РЕШЕНИЕ
№ 200
гр. Бургас, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20232120200171 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по повод жалба на С. П. С., ЕГН: **********, с адрес:
*****, срещу Електронен фиш серия К № 6730160, издаден от ОДМВР-БУРГАС, с който за
нарушение на чл.21, ал.2 във вр. чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4 във вр. чл.182,
ал.1, т.5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 600 лева.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издадения ЕФ, като се
моли за неговата отмяна. В провелото се пред настоящата инстанция съдебно заседание
жалбоподателят не се явява, като същият не е установен на посочения в жалбата негов
адрес.
За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание не се
явява представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 22.09.2021г. в 10,37 часа в гр.Бургас, ПП-Е773, км.491 до бензиностанция
„Ромпетрол“ в посока от кв.Ветрен към КПП-1, лек автомобил – „БМВ X 6 X ДРАЙВ 40 Д“,
peг. № ***** се движел с наказуема скорост 138 км/ч., при въведено ограничение на
1
скоростта за движение с пътен знак В-26 до 90 км/ч.
Нарушението е установено и заснето от „MultaRadar SD580“ № 00209D32D4F9, с
отчетен толеранс на измерената скорост от -3%. В срока по чл.189, ал.5 ЗДвП собственикът
на автомобила е попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП, като е посочил именно
жалбоподателя като водач на превозното средство.
АНО е приел, че последният като водач на лек автомобил „БМВ X 6 X ДРАЙВ 40 Д“,
peг. № ***** е превишил разрешената максимална скорост, за населено място с 48 км/ч., с
което виновно е нарушил чл.21, ал.2 ЗДвП, във връзка с което на същия бил издаден
Електронен фиш серия К № 6730160, с който за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. чл.21, ал.1
ЗДвП, на основание чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 600 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по
чл.189, ал.8 ЗДвП, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в
населено място е 50 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак. Безспорно установено по делото е, че на посочената дата –
22.09.2021г. в 10,37 часа в гр.Бургас, ПП-Е773, км.491 до бензиностанция „Ромпетрол“ в
посока от кв.Ветрен към КПП-1, лек автомобил – „БМВ X 6 X ДРАЙВ 40 Д“, peг. № *****
се движел с наказуема скорост 138 км/ч., при въведено ограничение на скоростта за
движение с пътен знак В-26 до 90 км/ч.
Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП нарушенията на скоростта се
установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. От
материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с
автоматизирано техническо средство – радарна система тип „MultaRadar SD580“. Системата
е заснела и записала скорост на движение на автомобила 143 км/ч., като след приспадане на
допустимото отклонение поради грешка в измерването, същата следва да се счита 138 км/ч.
По делото като писмено доказателство е представено ксерокопие на снимка, изготвена чрез
системата за видеоконтрол, от което става ясно, че посочената скорост е била засечена на
22.09.2021г. в 10,37 часа, както и че регистрационния номер на моторното превозно
2
средство, движещо се с посочената скорост е ********. Доколкото посочената снимка е
изготвена със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, то същата се явява веществено
доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП. Видно от представения като писмено
доказателство по делото Протокол от проверка №28-С-ИСИС/10.08.2021г., системата за
видеоконтрол е одобрена и проверена в периода 10.08.2021г. - 10.08.2022г. Фактът, че
системата за контрол на скоростта е годна и преминала периодична проверка се явява и
публичноизвестно обстоятелство, доколкото на страницата на БИМ се подържа „Регистър
на одобрените типове средства за измерване“. При справка в същия се установява, че
процесната система с номер в регистъра 4888 е одобрен тип средство за измерване. По
делото е приложено и писмо от Община Бургас /л.33 от делото/, от което е видно че в
процесния пътен участък към датата на нарушението е важало ограничение на скоростта от
90 км/ч, което именно е и зададеното на радара ограничение.
С оглед на изложеното се налага изводът, че автомобилът, управляван от
жалбоподателя се е движел с посочената скорост от 138 км/ч. при въведено ограничение на
скоростта за движение в населено място до 90 км/ч., при което следва да се приеме, че
наказващият орган правилно е издирил и посочил законовата разпоредба, която е била
нарушена виновно, а именно чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш
съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, автоматизирани
технически средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат: стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;
мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и
край на работния процес. В конкретния случай, видно от протокола за проверка и
удостоверението за одобрен тип средство за измерване, системата за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение е автоматизирано техническо средство по смисъла
на закона. Видно от приложения по делото електронен фиш /л. 11/, същият е издаден от
компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП
3
задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че
същият е издаден от ОД на МВР - Бургас, като компетентността на наказващия орган
произтича по силата на закона - териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението,
отразено е обстоятелството, че в този участък важи забрана за движение с по-висока от 90
км/ч скорост, както и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата
между засечената и разрешената скорост - 48 км/час, като коректно е приспаднат в полза на
нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при
измерването на скоростта. По отношение на процедурата за санкциониране на нарушения с
електронен фиш, разпоредбите на ЗАНН касаещи реквизитите на наказателното
постановление са неприложими. Легална дефиниция на понятието “електронен фиш” се
съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на
ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи. От това следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно решение № 1
от 26.02.2014г. по т.д. № 1/2013г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и
НП, но само по отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за
форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно
в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.
В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол тип „MultaRadar
SD580“, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на
нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър. Ето защо, съдът намира, че
процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото
средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не
позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно
нарушение. С оглед на това се приема, че нарушението е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, поради което за същото законосъобразно
е санкциониран с електронен фиш собственика на МПС, с което е извършено нарушението.
Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя за липса на съставен
протокол във връзка с използване на технически средство за измерване на скоростта, тъй
като видно от наличните по делото методологически указания /л.20-29 от делото/
процесната радарна система е стационарна такава. В разпоредбата на чл.10, ал.3 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, е
предвидено, че при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани
технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко
4
място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда. Аналогично
изискване по отношение на стационарните системи обаче липсва.
Съдът не споделя и другото възражение на жалбоподателя - за липса на надлежна
индивидуализация на мястото на извършване на нарушението. Съдът счита в тази връзка, че
в ЕФ са посочени всички необходими, законови реквизити. Точно е посочено в тази връзка и
мястото на извършване на нарушението, а именно: в гр.Бургас, ПП-Е773, км.491 до
бензиностанция „Ромпетрол“ в посока от кв.Ветрен към КПП-1. Така посоченото място е
описано по начин, даващ възможност да се разбере, къде е извършено превишаването на
скоростта от страна на жалбоподателя, поради което и възможността на същия да разбере
обвинението не е била накърнена. Нещо повече, описанието на пътния участък в ЕФ
напълно съответства и с посоченото в процесната снимка като място на допускане на
нарушението и местонахождение на радарната система. Ето защо и липсват обстоятелства,
които да поставят под съмнение правилното описване мястото на нарушението. В
допълнение следва единствено да се посочи, че освен че прави бланкови възражения в тази
насока, жалбоподателят не посочва никакви конкретни доводи в насока липса на коректно
описание на мястото на нарушението.
В нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, е предвиден 14-дневен срок от получаването на
електронния фиш, в който собственикът на МПС, с което е извършено нарушението, има
възможност да предостави в съответната териториална структура на МВР, писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за
управление на МПС. В противен случай той е лицето, което носи отговорност за
извършеното нарушение. В конкретния случай собственикът е подал такава декларация,
като е посочил именно жалбоподателя за водач на МПС на конкретните дата и място /л.12-
13 от делото/, поради което и правилно последният е бил санкциониран с издадения
електронен фиш. Жалбоподателят също не оспорва това обстоятелство, като единствено
навежда възражения за допуснати на нарушения на реда за измерване на скоростта и
съъдържанието на ЕФ.
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение,
тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като
такъв е бил запознат към датата на деянието със своите задължения при управление на
МПС, в това число и задълженията му по чл.21, ал.2 ЗДвП, да избира определена скорост и
спазва ограниченията за скорост при управление на ППС, които задължения обаче в
настоящия случай съзнателно не е спазил.
В конкретния случай не са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Маловажни са нарушенията, които разкриват по - ниска степен на обществена опасност в
сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по „наличието на очевидност,
несъмненост на маловажността на извършеното нарушение“. Процесното деяние не се
отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл.28 от
ЗАНН би било незаконосъобразно. Управлението на пътно превозно средство е дейност с
повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението
5
с несъобразена или превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със
завишена обществена опасност. В тази насока навежда и обстоятелството, че към настоящия
момент жалбоподателят е бил наказван с 12 НП и 15 ЕФ за неспазване правилата за
движение по пътищата, в това число и многократно за неправилно избиране /превишаване/
скоростта на движение. Това безспорно очертава същия като лице склонно да нарушава
правилата на ЗДвП респ. повишава обществената му опасност като водач.
В заключение съдът следва да посочи и че правната квалификация, дадена в ЕФ
напълно съответства на установените факти и не са допуснати пороци в тази насока.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата
на чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП – „Глоба” в размер на 600 лева, който размер е точно определен
в закона и не може да се обсъжда въпросът за намаляването й.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваният
ЕФ следва да се потвърди изцяло.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАВА Електронен фиш серия К № 6730160, издаден от ОДМВР-БУРГАС, с
който за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4 във вр.
чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП на жалбоподателя - С. П. С., ЕГН: **********, с адрес: ******, е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 600 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6