Решение по дело №844/2010 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е    №    ............

 

гр. София, ......02.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-а въззивен състав, в публично заседание на петнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА Г.

       МАРИЯ БОГДАНОВА

 

при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладвано от мл. съдия Богданова гр. д. № 844/2010 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 196 и сл. ГПК (отм.).

С Решение № 1-5-45 от 07.07.2009 г., постановено по гр. д. № 3947/2006 г. по описа на СРС, е отхвърлен предявеният от Л.Т.Б. ***/СО/ иск с правно основание чл. 108 ЗС за осъждане на В.К.К. да предаде на ищците владението на реална част от недвижим имот с площ от 432,83 кв. м., представляваща имот пл. № 96, част от недвижим имот УПИ XI-2419 в кв. 104з по плана на гр. Банкя, м. „Т.баир“, с площ от 5462,41 кв. м., при съседи: от север – УПИ XXXIV-2410a, УПИ XXXIII – 2412a, XXXV-2412a в кв. 104д, от изток – Парцел I – отреден за търговски и административен център в кв. 104з, от юг – УПИ X – 2419, УПИ IX – 2419  от кв. 104з, от запад – път, УПИ XXXVII-2418 в кв. 104з, а на реалната част: от север – УПИ XXXIV-2410a, с дължина на северната граница от 40,28 м., УПИ XXXIII-2412a, от кв. 104д, от изток – парцел I – отреден за търговски и административен център в кв. 104з, от юг и запад – УПИ XI-2419 от кв. 104з по плана на гр. Банкя. С посочения съдебен акт са отхвърлени и предявените от Сдружение с нестопанска цел „А.У.в България“ по реда на чл. 181, ал. 1 ГПК (отм.), вр. § 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК искове с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) срещу Л.Т.Б. *** признаване за установено, че ищецът е собственик на 1/2 ид. ч. от реална част с площ 432,83 кв. м. от гореописания недвижим имот, както и иск с правно основание чл. 108 ЗС срещу В.К.К. да предаде на Сдружение с нестопанска цел „А.У.в България“ владението на 1/2 ид. ч. от реална част с площ 432,83 кв. м. от посочения имот.

Недоволен от съдебното решение е останал ищецът в първоинстанционното производство С.О., който е подал въззивна жалба в законоустановения срок (съобразно определение от 16.06.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 3026/2015 г. по описа на ВКС) с искане за отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл. 108 ЗС е отхвърлен по отношение на общината. Съгласно твърденията в подадената въззивна жалба, първоинстанционният съд неправилно и незаконосъобразно приел, че по делото не били събрани доказателства за отчуждаването на процесния имот по реда на ЗОЕГПНС от наследодателите на първоначалния ищец А.Ч.и съответно – за неговото възстановяване по реда на ЗВСОНИ. Сочи, че по делото нямало спор относно извършеното одържавяване на процесния имот. Според въззивника, обстоятелството, че наследодателката на А.и И.Ч.– Е.К.Ч., била собственик на лесопарк „Д.и М.Т.“ („Т.баир“) в гр. Банкя с площ от 250 дка, който впоследствие бил одържавен, се установявало от събраните по делото писмени доказателства и приетата съдебно-техническа експертиза /СТЕ/. Възстановяването на имота по силата на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ се установявало от представената пред първоинстанционния съд Заповед № РД - 57-881/10.11.1995 г. на Кмета на СО за отписване на държавни и общински имоти в ТОА-Банкя и предаване на владението на отчужден по ПМС № 2247/1950 г. на основание ЗОЕГПНС, както и от Удостоверение от ТОА-Банкя. Предвид направения от А.Ч.завет в полза на С.О. досежно процесния имот, именно общината се явявала наследник на Ч.и притежавала материалноправна легитимация по иска, както и право на собственост върху имота. Наведено е възражението, че завещанието, с което И.Ч.се разпоредил със своята 1/2 идеална част от процесния имот, било нищожно поради противоречие със закона, доколкото чл. 29, ал. 1 и ал. 2 ЗС, в редакцията му преди изменението с ДВ, бр. 24 от 20.03.2007 г., и чл. 22 Конституцията на Република България /КРБ/ не позволявали чужденци и чуждестранни юридически лица да придобиват собственост върху земя в Република България, освен при наследяване по закон. Предвид изложеното, лицето, в полза на което било извършено това завещание – А.К., не било станало собственик на 1/2 ид. ч. от процесния имот, съответно – не е могло да прехвърли собствеността върху тази част на Сдружение с нестопанска цел „А.У.в България“ по силата на представения по делото договор за продажба на наследство. С.О. твърди още и неправилност на изводите на първоинстанционния съд относно липсата на идентичност между процесния имот и този, който бил предмет на процесните прехвърлителни сделки, извършени в периода от 04.12.1998 г. до 2002 г. Пред въззивната инстанция С.О. е навела твърдения и за нищожност на договора за доброволна делба, сключен през 2000 г., касаещ процесния имот, тъй като в делбата не участвали всички съсобственици. Излага се становище и за нищожност на договора за продажба на процесния недвижим имот, сключен между М.и С.С., като продавачи, и К.Ж.и А. П., като купувачи, поради невъзможен предмет, тъй като договорът бил за прехвърляне на реална част от имот, което било забранено по силата на действащия към момента на сключване на договора чл. 59 ЗТСУ. Общината не оспорва обстоятелството, че към датата на подаване на исковата молба В.К. е упражнявал фактическа власт върху процесния имот, но оспорва имотът да е придобит чрез давностно владение от страна на К..

Въззиваемият по въззивната жалба на С.О. – В.К.К. твърди, че същата е неоснователна.

Главно встъпилото лице Сдружение с нестопанска цел „А.У.в България“ /СНЦ „А.У.в България“/ също е подало въззивна жалба срещу първоинстанционното съдебно решение, в частта, с която са отхвърлени исковете му, предявени при условията на чл. 181, ал.1 ГПК (отм.) срещу ищците С.О. и Л.Б., както и срещу ответника В.К.. Според въззивника, първоинстанционният съд неправилно е приел, че по делото не било доказано възстановяването на собствеността върху процесния имот по реда на ЗВСОНИ, съответно – че сдружението не било доказало правото си на собственост върху имота. Излагат се доводите, че от писмените доказателства, събрани в хода на процеса, включително тези, приложени към въззивната жалба (нотариални актове за собственост, актове за държавна собственост, заповед за възстановяване на собственост върху недвижим имот), се установявало по категоричен начин отчуждаването на процесния недвижим имот от наследодателите на А.и И.Ч.и последвалото възстановяване на собствеността върху него по реда на ЗВСОНИ в тяхна полза. Оспорва се и правилността на изводите на първоинстанционния съд за липса на идентичността между възстановения по реда на ЗВСОНИ имот и този, предмет на процесните разпоредителни сделки, последната от които с купувач В.К.. Жалбоподателят се позовава на приетите в първоинстанционно производство съдебни експертизи, от заключенията на които се установявало по категоричен начин идентичността на спорния имот. Твърди, че доколкото процесният недвижим имот бил възстановен по реда на ЗВСОНИ на А.и И.Ч., то И.Ч.е притежавал 1/2 ид. част от същия към момента  на смъртта си и по силата на съставеното от него завещание от 13.04.1995 г. тази 1/2 ид. ч. преминала към А.М.В.-К., която от своя страна я прехвърлила на сдружението въз основа на договор за продажба на наследство от 19.10.2006 г., в сила от 06.12.2006 г. Предвид изложеното, жалбоподателят моли първоинстанционното решение да бъде отменено в частта, с която са отхвърлени предявените от сдружението при условията на главно встъпване искове срещу С.О., Л.Б. и В.К., като същите да бъдат уважени в цялост.

Насрещните страни по подадената от СНЦ „А.У.в България“ жалба оспорват същата като неоснователна.

 

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Жалбите са процесуално допустими, подадени в срок, от легитимирани лица и против съдебен акт, подлежащ на разглеждане по реда на въззивното производство.

Софийски районен съд е бил сезиран с искова молба, подадена от първоначалната ищца А.К. Ч., която твърди, че била собственик въз основа на законово наследствено правоприемство и възстановяване по реда на ЗВСОНИ на следния недвижим имот: УПИ  XV-2419 от кв. 104з по плана на гр. София, район Банкя, местност „Т.Баир“ с площ от 432,83 кв. м., съгласно уточнение на исковата молба на л. 55 от първоинстанционното дело. В исковата молба се сочи, че описаният имот е част от масив от общо 250 дка, находящи се в местността „Т.баир“, гр. Банкя, които били дарени на майката на ищцата – Е.К.Ч. – от нейните родители Д.и М.Т.. След извършено одържавяване, собствеността върху целия терен от 250 дка била възстановена на наследниците на Е.Ч.по реда на ЗВСОНИ със Заповед № РД-57-881/10.11.1995 г. на кмета на гр. София. Като единствени наследници на Е.Ч., нейните деца И.и А.Ч. станали собственици на описания имот, а след смъртта на И.Ч.през 1999 г., единствен негов собственик била ищцата А.Ч.. Според изложеното в исковата молба, през есента на 2001 г. ищцата установила, че с имотите ѝ в местността „Т.баир“, включително с процесния такъв, били извършени множество разпоредителни сделки в периода от 27.05.1996 г. до 22.12.1999 г. от нейно име и от името на брат ѝ И.Ч., чрез пълномощника им Г.К. Ц.. Последната удостоверявала наличието на представителна власт чрез пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. № 13330 от 15.08.1995 г. Освен пълномощното, Г.Ц. представяла при изповядването на сделките и още едно пълномощно с изх. № 2140 от 22.09.1995 г. със заверка от консулска служба при посолството на Република България в Париж, което обаче никъде не било представено в оригинал. Така Г.Ц., представяйки се за пълномощник на А.и И.Ч., сключила договори за покупко-продажба с купувачи дъщеря си М.Д.и ЙоА.Д., обективирани в следните нотариални актове: 1/ Нотариален акт № 194, том 1, дело № 184/04.12.1998 г. на Д. Т., нотариус с рег. № 041 с район на действие СРС, вписан в Служба по вписванията като акт № 192, т. LXXX, дело № 19215/1998 г. с вх. № 23304, по силата на който на М.Д.били продадени 3385/136765 ид. ч. от празно дворно място, съставляващо имот с пл. № 2419 от кв. 104 по плана на гр. Банкя, при съседи на целия имот: от изток – имоти с пл. № 2410 и 1097, от юг – Градоманско дере, от запад – имот пл. № 2417 и от север – каптаж, имот с пл. № 1993, ул. „И.Вазов“ и Летен театър; 2/ с Нотариален акт № 196, том I, рег. № 1224, дело № 186 от 04.12.1998 г. на Д. Т., нотариус с рег. № 041 на НК, с район на действие СРС, вписан в Служба по вписванията като акт с № 121, том LXXX, дело № 19125 от 1998 г. с вх. рег. № 23216, на М.Д.и на ЙоА.Д. били продадени 40000/136765 ид. части от същия имот; 3/ с Нотариален акт № 197, том  I, рег. № 1225, дело № 187/04.12.1998 г. на Д. Т., нотариус рег. № 041 на НК, с район на действие СРС, вписан с Служба по вписванията като акт № 177, том LXXX, дело № 19193, с вх. рег. № 23283, на М.Д.и на ЙоА.Д. били продадени 12063/136765 ид. части от описания имот. Посочените сделки били извършени при продажни цени, равни на данъчните оценки на имотите, т. е. за около 1,2 щатски долара за кв. м., докато реалната средна пазарна цена за кв. м. към този момент била 25 щатски долара. С Договор за доброволна делба на недвижим имот № 120, том I, от 05.04.2000 г., вписан в Служба по вписванията под № 71, том V от 2000 г., вх. рег. № 6840, и Нотариален акт за поправка на този договор, вписан в Служба по вписванията с акт № 16, том XIX, дело № 18, с вх. рег. № 32818 от 2000 г., имотите по описаните сделки били поделени между съсобствениците. На 28.11.2000 г. с Нотариален акт № 10, том 3, рег. № 5868, дело № 426 от 2000 г. на Нотариус Д. Т., с рег. № 041 на НК, с район на действие СРС, вписан в Служба по вписванията като акт № 187, том LXXXIII, дело № 26172/2000 г., вх. рег. № 30084, М.Б.С.и С.П.С.продали на К.Л.Ж.и А.С. П.процесния имот при равни дялове, като на 13.03.2002 г. същият отново бил продаден по силата на Нотариален акт № 26, том I, рег. № 1220, дело № 20/2002 г. на нотариус Д. Т., с рег. № 041 на НК, с район на действие СРС, вписан в Служба по вписванията като акт № 32, том  XVIII, дело № 4027 от 2002 г., вх. рег. № 5722, на купувача и ответник по делото В.К.К..

