Определение по дело №294/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е с правно основание чл.435,ал.1,предл.1от ГПК.

Образувано по жалба на „Р.” Е., длъжник по № 167/ 2011 г. по описа на ЧСИ с рег. № 741 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд, гр. К.. Депозираната жалба е насочена против отказа на ЧСИ да намали размера на претендирания по изпълнителното дело адвокатския хонорар на процесуалния представител на взискателя до законово установения минимум. В жалбата се излага съображения, че постановеният от частния съдебен изпълнител отказ е неправилен и незаконосъобразен. В този аспект се излагат съображения, че нито размера на присъдената съгласно изпълнителния лист сума, нито обстоятелствата по изпълнително дело, които определено не обуславяли фактическа и правна сложност, и особена активност на процесуалните действия, не налагали такъв висок размер на адвокатския хонорар. Твърди се, че договореното между взискателя „Т. К" О. и неÒовия пълномощник адв. А. Й, възнаграждение съгл. договор за правна помощ от 02.07.2011 г. в размер на 1 000 лв. , било възнаграждение и по още едно изпълнително дело. Жалбодателят моли да бъде отменен отказа на ЧСИ Хриса Пурнарова с рег. № 741 по изп. дело № 167/2011 г., обективиран в резолюция от 09.08.2011 г., и да бъде намален размерът на договореното между взискателя „Т. К" О., представлявано от управителя — Р. Б. и неговия пълномощник - адв. А. Й., съгласно договор за правна помощ от 02.07.2011 г. възнаграждение по изп. дело в размер на 1 000.00 лв., до минималния размер на посоченото в наредбата адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително дело и извършване на действия за удовлетворяване на парични вземания.

Ответникът по жалбата, взискател по изпълнителното дело, „Т. К „ О., гр. К., въпреки дадената му възможност не се е възползвал от разпоредбата на чл.436, ал.3 от ГПК и не е депозирал възражения.

Частният съдебен изпълнител също не е изпълнил задълженията си по чл.436, ал.3 от ГПК , и не е изложил мотивите си относно обжалваното му действие.

Окръжният съд в кръга на своята проверка, по повод депозираната жалба, установи следното:

По молба на взискателя „Т. К„ О., гр. К., придружена с изпълнителен лист, изд. по гр.д. № 955/2010 г. по описа на КРС, е образувано изпълнително дело № 167/2011 г. по описа на ЧСИ Хриса Пурнарова с рег. № 741, с длъжник „Р.” О., с. Ж, с предмет - събиране на парично вземане в размер на 6 925.80 лв., от които главница – 5 870.80 лв. и лихва за периода 24.10.2007 г. – 18.05.2010 г. от 1 055.00 лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 03.06.2010 г.

По делото е представено заверено копие от договор за правна помощ, сключен между взискателя, чрез управителя му Р.Б. и адв. А.Й. от АК гр. П., от 02.07.2011 г., от прочита на който се установява, че договорената адвокатска услуга е за образуване на изпълнително дело срещу „Р.” Е. по издадени изпълнителни листове по гр.д. № 1290/2010 г. на КРС и по ч.гр.д. № 955/ 2010 г. по описа на КРС, а договорено общо възнаграждение е в размер на 1 000 /хиляда/ лв.

На 25.07.2011 г. е връчена на длъжника призовка за доброволно изпълнение за сумата 9 549.80 лв., от която 6 925.80 лв. –главница, лихви до този момент 810 лв., както и сумата 1 814 лв., съставляваща деловодни разноски, разноски и такси по ТТРЗЧСИ, вкл. и адвокатско възнаграждение. По този повод длъжникът е депозирал пред ЧСИ молба, с която моли да бъде намален претендирания адвокатски хонорар от 1 000 лв. до законовия минимум, тъй като счита същия за прекомерно завишен. ЧСИ с резолюция от 09.08.2011 г. е отказал да уважи исканата корекция с мотива, че тя е от компетентността на КОС. Отказът е връчен на длъжника на 11.08.2011 г., а жалбата срещу така постановения отказ е депозирана пред ЧСИ на 18.08.2011 г.

В хода на тези констатации съдът изгради своето становище. Жалбата стояща в основата на настоящото производство като подадена в срок и от легитимно лице, се явява допустима. С оглед нейната допустимост жалбата следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност. В производството се установи, че въз основа на договор за правна помощ от 02.07.2011 г., сключен между взискателя, чрез управителя му Р.Б. и адв. А.Й. от ПАК, общият размер на адвокатското възнаграждение, което процесуалния представител на взискателя за образуване на изпълнителни дела по два изпълнителни листа трябва да получи и е получил е 1000 лв. В този аспект е безспорно, че едното от така посочените за образуване дела по всеки отделен изпълнителен лист, е изп.д. № 167/2011 г., действието на ЧСИ по което е предмет на настоящата съдебна проверка. Същото е образувано въз основа на Заповед за изпълнение, издадена по гр.д. № 955/2010 г. по описа на КРС. Доколкото в цитирания договор за правна ´омощ няма точно цифрово разграничение каква част от договорения хонорар по кое дело се следва, трябва да се приеме, че за всяко от тези дела се следва адвокатско възнаграждение от по ½ от общия договорен размер или от по 500 лв. Т.е. казано с други думи адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя по изп. д. № 167/2011 г. по описа на ЧСИ с рег. № 741, е в размер на договорените 500 лв., този размер се следва на взискателя и този размер е дължим от длъжника по това изпълнително дело. И като е определил по-висок от този договорен размер на адвокатското възнаграждение, ЧСИ е извършил едно неправилно действие. Постановил е един незаконосъобразен отказ, който в производството с оглед неговия характер следва да се възприеме като действие на ЧСИ, съставляващо не отказ да се редуцира размера на адвокатско възнаграждение по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, а като отказ да се определи адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело в действителния му уговорен размер. Прочие в този смисъл следва обжалваният отказ да бъде отменен, като бъде намален размера на определения от ЧСИ адвокатски хонорар от 1000 лв. на реално дължимите се договорени 500 лв. Така определеният реален размер на дължимия се адвокатски хонорар обаче по цитираното изпълнително дело определено е под минималния законово определен трикратен размер за този вид адвокатска услуга по смисъла на § 2 от допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която в случаите на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс, присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба. В настоящия казус изчислен този трикратен размер възлиза на сумата 1 139.15 лв. / 3 Х /100 лв. +1/2 от (450 лв.+ 4% върху 2 735.80 лв.) / , която определено е по-висока от договорения по настоящото дело адвокатски хонорар, поради което последният не подлежи на редуциране по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК.

Ето защо Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ отказа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 741, с район на действие Окръжен съд – К., обективиран в резолюция от 09.08.2011 г. по изпълнително дело № 167/2011 г., да намали размера на договореното между взискателя „Т. К” О., представлявано от управителя Р.Б. и процесуалния му представител адв. А.Й. от АК – П, съгласно договор за правна помощ от 02.07.2011 г., адвокатско възнаграждение от 1000 лв. , като НАМАЛЯВА размера на адвокатското възнаграждение по изпълнително дело № 167 /2011 г. по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 741, с район на действие Окръжен съд – К., от 1 000 лв. на действително уговорения размер на адвокатското възнаграждение от 500 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.