Р Е
Ш Е Н
И Е № 75
гр. Шумен,
27.03.2019 г.
Шуменски окръжен
съд, в публичното
заседание на двадесет
и осми февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Т. Димитрова
2. мл. с. Н.
Цветанкова
при секретаря С.
Методиева, като разгледа докладваното от съдия Т.
Димитрова в.гр.д. № 468 по описа за
2018 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство по чл.258
и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на С.И.Х. и В.М.Х., действащи чрез пълномощника адв. Д. Р. от ШАК, срещу решение № 924/23.10.2018 г. по гр.д. № 1120/2018 г. по описа на ШРС.
Жалбоподателите намират решението за незаконосъобразно и несъответно на събраните по делото доказателства, по съображения, подробно изложени в жалбата им, поради което молят въззивният съд да го отмени изцяло и им присъди разноските за две съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемият И.М.И., действащ чрез пълномощника адв. Д. И. от ШАК депозира отговор на жалбата, в който я оспорва като неоснователна и моли за оставянето й без уважение, както и за осъждане на жалбоподателите да му заплатят извършените във въззивното производство разноски.
Въззивната
жалба е подадена в срок, от и срещу надлежно легитимирани лица, редовна и
допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна,
поради следното: Производството по гр.д. № 1120/2018 г. по описа на ШРС е
образувано по искова молба на въззиваемия срещу жалбоподателите,
в която ищецът е навел твърдения, че заедно със съпругата му са собственици на 84/420 ид.ч. от открит паркинг
на кота 0, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
83510.671.255.4.2, с право на
реално ползване на две паркоместа
№ 8 и № 9, с обща
площ от 25.00 кв.м., с административен адрес: гр. Ш., ул. .....
В целия открит паркинг, с площ от 420.00 кв.м. са обособени общо
10 паркоместа, с право на реално ползване на всяко от
тях. Всички паркоместа са разположени
изцяло в източната част на обекта,
като останалата част от паркинга
е предназначена за осигуряване на достъп до входовете
на останалите самостоятелни обекти, граничещи с открития паркинг, както и за достъп до
обособените паркоместа. Ответниците притежават гараж, който граничи непосредствено
със западната част на процесния
паркинг. От дълго време ответниците
ползват
тази част от паркинга и по-конкретно
мястото пред гаража им за
парко място, като паркират семейните
си автомобили, марка Ауди 80 и Застава ГТ 55, а понякога и автомобили на трети
лица, техни близки, пред вратите
на гаража им. С това си действие ответниците затрудняват
преминаването и маневрирането
при паркиране на личните му
автомобили, както и достъпа до паркоместата
му и до входа на жилищната сграда,
в която живее. Ищецът отправил към ответниците устна покана да
престанат да паркират автомобилите пред гаража си,
но ответникът отказал да изпълни
молбата му. Предвид изложеното, моли съда да
постанови решение, по силата на
което да осъди ответниците
да преустановят неоснователните си действия, с които му пречат да
ползва имота, на който е собственик,
а именно: да не паркират личните
си автомобили върху частта от площта от открит паркинг
на кота 0, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
83510.671.255.4.2, попадащ в сграда
с идентификатор 83510.671.255.4, която част е собственост
на съсобствениците на открития паркинг, служи за преминаване и достъп до
входовете на жилищните сгради, до паркоместата и до
гаражите, равнява се на 295 кв.м. от общо 420 кв.м. и е разположена пред гаража
на ответниците.
Ответниците са оспорили иска като изцяло
неоснователен, навеждайки възражения, че по никакъв начин не са препятствали
достъпа на ищеца до ползваните от него паркоместа,
както и, че същият не е носител на правото на собственост върху идеални части
от процесния открит паркинг, тъй като ги е придобил
от несобственик, а именно от дружество, на което неправомерно е учредено право
на строеж върху общинско място.
Първоинстанционният съд е
квалифицирал иска по чл.109 от ЗС, като с решението си е осъдил ответниците
да преустановят неоснователните си
действия, с които пречат на ищеца да ползва имота, на който е собственик,
представляващ 84/420 ид.ч. от открит паркинг на кота
0, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 83510.671.255.4.2, с право
на реално ползване на две паркоместа № 8 и № 9,
с обща площ от 25.00 кв.м., с административен адрес: гр. Ш., ул. ...., а
именно: да не паркират личните си автомобили, както и други превозни средства
върху открит паркинг на кота 0, целия с площ от 420.00 кв.м., представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 83510.671.255.4.2, попадащ в сграда с
идентификатор 83510.671.255.4, находяща се в гр. Ш., на ул. ...., и по-конкретно да не паркират върху мястото
пред собствения им гараж,
както
и да заплатят на ищеца деловодни разноски в размер
на 450 лева. Решението се обжалва изцяло от ответниците по
иска.
При проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По съществото на правния спор, от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното: Съгласно н.а. № .... г. на нотариус рег. № ..,
въззивемият и Д.С.И.,
за която не се спори, че е негова съпруга, са закупили от „ Прис
„ ООД, гр. Ш. 42/420 ид.ч. и още веднъж 42/420 ид.ч. от открит паркинг на кота 0, представляващ
самостоятелен обект 83510.671.255.4.2., попадащ в сграда № 83510.671.255.4, с
право на реално ползване на паркоместа № 8 и № 9,
всяко с площ от 12.50 кв.м.. Не се спори, че жалбоподателите са собственици на
гараж, за който, от заключението на вещото лице по допуснатата във въззивното производство СТЕ, се установява, че е отразен
вдясно от вх. Б на приложените на л.11 и л.12 от първоинстанционното дело
ситуационни схеми, срещу ползваните от въззиваемия паркоместа. Не се спори и относно факта, че въззиваемият и жалбоподателите са собственици на
самостоятелни обекти в жилищната сграда в режим на ЕС, изградена в поземления
имот.
В първоинстанционното производство жалбоподателите са оспорили правото
на собственост на въззиваемия върху визираните
идеални части от процесния открит паркинг, поради липсата на изрично решение на Общински съвет за
учредяване на право на строеж. От приложените документи се установява, че с
договори за учредяване право на строеж върху недвижим имот – частна общинска
собственост от 02.11.2005 г., вписани в СВ – Ш. на същата дата, Община – Ш. е
учредила на праводателя на въззиваемия
„ Прис „ ООД право на строеж за изграждане на три
секции от жилищна сграда в УПИ І, кв.294 по плана на гр. Ш., идентичен с ПИ с
идентификатор № 83510.671.225 по КК и КР на града. Със Заповед № РД 25 899/26.06.2006 г. на
кмета на общината на дружеството е учредено право на строеж с РЗП 2 488.49
кв.м., в това число 447.02 кв.м. за подземни гаражи към жилищни сгради, които
следва да се изградят в ПИ с идентификатор № 83510.671.255 по КК и КР гр. Ш., във
връзка с което на 28.06.2006 г. е сключен анекс към договорите за учредяване право
на строеж от 02.11.2005 г.. На 13.05.2008 г. е издадено разрешение за ползване
на изградените в имота жилищни сгради и обособените паркоместа.
Учредяването правото на строеж, предмет на анекса от 28.06.2006 г. е в съответствие с действащата към този момент Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество,
приета с решение № 374 от 15.04.2005 г., изм. и доп. с решение № 868 от
21.12.2006 г., отм. с решение № 224 от 08.10.2008 г. на Общински съвет – Ш., вр. чл.8, ал.2 от ЗОбС, в
редакцията й от ДВ, бр.69/1999 г.. Съгласно чл.37 и чл.38 от цитираната Наредба,
когато с одобрения архитектурен проект, спечелилият търга или конкурса участник
докаже по-голяма разгъната застроена площ от определената по ал.1, за разликата
в квадратурата, кметът издава заповед и сключва анекс към договора за
учредяване на допълнително право на строеж. В този случай, цената се определя
или пропорционално на достигнатата тръжна цена или с експертна оценка. В
индивидуални урегулирани поземлени имоти – общинска собственост, когато
предвижданията на действащия подробен устройствен план допускат определяне на
допълващо застрояване с предназначение за гаражи и други второстепенни
постройки, правото на строеж за тях се учредява от кмета, без търг или конкурс
на собствениците на сградите на основното застрояване. Ето защо, съдът приема,
че въззиваемият е придобил съответните идеални части
от открития паркинг и отредените му за ползване паркоместа
от собственик и въз основа на годно основание.
Видно от отразеното на ситуационната схема,
приложена на л.12 от първоинстанционното дело, откритият паркинг е ситуиран между блоковите секции, изградени в поземления
имот и съдържа общо 10 паркоместа, разположени в права линия в южната част на имота.
Входът за паркинга е от североизточната страна, като е отделен с автоматична
бариера. Паркоместата са разпределени за реално
ползване между собствениците на индивидуални обекти в изградената в имота
жилищна сграда от три секции, по силата на сключените с инвеститора договори за
покупко-продажба. Паркоместата, предоставени за
ползване на въззиваемия са разположени в дъното,
погледнато от входа на паркинга, в югозападната му част. От заключението на
вещото лице по допуснатата във въззивното
производство СТЕ и отговорите на експерта на въпроси, зададени от страните,
отразени в протокол от 28.02.2019 г., се изяснява, че дълбочината на всяко от паркоместата на въззиваемия е 6
метра. Разстоянието между тях и гаража на жалбоподателите е 8.65 метра. Необходимото
разстояние за паркиране на паркоместата на въззиваемия,
заедно с широчината за маневриране е 11 метра, като на място е измерено
разстояние от 14.65 метра. При това положение, в хипотезата, при която всички паркоместа са заети, жалбоподателите биха могли да паркират
пред гаража си успоредно или
перпендикулярно, но в мислена ивица с ширина не по-голяма от 3.65 м., т.е.
малък автомобил, без това да препятства достъпа до паркоместата.
При перпендикулярно паркиране на по-голям автомобил пред гаража на жалбоподателите
достъпът до паркоместата би бил затруднен. От съвкупната
преценка на показанията на разпитаните в първоинстанционното
производство свидетели Н. и Петров, се изяснява, че жалбоподателите регулярно
са паркирали леките си автомобили пред собствения им гараж. Първият свидетел
твърди, че паркирането е засягало пътеката за пешеходци пред вход Б, както и зоната
за маневриране на открития паркинг, в часовете между 16.00 и 8.00 часа на
следващия ден, както и в събота и неделя, като дори е имало случай, при който
една от живущите е ударила с автомобила си автомобила на жалбоподателите при
излизане на заден ход от паркинга. Вторият свидетел твърди, че жалбоподателят е
паркирал пред гаража си като оставял разстояние между вратата му и автомобила
от около 1.50 метра, за да могат да преминават пешеходци, както и, че, според
него , паркирането не създавало пречка за достъп
до паркоместата. Първият свидетел сочи, че
паркираните от жалбоподателите автомобили са били „ Ауди „ и „ Застава „. От
показанията на свидетелите не става ясно какъв е бил начинът на паркиране на
автомобилите на жалбоподателите – успоредно или перпендикулярно. Въззиваемият заявява, че, в някои от случаите, в зависимост
от това как е паркиран автомобила от жалбоподателите пред гаража им, може да
достигне до ползваните от него паркоместа с повече
маневри, но в други случаи, особено при зимни условия, това е невъзможно.
Свидетелят Н. потвърждава, че, когато има сняг, паркираните пред гаража на
жалбоподателите автомобили препятстват движението на живущите в блока и на техните
автомобили.
С оглед на така
установените факти, съдът достига до следните правни изводи: Съгласно чл.109 от
ЗС, собственикът на имот може да иска прекратяване на всяко неоснователно
действие, което му пречи да упражнява своето право. Искът по чл.109 от ЗС е вещен иск,
предоставен на собственика за защита на притежаваните от него вещни права и техния
обект от неоснователни действия, с които се пречи, ограничава или смущава
спокойното ползване на имота. Искът може да бъде насочен както към
лицето, което е създало противоправното състояние в имота, препятстващо
спокойното упражняване на правото на собственост, така и към субекта, който
поддържа това състояние. За успешно провеждане на исковата си защита, ищецът по
негаторния иск, следва да докаже, при условията на
пълно и главно доказване, следните кумулативно
изискуеми предпоставки: че е собственик на засегнатия имот и, че ответникът,
без да упражнява фактическа власт върху него, е извършил или извършва действия
или създава състояние, което пречи на ищеца да упражнява правото си на
собственост върху имота в пълен обем. Негаторният иск
е средство за правна защита на собственика на вещта срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или
вредно отражение над обекта на правото на собственост, което ограничава,
смущава и му пречи да упражнява своето право според предназначението на имота
или в съответния обем на правото. За уважаването му ищецът следва да докаже, освен правото си на собственост и основанията, които са предизвикали
търсената съдебна защита, т. е., че това негово право е нарушено от ответника с
посегателства, които, без да отнемат владението върху имота, ограничават и/или пречат на собственика да осъществява спокойно и в пълен
обем своите правомощия. Фактическият състав на основанието изисква да се
установят действия на ответника, пречещи на ищеца да упражнява в пълен обем
притежаваното право на собственост, които действия да са без правно основание. Според
трайната съдебна практика, главната предпоставка за уважаване на иска е
установяване на действие или бездействие, с които се пречи, смущава или
ограничава свободното ползване на имота и упражняване на правото на
собственост. Не всяко въздействие върху имот обаче може да обоснове основателност на негаторния
иск, а само такова, което засяга неоснователно обекта, принадлежащ на
предявилото иска лице и, посредством което се създават пречки за установения
правен режим на ползване на имота и по този начин се накърняват правата на
собственика и се създават пречки същите да се упражняват в пълен обем. Ако,
въпреки извършването на определени действия /бездействия/,
правомощията на собственика не се ограничават, респ.
засягат по начин да се препятства възможността да се упражнява правото на
собственост, то "негативното", от гледна точка на ищеца, действие на
ответника не може да се счита като препятстващо упражняването правото на
собственост. Собственикът следва да установи кое е действието, което препятства
упражняване правото на собственост, кой е автора на това действие и в какво се
състои нарушението. За да бъде ангажирана отговорността на ответника, следва в
резултат на неоснователното действие да има позитивно изразен резултат в смисъл
на измерение на реално установено вредоносно поведение или на поддържане на
такъв резултат от страна на увреждащия. Необходимо
е да се установи причинна връзка между пречките за упражняване правото на
собственост на ищеца и поведението на ответника. Интересът от исковата
защита по чл.109 от ЗС е налице винаги, когато трето лице извършва
въздействия, надхвърлящи законните ограничения на собствеността. Претендираната защита следва да съответства на нарушението,
т.е. основателно е искане за преустановяване само на онези действия или
състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на
ищеца. Наличието на това съответствие се преценява с оглед твърденията в
исковата молба как действията на ответника или създаденото от него състояние
накърняват правата на ищеца, като в тежест на ответника е да установи, че не е
налице твърдяното накърняване. Съгласно т.9 от ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк.д. № 4/2015 г., ОСГК на ВКС, двете задължителни условия
за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да
упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на
ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл.109 от ЗС. Същото
ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика.
Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът
да докаже не само, че е собственик на имота и, че върху този имот ответникът е
осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и, че това
действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването
на собствения му имот по-големи от обикновените /чл.50 от ЗС/. Преценката за
това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими,
е конкретна по всяко дело. Понякога
естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него
се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Например, такива
са случаите, в които в исковата молба се твърди и по делото е доказано, че
ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа
създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно,
пълно или ограничено вещно право или сервитут върху
този имот. Тъй като правото на собственост е абсолютно и неограничено право,
което задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било
въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи
в имота си каквото и да било действие, което се извършва без негово съгласие,
самото пряко въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от
лице, което няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка
за собственика да упражнява правото си. Други такива случаи са например, когато
действията на ответника са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни
правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на
възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за
запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или
част от него. С оглед на твърденията на
ищеца и събраните по делото доказателства по всяко дело, съдът следва да извърши
конкретна преценка относно това дали неоснователните действия или бездействия
на ответника по негаторния иск създават за ищеца
пречки за упражняване на правото му на собственост и дали тези пречки са
по-големи от обикновените.
В съдебната практика
се приема също, че паркоместото не е самостоятелен
обект по смисъла на пар.5, т.39 от ДР на ЗУТ и чл.23 от ЗКИР, респ. самостоятелен
обект на правото на собственост. То представлява необособена и несамостоятелна
реална част от самостоятелен обект – парцел, сграда или отделен обект в нея.
Когато паркоместата са ситуирани върху незастроена
площ от УПИ, в който е изградена жилищна сграда в режим на етажна собственост,
те представляват част от свободната дворна площ със статут на обща част по
чл.38 от ЗС по естеството си, тъй като, по силата на нормативните разпоредби, в
т.ч. Наредба № 2/29.06.2004 г. за планиране и проектиране на
комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии, изградената в
имота многоетажна жилищна сграда е недопустимо да бъде изпълнена без наличието
на необходимия минимален брой места за паркиране. По реда на чл.109 от ЗС е допустимо да се
предяви иск за преустановяване на противоправно въздействие върху общи части на
сграда, която е в режим на етажна собственост. Целта на иска е да се
преустановят действията, чрез които един от етажните собственици пречи на
останалите да ползват общите части според тяхното предназначение.
В конкретната хипотеза се установи, че въззиваемият ползва реално обособена несамостоятелна част
от празно дворно място, съставляващо обща част към жилищна сграда в етажна
собственост, с предназначение за два броя паркоместа,
а жалбоподателите – гараж, представляващ самостоятелен обект в сградата, както
и, че последните извършват действия, изразяващи се в паркиране на притежаваните
от тях леки автомобили пред гаража си, по начин, по който препятстват свободния
достъп на въззиваемия до отредените му паркоместа и пречат на ползването им по предназначение и в пълен
обем на правото, без да имат облигационно или вещно правно основание за
това. Изводът на съда за създаването на реални пречки от страна на
жалбоподателите въззиаемият да ползва припадащите му
се идеални части от ПИ и от отредените му паркоместа
се базира на показанията на разпитаните свидетели и заключението на вещото лице
по СТЕ, от съвкупната преценка на които се установи, че, паркираните пред гаража
автомобили на жалбоподателите заемат част от площта за маневриране на леките
автомобили и създават затруднение за безопасното им придвижване към паркоместата, респ. – за свободно паркиране върху ползваните
от въззиваемия, които пречки очевидно са по-големи от
обикновените по смисъла на чл.50 от ЗС, предвид обстоятелството, че
жалбоподателите не спират автомобилите си само за да слязат от тях или да
извършат товарни или разтоварни дейности, а ги оставят спрени продължително
време пред гаража си, което не е елемент от правото им да го ползват по
предназначение.
Ето защо, настоящата
инстанция заключава, че претенцията на въззиваемия се
явява основателна и следва да се уважи, като ответниците бъдат осъдени да
преустановят и се въздържат за в бъдеще от паркирането на леките си автомобили
пред гаража им, с които действия, смущават и ограничават неправомерно правото
на ищеца да се ползва от отредените му паркоместа.
Що се отнася до
възражението на жалбоподателите, че не се доказва кой е извършвал паркиране
пред гаража им, следва да се отбележи, че съвкупната преценка на гласните
доказателства обосновава извод, че това са били именно те, доколкото свидетелят
Петров с категоричност сочи като деец жалбоподателя, а свид.
Н. ги индивидуализира като живущите на ет. 3 и собственици на гаража, пред който
се паркира.
Относно възраженията,
че безпрепятственото паркиране зависи не от наличието на спрян пред гаража на
жалбоподателите автомобил, а от способностите на водача на другия автомобил,
както и, че те не носят отговорност за почистването на снега при зимни условия,
следва да се отбележи, че основни принципи за защита правата на гражданите са
полагането грижата на добрия стопанин при упражняването им и забраната да се
вреди другиму или да се ограничават признати му от закона негови насрещни
права, което обосновава извод, че всеки е длъжен да не създава с поведението си
пречки за упражняването правата на трети лица, а ако създаде такива или
предпоставки за възникването им носи отговорност, която само може да бъде
намалена, но не отпада при насрещно противоправно поведение на другата страна
или при наличие на обективни причини, стоящи извън волята и възможностите на
дееца. В тази връзка се налага заключението, че жалбоподателите са длъжни да не
пречат на останалите водачи да паркират автомобилите си, независимо от уменията
им, щом са правоспособни и дори при усложнени атмосферни условия.
В съответствие с
изложените фактически и правни доводи, съдът заключава, че обжалваното решение
е правилно и следва да се потвърди.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемия
деловодни разноски във въззивното производство в
размер на 475.00 лева, от които 400.00 –
платен адвокатски хонорар.
Водим от горното,
съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 924/23.10.2018 г. по гр.д. № 1120/2018 г.
по описа на Районен съд – Ш..
ОСЪЖДА С.И.Х. и В.М.Х., двамата с
адрес: *** да заплатят на И.М.И., с адрес: *** деловодни разноски във въззивното производство в размер на 475.00 лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.