Ищцата твърди, че описаните сделки, сключени на 04.12.1998 г., били нищожни поради липса на съгласие, тъй като тя не била предоставяла пълномощно на Г.Ц. за продажба на имотите в местността „Т.баир“. Освен това, пълномощното, с което А.Ч.разполагала по отношение на частта от имотите на брат си И.Ч., не ѝ предоставяло право на разпореждане с неговите имоти, а само на управление. Сочи, че предоставеното пълномощно за разпореждане с недвижими имоти не било достатъчно конкретно, за да бъде валидно и да създаде за пълномощника представителна власт за сключването на посочените сделки. В условията на евентуалност заявява, че сделките били нищожни и като привидни, поради нееквивалентност на престациите, противоречащи на добрите нрави, а на основание чл. 40 ЗЗД – и като договорени от пълномощника и третото лице във вреда на упълномощителя. Ищцата твърди, че предвид нищожността на тези сделки, нито те, нито последващите такива имали транслативен ефект, поради което правото на собственост върху процесния недвижим имот останало в нейния патримониум. С оглед посоченото е поискала от съда на основание чл. 108 ЗС да бъде признато по отношение на ответника В.К., че тя е собственик на процесния имот, като К. бъде осъден да предаде владението върху него.

В хода на първоинстанционното производство /на 28.07.2006 г./ ищцата А.К. Ч.е починала, поради което на основание чл. 120 ГПК /отм./ на нейно място са конституирани като ищци С.О., в качеството ѝ на заветник, съгласно обявеното на 24.08.2006 г. завещание на първоначалната ищца, и Л.Т.Б., като наследник по закон на същата.

Ответникът В.К.К. е оспорил предявения иск с твърдението, че посочените разпоредителни сделки били валидни и въз основа на тях правото на собственост преминало последователно в неговия патримониум. Оспорил е твърденията за липса на представителна власт на лицето Г.Ц.. Направил е възражение за придобиване на имота въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност, като в тази връзка е заявил, че присъединява към своето владение това на праводателите си, датиращо от 28.11.2000 г., когато е подписан Нотариален акт № 10, том 3, рег. № 5868, д. № 426/2000 г.

При условията на чл. 181 ГПК /отм./ СНЦ „А.У.в България“ е встъпило главно по делото, като е предявило срещу С.О. и Л.Б. иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за установяване на обстоятелството, че сдружението е собственик на 1/2 ид. ч. от процесния имот, както и иск срещу В.К. с правно основание чл. 108 ЗС за връщане на владението на 1/2 ид. част от имота. Сочи, че И.Ч., починал през 1999 г., съставил завещание на 13.04.1995 г. пред нотариус П.Е.в гр. Ница, в полза на лицето А.М.В.-К., по силата на което същата била посочена като негов универсален наследник. От своя страна последната, чрез договор за продажба на наследство, сключен на 19.10.2006 г., в сила от 06.12.2006 г., продала наследството си на СНЦ „А.У.в България“, като част от това наследство представлявала и претендираната 1/2 ид. ч. от процесния имот. С исковата си молба сдружението поддържа същите доводи, като тези на първоначалния ищец, относно обстоятелството, че процесният имот не бил напуснал патримониума на А.и И.Ч..

С оглед представените доказателства и твърденията на страните, първоинстанционният съд е приел, че по делото не са установени предпоставките за настъпването на реституционния ефект по чл. 1 ЗВСОНИ спрямо процесния имот, както и че не е доказана идентичността на имота с този по поредицата прехвърлителни сделки, с последната от които се твърди В.К. да е станал собственик на имота. СРС е приел още, че правото на собственост на главно встъпилото лице също не е доказано по делото, доколкото не е установено праводателят му да е бил собственик на спорния имот. Въз основа на тези мотиви първоинстанционният съд е отхвърлил всички предявени искове като неоснователни.

В хода на въззивното производство с определение от 18.12.2015 г. на основание чл. 120 ГПК /отм./ като страна по делото е конституирано лицето Г.Д.П.. Същият обосновава процесуалната си легитимация със саморъчно завещание, за което твърди да е съставено от първоначалната ищца А.Ч.на 25.07.2006 г. Съгласно текста на завещанието, представено по делото, с него А.Ч.отменя предходните си завещателни разпореждания и посочва П. за свой универсален наследник.

От фактическа страна:

По реда на обстоятелствена проверка, с Нотариален акт № 19, том IX, регистър 220, нот. дело № 327/1928 г. на Нотариуса при Софийския окръжен съд, М.Т.Х.е признат за собственик по силата на придобивна давност на празно място – борова гора, находяща се в с. Банкя, м. „До селото“, на площ от около 85 дка, при съседи: дол, път, мера и собствен на М.Х.имот.

С Договор за покупко-продажба от 01.05.1930 г., обективиран в Нотариален акт № 74, том VIII, регистър № 8541, дело № 1402/1930 г. на Първи нотариус при Софийски окръжен съд, М.Т.Х.и съпругата му Д.М.Тенева са прехвърлили на Е.К. Ч.собствеността върху хотел, находящ се в чертите на с. Банкя, състоящ се от разни стари постройки, върху 99,4 кв. м., с общо застроено и незастроено пространство от 8915,04 кв. м., образуващи квартали по плана на с. Банкя, при съседи: шосе София – Банкя, площад при каптажа и от три страни имоти на М.Тенев, с новопроектирани улици.

С Нотариален акт № 135, том ХVІІІ по нот. дело № 332619/1924 г., М.Т.Х.е дарил на дъщеря си Е.К. Ч.от целия притежаван от него имот, находящ се в с. Банкя, състоящ се от изкуствено засадена гора и посадени овощни градини, целият с площ от 220 дка в местността със старо наименование ”Под село – Над село – Къси дол”, а към датата на сделката – с наименование „На върха”, само останалата неотчуждена и неподарена част, включваща 110 дка градини, и 70 дка борова гора.

Според Удостоверение за наследници № 950/24.07.1995 г., издадено от Община „Средец“, гр. София, единствен наследник по закон на М.Т.Х.е дъщеря му Е.К.Ч., по баща – М.Т..

Видно от Удостоверение за наследници с изх. № 457/08.05.2001 г. на С.О. – Район „Средец“, Е.М.Ч., вдовица, е починала на 12.02.1995 г., като е оставила за свои наследници по закон дъщеря си А.К.Ч.и сина си И.К.Ч.. След смъртта на И.К.Ч. на 11.02.1999 г., единствен наследник на Е.Ч.е останала първоначалната ищца А.К. Ч..

Съгласно удостоверение за идентичност на лице с различни имена от 25.03.2005 г., издадено от СО, район „Оборище“, имената А.К. Ч., А., А., А.К.Ч.са имена на едно и също лице.

По делото е представена Заповед № РД-57-881/10.11.1995 г. на Кмета на С.О., с която е наредено да се отпише от актовите книги за държавни и общински имоти в ТОА „Банкя“ и да се предаде на наследниците на Е.К.Ч. владението на имот с площ от около 230 дка при новообразувани граници: от север – кръстовището на ул. „Майор Паница“ с ул. „И.Вазов“, църковния имот, ул. „Майор Паница“; от запад – каптажа /минерална вода/, частни имоти; от юг – Градоманско дере; от изток – ул. „Сливница“, имота на МНО /нова сграда/, частни имоти, наследствени частни имоти; от североизток – ул. „И.Вазов“ до кръстовището с ул. „Майор Паница“, без Летния театър. В заповедта е посочено, че имотът е бил одържавен по силата на ПМС № 2274/1950 г. на основание ЗОЕГПНС, за което са били съставен Актове за държавна собственост № 1971/50 г. и № 1970/53 г.

Пред СГС са представени и приети като доказателства по делото горепосоченото ПМС № 2274/1950 г., ведно с описи към него, от което се установява, че на основание чл. 9 ЗОЕГПНС са били отчуждени в полза на държавата вилите, посочени в изброените описи и населени места, в т. ч. и в с. Банкя, заедно с техните дворни места, пристройки, подобрения, стопански и жилищни съоръжения, огради, инсталации, мебели и др. подобни. Представени са и горепосочените актове за държавна собственост № 1971/50 г. и № 1970/53 г., с които са били актувани като държавни следните недвижими имоти, бивша собственост на Е.К. Ч.: 1/ вила за живеене в с. Банкя, бул. „Толбухин“, на два етажа, ведно с дворното място, с обща квадратура на имота от 2000 кв. м., от която застроени 1005 кв. м.; и 2/ борова гора, овощна градина и ливада (непокрит имот) от общо 110 дка в с. Банкя, местността „Т.баир“. Прието е и Постановление № 135/06.02.1951 г. за отчуждаване на имоти по ЗОЕГПНС, както и удостоверение от отдел „ДИ“ при ОБНС – Банкя.

Пред СГС като доказателство по делото е приет и Акт за държавна собственост № 937 от 20.12.1993 г., с който е бил актуван като държавен следния недвижим имот: вила, одържавена с Акт за държавна собственост № 1971/1950 г., кв. 20, с площ от 2000 кв. м., целия баир, 58 овощни насаждения и 63 декоративни дървета по АДС № 1971/1950 год., борова гора и ливада, с площ от 253000 кв. м., или общо 255000 кв. м., бивша собственост на Е.К. Ч..

По силата на Пълномощно № 64612803, нотариално заверено на 28.03.1995 г. от завеждащия Консулската служба при Посолството на Република България в Париж, И.К.Ч. е упълномощил сестра си А.К.Ч.да го представлява при възстановяване на собствеността върху притежавани от него или от неговия наследодател Е.К.Ч. недвижими имоти, вещни права и други имущества на територията на Република България; да управлява имотите, както намери за добре, като ги стопанисва с грижата на добър стопанин, както и да ги отдава под наем на когото намери за добре и при условия, каквито намери за добре.

С Пълномощно, заверено нотариално под № 13330 на 15.08.1995 г. от Втори нотариус при СРС, А.К.Ч., действаща лично и като пълномощник на И.К.Ч. по гореописаното Пълномощно с изх. № 64612803, е упълномощила Г.К. Ц. със следните права: да представлява навсякъде, където е необходимо, упълномощителите във връзка със събиране на всички необходими документи за доказване правото им на собственост върху всички техни имоти в гр. Банкя, както и на документите, необходими за продажба на имотите; да представлява упълномощителите при водене на преговори за продажба на съсобствените им имоти в гр. Банкя, при условия и купувач, определени от нея, като сключва предварителни договори за продажба на тези имоти при условия и купувач, определени от нея; да получи от името и за сметка на упълномощителите договорената от нея цена за недвижимите имоти в гр. Банкя; да извърши продажба в нотариална форма на недвижимите имоти на упълномощителите в гр. Банкя при определен от нея купувач, като тя определи и всички останали условия на сделката – цена, начин на плащане и др.; да полага подписи от името и за сметка на упълномощителите пред всички държавни органи в Република България при упражняване на правата по пълномощното, както и да преупълномощава избран от нея адвокат.

Установява се, че с Нотариален акт № 194, том 1, дело № 184/04.12.1998 г., на Д. Т., нотариус с рег. № 041 в НК с район на действие СРС, вписан в Служба по вписванията като акт № 192, т. LXXX, дело № 19215/1998 г. с вх. рег. № 23304, А.и И.Ч., чрез пълномощника си Г.Ц., са продали на М.П.Д.3385/136765 ид. ч. от празно дворно място, съставляващо имот с пл. № 2419 от кв. 104 по плана на гр. Банкя, при съседи на целия имот: от изток – имоти с пл. № 2410 и 1097, от юг – Градоманско дере, от запад – имот пл. № 2417 и от север – каптаж, имот с пл. № 1993, ул. „И.Вазов“ и Летен театър. Видно от съдържанието на нотариалния акт, при сключването на сделката Г.Ц. се е легитимирала като пълномощник на А.и И.Ч.с Нотариално заверено пълномощно № 13330 от 15.08.1995 г. и Нотариално заверено пълномощно № 2140 от 22.09.1995 г., което не е представено по делото.

От представения Нотариален акт № 196, том I, рег. № 1224, дело № 186 от 04.12.1998 г. на Д. Т., нотариус с рег. № 041 в НК, с район на действие СРС, вписан в Служба по вписванията като акт с № 121, том LXXX, дело № 19125 от 1998 г. с вх. рег. № 23216, е видно, че легитимирайки се със същите пълномощни, посочени в горния абзац, Г.Ц., в качеството си на пълномощник на А.и И.Ч., е продала на дъщеря се М.Д.и на ЙоА.П. Д. 40000/136765 ид. части от гореописания имот.

С Нотариален акт № 197, том  I, рег. № 1225, дело № 187/04.12.1998 г. на Д. Т., нотариус рег. № 041 в НК, с район на действие София, вписан в Служба по вписванията като акт № 177, том LXXX, дело № 19193, с вх. рег. № 23283, Г.Ц., отново въз основа на същите пълномощни, е продала на дъщеря си М.Д.и на ЙП. Д. 12063/136765 ид. части от същия имот, собственост на А.и И.Ч..

Видно от представена по делото справка от Служба по вписванията при РС – София, освен процесните, са извършени и други продажби на идеални части от имот с пл. № 2419 от кв. 104 по плана на гр. Банкя – на 11.11.1998 г. на лицето П.С.С.са продадени съответно 40000 кв. м. и 1025 кв. м. от имота; на 04.12.1998 г. на Й.П. Д. са продадени още 73 кв. м. и 68,50 кв. м., а на М.П.Д.– още 660 кв. м.

С Договор за доброволна делба № 120, том I, 2000, от 05.04.2000 г., вх. рег. № 6840 в Служба по вписванията от 2000 г., том V, № 71, е направена делба на недвижими имоти – на 40000/136765 ид. ч., собствени в режим на съпружеска имуществена общност на М.Б.С.и С.П.С., и на 55448/136765 ид. ч., собствени на М.П.Д., ЙоА.П. Д. и А. К.Ц., при квоти от по 1/2 част за М.Д.и 1/2 част за ЙоА.Д. и А. Ц., от празно място, съставляващо имот с планоснимачен № 2419 от кв. 104 по плана на гр. Банкя, м. „Т.баир“,  при съседи на целия имот: от изток – имоти с пл. № 2410 и 1097, от юг – Градоманко дере, от запад – имот пл. № 2417 и от север – каптаж, имот с пл. № 1993, ул. „И.Вазов“ и летен театър. Според уговореното между съделителите, дял II е отреден за М.П.Д., като съгласно т. 2, буква „м“ от договора, в неин дял се пада и празно място, описано като № 7 по договора за делба, представляващо реална част от имот с пл. № 2419 от кв. 104 по плана на гр. Банкя, местност „Т.баир“, с площ от 1148,74 кв. м. при граници на реалната част: от север – парцел XXXIII-2412а и XXXIV-2400а, като границата е с дължина от 40,28 м., от изток – летен театър, като границата е с дължина от 49,50 м., от юг и от запад – реална част от имот с пл. № 2419, описан под № 8 от договора за делба, собственост на М.и С.С., като южната граница е с дължина 15 м., а западната – с дължина 38,64 м. Описаният договор за доброволна делба е поправен с Нотариален акт за поправка на договор за доброволна делба № 36, том ІІI, рег. № 6295, нот. дело № 456/2000 г., вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 32818/2000 г., акт № 16, том XIX. По силата на нотариалния акт са извършени две поправки в договора за делба, едната от които касае описанието на квотите между съсобствениците М.П.Д., ЙоА.П. Д. и А. К.Ц.. Чрез другата поправка, от предмета на извършената делба – празно място, съставляващо имот с планоснимачен № 2419 от кв. 104 по плана на гр. Банкя – е изключена част, за която са отредени посочени в нотариалния акт парцели, включително парцел XV-2419 (вж. л. 35 и л. 39 от първоинстанционното дело).

По силата на Нотариален акт № 10, том III, рег. № 5868, дело № 426 от 2000 г. на Нотариус Д. Т., с рег. № 041 в НК, район на действие СРС, вписан в Служба по вписванията като акт № 187, том LXXXIII, дело № 26172/2000 г., вх. рег. № 30084, М.Б.С.и С.П.С.са продали на К.Л.Ж.и А.С. П.по 1/2 идеална част от следния имот: „реална част с площ 432,83 кв. м., представляваща реална част от имот 2419, описан под № 7 в Договор за доброволна делба, вписан под № 71, том, вх. рег. № 6840 от 05.04.2000 г., от дворно място с площ от 1148,74 кв. м., от квартал 104, по плана на гр. Банкя, местност „Т.баир“, при съседи продаваемата реална част: северна част – 40,52 линейни метра, западна част – 1,31 линейни метра, югозападна част – 26,23 линейни метра, югозападна част – 30,99 линейни метра и при граници на целия имот: от изток – имоти с пл. № 2410 и 1097, от юг – Градоманко дере, от запад – имот пл. № 2417 и от север – каптаж, имот с пл. № 1993, ул. „И.Вазов“ и летен театър“.

На 13.03.2002 г., с Нотариален акт № 26, том I, рег. № 1220, дело № 20/2002 г. на нотариус Д. Т., с рег. № 041 в НК, с район на действие СРС, вписан в Служба по вписванията като акт № 32, том  XVIII, дело № 4027 от 2002 г., вх. рег. № 5722, съсобствениците при равни квоти А.С. П., Д.А.П.а, К.Л.Ж.и Ц.П.Ж.са продали на В.К.К. „празно дворно място, съставляващо, по нотариален акт имот № 96, за който е отреден урегулиран поземлен имот XV-2419 в квартал 104з, по плана на гр. София, район „Банкя“, местност „Т.баир“ целият с площ от 432,83 кв. м., при съседи: улица, летен театър и урегулирани поземлени имот XIV-2419, XIII-2419“.

Със заключението на приетата в първоинстанционното производство СТЕ, изготвена от вещо лице инж. П.П.(л. 171 - 172), което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, е установено, че процесният имот с площ от 432,83 кв. м. е идентичен с част от имота, визиран в Заповед № РД-57-881/10.11.1995 г. на Кмета на София, представляващ имот от общо 250 дка. в чертите на гр. Банкя, при посочените в заповедта граници, както и с част от имота, описан в нотариалните актове, сключени до процесния договор за доброволна делба (Нотариален акт № 194, том 1, дело № 184/04.12.1998 г. на Д. Т., нотариус с рег. № 041 с район на действие СРС, вписан в Служба по вписванията като акт № 192, т. LXXX, дело № 19215/ 1998 г. с вх. № 23304, Нотариален акт № 196, том I, рег. № 1224, дело № 186 от 04.12.1998 г. на Д. Т., нотариус с рег. № 041 на НК, с район на действие СРС, вписан в Служба по вписванията като акт с № 121, том LXXX, дело № 19125 от 1998 г. с вх. рег. № 23216, и Нотариален акт № 197, том  I, рег. № 1225, дело № 187/04.12.1998 г. на Д. Т., нотариус рег. № 041 на НК, с район на действие - София, вписан с Служба по вписванията като акт № 177, том LXXX, дело № 19193, с вх. рег. № 23283). Според вещото лице, средната пазарна цена на процесния имот към 08.12.1998 г. е в размер на 21685691 неденоминирани лева или 21686 деноминирани лева.

От т. 8 и т. 9 от заключението на втората приета от районния съд и неоспорена от страните СТЕ, изготвена от вещо лице инж. И.Д. (л. 253 - 255), се установява, че процесният имот, представляващ УПИ XV-2419 към датата на подаване на исковата молба, е идентичен с част от имота, описан в нотариалните актове на Е.Ч., въз основа на които първоначалната ищца се легитимира като собственик, с част от имота, визиран в трите процесни сделки от 04.12.1998 г., описани в исковата молба, както и с имота, предмет на прехвърлителната сделка в полза на праводателите на ответника В.К.. Имотът е изобразен от вещото лице на скица, представляваща неразделна част от заключението. Средната пазарна цена на процесния имот към декември 1998 г., посочена от това вещо лице, е в размер на 21685691 неденоминирани лева или 21686 деноминирани лева.

Съобразно изготвените във въззивното производство основно и второ допълнително заключение на СТЕ (вещото лице изрично е заявило в о. с. з. на 05.06.2017 г., че не поддържа първото допълнително заключение – вж. л. 526 от делото), която се кредитира от съда като обективно и компетентно изготвена, по действащия към 28.11.2000 г. регулационен план на гр. Банкя, одобрен със Заповед № 4200/26-07.1977 г., процесният имот попада в терен, отреден за парк. Същият, с площ от 432,83 кв. м., е обособен като самостоятелен урегулиран поземлен имот XV-2419 от кв. 104з с ЧИЗРП, одобрено със Заповед № РД–09-50-36 от 12.02.2001 г. По кадастралната карта, актуална към момента на изготвяне на експертизата (м. май 2017 г.), имотът с площ от 433 кв. м. се намира в североизточната част на ПИ с идентификатор 02659.219.3322, целият с площ от 6482 кв. м., и граничи от север и югозапад с ПИ 02659.219.3322 и от югоизток с ПИ 02659.219.3004. По действащата към този момент регулация (ИПР, одобрено със Заповед № РД-50-223/13.04.2016 г. на ИД Главен архитект на СО) процесният имот с площ от 433 кв. м., е част от УПИ XI-2985,3001 от кв. 104з и граничи от север и югозапад с УПИ XI-2985,3001, а от югоизток с УПИ I за търговски и административен център. На скица, находяща се на л. 503 от делото и представляваща неразделна част от заключението на вещото лице, имотът е нанесен по цифрите 1-2-3-1 и е защрихован с виолетов цвят.

Видно от представено по делото заверено копие от Препис-извлечение от акт за смърт № 425/05.08.2006 г. А.К.Ч.е починала на 28.07.2006 г. в град Сен Клу, Република Франция. Видно от Удостоверение № АУ-94-79/18.09.2006 г., издадено от С.О., Район „Оборище“, след смъртта си тя е оставила като свой наследник по закон лицето Л.Т.Б..

Със саморъчно завещание от 31.10.2001 г. А.К. Ч.е направила множество отделни завети на вещи и парични суми в полза на различни лица. Същата е заявила, че „Завещавам „Т.я баир“ в гр. Банкя на общината в Банкя със задължение от него да бъде направен градски парк „Д.и М.Т.“ за общоградско ползване на публична общинска собственост.“. Цялото си останало имущество, извън направените завети, А.Ч.е завещала на „Американския университет в Благоевград за учредяване на фондация към университета на името на семейства Ч. – Т....“. Завещанието е обявено с протокол от 24.08.2006 г. в гр. София от нотариус В.Б., рег. № 302 в НК.

С Решение № 3524 от 22.05.2012 г., постановено по гр. д. № 7191/2010 г. на Софийски градски съд, ГК, І-2 състав, по иск, предявен от СНЦ „А.У.в България“ срещу С.О., е прогласено за нищожно на основание чл. 42 ЗН завещанието на А.Ч.от 31.10.2001 г., в частта си относно завета на м. „Т.баир“ в гр. Банкя, поради неправосубектност на заветника. С Решение № 395 от 28.02.2013 г., постановено по в. гр. д. № 3814/2012 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 10-ти състав, посоченото първоинстанционно решение е отменено, а предявеният иск по чл. 42 ЗН за нищожност на завета в полза на Столичната община досежно м. „Т.баир“ в гр. Банкя е отхвърлен, като с Определение № 235 от 14.02.2014 г., постановено по к. гр. д. № 5973/2013 г. на Върховния касационен съд, ІV-то г. о., решението на въззивния съд не е допуснато до касационно обжалване.

Пред съда е представено завещание от 13.04.1995 г. (л. 161 – 164 от първоинстанционното производство), съставено от И.Ч.. След смъртта на Ч., настъпила на 11.02.1999 г., завещанието е обявено от нотариус П.Е.в гр. Ница на 08.07.1999 г. Съгласно завещателните разпореждания, за универсален правоприемник на починалия е посочено лицето А.М.В.-К., гражданин на Федерална Република Германия. По силата на договор за продажба на наследство от 19.10.2006 г. (л. 153 от първоинстанционното производство), сключен между А.М.В., по баща К., в качеството на продавач, и А.У.в България, в качеството на купувач, наследствените задължения, права и фактически отношения, завещани на Аня В.-К. от И.Ч., са прехвърлени на Американския университет в България срещу сумата от 1 милион щатски долара.

Пред настоящата въззивна инстанция е представено саморъчно завещание от 25.07.2006 г., като съставител на което е посочена А.К. Ч.. В същото е заявено, че се анулират всички предходни завещателни разпореждания на съставителя, като за универсален наследник на А.Ч.е определен Г.Д.П.. Завещанието е обявено на 21.07.2015 г. от нотариус В.Г., рег. № 340 в НК. Открито е производство по оспорването на неговата автентичност, като е допусната съдебно-почеркова експертиза, изготвена от вещото лице Л.Х.. Настоящият съдебен състав кредитира заключението като обективно, компетентно, пълно, ясно и подробно аргументирано. При експертизата са използвани като сравнителен материал голямо количество представени от страните по делото документи, съдържащи почерк и подписи на А.Ч., които са били изготвени в продължителен период от време. Вещото лице е установило следните характерни и устойчиви различия в общите графични признаци между обекта на изследването – завещанието – и сравнителните образци: в темп на писане, посока на редовете, наклон, степен на разтегнатост на буквите; различия в нивото на разположение и в размер на буквите, в нивото на редовете, в степента на обработеност. Установени са и различия в частни графически признаци като формата на движение при изпълнението на някои букви и при свързването на други, количеството и продължителността на движенията при изпълнението на някои букви, относителното разположение на точката на съединяване/пресичане на движенията. Вещото е посочило, че са установени и сходства между обекта на изследване и сравнителните образци – в пространственото разположение на заглавието, във формата на дясната страна на листа, в степента на обработеност, в размера, в степента на свързаност, в наклон и форма, посока и продължителност на изписване на някои букви. Заявило е, обаче, че тези сходства имат вариантен характер и касаят използвани с голяма честота букви и цифри със сравнително прост графически строеж, които се изписват по аналогичен начин от много хора, притежаващи съответно образователно ниво и писмена практика. Нещо повече – съгласно заключението, при проведеното наслагване  на просвет на изображенията на сравняваните текстове, в частност – на обекта на изследване и представеното като сравнителен образец завещание от 31.10.2001 г., се установяват съвпадения, показващи желание за имитиране почерка на А.Ч.. Въз основа на така направените констатации, вещото лице е  заключило, че текстът и подписът в саморъчното завещание от 25.07.2006 г., изхождащи от името на А.К. Ч., не са изпълнени от нея.

Между страните по делото не е спорно обстоятелството, че В.К.К. осъществява фактическата власт върху процесния имот към момента на подаване на исковата молба.

Пред въззивната инстанция е изслушан свидетелят С.Б.-С., която познавала В.К. от 2000 г. Според показанията ѝ, процесният имот бил трети по ред, който К. купувал. Впоследствие той закупил и други имоти и ги обединявал, като си плащал и данъците за притежаваната земя. Свидетелката описва подробно разположението на процесния имот, „голям около половин декар“, посочвайки, че той се намира до лятното кино, „в най-ниската част, най-близко до театъра“, като „навремето имаше друг път до имота, по който се стигаше до него... някакъв тупик или улица...“, а сега „има едни стълбички, които в момента съществуват, дори оттам се минава, когато не си с кола“. Твърди, че имотът е придобит от В.К. около 2002 г. от лице, чието име свидетелката посочва като „Д.“. К. имал човек, който се грижел за имотите му, включително за процесния, а самата свидетелка задължително всяка година през пролетта и есента ходела там или с ответника, или с човека, който бил натоварен да се грижи за имота, с цел да бъде проверено състоянието на парцела. Винаги го посещавали, когато имало силни валежи и бури, тъй като в имота имало дървета в близост до улицата и трябвало да се следи дали не са нанесени някакви поражения. При придобиването имотът бил ограден, а В.К. поставил ограда от бетон и мрежа, като на свидетелката не е известно някога някой да се е опитвал да пречи на ползването му. Към момента на разпита имотът бил част от по-голям имот, целият собствен на В.К., предвид което ограда имало около целия парцел.

Разпитаният пред въззивния съд втори свидетел Г. Г.установява с показанията си, че познава В.К. от около 20 години. През 2000 г. бащата на свидетеля купил имот в гр. Банкя и семейството се преместило да живее там. Около година след това В.К. започнал да купува имоти в района, наречен „Т.баир“, над Банкя, до църквата. В периода между 2001 г. и 2003 г. В.К. имал някаква сделка с лице на име „Д.“. Ответникът закупил няколко имота с обща площ от около 6 дка и впоследствие ги обединил. Свидетелят заявява, че един от имотите бил до лятното кино, имало стълбички към него, бил ъглов в най-ниската част на мястото, около 500 кв. м. Когато закупил имота, ответникът поставил метални колове, за да не минават през мястото тежки машини, които се използвали в съседство. При покупката имотът бил ограден с оградата на лятното кино, която впоследствие паднала, като имало път покрай църквата, който „водеше до един тупик, който тупик водеше до едно ъглово място, което граничи точно със стълбите... а впоследствие пък пътят, който беше покрай църквата, някой явно го купи, защото го заградиха с ограда, сложи се портал и през този път вече не можеше да се минава.“. Свидетелят и В. ходили много често на имота, защото В. държал като се правят огради от съседите му да не се навлиза в неговия имот. В. започнал да се грижи за имота още от 2001 г., като първо поставил металните ограждения, за да не влизат камиони в имота, а освен това редовно се грижел за залесяването, възлагайки на свидетеля или на неговия брат да разчистват мястото от самоизрастваща растителност. Направили и едно много голямо почистване на имота с багер. През пролетта В. давал на свидетеля пръскачка, за да премахва плевелите. Свидетелят не знае някой да е пречил на ответника да стопанисва имота.

Показанията на свидетелите С.Б.-С. и Г. Г.настоящият съдебен състав кредитира в цялост, доколкото същите са относими към правния спор по делото, отразяват преки лични впечатления на разпитаните лица, не съдържат противоречия и са съответни на останалите доказателства, събрани в хода на производството. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Г.единствено в частта относно твърдението, че „… В. започна да се грижи за имота още от 2001 г….“. Същото противоречи на останалия доказателствен материал по делото, тъй като В.К. е закупил процесния имот на 13.03.2002 г., видно от представения нотариален акт за покупко-продажба, а самите свидетели, разпитани пред въззивната инстанция, сочат, че: „Тези имоти В. ги придоби може би между 2001 г. в – 2003 г….“ (св. С.), съответно – „… В периода 2001 – 2003 г. купи имоти…“ (св. Г.), без да излагат твърдения за упражнявано от ответника владение върху процесния имот преди закупуването му.

От правна страна:

По процесуалноправната легитимация на страните по делото:

След смъртта на първоначалния ищец А.Ч.като ищци в процеса са конституирани Л.Т.Б. – неин наследник по закон, и С.О., в качеството ѝ на заветник на починалата по силата на саморъчно завещание от 31.10.2001 г. Заветът, направен в полза на общината, има за предмет цялата местност „Т.баир“ в гр. Банкя, в която попада и процесният по настоящото дело имот. Действителността на така извършения завет е установена с Решение № 395 от 28.02.2013 г., постановено по в. гр. д. № 3814/2012 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 10-ти състав, влязло в сила на 14.02.2014 г. Тъй като частното завещателно разпореждане изключва правата на универсалните наследници спрямо предмета на завета, Л.Б., в качеството си на наследник по закон на А.Ч., не е придобил наследствени права върху м. „Т.баир“, съответно – върху процесния имот, поради което той не се явява процесуално легитимирана страна по делото. Това налага производството спрямо него да бъде прекратено, а първоинстанционното решение – обезсилено в тази му част като недопустимо.

В хода на второинстанционното  производство като ищец по делото е конституиран Г.Д.П.. Същият е обосновал качеството си на универсален наследник на А.Ч.със съставено от нея завещание от 25.07.2006 г., обявено на 21.07.2015 г. от нотариус В.Г., рег. № 340 в НК. В хода на откритото производство по оспорването автентичността на завещанието е изслушана съдебно-почеркова експертиза, според заключението на която текстът и подписът на това саморъчно завещание не са изпълнени от А.К. Ч.. Поради тази причина, доколкото настоящият съдебен състав кредитира в цялост така изготвената по делото експертиза, се налага изводът, че Г.П. няма качеството на наследник на първоначалната ищца, съответно – не притежава надлежна процесуална легитимация за участие в производството, което следва да бъде прекратено спрямо него като недопустимо.

Изрично следва да се отбележи, че СНЦ „А.У.в България“ не е конституирано по делото като правоприемник на страна на основание чл. 120 ГПК /отм./, а по реда на чл. 181 ГПК /отм./ като трето лице със заявени самостоятелни права върху предмета на спора, поради което по предявените от него искове съдът дължи произнасяне по същество.

По предявения от С.О. срещу В.К. иск с правно основание чл. 108 ЗС:

Чрез вещния осъдителен иск по чл. 108 ЗС се цели – на първо място – да бъде установено спрямо владелеца или държателя на спорната вещ, че правото на владение, разбирано като едно от правомощията на правото на собственост, принадлежи на ищеца. На второ място, чрез ревандикационния иск, въз основа на така установеното право на владение, се претендира предаването фактическата власт върху процесната вещ на ищеца-собственик от ответника, който я владее или държи без основание. Следователно, за основателността на предявения иск е необходимо в рамките на исковото производство ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване, че е титуляр на правото на собственост върху спорната вещ, както и че ответникът я владее или държи без основание. Последният, от своя страна, за да обоснове отхвърлянето на исковата претенция, следва да установи, че упражнява фактическа власт върху вещта на противопоставимо на ищеца вещно или облигационно основание.

По казуса, предмет на настоящото производство, е необходимо на първо място да се посочи, че според вещите лица, изготвили съдебно-техническите експертизи по делото, процесният имот с площ от 432,83 кв. м., индивидуализиран в исковата молба като УПИ ХV-2419, кв. 104з по плана на гр. Банкя, м. „Т.баир“, е идентичен с част от имота, визиран в Заповед № РД-57-881/10.11.1995 г. на Кмета на София, с част от имота, описан в нотариалните актове на Е.Ч., въз основа на които първоначалната ищца се е легитимирала като собственик, с част от имота, визиран в процесните сделки от 04.12.1998 г., както и с имота, предмет на прехвърлителната сделка, извършена в полза на праводателите на ответника В.К.. Като съобрази това, кредитирайки в цялост заключенията по изготвените СТЕ, съдът намира за безспорно доказано, че описаният в исковата молба имот, предмет на предявения ревандикационен иск, е идентичен с процесния имот, намиращ се във фактическа власт на ответната страна към датата на подаване на исковата молба.

При съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, настоящият съдебен състав намира за установено, че към датата на извършване на оспорените прехвърлителни сделки от 04.12.1998 г. А.К. Ч.и брат ѝ И.Ч.са били собственици на процесния недвижим имот в качеството си на наследници на Е.Ч.. За да достигне до този извод, съдът съобрази представените по делото Нотариален акт № 19, том IX, регистър 220, нот. дело № 327/1928 г. на Нотариуса при Софийския окръжен съд, Договор за покупко-продажба от 01.05.1930 г., обективиран в Нотариален акт № 74, том VIII, регистър № 8541, дело № 1402/1930г. на Първи нотариус при Софийски окръжен съд, и Нотариален акт № 135, том ХVІІІ по нот. дело № 332619/1924 г., от които е видно, че Е.Ч., единствен наследник по закон на М.Т.Хаджиколев, е придобила собствеността върху борова гора, находяща се в с. Банкя, м. „До селото“, с площ от около 85 дка, хотел, находящ се в чертите на с. Банкя, състоящ се от стари постройки, върху 99,4 кв. м., с общо застроено и незастроено пространство от 8915,04 кв. м., в с. Банкя, както и 110 дка градини и 70 дка борова гора, находящи се в местността със старо наименование ”Под село – Над село – Къси дол” в с. Банкя. Така описаните имоти са били одържавени по силата на ПМС № 2274/1950 г. на основание чл. 9 ЗОЕГПНС, за което са съставени представените по делото АДС № 1971/50 г., АДС № 1970/53 г. и АДС № 937 от 20.12.1993 г., като общата площ на същите възлиза на 255000 кв. м. Със Заповед № РД-57-881/10.11.1995 г. на Кмета на С.О., е разпоредено отписването от актовите книги за държавни и общински имоти в ТОА „Банкя“ и предаването на наследниците на Е.К.Ч. владението на имот с площ от около 230 дка в гр. Банкя. В заповедта е посочено, че имотът е бил одържавен по силата на ПМС № 2274/1950 г. на основание ЗОЕГПНС, за което са били съставен Актове за държавна собственост № 1971/50 г. и № 1970/53 г. Съобразявайки така установените данни, съдът намира, че описаните имоти, собственост на Е.Ч., са били възстановени на нейните наследници по силата на реституционния ефект на ЗВСОНИ, доколкото са изпълнени предпоставките, предвидени в чл. 1 – чл. 4 от закона: имотите са били отнети чрез отчуждаване по ЗОЕГПНС, като са станали държавна собственост; към датата на възстановяването им са съществували реално до размерите, в които са били отчуждени; собствениците им не са били обезщетени чрез изплащане на паричната равностойност на имотите или с друг равностоен недвижим имот (доказателства за обезщетяване на Е.Ч.или на нейните наследници за така извършеното одържавяване не са ангажирани по делото). В тази връзка, неправилен се явява изводът на районния съд, че не са доказани по делото извършеното одържавяване на имотите от м. „Т.баир“ в гр. Банкя, включително на процесния, и последвалото възстановяване собствеността върху тях на наследниците на Е.Ч.. Като единствени наследници по закон на последната, А.и И.Ч.са придобили собствеността върху имота, предмет на делото, поради което са могли да извършват разпоредителни сделки с него. Така установеното обстоятелство налага да бъдат обсъдени релевираните в исковата молба оспорвания относно действителността на процесните сделки, сключени от тяхно име на 04.12.1998 г.

На първо място първоначалната ищца оспорва да е предоставяла на Г.Ц., сключила в качеството си на пълномощник сделките за покупко-продажба от 04.12.1998 г., права за разпореждане с притежаваните от Ч.и нейния брат имоти. Съгласно посоченото в съставените от нотариус Д. Т. Нотариален акт №  194, том 1, дело № 184/04.12.1998 г., Нотариален акт № 196, том I, рег. № 1224, дело № 186 от 04.12.1998 г., и Нотариален акт № 197, том I, рег. № 1225, дело № 187/04.12.1998 г., при изповядването на сделките лицето Г.Ц. се е легитимирало като пълномощник на А.Ч.и И.Ч.въз основа на Нотариално заверено пълномощно № 13330 от 15.08.1995 г. и Нотариално заверено пълномощно № 2140 от 22.09.1995 г. Според настоящия съдебен състав, с Пълномощно № 13330 от 15.08.1995 г. А.Ч., действайки лично и като пълномощник на И.К.Ч. по силата на Пълномощно № 64612803/28.03.1995 г., е учредила в полза на Г.К. Ц. изрична представителна власт за разпореждане със собствени на нея и брат ѝ недвижими имоти в гр. Банкя, включително за тяхната продажба, при условия, определени от пълномощника. Това обстоятелство се установява от текста на пълномощното – „… да извърши продажба в нотариална форма на недвижимите имоти на упълномощителите в гр. Банкя при определен от нея купувач, като тя определи и всички останали условия на сделката – цена, начин на плащане и др.“. Предвид формулировката на упълномощителните клаузи, съдът намира, че Г.Ц. е била надлежно упълномощена да продаде процесния имот, поради което не са налице действия, извършени без надлежно учредена представителна власт, по смисъла на чл. 42 ЗЗД. Този извод е съобразен и със задължителните указания на върховната съдебна инстанция, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които за упълномощаване с последиците по чл. 36, ал. 2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име, без да е нужно да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи – определено имущество, цена (стойност) и пр., нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане. Обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното, в който смисъл е и изричната разпоредба на чл. 39, ал. 1 ЗЗД.

Що се отнася до оспорванията, релевирани в исковата молба, че А.Ч.не била надлежно упълномощена от своя брат да извършва разпоредителни сделки от негово име с притежаваните от двамата в съсобственост имоти в гр. Банкя, съдът намира, следното: В представеното по делото Пълномощно № 64612803/28.03.1995 г., изходящо от И.Ч.и описано в съставеното от А.Ч.пълномощно от 15.08.1995 г., не се съдържа изрична упълномощителна клауза в полза на А.Ч.за извършване на разпоредителни сделки с процесните имоти от името на брат ѝ. Направеното в исковата молба от първоначалната ищца оспорване в тази връзка, обаче, по същество представлява опит на страната да черпи права от собствените си неправомерни действия на пълномощник, действащ без надлежно учредена представителна власт. Недопустимо е мнимият представител, какъвто в случая се явява А.Ч., да се позовава на липсата на представителна власт, с цел оспорване действителността на извършената от него самия в качеството му на пълномощник сделка, доколкото по аргумент от чл. 42, ал. 2, изр. 1 ЗЗД такова право е предвидено единствено за мнимо представлявания. По тази причина настоящият съдебен състав намира, че така релевираното възражение не следва да бъде разгледано по същество.

В нотариалните актове от 04.12.1998 г. е описано и още едно пълномощно с № 2140 от 22.09.1995 г., което не е представено по делото. За него първоначалната ищца твърди, че било съставено от И.Ч.и създавало представителна власт в нейна полза, но било представяно само в заверен препис. Ищцата не е приложила това пълномощно към исковата молба, заявявайки, че в случай че ответникът се позове на него, тя оспорва заверката на пълномощното като такава, изходяща не от консулския представител на Република България във Франция, а от трети секретар към консулството, не притежаващ правото да извършва заверка на пълномощни. Така релевираните оспорвания не рефлектират върху извода на съда относно действителността на сделките от 04.12.1998 г., от една страна, поради факта, че насрещните страни по делото не са се позовали изрично на посоченото пълномощно, съответно – същото не е част от доказателствения материал, събран в хода на производството, а от друга – предвид изложеното по-горе относно процесуалната недопустимост на възражения, чрез които страна се домогва да установи годни за себе си факти от собствените си неправомерни действия (доколкото – според заявеното в исковата молба – А.Ч.се е ползвала от така съставеното пълномощно, въпреки твърденията си за ненадлежната му заверка). Предвид изложеното, съдът намира, че Г.Ц., действайки като пълномощник на А.Ч.и И.Ч., се е разпоредила с целия процесен имот, притежаван към момента на сделките в съсобственост от двамата.

Неоснователни са и останалите възражения, заявени с исковата молба, относно недействителността на процесните сделки от 04.12.1998 г., а именно за нееквивалентност на престациите, съответно – за сключването им във вреда на представляваните, както и за накърняване на добрите нрави и прикриване на дарение, извършено в полза на приобретателите, поради близката им родствена връзка с пълномощника. Както бе посочено по-горе, с пълномощното от 15.08.1995 г. в полза на Г.Ц. е предоставена представителна власт за разпореждане с имотите на упълномощителите ѝ по начин и при условия, определени от пълномощника, включително относно продажната цена и купувачите. Тази формулировка на упълномощителните клаузи отразява по ясен и недвусмислен начин волята на А.Ч.касателно обема на представителната власт, която е създала в полза на Г.Ц..

Имотите, част от които е и процесният, са продадени на цена, равна на данъчната им оценка, видно от отразеното в нотариалните актове, като това обстоятелство не е оспорено в исковата молба. Продажбата на цена, по-ниска от пазарната такава, обаче, какъвто е разглежданият случай, предвид заключенията на вещите лица за пазарната стойност на имота към 04.12.1998 г., значително надвишаваща данъчната му оценка, не представлява нееквивалентност на престациите, която да води до накърняване на добрите нрави. Съгласно Решение № 452 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 4277 по описа за 2008 г. на I г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, страните имат свобода на договарянето, прогласена с разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, като законодателят е допуснал възможността цената на недвижимия имот може да бъде по-ниска от данъчната оценка. Според върховната съдебна инстанция, за да се приеме, че нееквивалентността на престациите води до нищожност на сделката поради противоречие с добрите нрави, е необходимо насрещна престация фактически да липсва. В настоящия казус подобна разлика в престациите по оспорените сделки не е налице.

В тази връзка неоснователни се явяват и възраженията, че процесните сделки от 04.12.1998 г. са нищожни, поради договаряне на представителя във вреда на упълномощителя по смисъла на чл. 40 ЗЗД, изразяващо се в уговорка за продажна цена, значително по-ниска от пазарната такава. В мотивите на т. 3 от Тълкувателно решение № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че фактическият състав, пораждащ недействителността по чл. 40 ЗЗД включва два елемента: обективен елемент – договорът, сключен от представителя и насрещната страна по него, да е във вреда на представлявания, като се има предвид обективно увреждане интересите на представлявания, което да не е незначително; и субективен елемент – "споразумяване" между представителя и насрещната страна по договора за увреждането на представлявания, което се свежда до недобросъвестност на представителя и насрещната страна по договора относно увреждането, като тази недобросъвестност подлежи на доказване от страна на представлявания. В Решение № 1 от 27.02.2018 г., постановено по гр. д. № 1471/2017 г. на ВКС, III г. о., е прието, че противоречи на установената практика на ВКС увреждането да се свежда единствено до фрапантна разлика между цената, на която имотът е бил продаден, и тази, на която би следвало според пазарните условия, без да се обсъдят всички относими към преценката на интереса обстоятелства. Посочено е още, че продажната цена като величина не е единственият критерий за увреждане (в този смисъл са Решение № 361/2011 г. по гр. д. № 1077/2010 г. на ВКС, І г. о., Решение № 21/2015 г. по гр. д. № 3529/2014 г. на ВКС, І г. о.), като не всяко разминаване между договорената по данъчна оценка цена и реалната стойност на имотите предпоставя извод за сговаряне във вреда на представлявания. Като съобрази изложените принципни съображения, настоящият съдебен състав намира, че по делото липсват доказателства, които да обосновават нищожност на процесните сделки по чл. 40 ЗЗД. Въпреки постигнатата уговорка за продажна цена, значително по-ниска от пазарната, не се доказа в хода на производството наличието на субективно намерение у пълномощника и купувачите по сделките за увреждане на упълномощителя.

Във връзка с възражението, че чрез така сключените сделки се прикрива дарение, релевантно е изложеното по-горе относно предоставената на Г.Ц. свобода да договаря продажба на процесните имоти с лица по нейна преценка, като не са въведени каквито и да било ограничения в това отношение. Следва да се съобрази и обстоятелството, че доказателства за родствени връзки между пълномощника и купувачите М.П.Д.и ЙоА.П. Д. не са ангажирани.

Въз основа на посочените аргументи се налага изводът, че процесните покупко-продажби от 04.12.1998 г. са действителни и са породили целения вещно-транслативен ефект. Въпреки това, според настоящия съдебен състав, ответникът В.К. не е придобил собствеността върху процесния имот на основание последващите прехвърлителни сделки, по следните причини:

По силата на процесните сделки от 04.12.1998 г. собствеността върху имота, предмет на делото, като част от имот с пл. № 2419 от кв. 104 по плана на гр. Банкя, е прехвърлена на М.П.Д.и ЙоА.П. Д.. С идеални части от имот с пл. № 2419 от кв. 104 по плана на гр. Банкя са извършени още прехвърлителни сделки, видно от представената по делото справка от Служба по вписванията – София: отново на 04.12.1998 г. на Й.П. Д. са продадени още 73 кв. м. и 68,50 кв. м., а на М.П.Д.– още 660 кв. м.; на 11.11.1998 г. на лицето П.С.С.са продадени съответно 40000 кв. м. и 1025 кв. м. от имота. Предвид така получилата се съсобственост в идеални части върху имот с пл. № 2419 от кв. 104 по плана на гр. Банкя е извършена делба, обективирана в Договор за доброволна делба № 120, том I, 2000, от 05.04.2000 г., вх. рег. № 6840 в Служба по вписванията от 2000 г., том V, № 71. По силата на този договор е прекратена съсобствеността върху 40000/136765 ид. ч., собствени в режим на съпружеска имуществена общност на М.Б.С.и С.П.С., и върху 55448/136765 ид. ч., собствени на М.П.Д., ЙоА.П. Д. и А. К.Ц., при квоти от по 1/2 част за М.Д.и 1/2 част за ЙоА.Д. и А. Ц.. Според уговореното между съделителите, дял II е отреден за М.П.Д., като в същия се включва и „празно място, описано като № 7 по договора за делба, представляващо реална част от имот с пл. № 2419 от кв. 104 по плана на гр. Банкя, местност „Т.баир“, с площ от 1148,74 кв. м.“. Договорът за доброволна делба е поправен с Нотариален акт за поправка на договор за доброволна делба № 36, том ІІI, рег. № 6295, нот. дело № 456/2000 г., вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 32818/2000 г., акт № 16, том XIX., като от предмета на извършената делба – празно място, съставляващо имот с планоснимачен № 2419 от кв. 104 по плана на гр. Банкя – е изключена част, за която са отредени посочени в нотариалния акт парцели, включително процесният парцел XV-2419. Явно е, че въз основа на така извършената делба, имотът, предмет на предявения ревандикационен иск, не е преминал в собственост на праводателите на ответника по следните съображения:

На първо място, предвид предмета на делбата – общо 95448/136765 ид. ч. от имот с пл. № 2419 от кв. 104 по плана на гр. Банкя, видно е, че с така извършената делба не е прекратена съсобствеността върху целия имот, съответно – не се установява в същата да са участвали всички съсобственици. Съгласно информацията в представената справка от Служба по вписванията – София, предмет на разпоредителни сделки са били още общо 41826,5 кв. м. от имот с пл. № 2419 от кв. 104 по плана на гр. Банкя, продадени в полза на Й.П. Д. и М.П.Д., но и на лицето Петър С. С., за когото по делото няма данни да е прехвърлил придобитите от него части от имота на някоя от страните по договора за делба. Това обстоятелство рефлектира върху действителността на договора за доброволна делба, предвид установеното в т. 7 от Постановление № 7 от 28.XI.1973 г. на Пленум на Върховния съд, съгласно което договорът за доброволна делба е нищожен, когато като страна по него не е участвал някой от съсобствениците на вещта.

На второ място, следва да се посочи, че съгласно извършената поправка на договора за доброволна делба, процесният имот, вече индивидуализиран като самостоятелен парцел XV-2419 по плана на гр. Банкя, е бил изключен от предметния обхват на делбените разпореждания и не е бил техен предмет, съответно – останал е в собственост на лицата, придобили го чрез сделките от 04.12.1998 г. (Й.П. Д. и М.П.Д.). Дори да се приеме, обаче, че не е бил изключен от предметния обхват на делбата, следва да се съобрази, че съгласно клаузите на договора имотът е поставен в дял на М.П.Д.. Въпреки това и именно на основание договора за делба, процесният имот е станал обект на покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт № 10, том III, рег. № 5868, дело № 426 от 2000 г. на Нотариус Д. Т., с рег. № 041 в НК, район на действие СРС, вписан в Служба по вписванията като акт № 187, том LXXXIII, дело № 26172/2000 г., вх. рег. № 30084, по силата на който М.Б.С.и С.П.С.в качеството си на собственици са продали на К.Л.Ж.и А.С. П.(праводателите на ответника В.К.) по 1/2 идеална част от „реална част с площ 432,83 кв. м., представляваща реална част от имот 2419, описан под № 7 в Договор за доброволна делба, вписан под № 71, том, вх. рег. № 6840 от 05.04.2000 г. Явно е, че лицата М.Б.С.и С.П.С., за които по делото липсват каквито и да е било други данни, освен посочените в описания нотариален акт от 2000 г., са прехвърлили права, които самите те не притежават, тъй като в хода на производството не са представени доказателства собствеността върху процесния имот, описан под № 7 в договора за делба, да е била прехвърлена на М.и С.С.. Покупко-продажбата е деривативен способ за придобиване на вещни права, поради което при нея е приложим общият правен принципът, че никой не може да прехвърли това, което сам не притежава. Съгласно установената трайна съдебна практика на върховната съдебна инстанция (вж. Решение № 351 от 9.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4635/2008 г., IV г. о., Решение № 854 от 29.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 578/2010 г., IV г. о., Решение № 204 от 23.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 607/ 2011 г., ІV г. о. и др.), продажбата на изцяло или отчасти чужда вещ не е нищожна сделка, но не може да бъде противопоставена на действителния собственик. Предвиденото в материалния закон вещно-транслативно действие на отчуждителните договори по смисъла на чл. 24, ал. 1 ЗЗД настъпва, само ако волеизявяващото за прехвърлител лице е притежавало правата, който прехвърля. В противен случай приобретателят не придобива тези права. Такова е и становището, възприето в Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК на ВКС, според което вещнопрехвърлителното действие на сделка, сключена с нотариален акт, настъпва само тогава, когато праводателят е бил титуляр на вещното право. Ако не го притежава, то не настъпва и вещнопрехвърлителният ефект на сделката, поради което и правата на трети лица не се засягат от нейните последици, които в този случай са облигационни и относителни (само между страните по сделката) – по аргумент от чл. 21 ЗЗД. Поради тази причина К.Л.Ж.и А.С. П.като правоприемници по сделката, сключена с М.Б.С.и С.П.С., не са придобили собствеността върху описания имот, съответно – не са могли да прехвърлят същата на ответника В.К.К. по силата на договор за продажба от 13.03.2002 г., обективиран в Нотариален акт № 26, том I, рег. № 1220, дело № 20/2002 г. на нотариус Д. Т., с рег. № 041 в НК, с район на действие СРС, вписан в Служба по вписванията като акт № 32, том  XVIII, дело № 4027 от 2002 г., вх. рег. № 5722.

Тъй като се установи, че ответникът не е придобил собствеността върху процесния имот въз основа на поредицата процесни прехвърлителни сделки, съдът следва да разгледа релевираното в условията на евентуалност възражение на страната за изтекла в нейна полза придобивна давност спрямо имота. Изрично следва да се отбележи, че в проведено на 18.05.2006 г. о. с. з. първоинстанционният съд е отделил като безспорно обстоятелството, че ответникът и неговите праводатели са владели имота, считано от 28.11.2000 г. Доколкото обаче към датата на това о. с. з. не са били конституирани новите страните в производството на основание чл. 120 ГПК /отм./, в о. с. з. от 11.05.2015 г. въззивният съд е дал възможност на новоконституираните страни в процеса да заявят дали оспорват посоченото обстоятелство. Същите изрично са оспорили твърденията на ответника за упражнявано владение върху имота, считано от 28.11.2000 г. (вж. л. 113, том І от въззивното дело), поради което второинстанционният съд в о. с. з. на 06.03.2017 г. е допуснал събирането на доказателства във връзка с възражението за изтекла в полза на ответника придобивна давност.

Придобивната давност е оригинерен способ за придобиване на вещни права, като уредбата на същата е установена в чл. 79 ЗС. За да се приеме, че едно лице е придобило правото на собственост въз основа на давностно владение, е необходимо да се установят в хода на процеса две материални предпоставки: 1/ в продължение на определен период от време (10 години или 5 години, в зависимост от вида владение) едно лице, което не е собственик, да упражнява постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно фактическата власт върху определена вещ, която да се изразява в действия, съответстващи на вещните правомощия на собственика; 2/ фактическата власт да се упражнява с намерение за своене, т. е. вещта да се държи като собствена, чрез извършване на фактически и правни действия, които съответстват на вещните правомощия, включени в правото на собственост. В процесния случай приложима е 5-годишната придобивна давност, доколкото В.К. е упражнявал добросъвестно владение по смисъла на чл. 79, ал. 2 ЗС, тъй като е придобил фактическата власт върху имота въз основа на действителна вещно-правна сделка. От събраните по делото гласни доказателствени средства, които съдът кредитира, са установява безспорно, че ответникът е владял имота непрекъснато и явно, считано от неговото придобиване на 13-ти март 2002 г. Свидетелите са изложили подробни данни за извършваните действия по стопанисването на имота, изразяващи се в поставяне на ограда, ежегодно почистване на растителността, посещения на парцела след силни валежи и бури, с цел проверка на състоянието му. Тези действия безспорно сочат на непрекъснато упражнявана фактическа власт с намерение за своене, като свидетелите заявяват, че не им е известно някой да се е противопоставял на така упражняваното от В.К. владение. Съдът намира за установено по делото, че същото е с начален момент 13.03.2002 г., тъй като – както бе посочено в изложението относно фактическата страна на спора – по делото липсват данни ответникът да е упражнявал фактическа власт върху процесния имот преди сключването на сделката за придобиването му на 13.03.2002 г. В съответствие с разпоредбата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД, теклата в полза на ответната страна давност следва да се счита за прекъсната с подаването в съда на исковата молба по настоящото дело на 14.02.2006 г. Видно е, че между тази дата и началният момент, от който В.К. владее процесния имот, не е изтекъл период, по-дълъг от 5 години. Във възражението си за придобивна давност ответникът е заявил, че присъединява към своето владението и това, упражнявано от неговите праводатели преди продажбата на имота на 13.03.2002 г., считано от 28.11.2000 г. По делото, обаче, не са ангажирани каквито и да е било доказателства за упражнявано от К.Л.Ж.и А.С. П., в качеството им на праводатели на В.К., владение върху процесния имот. Депозираните свидетелски показания, допуснати с цел установяване изтичането на твърдяната придобивна давност, касаят единствено осъществяваното от В.К. владение. Доколкото то, както бе посочено, е с начало 13.03.2002 г., а исковата молба по делото е подадена на 14.02.2006 г., съдът намира, че в полза на ответника не е изтекъл срока на придобивната давност спрямо процесния имот по чл. 79, ал. 2 ЗС, съответно – ответната страна не е придобила правото на собственост върху него на соченото оригинерно основание.

Като съобрази изложеното до тук, настоящият съдебен състав намира, че ответникът по делото не е придобил на законово правно основание собствеността върху имота, предмет на процесната ревандикация, което обуславя основателността на предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС. Горното налага първоинстанционното решение да бъде отменено в частта, с която исковата претенция е отхвърлена.

По предявените от СНЦ „А.У.в България“ искове с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) и чл. 108 ЗС:

Предявените от СНЦ „А.У.в България“ по реда на чл. 181, ал. 1 ГПК (отм.), вр. § 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК искове с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) срещу Л.Т.Б. *** признаване за установено, че ищецът е собственик на 1/2 ид. ч. от реална част с площ 432,83 кв. м. от процесния недвижим имот, както и иск с правно основание чл. 108 ЗС срещу В.К.К. за предаване владението върху същия, настоящият съдебен състав намира за изцяло неоснователни по следните съображения:

Ищецът претендира право на собственост върху 1/2 идеална част от процесния имот, обосновавайки правото си с твърденията, че И.Ч., починал на 11.02.1999 г., е съставил универсално завещание на 13.04.1995 г. в полза на лицето А.М.В.-К., като от своя страна последната, чрез договор за продажба на наследство, сключен на 19.10.2006 г., в сила от 06.12.2006 г., продала придобитото наследство на СНЦ „А.У.в България“, в което се включвала и претендираната 1/2 ид. ч. от процесния имот. Както бе посочено по-горе, обаче, при сключването на сделките от 04.12.1998 г. Г.Ц. е действала като пълномощник както на А.Ч., така и на И.Ч., т. е. с тези сделки е прехвърлена собствеността върху целия процесен имот, а не само върху притежаваната от А.Ч.идеална част. Дори да се приеме, обаче, че с продажбите от 1998 г. притежаваната от И.Ч.част от имота не е била надлежно прехвърлена, съответно – че същата е била включена в неговия имуществен патримониум към датата на смъртта му през 1999 г., тя не е била придобита от универсалния му наследник по завещание А.М.В.-К., предвид следното: Не е установено по делото лицето А.К.да е било български гражданин към датата на откриване на наследството на И.Ч., като доказателства, установяващи противното, не са ангажирани в хода на производството. Съгласно чл. 1 ЗН, наследството се открива в момента на смъртта на лицето и именно това е релевантният момент, спрямо който се определя кръгът от наследници. Към датата на откриване на наследството на И.Ч.(11.02.1999 г.) е действала установената по силата на чл. 22 Конституцията на Република България и чл. 29 ЗС забрана за придобиване на недвижими имоти в страната от чужди граждани. Посочените разпоредби предвиждат, че чужденците и чуждестранните юридически лица не могат да придобиват право на собственост върху земя в страната, освен при наследяване по закон. Наследяването по закон и наследяването по завещание са различни правни институти, като наличието на действително завещателно разпореждане изключва принципите на наследяването по закон, какъвто именно е разглежданият казус. Поради тази причина се налага изводът, че А.К., като наследник по завещание на наследство, открито при действието на установените в чл. 22 КРБ и чл. 29 ЗС забрани, непритежаващ към този момент българско гражданство, не е придобила собствеността върху включените в наследството на И.Ч.земи, включително и върху 1/2 ид. ч. от процесния имот. Непридобиването на тези собственически права от нея сочи, че същите не са били придобити и от СНЦ „А.У.в България“ по силата на сключения договор за прехвърляне на наследство, а са преминали към единствения наследник по закон на И.Ч.– сестра му А.Ч.. Предвид това и доколкото не се установява СНЦ „А.У.в България“ да е придобило правото на собственост върху претендираната 1/2 идеална част от процесния имот, предявените от сдружението искове се явяват изцяло неоснователни, което налага първоинстанционното решение да бъде потвърдено в частта, с която същите са отхвърлени.

Като съобрази всичко изложено до тук относно собственическите права на С.О. върху процесния имот, липсата на годно придобивно основание върху същия за ответника В.К. и неоснователността на исковите претенции, предявени от главно встъпилото по делото СНЦ „А.У.в България“, настоящият съдебен състав намира, че искът с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от С.О., конституирана в производството по реда на чл. 120 ГПК /отм./ като заветник на първоначалния ищец А.Ч., следва да бъде уважен в цялост, като общината бъди призната за собственик на целия процесен имот, а ответникът бъде осъден да ѝ предаде владението върху него.

По разноските:

Предвид изхода на спора по делото, право на разноски на основание чл. 64, ал. 1 ГПК /отм./ има единствено С.О., като същата е сторила такива само в хода на въззивното производство за заплатени държавна такса за въззивно обжалване в размер на 25,00 лева, депозити за съдебни експертизи в общ размер от 600,00 лева и адвокатско възнаграждение в общ размер от 22800,00 лева. Представени са и доказателства за реалното заплащане на същите, като изрично следва да се посочи, че на л. 617 – л. 625 от том ІІ на въззивното дело са приложени договор за правна защита и съдействие от 08.01.2015 г. (л. 617 и сл.) и анекс към него от 22.02.2016 г., с уговорени размери на дължимото възнаграждение, ведно с два броя фактури и банкови извлечения, установяващи реалното заплащане на адвокатски хонорар в посочения размер. В договора за правна помощ е уговорено възнаграждение в размер на 15000,00 лева без ДДС (или 18000,00 лева с ДДС), а в анекса – допълнително такова в размер на 4000,00 лева без ДДС (или 4800,00 лева с ДДС). Съгласно клаузите на анекса допълнителният хонорар е заплатен поради настъпило усложнение в процеса – конституиране на трета страна. Като съобрази това и с оглед обстоятелството, че новоконституираната страна във въззивната инстанция е Г.П., съдът намира, че именно в негова тежест следва да бъдат присъдени разноските за оказана правна защита в уговорения в анекса размер. Останалите разноските, възлизащи на сумата от 18625,00 лева, следва да бъдат присъдени в тежест на ответника В.К., предвид уважаването на предявения срещу него иск с правно основание чл. 108 ЗС.

 

Така мотивиран, Софийски градски съд, ІІ-А въззивен състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 1-5-45 от 07.07.2009 г., постановено по гр. д. № 3947/2006 г. по описа на СРС, 41-ви състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Л.Т.Б., ЕГН: **********, с адрес ***, конституиран на основание чл. 120 ГПК /отм./ като правоприемник на починалата в хода на производството първоначална ищца А.К. Ч., иск с правно основание чл. 108 ЗС за осъждане на В.К.К., ЕГН: **********, с адрес ***, да предаде на ищеца владението на реална част от недвижим имот с площ от 432,83 кв. м., представляваща имот с пл. № 96, част от недвижим имот УПИ XI-2419 в кв. 104з по плана на гр. Банкя, м. „Т.баир“, с площ от 5462,41 кв. м., при съседи: от север – УПИ XXXIV-2410a, УПИ XXXIII – 2412a, XXXV-2412a в кв. 104д, от изток – Парцел I – отреден за търговски и административен център в кв. 104з, от юг – УПИ X – 2419, УПИ IX – 2419  от кв. 104з, от запад – път, УПИ XXXVII-2418 в кв. 104з, а на реалната част: от север – УПИ XXXIV-2410a, с дължина на северната граница от 40,28 м., УПИ XXXIII-2412a, от кв. 104д, от изток – парцел I – отреден за търговски и административен център в кв. 104з, от юг и запад – УПИ XI-2419 от кв. 104з по плана на гр. Банкя, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

 

ОТМЕНЯ Решение № 1-5-45 от 07.07.2009 г., постановено по гр. д. № 3947/2006 г. по описа на СРС, 41-ви състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от С.О., ЕИК: ****, с адрес гр. София, ул. „****, конституирана на основание чл. 120 ГПК /отм./ като правоприемник на починалата в хода на производството първоначална ищца А.К. Ч., иск с правно основание чл. 108 ЗС за осъждане на В.К.К., ЕГН: **********, с адрес ***, да предаде на ищеца владението на реална част от недвижим имот с площ от 432,83 кв. м., представляваща имот с пл. № 96, част от недвижим имот УПИ XI-2419 в кв. 104з по плана на гр. Банкя, м. „Т.баир“, с площ от 5462,41 кв. м., при съседи: от север – УПИ XXXIV-2410a, УПИ XXXIII – 2412a, XXXV-2412a в кв. 104д, от изток – Парцел I – отреден за търговски и административен център в кв. 104з, от юг – УПИ X – 2419, УПИ IX – 2419  от кв. 104з, от запад – път, УПИ XXXVII-2418 в кв. 104з, а на реалната част: от север – УПИ XXXIV-2410a, с дължина на северната граница от 40,28 м., УПИ XXXIII-2412a, от кв. 104д, от изток – парцел I – отреден за търговски и административен център в кв. 104з, от юг и запад – УПИ XI-2419 от кв. 104з по плана на гр. Банкя, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо страните по делото С.О., ЕИК: ****, с адрес гр. София, ул. „****, и В.К.К., ЕГН: **********, с адрес *** община, ЕИК: ****, конституирана на основание чл. 120 ГПК /отм./ като правоприемник на починалата в хода на производството първоначална ищца А.К. Ч., е собственик на реална част от недвижим имот с площ от 432,83 кв. м. (съгласно уточнение на исковата молба на л. 55 от първоинстанционното дело), представляваща имот с пл. № 96, част от недвижим имот УПИ XI-2419 в кв. 104з по плана на гр. Банкя, м. „Т.баир“, с площ от 5462,41 кв. м., при съседи: от север – УПИ XXXIV-2410a, УПИ XXXIII – 2412a, XXXV-2412a в кв. 104д, от изток – Парцел I – отреден за търговски и административен център в кв. 104з, от юг – УПИ X – 2419, УПИ IX – 2419  от кв. 104з, от запад – път, УПИ XXXVII-2418 в кв. 104з, а на реалната част: от север – УПИ XXXIV-2410a, с дължина на северната граница от 40,28 м., УПИ XXXIII-2412a, от кв. 104д, от изток – парцел I – отреден за търговски и административен център в кв. 104з, от юг и запад – УПИ XI-2419 от кв. 104з по плана на гр. Банкя, при актуален регулационен статут на имота към датата на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция, както следва: имот с площ от 433 кв. м., намиращ се в североизточната част на ПИ с идентификатор 02659.219.3322, част от УПИ ХІ-2985,3001 от кв. 104з по плана на гр. Банкя, при граници от север и югозапад УПИ ХІ-2985,3001 с идентификатор 02659.219.3322, и от югоизток УПИ І за търговски и административен център с идентификатор 02659.219.3004, съгласно скица, находяща се на л. 503 от делото, като ОСЪЖДА В.К.К., ЕГН: **********,***, ЕИК: ****, владението върху описания имот.

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1-5-45 от 07.07.2009 г., постановено по гр. д. № 3947/2006 г. по описа на СРС, 41-ви състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от Сдружение с нестопанска цел „А.У.в България“, БУЛСТАТ: *****, с адрес гр. Благоевград, ул. „Г. *****, по реда на чл. 181, ал. 1 ГПК (отм.), вр. § 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) срещу С.О., ЕИК: ****, и иск с правно основание чл. 108 ЗС срещу В.К.К., ЕГН: **********, за признаване за установено, че ищецът е собственик на 1/2 ид. ч. от реална част от недвижим имот с площ от 432,83 кв. м., представляваща имот с пл. № 96, част от недвижим имот УПИ XI-2419 в кв. 104з по плана на гр. Банкя, м. „Т.баир“, с площ от 5462,41 кв. м., при съседи: от север – УПИ XXXIV-2410a, УПИ XXXIII – 2412a, XXXV-2412a в кв. 104д, от изток – Парцел I – отреден за търговски и административен център в кв. 104з, от юг – УПИ X – 2419, УПИ IX – 2419  от кв. 104з, от запад – път, УПИ XXXVII-2418 в кв. 104з, а на реалната част: от север – УПИ XXXIV-2410a, с дължина на северната граница от 40,28 м., УПИ XXXIII-2412a, от кв. 104д, от изток – парцел I – отреден за търговски и административен център в кв. 104з, от юг и запад – УПИ XI-2419 от кв. 104з по плана на гр. Банкя, и за осъждане на В.К.К., ЕГН: **********, да му предаде владението върху описания недвижим имот.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на Г.Д.П., ЕГН: **********, конституиран като страна във въззивното производство на основание чл. 120 ГПК /отм./ като правоприемник на починалата в хода на производството първоначална ищца А.К. Ч..

 

ОСЪЖДА В.К.К., ЕГН: **********, с адрес ***, да заплати на С.О., ЕИК: ****, с адрес гр. София, ул. „****, на основание чл. 64, ал. 1 ГПК /отм./, сумата от 18625,00 лева, представляваща сторени в хода на производството разноски по делото.

 

ОСЪЖДА Г.Д.П., ЕГН: **********,***, ЕИК: ****, с адрес гр. София, ул. „****, на основание чл. 64, ал. 1 ГПК /отм./, сумата от 4800,00 лева, представляваща сторени в хода на производството разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването на решението.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                     2.