сто, доколкото материалният интерес е над 10 000 лева, т.е. така определеното от съда възнаграждение е в размер на 450 лева. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.1 и 8 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца сумата от 8 947.12 лева, съставляваща направени по делото разноски и възнаграждение за представителство от юрисконсулт съразмерно с уважената част от исковете.

            Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ОСЪЖДА на осн. чл.500, ал.1, т.1, предл.1-во и ал.2 от КЗ С.И.С. ***, с ЕГН **********, да заплати на „З.к. „Л.И.” АД, ЕИК сумата от 120 000 лева /сто и двадесет хиляди лв./, съставляваща заплатени от застрахователя застрахователни обезщетения на В.А.Г. с ЕГН ********** в размер на 60 000 лева и на Г.А.М. с ЕГН ********** в размер на 60 000 лева по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите със застрахователна полица № 223099642866, валидна от 10.12.2009 год. до 09.12.2010 год., сключена с ищеца, за причинени им неимуществени вреди вследствие смъртта на тяхната майка Р.Г.М., причинена при ПТП, настъпило на 27.06.2010 год. на първокласен път 1-6, на Сарански баир, местността „Скалата“, при управление от С.И.С. на лек автомобил „Джип Чероки“, с ДК № РА 1279 ВА, след употреба на алкохол с концентрация в кръвта от 1.63 на хиляда – над допустимата по закон норма и без да притежава правоспособност за управление за тази категория моторно превозно средство, ведно със законната лихва върху сумата от 120 000 лева, считано от 05.01.2018 год. до окончателното й изплащане.

            ОТХВЪРЛЯ предявения от „З.к. „Л.И.” АД, ЕИК срещу С.И.С. ***, с ЕГН **********, иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 36 600.53 лева /тридесет и шест хиляди и шестстотин лв. и петдесет и три ст./, съставляваща мораторна лихва върху главницата от 120 000 лева за периода от 06.01.2015 год. до 05.01.2018 год.

ОСЪЖДА С.И.С. ***, с ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 680 лева /шестстотин и осемдесет лв./, съставляваща направени на осн. чл.83, ал.3 във вр. с чл.83, ал.1, т.5 от ГПК разноски от бюджета на съда.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК С.И.С. от с. К., Софийска област, с ЕГН **********, да заплати на „З.к. „Л.И.” АД, ЕИК сумата от 8 947.12 лева /осем хиляди деветстотин четиридесет и седем лв. и дванадесет ст./, съставляваща направени по делото разноски и възнаграждение за представителство от юрисконсулт съразмерно с уважената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ :