Решение по дело №636/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. С., 18.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесети септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                            

Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от  съдия Георгиев гр. д. № 636 по описа за 2018 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА З. „О.” АД да заплати следните суми:

1.           на М. Р. С.:

- 15 000,00 лева на основание чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) обезщетение за неимуществени вреди вследствие на увреждания от пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 17.06.2017 г. плюс законната лихва от 22.11.2018 г. до окончателното изплащане;

- 200,00 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

2. на адвокат В.О.– 715,00 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК адвокатско възнаграждение;

3. на СГС – 535,00 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди на М.С. срещу З. „О.“ АД за разликата над 15 000,00 лева до пълния предявен размер от 30 000,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА М.С. да заплати на З. „О.“ АД 222,50 лева разноски по делото и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 300,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако той обжалва частично решението, следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето по сметка на САС на 2% държавна такса върху обжалваемия интерес. Ако ищецът обжалва решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на държавна такса по сметка на САС, определена по следната формула - обжалваем интересХ150,00/1 200,00, но не по-малко от 25,00 лева. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.           На ищеца

 

[6] В искова молба от 16.01.2018 г. М.С. заявява, че на 21.07.2017 г. е участвал в ПТП, предизвикано от М.П.. Вследствие на ПТП М.С. е получил: сътресение на мозъка; множество разкъсно контузни рани по ръцете, краката, лицето и дясна хълбочна област; контузия на дясната лакетна става и дясното коляно.

 

[7] Гражданската отговорност на М.П. е била застрахована при ответника З. „О.“ АД (ОЗК). Ответникът не е заплащал на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, които той оценява на 30 000,00 лева. Затова той моли съда да осъди ОЗК да му заплати 30 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди. М.С. търси и законната лихва от 21.07.2017 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-3).

 

2.           На ответника

 

[8] ОЗК е оспорил предявените искове. ОЗК заявява, че:

1. М.П. не е причинил ПТП;

2. ищецът не е претърпял твърдените от него вреди;

3. търсеното обезщетение е прекомерно;

4. ищецът е допринесъл за настъпването на ПТП, защото: а) е навлязъл внезапно на платното за движение; б) не е съобразил разстоянието до приближаващия автомобил и ненужно е удължил времето за пресичане; в) е пресичал пътното платно на място, необозначено за това (писмения отговор, л. 73-78).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

1.     Обстоятелства, които съдът установява

 

[9] Не се спори, че М.С. е бил роден на *** г. Той е бил добре здравословно и е работил във фирма за дограма в гр. К.(показанията на свидетелката Стоянова, л. 74).

 

[10] На 21.07.2017 г., около 23:34 часа М.С. и свидетелят Милчев са предприели пресичане на бул. Сливница в гр. С. *** в посока от пазара „Димитър П.“ към Софийски централен затвор (констативния протокол, л. 5; показанията на свидетеля Д. пред съда, л. 98-99; показанията на свидетеля Д. на досъдебното производство, л. 126). Светофарната уредба е показвала зелен сигнал. Мястото е било с добра видимост. Със спокоен ход те са достигнали до разделителния остров между двете платна за движение.

 

[11] След това те са предприели пресичане на второто платно за движение, което е било с посока от ул. „Опълченска“ към бул. „Константин Величков“ (показанията на свидетеля Д. пред съда). Платното е било от четири ленти, всяка с широчина от 3,40 м (стр. 6 от заключението на вещото лице доц. Д., л. 79-85).

 

[12] Когато те са преминали първата лента и са навлезли във втората лента за движение, светлината на светофарната уредба за тях е преминала в жълта, а след това в червена, което ги е накарало да тичат (показанията на свидетеля Д. пред съда и на досъдебното производство). Скоростта им на придвижване е била 11 км/ч или 3,06 м/с, като те са могли да преминат останалите три пътни ленти от 10,20 м за 3,33 с (10,20/3,06) (стр. 5 от заключението на вещото лице доц. Д., л. 83).

 

[13] След като сигналът на светофарната уредба е станал червен за пешеходците, за автомобилите, които са се движили в посока от ул. „Опълченска“ към бул. „Константин Величков“ е светел червен сигнал в продължение на седем секунди, а след това жълт сигнал в продължение на две секунди (стр. 4 от заключението на вещото лице доц. Д., л. 82).

 

[14] В същото време в третата лента отляво на дясно на платното за движение с посока от ул. „Опълченска“ към бул. „Константин Величков“ е бил спрял таксиметров автомобил, ван, който е пропуснал пешеходците. Зад него е бил спрял автомобилът, управляван от свидетеля Д., а зад тях М.П. е управлявал лек автомобил „Мерцедес“ (показанията на свидетеля Д.).

 

[15] Когато е наближил кръстовището с ул. „Димитър П.“, М.П. е преминал в най-дясната лента и е започнал пресича кръстовището (показанията на свидетеля П., л. 86-87). Непосредствено преди това, за него са били видими пешеходците, пресичащи пътното платно (показанията на вещото лице М., л. 130). Той е преминавал през кръстовището на червен сигнал за него на светофарната уредба. Така той е ударил М.С.. Не се спори, че към този момент ГО на М.П. е била застрахована при ответника ОЗК.

 

[16] От удара М.С. е получил:

1.           контузия на главата със сътресение на мозъка;

2.           охлузвания и разкъсно-контузни рани в лявата половина на главата;

3.           охлузване в дясна хълбочна област;

4.           контузия на дясната ръка в лакътната област;

5.           контузия на лявото коляно с кръвоизлив в претеларната бурса;

6.           множествени охлузвания и малки разкъсни рани по ръцете и двата долни крайника;

7.           контузия и оток в горната трета на дясната предмишница. Четири дни ищецът е бил лекуван в болница.

 

[17] След изписването на М.С. от болницата, той е продължил лечението си при домашни условия. Възстановяването му е продължило 30 дни, като през първите 10 дни той е изпитвал значителни болки и страдания и умерени след това до 30-я ден след ПТП (заключението на вещото лице д-р М., л. 68-71). Около една седмица за него се е грижила майка му (показанията на свидетелката Стоянова, л. 74). Ищецът се е възстановил напълно от уврежданията (заключението на д-р М.).

 

[18] Уврежданията на ищеца са близки до тези, предмет на обезщетяване на решение на САС 2856-2018-7-ми с-в по гр. д. 3185/2018 г. Те са малко по-леки от тези, предмет на обезщетяване по решение на САС 550-2018-12-ти с-в по гр. д. 6014/2017 г. (показанията на вещото лице д-р М., л. 72-гръб).

 

[19] На 21.08.2017 г. М.С. е поискал от ОЗК да му изплати обезщетение за неимуществени вреди от уврежданията от процесното ПТП (л. 9). Не се спори, че ОЗК не е направил това.

 

[20] М.С. е заплатил: 150,00 лева държавна такса (л. 14), като съдът го е освободил от заплащане на такава за разликата до пълния дължащ се размер (л. 11); 250,00 лева за вещи лица (л. 50-51). Той е бил представляван безплатно от адвокат (л. 4). ОЗК е заплатил: 375,00 лева за вещи лица (л. 54, 56, 103); 60,00 лева депозит за свидетели (л. 55 и 104); 10,00 лева за съдебни удостоверения (л. 59 и л. 93).

 

2.           Спорни по делото обстоятелства

 

[21] По делото е било спорно дали свидетелят П. е започнал преминаване на кръстовището на червен или зелен за него сигнал. Съдът приема, че той е направил това на червен за него сигнал на светофарната уредба.

 

[22] От събраните доказателства безпротиворечиво се установява, че, докато пешеходците са преминавали най-лявата лента на платното за движение от ул. „Опълченска“ към бул. „Константин Величков“, за тях е светел зелен сигнал на светофарната уредба. След това е светнал червен сигнал, като те са се забързали. Съдът установи, че оставащият им път за изминаване от платното е бил 10,20 метра, който те е могло да изминат за 3,3 секунди, а след светването на червен за тях сигнал, 7 секунди е бил червен, а 2 секунди жълт сигналът за автомобила на свидетеля П..

 

[23] Следователно пешеходците са имали три пъти повече време да преминат пътното платно отколкото им е било необходимо и въпреки това автомобилът, управляван от свидетеля П., ги е ударил. Това би могло да стане само ако свидетелят П. е навлязъл в кръстовището на червен за него сигнал на светофарната уредба. Ето защото съдът приема, че свидетелят П. е навлязъл в кръстовището на червен за него сигнал на светофарната уредба.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[24] М.С. е предявил иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Искът е частично основателен.

 

1. По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ.

 

[25] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" (чл. 432, ал. 1 от КЗ).

 

[26] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:

1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие да е  причинило увреждания на ищеца;

3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;

4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял неимуществени /имуществени вреди;

5. ответникът да не е изплатил на ищците обезщетение за тези вреди.

 

[27] Съдът установи, че:

1. на 21.07.2017 г. М.С. е участвал в ПТП, предизвикано от М.П.;

2. от него М.С. е получил увреждания;

3. ГО на М.П. е била застрахована при ОЗК;

4. от уврежданията М.С. е претърпял неимуществени и имуществени вреди;

5. ОЗК не е изплатил обезщетение на М.С.. Съдът приема, че М.П. е причинил ПТП, защото той е предприел преминаване на кръстовище на червен за него сигнал без да съобрази, че пешеходците са пресичали и въпреки че е могъл да ги забележи.

 

[28] Налице са предпоставките за уважаване на исковете. Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение.

 

[29] За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да изясни към кой момент следва да направи това. От 2009 г. насам, съдебната практика вече приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 17.06.2017 г.

 

[30] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на ОЗК; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.). 

 

[31] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г.; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.).

 

[32] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[33] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ  (отм) ), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 226 от КЗ (отм) ). С приемането на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., минималната застрахователна сума вече е 10 420 000,00 лева (чл. 492, т.1 от КЗ).

 

[34] Икономическата обстановка в страната също се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата. Тя е била:

- 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.^[1].

- 460,00 лева от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.^[2]. Увеличението на МРЗ е 9,52 % от 2016 г. до 21.07.2017 г.

 

[35] Съдът установи, че към момента на ПТП М.С. е бил на 21 години. Той е бил добре здравословно и е работил във фирма за дограма в гр. Костинброд.

 

[36] От процесното ПТП М.С. е получил: контузия на главата със сътресение на мозъка; охлузвания и разкъсно-контузни рани в лявата половина на главата; охлузване в дясна хълбочна област; контузия на дясната ръка в лакътната област; контузия на лявото коляно с кръвоизлив в претеларната бурса; множествени охлузвания и малки разкъсни рани по ръцете и двата долни крайника; контузия и оток в горната трета на дясната предмишница. Четири дни ищецът е бил лекуван в болница.

 

[37] След изписването на М.С. от болницата, той е продължил лечението си при домашни условия. Възстановяването му е продължило 30 дни, като през първите 10 дни той е изпитвал значителни болки и страдания и умерени след това до 30-я ден след ПТП. Около една седмица за него се е грижила майка му. Ищецът се е възстановил напълно от уврежданията.

 

[38] Уврежданията на ищеца са близки до тези, предмет на обезщетяване на решение на САС 2856-2018-7-ми с-в по гр. д. 3185/2018 г.[3]. Те са малко по-леки от тези, предмет на обезщетяване по решение на САС 550-2018-12-ти с-в по гр. д. 6014/2017 г.[4]. И двете решения са за случаи от 2016 г., и по двете съдът е определил обезщетение от 15 000,00 лева.

 

[39] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението. Съдът отчита: получените увреждания; продължителността на лечението и продължителността на възстановителния период; болките и неудобствата, които ищецът е търпял. Съдът отчита, че единият случай, разгледан от САС, е близък до настоящия, а другият е малко по-тежък, но и двата са от година, когато МРЗ е била с над 9% по-ниска, отколкото към 2017 г. Така съдът приема, че 15 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от М.С.. Затова съдът уважава иска за този размер, като го отхвърля за разликата до пълния предявен размер от 30 000,00 лева.

 

[40] ОЗК е възразил, че М.С. е допринесъл за настъпването на ПТП, защото:

а) е навлязъл внезапно на платното за движение;

б) не е съобразил разстоянието до приближаващия автомобил и ненужно е удължил времето за пресичане;

в) е пресичал пътното платно на място, необозначено за това. Съдът не установи това. Не се е изисквало от М.С. да предполага, че М.П., че предприеме пресичане на кръстовището на червен за него сигнал на светофарната уредба и въпреки наличието на пешеходци на пешеходната пътека.  Ето защо възражението е неоснователно.

 

3.     По разноските

 

[41] Ищецът търси и разноски. Той е направил такива за 400,00 лева и е бил представляван безплатно от адвокат.

 

[42] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска за 15 000,00 лева при предявен размер от 30 000,00 лева. Затова съдът осъжда ОЗК да заплати на М.С. 200,00 лева разноски по делото (400,00х15 000,00/30 000,00). Съдът осъжда ОЗК да заплати на адвокат Ортакчиев 715,00 лева адвокатско възнаграждение (30 000,00-10 000,00х0,03+830,00х15 000,00/30 000,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда ОЗК да заплати по сметка на СГС 535,00 лева държавна такса (15 000,00х0,04-(150,00х15 000,00/30 000,00)).       

 

[43] ОЗК също търси разноски. Той е направил такива за 445,00 лева и е бил представляван от юрисконсулт.

 

[44] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 15 000,00 лева при предявен размер от 30 000,00 лева. Затова съдът осъжда М.С. да заплати на ОЗК 222,50 лева разноски по делото (445,00х15 000,00/30 000,00) и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение (200,00х15 000,00/30 000,00).

Съдия: