Р Е
Ш Е Н
И Е
/неприсъствено/
№ 621 20.02.2020г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на тринадесети
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета Василева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 17890 по описа на ПРС за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с
правно основание чл. 422 ГПК вр. с член 415 ГПК, вр. с член 128, т. 2, вр. с
чл. 245 ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на труда и член 215 от КТ.
Ищецът Г.Й.С.
с ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. С.Х. е предявил против „Розова
долина екс“ ООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. **********
обективно съединени искове за признаване за установено в отношенията между
страните на парично вземане в общ размер на 4932,67 лева главница, от която
2782,67 лева неизплатени трудови възнаграждения за периода август 2018г. до
февруари 2019г. и сумата от 2150 лева неизплатени командировки в чужбина и
извършени международни курсове с товари за периода 08.01.2019г. – 22.02.2019г.,
както и сумата от 278,30 лева мораторна лихва върху главницата за периода
01.10.2018 г. – 30.08.2019 г., ведно със зак. лихва върху главницата, считано
от 30.08.2019г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ищецът твърди да е работил по
ТПО с ответника, като е полагал труд за посочените периоди на длъжността международен
шофьор, и е извършвал международни превози на товари за процесния период от
време, в който период е бил командирован в чужбина.
Твърди да са му останали неплатени
трудови възнаграждения, като се твърди, че поради забавеното им плащане му се дължи мораторна лихва от последния
работен ден на месеца, следващ месеца на
изработването до датата на исковата молба, както и не му било платено
обезщетението при командироване от 50 евро дневни на ден за 46 дни извън
граница. Ето защо моли да се осъди ответника да му ги заплати. Претендира се законна лихва върху всяка главница, считано от постъпване на заявлението
за издаване на заповедта за изпълнение – 30.08.2019г. до окончателното
погасяване и разноските по делото.
Препис от исковата молба е редовно
връчен на ответника на 27.11.2019 година, чрез управителя на дружеството на
адреса му на управление, като от същия писмен отговор в срок не е постъпил.
Ответникът е бил редовно призован за първото заседание на 13.01.2020 година,
като в изпратеното до същия съобщение, изрично е вписано, че при неподаване в
срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено
изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да
поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както
и присъждане на разноските.
В първото съдебно заседание
ответникът не е изпратил представител, като няма направено искане делото да се
гледа в негово отсъствие. Препис от определението, с което е насрочено делото,
е редовно връчен на страните, като със същото на всяка от тях отново са
разяснени последиците по чл. 238, ал. 1 и сл. от ГПК.
В съдебно
заседание ищецът, чрез пълномощника си адв. Х. е поискал на основание чл. 238,
ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът намира, че
в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в
първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в
негово отсъствие. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е
своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени
доказателства – трудов договор, извънсъдебна покана, заповед за командировка,
пътен лист за товарен автомобил, извършващ автомобилен превоз, отчет за курс, може
да се направи извода за вероятната основателност на исковете.
Ето защо
настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в
разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се
постанови такова решение, с което предявените искове да се уважат изцяло, в
предявените след изменението им размери, като се осъди ответника да заплати на
ищеца претендираните суми изцяло.
Ищецът претендира
направените по делото разноски за адв. възнаграждение по заповедното и исковото
производство, за които представя списък.
Същите, видно от договора за правна защита и съдействие, възлизат на общата
сума от 1100 лева, платени адв. възнаграждения изцяло и в брой. С оглед изхода
на спора същите следва да се възложат в тежест на ответника.
На основание чл.
78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата,
по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху
уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК възлиза общо на 635,31 лева, от които 111,31
лева - ДТ за иска по чл. 128, т. 2 КТ, и 86 лева ДТ за иска по чл. 215 от КТ и
50 лева ДТ по иска по член 245, ал. 1 от КТ.
Така мотивиран,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца Г.Й.С. с ЕГН **********, чрез пълномощника
си адв. С.Х., и ответника „Розова долина
екс“ ООД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление: гр. *************
съществуването на парично вземане в общ размер на 4 932,67 лева главница, от
която: 2782,67 лева за неизплатени трудови възнаграждения за периода август
2018г. до февруари 2019г., и сумата от 2150 лева за неизплатени командировки в
чужбина за извършени международни курсове с товари, за периода 08.01.2019г. –
22.02.2019г., както и сумата от 278,30 лева мораторна лихва върху главницата за
периода 01.10.2018 г. – 30.08.2019 г., ведно със зак. лихва върху главницата от
4 932,67 лева, считано от 30.08.2019г. до окончателното й изплащане, за което е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 ГПК по ч.
гр. д. № 14156 по описа на съда за 2019г. на ХVІ гр.с., ПРС.
ОСЪЖДА „Розова
долина екс“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. **********
ДА ЗАПЛАТИ НА Г.Й.С. с ЕГН ********** разноски от 1100 лева -
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Розова долина екс“ ООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр********** да заплати в полза на Държавата,
по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от общо
635,31 лева държавна такса по заповедното производство и исковото производство.
Решението не
подлежи на обжалване.
Ответникът може да търси защита срещу решението по реда
на чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Н.Н.