Р Е Ш Е Н И
Е
№ …….
Гр. В. Търново,
16.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Великотърновския районен съд,
първи състав, в публичното заседание на четвърти декември две хиляди и
двадесета година, в състав:
Районен
съдия: Явор Данаилов
при секретаря Милена Радкова, като разгледа докладваното от съдията Данаилов гр.д. № 1360 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр.София, чрез пълномощника си адвокат В.Н., твърди в исковата си молба, че между доверителят му и ответника са били налице облигационни правоотношения по сключен между тях договор за лизинг за ползване на мобилно усторойство. Твърди, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения, обективирани в 2 броя фактури, издадени на 15.01 и 15.02. 2918г., на обща стойност 350.03 лева, от които 215.15 лв. неплатена сума за мобилно устройство и 134.88 лв. неплатени лизингови вноски. Ищецът моли съда да приема за установено съществуването на вземане от ответника за сума в общ размер от 350.03 лева – главница, представляваща сбор от неплатени задължения по договор за лизинг, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на вземането, за които задължения е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 335/2020 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. Ищецът претендира и сторените разноски – разноски по заповедното производство, както и всички направени в настоящото производство.
Ответникът Р.Р.Х., чрез назначения му особен представител, изразява становище за допустимостта на предявения иск, но счита същия за неоснователен и недоказан.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното и прави следните правни изводи:
От представените доказателства се установява, че страните са били в облигационни правоотношения, по повод сключеиня договор за лизинг от 15.09.2017г. Ищецът е предал лизинговата вещ срещу поетото от ответника задължение да заплаща стойността на лизинговите вноски.Ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане на лизинговите вноски, като общо за дължимата сума 134.88 лв. В тежест на ищеца е да докаже размера на неизплатените суми от ответника, а ответника следва да докаже факта, че е изпълнил задълженията. Ответникът не доказва факта на плащане на задълженията при условията на пълно главно доказване. Поради това и съдът приема, че искът за установяване дължимостта на сумата 134.88 лв. е основателен и доказан.
Искът за установяване на вземането на ищеца против ответника за сумата 215.15 лв. е недоказан. Ищецът се позовава на доплънителното споразумение от 15.09.2017г. за търсене на сумата 215.15 лв., като твърдяна разлика между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг. В допълнителното споразумение от 15.09.2017г. в раздел ІV, т.5, е уговорено задължение за потребителя при изтичане на срока, за разликата между цената на устройството без абонамент, съгласно ценова листа на Оператора, и заплатената обща лизингова цена по договора за лизинг. В договора за лизинг от 15.09.2017г. страните са уговорили дължима обща лизингова цена от 201.55 лв., платима на 23 месечни вноски по 6.91 лв., и първоначална вноска от 42.62 лв. Липсва уговорка при неизпълнение на договора лизингополучателят да дължи други суми, освен законната лихва – чл.6, ал.7 от ОУ на договора за лизинг, и неустойка до размера на общата цена, посочена в писмения договор между страните - чл.11, ал.2 от същите ОУ, която е 210.55 лв. Нито в допълнителното споразумение, нито в договора за лизинг е посочена конкретна цена на устройството, дължима при условията на раздел ІV, т.5 от споразумението.
Претенцията си за сумата 215.15 лв. ищецът основава на
сключеното с ответника допълнителното споразумение, в който е включена клаузата,
според която е уговорено задължение за потребителя при изтичане на
срока, да заплати разликата между цената на устройството без абонамент,
съгласно ценова листа на Оператора, и заплатената обща лизингова цена по
договора за лизинг. По своята същност това е
неустойка за разваляне на договора поради виновно неизпълнение на задължения по
него. Съдът приема, че в случая се претендира неустойка с компенсаторен характер
в размер на дължимата разлика в пазарната цена на предоставеното устройство и
преференциалната такава, поради това
същата съответства на очакваните от неизпълнението на поетото задължение вреди.
Установява се, както бе посочено по-горе, че ответникът не е изпълнил поетото
по договора задължение да заплаща ежемесечно дължимите лизингови вноски на ищеца.
Надлежното упражняване на потестативното право за разваляне обаче е елемент от
правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като е
уговорена именно за този етап от развитието на облигационното правоотношение.
Доколкото не е уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване
на правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл.87 ал.2 от ЗЗД.
Писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. По
делото не се твърди и не се установява операторът да е отправял до абоната
писмено предизвестие, с което му предоставя подходящ срок за изпълнение и за
прекратяване на договора. Установяване факта на получаването на писменото
предизвестие от абоната е от значение не само за доказване на основанието, но и
размера на иска. По изложените съображения съдът намира, че ищецът не се е ползвал от правото си да
прекрати договора с ответника, поради което в неговата правна сфера не е
възникнало вземане за неустойка при предсрочно прекратяване на договора за
лизинг.
Поради това и
искът за сумата 215.15 лв. се явява неоснователен и недоказан, и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените разноски - разноски по заповедното производство в общ размер на 119.79 лева съразмерно с уважената част от иска, както разноски в настоящото производство размер на 203.30 лева, също съразмерно с уважения иск.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Р.Р.Х., ЕГН **********, с
постоянен адрес:***, дължи на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, съдебен
адрес:***, сумата от 134.88 лева (сто
тридесет и четири лева и осемдесет и осем ст.), представляваща незаплатени
лизингови вноски по договор за лизинг от 15.9.2017 г., по силата на който на
длъжника е предоставено устройство „Huawei Nova Smart Silver”, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението - 30.1.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 335/2020 г. по описа на
Районен съд – Велико Търново, като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата от 215.15 (двеста и петнадесет лева и
петнадесет ст.) лева, представляваща разликата между цената на предоставено
устройство „Huawei Nova Smart Silver” без абонамент и заплатената при
предоставянето на устройството преференциална цена, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Р.Р.Х., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, дължи на
ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, съдебен адрес:***, сумата от 203.30
лева /двеста и три лева и тридесет стотинки/, представляваща
направените в исковото производство разноски, както и сумата от 119.79 лева /сто и деветнадесет лева и
седемдесет и девет стотинки/, представляваща направените разноски по ЧГД
№335/2020 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.
Районен съдия: