Р Е Ш Е Н И Е № 141

гр. Сливен, 21.11.2023  год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

Административният съд - Сливен - I състав 3-членен, в съдебно заседание на първи ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав::

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ИГЛИКА ЖЕКОВА

 

при секретаря Ваня Фърчанова и с участието на прокурора    Красимир Георгиев Маринов като разгледа докладваното от  съдия Слав Бакалов КАНД № 20237220600128/2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С.Б.М., чрез пълномощника му адв.А.С. - САК, против Решение № 269 от 21.07.2023 г., постановено по АНД № 20232230200486/ 2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърден като законосъобразен Електронен фиш серия К № 6402106 на ОД МВР гр. Сливен, с който на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 600 лева.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано. Твърди, че решението е формално и немотивирано в степен да даде отговор на поставените в жалбата въпроси. Въпреки липсата на словесно описание за наличие на пътен знак в електронния фиш, съдът неоснователно приел, че нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно. Твърди, че в ЕФ липсвало описание на извършеното нарушение и данни, въз основа на които да се приеме, че е извършено в условията на повторност. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Сливен, както и електронния фиш. Претендира разноски.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касацията - ОД на МВР - Сливен, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище чрез пълномощник заявява, че оспорва жалбата като неоснователна и излага становище по същество. Моли съда да остави в сила решението на Районен съд – Сливен. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище, че решението следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Съдът, като провери данните по делото във връзка с оплакванията в касационната жалба, намира същата за неоснователна по следните съображения:

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 29.07.2022 г. в 09:24 часа на път I-6, км. 363+500 в района на Община Твърдица, с АТСС TFR1-M и радар 584, насочено към гр. София, било заснето движение на лек автомобил „Алфа Ромео Стелвио“ с рег. № ******** със скорост от 93 км/ч, с приспаднат толеранс от 3 км/ч. При максимално разрешена скорост от 60 км/ч за извън населеното място, въведена с пътен знак В-26, радарната система установила нарушение за скорост. Нарушението било извършено в условията на повторност. Въз основа на заснемането бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К, № 6402106 на ОД на МВР – гр. Сливен, с който на С.Б.М. за нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл.182, ал. 4 във връзка с ал. 2, т. 4 от ЗДвП било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 600 лева.

При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че при издаване на ЕФ не са допуснати нарушения на материалния и на процесуалния закон; издаден е при напълно изяснена фактическа обстановка, подкрепена от доказателствата и доказателствените средства, събрани и проверени в хода на производството. Приел е, че жалбоподателят е извършил описаното в ЕФ нарушение и правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Санкционната норма била точно приложена, предвид извършването на деянието в условията на повторност. При тези мотиви районният съд е потвърдил обжалвания ЕФ.

Потвърждавайки обжалвания електронен фиш, районният съд е постановил обосновано и законосъобразно решение. Наведените в касационната жалба доводи за неправилност на решението са неоснователни. Районният съд е изложил мотиви за законосъобразността на процедурата по съставянето на ЕФ за констатираното административно нарушение.

Относно наведените в жалбата оплаквания, от доказателствата по делото се установява следното:

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Според чл.189, ал.5 от ЗДвП, Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.

Издаденият електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, съдържа задължителните реквизити, предвидени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Възражението на жалбоподателя, че не е посочено къде е извършено нарушението, е неоснователно. Посоченото в електронния фиш място на нарушението е конкретизирано в достатъчна степен. Точните координати на мястото на нарушението, измерената скорост на автомобила и регистрационният номер на автомобила са отразени в приложената към преписката снимка, която съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, е веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес. По делото пред районния съд е изслушан свидетелят К. П., според чиито показания АТСС отчело скоростта на движение на управлявания от жалбоподателя автомобил е било поставено на гл.път I-6, км. 363+500, уточнявайки, че това е пазарчето под гр. Шивачево. Общоизвестен факт е, че гр. Шивачево се намира в района на община Твърдица, обл. Сливен, както е посочил районният съд.

Към доказателствения материал по делото пред районния съд е приобщен Протокол за използване на АТСС TFR1-M 584 с дата на използване 29.07.2022 г., според който на мястото за контрол път I-6, км. 363+500 с пътен знак е било въведено ограничение от 60 км/ч. Протоколът бил изготвен от свидетеля К. П. (л. 9 от делото на РС Сливен).

С разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на водачите на ППС е забранено да превишават посочените в същата стойности при избиране скоростта на движение, като съгласно ал. 2, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Съгласно чл. 79, ал. 1 от Наредба № 18 oт 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, пътен знак В26 „Забранено е движението със скорост, по-висока от означената“ се използва за въвеждане на ограничение на допустимата максимална скорост на движение съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Числото върху пътния знак, указващо допустимата максимална скорост на движение, трябва да е кратно на 10. Наличието на пътен знак В26, с който е въведено ограничение на скоростта на движение от 60 км/ч и местоположението му са посочени в Протокола за използване на АТСС, поради което изложеното в касационната жалба възражение за липса на знак, определящ разрешената скорост на движение, се преценява като неоснователно.

Неоснователно е твърдението на касатора за липса на данни, въз основа на които да се приеме, че нарушението е извършено в условията на повторност. В обжалвания ЕФ изрично е посочено, че нарушението от 29.07.2022 г. е извършено в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/3428733. Видно от справка в АИС АНД на ОД на МВР, приложена към Писмо от 22.06.2023 г. на началника на СПП към ОД на МВР – Хасково (л. 37-38 от делото на РС Сливен), ЕФ К/3428733 от 01.03.2020 г. и връчен на 14.12.2021 г., е влязъл в сила на 29.12.2021 г. Видно от справка за нарушения за С.Б. (л. 25 от делото на РС Сливен), с ЕФ сер. К №3428733 от 01.03.2020 г. на касационния жалбоподател за нарушение от същия вид по смисъла на §1, ал. 1, т. 6 от ДР на ЗАНН е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева. Съгласно нормата на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, за превишаване от 31 до 40 км/ч, се наказва с глоба в размер на 300 лева. Размерът на наложеното административно наказание глоба е определен по правилата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, съгласно който когато нарушението по ал. 2 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че атакуваният ЕФ е издаден при спазване законовите разпоредби, регламентиращи процедурата по издаване на ЕФ и в производство, в което не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, но не констатира пороци на същото водещи до отмяната му.

По изложените по-горе съображения Административен съд - Сливен намира, че решението на Районен съд - Сливен следва да бъде потвърдено, като допустимо, обосновано и законосъобразно.

С оглед изхода на спора, неоснователно се явява искането на касатора за присъждане на разноски.

Във връзка с гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – Сливен

РЕШИ:

Оставя в сила Решение № 269 от 21.07.2023 г., постановено по АНД № 20232230200486/ 2023 г. по описа на Районен съд – Сливен.

Решението не подлежи на обжалване.

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

2.