Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София,
27.04.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети май през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
Светлана Атанасова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 13234 по описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
С Решение
от 15.05.2018 г., постановено по гр.д.№ 52454/ 2014 г. на Софийски районен съд,
І ГО, 34 състав, М.Г.С. /ЕГН **********/ е осъдена да заплати на основание чл.31,
ал.2 ЗС на Т.К.С. /ЕГН **********/ сумата 438 лева, представляваща обезщетение за
ползването на съсобствен лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „С200Е”, с peг. №
********, за периода от 03.01.2013 г. до 29.05.2013 г. /в който страните са
били във фактическа раздяла/, ведно със законната лихва от 3.07.2014 г. /датата
на ИМ/ до окончателното й изплащане, и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 17.94 лева-
обезщетение за забавено изпълнение за периода от 3.01.2013 г. до 29.05.2013 г.,
като искът по чл.86, ал.1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата 17.94 лева до
пълния предявен размер от 36.34 лева и за периода от 21.12.2012 г. до
02.01.2013 г. Със същото решение М.Г.С. /ЕГН **********/ е осъдена да заплати
на основание чл.31, ал.2 ЗС на Т.К.С. /ЕГН **********/ сумата 1 182 лева-
обезщетение за ползването на съсобствен лек автомобил марка „Мерцедес”, модел
„С 200Е”, с peг.№ ********, за периода от 30.05.2013 г. /датата, на която е постановено
решението за прекратяване на сключения брак между страните/ до 3.07.2014 г.,
ведно със законната лихва от 3.07.2014 г. /датата на ИМ/ до окончателното й изплащане,
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 94.33 лева- обезщетение за забавено
изпълнение за периода от 30.05.2013 г. до 3.07.2014 г., и на основание чл.78,
ал.1 ГПК сумата 783.68 лева- разноски
по делото. На
основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът Т.С. е осъден да заплати на ответницата М.С.
сумата 3.15 лева-
разноски по делото.
Постъпила
е въззивна жалба от М.Г.С. /ответница
по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение в частта му, в която са уважени исковете, и в
частта относно разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде
постановено решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски по
делото.
Въззиваемата
страна Т.К.С. /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС
решение като правилно в обжалваната част да бъде потвърдено.
Предявени са искове с правно основание
чл.31, ал.2 ЗС и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата, с
която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в
обжалваната осъдителна част, като споделя изложените в мотивите му съображения,
обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявените от Т.С. осъдителни
искове по чл.31, ал.2 ЗС и чл.86, ал.1 ЗЗД /последният- до посочения по- горе общ
размер/, като основателни и доказани- чл.272 ГПК.
Съвкупният
анализ на събрания по делото доказателствен материал обосновава извод на
въззивния съд за наличие на визираните в чл.31, ал.2 ЗС материално- правни
предпоставки за основателност на иска за заплащане на обезщетение за ползването
на процесната движима вещ- лек автомобил, и за неговото уважаване.
Съгласно
чл.31, ал.2 ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците,
те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на
писменото поискване.
Установява
се от представените по делото писмени доказателства, че процесният лек
автомобил „Мерцедес С 200 Е“ с peг.№ ******** е бил придобит по силата на
сключен през времетраенето на брака между страните писмен договор за покупко-
продажба /договор от 16.05.2010 г.- л.101 от делото на СРС/ при условията на
съпружеска имуществена общност /СИО/, автоматично трансформирана в обикновена
съсобственост при прекратяване на брака им с влязло в сила на 30.05.2013 г.
бракоразводно решение, постановено по гр.д.№ 726/ 2012 г. на РС- Елин Пелин /гр.д.№
720/ 2013 г. на СОС/. Бракът между страните е бил сключен на 19.08.1995 г. и
прекратен на 30.05.2013 г., като видно от мотивите на цитираното бракоразводно
решение, същите са били във фактическа раздяла от 3.01.2013 г., за което
обстоятелството не се и спори по делото.
С Решение от
10.12.2015 г., постановено по гр.д.№ 279/ 2015 г. на РС- Елин Пелин /л.66- л.70
от делото на СРС/, влязло в сила на 20.10.2017 г. /потвърдено с Решение от
29.11.2016 г. по гр.д.№ 368/ 2016 г. на Софийски окръжен съд, влязло в сила на
20.10.2017 г./, са отхвърлени като неоснователни предявеният от ответницата М.С.
срещу ищеца Т.С. иск с правно основание чл.23, ал.1 СК за признаване за
установено, че придобитият през времетраенето на брака им лек автомобил
„Мерцедес С 200 Е” с peг.№ ******** /процесният лек автомобил/ е изключителна
собственост на М.С.- въз основа на осъществена пълна трансформация на нейно лично
имущество, придобито по време на брака и
нямащо характер на СИО, както и предявеният от Т.
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 13234/ 2018
г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
С.
срещу М.С. насрещен иск с правно основание чл.23, ал.1 СК за признаване за установено,
че същият автомобил е изключителна собственост на Т.С.- поради осъществена пълна
трансформация на негово лично имущество, придобито през време на брака им и
нямащо характер на СИО.
Правилно е
прието от първоинстанционния съд при така събраните доказателства, че през исковия
период от 3.01.2013 г. до 3.07.2014 г. процесната движима вещ- лек автомобил
„Мерцедес“, е принадлежала на страните по делото, придобили я през
времетраенето на брака помежду си при условията на СИО, като през периода от
3.01.2013 г. до 29.05.2013 г. върху вещта е била установена бездялова СИО, а през
периода 30.05.2013 г.- 3.07. 2014 г.- обикновена съсобственост с равни права на
двамата бивши съпрузи /чл.28 СК/.
С
нотариална покана от 29.11.2012 г., връчена на ответницата С. на 21.12.2012 г.,
ищецът С. я поканил в срок от 7 дни от получаване на поканата да му предостави владението
върху съсобствения им лек автомобил „Мерцедес“ /процесния автомобил/ и да
подпишат договор за разпределение на ползването му, като в противен случай я
поканил да му заплаща обезщетение за ползването на същия в размер на 200 лв.
месечно.
Установява
се въз основа на събраните в процеса гласни доказателства /св. показания на В. С.- дъщеря на страните,
и Г. А.- баща на ответницата/, че след раздялата на страните процесният
автомобил се ползвал от ответницата, като ищецът бил лишен от възможността да ползва
същия. В този смисъл са показанията и на двамата разпитани по делото свидетели,
които сочат, че преди страните да се разделят, автомобилът домувал в с.
Столник, където живеело семейството, а след раздялата им домувал пред блока, в
който живеела ответницата- в жк „Хр. Смирненски“ в гр. София. Освен това свидетелят
А. сочи, че автомобилът останал при дъщеря му, „тъй като документите били на
нейно име“, взела го след раздялата и го паркирала пред блока в София. От
дъщеря си последният знаел, че Т. /ищецът/ й изпратил покана, с която искал да
му заплаща наем за това, че М. /ответницата/ ползва автомобила. Твърди също, че
през 2013 г. присъствал на проведен между страните разговор, при който
ответницата предложила на ищеца да вземе автомобила, тъй като й бил в тежест, но
не твърди да му е предложила да вземе ключовете и документите за него. По данни
на свидетелите ответницата управлявала автомобила рядко, като понякога ходела с
него при приятелка в с. Столник.
При така
събраните в процеса доказателства правилно е прието от първоинстанционния съд,
при съобразяване и на дадените от ВКС тълкувателни разрешения, според които
обезщетение за ползването на обща вещ може да присъдено на съпруг, лишен от
възможността да ползва същата и през време на фактическа раздяла /ТР № 5 от
24.06.2017 г. по Тълкувателно дело № 5/ 2014 г. на ВКС, ОСГК- т.4/, и че обезщетение
не се дължи само, ако се установи, че съсобственик отказва да приеме
предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на
дела му, или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото
в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва /ТР № 7/ 2012
г. на ВКС- ОСГК/, че предявеният от Т.С. иск по чл.31, ал.2 ЗС следва да бъде
уважен, като бъдат разграничени обезщетенията за ползване на общата вещ до и
след прекратяване на брака между страните, при съобразяване и практиката на
ВКС, според която в хипотеза на обективно съединени облигационни претенции,
макар и на едно и също правно основание /чл.31, ал.2 ЗС/ между едни и същи лица
/бивши съпрузи/, но обхващащи различни периоди от време- преди прекратяване на
брака и след прекратяване на същия по съдебен ред с развод, при които периоди
съсобствеността между тях е бездялова и дялова, следва да е налице произнасяне
от решаващия съд с отделни диспозитиви /Решение № 45/ 19.07.2016 г. по гр.д.№ 61/
2016 г. на ВКС, ГК, II ГО/.
За личното
ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта.
От значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата на другия
съсобственик, като му пречи да ги реализира. Поради това и претенцията за
обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС е
основателна и когато ползващият съсобственик не си служи пряко и непосредствено
с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска другия съсобственик да
си служи с нея. Отговорността да се заплати обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС може да отпадне само, ако
ползващият вещта съсобственик, след отправената му писмена покана, предложи на
съсобственика си да ползва вещта лично според правата му в съсобствеността и му
осигури възможността реално да упражнява това свое право /в този смисъл Решение
№ 119 от 11.03.09 г. по гр.д.№ 3204/ 2008 г. на ВКС, ІІ ГО, постановеното по
реда на чл.290 ГПК/. В случая ответницата не
твърди и не доказва след получаване на нотариалната покана да е предоставила на
ищеца достъп до процесната движима вещ и да е осигурила на последния реална
възможност за нейното ползване, вкл. като му предостави ключа и документите на
автомобила, поради което и не е налице основание да бъде освободена от
отговорността по чл.31, ал.2 ЗС.
Неоснователен
е доводът на ответницата, поддържан във въззивната жалба, че обжалваното
решение е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Процесуалният закон не изисква събраните по делото доказателства да
бъдат обсъждани и анализирани поотделно, а задължава съда да извърши тяхната
съвкупна преценка по вътрешно убеждение, преценявайки достоверността и
доказателствената им сила с оглед на всички данни по делото. В случая това е сторено
от първо-инстанционния съд, който в резултат на съвкупна преценка на
доказателствата е достигнал до обоснован извод, че процесната вещ се намира в
държане на ответницата. Свидетелските показания на разпитаните по делото двама свидетели-
родственици на страните, са преценени както от първо-инстанционния съд, така и
от въззивния съд, при съобразяване нормата на чл.172 ГПК. Възможната
заинтересуваност на св. В. С.- дъщеря на страните, свързана с участието й в
друг съдебен процес с ответницата, освен, че не е своевременно релевирана от
последната, не е обоснована със съответни доказателства, като с оглед
обстоятелството, че при прекратяване на брака между страните упражняването на
родителските права върху непълнолетната тогава свидетелка е предоставено на
майката М.С. /ответницата/, предполагаемата нейна заинтересуваност би следвало
да се отчита в полза на ответницата, а не на ищеца.
Правилен е
и изводът на първоинстанционния съд за датата на влизане в сила на решението за прекратяване на брака между страните, когато
Л.3 на Реш. по гр.д.№ 13234/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
бездяловата
СИО върху процесната вещ е трансформирана в обикновена съсобственост. Съгласно
нормата на чл.325 ГПК решението за развод влиза в сила, дори и да е обжалвано
само в частта му относно вината. С оглед специфичния предмет на особените
искови производства по брачни дела, законодателят е предвидил изрично, че
решението за развод влиза в сила, дори да е
обжалвано само в частта му относно вината. Тълкуването на посочената разпоредба
следва да е в контекста на общите правила за влизането в сила на съдебните
актове, т.е. решението на съда за прекратяване на брака влиза в сила, ако няма
подадена въззивна жалба или ако в подадената въззивна жалба се оспорва
единствено чия е вината за прекратяването му. Действително в настоящия случай са
подадени въззивни жалби срещу бракоразводното решение и от двамата бивши
съпрузи, но с жалбата си ответницата С. е оспорила единствено чия е вината за
прекратяване на брака, не и самото прекратяване на брака помежду им, а ищецът е
насочил жалбата си срещу други части на бракоразводното решение, различни от
постановеното прекратяване на брака и кому принадлежи вината за това.
При тези
съображения, поради съвпадане на приетите от двете съдебни инстанции изводи по
съществото на спора и поради неоснователност на наведените от ответницата С.
доводи за неправилност на обжалваното решение, същото- като правилно в
обжалваната осъдителна част, следва да бъде потвърдено.
При този
изход на спора съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има
въззиваемата страна, но искане за присъждането на разноски за въззивното
производство от същата не е заявено, поради което и такива с настоящото решение
не следва да бъдат присъдени.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 15.05.2018 г., постановено
по гр.д.№ 52454/ 2014 г. на Софийски районен съд, І ГО, 34 състав, в обжалваната част, в която М.Г.С. /ЕГН
**********/ е осъдена да заплати на основание
чл.31, ал.2 ЗС на Т.К.С. /ЕГН **********/ сумата 438 лева, представляваща
обезщетение за ползването на съсобствен лек автомобил марка „Мерцедес С 200 Е”
с peг.№ ******** през периода 3.01.2013 г.- 29.05.2013 г., и сумата 1 182 лева- обезщетение
за ползването на същия лек автомобил през периода 30.05.2013 г.- 3.07.2014 г., по
предявен частичен иск за сумата 1 620 лв. общо /438 лв. + 1 182 лв./,
при заявен общ размер на вземането от 3 600 лева, ведно със законната лихва върху сумата 1 620
лв. /438 лв. + 1 182 лв./, считано от 3.07.2014 г. /датата на подаване на ИМ/
до окончателното й изплащане, на
основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 17.94 лева- обезщетение за забава
при плащане на главницата от 438 лв. за периода 3.01.2013 г.- 29.05.2013 г., и
сумата 94.33
лева- обезщетение за забава при плащане на главницата от
1 182 лв., считано за периода 30.05.2013 г.- 3.07.2014 г., по предявен
частичен иск за сумата 130.67 лв. /общо/, при заявен общ размер на вземането от
290.21 лева, и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 783.68 лева- разноски по делото.
Решението
по гр.д.№ 52454/ 2014 г. на СРС, І ГО, 34 състав, като необжалвано е влязло в сила в останалата част, в
която искът на Т.С. по чл.86, ал.1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата
17.94 лева до размер на сумата 36.34 лева /или за сумата 18.40 лв.- горница над
присъдените лихви за забава от общо 112.27 лв. до пълния предявен размер на
частичния иск за сумата 130.67 лв./, за периода 21.12.2012 г.- 2.01.2013 г., и
на ответницата М.С.
са присъдени разноски по чл.78, ал.3 ГПК в размер на 3.15
лева.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.