№ 5264
гр. София, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20221110161862 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ЗАД „А. И.“ АД срещу ЗАД
„ОЗК – З.“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени частичен
осъдителен иск с правно основание по чл. 411 КЗ и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В хода на производството, с протоколно определение от 24.11.2023 г., на основание
чл. 214, ал. 1 ГПК, съдът е допуснал изменение на размера на предявените искови
претенции.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че на
24.09.2019 г., около 18:50 ч., на автомагистрала „Струма", в платното за движение в посока
от гр. София към гр. Перник, в района на 1830 м. след началото на магистралата, е
настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/, реализирано по вина на водача Т. К. Д.,
който с управлявания от него лек автомобил „БМВ Х5“, с peг. № ..., при движение в най -
лявата пътна лента с несъобразена с пътните и атмосферни условия скорост, нарушавайки
правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, е изгубил
контрол над автомобила, вследствие на което се е отклонил надясно и е ударил спрелия в
крайпътна отбивка лек автомобил “Ауди А4 Авант”, с peг. № .... В резултат на
произшествието е загинал водачът на лек автомобил “Ауди А4 Авант”, с peг. № ... - Л. Р. П.,
а автомобилът “Ауди А4 Авант", с peг. № ..., бил тотално увреден. С присъда № 15.07.2022
г., постановена по НОХД № 3489/2020 гпо описа на СГС, НО, 12 с-в, водачът на лекия
.
автомобил /л.а/ “БМВ Х5 - Теодосий Димитров бил признат за виновен за причинената по
непредпазливост смърт на Л. Р. П., в резултат на реализираното ПТП. Ищецът твърди, че
към датата на произшествието л.а. “Ауди А4 Авант", с peг. № ..., бил застрахован в
дружеството по имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективирана в застрахователна
полица № 1011810004937, с уговорена клауза „П“ – „Пълно каско“, с период на
застрахователно покритие 27.10.2018 г. – 26.10.2019 г. В тази връзка, пред дружеството била
образувана ликвидационна преписка по щета № 10019006098, като при извършени оглед и
опис на уврежданията по застрахованото имущество, експертите на дружеството установили
наличието на тотална щета. Излага доводи, че размерът на дължимото обезщетение възлизал
на 7832,75 лева, при съобразяване на стойността на запазените части от автомобила, като
1
същото било изплатено в полза на законния наследник на застрахованото лице на 15.04.2019
г. Твърди, че дружеството е възстановило и извършените разходи за репатриране на
автомобила, в размер на 600 лева. Сочи, че към датата на застрахователното събитие
отговорността на делинквента била застрахована от ответното дружество по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“. Поддържа, че с изплащането на
застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увреденото лице срещу
застрахователя на делинквента, поради което с писмо с изх. № 002-2261/31.10.2019 г.,
получено на 01.11.2019 г., поканил ответника да му възстанови сумата от 8447,75 лева, с
включени ликвидационни разходи, в размер на 15 лева. Навежда доводи, че на 18.08.2022 г.
ответникът му изплатил сума в размер на 7025,92 лева, от които 6410,92 лева - обезщетение
за вредите по застрахованото имущество, разходи за репатриране в размер на 600 лева,
както и дължимите ликвидационни разноски. Отбелязва, че доколкото ответникът е одобрил
разходите за репатриране на автомобила и образуването на ликвидационно производство,
следва че спорно помежду им е обстоятелството относно размера на вредите по
застрахованото имущество. Поддържа, че разполага с непогасено регресно вземане, в
размер на 1421,83 лева, дължимо от ответника. В тази връзка, моли съда да осъди ответното
дружество за заплащането на сума в размер на 1419,08 лева – частичен иск от общо
дължимото на стойност 1421,83 лева, представляваща заплатеното застрахователно
обезщетение във връзка с настъпилото на 24.09.2019 г. застрахователно събитие по вина на
делинквента, отговорносттта на когото е застрахована при ответното дружество, ведно със
законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането.Моли съда да осъди ответника да му заплати мораторно обезщетение, начислено
върху стойността на главницата, в размер на 420 лева, дължимо за периода 02.12.2019 г. –
15.11.2022 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. В открито
съдебно заседание, проведено на 16.06.2023 г., ответникът, чрез юрк. Пашалийска, заявява
че дружеството оспорва единствено размера на обезщетението за възстановяване на
увреденото имущество.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание по чл. 411 КЗ:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че е налице сключен
договор за имуществено з., с предмет увредения лек автомобил, като в срока на
застрахователното покритие, вследствие на виновно и противоправно поведение на водач на
МПС, чиято застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е сключена при
ответника, е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, както и че в изпълнение на
договорните си задължения е изплатил на застрахования обезщетение в размер на
действителните вреди, които се намират в пряка причинно – следствена връзка с
поведението на делинквента.
В тежест на ответното дружество, при установяване на горните обстоятелства, е да
докаже, че е погасило изцяло претендираното регресно вземане.
Безспорни в отношенията между страните са следните обстоятелства: 1/ наличието на
валидно застрахователно правоотношение, по силата на което ищецът има качеството
застраховател по имуществена застраховка „Каско на МПС“, с предмет увреденото
имущество – лек автомобил “Ауди А4 Авант”, с peг. № ...; 2/ настъпилото застрахователно
събитие на 24.09.2019 г., представляващо покрит риск от ищцовото дружество; 3/
механизмът на реализираното ПТП, настъпило по вина на водача на лек автомобил „БМВ
Х5“, с peг. № ... - Т. К. Д., чиято гражданска отговорност е била покрита от ответното
дружество; 4/ нанесените щети по автомобила; 5/ причинно – следствената връзка между
нанесените щети по автомобила и виновното поведение на водача на лек автомобил „БМВ
2
Х5“; 6/ изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение по повод нанесените щети по
застрахованото имущество, ведно с разходите за репатриране на автомобила и образуване на
ликвидационно производство, на обща стойност 8447,75 лева; 7/ получената в ответното
дружество регресна покана за изплащане на посоченото вземане; 8/ изплатеното в полза на
ищеца застрахователно обезщетение, в размер на 7025,92 лева, с включени ликвидационни
разходи и разходи за репатриране на автомобила;
Наличието на валидно облигационно отношение по сключен договор за имуществена
застраховка „Каско на МПС“ между ищцовото дружество и собственика на увреденото
имущество – Л. Р. П. се потвърждава от приетата като писмено доказателство
застрахователна полица № 1011810004937, с уговорена клауза „П“ – пълно каско, съгласно
общите условия на застрахователя, с период на застрахователно покритие от 04.10.2018 г. до
03.10.2019 г. Ищецът е ангажирал писмени доказателства, които удостоверяват
изплащането на застрахователно обезщетение в полза на собственика на увреденото
имущество – Ангелина Христова Радева, в качеството й на законен наследник на
пострадалия Л. Р. П.. По делото е представена и получената от ответника на 01.11.2019 г.
регресна покана с изх. № 002-2261/31.10.2019 г., в отговор на която ответното дружество е
изплатило сумата от 7025,92 лева, като от съдържанието на приложената имейл
кореспонденция се установява, че ответникът е признал основателността на вземането за
сумите, както следва: 6425,92 лева – 75 % от действителната стойност на увреденото
имущество, 600 лева – разходи за репатриране и 15 лева - ликвидационни разноски.
С оглед изложеното се потвърждава, че спорът между страните се концентрира
единствено по отношение на стойността на дължимото застрахователно обезщетение за
нанесените увреждания по л.а. “Ауди А4 Авант”, с peг. № ..., имащи значението на тотална
щета.
Съгласно разпоредбата на чл. 411 от КЗ в случаите, когато причинителят на вредите
има сключена застраховка ,,Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Размерът на
претендираното регресно вземане следва да се определи съобразно действителната стойност
на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие. Според чл. 400 КЗ,
при вреди на застраховано имущество обезщетението не може да надвишава действителната
им стойност. Съгласно Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., т. к., ІІ т. о.
на ВКС, при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение,
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие. Според посоченото в
Решение № 79 от 2.07.2009г. на ВКС по т.д. № 156/2009г., I т.о. : „Размерът на
застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената застрахователна
стойност на имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната вследствие на
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определено по пазарната му стойност.
Съгласно чл. 390, ал. 2 КЗ, тотална щета на моторно превозно средство е увреждане,
при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от
действителната стойност на автомобила. При наличието на тотална щета запазените части се
приспадат от дължимото обезщетение, като стойността им се определя от средните пазарни
цени. Институтът на приспадане на вредите с ползите, каквото е приспадане на запазените
части следва логиката на недопускане на неоснователно обогатяване.
За установяване на стойността на дължимото обезщетение по делото е допусната до
изслушване съдебна автотехническа експертиза /САТЕ/, която не е оспорена от страните. От
данните в експертизата се установява, че стойността необходима за възстановяване на
щетите по л.а. „Ауди А4 Авант“, с рег. № ..., изчислена на база средни пазарни цени към
3
датата на ПТП, възлиза на 49053,30 лева. Експертът е посочил, че действителната стойност
на увредения лек автомобил „Ауди А4 Авант“, определена към датата на застрахователното
събитие възлиза на 8530 лева, поради което безспорно се налага изводът за наличието на
тотална щета на автомобила. В заключението си вещото лице е посочило, че от приложените
по делото доказателства не се установяват с категоричност увреждания по двигателя,
скоростната кутия и радиаторите, като е приел, че в случай че същите са засегнати частично,
предвид механизма на ПТП, то стойността на запазените части се равнява на 10% от
действителната стойност на автомобила, съответно вземането на ищеца ще бъде в размер на
7677 лева. Експертът е уточнил, че в хипотезата, при която двигателят, скоростната кутия и
радиаторите са негодни за повторна употреба и целият автомобил бъде предаден за скрап,
стойността на останките ще се равнява на 700 лв., а размерът на застрахователното
обезщетение ще бъде на стойност 7830 лв., изчислен съобразно действителната стойност на
автомобила.
От приетите като писмени доказателства Опис на претенция №
10019006098/25.09.2019 г. и Калкулация по претенция № 10019006098/25.09.2019 г.,
изготвени от експерти при ищцовото дружество, не се установява наличието на
констатирани щети по двигателя, скоростната кутия и радиаторите на процесния автомобил.
В съдебно заседание, проведено на 24.11.2023 г., вещото лице е уточнило, че в случай, че
посочените детайли бъдат реализирани на вторичен пазар, а останалите елементи бъдат
предадени за скрап, отново би се получила стойност на запазените части в размер на 700
лева, като съдът дава вяра на даденото заключение като обективно и компетентно
изготвено, поради което приема посочената сума като стойност, отразяваща запазените
части от процесния лек автомобил.
При определяне на размера на обезщетението от действителната стойност на
автомобила не следва да бъде приспадната сумата, която увреденото лице би получило при
предаване на автомобила за скрап.
По делото не се твърди, а и не се представят доказателства, че процесното МПС е
дерегистрирано и излязло от употреба, за да се прилага Наредбата за излезлите от употреба
моторни превозни средства.
Дали ще продаде, предаде за скрап или ще се ползва от останалите запазени части,
както е в настоящия случай, е конкретен избор на собственика на автомобила и в
противоречие с правилата на логиката е същият да предаде за скрап неувреденото
имущество, след като може да извлече по-голяма парична полза от него. При всички случаи
последният черпи изгода от наличието на неувредени детайли по автомобила и в този
смисъл от действителната стойност следва да бъде приспадната пазарната стойност, която
същият би могъл да получи при отчуждаването на запазените части.
Съдът кредитира варианта от заключението, съгласно който стойността на
застрахователното обезщетение възлиза на сумата от 7677 лв., определена при условията на
тотална щета и след приспадане на запазените части.
Другият вариант от заключението, съгласно който посочената стойност възлиза на
сумата от 7830 лв. е даден при условие, „че двигателят, скоростната кутия и радиаторите са
увредени и не са годни за повторна употреба и целият автомобил бъде предаден на скрап,
като съгласно изявленията на вещото лице на стр. 9 от заключението „от приложения по
делото цветен снимков материал не се установяват увреждания по двигателя, скоростната
кутия и радиаторите, а както се посочи по-горе по делото не се установява и
обстоятелството, че процесното МПС е дерегистрирано и излязло от употреба.
Ето защо съдът намира, че възстановителната стойност, определена на база средни
пазарни цени, възлиза на сумата от 7677 лв. /8530 лв.-10%8530лв./.
Следва да се отбележи, че определената от вещото лице стойност на процесния
автомобил от 8738 лв. /стр. 6 от заключението на база амортизация за периода на
4
експлоатация не съответства на действителната му стойност, поради което не следва да бъде
взета предвид при определяне размера на дължимото обезщетение. Съдът приема, че при
изчисляването на размера на обезщетението не следва да включва коефициент за овехтяване
на МПС, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. В този
смисъл са и постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, съставляващи
задължителна съдебна практика -решение № 79 от 02.07.2009 г. на ВКС, І ТО по т.д.№
156/2009 г., решение на ВКС № 6 от 02.02.2011 г. на ВКС, І ТО по т.д. № 293/2010 г. и
решение № 206/ 03.09.2013 г. по т.д.№ 107/2011 г. на ІІ ТО на ВКС.
Ето защо съдът намира, че релевантният размер на процесното обезщетение възлиза
на сумата от 7677 лв., като по делото не съществува спор, че ищецът е претърпял и
ликвидационни разноски в размер на 15 лв. или общият размер на стойността на регресното
вземане възлиза на сумата от 7692 лв.
Ответникът е възстановил в полза на ищеца по процесната ликвидационна преписка
сумата от 7025.92 лв., от която сума 600 лв. е стойността на разноските за репатриране или
частично заплатеното от ответното дружество регресно вземане е в размер на 6425,92 лева,
от което следва че непогасеният остатък от престацията е в размер на 1266..08 лв.
. В тази връзка, съдът счита че предявеният иск по чл. 411 КЗ е основателен за сума в
размер на 1266.08 лева, като за горницата над уважения размер до пълно предявения на
стойност 1419,08 лева – частичен иск от 1421,81 лева, претенцията следва да бъде
отхвърлена.
По иска с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на предявения иск за изплащане на мораторно обезщетение е
обусловена от уважаването на претенцията за главното вземане. На изследване подлежи
моментът, считано от който ответникът е изпаднал в забава за плащане на изискуемото
регресно вземане, дължимо в полза на ищеца. В настоящия случай е предявен иск за
осъждането на ответника за заплащане на лихва за забава, начислена върху стойността на
главницата за периода от 02.12.2019 г. до 15.11.2022 г., в размер на 420 лева.
Съгласно нормата на чл. 412, ал. 3 КЗ, застрахователят по застраховка “Гражданска
отговорност” изпада в забава за плащане на задължението по чл. 411 КЗ след изтичането на
30 - дневен срок от получаване на покана, ведно с прилагане на доказателствата,
удостоверяващи фактите, на които се основава претендираното вземане. Видно от приетата
като писмено доказателство регресна покана, отправена до ЗАД „ОЗК – З.“ АД, същата е
депозирана при ответника с вх. № 99-4822/01.11.2019 г., като извършеното частично
плащане следва да се тълкува като извънсъдебно признание на вземането. В тази връзка, с
изтичане на срока по чл. 412, ал. 3 КЗ, считано от датата на получаване на поканата на
01.11.2019 г., следва че ответникът е изпаднал в забава за плащане на претендираното
вземане на 03.12.2019 г., доколкото 30 дневният срок е изтекъл на 01.12.2019г., който е
неработен ден /неделя/, т.е. счита се за изтекъл на 02.12.2019г./понеделник/, от което следва,
че считано от 03.12.2019г г. ответникът е изпаднал в забава.
С помощта на онлайн лихвен калкулатор, на основание чл. 162 ГПК, съдът изчислява
стойността на дължимото мораторно обезщетение, начислено върху главницата на стойност
1266,08 лева, като същото възлиза на 379.50 лв. С оглед изложеното, следва че претенцията
на ищеца за осъждане на ответника за мораторна лихва следва да бъде за сумата от 379.50
лв. и да бъде отхвърлена за разликата до пълния предявен размер от 420 лв. и за датата
02.12.2019г.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от спора на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски
съразмерно с уважената част от предявените искове, по аргумент на чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил по делото списък по чл. 80 ГПК, като е направил искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25 от
5
Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя в размер на 200 лева.
С оглед представените по делото писмени доказателства относно направените от
ищеца разноски, следва че в негова полза се дължат разноски на обща стойност 542.26
лева.
Ответникът е обективирал искане за разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25 от Наредба за заплащането
на правната помощ, съдът определя в размер на 100 лева, предвид липсата на депозиран
писмен отговор на исковата молба и извършеното процесуално представителство в хода на
процеса. При съобразяване на чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника следва да бъдат
заплатени разноски в размер на 10.49 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление – адрес,
на основание чл. 411 КЗ, да заплати на ЗАД „А. И.“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление – адрес, сумата от 1266.08 лева лева, представляваща регресно вземане за
заплатено застрахователно обезщетение от ищеца, вследствие на реализирано на 24.09.2019
г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба
– 15.11.2022 г. до окончателното изплащане на дълга, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата
над уважения размер до пълно предявения на стойност 1419,08 лева – частичен иск от
1421,81 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление – адрес,
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да заплати на ЗАД „А. И.“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление – адрес, сумата от 379.50 лв ,, представляваща мораторна лихва, начислена
върху стойността на главницата, за периода 03.12.2019 г. – 15.11.2022 г. , като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 420 лв. и за датата 02.12.2019г.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление – адрес,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на ЗАД „А. И.“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление – адрес, сумата от 542.26 лева, представляваща направените в производството
разноски от ищеца.
ОСЪЖДА ЗАД „А. И.“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление – адрес, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес
на управление – адрес, сумата от 10.49 лева, представляваща направените в производството
разноски от ответника.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7