НОХД 7121/2018г. – Пловдивски районен съд – VІІІ
наказателен състав
МОТИВИ :
Срещу подсъдимия В.Н.М., ЕГН **********, роден на *** ***, ***,
българско гражданство, неженен, начално образование (завършен 5 клас),
безработен, осъждан, е повдигнато обвинение в това, че на 25.06.2018 г. в гр.
Пловдив, в условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан два и повече
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер и поне за
едно от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по чл. 66 от НК, е
отнел чужди движими вещи- 1 брой авто СД марка „JVC“ модел „KD- PDR61“ на стойност 50.00 лева, 1
брой автотрансмитер на стойност 10.00 лева и 1 брой СД карта 512 МВ на стойност
9.00 лева, всички вещи на обща стойност 69.00/ шестдесет и девет/ лева от владението на Д.В.В., ЕГН**********
от гр. С. Г. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои- престъпление по чл. 196, ал.1, т.1 вр. с чл.194 ал.1 вр. чл. 29, ал.1, б.“Б“ от НК,
За съвместно разглеждане с
наказателния процес няма предявени граждански искове.
Представителят на Районна прокуратура – Пловдив поддържа
изцяло така повдигнатото обвинение, което счита за доказано по безспорен и
категоричен начин, предлага на Съда да признае подсъдимия М. за
виновен в извършване на деянието, за което е
даден на Съд, като му наложи при условията на
чл.54 от НК наказание „ лишаване от свобода”, в размер, ориентиран около минималния предвиден в
закона, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим ,а също така и
да бъде осъден да заплати и направените по делото разноски.
Подсъдимият В.М. в хода на воденото
срещу него досъдебно производство се
признава за виновен
в извършването на престъплението, за което му
е повдигнато обвинение , като назначения му служебен защитник – адв. А.
/производството протича по реда на чл. 269,ал.3,т.1 НПК/, моли Съда да приеме ,
че настоящия казус касае маловажен случай, като алтернативно предлага на
подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода , чийто размер да
бъде ориентиран около минималния, предвиден в закона.
Съдът след преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Подсъдимият В.Н.М. е роден на *** ***, ***, българско гражданство,
неженен, начално образование (завършен 5 клас), безработен, осъждан, ЕГН **********.
С Определение №722/10.10.2014 г., постановено по НОХД№6018/2014 г. и влязло в
законна сила на 10.10.2014 г., е било одобрено споразумение, с което В.М. е бил
признат за виновен за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл. 18, ал.1 от НК, извършено на 08.10.2014 г. в гр. Пловдив. На подсъдимия е
било наложено наказание при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК четири месеца
„Лишаване от свобода“. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното
наказание в размер на четири месеца „лишаване от свобода“ е било отложено за
срок от три години, считано от влизане в сила на определението за одобряване на
споразумението. На основание чл.59, ал.2 вр. ал.1, т.1 от НК е било приспаднато
от така наложеното на В.М. наказание от четири месеца лишаване от свобода
времето, през което той е бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа на
08.10.2014 г., като един ден задържане се счита за един ден „лишаване от
свобода“. Наказанието е било изтърпяно на 09.08.2015 г.С Определение №
180/22.04.2015 г., постановено по НОХД№ 344/2015 по описа на Районен съд- гр.
Свиленград подс.В.М. е бил признат за виновен за извършено на 18.04.2015
г. престъпление по чл.280, ал.2, т.1 и
т.3 вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. чл. 55, ал.1, т.1 от НК. На обв. В.М. е било
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от единадесет месеца и „Глоба“
в размер на 900/ деветстотин/ лева. На основание чл.61,т.2, вр. чл.60, т.1 от ЗИНЗС е постановено наложеното наказание от единадесет месеца „Лишаване от
свобода“ да бъде изтърпяно при първоначален „строг режим“ в затворническо общежитие от затворен тип. На
основание чл. 68, ал.1 от НК е било приведено в изпълнение наказанието от
четири месеца „лишаване от свобода“, наложено на М. по НОХД №6018/2014 на РС-
Пловдив, като е определено наказанието да бъде търпяно при първоначално „строг“
режим в затворническо общежитие от
закрит тип, на основание чл. 60, ал.1, вр. чл.61, т.2 ЗИНЗС, отделно и самостоятелно
от наказанието , наложено с Определение за одобряване на споразумение по
НОХД№344/2015 по описа на РС- гр. Свиленград. Определението е влязло в сила на
07.05.2015 г. Наказанието е било изтърпяно на 08.07.2016 г. С определение №
111/17.02.2016 г., постановено по НОХД№524/2016 г. на РС- Пловдив, XXVI –ти състав подс. М. е бил
признат за виновен за извършено от него на 23.05.2014 в гр. Пловдив
престъпление по смисъла на чл. 343в, ал.2 вр. ал.1 от НК като му е било
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три месеца. На основание
разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК е било отложено изпълнението на така
наложеното наказание три месеца
„Лишаване от свобода“ за срок от три години, считано от влизане в сила на
определението. Определението е влязло в сила на 17.02.2016 г.С определение за
одобряване на споразумение №731/ 30.09.2016 г., постановено по НОХД№ 6059/2016
г. по описа на Районен съд- гр. Пловдив, XI –ти нак. състав М. е бил
признат за виновен за извършено от него на 28.09.2016 г. престъпление по чл.
