О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е
гр. Кюстендил 28.01.2019 г.
В и м е т о
н а н а р о д а
Кюстендилският окръжен съд наказателна
колегия в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното
от съдия Цекова ВЧНД № 13 по описа за
Производството по делото е образувано по
ЧАСТЕН ПРОТЕСТ на КнРП срещу Определението на КнРС от 20.11.2018 г.,
постановено по ЧНД № 1727/2018 г. по описа на съда, с което на основание чл.243
ал.5т.3 вр. ал.4 НПК е отменено Постановление на КнРП от 3.07.2018 г. за
прекратяване на наказателно производство по ДП № 1187/2017 г. по описа на КнРП,
ДП № 1227/2017 г. по описа на РУ на МВР
- Кюстендил за престъпление по чл. 343 ал.3 вр. с ал.1 б.”б” пр.ІІ вр. с чл.342
ал.1 предл.ІІІ НК, водено срещу Р. Р. Д., ЕГН **********. В протеста са
релевирани доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението на
КнРС по съображения, че при установената фактическа обстановка от
събраните доказателства няма съприкосновение /удар/ между двете МПС-та – на
обвиняемия и на пострадалия Иво Борисов и че пострадалият Борисов е извършил
неправомерна маневра – отклоняване посоката на движение на автомобила надясно,
вследствие на което е излязъл от пътя в полето и си е причинил средна телесна
повреда. Моли се за отмяна на протестираното определение и постановяване на
ново, с което да се потвърди отмененото постановление на КнРП.
Протестът
е допустим като подаден в 7-дневния срок по чл. 243 ал.6 НПК и от надлежна страна, но
е неоснователен, по следните
съображения:
Предмет на
съдебен контрол в настоящото производство е определението на КнРС и отмененото
с него постановление за прекратяване на наказателното производство.
ЧНД № 1727/2018
г. по описа на КнРС е образувано по жалба на пострадалия И. И. Б., ЕГН **********,***/намираща се на л.3-5 от ЧНД № 1253/2018 г.
по описа на КнРС/ срещу Постановлението на КнРП от 3.07.2018 г. за
прекратяване на наказателното производство, водено срещу Р.Р.Д., ЕГН **********
Кюстендил за престъпление по чл. 343 ал.3 вр. с ал.1 б.”б” пр.ІІ вр. с чл.342
ал.1 предл.ІІІ НК. С атакуваното определение е отменено постановлението за
прекратяване на наказателното производство и делото е върнато на прокурора.
За да постанови този правен резултат КнРС е
приел, че при установената фактическа обстановка не може да се направи извод за
липса на престъпление. Съдът не споделя тезата на прокурора, че с навлизането
на път с предимство от страна на обвиняемия е възникнало задължение за пострадалия,
който се е движел по пътя с предимство, да избере такава скорост, че да намали
и да спре. При движение с разрешена скорост би било нелогично поведението на
водач по път с предимство да намалява скоростта си при всяко кръстовище при
спрял автомобил на знак”стоп” с евентуална превенция да не тръгне изведнъж
спрелият водач. По-нататък съдът е приел, че дори и да се възприеме тезата на
прокурора, че пострадалият следва да намали скоростта си, то би било мислимо
съпричиняване, но не и липса на престъпление, както е приел прокурорът.
Тези
правни изводи на КнРС се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, като към
тях трябва да се добави и следното: В определението на КнРС, както и в постановлението
на КнРП е изложена фактическа обстановка, посочени са и правни съображения за
възприемането й, както са посочени и съображенията на прокурора за прекратяване
на наказателното производство. В този смисъл постановлението притежава всички
изискващи се реквизити.
Според
въззивния съд обаче възприетата фактическа обстановка, чието преповтаряне на се
налага в настоящото определение, е при непълнота на доказателствата и в този
смисъл разследването не е проведено пълно и всестранно. От СМЕ е безспорно
установена причинената на пострадалия средна телесна повреда. Спорният въпрос
остава дали тази средна телесна повреда е причинена от престъпление и кой е
неговият извършител и на който въпрос от приетите АТЕ не е даден ясен отговор.
По делото
са назначени две АТЕ – основна и допълнителна на в.л. Никола Велков /на л. 38-46 от ДП/. Тези експертизи
обаче са непълни – и двете не дават докрай отговори на поставените им въпроси.
