№ 157
гр. София, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Георгиева
Членове:Владимир Вълков
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20241000501826 по описа за 2024 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ответника по гр.д. 6319/22 г. по описа на СГС. С
решение по делото № 1784/26.03.24 г. съдът е уважил положителен установителен иск,
предявен от М. Н. М. срещу Столична община, по чиято сила е призната в полза на
ищеца принадлежността на правото на собственост над имот с площ 1433 – реална
част от имот с идентификатор 68134.619.31 с проектен идентификационен номер
68134.619.103, с трайно предназначение- урбанизирана територия, предназначен за
друг вид застрояване, с посочени в решението съседи, съответстващ на защрихованата
с жълти наклонени линии част от скица-приложение 1 от заключение по приета
техническа експертиза, приобщена като неразделна част от решението.
С жалбата се навеждат доводи за неправилност на постановеното решение.
Твърди се, че същото се основава на документ за собственост на парводател на ищеца
с имена М. М., но ищецът доказва родство с лице М. М.(о)в Г.. Според въззивника,
въпреки че е несвоевременно направеното от него възражение за несъвпадането на
имената М. и М. на праводателя на ищеца, същото е за отрицателен факт и не подлежи
на позитивно доказване от оспорващия, а ищецът е следвало в условията на пълно и
главно доказване да установи съответствието. Твърди още, че не е доказана
идентичността между имота, притежаван от лицето М. М. и имота с проектен
идентификатор, отразен в диспозитива на решението. Не е доказано и, че имотът не е
съставлявал земеделска земя, тъй като съседни имоти са били с такова естество и
1
житейската логика предполага идентичност на всички имоти от местността. Като
земеделски земи имотите се възстановяват по специален ред, неспазен за процесната
земя. Оспорва се придобиването на имота по давност.
Въззиваемият оспорва жалбата. Позовава се на удостоверение за идентичност
на имената на наследодателя на ищеца и вписаното в нотариалния акт, легитимиращ
праводателя му като собственик от 1923 г., като удостоверението е издадено от служба,
включена в организационната структура на ответника. Обосновава се подробно с
извадки от заключението по приетата и неоспорена техническа експертиза, че имотът
на наследодателя и този, с проектен номер, вписан в решението, са идентични.
Доказано е, чрез СТЕ, че имотът не е бил земеделска земя, че същият съществува като
реална част от ПИ и не е застроен, въпреки отреждането му за изграждане първо на
детска градина, а след това – за училище (отреждането е изменено с изрична заповед).
Към момента на влизане в сила на реституционните закони имотът не е бил със статут
на земеделска земя и поради това не е подлежал на реституиране по реда на ЗСПЗЗ. В
отговора не е обсъждано придобиването на имота чрез първичен придобивен способ,
тъй като на това основание няма формулиран диспозитив на съдебното решение.
В производството пред САС не са представяни нови доказателства.
При служебна проверка САС установи, че жалбата е подадена в срок от страна в
процеса и е насочена срещу валидно и допустимо съдебно решение. Дължи се
проверка на правилността на решението с оглед доводите за неправилност в рамките
на постановения от СГС диспозитив. Твърденията за недоказано осъществено
първично придобивно основание за придобиване от ищеца на правото на собственост,
заявено от ищеца в условията на евентуалност, не подлежи на разискване.
Въз основа доводите на страните и в рамките на очертания предмет, САС
прави следните изводи:
Ответникът е направил възражение за несъответствие на имената на носителя
на собствеността според нотариален акт от 1923 г. и наследодателя на ищеца – според
удостоверение за наследници. Доводът на въззивника, че той не може да докаже
твърдението си, че няма идентичност на лицето, записвано с вариантно име, тъй като е
твърдение за отрицателен факт и поради това не подлежи на доказване, е необоснован.
Отрицателният факт е нещо, несъществуващо в действителността и за него не могат
да се представят позитивни доказателства. Оспорената идентичност на имена не е
отрицателен факт. Ответникът е могъл да защити тезата си, ако същата би била
възприета от първоинстанционния съд като валидно възражение. Тъй като същото не е
своевременно направено, съдът не е приел възражението като подлежащо на
доказване. Установяването му е в доказателствена тежест на ищеца, доколкото той
черпи права от твърдението за наследствено правоотношение с носителя на титула на
собственост в предходен момент.
2
Необосновано е твърдението на въззивника, че удостовереното с удстоверение
за идентичност на лице – РОБ23-УГ2487/29.05.23 г. обстоятелство не следва да се
зачита. Същото е в съответствие с множество документи, намиращи се в кориците на
делото. Налице е вариантност в изписването на имената на праводателя като М. (с това
име нотариусът е записал приобретателя на имота) или М. (по какъвто начин
приобретателят на имота се е подписал под документа, в който е именуван М.), но
същата не внася съмнение относно идентичността на личността. В акт за раждане на
наследник на ищеца (син на приобретателя на спорния имот) е записано, че пред
Кмета на софийска община се е явил М. М. и е обявил раждането на сина си – Н. М..
Съпругата му С. М. е оставила за наследник сина си М. М. Г.. Същият има дъщеря Г.
М., обявила смъртта на баща си. Следва да се отрази житейското заключение, че
макар, означен като квартал на София, районът на Подуяне е бил обособен от
останалата част на града и това предполага познанство между лицата, съставящи
документи от порядъка на такива за раждане, смърт, прехвърляне на имущество с
правещите изявления. При анализ на събраните доказателства, удостоверяващи
обстоятелства, свързани с членове от семейство М.и, следва да се приеме, че
удостоверението за идентичност следва да се зачете, а в светлината на удостоверенията
за наследници, логично и безпротиворечиво се проследява родството между М. М. Г. и
ищеца – негов внук. Няма съмнение и за това, че името М./М. е бащино на
праводателя, а фамилията му е Г.. Косвено доказателство за съответствието е
възпроизвеждането на същите имена сред родствениците на М. Г. по низходяща линия.
Идентичността на удостоверения като притежаван от М. М. Г. имот с имота, за
който е отреден проектен планоснимачен номер е изследвана обстоятелствено
словесно и графично от вещото лице по приетата техническа експертиза (л. 405 от
делото пред СГС). В решението си съдът е проследил последователното преминаване
на означенията на имота по различен начин и е инкорпорирал в решението си скицата
на вещото лице, очертаваща имота. Последната промяна в номерацията на имота
(съобразена от СГС) е заявена от вещото лице при защита на експертното заключение
в открито съдебно заседание от 15.02.24 г. (л. 427). В същото заседание е
засвидетелствано и изявлението на представител на ответника, че не оспорва
заключението и е съгласен същото да се приеме. Няма доводи за некомпетентност на
вещото лице и в частност за непоследователност в изводите за идентичността на
имота. Поради това повторното разискване на идентичността на имотите е ненужно.
Заключението на вещо лице С. Б. е пространно, обосновано и придружено с възложени
да бъдат изготвени скици, ползвани от СГС при решаван на спора. Безспорно е
доказано, че имотът на праводателя на ищеца към настоящия момент не е застроен.
Няма спор, че той, като реално съществуващ, може да се обособи юридически и за
целта е изготвен предложен проектен идентификатор.
Доказано е и че към момента на приемане на ЗСПЗЗ и Правилника за
3
приложението му, имотът не е бил със статут на земеделска земя. Твърдението, че
намиращи се в близост имоти са били обект на земеделска реституция няма
отношение към водения спор. Вещото лице по приетата техническа експертиза
обстоятелствено изследва статута на заявения да бъде установен като принадлежащ на
ищеца имот. Според заключението: в първоначалната редакция на стария кадастрален
план съгласно разписната книга са с начин на трайно ползване „нива“, но номерата на
имотите са заличени със задраскване и са нанесени по-малки имоти (прил. 2 към
експертното заключение). На л. 123 от контактно копие 8177 от аерофотозаснемане от
1954 г. територията е с имоти със смесено предназначение - със земеделски и селищен
характер – има групи застроени дворни места и разпръснати между тях обработваеми
места (л. 124) Според К-34-47 имот пл. № 1931 по стария КП попада в територия,
означена като населено място. Върху основата на ЕТК от 56-та година е изработен
ОГП, според който 2/3 от бившия имот 1931 попада в място, разчетено за малоетажно
(1-3 ет.) застрояване, а 1/3 е в градина. Вещото лице прави извода, че при смесеното
предназначение на имотите (за застрояване и като дворни места) масовизация и
образуване на ТКЗС е било невъзможно. Предпоставка за земеделската реституция е
не само имот да има статут на земеделска земя, но и по отношение на него да са
проведени колективистични или други, визирани от чл. 10 ЗСПЗЗ мероприятия. В
доказателствена тежест на ответника е да докаже направеното от него възражение, че
имотът е имал статут на земеделска земя, подлежаща на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ. Противно на това се доказва, че имотът е съставлявал празно незастроено
място в рамките на града и според вещото лице е бил с урбанизиран характер. Това
обстоятелство е подкрепено със събраните по делото гласни доказателства (по повод
изследване евентуалната претенция на ищеца за придобиване на имота по давност),
според които праводатели на ищеца са отдавали мястото за ползване на свои съседи
като земя за засаждане на земеделски култури и цветя (празно дворно място).
Тъй като настоящият състав достига до извод за правилност на
първоинстанционното решение, на основание чл. 272 ГПК САС се ползва от мотивите
на първостепенния съд.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на въззиваемия следва да се присъдят
направените разноски за въззивния процес – адвокатски хонорар в размер на 2796 лв.
Същият се дължи въпреки направеното възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй
като и в двете производства въззивникът-ответник е навел множество възражения,
чието опровергаване е изисквало процесуална активност на повереника на ищеца.
Водим от разгърнатите съображетния, САС:
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО решение № 1784/26.03.24 г., постановено по гр.д.
6319/22 г. по описа на СГС.
ОСЪЖДА основание чл. 78, ал. 3 ГПК Столична община да заплати на М. Н. М.
направените за въззивния процес разноски, в размер на 2796 (две хиляди, седемстотин
деветдесет и шест) лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните съобразно изискванията на чл. 280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5