343б, ал.1 от НК. На подсъдимия е било наложено наказание седем месеца
„Лишаване от свобода“, като на основание чл. 61, т.2 вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС е
било постановено наложеното наказание да бъде изтърпяно в първоначален „строг“
режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.59,
ал.2 вр. ал.1 от НК било приспаднато от така наложеното наказание седем месеца
Лишаване от свобода“ времето, през което В.М. бил задържан по реда на ЗМВР и
НПК, считано от 28.09.2016 г. до 30.09.2016 г. , като един ден задържане бил
зачетен за един ден „Лишаване от свобода“.
Определението е влязло в сила на 30.09.2016 г. Наложеното наказание е
било изтърпяно на 31.03.2017 г.
Свидетелят Д.В.В. от три месеца управлявал лек автомобил „Шкода Октавия“ с
рег.№ ** **** **. Лекият автомобил бил собственост на бащата на свидетеля- В.
Д. В.. Свидетелят В. използвал лекия
автомобил, за да се придвижва до работното си място, находящо се в гр. Пловдив,
ул.“В. “ до №*. Лекият автомобил бил снабден с алармена система с дистанционно
управление. При заключване на автомобила, дори и при недобре затворени врати,
се чувал характерен звук- щракване от заключването им. При отключване и
заключване на лекия автомобил светвали мигачите на автомобила.
На 25.06.2018 г. св. В. пристигнал с
лекия си автомобил на работното си място около 08.45 часа, паркирал го на южния
тротоар на пътното платно, в близост до работното си място, излязъл от
автомобила и заключил с дистанционното управление.
На същата дата подс. В.Н.М. ***,
забелязал лекия автомобил „Шкода Октавия“ с регистрация от С. Г. , отворил
предна дясна врата по неустановен начин, влязъл в автомобила и отнел един брой
авто ЦД, отворил жабката на автомобила, откъдето отнел автотрансмитер с
вградена СД карта, след което затворил вратата на първия зъб от бравата.
Към 17.00 часа на същата дата св. Д.В.
приключил работа и се отправил към лекия си автомобил, от разстояние натиснал
дистанционното управление и отключил автомобила като се чул характерния звук.
Свидетелят В. отворил задна лява врата и оставил работната си чанта, като при
отворянето на шофьорската врата, сядайки в автомобила, установил, че
липсвало авто ЦД-то, жабката била
отворена и липсвал автотрасмитера с монтирана на него един брой СД карта с
вместимост 512 мегабайта.
Свидетелят В. веднага се обадил на
тел. 112 и след извършени оперативно- издирвателни мероприятия подсъдимият В.М. бил установен, заедно с
отнетите вещи, които той предал доброволно с протокол за доброволно предаване
от 27.06.2018 г./л.09ДП/. М. бил задържан за 24 часа по реда на ЗМВР на
27.06.2018 г. в 13.00 часа.
В хода на
досъдебното производство е била назначена и изготвена съдебна стоково- оценъчна
експертиза. Видно от представеното заключение стойността на отнетото авто ЦД „JVC“ модел KD- PDR-61 възлиза на 50 / петдесет/
лева, стойността на един брой авто Трансмитер възлиза на 10/ десет/ лева, а SD карта от 512 MВ е със стойност 9/ девет/
лева, т.е. общата стойност на инкриминираните вещи към момента на деянието-
25.06.2018 г. е 69 / шестдесет и девет/ лева.
При така описаната дотук фактическа
обстановка се установява, че от обективна и субективна страна подс. М. е осъществил съставомерните признаци на деянието,
инкриминирано в текста на чл. 196, ал.1, т.1
вр. с чл.194 ал.1 вр. чл. 29, ал.1, б.“Б“ от НК, тъй като на 25.06.2018 г. в гр. Пловдив, в условията на опасен
рецидив, след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер и поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, е отнел чужди движими вещи- 1 брой
авто СД марка „JVC“ модел „KD- PDR61“ на стойност 50.00 лева, 1 брой автотрансмитер на стойност
10.00 лева и 1 брой СД карта 512 МВ на стойност 9.00 лева, всички вещи на обща
стойност 69.00/ шестдесет и девет/ лева от владението на Д.В.В., ЕГН********** от гр. С. Г. без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Горната фактическа обстановка се установява
по един безспорен и категоричен начин, както от чистосърдечните, макар и крайно
пестеливи обяснения , дадени от подс. М. в хода на досъдебнвото производство, в
което същият признава вината си , съжалява за стореното, като сочи за причина
за осъществяване на престъплението – изкушението от полуотворената врата на
автомобила на пострадалия, така и от показанията на св. Д. В. , както и от тези
дадени от св. Е. Д.. Последният в показанията си заявява , че към
инкриминираната дата е работил като оперативен работник към VІ-РУ на МВР –
Пловдив и във връзка с тази му работа е извършил и оперативно- издирвателните
мероприятия , довели до установяването и съответно задържането на М.. Според
св. Д. веднага след задържането си , подсъдимият се признал за виновен в
извършването на кражбата от автомобила на св. В., като същевременно предал на
разследващите и отнетите вещи. Описаното по- горе се потвърждава и от протокол за разпит
на обвиняемия/ л.35ДП/; Протоколи за разпит на свидетеля Д.В.В. / л.13,30ДП/, Протокол за оглед на МП/л.10ДП/,
Протокол за доброволно предаване / л.09ДП/, Протокол за оглед на ВД/ л.36
ДП/, Справка съдимост /л.26ДП/;
Характеристична справка /л.28 ДП/; както и от останалите, събрани в хода на
разследването доказателства.
От
субективна страна деянието е извършено от подс. В.М. при форма на вината пряк умисъл, тъй като е
съзнавал общественоопасния характер на стореното от него, предвиждал е неговите общественоопасни последици и
е искал тяхното
настъпване. В потвърждение на това е и факта на сравнително богатото му криминално минало, включващо и два
престоя в пенитенциарни заведения.
При обсъждане степента на обществена
опасност на самия подсъдим, настоящият Съд намира , че е налице такава и то в
твърде висока степен. От една страна съдебното минало на подсъдимия категорично
сочи на вече затвърдени престъпни навици , тъй като до настоящия момент спрямо М.
са били постановени 4 осъдителни съдебни акта. Следва също така да се вземе
предвид , че установените 2 реални изтърпявания на наказанията, категорично не са дали своя
поправителен и превъзпитаващ ефект, което от своя страна сочи на личност със завишена степен на
обществена опасност.
При определяне вида и размера на наказанието , което следва да бъде наложено на подс. М., съобразявайки се с целите на
специалната и генералната превенции за поправянето и превъзпитаването на дееца
, както и за предупредителното и
възпиращо въздействие спрямо останалите членове на обществото, настоящата инстанция намира , че следва да му бъде наложено наказание „ лишаване от
свобода” при условията на чл.54 от НК. При обсъждането на конкретния размер на
наказанието лишаване от свобода на първо место следва да се направи преценка на
степента на обществена опасност на престъплението , за което подсъдимия е даден
на съд. Безспорно е установен траен престъпен умисъл.
Най-справедливо би било наказанието да бъде определено в минималния размер от 2/две/години
„Лишаване от свобода“, Предвид квалификацията на деянието, а и съдебното минало
на М., така определеното наказание от 2 години лишаване от свобода на основание
чл.57,ал.1,т.1, б.”б” от ЗИНЗС следва да се изтърпи при първоначален Строг
режим. Съдът намира , че налагането на наказание при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, е
единственото и правилно такова, тъй като още при установяване на престъпното
деяния, самият подсъдим и признал вината си, съдействал е по установяването на
всички факти и обстоятелства от значение за наказателното производство, а също
така е възстановил /предал лично на разследващите/ отнетите вещи. Действително
стойността на отнетото е сравнително ниска /69лв./ и крайният престъпен
резултат не е толкова тежък в материално изчерение, но от друга страна
настоящата съдебна инстанция намира , че всеки един по- нисък размер на
наказанието лишаване от свобода би затвърдил вътрешното убеждения на подсъдимия
за безнаказаност на престъпните му наклонности.
На осн. чл.59,ал.2, във вр. с ал.1 от НК следва да се приспадне от така наложеното на подс. В. М. наказание лишаване от свобода в размер на 2
години , времете , през което е бил задържан по реда на ЗМВР на 27.06.2018г.,
като един ден задържане да се счита за един ден лишаване от свобода.
Тъй като с виновното си поведение подсъдимият В.М. е
станал причина за воденото срещу него наказателно преследване, то на основание чл. 189 ал.3 от НПК,
същият
следва да бъде
осъден да заплати
по сметка на ОД на МВР сумата в размер на 35,19
лева, представляваща направени в хода на досъдебното производство разноски за
експертизи и вещи лица.
Причини за извършване на
престъплението – стремеж към лично облагодетелстване по престъпен начин, трайно
установени престъпни навици, както и пълна безкритичност към негативните
последици от собствената му криминална дейност.
По тези си съображения Съдът постанови и присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
/п/
Вярно с оригинала!
ВК