Например в основната АТЕ/на л. 40 от ДП/ в
отговор на въпроса относно механизма на ПТП вещото лице е описало само
движението на автомобила на пострадалия Иво Борисов, но липсва описание на
местоположението на автомобила на обвиняемия, както и не е посочена
причината за предприетото завиване надясно от пострадалия, като същевременно
по-нататък е посочено, че обвиняемият не е спазил пътния знак Б2. Не е
достатъчно само посоченото:” При наближаване на кръстовището „Мерцедесът”
потегля напред, като препречва пътя на”Алфа Ромео”. Необходимо е да се посочи
точното местоположение на управлявания от обвиняемия автомобил – къде се е намирал той, когато „е препречил”
пътя на автомобила на пострадалия на база оставените спирачни следи и снимковия
материал по делото. Освен това експертизата е изследвала едностранно въпроса за
избягването на ПТП, като е обсъдила само поведението на пострадалия и че
избягването на ПТП е „могло да стане, ако скоростта му/на автомобила на
пострадалия/ е била по-ниска”, без да е конкретно посочено каква е разрешената скорост в пътния участък на
пътя с предимство. Допълнителната експертиза е опит за отговор на непоставените
в първоначалната АТЕ въпроси, но този отговор отново е едностранчив, тъй като
отново е обсъждана само възможността за настъпване, респ.ненастъпване на ПТП
само от водача на автомобил”Алфа ромео”, т.е. автомобила на пострадалия.
Двете
експертизи не изясняват причините за настъпването на ПТП и неговата предотвратимост
и от двамата водачи, както не е установено и точното място на настъпването му. Не
е установено също какви правила на движение са били нарушени и от кого от двамата
водачи, или само от единия от тях, за да се стигне до настъпилото ПТП. Едва
след експертно изследване на посочените въпроси би могло да се даде обоснован
отговор на въпроса настъпилото ПТП представлява ли престъпление и от кого е
извършено, ако има такова.
Поради
констатираните пропуски на назначените две АТЕ и в изпълнение на законовите си
правомощия въззивният съд дава следните указания с оглед провеждане на пълно и
всестранно разследване: Необходимо е да бъде назначена на основание чл. 153 НПК
повторна АТЕ, изпълнима от друго вещо лице/ възможно и от друг съдебен район/
на база всички останали събрани гласни и писмени доказателства, защото
кредитираната от прокурора такава на в.л.Велков е необоснована. Новата
експертиза трябва да посочи изчерпателно и точно, като изследва поведението и
на двамата водачи, какви са причините за възникване на ПТП, какви разпоредби от
ЗдВП са били нарушени и от кого, какво е точното положение на двата автомобила
преди и в момента на настъпване на ПТП, каква е скоростта на навлизане на
автомобила на обвиняемия в платното на пострадалия, както и каква е била
разрешената скорост по пътя с предимство и с каква скорост се е движил
пострадалият и предотвратимо ли е и било от всеки един от двамата водачи възникналото ПТП, както и предприетата от
пострадалия маневра какъв характер има.
Едва след
събирането на достатъчно доказателства по горепоставените въпроси прокурорът
следва да преценява има ли извършено престъпление по чл.343 ал.3 НК.
По така
изложените съображения се явяват неоснователни доводите в протеста за
законосъобразност на прекратителното постановление, на които съдът отговори с
горното изложение. Въззивният съд също не споделя довода на прокурора в
протеста, че при установената фактическа обстановка от събраните доказателства
няма съприкосновение /удар/ между двете МПС-та – на обвиняемия и на пострадалия
Иво Борисов и че пострадалият Борисов е извършил неправомерна маневра –
отклоняване посоката на движение на автомобила надясно, вследствие на което е
излязъл от пътя в полето и си е причинил средната телесна повреда. Защото този
извод не се подкрепя дори от събраните в момента недостатъчни доказателства.
В тази насока се споделят напълно посочените в
определението на КнРС обстоятелства, които следва да се преценяват от прокурора
при преценка дали има извършено престъпление. Посочените пропуски в разследването,
които водят до непълнота на събраните доказателства според въззивния съд водят и
до необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното постановление и са
основание за отмяната му, което правилно е сторил КнРС с протестираното
определение.
Изложеното формира безспорния извод за
незаконосъобразност на проверяваното постановление, поради което определението
на КнРС, с което се отменя постановлението на КнРП и делото се връща на
прокурора, като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Водим от
изложеното и на основание чл. 243 ал.7 НПК, Кюстендилският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Определението
на КнРС от 20.11.2018 г., постановено по ЧНД № 1727/2018 г. по описа на съда.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: