Решение по дело №971/2021 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 54
Дата: 11 март 2022 г. (в сила от 11 март 2022 г.)
Съдия: Христо Николов Христов
Дело: 20214230100971
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Севлиево, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на шестнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело №
20214230100971 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл.
342, ал. 1 вр. чл. 347 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК.
Делото е образувано по искова молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, ж.к. „Младост"
4, Бизнес Парк София, сграда 6 срещу М. ПЛ. П., с ЕГН **********, от гр.
************************************
Ищеца твърди, че между страните били сключени следните договори: 1. Договор за
мобилни услуги № ********* от 23.12.2015 г.; 2. Договор за мобилни услуги № *********
от 10.11.2016 г.; 3. Допълнително споразумение № ********* от 05.02.2018 г. и Договор за
лизинг от 05.02.2018 г. , за мобилен телефонен апарат HUAWEI Р10 Lite Black; 4.
Допълнително споразумение № ********* от 09.08.2018г.. Ответникът не изпълнил свои
парични задължения, начислени му в 5 бр. фактури, издадени в периода февруари 2019 г. -
юни 2019 г.. Ищеца иска признаване на дължимост на следните твърдяни да са му дължими
от ответника суми: 1) 147,76 лв. с вкл. ДДС - задължения за абонаментни такси и цена на
мобилни телефонни услуги, от които: 88,58 лв. на основание Договор за мобилни услуги №
********* от 23.12.2015 г., изм. с Допълнително споразумение № ********* от 05.02.2018г.,
при условията на които се ползва мобилен номер ********** и 59,18 лв. на основание
Договор за мобилни услуги № ********* от 10.11.2016г., изм. с Допълнително
споразумение № ********* от 09.08.2018 г. при условията на които се ползва мобилен
номер **********; 2) 346,16 лв. с вкл. ДДС - задължения за неустойки, от които: 162,46 лв.
поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № ********* от 23.12.2015
г., изм. с Допълнително споразумение № ********* от 05.02.2018г., при условията на които
1
се ползва мобилен номер ********** и 183,70 лв. поради предсрочно прекратяване на
Договор за мобилни услуги № ********* от 10.11.2016г., изм. с Допълнително
споразумение № ********* от 09.08.2018 г. при условията на които се ползва мобилен
номер **********; 3) 199,08 лв. - лизингови вноски по Договор за лизинг от 05.02.2018 г.., с
който се предоставя мобилно устройство HUAWEI Р10 Lite Black, от които: дължими
лизингови вноски в размер на 66,36 лв. и предсрочно изискуеми лизингови вноски в общ
размер на 132,72 лв.; законната лихва върху сумата от 693,00 лв., считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
вземането. Изискуемостта на вземанията на „Теленор България" ЕАД по всяка от фактурите
настъпвала петнадесет дни след издаването й. Поради липсата на действия на ответника,
насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на „Теленор България"
ЕАД било депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Севлиево, въз основа на
което било образувано частно гражданско дело и била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, връчена на длъжника, като последния възразил в законния срок.
Предвид това в изпълнение на указанията на Районен съд - Севлиево и в законоустановения
срок била предявена исковата молба. С оглед гореизложеното, моли да бъде постановено
решение, с което да се приеме за установено наличието на вземанията по издадената заповед
за изпълнение на парично задължение, против длъжника - ответник за горните суми, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата,
ответника не е подал писмен отговор на исковете. В първото съдебно заседание по делото не
се е явил негов представител и не е направено искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие. Последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа, неявяване в
съдебно заседание и неупражняване на процесуални права са указани на ответника с
връчване на препис от определението по чл. 140 ГПК, с призовката за първото съдебно
заседание.
В хода на производството ищеца е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение по реда на чл. 238 ГПК.
С оглед представените доказателства, съдът намира, че исковете са вероятно
основателни.
Поради това съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК и
следва да се постанови неприсъствено решение.
С оглед изхода на делото и направено от ищеца искане в този смисъл, ответникът
следва да бъде осъден да му заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, направените съдебни
разноски. Предвид тълкуванието дадено от ВКС в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС, съдът намира, че следва да се
произнесе в настоящото производство с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските както по исковото производство, така и по заповедното производство. Със
2
заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е разпоредено ответника -
длъжник да заплати на ищеца - заявител заявените суми в цялост, както и разноски – за
платена държавна такса в размер на 25,00 лева и за платено адвокатско възнаграждение, в
размер на 360,00 лева. По настоящото исково производство се претендират разноски, като е
платена държавна такса в размер на 125,00 лева, платено е и адвокатско възнаграждение, в
размер на 360,00 лева. Предявените искове са уважени изцяло, поради което е налице
основание за присъждане на претендираните разноски за заплатени държавни такси и
адвокатско възнаграждение по двете производства.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 342, ал. 1 вр. чл. 347 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2
ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, ж.к. „Младост" 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, съществуват парични вземания, за следната сума: 693,00 лева,
представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура № **********/15.02.2019
г., фактура № **********/15.03.2019 г., фактура № **********/15.04.2019 г., фактура №
**********/15.05.2019 г., фактура № **********/15.06.2019 г., включваща следните суми, а
именно: 1) 147,76 лв. с вкл. ДДС - задължения за абонаментни такси и цена на мобилни
телефонни услуги, от които: 88,58 лв. на основание Договор за мобилни услуги №
********* от 23.12.2015 г., изм. с Допълнително споразумение № ********* от 05.02.2018г.,
при условията на които се ползва мобилен номер ********** и 59,18 лв. на основание
Договор за мобилни услуги № ********* от 10.11.2016г., изм. с Допълнително
споразумение № ********* от 09.08.2018 г. при условията на които се ползва мобилен
номер **********; 2) 346,16 лв. с вкл. ДДС - задължения за неустойки, от които: 162,46 лв.
поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № ********* от 23.12.2015
г., изм. с Допълнително споразумение № ********* от 05.02.2018г., при условията на които
се ползва мобилен номер ********** и 183,70 лв. поради предсрочно прекратяване на
Договор за мобилни услуги № ********* от 10.11.2016г., изм. с Допълнително
споразумение № ********* от 09.08.2018 г. при условията на които се ползва мобилен
номер **********; 3) 199,08 лв. - лизингови вноски по Договор за лизинг от 05.02.2018 г.., с
който се предоставя мобилно устройство HUAWEI Р10 Lite Black, от които: дължими
лизингови вноски в размер на 66,36 лв. и предсрочно изискуеми лизингови вноски в общ
размер на 132,72 лв.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2021 г.
до окончателното й изплащане, към длъжника М. ПЛ. П., с ЕГН **********, от гр.
************************************ за които вземания е издадена заповед №
363/01.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело №
691/2021 година по описа на РС – Севлиево.
3
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М. ПЛ. П., с ЕГН **********, от гр.
************************************ да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, ж.к.
„Младост" 4, Бизнес Парк София, сграда 6, направените по гр. д. № 971/2021 г. по описа на
Районен съд – Севлиево разноски в размер на: за платена държавна такса – 125,00 лева и за
платено адвокатско възнаграждение – 360,00 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М. ПЛ. П., с ЕГН **********, от гр.
************************************ да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, ж.к.
„Младост" 4, Бизнес Парк София, сграда 6, направените по ч. гр. д. № 691/2021 г. по описа
на Районен съд – Севлиево разноски в размер на: за платена държавна такса – 25,00 лева и за
платено адвокатско възнаграждение – 360,00 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Да се връчат на страните преписи от решението.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
4