РЕШЕНИЕ
№ 1124
гр. Пловдив, 02.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Таня Г. Ангелова
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20215330113144 по описа за 2021 година
Предявени са от М. П. Ц., ЕГН ********** против „Вива Кредит” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Люлин, ж.к. Люлин №
7, бул. „Джавахарлал Перу” № 28, бл. АТЦ „Силвър център”, ет. 2, офис 73 Г,
представлявано от управителя Д. С. Д., положителни установителни искове за
признаване за установено, че клаузите на раздел III, чл. 4.3. от сключения между
страните договор за паричен заем № ****** г., с които са договорени суми в размер на
1469,10 лв. – такса за експресно разглеждане на документи и 979,35 лв. неустойка са
неравноправни, тъй като противоречат на добрите нрави и на разпоредбите на ЗПК.
В исковата молба се твърди, че на ****г. между страните е сключен договор за
потребителски кредит, като с него са договорени клаузи за суми в размер на 1469,10
лв. – такса за експресно разглеждане на документи и 979,35 лв. неустойка, който са
недействителни
Ответникът „Вива Кредит” ООД депозира писмен отговор, с който признава
сключването на довора и съдържанието на оспорените клаузи, но възразява за
отхвърляне на предявените искове, с подробно развити съображения.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
предявените искове за процесуално допустими и основателни, по следните
съображения:
Не се спори, че на ****г. между страните е сключен договор за потребителски
кредит за сумата от 2000 лева - главница. Съгласно чл. 8 от договора, заемателят
следва да осигури в срок до три дни, считано от датата на сключване на процесния
договор, едно от двете предвидени обезпечения: физическо лице, отговарящо на
условията, подробно описани в договора или банкова гаранция, като при неизпълнение
1
дължи неустойка в размер на 979,35 лв., която следва да заплаща разсрочено към
месечната погасителна вноска. Предвидена е и такса за експресно разглеждане на
документи в размер на 1469,10 лева, също платима на вноски съобразно месечния
погасителен план.
Съдът приема, че договорените по този начин допълнителни вземания,
представляват, произтичат от неравноправни клаузи. Потребителят е поел задължение
за заплащане на общо две допълнителни такси и неустойки, които съществено са
оскъпили ползвания от него паричен ресурс. Същите по своето естество представляват
скрита възнаградителна лихва, водеща до неоправдано от гледище на закона
обогатяване за заемодателя. Потребителят е поставен в неравностойно положение с
оглед невъзможността да влияе на клаузите на договора. Предвидените в него такси и
неустойки заобикалят изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на
годишния процент на разходите. Преследваната от законодателя цел е потребителят да
не бъде поставен в положение, при което договорът се явява свръх обременителен за
него, като разпоредбата е императивна, в защита на обществен интерес. Въведеното
законодателно ограничение е базирано на това, че потребителят е икономически по-
слабата страна, която не може да влияе на съдържанието и клаузите от договора. Ето
защо и спрямо потребител не може да бъде договорена клауза, която предвижда, че
разходите по кредита, включващи търговската печалба плюс всички останали разходи
ще надвишат 50 процента на годишна от база от стойността на кредита, а в случая това
изискване е нарушено. Главницата по кредита е 2000 лева, платима в срок от 15 месеца.
Сборът от оспорените две вземания е равен на сумата от 2448,45 лева, т.е. дори без да
се добавя размера на възнаградителната лихва, може да се направи извод за нарушение
на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
С оглед изхода на правния спор разноските следва да се понесат от ответника,
който следва да бъде осъден да заплати дължимата по делото държавна такса по сметка
на РС-Пловдив, тъй като ищецът е освободен от държавни такси и разноски.
Държавните такси възлизат на 108,76 лева. Ответникът и сумата от 300 лева по чл. 38
ЗА на процесуалния представител на ищеца.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск на М. П. Ц., ЕГН **********
против „Вива Кредит” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н Люлин, ж.к. Люлин № 7, бул. „Джавахарлал Перу” № 28, бл. АТЦ „Силвър
център”, ет. 2, офис 73 Г, представлявано от управителя Д. С. Д., че клаузите на раздел
III, чл. 4.3 от сключения между страните договор за потребителски заем/кредит №
****** г., с които са договорени суми в размер на 1469,10 лв. – такса за експресно
разглеждане на документи и 979,35 лв. неустойка, са неравноправни (нищожни).
ОСЪЖДА „Вива Кредит” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Люлин, ж.к. Люлин № 7, бул. „Джавахарлал Перу” № 28, бл.
АТЦ „Силвър център”, ет. 2, офис 73 Г да заплати по сметка на РС-Пловдив сумата от
108,76 (сто и осем лева и 76 ст.) лева – държавна такса, както и да заплати на
основание чл. 38 ЗА на адвокат М.В. М., ЕГН ********** от АК-Пловдив, сумата от
300 (триста) лева – възнаграждение за осъществената правна защита и съдействие на
ищеца.
2
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
ОС-Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
3