Решение по дело №751/2023 на Административен съд - Велико Търново

Жалбоподателят Сдружение „За развитие на Беляковец“- село Беляковец, обл.Велико Търново, е обжалвал като незаконосъобразно решение, изх.№63-625-2 от 24.11.2023 година на Заместник кмета на Община Велико Търново в частите му, с които се предоставя обществена информация по точки 1, 2, 3, 4, 5 и 10 от заявлението му за достъп до такава информация.

Първоначално жалбоподателят оспорва твърдян незаконосъобразен мълчалив отказ по заявлението си /лист 2 от делото/, като сочи, че на 5.11.2023 година е подал заявлението, като в 14 дневният срок за издаването е получил уведомление за това, че произнасянето ще се удължи с 10 дни, а към момента на подаването на жалбата и този срок е изтекъл /според него той изтича на 30.11.2023 година/, като е налице мълчалив отказ. След получаване на преписката от ответника по жалбата, съдът, с разпореждане от 15.12.2023 година оставя жалбата без движение, указвайки на Сдружението, че следва да уточни дали поддържа жалбата си срещу твърдян мълчалив отказ или срещу съдържащото се в представената преписка решение.

Със становище от 18.12.2023 година, Сдружението, чрез ***З. от ВТАК изразява мнение, че документите, съдържащи се в преписката, са „изманипулирани“, като решението не било получено на посочената електронна поща. Всъщност било манипулирано и доказателството за изпращането на писмото, с което е връчено решението. В становището обаче не се иска ангажиране на доказателства за твърденията в него.

Освен това се сочи, че с оглед узнаването на изричното решение, жалбоподателят поддържа оплакванията си против точки 1,2,3,4,5 и 10 в изричното решение за предоставяне на достъп до обществена информация.

С молба от 19.12.2023 година Сдружението настоява, че крайният срок за произнасяне с изрично решение е 30.11.2023 година, като до момента на подаването на жалбата не било уведомено за изричното решение и следователно е формиран мълчалив отказ, който следва да е предмет на делото.

Предвид този предварителен въпрос следва да се уточни следното:

Със заявление за достъп до обществена информация от 6.11.2023 година Сдружението иска достъп до обществена информация, разпределена в десет точки, сочейки, че моли същата да е под формата на преписи /„копия“ според лексиката на заявлението/, изпратени на електронен адрес или на електронен адрес, където се съхраняват или публикуват данните.

С писмо от 14.11.2023 година /лист 25 от делото/ ответникът уведомява Сдружението, че удължава срока за произнасяне с 10 дни предвид обема от търсената обществена информация, като това писмо е връчено на обявения в заявлението електронен адрес на Сдружението.

На 24.11.2023 година е издадено изричното решение за достъп до обществена информация.

При това положение не може да се приеме, че е налице мълчалив отказ по заявлението на Сдружението, формиран към момента на изтичането на срока за произнасяне.

Според чл.28, ал.1 от ЗДОИ „Заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране.“. Според чл.30, ал.1 от ЗДОИ „Срокът по чл. 28, ал. 1 може да бъде удължен, но с не повече от 10 дни, когато поисканата в заявлението информация е в голямо количество и е необходимо допълнително време за нейната подготовка.“.

Следователно, 14 дневният срок за произнасяне на ответника е започнал да тече на 7.11.2023 година /вж.чл.60, ал.5 от ГПК вр. с чл.144 от АПК/ и е следвало да изтече на 20.11.2023 година, като от същата дата е удължен с 10 дни и изтича на 30.11.2023 година.

Както се констатира обаче по-горе, преди да изтече въпросният срок, на 24.11.2023 година ответникът издава изрично решение за достъп до обществена информация.

Според жалбоподателят неспазването на разпоредбата на чл.35, ал.3 от ЗДОИ по връчването на информацията води до извод, че за него е налице мълчалив отказ.

Следва да се констатира обаче, че решението на отгветника е изпратено на 27.11.2023 година именно на електронният адрес, посочен в заявлението /който, видно от представеното доказателство, е всъщност електронен адрес на управителя му/, а именно: *******@*****.*** – лист 77 от делото/.

От процесуална гледна точка изричното решение е официален документ, който има достоверна дата /аргумент от чл.181, ал.1 от ГПК/, като жалбоподателят не ангажира доказателства, опровергаващи датата на издаването на документа. Не се ангажираха доказателства за недостоверност на действието по електронното уведомяване на посочения в заявлението адрес, като е без значение дали и кога електронното изявление е станало известно на адресата си, след като е връчено надлежно. Забележката на представителя на Сдружението, че може би решението е изпратено на несъществуващ електронен адрес е несъстоятелна, доколкото посоченият в решението адрес е без значение, след като връчването е извършено на меродавният адрес.

При това, както съдът вече констатира по - горе, предмет на спора е законосъобразността на незаконосъобразно решение, изх.№63-625-2 от 24.11.2023 година на Заместник кмета на Община Велико Търново в частите му, с които се предоставя обществена информация по точки 1,2,3,4,5 и 10 от заявлението на жалбоподателя за достъп до такава информация. Поддържа се процесуалната и материално – правната му незаконосъобразност. Претендират се разноските по делото.

Ответникът по делото, Заместник Кметът на Община Велико Търново, чрез представителя си отрича допустимостта и основателността на жалбата. Подробни аргументи сочи в представената по делото писмена защита. Претендира разноски. Прави възражение за претендираното адвокатско възнаграждение от страна на Сдружението.

Съдът, като взе предвид становището на жалбоподателят и представените по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

На 6.11.2023 година година жалбоподателят подава заявление до Кмета на Община Велико Търново, като сочи, че иска обществена информация, структурирана в десет точки, като според първата се иска достъп до плановете на годишните бюджети на село Беляковец за 6 години, според втората се иска достъп до докладите за проектите на бюджети на това кметство за същите периоди, според третата се иска информация за годишните бюджети за това кметство за същите шест години, според четвъртата се иска информация за докладите по повод изпълнението на въпросните бюджети на кметството за тези шест години, според петата се иска информация за годишните отчети на кмета на кметство Беляковец за въпросните шест години и най –сетне, според десетата се иска информация за възнаграждението на всеки от назначените в кметството служители.

Както се спомена по-горе, на 14.11.2023 година Сдружението е уведомено, че срокът за произнасяне ще бъде удължен с десет дни при прилагане на разпоредбата на чл.30, ал.1 от ЗДОИ предвид голямото количество на търсената информация /вкл.и по останалите четири точки от заявлението/.

Както се констатира по-горе, издадено е изрично решение за предоставяне на достъп до търсената информация, връчено на 27.11.2023 година.

Какви са изводите на съда?

Както съдът отбеляза по-горе, в пледоарията по същество ответникът аргументира недопустимост на жалбата поради липса на правен интерес. Обратно на това съдът приема, че жалбата е допустима, като за жалбоподателя е налице правен интерес за оспорването на решението. Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДОИ „Решенията за предоставяне на достъп до обществена информация или за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се обжалват пред съответния административен съд, по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“. От самата разпоредба е видно, че на обжалване подлежат както актовете, с които се отказва достъп до информация, така и тези, с които такъв се предоставя. В процесният случай легитимацията на оспорващият произтича от твърдението му, че предоставената му обществена информация е недостоверна, респ. не представлява търсената от него такава информация. Що се касае до срока по чл.149 от АПК, то с оглед датата на депозирането на жалбата до съда следва да се приеме, че този срок е спазен.

Решението на ответника е валиден административен акт.

Според разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗДОИ „Този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, наричани по-нататък "органите". Кметът на общината е орган на местното самоуправление /арг. от чл.38 от ЗМСМА/, като той е делегирал правомощията си по закона с представената по делото заповед №РД 22 - 105/20.01.2020 година, прилагайки правната възможност по чл.28, ал.2 от ЗДОИ.

Решението обаче е издадено при съществено нарушение на административно производствени правила, което е неотстранимо понастоящем.

Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация са уредени в Закона за достъп до обществена информация (Обн. ДВ, бр. 55 от 2000 г.). Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти - чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. За да е налице обществена информация е необходимо информацията да има връзка с общественият живот и същността и да дава обективна възможност за съставяне на мнение за функционирането на задължените по закона органи.

Съдът приема, че по т.10 от заявлението е поискан именно достъп до обществена информация, но в решението на първо място, липсва такава информация, и на второ място, не са отчетени и спазени императивните правила на чл.31, ал.1 и 2 от ЗДОИ вр. с чл.37, ал.1, т.2 от ЗДОИ.

Безспорно, информацията за възнаграждението на Кмета на Кметство село Беляковец се отнася и засяга лицето, което заема тази длъжност. При това положение, ответникът е следвало да уведоми това лице, че такава информация се търси, и да поиска изричното му съгласие в предвидения в разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗДОИ срок. Липсата на такова съгласие е предпоставка или за отказ за даване на исканата информация или за предоставянето и, но след мотивиране на надделяващ обществен интерес по смисъла на §1, т.6 от ДР на ЗДОИ, като е ясно, че даването на съгласие предполага предоставянето на търсената информация.

В процесният случай няма данни за спазването на изискването по чл.31, ал.1 и ал.2 от ЗДОИ, като от друга страна в решението е посочен единствено редът за формиране на възнаграждението на заместник кмета на кметство Беляковец, а не конкретният размер на получаването от този орган възнаграждение.

Жалбата е основателна в тази и част.

Както съдът вече отбеляза, с точки от едно до пет от заявлението за обществена информация е търсена следната такава, а именно: според първата се иска достъп до плановете на годишните бюджети на село Беляковец за 2018-2023 години, според втората се иска достъп до докладите за проектите на бюджети на това кметство за същите периоди, според третата се иска информация за годишните бюджети за това кметство за същите шест години, според четвъртата се иска информация за докладите по повод изпълнението на въпросните бюджети на кметството за тези шест години, според петата се иска информация за годишните отчети на кмета на кметство Беляковец за въпросните шест години.

Материята, касаеща приемането, изпълнението и отчитането на бюджетите на общините и на второстепенните разпоредители с общински бюджетни средства, е уредена в разпоредбите на ЗМСМА и на Закона за публичните финанси /ЗПФ/ - арг. от чл.14, чл.21, ал.1, т.6, чл.44, ал.1, т.5 и чл.52 от ЗМСМА, чл.45-47 от ЗПФ и чл.51 – 56 от ЗПФ.

Следователно, няма как да се поддържа, че кметството на селото Беляковец има самостоятелен годишен бюджет, който да се планира, приема и изпълнява и който да се отчита от кмета на населеното място - арг. от чл.52, ал.2 от ЗМСМА във връзка с чл.45, ал.1, т.2 от ЗПФ. Затова обективно е нямало как да се предостави обществена информация в посочения в заявлението вид и параметри, за която заявителят е считал, че обективно съществува. Следва да се отбележи в този аспект, че процедурата по предоставянето на достъп до информация, преценена от заявителя като обществена, е разписана в нормите на чл.28-36 от ЗДОИ. Според разпоредбата на чл.29, ал.1 от ЗДОИ, уреждаща редовността на заявлението за достъп до обществена информация „В случай, че не е ясно точно каква информация се иска или когато тя е формулирана много общо, заявителят се уведомява за това и има право да уточни предмета на исканата обществена информация. Срокът по чл. 28, ал. 1 започва да тече от датата на уточняването на предмета на исканата обществена информация.“, като ал.2 от нормата предвижда следното: „Ако заявителят не уточни предмета на исканата обществена информация до 30 дни, заявлението се оставя без разглеждане.“.

При тази законова уредба ответникът е следвало да констатира, че заявлението е нередовно в тези му части /от т.1 до т.5/, като при това е следвало да процедира по реда, описан в разпоредбите на чл.29 от ЗДОИ. Вместо това, в решението са възпроизведени линкове /връзки/ към официалната интернет страница на общината, като е описано, че кметството е без самостоятелен бюджет и разходите са част от консолидирания бюджет на общината, каквато информация не става ясно дали изобщо е търсена от заявителя. Съдът счита, че посоченото поведение е израз на съществено нарушени административно- производствени правила, като това нарушение е неотстранимо пред съда.

При това положение жалбата е основателна и в тази и част, макар и не по поддържаните в нея оплаквания.

Следва оспорената част от процесното решение да се отмени, като преписката по заявлението на жалбоподателя, касаеща искането за обществена информация по точки от 1 до 5 и по точка 10 да се изпрати на ответника по делото за изпълнение на процедурата по чл.29, респ. по чл.31 от ЗДОИ и издаване на решение, с което съответно се предостави или откаже да бъде предоставена исканата от жалбоподателя обществена информация.

При този изход на спора на жалбоподателя следва да се присъдят сторените от него разноски.

Същите представляват разноски за държавна такса от 10 лв. и 1000 лв. възнаграждение за адвокат, които според представеният договор за правна защита и съдействие от 7.12.2023 година са внесени /платени ефективно/.

Както съдът посочи по-горе, ответникът възразява по размера им в открито заседание.

Съдът намира, че претендираните разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се редуцират.

С решение по дело C‑438/22 ДСЕС дава следното тълкуване на чл.101, от ДФЕС:

1/ Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; 2/ Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики и 3/ Член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Според чл.2 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора за създаване на Европейската общност /сега членове 101 и 102 от ДФЕС/ при всяко производство на национално или общностно равнище във връзка с прилагането на членове 81 и 82 от Договора тежестта на доказване на нарушение на член 81, параграф 1 или на член 82 от Договора се носи от страната или органа, който твърди наличието на нарушение. Предприятието или сдружението на предприятия, което ще се възползва от възможността по член 81, параграф 3 от Договора, носи тежестта на доказване, че условията на посочения параграф са изпълнени.

Посоченото означава, че в тежест на ответника по делото е да установи, че договарянето и заплащането на адвокатско възнаграждение от 1000 лв. е проява на съгласувана практика, която води или е довела до ограничаването или нарушаването на конкуренцията по повод на избора на процесуален представител от страна на Сдружението за воденето на конкретното дело, като липсват доказателства, които да опровергават автономията на волята и свободата на договаряне, проявени от страните в представеният договор за правна защита и съдействие при определянето на размера на адвокатското възнаграждение.

Водим от изложеното, Административният съд – В. Търново, шести състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение, изх.№63-625-2 от 24.11.2023 година на Заместник кмета на Община Велико Търново, с което е предоставена обществена информация в частите му по точки от едно до пет и точка десет по заявлението за достъп до обществена информация на Сдружение „За развитие на Беляковец“ – село Беляковец.

Изпраща преписката по тези части от заявлението за достъп до обществена информация на Сдружение „За развитие на Беляковец“ – село Беляковец, за произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.

ОСЪЖДА Община Велико Търново да заплати на Сдружение „За развитие на Беляковец“ – село Беляковец, ЕИК ..., разноски по делото в размер от 1010 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Съдия: