Решение по дело №1095/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Производството е образувано по касационна жалба на Е. С. К., [ЕГН], подадена чрез процесуалния му представител адв. Т. Д. срещу Решение № 35 от 21.03.2024 г., постановено по АНД № 20235320200619/2023 г. по описа на Районен съд - [община], I н.с., с което е потвърдено Наказателно постановление № 11-01-472/2022 от 12.04.2023г., издадено от Директора на агенция за държавна финансова инспекция – [област] за наложено на Е. С. К. на основание чл. 32, ал. 1 т.1 и чл.35 ал.1 от Закон за държавната финансова инспекция административно наказание „глоба в размер на 200,00 (двеста) лева“ за административно нарушение на чл. 56, ал.1 от Наредба за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите, /приета с ПМС №163 от 29.03.2015 г., обн., ДВ, бр. 51 от 07.07.2015г./. Със същото решение е осъден да заплати разноски в размер на 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Касаторът в подадената жалба счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила при обсъждане на доказателствата и в противоречие с материалноправните разпоредби. Твърди, че районният съд неправилно е преценил, че се касае за осъществено административно нарушение, като описаното според него деяние е несъставомерно. В тази връзка е изложил и съответните съображения, както и за такива за приложението на чл.28 ЗАНН. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение, както и отмяна наказателното постановление. Редовно призован, в съдебно заседание не се явява, не се представлява и не ангажира допълнително становище по същество на спора. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – Директора на Агенция за държавна финансова инспекция – [населено място], с писмено становище по касационната жалба чрез пълномощника си юрк.М. оспорва касационната жалба като неоснователна. В съдебно заседание не се явява, не се представлява. По същество счита първоинстанционното съдебно решение за правилно и законосъобразно с оглед изяснените факти и обстоятелства, поради което моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Контролиращата страна чрез участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място], изразява становище за неоснователност на жалбата, като счита решението на за правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения 14 дневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено, подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, за която е налице и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Районният съд е бил сезиран с жалба, подадена от Е. С. К. срещу процесното наказателно постановление с искане да бъде отменено като незаконосъобразно. Съгласно обстоятелствата, изложени в АУАН по установеното административно нарушение на чл. 56 ал.1 от Наредба за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите, в качеството си на Кмет на О. К. е предоставил субсидия в размер на 4068лв на превозвача „Бул Авто“ ООД за извършване на вътрешноградски пътнически превози по линия №7 от общинската транспортна схема за четвърто тримесечие на 2020г., по Договор №32/01.04.2020г., като е прието, че клаузите по него не отговарят на изискванията на Регламент №1370/2007 и на чл.56 ал.2 от посочената Наредба, свързани с посочване на параметрите, въз основа на които се изчислява субсидията, естеството, обхвата и обема на предоставени изключителни права, механизма на определяне на разходите, размерът на разумната печалба, като изплащането е станало по представени от превозвача справки за финансовите резултати от субсидирания превоз. Първоинстанционният състав е събрал относимите по спора доказателства, касаещи разпит на актосъставителя, свидетеля С. П. Ф.-Е. и приобщени писмени доказателства по преписката и за изпълнение на договор за транспорт, подробно е описал фактическата обстановка по делото. За да потвърди обжалваното пред него НП, районният съд е приел от представените писмени доказателства, че при изяснените обстоятелства се касае за безспорно установено административно нарушение, неговия автор и виновно поведение, като законосъобразно е наложена и съответната санкция, а деянието не съставлява маловажен случай. В тази връзка той приел, че наказващият орган е изяснил законосъобразно всички съотносими обстоятелства.

Решението на съда е неправилно.

Относно наведените в касационната жалба оплаквания по отношение на незаконосъобразност на АУАН и НП относно липсата на осъществено деяние, съдът счита, че същите са основателни. Разпоредбата на чл.56 ал.1 от Наредба за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите определя, че субсидии се предоставят само на превозвачи, с които съответната община има сключени договори, отговарящи на изискванията на Регламент №1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета, като в ал. 2 са определени задължителните условия като съдържание на договорите – 1. параметрите, въз основа на които се изчислява субсидията; 2. естеството, обемът и обхватът на каквито и да било предоставени изключителни права, както и срокът на действие на договора; 3. механизмите за определяне на разходите, които са пряко свързани с предоставянето на услугите, като разходи за персонал, енергия, инфраструктурни такси, поддръжка и ремонт на превозни средства за обществения транспорт, подвижен състав и инсталации, необходими за извършване на услугите за пътнически превоз, както и на частта от непреките разходи, свързани с предоставянето на услугите; 4. механизмите за разпределяне на приходите от продажба на превозни документи, които или могат да останат в оператора на обществени услуги, или да бъдат изплатени на компетентния орган, или да бъдат поделени между тях; 5. размерът на разумната печалба; 6. задължението на кметовете на общините и на превозвачите да осъществяват ефективен контрол по редовността на пътниците по субсидирани линии във вътрешноградския и междуселищния транспорт. Приложението на материалния закон за извършеното от жалбоподателя нарушение изисква при позоваването на тази разпоредба да се направи необходимият анализ относно приложението на посоченият Регламент №1370/2007 за всеки конкретен, отделен случай на сключен договор. Такъв анализ в съставените административни актове липсва. Налице е механично изброяване на разпоредби от регламента и посочване на тяхното място при инкорпорирането им в националното законодателство, което не съставлява анализ за тяхното приложно поле в настоящият случай. Изискванията на чл.57 т.5 ЗАНН, свързан с описание на деянието откъм характеризиращите го от обективна страна признаци касае и начин на осъществяване, като е недопустимо да е налице неустановеност, неяснота или противоречие относно конкретният механизъм на извършване на нарушението в АУАН, а и след това в издаденото въз основа на него НП, тъй като административно наказателното производство е строго формално. Още повече, в чл.4 ал.1 б.в от Регламент №1370/2007 на Европейския парламент и Съвета са поставени изисквания към сключване на обществените поръчки съобразно механизмите за разпределение на разходите, свързани с предоставянето на услугите. Тези разходи могат да включват по-специално разходите за персонал, енергия, инфраструктурни такси, поддръжка и ремонт на превозни средства за обществения транспорт, подвижен състав и инсталации, необходими за извършване на услугите за пътнически превоз, както и фиксирани разходи и подходяща възвръщаемост на капитала. В този смисъл, представеният Договор №32/01.04.2020г между О. К. и Бус Авто“ ООД изцяло препокрива това изискване, като те касаят и справките, по които са изплатени процесните субсидии. В чл.7 ал.1 т.1 от посоченият Договор №32 е посочено, че компенсирането и субсидирането на превозвача в размер на отпуснатите и утвърдени средства от републиканския бюджет става съгласно изискванията на от Наредба за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите, в тази връзка и с посочената разпоредба на чл.56 ал.2 от нея. Ето защо, като не е посочено от наказващият орган в какво следва да се изразява съответното дължимо съответствие на сключения договор №32 с посоченият Регламент №1370/2007, е налице неизпълнение от негова страна на изискванията на чл.57 т.5 ЗАНН да се изложат всички съотносими обстоятелства, което води до незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Допуснатите нарушения на закона са свързани с правото на защита на жалбоподателя и представляват съществен недостатък, който опорочава изцяло производството по ангажиране на административнонаказателната му отговорност. Административнонаказващият орган е следвало да се съобрази с характера и спецификите на съответното деяние и неизпълнението му не може да бъде преодоляно в хода на съдебното производство. След обстоен анализ на процесното НП и на огромния обем от конкретно описаните обстоятелства по самата обществена поръчка и правилата за определяне на субсидии в него, се отличават ограничените от към съдържание мотиви на наказващия орган, които да подкрепят извода му за извършване на вмененото на жалбоподателя нарушение. Мотивите са писмените съображения на наказващия орган, обхващащи преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, въз основа, на които същият е стигнал до своето решение да наложи административно наказание, като накаже безспорно установения нарушител. Затова мотивите следва да бъдат точни и ясни и да дават конкретен отговор защо е извършено нарушение на закона. В случая нарушението, свързано с посочване на конкретен анализ на правната уредба е свързан и с механизма на изпълнителното деяния, дали е действие или бездействие, което в съставените актове не е конкретизирано, а то има значение и във връзка с направеното възражение от жалбоподателя, че не е осъществил вмененото му деяние и е от значение основно за осъществяването му на правото на защита. Именно последното е и критерии за преценка дали допуснатото процесуално нарушение се явява от категорията на съществените, а оттам е и основание за отмяна на наказателното постановление на процесуално основание, без да се излагат доводи по същество. Общите и декларативни формулировки са всъщност привидни мотиви и опорочават административния акт. Последните не могат да заместят комплексната преценка на доказателствата по делото и представляват всъщност липса на мотиви. Липсата на мотиви винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и се явява безспорно основание за отмяна на опороченото НП, което районният съд не е съобразил при постановяването на акта си.

С оглед изложените съображения, съдът намира, че са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, както и постановеното в административното производство наказателно постановление, следва да бъдат отменени.

Предвид изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК разноски се дължат на касатора, който не е направил своевременно искане за тяхното присъждане, поради което съдът не дължи произнасяне по тях.

Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Административен съд – [област]- XXIII състав

РЕШИ :

ОТМЕНЯ Решение № 35 от 21.03.2024 г., постановено по АНД № 20235320200619/2023 г. по описа на Районен съд - [община], I наказателен състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 11-01-472/2022 от 12.04.2023г., издадено от Директора на агенция за държавна финансова инспекция – [област], с което на Е. С. К., [ЕГН], на длъжност Кмет на О. К. за административно нарушение на чл. 56, ал.1 от Наредба за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите, /приета с ПМС №163 от 29.03.2015 г., обн., ДВ, бр. 51 от 07.07.2015г./ е наложено на основание чл. 32, ал. 1 т.1 и чл.35 ал.1 от Закон за държавната финансова инспекция административно наказание „глоба в размер на 200,00 (двеста) лева“.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.