Р Е Ш Е Н И Е
№…………
Гр. Варна, ……………………… 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
– Варна, III касационен състав, в публично съдебно заседание на седми
октомври
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Янка ГАНЧЕВА
Дарина РАЧЕВА
при секретаря Нина
Атанасова и в присъствието на прокурора от ВОП Александър
Атанасов,
като разгледа докладваното от съдия Д. Рачева к.н.а.х.д. № 2028 по описа на съда за
2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е
по жалба от „Автотрейд“
ООД – гр. Варна, ЕИК *********, срещу Решение № 434/29.07.2021 г. на Варненски
районен съд, I състав, постановено по н.а.х.д. № 1338 по описа на съда за 2021
г., с което е изменено Наказателно постановление № В-0050968/24.02.2021 г. на
Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище,
Разград и Силистра със седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на
пазара“ при Комисия за защита на потребителите, като е намалена наложената на
дружеството на основание чл. 230 от Закона за защита на потребителите
имуществена санкция от 500 на 200 лева.
В касационната жалба се твърди, че
решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати
процесуални нарушения и противоречие с материалния закон и при вътрешно
противоречие на мотивите. Касаторът твърди по-конкретно, че съдът e допуснал съществено
процесуално нарушение като неправилно е тълкувал и обсъдил събраните
доказателства, с което е нарушил правото на защита на дружеството. Настоява на
обстоятелството, че лицето, което претендира нарушени права като потребител, не
е купувач, а е лизингополучател по силата на договор с „Райфайзен лизинг
България“ ООД, поради което няма преки отношения между лицето и търговеца
„Автотрейд“ ООД и съответно дружеството няма качеството търговец, а автомобилът
няма качеството стока по смисъла на Закона за защита на потребителите. Оспорва
законосъобразността на дадените задължителни предписания, като твърди, че са
неизпълняеми по правната и човешката логика, и съответно не може да бъде
санкционирано за тяхното неизпълнение. Претендира и наличие на основания за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Моли за отмяна на решението на районния съд и на
наказателното постановление, както и за присъждане на направените в
производството пред районния и пред административния съд разноски.
Ответникът в производството,
Комисия за защита на потребителите изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно.
Посочва, че задължителното предписание, за чието неизпълнение е санкционирано
дружеството, не е обжалвано и е влязло в сила, но не е изпълнено. Моли
решението на районния съд да бъде оставено в сила и в полза на комисията да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност
на претендирания адвокатски хонорар от страна на касатора.
Представителят на
Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, и моли да
бъде оставено в сила.
Административен съд -
Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в
срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от
обжалване на първоинстанционното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на
обжалване във въззивното производство пред Варненски районен съд е било Наказателно постановление №
В-0050968/24.02.2021 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Варна,
Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище гр. Варна към Главна
дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на
“Автотрейд“
ООД – гр. Варна за нарушение на чл. 230 от Закона за защита на потребителите и
на основание на същата разпоредба е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 500 лева.
Въз основа
на събраните в преписката и в съдебното производство доказателства, районният
съд е приел за установено от фактическа страна, че на 12.01.2019 г. между „Автотрейд“ ООД като
дилър на автомобилите „Фолксваген“ на територията на Североизточна България и М.
Н. бил сключен договор за поръчка за автомобил
„Фолксваген“, модел Т-рок. По
силата на този договор дилърът се задължил да достави автомобил от посочената
марка и модел, а възложителят имал възможност за избор дали да плати цената или
да вземе автомобила на лизинг при общи условия. В първия вариант дилърът щял да
сключи окончателния договор като продавач, а възложителят – като купувач, а във
втория се сключвал лизингов договор между фирма лизингодател, а възложителят
ставал лизингополучател. В чл. 6 от договора за поръчка било предвидено, че
задължението за следпродажбено гаранционно и извънгаранционно обслужване е за
„Автотрейд“ ООД съгласно общи условия на производителя „Фолксваген АГ“ – Германия.
След доставката на автомобила бил сключен договор за финансов лизинг между
„Райфайзен лизинг България“ ЕООД и Н. за конкретния автомобил. След
предаването на автомобила на Н. тя направила пред „Автотрейд“
ООД три последователни рекламации по повод на един и същ проявен дефект – шум
на празен ход, съответно на 23.04.2020 г., на 11.05.2020 г. и на 11.06.2020 г.
И трите пъти автомобилът бил върнат на Н. без да е отстранен
недостатъкът поради неустановена към момента на сервизното обслужване причина
за шума. На 21.07.2020 г. Н. депозирала пред дружеството
искане по чл. 114, ал. 1 от ЗЗП за разваляне на сключения договор за поръчка и
възстановяване на заплатените от нея суми по договора за финансов лизинг.
Дружеството отказало и Н. депозирала в КЗП жалба на
30.07.2020 г. Във връзка с жалбата била извършена проверка от служители на КЗП,
изискани били документи от дружеството. На 29.09.2020 г. с Констативен протокол
№ К-2703432 на дружеството било дадено задължително предписание да развали
сключения договор за поръчка и да възстанови на Н. платената до момента сума за стоката, като
представи в КЗП доказателства за това. Предписанието трябвало да се изпълни до
20.10.2020 г. Доказателства за изпълнението не били представени в КЗП нито на
определената дата – 21.10.2020 г., нито по-късно, поради което на 23.12.2020 г.
бил съставен акт за установяване на административно нарушение. Фактите били
квалифицирани като осъществяващи състав на нарушение по чл. 230 от ЗЗП –
неизпълнение на задължително предписание на контролен орган за защита на
потребителите. Актът бил предявен и връчен без възражения, допълнително също не
били представени възражения. Въз основа на акта било издадено обжалваното
наказателно постановление, с което на дружеството за нарушение на чл. 230 от
ЗЗП и на основание на същата разпоредба била наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева.
При така установените факти, от
правна страна районният съд приема, че при издаване на обжалваното наказателно
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
актът и постановлението са издадени от компетентни органи и съдържат
законоустановените реквизити, спазени са сроковете за издаването им и те са
надлежно връчени. Приема, че описанието на нарушението е достатъчно пълно и
ясно, за да позволи на
санкционираното лице да разбере
какво нарушение му е вменено и да
организира адекватно защитата си. Приема още, че правилно е определена
приложимата правна норма на чл. 230 от ЗЗП, която съдържа както правилото за
поведение, така и санкцията за нарушаването му. По приложението на материалния
закон посочва, че деянието е квалифицирано от наказващия орган като нарушение
по чл. 230 от ЗЗП, който предвижда санкция за виновните лица за неизпълнение на
задължително предписание на контролен орган за отстраняване на несъответствия и
нарушения на закона. Съдът посочва, че такова предписание е дадено от
длъжностно лице в КЗП с Констативен протокол от 29.09.2020 г. в рамките на
задълженията на контролен орган по чл. 193, т. 2 от ЗЗП. По делото не е повдиган спор,
че това предписание не е било изпълнено изобщо, поради което съдът счита, че
дружеството е извършило вмененото му нарушение по чл. 230 от ЗЗП.
Във връзка с твърденията за
незаконосъобразност на дадените предписания и невъзможност да бъдат изпълнени
районният съд приема, че те са ирелевантни, доколкото дадените задължителни
предписания не са били обжалвани и представляват стабилен административен акт,
обвързващ своите адресати. Законността на предписанията е предмет на друго
производство и няма връзка със законосъобразността на наказателното
постановление. Излага и мотиви относно липсата на основание за прилагане на чл.
28 от ЗАНН, тъй като не са изложени особени извинителни обстоятелства, които да
водят до извод за по-ниска тежест на нарушението. По отношение на размера на
санкцията обаче счита, че то не е било правилно индивидуализирано от
административнонаказващия орган, доколкото липсват конкретни мотиви или факти
за налагане на санкцията в размер, значително над минималния. По тези
съображения намалява имуществената санкция до предвидения в закона минимален
размер от 200 лева. В съответствие с резултата определя и юрисконсултско
възнаграждение за комисията.
Касационната инстанция възприема установените от
районния съд факти и споделя изцяло направените от него правни изводи.
Както правилно е преценил районният съд, въпросът
относно законосъобразността на неизпълнените задължителни предписания е
ирелевантен за спора относно законосъобразността на наказателното
постановление, доколкото предписанията подлежат на самостоятелен съдебен
контрол, какъвто от страна на дружеството не е иницииран. Възраженията относно
неизпълнимостта на предписанията с оглед характера на правоотношенията между Н.
и дружеството е следвало да бъдат
предявени и обсъдени именно в това производство, не и в производството по
обжалване на наказателното постановление, което има друг характер и се
разглежда от друг вид съд по различен процесуален ред. Н. има качеството „потребител“ по смисъла на пар.
13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП, доколкото е сключила с
„Автотрейд“ ООД договор за поръчка с оглед придобиването на описания автомобил.
Наличието на договор за поръчка, а не за покупко-продажба между Н. и „Автотрейд“ ООД обуславя качеството „доставчик“
на последното. Съгласно пар. 13, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗЗД доставчик
е физическо или юридическо лице по веригата на
доставката на стоката, което по занятие прехвърля собствеността или учредява,
или прехвърля други вещни права върху стока в полза на друг доставчик или търговец, или което сключва
договор с потребител в публичния или в частния сектор. От самия договор за поръчка се установява, че
той е сключен именно с цел продажбата на автомобила от дилъра на възложителя,
независимо от обслужващите разплащането правоотношения между Н. и лизинговото дружество. От своя страна
предписанията по чл. 193 от ЗЗП не са ограничени само до търговците като
адресати, поради което неизпълнението на дадено на касатора задължително
предписание като стабилен административен акт правилно е възприето от
административнонаказващия орган като нарушение по чл. 230 от ЗЗП, наказуемо по
същата разпоредба.
Касационната инстанция споделя изцяло и изводите
на районния съд относно липсата на основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН,
доколкото не са изложени обстоятелства, които да обосновават извод за по-ниска
степен на обществена опасност на деянието в сравнение с останалите случаи на
нарушения от същия вид.
По гореизложените съображения, касационният състав
намира, че не са налице твърдяните
касационни основания. При извършена служебна проверка на обжалваното решение
извън наведените в касационната жалба оплаквания съобразно изискванията на чл.
218, ал. 2 от АПК не се установяват пороци във връзка с неговите валидност,
допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде
оставено в сила.
При този изход от
производството следва да бъде уважено искането за присъждане на разноски на
ответника по касация на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в минималния размер по
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ, или 80 лева.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – гр. Варна,
ІІІ касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 434/29.07.2021 г. на
Варненски районен съд, I състав, постановено по н.а.х.д. № 1338 по описа на
съда за 2021 година.
ОСЪЖДА „Автотрейд“ ООД – гр. Варна, ЕИК *********, да заплати на Комисия
за защита на потребителите – София сумата 80 (Осемдесет) лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.