МОТИВИ НОХД №416/2019год.-12.02.2021год.
С
Обвинителен акт на РП-Берковица подсъдимия C.J. роден на
10.01,1988г. във Франция, живущ в FRANCE, Sain Jean DE Bournay, HLM de la Barre Batiment 2, 38440 St Jean DE Воитау
френски гражданин, неосъждан, паспорт № 17DA96949 е обвинен в това , че на 22.08.2019г. в 19,10 часа в гр.Берковица, на
ул.”Александровска” до бензиностанция ОМВ с посока на движение от кв.”Раковица”
към центъра на града, управлявал МПС — собствения си товарен автомобил „UNIC” с
френски регистрационен номер АУ 177GW, с концентрация на алкохол в кръвта си
над 1,2 на хиляда, а именно 3,00 промила алкохол, установено по надлежния ред с
техническо средство Алкотест 7510+”Дрегер” .№ ARDM 0226, тариран и годен за
работа до 03.11.2019г. - престъпление по чл.343б, ал. 1 от НК .
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа
обвинението със същата правна квалификация на деянието. Счита,че от събраните по делото доказателства, обвинението се
доказва по несъмнен начин с оглед и на което
подсъдимия следва да бъде признат за виновен
в извършването на престъплението по чл.343 б ал.1 от НК. По
отношение на индивидуализиране на наказанието представителят на държавното
обвинение предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание при условията
на чл. 54 от НК ,като се определи наказание към законоустановения минимум, а именно
лишаване от свобода, изтърпяването на което да бъде отложено на
основание чл. 66 ал.1 от НК,а по отношение на предвиденото наказание глоба,да не се налага такова. Прокурорът пледира на основание чл. 343г
от НК на подсъдимия да бъде наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за минимален срок .
Подсъдимият на досъдебното производство се е признал за виновен и е дал обяснения.В
хода на съдебното производство не се явява ,а се представлява от назначения му
на ДП служебен защитник.
Производството протече в отсъствие на
подсъдимия, при спазване на законовите
разпоредби обезпечаващи правата на последния, а именно : след като с Постановление от 23.08.2019г. в присъствието на преводач и
назначения му служебен защитник C.J.
е бил привлечен като обвиняем и му е била взета мярка ”подписка”,
съдържанието и последиците на която са му били надлежно разяснени, същият търсен, не е
бил намерен на посочения от него адрес за призоваване. С оглед
на което и отчитайки предвиденото за престъплението наказание, което е до пет
години л.св, т.е. не е „тежко“ по см. на чл.93 т 7
от НК , като взе предвид факта,че подсъдимият има
надлежно назначен защитник, с което е спазено
процесуалното изискване на чл.94
ал.1 т. 8 от НПК , даде ход на делото и го
разгледа.
По
делото са събрани писмени доказателства и са разпитани свидетели .
Съдът ,след като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и логическо
единство,както и във връзка с доводите и съображенията на страните,приема за
установено следното:
Подсъдимият
Коста Джофрай е роден
на *** година във Франция. Същият е френски гражданин, правоспособен водач на
МПС, притежава Свидетелство за управление на МПС №
051138101382, издадено във Франция. Не е осъждан за извършени престъпления.
На 22.08.2019г. в 19,05 часа
свидетелите- полицейските служители в РУ МВР,
гр.Берковица Т.Г. и Е.А. *** до бензиностанция ОМВ. Забелязали по пътното
платно в посока от кв.”Раковица” към центъра на града да се движи товарен автомобил с
чуждестранна регистрация.Спрели го за проверка и установили, че товарния
автомобил е марка „UNIC” с френски регистрационен номер АУ 177GW, управляван от
водач, който не говорел български език. От предоставените от същия документи за
проверка свидетелите установили, че това е френския гражданин C.J. с паспорт №
17DA96949, живущ във Франция, а управлявания автомобил е негова собственост. В
19,10 часа свидетелите Г. и А. извършили проверка на водача с техническо
средство „Алкотест Дрегер” № ARDM 0226, тариран и годен за работа. Индикацията
на уреда отчела 3,00 промила на хиляда в издишания от водача Коста Джофрай
въздух. Свидетелят Г. издал Талон за медицинско
изследване на кръвта № 0063178, както и
съответния АУАН № 37613/22.08.2019г. Водачът отказал да даде кръвна проба, като се съгласил с показанията на уреда, което
удостоверил с подписа си върху талона за медицинско изследване.Подсъдимият не говорел български
език,но говорел английски език ,поради което на английски проверяващите успели
да му обяснят всичко свързано с проверката,както и да го запознаят с резултата
от пробата с техническото средство и съставените му АУАН и талон за медицинско
изследване.
Безспорно по делото е ,а не се спори и между
страните ,че на 22.08.2019год. подс. Коста Джофрай е управлявал посоченото в
Обвинителния акт МПС .
Потвърди се фактическата обстановка ,твърдяна
в обстоятелствената част на обвинителния акт по един категоричен и небудещ
съмнение начин-а именно,че на процесната дата подс. Коста Джофрай е управлявал МПС след употреба на алкохол над 1,2%о,а
именно 3,00%о -престъпление по чл.343б,ал.1 от НК.
Така
изложеното като цяло не се оспорва от защитата,но се навеждат доводи за
допуснато процесуално нарушение на ДП , ограничило правата на подсъдимия , изразено в
осъществено изпробване с техническо средство и съставяне на АУАН , без да е
присъствал преводач .
Съдът намира тези възражения за неоснователни и приема , че
правото на защита на подсъдимия
не е било ограничено, т.к всичко свързано с проверката, съдържанието на АУАН и талона цза медицинско изследване са били
преведени на подсъдимия от проверяващите на англииски
език и му е била
разяснена възможността да даде кръвна
проба и
деянието е съставомерно по чл.343б ал.1.,т.к е налице“управление „ на
МПС.
От фактическа страна, настоящият състав
приема за установено , че непосредствено след като е
бил спрян и излязъл от автомобила, видимо подсъдимият е бил
повлиян от алкохола – в каквато посока са
непротиворечивите показания на
двамата служители от РУ-Берковица. При констатиране на двете предпоставки, налагащи проверката по чл.1 от Наредба № 30/2001г - подсъдимият бил водач на МПС и бил във видимо
нетрезво състояние, същият подлежал на
проверка за употреба на алкохол. С оглед
естеството на проверката, извършвана с
техническо средство - познат и
понятен на всички водачи- Дрегер , за подсъдимия било напълно ясно какво се иска от него. Същият се съгласил да бъде изпробван и бил
тестван със средство за измерване – Алкотест 7510+”Дрегер” .№ ARDM 0226,
тариран и годен за работа до 03.11.2019г отговарящо на изискванията на чл.1 ал.3 от
Наредба № 30/2001г, След като
концентрацията на алкохол, отчетена от показателите на използваното
техническо средство била от 3.00 промила , св.Т.Г. съставил АУАН,
в който вписал всички
изискуеми данни , визирани в чл.3
ал.1 от Наредба № 30/2001г – часа и начина на извършване на проверката,
вида и модела, фабричния номер както и показанията на техническото средство, описал видимото
състояние на водача и съставил, изискуемия в този случай/с оглед размера на установената концентрация/ ,
съгласно чл.3 ал.2 от Наредба № 30/2001г талон за медицинско изследване. На подсъдимия на английски език било разяснено
съдържанието на акта и на издадения медицински талон. Получил препис от акта , както и от мед. талон , като последния му бил връчен .
Подсъдимият отказал да даде кръв и срещу него било образувано ДП по
чл.343 б ал.1 от НК. Така
описаните, приети за установени от
настоящия съд фактически
обстоятелства не са в противоречие
с регламентирания в Наредба № 30/2001г , надлежен ред за
установяване употребата на алкохол от
водачите на МПС, а обратно- отговарят
изцяло на визираните в същата изисквания .
Без съмнение
се установи обстоятелството
и съдът го
приема,че преди тестването с Дрегер
преводач не е имало . Безспорно е също и това,че подсъдимият
не е български гражданин и не владее български език, които обстоятелства,
съгласно пряко приложимия чл.6 ал.3 б.”а” от КОНВЕНЦИЯ за защита на правата на човека и
основните свободи, изискват осигуряване
правото му на информираност : „Всяко лице, обвинено в криминално
престъпление, има в частност следните права:а) да бъде незабавно и в
подробности информирано за характера и причините за обвинението срещу него на
разбираем за него език; което транспонирано в българското национално
законодателство е гарантирано чрез нормите на чл.21 и чл. 142 от НПК. Съгласно посочените разпоредби, когато лицето не владее български език следва да му
бъде назначен преводач в рамките на наказателното производство. А съгласно
чл.43 от ЗАНН след съставянето на АУАН, с който започва/ се образува/ административно наказателното производство,
актът се предявява на нарушителя, който
” да се запознае със съдържанието
му и го подпише …”
Така очертаните правни положения ,
приложими към конкретиката на
случая са изисквали : след като подс.Коста Джофрай не е разбирал български език, да бъде
уведомен и информиран за
действията, които е
следвало да се извършат спрямо него по
Наредба № 30/2001г и по ЗМВР, т.к както се посочи, същият е попадал
изцяло под приложното й поле - водач на МПС,
видимо употребил алкохол . На
етапа на полицейската проверка, в който се извършва тестването с дрегер, преди да е
било образувано не само
наказателното, но и дори административно наказателното производство/ вж чл.36 от ЗАНН/, за обезпечаване правото на защита на лицето е
достатъчно обаче
полицейските органи да информират лицето на разбираем за него
език ,без да е изрично разписано
назначаването и ползването на
преводач . За обезпечаване правото на защита на лицето е
достатъчно полицейските
органи да го информират по разбираем за него начин и да осигурят
правото му на избор , което в този етап е достатъчна гаранция за спазване на
неговите права. Съдът
намира , че спрямо подс.Джофрай това изискване е било спазено, съобразявайки следното : Установено е по делото,че подсъдимият не владеел български език, а в
същото време имало съмнения за извършено от него престъпление, т.к по показанията на св.Г. и А., както и от
непосредствените впечатления на двамата
полицаи, видимо е лъхал на алкохол. След установяване самоличността на подсъдимия, за
подсъдимия, като водач на МПС са били налице всички основания за установяване действителната употреба на алкохол, т.к в обема на правомощията на
контролните органи по безопасност на движението
е именно възможността и
задължението , в тези случаи да действат
по правилата на Наредба №30/2001г. “Органите на МВР са длъжни да установят
самоличността на лицето, преди да
пристъпят към проверка за употреба на алкохол. Ето защо и по
разбираем за него начин и с
помощта на познанията на св.Г. и А. на един
от езиците-английски, който подсъдимият е ползвал, му е
била разяснена възможността за изпробване с техническо средство. За самото действие по изпробването
с Дрегер за употребата на
алкохол не е изрично предвидено, както
се посочи по-горе, назначаването на
преводач, защото към този момент действията на полицаите са били
извършвани в рамките на полицейската проверка ,която се извършва на
разбираем за него език.”Иначе
казано достатъчно е било само да бъде информирано на разбираем за него
език , като не е задължително
това да се извършва с назначен за целта преводач . След като е и ясно предвиденото действие и
целта на същото – да се изпробва
за алкохол, то и в контекста на чл.63 от ЗМВР, за спазване правата на водача на
МПС е достатъчно да се установи,че същият е разбрал какво се иска от него и какви са
възможностите, с които разполага. След извършената проверка подсъдимият е бил отведен в
сградата на РУ-Берковица,където веднага му е бил назначен преводач/ л.21 от ДП
/,който е направил устен превод на документите .На другия ден преводач е участвал по време на повдигане на
обвинението и провеждане на разпита и предявяване на разследването.
Дали св.Т.Г. е владеел
перфектно английски е без значение
за способността му да разясни
на подсъдимия възможността
за изпробване с Дрегер, още повече,че за последното не се
изискват някакви особени умения по езика . Обстоятелството, че осъществения контакт с подсъдимия без преводач и на английски език
, не
опровергава направения извод , че подсъдимият е бил
наясно с предложеното му действие по изпробването с Дрегер и
последиците от него .
Напротив, подсъдимият е разбрал
в достатъчна степен какво се иска от него, което заключение се извежда
от самото му поведение , установено от св.Г. и А.. Нещо повече, ноторно известно е, че с оглед естеството на самата
проверка, при реален отказ , същата не
би могла да бъде извършена,т.е. не би могла да бъде осъществена без съдействие
на проверяваното лице. Поради това
установеното безспорно обстоятелство, че при изпробването на подсъдимия К.Джофрай с Алкотест-Дрегер ,
преводач не е имало, няма претендираните от защитата последици –
на съществено процесуално нарушение, което
да е довело до опорочаване изцяло
реда за установяване употребата на алкохол от водачите на МПС по Наредба № 30/2001г , както счита защитата .
След като първичните данни, характеризират
подсъдимия като лице ,попадащо в обсега
на действие на Наредба № 30 /2001г -
водач на МПС, видимо употребил и
след като е била
извършена проверка с техническо средство по см. на чл.1 ал.3 от Наредбата и установена алкохолна концентрация, в съотвествие
с изискването на чл. 3 ал.1 от същата Наредба , св.Т.Г.
съставил процесния АУАН,
съдържащ всички реквизити – часа и начина
на извършване на проверката, вида, модела и и фабричния номер и показанията на техническото средство ,както и видимото
състояние на водача .В съотвествие с чл.
3 ал.2 от Наредбата, съобразно показанията на
техн средство- 3.00 промила, т.е.
над границата , на водача е бил издаден талон за мед изследване, приложен по делото и
съдържащ всички изискуеми реквизити по чл. 3
от Наредба № 30/2001г
За спазването на „надлежния ред“ по Наредба № 30/2001г не е от съществено значение дали при
самото подписване на акта е присъствал преводач, след като предвидената с изискването за участие на
преводач цел - гарантиране правото на
информираност на нарушителя и
обезпечаване правото му на защита е
постигната.Това е така,понеже
несъмнено съдържанието на АУАН и отразеното в талона за мед изследване, са били преведени и разяснени на подс.К.Джофрай и това е установено от показанията на св.
Г..: „След като отидохме
в РУ на неговия си език преводач му
обясни ……” / л.46 от
с.з. / . В този смисъл, дали самото полагане на подписа е станало в
присъствието на преводача , според настоящият състав, не е от съществено значение за редовността на
АУАН, след като е
извън съмнение факта,че съдържанието
на същия и на издадения талон за мед изследване, както
и възможностите и последиците от
визираните в тях действия са били
разяснения на подсъдимия и да ползва правото си да даде или да откаже да
даде кръв за изследване. Вярно е, че нормите на НПК,
субсидиарно приложими в административното производство на основание чл.84 от НПК изискват нарочното назначаване на преводач и
отразяването на това действие в съответното постановление , а видно от
делото, преводач е бил назначен с
надлежно постановление / л. 21 и 22 от ДП/ едва при започване на досъдебното производство . По тези съображения, приемайки
показанията на св.Г. и А. за обективни и достоверни, т.к
кореспондират и с приложения по делото АУАН съдът намира за несъмнено
доказано по делото,че както на 22.08.2019г ,така и на 23.08.2019год. на подсъдимия е
назначен преводач , който е
разяснил на подсъдимия съдържанието на акта
и на талона за мед.
изследване и в този смисъл правото на информираност и спазването на изискванията по чл.43 от ЗАНН са били спазени. Като само следва да се отбележи, че доколкото бланкетната норма на чл.343б ал. 1 от НК безспорно изисква от обективна страна спазване на „надлежния ред“, което от своя страна изисква редовност на съставения при условията на чл.3 ал.1 от
Наредбата , АУАН , вкл. и предявяването му, за което когато лицето не е български гражданин
,съгласно чл. 21 от НПК, субсидиарно
приложим в ЗАНН по силата на чл.84 от с.з., се изисква преводач , поради което и
не може да бъде споделено становището на прокурора, че действията ПРЕДИ
започване на наказателно производство са ирелевантни и че спазването правата на
подсъдимия, вкл и осигуряването на
преводач е необходимо едва в етапа СЛЕД
образуване на ДП.
Съобразявайки казаното, съдът намира, че
е наложително изследването на
тези обстоятелства, но при изследването им не
констатира нарушения на процедурата, доколкото събраните и обсъдени
по-горе доказателства установяват по несъмнен начин, че съдържанието на акта и на мед. талон е било
разяснено на подсъдимия от преводача Н.Велев , който
в сградата на
Районното управление на 22.08.2019год. бил назначен с
нарочно постановление, обективно
е извършил описаните дейстия : разяснил е на говоримия от подсъдимия френски език
съдържанието на документите ,съдържащи се в ДП ,а именно АУАН и последиците му, както и на талона за мед
изследване .
По тези съображения и след като, както се изтъкна по-горе , за спазването на
„надлежния ред“ не е от
съществено значение дали при самото подписване на акта е присъствал
преводач, съдът приема, че
след като задължението на преводача да разясни
на нарушителя- в случая подс.Джофрай, съдържанието на акта и следващите от същия последици
и съдържанието на талона и следващите от отразените в него действия в конкретния случай несъмнено е
било изпълнено,то и правото на
информираност е било обезпечено
и гарантирано.
Ето защо,съобразявайки показанията на
разпитаните свидетели Т.Г. и Е.А. и приложените
писмени доказаталства съдът прие за безспорно доказано, че
съдържанието на връчените АУАН и
мед. талон е било надлежно преведено и
разяснено на подсъдимия от преводача Н.Велев, като му е
била осигурена възможност да даде кръв ,
което същият отказал да направи и се подписал,че се съгласява с показанията на
техническото средство , поради
което и след като съставения
по чл.3 от Наредбата АУАН е
надлежно предявен по см на чл.43 ал.1 от ЗАНН, като
водача/подс.Джофрай/ е
бил запознат със съдържанието му и е отказал да даде проба кръв, то и съгласно
чл.6 от Наредба № 30/2001г „Употребата на алкохол и/или друго упойващо вещество от водача се
установява въз основа показанията
на техническото средство „
За да е съставомерно деянието, на следващо
място, техническото средство,
установяващо алкохолната концентрация , следва да отговаря на поставените в чл.1 ал.3 от Наредбата условия
: да е определено със заповед на МВР
, след като е било одобрено
по реда на Закона за измерванията
По изложените
съображения съдът прие, че
не са допуснати претендираните от защитата нарушения.
Извършеното от подсъдимия престъпление е съставомерно и доказано, поради
което и присъдата не е незаконосъобразна и не са налице основания за
оправдаване на подс.Джофрай, както се иска от защитника му .
Установено е на първо място –
управление на МПС. Установена е и концентрация на алкохол
в кръвта на водача на МПС- подсъдимия К.Джофрай ,която е над 1.2
промила , а именно 3.00
промила и установяването е извършено по
надлежния ред, визиран в Наредба №
30/2001г и без да са допуснати отклонения в предписаната
процедура , така и без да е допуснато накърняване правото на
защита на подсъдимия .
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл –
подсъдимият е осъзнавал, че управлява МПС след употреба на алкохол, което е
изключително обществено опасно за самия него и за останалите участници в
движението по пътищата .В обясненията си същият е посочил , че и във
Франция не е позволено да се управлява след употреба на алкохол и това е
наказуемо.
Като се има предвид горното съдът намери, че
подсъдимият К.Джофрай е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК:
Имайки предвид горното съдът призна за ВИНОВЕН
подсъдимия Коста Джофрай за извършеното от
него деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК и му наложи съответно наказание – ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на
наказанието за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на
настоящата присъда.
При определяне
вида и размера на наказанието съдът счита, че е съобразил всички обстоятелства
от значение за неговата индивидуализация, като го определи при условията на чл.
55,
ал. 1 ,т.1 НК като прие наличие на изключителни и многобройни
смекчаващи вината обстоятелства,при които и най-лекото определено наказание ще
се окаже несъразмерно тежко – изразеното
съжаление от подс. Джофрай , процесуалното му поведение на ДП , ниската степен на обществена
опасност на извършителя .Съдът като приложи чл. 55 НК при
определяне на наказанието, определи наказанието лишаване от свобода под
установения минимум от една година.
Съдът приложи чл.
66, ал. 1 НК защото са налице условията за това – подс.Джофрай не е осъждан и не на
последно място обстоятелствата при които е извършено деянието , съдът намери, че
за постигане целите на наказанието и най – вече за поправяне на подсъдимия, не
е наложително определеното му наказание да се изтърпява ефективно.
На основание чл.55 ал.3 от НК съдът не наложи
предвиденото по-леко наказание глоба.
На основание чл.
343г вр. с чл. 343б, ал. 1 вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 НК съдът ЛИШАВА подсъдимия Джофрай от ПРАВОТО ДА УПРАВЛЯВА МПС ЗА СРОК от ДВАНАДЕСЕТ
МЕСЕЦА, считано от датата на
деянието.
При определяне вида и
размера на наложените наказания, съдът намира, че са съобразени с целите по чл.
36 НК при отчитане разбира се степента обществена опасност на извършеното
деяние и степента обществена опасност на подсъдимия.
Водим от гореизложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: