Определение по дело №925/2020 на Софийски градски съд

П  Р  О  Т  О  К  О  Л

          Гр. София, 18.05.2021 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 12-ти състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА

       СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. Р.П.

        2. Р.Я.

 

Секретар: Т. Асенова

Прокурор: ЕЛЕНА КЮВЛИЕВА

сложи за разглеждане докладваното от съдия Талева НОХД № 925 по описа за 2020 година

На именното повикване в 11.45 часа се явиха:

 

Съдебното заседание започва в по-късен час, поради липса на свободна съдебна зала.

 

За СГП - редовно уведомени от предходното съдебно заседание, се явява ПРОКУРОР ЕЛЕНА КЮВЛИЕВА.

 

ПОДСЪДИМИЯТ Г.П.Г. - редовно уведомен от предходно съдебно заседание, се явява лично и с АДВОКАТ Ц.Т. - редовно уведомен от предходно съдебно заседание, с пълномощно по делото.

 

ПОДСЪДИМИЯТ Б.Г.К. - редовно уведомен от предходното съдебно заседание, се явява лично и с АДВОКАТ К.К. - служебен защитник, редовно уведомена от предходното съдебно заседание.

 

ПОДСЪДИМИЯТ М.Г.М. - редовно уведомен от предходното съдебно заседание, се явява лично и с АДВОКАТ И.Е. – редовно уведомен от предходното съдебно заседание, с представено пълномощно по делото.

 

СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ като съобрази становищата на страните и взе предвид, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

 

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпили по делото копия от превод на документи на испански език, изпратени до испанските дружества „А.“ АД и „П.Т.“

Постъпил е отговор от СДВР-ОПП във връзка с изисканата справка за притежавани от тримата подсъдимите МПС.

Постъпили са от СДВР-ОПП и подробни справки за собственост на МПС на подсъдимите.

Постъпил е отговор от СДВР- 05 РУ във връзка с питането на съда, кои от процесните автомобили са били обявени за ОДИ, съответно кои са били установени на територията на страната и кои продължават да фигурират като такива, обявени за ОДИ. Отговорът е придружен с подробни приложения за всеки един от процесните автомобили.

Постъпил е отговор от Агенция по вписванията във връзка с притежавани имоти от тримата подсъдими, като съгласно отговора на Агенцията, не са намерени вписвания, отбелязвания и заличавания за периода от 01.01.1998 г. до 15.03.2021 г. за тримата подсъдими.

Постъпила е молба от адвокат Н. И., с която уведомява съда, че испанското дружество „А.“ АД, считано от месец февруари 2011 г. е оттеглило предоставеното пълномощно на адвокат И. и адвокат П.Д.. Във връзка с тази молба са предоставени документи на испански език, съответно преведени на български език, в уверение на твърденията в молбата, препратени от испанското дружество, а именно - нотариален акт за отмяна на пълномощно за водене на дела и уведомление за това обстоятелство, адресирано до адвокат Н. И. и адвокат П.Д..

По делото е върнат в цялост изпратеният превод на определението на съда във връзка с искането за връщане на ВД по делото от „П.Т.“. Очевидно същото не е получено от посоченото дружество. Налице са данни, че същите документи са получени от другото испанско дружество „А.“ АД.

 

ПРОКУРОРЪТ: Намирам посочените от съда писмени документи за относими към предмета на делото и моля да се приемат.

ЗАЩИТНИЦИТЕ (поотделно): Да се приемат докладваните от съда документи като писмени доказателства по делото.

 

СЪДЪТ като съобрази становището на страните по постъпилите по делото писмени документи намери, че същите са относими към предмета на делото и следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

Воден от горното и на основание чл.283 от НПК, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА И ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните документи:

Копия от превод на документи на испански език, изпратени до испанските дружества „А.“ АД и „П.Т.“.

Писмо от СДВР-ОПП във връзка с изисканата справка за притежавани от тримата подсъдимите МПС;

Писмо от СДВР-ОПП и подробни справки за собственост на МПС на подсъдимите;

Писмо от СДВР - 05 РУ във връзка с питането на съда, кои от процесните автомобили са били обявени за ОДИ, съответно кои са били установени на територията на страната и кои продължават да фигурират за като такива обявени за ОДИ, като отговорът е придружен с подробни приложения за всеки един от процесните автомобили.

Писмо от Агенция по вписванията във връзка с притежавани имоти от тримата подсъдими, като съгласно отговора на Агенцията не са намерени вписвания, отбелязвания и заличавания за периода от 01.01.1998 г. до 15.03.2021 г. за тримата подсъдими.

Молба от адвокат Н. И., с която уведомява съда, че испанското дружество „А.“ АД считано от месец февруари 2011 г. е оттеглило предоставеното пълномощно на адвокат И. и адвокат П.Д.. Във връзка с тази молба са предоставени документи на испански език, съответно преведени на български език в уверение на твърденията в молбата, препратени от испанското дружество, а именно - нотариален акт за отмяна на пълномощно за водене на дела и уведомление за това обстоятелство, адресирано до адвокат Н. И. и адвокат П.Д..

 

СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме искания по реда на съдебното следствие и по доказателствата.

 

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОДЪЛЖАВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

 

СЪДЪТ отново запитва подсъдимите дали желаят да дадат обяснения по повдиганото обвинение.

 

ПОДСЪДИМИЯТ Г.Г.: Не желая да давам обяснения по делото.

 

ПОДСЪДИМИЯТ Б.К.: Не желая да давам обяснения по делото.

 

ПОДСЪДИМИЯТ М.М.: Не желая да давам обяснения по делото.

 

СЪДЪТ, намери, че за изясняване на обективната истина по делото следва да бъдат приети писмените доказателства, приложени по делото, поради което и на основание чл.283 от НПК

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА И ПРИЕМА писмените доказателства по делото.

 

СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме искания за събиране на нови доказателства. Няма да сочим други доказателства.

 

СЪДЪТ, като намери делото за изяснено от фактическа страна

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

 

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

 

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам внесеното от СГП обвинение по отношение на подсъдимите К., Г. и М..

Считам, че от събраните в хода на наказателното производство доказателства по безспорен и категоричен начин се установява, че подсъдимите са извършили деянията, за които са привлечени към наказателна отговорност.

Считам, че от показанията на свидетелите Я., А., И. и К.К., от приетите по делото писмени доказателства, както и от изслушаната ССчЕ се установява безспорно, че подсъдимите са получили владение върху леки автомобили марка „Сузуки“, различни модели, въз основа на сключени договори за финансов лизинг, като всеки един от тях е сключил този договор в качеството си на представляващ търговско дружество и в деня на получаване на владението върху всяка една от леките коли, подсъдимите са се разпоредили с тях в полза на трето лице, неустановено по делото.

Безспорно е установен фактът, че нито един от подсъдимите не е върнал лизинговата вещ, нито е погасена нито една вноска от сключените договори.

Намирам за безспорно установено също, съобразно заключението на ССчЕ, че в нито едно от представляваните от подсъдимите дружества, лизинговите вещи не са били заприходени и осчетоводени.

Следва да се посочи, че с оглед общата стойност на присвоените вещи от всеки един от подсъдимите, в случая става дума за особено големи размери, както и за особено тежък случай, с оглед фактът, че са извършени няколко деяния в условията на продължавана престъпна дейност, краткият период на извършване между тях и незабавното разпореждане с вещите, получени въз основа на сключените договори за лизинг.

Предвид изложеното, моля да признаете подсъдимите Г.Г., Б.К. и М.М. за виновни в извършване на престъплението по чл.206, ал.4 вр. ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 от НК и с оглед изтеклия дълъг период от време от извършване на деянието и дълго продължилото разследване, предлагам да бъде наложено наказание под средния размер, предвиден в съответната норма.

 

АДВОКАТ Е.: Считам, че не са налице доказателства и основания моят подзащитен М.Г.М., като това се отнася и за другите подсъдими по делото, според мен, да бъдат осъдени и признати за виновни точно по този текст от НК и точно по този квалифициран състав на деянието по чл.206, ал.4 от НК. Мотивите са ми следните:

Моят подзащитен е обвинен, че е взел на лизинг чрез неговата фирма два автомобила марка „Сузуки“ общо на стойност, определена в обвинителния акт. Прокуратурата го е обвинила, че е извършил деянието в особено големи размери и същото представлява особено тежък случай.  До този момент аз съм се запознал с цялото дело и с материалите на ДП и не виждам откъде прокуратурата извежда особено тежкия случай спрямо подзащитния ми. Това в крайна сметка са два автомобила, взети на лизинг. Особено тежкият случай знаем, че се извежда от самия случай и от личността на обвиняемото лице, впоследствие подсъдимото лице. В конкретния случай аз мисля, че моят подзащитен не представлява някаква особена обществена опасност или е някакъв изявен престъпник, или ако мога така да се изразя, взимач на лизинг, взима автомобили на лизинг, не ги връща и т. н. В този смисъл считам, че квалификацията на деянието не следва да бъде по ал.4, а по някоя от по-леките алинеи. Още повече, че самият случай касае взимане на автомобил от дружество „М.“  на лизинг от фирма. Тук вече е интересен моментът и следва да се обърне внимание, че тъй като дружеството „М.“ не може да си получи автомобила и да си вземе парите, обвиняват собственика, който е и управител на фирмата, но донякъде той е физическо лице.

Искам да обърна внимание на съда, че доста време е минало оттогава и би следвало да си зададем въпроса – защо толкова години, от 2008 г. до 2021 г., ощетеното дружество, ако мога така да се изразя, е предприело чак сега тези мерки.

Считам, че в конкретния случай се касае за граждански отношения, които са се развили в някаква посока. Няма доказателства по настоящото производство и по настоящото дело, защо точно моят подзащитен, неговата фирма, получавайки автомобилите на лизинг, не ги е върнало или е спряло плащанията. Това считам, че не е доказано по несъмнен начин, така, както се твърди в обвинителния акт и се отнася не само до моя подзащитен, но и за другите двама подсъдими. В обвинителния акт се твърди, че същите в момента на взимането, получаването на автомобилите, не с имали намерение да плащат вноските., т. е. че са решили да предадат тези така получени МПС на трети, неустановени по делото лица. В обвинителния акт се твърди, че същите в момента на взимането на автомобилите не са имали намерение да плащат вноските и вече са били решили да предадат вече така получените МПС на трети неустановени по делото лица и от там нататък тези МПС изчезнали. Как е доказано това по делото, че точно това от субективна страна е било намерението на моя подзащитен и подзащитните на другите колеги? Това е едно твърдение, което не е доказано по никакъв начин в настоящото наказателно производство. Може да се предполага, фирмата му тръгнала на зле, колата е открадната или е взета насила от някой друг, но това се предположения, които ние няма да ги обективираме в настоящия процес. Моят подзащитен отказва да дава обяснения, но това не може да се тълкува и използва в неговата вреда в крайния съдебен акт. От една страна ние не знаем защо в един момент е спрян да се плаща лизинга по тях и защо не са върнати. От друга страна знаем, че обсебването, като престъпление по чл.206 от НК, започва да тече, налице е някаква обективност, в момента, в който съответното дружество си поиска, или човека, чиято вещ е обсебена, по надлежния ред си поиска да му бъде върната.

В обвинителния акт е залегнало становището, че моят подзащитен и останалите подсъдими по делото в момента на получаване на автомобилите са решили, че ще ги обсебят и повече няма да ги върнат или ще ги отчуждят и т. н., което считам, че това не е правилно. Периодите, така, както са залегнали в обвинението на продължаваното престъпление и всичко останало, не са така, просто са сбъркани, не отговарят на истината и на установеното по делото.

От друга страна, изхождайки от факта, че се касае за гражданско правен оборот, автомобилите не струват евтино, няма чисто нова кола за 2 000 лева, 5 000 лева. Така повдигнато обвинението и с тази санкция с минимален размер от 5 години, която не позволява отлагане на изпълнението на наказанието по чл.66 от НК, се явява прекалено тежка за взимането на лизинг на два автомобила. Това е по отношение на наказанието, което грози моя подзащитен.

Считам, че ако се стигне до осъдителна присъда и се наложи съответното наказание и най-лекото, предвидено в закона по този текст от НК наказание, ще се явява прекомерно тежко за подзащитния ми.

Няма да коментирам факта, че МПС не са намерени и не са върнати на собственика, защото имам чувството, че не е направено всичко възможно това да бъде свършено.

По делото не е разследвано, има някакви сведения за други лица, трети лица, аз мисля, като защитник, че без яснота тези автомобили на кого са предадени, от кого са взети впоследствие и къде са отишли, не може да се докаже вината на моя подзащитен. В този смисъл считам, че следва да се постанови една оправдателна присъда или ако се постанови някаква осъдителна присъда с наложено наказание, то наказанието трябва да е много по-ниско от предвидения в закона минимум за това деяние. Моля присъдата на съда да е в този смисъл. През цялото време на съдебното следствие аз задавах въпроса, лизингът застрахован ли е, получило ли е дружеството щета и в какъв размер е тази щета. Мисля, че тя не е елемент от състава на престъплението, защото много е важно все пак нанесената вреда върху така наречените обществени отношения, в какъв размер е и колко е тежка, за да се определи едно наказание спрямо подзащитния ми, което няма да е справедливо и ще е прекомерно тежко, ако е в размер на минималния размер 5 години, който и да не позволява приложението на чл.66 от НК. В този смисъл моля да е акта  на съда.

Считам, че не са събрани доказателства, които да обективират една осъдителна присъда спрямо подзащитния ми по чл.206, ал.4 вр. ал.3, вр. ал.1 от НК. В този смисъл моля подзащитния ми да бъде оправдан. Ако решите, че е виновен, моля да бъде приложен чл.55 от НК по отношение на подзащитния ми М.Г.М..

 

АДВОКАТ К.: Считам, че в хода на проведеното съдебно следствие не се събраха убедителни доказателства за авторството на престъпното деяние по отношение на моя подзащитен Б.Г.К.. Няма нито едно категорично доказателство, което да сочи, че подсъдимият Б.К. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението „обсебване“, независимо от неговата форма, дали чрез противоправно разпореждане с инкриминираните вещи или противоправен отказ за връщане на взетите на лизинг вещи на фирма „М.“.

Смятам, че изначално намерение за своене на вещите от страна на моя подзащитен не може да се извлече от данните по делото. В синхрон с моето твърдение е и заключение по изготвената ССчЕ по настоящото наказателно производство, видно от която се установява, че липсват документи, с които да се установи по категоричен начин дали процесните автомобили са заприходени в дружествата, собственост на всички подсъдими по делото и доколко съответните данни, които са били обявени в данъчните документи са коректно изложени от лицата, които са съставили същите, както вещото лице ги посочи – колеги счетоводители. Видно от експертизата за фирма „Б.К.“ е имало осчетоводяване със съответната амортизация по перо „автомобили“ за данъчен период 2007 г.  По отношение за периода за 2008 г. такива данни не се съдържат в изследваните документи, но от приложения договор за продажба на дружествен дял, касаещ „Б.К.“ е видно, че към момента на 2009 г., когато е следвало да бъдат данъчно отчетени въпросните активи и пасиви, приходи и разходи за съответната фирма, данъчно задължено лице вече не е бил Б.К., а В.А., който е придобил дружествения капитал на моя подзащитен на 29.10.2008г.

Считам, че обвинението е некоректно формулирано както като предмет, така и като инкриминиран период от време досежно процесните деяния. Видно от нотариална покана с дата 14.07.2009 г., която е била изпратена от „М.“ до „Б.К.“, договор № 2007-11-0903 А е бил прекратен с протокол от 22.12.2008 г. и съответно автомобилът, предмет на този договор с рег. № ****** е върнат на „М.“. Въпреки наличната информация, посоченото МПС е включено в предмета на обвинителната теза срещу моя подзащитен, което считам за абсолютно неправилно.

Отделно от това следва да отбележа, че обсебването е резултат на престъпление, което се счита за довършено от момента, в който е засегната възможността на лицето, което е дало във владение на извършителя процесната вещ да упражни своето право на разпореждане със същата. В случая това може да се приеме за извършено през 2013 г. по отношение на автомобил „Сузуки“ „Гранд Витара“ с рег. ******, тъй като от разпита на свидетеля М.И. се установява, че именно 2013 г. е моментът на разпореждане с процесния автомобил, противозаконно разпореждане. Това е моментът на довършване на престъплението, ако въобще можем да приемем, че продаването на този автомобил от лице, което е различно от подзащитния ми, може да му се вмени като извършено престъпление. Успоредно с това, за да се счита отказът за връщане на взетите на лизинг автомобили за противоправен такъв, което е съществен елемент от състава на престъплението „обсебване“, следва лизингополучателят да е поканен или уведомен за това. Намирам от данните по делото, че въпросната нотариална покана за връщане на вещите от страна на моя подзащитен, не е достигнала до него, поради което считам, че противоправният отказ не е налице и категорично излизаме извън рамките на престъплението „обсебване“.

Искам да отбележа и друго нещо, което считам за важно, че с въпросната нотариална покана, фирма „М.“ уведомява моя подзащитен или по-скоро фирмата, чрез която са взети съответните вещи, тъй като към този момент вече управителят, собственика на дружеството е бил друг, че прекратява договорите, чиито предмет са процесните вещи. Прекратявайки съответните лизингови договори, последващото държане на вещите е без правно основание, т. е. отново излизаме извън рамките на престъплението „обсебване“.

Всичко изложено до тук смитам, че налага единствения възможен извод за липсата на съпричастност на подзащитния ми към процесните деяния.

Искам да подкрепя колегата Е. за изложеното от него във връзка с липсата на квалифициращия признак, особено в тези случаи по отношение на инкриминираните деяния. Споделям неговото виждане, че процесните деяния не биха могли да бъдат квалифицирани по този начин, тъй като няма абсолютно никакви данни в тази насока.

С оглед на изложеното моля за оправдателна присъда.

 

АДВОКАТ Т.: Делото, по което предстои да се произнесете е с тежка, 12 годишна процесуална съдба, което обезсмисля въобще наказателния процес и е повод за многократно осъждане на държавата в съда по правата на човека. Освен това през този период, освен обвинителния акт, внесен от прокуратурата, всички останали действия са останали от пусто и напразно. За 12 години би следвало освен многото папки, представени в съда на съдебния състав и които касаят единствено и само гражданскоправните отношения между две дружества, да са дали и доказателства, свързани с предявеното обвинение.

Вече беше казано какво е обвинението и аз няма да се спирам на него. На моя подзащитен Г.Г. е предявено обвинение за това, че в качеството на представляващ дружество „Р.Г.“, е присвоил чужди вещи на „М. ООД, посочени са и датите на извършеното деяние, това е особено важен момент при изследване на въпроса за престъплението, началния и краен период. Тук прокуратурата е посочила дори датите, за него те са на 07.12.2007 г. и на 17.01.2008 г., вещите, които той е владеел на основание сключени договори за финансов лизинг.

Аз бих поставил пред съда въпрос - да приемем, че на тези дати е извършено деяние, но как така, след като в представените договори за финансов лизинг на тези автомобили е записано изрично в една от клаузите, че плащанията по лизинговите вноски ще започнат с 4-месечно закъснение, т.е има отлагателен период. Следователно няма как на 07.12.2007 г. моят подзащитен да е извършил деянието, след като той няма задължение за плащане, по принцип няма дружество от името на което или представляващ дружеството, от името на което е сключил тези договори. Същото е по отношение и на другия договор, т. е. датата е произволно посочена и абсолютно недоказана във всяко едно отношение, или по-скоро бих казал доказана, но в обратния смисъл. Това не е датата на престъплението.

От текста на постановлението за привличане в качеството на обвиняем, респективно на обвинителния акт, е видно, че се акцентира върху два основни момента, които са включени в предмета на доказване на деянието и които обвинението счита, като акт на изпълнителното деяние – това, че подсъдимият Г. е владеел вещите, които впоследствие е присвоил или по-скоро, дори не мога да кажа дали това е точният израз, защото фактически му е предявено обвинение, в момента, в който той дори не е бил длъжен да ги владее.

В хода на съдебното следствие беше установено от представените доказателства, че Г. е подписал договора за лизинг от името на дружеството, или както е формулирано в обвинителния акт, като представляващ дружеството, т. е. като физическо лице. В тази връзка като физическо лице, той не може да владее вещите, той дори не е и техен държател, защото държател на лизингови вещи по смисъла на закона е страната по договора, а страната по договора е дружеството. Следователно от тази гледна точка считам, че моят подзащитен е странично лице, макар и в определен момент да е извършил действия в рамките на пълномощията, които е имал, но с подписването на договора за него приключват всички задължение, той няма задължения, задълженията са към дружеството, той няма задължения да пази вещта. Освен това се налага и от друга страна от факта, че въпреки, че като физическо лице е подписал договора и представляващ дружеството е неотговорен за последващо пазене на вещите и пряк пример е фактът, че ако в рамките на този период лицето беше продало дружеството или ако беше починало, тогава остава ли отговорността на дружеството към лизингодателя, разбира се, че остава, те са страна по договора, но физическото лице – не.

Истината и изводът, който правя е, че подсъдимият Г. не е владял лизингованите вещи, от което следва, че твърдението на прокуратурата е най-малкото невярно и респективно, след като те не са били в негово владение, то не изпълва изискванията за изпълнително деяние по предявеното му обвинение.

Съдебното производство беше прекратено един път и върнато, и всъщност ние го разглеждаме втори път по указанията на Апелативния съд. Аз ще си позволя само да посоча, че Апелативният съд в мотивите си определя, че обвинителният акт е достатъчен за внасяне и разглеждане в съда, но прави една уговорка, че всички онези въпроси, които са повдигнати и в определението на съда за прекратяване и от страните ще бъдат предмет на изследване и на доказване.

В рамките на проведеното съдебно следствие аз твърдя, че не беше събрано нито едно доказателство, дори включително и от разпитаните свидетели, за това никой не посочи Г. като владелец или който е длъжен да ги пази и охранява няма дори индикации, че вещите са били под негов контрол, той няма задължение да ги владее и пази.

По-важното за предмета на изследване е другото твърдение на обвинението, че Г. е присвоил тези вещи. Това твърдение в обвинителния акт и към момента на приключване на съдебното следствие остана такова, защото не беше събрано нито едно доказателство, от което да е видно, че моят подзащитен е извършил някое от действията, които са характерни за изпълнителното деяние „обсебване“, за което е привлечен в качеството на обвиняем, нито е  отказал да върне вещите, защото ние твърдим, че въобще не е получавал покана за връщане от съответното дружество-лизингодател и това е така. В правната доктрина и съдебната практика по този въпрос се е наложило разбирането, че своителното действие за престъплението „обсебване“ трябва да съдържа такива действия на извършителя, които ясно и недвусмислено да доказват, че същият е променил своето отношение и че я третира като своя. Никъде в съдебното следствие не видях да се акцентира на този въпрос, нито се получи някакъв отговор от разпитаните свидетели, нито от един. На какво основание прокуратурата счита, че има промяна в неговото отношение, не мога да си обясня.  Следва ли да приемем тогава твърдението на прокуратурата за вярно, когато не бяха събрани никакви доказателства за това,  разбира се, че не. Наред с това и с единствената цел да пригоди обвинителния акт като изискванията на правоприложението се твърди, че веднага след получаване на колите, Г. ги е предал на неустановени лица. Да приемем, видно от изложението, че това действие е извършено в деня на подписване на договора, би трябвало така да се счита. От тогава 12 години прокуратурата така и не установи извършил ли е той такова действие на първо място и второ, ако го е извършил, какво точно е направил  - отчуждил ли ги е, присвоил ли ги е, скрил ли ги е, няма нищо. Така недоказано заявлението, че той се е разпоредил с тях е една гола фраза. Не бих могъл да се съглася с това, че на юнашко доверие, само защото това е твърдение, отразено в обвинителния акт на обвинението, всички следва да се съгласим с него и да го приемем за факт, не, няма такива факти. Не е известно каква е причината за това, но считам, че в процеса на доказване на тези важни за предмета на доказване на престъплението въпроси останаха без отговор.

Това дело повдига един доста по-голям въпрос от този за неговата квалификация като обсебване и дали това е престъпление. Този въпрос е свързан предполагам, че на всички ни е известно, че този въпрос се свързва с въпроса дали е възможна конкуренция така наречената кумулация на договорната с гражданската отговорност. Това е занимавало правната доктрина и правоприлагащите органи редица години, но така или иначе до този момент няма еднозначно произнасяне по този въпрос. Практиката на съдилищата е разнопосочна, доктрината в известна степен също.

В тази връзка аз ще си позволя все пак да посоча статията на професор В. П. от юридическия факултет, той почина миналата година, озаглавена „Представлява ли невръщането на лизингованата вещ от лизингополучателя престъпление по чл.206 и чл.209 от НК“, много интересна статия. Становището, което преобладава в наказателната доктрина е, че конкуренция или кумулация между гражданската и наказателната отговорност по отношение на лизингополучателя, който дори отказва да върне лизинговата вещ е недопустима, т. е. не може да бъде съвместена с гражданската отговорност по гражданския договор, който е подписан за лизинг. Според автора на статията професор П., такова е мнението и на други редица представители на правната доктрина, като професор Д.М., професор А..С.и някои други, не е оправдано изпълнението на договорни задължения да се осигурява с наказателно-правни средства, защото това би затруднило приложението на гражданско-правните норми. Това е така. По това дело имаме категоричен случай. Дори да приемем, че всичко е вървяло, както е необходимо и съгласно клаузите на гражданския договор, лизингът, дружеството-лизингодател е предприело необходимите действия, то е изпълнило всички свои задължения, или би трябвало да ги е изпълнило във връзка със задействане на санкцията, предвидена в гражданския договор, а те не са хич леки. Към договора е била подписана обезпечителна заповед – запис на заповед за сумата на колите, т. е. лизингодателят не е безсилен в желанието си да стигне до решение на спора с невръщането на автомобилите, когато и към това се насложи и наказателно производство, вече предричат възможността на лизингодателя по свой собствен начин да реши как да се удовлетвори, как да постигне решение за неизпълнение на договора, защото двете санкции се задействат по различен ред. По гражданско-правния договор редът е ясен, но по наказателното производство, което е публично, води се от държавата, не може пострадалият да избира своя път, той няма никакво отношение към него, дори той няма интерес, защото не го интересува дали някакво физическо лице ще бъде наказано, той желае да получи обезщетение за вредите, които евентуално са му нанесени, това е колизия. Поради това голяма част от правната доктрина и правоприлагащите органи считат точно и ясно, че не е възможно да бъдат кумулирани двете отношения – наказателно-правното с гражданско-правното. По делото се получи такъв момент. При разпита на представителя на фирма „М.“, който по време на разпита, на даване показания пред съда, накрая каза, че всъщност не се интересува от това дали ще бъдат наказани тези лица, а се интересува от факта да бъдат прекратени гражданските отношения, които той има във връзка с автомобилите с държавата – плащането на данъци, КАТ и т.н. Прокуратурата няма интерес, тя не защитава обществения интерес в случая. Считам и моля съда, когато решава въпросното дело да има предвид тези мои разсъждения, които не са мои или поне не в цялост.

На основание на всичко това считам, че не беше изпълнено указанието на Апелативния съд и че в рамките на проведеното съдебно следствие не се събраха доказателства за виновност на моя подзащитен и на другите подсъдими, като се присъединявам към казаното от колегите, за тяхната виновност в извършване на предявеното им престъпление – обсебване.

Поради което моля съда за постановяване на такъв съдебен акт, който да възпроизведе справедливостта, а тя е, че моят подзащитен не е виновен и съдебният акт да бъде за определянето му като невиновен в извършване на деянието, за което е даден на съд.

 

СЪДЪТ дава думата за лична защита на подсъдимите.

 

ПОДСЪДИМИЯТ К.: Съгласен съм с казаното от адвоката ми.

 

ПОДСЪДИМИЯТ Г. : Поддържам казаното от адвоката ми.

 

ПОДСЪДИМИЯТ М.: Поддържам казаното от адвоката ми. Искам да добавя само, че дори като почна работа някъде, сега съм на държавна работа и ми удържат пари от заплатата за тези коли. Аз не съм ги чувал и виждал тези коли.

СЪДЪТ дава последна дума на подсъдимите.

 

ПОДСЪДИМИЯТ К.: Искам от съда да реши, че не съм виновен.

 

ПОДСЪДИМИЯТ Г.: Невинен съм.

 

ПОДСЪДИМИЯТ М.: Моля да ме признаете за невиновен.

 

Съдът се оттегли на тайно съвещание за произнасяне на присъдата си.

 

СЪДЪТ, след тайно съвещание, ОБЯВИ ПРИСЪДАТА СИ публично, в присъствие на страните.

 

След произнасяне на присъдата, СЪДЪТ намери, че на основание чл.309 от НПК следва служебно да се занимае с мерките за неотклонение, взети спрямо тримата подсъдими.

Съдебният състав, като взе предвид, че наказателното производство пред първата инстанция е приключило с постановена оправдателна присъда, намери, че взетите спрямо подсъдимите мерки за неотклонение, които са „подписка“, следва да бъдат отменени.

Мотивиран от горното и на основание чл.309, ал.4 от НПК, СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е ЛИ:

 

ОТМЕНЯ мярката за неотклонение „подписка“, взета спрямо подсъдимия Г.П.Г. с ЕГН ********** по НОХД № 925/2020 г. по описа на СГС, НО, 12 състав.

 

ОТМЕНЯ мярката за неотклонение „подписка“, взета спрямо подсъдимия Б.Г.К. с ЕГН ********** по НОХД № 925/2020 г. по описа на СГС, НО, 12 състав.

 

ОТМЕНЯ мярката за неотклонение „подписка“, взета спрямо подсъдимия М.Г.М. с ЕГН ********** по НОХД № 925/2020 г. по описа на СГС, НО, 12 състав.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда подлежи на обжалване и протестиране в седмодневен срок от днес по реда на Глава ХХІІ от НПК с частен протест и частна жалба пред САС.

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13.50 часа.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                        СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1.

 

                                                                                    2.

 

                                                                СЕКРЕТАР:

МОТИВИ по НОХД №925/2020г. на СГС, НО, 12 състав

 

 

Повдигнато е и е внесено в съда обвинение срещу Г.П.Г. за това, че за времето от 07. 12. 2007г. до 17. 01. 2008г. в гр. София, в качеството на представляващ „Р.Г.“ ЕООД, при условията на продължавано престъпление противозаконно е присвоил чужди движими вещи – леки автомобили марка “Сузуки”, модел “Grand Vitara 1,9 D” и модел “Swift 1.6 GLXC”, на обща стойност 79 055, 62лв. /седемдесет и девет хиляди петдесет и пет лева и шестдесет и две стотинки/, собственост на търговско дружество “М.” ООД, представлявано от управителя Е.А., които владеел на основание сключени договори за финансов лизинг на автомобил, като деянието е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай както следва:

1.                На 07.12.2007г. в град София, противозаконно е присвоил чужда движима вещ – лек автомобил, марка “Сузуки”, модел “Swift 1.6 GLXC”, рама № TSMMZA31S00 401404 с регистрационен номер: *******, на стойност 36 031,02 лв. /тридесет и шест хиляди и тридесет и един и две стотинки/ лева – собственост на търговско дружество “М.” ООД, представлявано от управителя му Е.А., която владеел, в качеството на представляващ „Р.Г.“ ЕООД, на основание сключен договор за финансов лизинг на автомобил с № 2007-12-1030/07.12.2007 г. със срок на договора 71/ седемдесет и един/ месеца, като обсебването е в големи размери и

2.                 На 17.01.2008г. в град София, противозаконно е присвоил чужда движима вещ – лек автомобил, марка “Сузуки”, модел “Grand Vitara”, рама № JSAJTD44VOO270933 с регистрационен номер: *******, на стойност 43024.60лв./четиридесет и три хиляди и двадесет и четири и шестдесет стотинки/ лева – собственост на търговско дружество “М.” ООД, представлявано от управителя Е.А., която владеел, в качеството на представляващ „Р.Г.“ ЕООД, на основание сключен договор за финансов лизинг на автомобил с № 2008-01-0012А/17.01.2008 г. със срок на договора 36/ тридесет и шест/ месеца/, като обсебването е в големи размери – престъпление по чл. 206, ал.4, вр.ал.3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

Със същият обвинителен акт е повдигнато и внесено в съда обвинение и срещу Б.Г.К. за това, че за времето от 02.11.2007г. до 15.05.2008г. в гр. София, в качеството на представляващ „Б.К.“ ЕООД, при условията на продължавано престъпление противозаконно е присвоил чужди движими вещи – леки автомобили марка “Сузуки”, модел “Grand Vitara 1,9 ”, на обща стойност 129 073, 80 лв. /сто двадесет и девет хиляди седемдесет и три лева и осемдесет стотинки/, собственост на търговско дружество “М.” ООД, представлявано от управителя Е.А., които владеел на основание сключени договори за финансов лизинг на автомобил, като деянието е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай както следва:

1.                На 02.11.2007г. в град София, противозаконно е присвоил чужда движима вещ – лек автомобил, марка “Сузуки”, модел “Grand Vitara 1,9 D”, рама № JSAJTD44V00258317 с регистрационен номер: *******, на стойност 43 024, 60 лв./четиридесет и три хиляди и двадесет и четири лева и шестдесет стотинки/ - собственост на търговско дружество “М.” ООД, представлявано от управителя Е.А., която владеел, в качеството на представляващ „Б.К.“ ЕООД, на основание сключен договор за финансов лизинг на автомобил с № 2007-11 -0903А/02.11.2007г. със срок на договора 36 месеца, като обсебването е в големи размери,

2. На 09.04.2008г. в град София, противозаконно е присвоил чужда движима вещ – лек автомобил, марка “Сузуки”, модел “Grand Vitara 1,9”, рама № JSAJTD44V00277846 с регистрационен номер: *******, на стойност 43 024.60 лв./четиридесет и три хиляди и двадесет и четири лева и шестдесет стотинки/ - собственост на търговско дружество “М.” ООД, представлявано от управителя Е.А., която владеел, в качеството на представляващ „Б.К.“ ЕООД, на основание сключен договор за финансов лизинг на автомобил с № 2008-04-0210А/09.04.2008г. със срок на договора 36 месеца, като обсебването е в големи размери и

3. На 15.05.2008г. в град София, противозаконно е присвоил чужда движима вещ – лек автомобил, марка “Сузуки”, модел “Grand Vitara 1,9”, рама № JSAJTD44V00219777 с регистрационен номер: *******, на стойност 43 024.60 лв./четиридесет и три хиляди и двадесет и четири лева и шестдесет стотинки/ - собственост на търговско дружество “М.” ООД, представлявано от управителя Е.А., която владеел, в качеството на представляващ „Б.К.“ ЕООД, на основание сключен договор за финансов лизинг на автомобил с № 2008-04-0267А/15.05.2008г. със срок на договора 36 месеца, като обсебването е в големи размери – престъпление по чл. 206, ал. 4, вр. ал.3, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

С този обвинителен акт е повдигнато и внесено в съда обвинение и срещу М.Г.М. за това, че за времето от 09.01.2008г. до 18.03.2008г. в гр. София, в качеството на представител на „МГ-Т.“ ЕООД, при условията на продължавано престъпление, противозаконно е присвоил чужди движими вещи – леки автомобили марка “Сузуки”, модел “Swift ”, на обща стойност 65 950, 45лв. / шестдесет и пет хиляди и деветстотин и петдесет лева и четиридесет и пет стотинки/, собственост на търговско дружество “М.” ООД, представлявано от управителя Е.А., които владеел на основание сключени договори за финансов лизинг на автомобил, като деянието е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай както следва:

1.                  На 09.01.2008г., в град София, противозаконно е присвоил чужда  движима вещ – лек автомобил, марка “Сузуки”, модел “Swift 1,6 GLXC”, рама №TSMMZA31S00404969 с регистрационен номер: *******, на стойност 36 031,02лв. /тридесет и шест хиляди тридесет и един лева и две стотинки/, собственост на търговско дружество “М.” ООД, представлявано от управителя Е.А., която владеел, в качеството на представител на „МГ- Т.“ ЕООД, на основание сключен договор за финансов лизинг на автомобил с № 2008-01-1090/09.01.2008г. със срок на договора 71/ седемдесет и един / месеца, като обсебването е в големи размери;

2.                На 18.03.2008г., в град София, противозаконно е присвоил чужда движима вещ – лек автомобил, марка “Сузуки”, модел “Swift 1,6 GLАD”, рама № TSMMZС91S00 355590 с регистрационен номер: *******, на стойност 29 919, 43 лв./двадесет и девет хиляди деветстотин и деветнайсет лева и четиридесет и три стотинки/ - собственост на търговско дружество “М.” ООД, представлявано от управителя Е.А., която владеел, в качеството на представител на „МГ-Т.“ ЕООД, на основание сключен договор за финансов лизинг на автомобил с № 2008-03-0149/18.03.2008г. със срок на договора 47/ четиридесет и седем/ месеца, като обсебването е в големи размери – престъпление по чл. 206, ал. 4, вр. ал.3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатите обвинения. Счита, че от събраните в хода на наказателното производство доказателства, по безспорен и категоричен начини се установява, че подсъдимите са извършили деянията, за които са предадени на съд. Посочва, че от показанията на свидетелите Я., А., И. и К.К., от писмените доказателства, както и от изслушаната ССчЕ, се установява безспорно, че подсъдимите са получили владението върху инкриминираните автомобили, въз основа на сключени договори за финансов лизинг, като всеки от подсъдимите е сключил такъв договор в качеството си на представляващ съответното търговско дружество, като в деня на получаването на владението върху всяка една от процесните вещи, са се разпоредили с тях в полза на трето, неустановено по делото лице. Намира за безспорно установено още, че в нито едно от представляваните от подсъдимите дружества, лизинговите вещи не са били заприходени и осчетоводени, съобразно заключението на ССчЕ. Посочва и че с оглед общата стойност на присвоените вещи от всеки един от подсъдимите, в случая се касае за особено големи размери, както и за особено тежък случай с оглед факта, че са извършени няколко деяния в условията на продължавана престъпна дейност, краткия период на извършване между тях и незабавното разпореждане с вещите, получени въз основа на сключените договори за лизинг. Предвид на това, моли подсъдимите да бъдат признати за виновни в извършване на престъпление по  чл. 206, ал. 4, вр. ал.3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1от НК, а поради дългия период от време, изминал от извършване на деянията и дълго продължилото разследване, предлага да им бъде наложено наказание под средния размер, предвиден за това престъпление.

Защитникът на подсъдимия М.Г.М. – адв. Е., навежда съображения за липсата на квалифициращия признак „особено тежък случай“ по отношение на подзащитния му, като изтъква, че особено тежкият случай се извежда от самия случай, но и от личността на дееца, като в случая счита, че подсъдимият М. не представлява никаква особена обществена опасност, нито е изявен престъпник, поради което намира, че квалификацията на деянието, за което е повдигнато обвинение на М.М., трябва да е по някоя от другите по-леки квалификации, а не по ал.4 на чл.206 от НК. Намира, че в конкретния случай се касае за граждански отношения, които са се развили в някаква посока. Посочва още, че по делото няма доказателства защо неговият подзащитен и фирмата му, получавайки автомобилите на лизинг, не ги е върнал или е спрял плащанията. Счита, че тези обстоятелства не са доказани по несъмнен начин, както се твърди в обвинителния акт, като това важи както за подсъдимия М., така и за другите подсъдими. Посочва още, че в обвинителния акт са изложени твърдения, че подсъдимите не са имали намерение да плащат вноските по взетите на лизинг превозни средства и че вече са били решили да предадат тези МПС на трети, неустановени по делото лица, което също не е доказано посредством доказателствата по делото. Излага още, че престъплението „обсебване“ е налице от момента, в който собственикът си поиска по надлежния ред вещта и тя не бъде върната, докато в обвинителния акт се излага, че подсъдимите в момента на получаване на процесните вещи са решили, че ще ги обсебят, ще ги отчуждят и повече няма да ги върнат, като счита, че това не е правилната формулировка, периодите на извършване на деянията и на продължаваните престъпления, както са посочени от обвинението, не са така, просто са сбъркани, не отговарят на истината и на доказателствата по делото. От друга страна счита, че ако подсъдимият М. бъде признат за виновен, то и най-лекото предвидено наказание за това престъпление ще се явява прекомерно тежко. Изтъква още, че по делото липсват сведения за третите лица и без яснота на кого са предадени автомобилите и къде са отишли, не може да се постанови осъдителна присъда. Пледира за оправдаването на подсъдимия М., алтернативно отправя искане в случай на осъдителна присъда, наказанието да се наложи под предвидения в закона минимум.

Подсъдимият М.Г.М. се ползва от правото си да не дава обяснения, поддържа казаното от адвоката си, допълва, че когато започне работа му удържат от заплатата пари за тези коли, а той не ги е виждал и чувал. В последната си дума заявява искане да бъде признат за невиновен.

Служебният защитник на подсъдимия Б.Г.К. – адв. К., счита, че в хода на производството не са събрани убедителни доказателства за авторството на деянието в лицето на подсъдимия К., независимо от формата на изпълнителното деяние – дали чрез противоправно разпореждане с инкриминираните вещи или чрез противоправен отказ за връщането им.  Счита, че изначално намерение за своене на вещите от страна на подзащитния ѝ не може да се извлече от данните по делото. Намира, че в съответствие с тези нейни твърдения е и заключението по  изготвената ССчЕ, видно от което, липсват документи, с които да се установи по категоричен начин дали процесните автомобили са били заприходени в дружествата, собственост на подсъдимите и доколко съответните данни, които са били обявени в данъчните документи, са коректно изложени от лицата, посочени от вещото лице като „счетоводители“. Отново видно от експертизата, изтъква, че за фирма „Б.К.“ е имало осчетоводяване със съответната амортизация по перо „автомобили“ за данъчен период 2007г. По отношение на периода 2008г., такива данни не се съдържат в изследваните документи, но от приложения договор за продажба на дружествен дял, касаещ „Б.К.“, е видно, че към 2009г., когато е трябвало да бъдат данъчно отчетени съответните активи и пасиви, приходи и разходи, данъчно задълженото лице вече не е бил подсъдимият К., а В.А., който е придобил дружествените дялове на К. на 29.10.2008г. Адв. К.също счита обвинението за некоректно формулирано както като предмет, така и като инкриминиран период от време.  Посочва, че видно от нотариална покана с дата 14.07.2009г., която е била изпратена от „М.“ до „Б.К.“, договор с №2007-11-0903А е бил прекратен с протокол от 22.12.2008г. и съответно автомобилът, предмет на този договор с рег.№******, е бил върнат на дружеството-лизингодател. Въпреки тази информация, посочва, че и това МПС е включено в предмета на обвинението срещу нейния подзащитен, което счита за абсолютно неправилно. По отношение на автомобила с рег.№******, изтъква, че този автомобил е бил продаден на трето лице и от лице, което е различно от подсъдимия К., едва през 2013г., като тогава е и момента на разпореждане с тази вещ, а тъй като обсебването е резултатно престъпление, едва от този момент е нарушена възможността на лицето, което е предоставило вещта във владение на подсъдимия, да се разпорежда с нея. Намира още, че нотариалната покана за връщане на процесните вещи не е достигнала до нейния подзащитен, поради което счита, че не е налице противозаконния отказ, респ. не е налице обсебване. Допълва, че въпросната нотариална покана е изпратена от „М.“ до дружеството, което е взело автомобилите на лизинг, а към този момент управителят и собственикът на дружеството е друго лице, различно от подсъдимия К.. Изтъква, че с прекратяване на лизинговите договори, последващото държане на вещите е без правно основание, т.е. отново се излиза от рамките на престъплението „обсебване“. По всички тези съображения счита, че се налага извод за липсата на съпричастност на подсъдимия К. към процесното деяние. Подкрепя адвокат Е. във връзка с изложеното от него за липсата на квалифициращия признак „особено тежък случай“.

Подсъдимият Б.Г.К. не дава обяснения по предявеното му обвинение, в правото си на лична защита изразява съгласие с адвоката си, в правото си на последна дума изразява желание съдът да реши, че не е виновен.

Защитникът на подсъдимия Г.П.Г. – адв. Т., излага, че с обвинителния акт по отношение на неговия подзащитен е предявено обвинение, че на 07.12.2007г. и на 17.01.2008г. е присвоил чужди движими вещи, които той е владеел в този момент на основание сключени договори за финансов лизинг. Поставя въпроса, как деянието ще се извърши на посочените дати, след като в договорите за лизинг е бил посочен 4-месечен отлагателен период за заплащане на първоначалните вноски, т.е. няма как подсъдимият Г. да е извършил деянията на посочените дати, тъй като той все още не е имал задължение за плащане. Намира, че тези дати са произволно посочени и абсолютно недоказани във всяко едно отношение, това не са датите на престъплението. Посочва още, че неговият подзащитен е подписал договорите като представляващ дружеството, а държател на вещите е страната по договора, като в случая това е дружеството, представлявано от Г., поради което подсъдимият не е имал задължение да ги владее и пази. Този си извод подкрепя с примера, че ако в този период дружеството бъде продадено, то отговорността за вещите към лизингодателя остава на дружеството, което е страна по договора, а не на физическото лице. Твърди, че подзащитният му не е владял процесните вещи, съответно не може да осъществи изпълнителното деяние на обсебването. Излага, че подсъдимият Г. не е извършил никое от действията, с които може да се осъществи престъплението „обсебване“ – не е отказал да върне вещите, защото не е получил поканата, нито е променил отношението си към тези вещи. Подчертава, че такива доказателства, които да установяват подобни действия от страна на подсъдимия Г., не са събрани по делото. Изтъква, че дори да се приеме, че веднага след получаване на колите, в деня на подписване на договорите, Г. ги е предал на неустановени лица, прокуратурата така и не е доказала извършил ли е подсъдимият такива действия и ако ги е извършил какво точно е направил – отчуждил ли ги е, присвоил ли ги е, скрил ли ги е. Счита още, че не бива да се смесват гражданско-правните с наказателно-правните отношения, което било се получило по това дело, защото представителят на фирма „М.“ е казал, че не се интересува от това дали ще бъдат наказани предадените на съд лица, а се интересува от факта да бъдат прекратени отношенията, които той има с държавата във връзка с тези автомобили – плащането на данъци, КАТ и т.н. На основание всичко изложено счита, че не са събрани доказателства за виновността на подсъдимия Г. и останалите подсъдими, поради което пледира за оправдаването на подзащитния му.

Подсъдимият Г.П.Г. също не дава обяснения, в правото си налична защита поддържа казаното от адвоката му, в последната си дума заявява, че е невинен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:

 

От фактическа страна:

Подсъдимият Г.П.Г. е роден на ***г***, българин е, с българско гражданство, с висше образование, неосъждан, разведен, с ЕГН-**********.

 Подсъдимият Б.Г.К. е роден на ***г***, българин е, с българско гражданство, женен е, със средно образование, неосъждан, пенсионер, с ЕГН-**********.

Подсъдимият М.Г.М. е роден на ***г***, aп. **, българин е, с българско гражданство, със средно образование, разведен, неосъждан, ЕГН-**********.

 Дружество „М.“ ООД било регистрирано с решение, постановено по ф.д. №13448/1993г. Дружеството било със седалище и адрес на управление ***. Предмет на дейността на дружеството било търговия, внос и износ на автомобили, мотоциклети, автобуси, товарни автомобили, морски машини, помпи за изпомпване на вода, генератори за електрически ток и резервни части за тях.

През 2007г.-2008г., дружеството се представлявало от гръцкия гражданин Е.Е.А.с.  В посочения период от време дружеството „М.“ ООД било официален представител на марката „Сузуки“ за България, като извършвало продажба на автомобили и мотоциклети на марката и отдавало такива на лизинг.

С решение №6/06.08.2007г. на СГС, дружествените дялове на „Р.Г.“ ЕООД били прехвърлени от Н.В.Х.с ЕГН-********** на Х.В.Д. с ЕГН-**********. С това решение като едноличен собственик на капитала на „Р.Г.“ ЕООД бил вписан Х.В.Д. с ЕГН-**********, който бил вписан и като управител и представляващ дружеството. С посоченото решение била вписана и промяна в седалището и адреса на управление на дружеството, който до този момент бил: гр.София, бул.“*****, а с постановяване на решението бил вписан нов адрес: гр.София, район „Лозенец“, ул.“*****. От този момент едноличен собственик на капитала на „Р.Г.“ ЕООД бил Х.В.Д. с ЕГН-**********. С решение №7/05.10.2007г. на СГС, като управител и представляващ на дружество „Р.Г.“ ЕООД с ЕИК:*********, бил вписан подсъдимият Г.П.Г.. Към тази дата дружеството било със седалище и адрес на управление ***.

Подсъдимият Г.Г., в качеството си на управител и представляващ  „Р.Г.“ ЕООД, на 07.12.2007г., сключил с „М.“ ООД договор за финансов лизинг на лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Суифт 1.6 GLXC“, с рама №TSMMZA31S 004014, с рег.№*******, на стойност 18 422.37 евро с левова равностойност 36 031.02 лева. Сключеният между двете дружества договор за лизинг на описания лек автомобил бил с №2007-12-1030/07.12.2007г. и със срок 71 месеца. Съгласно т.4 от посочения договор, при изтичане срока на договора, лизингополучателят имал право да придобие собствеността върху автомобила, предмет на договора, срещу сумата от 260 евро. Встъпителната вноска била в размер на 259.47 евро съгласно т.7 от описания договор и била дължима на 07.01.2008г., съгласно погасителния план към този договор. Съгласно т.4 от посочения договор, при изтичане срока на договора, лизингополучателят имал право да придобие собствеността върху автомобила, предмет на договора, срещу сумата от 260.00 евро и след изрично волеизявление в този смисъл. Неразделна част от договора били общи условия за лизинг на автомобил; декларация на клиента за избор на застраховател; приложение №1 – погасителен план; записи на заповед – 71 бр.; наръчник на потребителя; книга за гаранции и поддръжка; застраховки и пълномощно за управление. Задълженията по така сключения договор за финансов лизинг били обезпечени с подписването на записи на заповед за всяка една от 71-та месечни вноски.  Съгласно т.6.5. от Общите условия за лизинг на автомобил, лизингополучателят бил длъжен в 5-дневен срок да върне на лизингодателя автомобила при прекратяване на договора по вина на лизингополучателя. Според т.8.2а от Общите условия за лизинг на автомобил, договорът за лизинг можело да бъде предсрочно прекратен от страна на лизингодателя при забавяне на плащанията и при спазване на следната процедура: лизингодателят изпраща писмо с обратна разписка или телеграма до лизингополучателя. От 7-ия ден на забавеното плащане започва да се начислява законна лихва. В случай, че задължението не бъде изпълнено в срок до 3 месеца от падежа, лизингодателят има право да прекрати договора. Първоначалната сума, която трябвало да се внесе, за да бъде получен автомобила била 3297.12 лева. Първата вноска, която трябвало да бъде внесена от страна на дружеството-лизингополучател била с падеж 07.01.2008г. На 07.12.2007г. с приемо-предватален протокол от същата дата, лекият автомобил марка „Сузуки“, модел „Суифт 1.6 GLXC“, с рама №TSMMZA31S 004014, с рег.№******* бил предаден на подсъдимия Г.Г. в качеството му на представляващ „Р.Г.“ ЕООД.

След получаване на автомобила от подсъдимия, представляваното от Г.Г. дружество не заплатило нито една от лизинговите вноски на „М.“ ООД. По тази причина на 24.06.2008г. с куриерска фирма „Спиди“, с обратна разписка, било изпратено до адрес: гр.София, бул.“*****27А и получател фирма: „Р.Г.“ ЕООД, име: Н.Х., писмо от „М.“ ООД, с което уведомявали подсъдимия, в качеството му на представляващ дружеството-лизингополучател, че дължи 6 лизингови вноски на обща стойност 3197.12 лева, както и че ако същите не бъдат заплатени, ще предприемат незабавни действия по принудителното прибиране на лизинговото имущество или сумата, която е станала изискуема. Това писмо не било получено на посочения адрес, който не бил адрес на управление на фирмата. Писмото не било получено и от подсъдимия Г.. Пратката била върната с отбелязване, че адресът е сгрешен. Към този момент дружество „Р.Г.“ ООД било с адрес и седалище на управление ***, който адрес бил посочен и в договора за лизинг.

Дружеството-лизингополучател продължавало да не извършва плащания по този договор за лизинг, поради което на 08.09.2008г., „М.“ ООД изпратило с куриерска фирма „Спиди“, с обратна разписка, второ писмо, адресирано до „Р.Г.“ ЕООД, но отново на адрес: гр.София, бул.“*****27А и без посочено име, с което уведомявали подсъдимия Г., в качеството му на представляващ  „Р.Г.“ ЕООД, че дължи 8 лизингови вноски на обща стойност 4262.83 лева. Уведомявали още, че едностранно прекратяват договора за лизинг съгласно чл.8, т.2, б.“а“ от Общите условия към него, както и че ако не бъде заплатена в 5-дневен срок посочената сума, ще се обърнат към прокуратурата за образуване на наказателно производство. Това писмо също не било получено на посочения адрес, който не бил адреса на управление на фирмата. Писмото не било получено и от подсъдимия Г.. Пратката била върната с отбелязване, че адресът е неточен. Към този момент дружество „Р.Г.“ ООД било с адрес и седалище на управление ***, който адрес бил посочен и в договора за лизинг.

На 28.11.2008г. било изпратено трето писмо до „Р.Г.“ ЕООД, в което „М.“ ООД уведомявало лизингополучателя, че договорът за лизинг е прекратен на 05.09.2008г. и тъй като автомобилът, предмет на договора за лизинг, не бил върнат, нито са били заплатени лизинговите вноски, е осъществен състав на чл.206 от НК. С това писмо лизингодателят претендирал заплащане на сумата от 36 032.06 лева, представляваща стойността на взетия на лизинг автомобил, както и сумата от 2084.96 лева, представляваща неустойка за забавено плащане и данък превозно средство. Това писмо също не било получено от подсъдимия, същото било върнато на изпращача с отбелязване, че адресът е непълен и посоченият телефон на получателя е грешен. Към този момент дружество „Р.Г.“ ООД било с адрес и седалище на управление ***, който адрес бил посочен и в договора за лизинг.

 Подсъдимият Г.Г., в качеството си на управител и представляващ  „Р.Г.“ ЕООД, макар и да не бил платил първата вноска по първия договор за лизинг, която била с падеж 07.01.2008г., на 17.01.2008г., сключил с „М.“ ООД втори договор за финансов лизинг, този път на лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара 1.9 Дизел“, с рама №JSAJTD44VOO 27093, с рег.№*******, на стойност 21 998.13 евро с левова равностойност 43 024.60 лева. Сключеният между двете дружества договор за лизинг на описания лек автомобил бил с №2008-01-0012А/17.01.2008г. и със срок 36 месеца, считано от предаването на автомобила. Съгласно т.2 от посочения договор, срокът на плащане бил с 3-месечен гратисен период, считано от предаването на автомобила, съгласно Приложение №1, неразделна част от този договор. Съгласно т.4 от посочения договор, при изтичане срока на договора, лизингополучателят имал право да придобие собствеността върху автомобила, предмет на договора, срещу сумата от 5 377.00 евро и след изрично волеизявление в този смисъл, като посочената сума можело да бъде разсрочена до 24 месеца със съответната лихва за периода. Встъпителната вноска била в размер на левовата равностойност на 666.61 евро, съгласно т.7 от описания договор и била дължима на 17.05.2008г. Неразделна част от договора били общи условия за лизинг на автомобил; декларация на клиента за избор на застраховател; приложение №1 – погасителен план; приемо-предавателен протокол; записи на заповед –36 бр.; наръчник на потребителя; книга за гаранции и поддръжка; застраховки и пълномощно за управление. Задълженията по така сключения договор за финансов лизинг били обезпечени с подписването на записи на заповед за всяка една от 36-те месечни вноски.  Съгласно погасителния план, първата вноска по този договор била дължима на 17.05.2008г. и била в размер на левовата равностойност на сумата от 666.61 евро. Съгласно т.6.5. от Общите условия за лизинг на автомобил, лизингополучателят бил длъжен в 5-дневен срок да върне на лизингодателя автомобила при прекратяване на договора по вина на лизингополучателя. Според т.8.2а от Общите условия за лизинг на автомобил, договорът за лизинг можело да бъде предсрочно прекратен от страна на лизингодателя при забавяне на плащанията и при спазване на следната процедура: лизингодателят изпраща писмо с обратна разписка или телеграма до лизингополучателя. От 7-ия ден на забавеното плащане започва да се начислява законна лихва. В случай, че задължението не бъде изпълнено в срок до 3 месеца от падежа, лизингодателят има право да прекрати договора. На 17.01.2008г. с приемо-предватален протокол от същата дата, лекият автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара 1.9 Дизел“, с рама №JSAJTD44VOO 27093, с рег.№*******, бил предаден на подсъдимия Г.Г. в качеството му на представляващ „Р.Г.“ ЕООД.

След получаване и на този автомобил от подсъдимия, представляваното от Г.Г. дружество не заплатило нито една от лизинговите вноски на „М.“ ООД. По тази причина на 24.06.2008г. с куриерска фирма „Спиди“, с обратна разписка, било изпратено до адрес: гр.София, бул.“*****27А и получател фирма: „Р.Г.“ ЕООД, име: Н.Х., писмо от „М.“ ООД, с което уведомявали подсъдимия, в качеството му на представляващ дружеството-лизингополучател, че дължи 2 лизингови вноски, неустойка за просрочено плащане и данък превозно средство на обща стойност 3030.49 лева, както и че ако същите не бъдат заплатени, ще предприемат незабавни действия по принудителното прибиране на лизинговото имущество или сумата, която е станала изискуема. Това писмо не било получено на посочения адрес, който не бил адресът на управление на фирмата. Писмото не било получено и от подсъдимия Г.. Пратката била върната с отбелязване, че адресът е сгрешен. Към този момент дружество „Р.Г.“ ООД било с адрес и седалище на управление ***, който адрес бил посочен и в договора за лизинг.

Дружеството-лизингополучател продължавало да не извършва плащания по този договор за лизинг, поради което на 08.09.2008г., „М.“ ООД изпратило с куриерска фирма „Спиди“, с обратна разписка, второ писмо, адресирано до „Р.Г.“ ЕООД, но отново на адрес: гр.София, бул.“*****27А и без посочено име, с което уведомявали подсъдимия Г., в качеството му на представляващ  „Р.Г.“ ЕООД, че дължи 5 лизингови вноски, неустойка за просрочено плащане и данък превозно средство на обща стойност 7137.38 лева. Уведомявали още, че едностранно прекратяват договора за лизинг съгласно чл.8, т.2, б.“а“ и чл.3.1, т.1 и т.2 от Общите условия към него, както и че ако не бъде заплатена в 5-дневен срок посочената сума, ще се обърнат към прокуратурата за образуване на наказателно производство. Това писмо също не било получено на посочения адрес, който не бил адресът на управление на фирмата. Писмото не било получено и от подсъдимия Г.. Пратката била върната с отбелязване, че адресът е неточен. Към този момент дружество „Р.Г.“ ООД било с адрес и седалище на управление ***, който адрес бил посочен и в договора за лизинг.

На 28.11.2008г. било изпратено трето писмо до „Р.Г.“ ЕООД, в което „М.“ ООД уведомявало лизингополучателя, че договорът за лизинг е прекратен на 05.09.2008г. и тъй като автомобилът, предмет на договора за лизинг, не бил върнат, нито са били заплатени лизинговите вноски, е осъществен състав на чл.206 от НК. С това писмо лизингодателят претендирал заплащане на сумата от 53 997.42 лева, представляваща стойността на взетия на лизинг автомобил, както и сумата от 456.31 лева, представляваща неустойка за забавено плащане. Това писмо също не било получено от подсъдимия, същото било върнато на изпращача с отбелязване, че адресът е непълен и посоченият телефон на получателя е грешен.

На 22.07.2009г., нотариус Х.В.с рег.№628 в РНК, с район на действие РС-София, направила опит да връчи нотариална покана от „М.“ ООД на „Р.Г.“ ЕООД, с която лизингодателят приканвал дружеството-лизингополучател да върне взетите на лизинг автомобили поради едностранно прекратяване на договорите за лизинг, считано от датата на получаване на нотариалната покана. Поканата следвало да бъде връчена на адрес: гр.София, район „Лозенец“, ул.“*****, който е и последният, посочен в Търговски регистър адрес на „Р.Г.“ ЕООД. Отивайки на място, нотариус В. установила, че на посочената улица няма самостоятелен номер 38, като вместо това има №34-38, на който се намира жилищен блок. Поради това приложила екземпляр от нотариалната покана, предназначен за адресата, в книгата за нотариалните покани.

Двата описани по-горе автомобила не били върнати на дружеството-лизингодател, нито били заплатени лизинговите вноски по тях.

С решение №879/12.07.2004г. на ОС-Перник, в Търговския регистър на същия съд било вписано еднолично дружество с ограничена отговорност „Б.К.“ ЕООД с ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв.“*****. Едноличен собственик на капитала на дружеството, негов управител и представляващ, бил подсъдимият Б.Г.К..

На 03.11.2008г. в Търговския регистър при Агенция по вписванията, било вписано прехвърляне на капитала на дружеството, като едноличен собственик на капитала на „Б.К.“ ЕООД от тази дата, бил В.Б.А.с ЕГН-**********. Той бил и управител, и представляващ дружеството, считано от същата дата – 03.11.2008г. От тази дата бил сменен и адреса, и седалището на дружеството, което вече било със седалище и адрес на управление:***.

Подсъдимият Б.К., в качеството си на управител и представляващ  „Б.К.“ ЕООД, на 02.11.2007г., сключил с „М.“ ООД договор за финансов лизинг на лек автомобил марка „Сузуки“, модел “ Гранд Витара 1,9 Дизел”, рама № JSAJTD44V00 258317, с регистрационен номер: *******, на стойност 43 024, 60 лева. Сключеният между двете дружества договор за лизинг на описания лек автомобил бил с №2007-11-0903А/02.11.2007г. и със срок 36 месеца, считано от предаването на автомобила. Съгласно т.2 от посочения договор, срокът на плащане бил с 3-месечен гратисен период, считано от предаването на автомобила, съгласно Приложение №1, неразделна част от този договор. Съгласно т.4 от посочения договор, при изтичане срока на договора, лизингополучателят имал право да придобие собствеността върху автомобила, предмет на договора, срещу сумата от 5 377.00 евро и след изрично волеизявление в този смисъл. Встъпителната вноска била в размер на левовата равностойност на 666.61 евро, съгласно т.7 от описания договор и била дължима на 02.03.2008г. Неразделна част от договора били общи условия за лизинг на автомобил; декларация на клиента за избор на застраховател; приложение №1 – погасителен план; приемо-предавателен протокол; записи на заповед – 36 бр.; наръчник на потребителя; книга за гаранции и поддръжка; застраховки и пълномощно за управление. Задълженията по така сключения договор за финансов лизинг били обезпечени с подписването на записи на заповед за всяка една от 36-те месечни вноски.  Съгласно погасителния план, първата вноска по този договор била дължима на 02.04.2008г. и била в размер на левовата равностойност на сумата от 666.61 евро. Съгласно т.6.5. от Общите условия за лизинг на автомобил, лизингополучателят бил длъжен в 5-дневен срок да върне на лизингодателя автомобила при прекратяване на договора по вина на лизингополучателя. Според т.8.2а от Общите условия за лизинг на автомобил, договорът за лизинг можело да бъде предсрочно прекратен от страна на лизингодателя при забавяне на плащанията и при спазване на следната процедура: лизингодателят изпраща писмо с обратна разписка или телеграма до лизингополучателя. От 7-ия ден на забавеното плащане започва да се начислява законна лихва. В случай, че задължението не бъде изпълнено в срок до 3 месеца от падежа, лизингодателят има право да прекрати договора. На 02.11.2007г. с приемо-предватален протокол от същата дата, лекият автомобил марка „Сузуки“, модел “ Гранд Витара 1,9 Дизел”, рама № JSAJTD44V00 258317, с регистрационен номер: *******, бил предаден на подсъдимия Б.К. в качеството му на представляващ „Б.К.“ ЕООД.

След получаване на този автомобил от подсъдимия, представляваното от Б.К. дружество не заплатило нито една от лизинговите вноски на „М.“ ООД. По тази причина на 27.11.2008г. с куриерска фирма „Спиди“, с обратна разписка, било изпратено до адрес: гр.Перник, кв.“Тева“, ****, писмо от „М.“ ООД, с което уведомявали подсъдимия, в качеството му на представляващ дружеството-лизингополучател „Б.К.“ ЕООД, че дължи 8 лизингови вноски, неустойка за просрочено плащане и застраховка „гражданска отговорност“, всичко на обща стойност 11 244.32 лева, както и че ако същите не бъдат заплатени в 7-дневен срок, ще предприемат незабавни действия по принудителното прибиране на лизинговото имущество или сумата, която е станала изискуема, съгласно записи на заповед с №№ 2 до 9. Това писмо не било получено на посочения адрес, който бил посочен в договора за лизинг като адрес на дружеството, тъй като от 03.11.2008г. едноличен собственик на капитала на „Б.К.“ ЕООД бил В.Б.А.с ЕГН-**********, който бил също управител и представляващ дружеството, считано от същата дата. Адресът  и седалището на дружеството също били променени, като от 03.11.2008г. „Б.К.“ ЕООД било със седалище и адрес на управление:***. Писмото не било получено и от подсъдимия К.. Пратката била върната.

Дружеството-лизингополучател продължавало да не извършва плащания по този договор за лизинг, поради което на 11.12.2008г., „М.“ ООД изпратило с куриерска фирма „Спиди“, с обратна разписка, второ писмо, адресирано до „Б.К.“ ЕООД също на адрес: гр.Перник, кв.“Тева“,  ****, с което уведомявали подсъдимия К., в качеството му на представляващ  „Б.К.“ ЕООД, че дължи 33 лизингови вноски, неустойка и застраховка „гражданска отговорност“, всичко на обща стойност 54 484.99 лева. Уведомявали още, че едностранно прекратяват договора за лизинг съгласно чл.8, т.2, б.“а“  от Общите условия към него. Това писмо също не било получено на посочения адрес, който от 03.11.2008г. вече не бил адреса на управление на дружеството. Новият адрес на „Б.К.“ от посочената дата бил гр.София, СО, район „Надежда“, ж.к. „****. Подсъдимият К. също не бил вече собственик и управител на дружеството, което от 03.11.2008г. се управлявало и представлявало от В.А.. По тази причина и това писмо не било получено от подсъдимия К.. Пратката била върната.

На 22.12.2008г. бил съставен протокол за прекратяване на договор за финансов лизинг с №2007-11-0903А/02.11.2007г., касаещ автомобил марка „Сузуки“, модел “ Гранд Витара 1,9 Дизел”, рама № JSAJTD44V00 258317, с регистрационен номер: *******, съгласно който посоченият договор за лизинг, на основание чл.8, т.2, б.“а“ от Общите условия, „М.“ ООД едностранно прекратявало. Лекият автомобил марка „Сузуки“, модел “ Гранд Витара 1,9 Дизел”, рама № JSAJTD44V00 258317, с регистрационен номер: *******, бил приет от „М.“ ООД с талон №********* от неустановено по делото лице.

 Подсъдимият Б.К., в качеството си на управител и представляващ  „Б.К.“ ЕООД, на 09.04.2008г., отново сключил с „М.“ ООД договор за финансов лизинг на лек автомобил марка „Сузуки“, модел “ Гранд Витара 1,9 Дизел”, рама № JSAJTD44V00277846, с регистрационен номер: *******, на стойност 43 024, 60 лева, макар и встъпителната, както и първата вноска по взетия преди това на лизинг лек автомобил, които се дължали съответно на 02.03.2008г. и на 02.04.2008г., да не били платени. Сключеният между двете дружества договор за лизинг на описания лек автомобил бил с №2008-04-0210А/09.04.2008г. и със срок 36 месеца, считано от предаването на автомобила. Съгласно т.2 от посочения договор, срокът на плащане бил с 3-месечен гратисен период, считано от предаването на автомобила, съгласно Приложение №1, неразделна част от този договор. Съгласно т.4 от посочения договор, при изтичане срока на договора, лизингополучателят имал право да придобие собствеността върху автомобила, предмет на договора, срещу сумата от 5 377.00 евро и след изрично волеизявление в този смисъл, като посочената сума можело да бъде разсрочена до 24 месеца със съответната лихва за периода. Встъпителната вноска била в размер на левовата равностойност на 666.61 евро, съгласно т.7 от описания договор и била дължима на 09.07.2008г. Неразделна част от договора били общи условия за лизинг на автомобил; декларация на клиента за избор на застраховател; приложение №1 – погасителен план; приемо-предавателен протокол; записи на заповед – 36 бр.; наръчник на потребителя; книга за гаранции и поддръжка; застраховки и пълномощно за управление. Задълженията по така сключения договор за финансов лизинг били обезпечени с подписването на записи на заповед за 36-те месечни вноски.  Съгласно погасителния план, първата вноска по този договор била дължима на 09.07.2008г. и била в размер на левовата равностойност на сумата от 666.61 евро. Съгласно т.6.5. от Общите условия за лизинг на автомобил, лизингополучателят бил длъжен в 5-дневен срок да върне на лизингодателя автомобила при прекратяване на договора по вина на лизингополучателя. Според т.8.2а от Общите условия за лизинг на автомобил, договорът за лизинг можело да бъде предсрочно прекратен от страна на лизингодателя при забавяне на плащанията и при спазване на следната процедура: лизингодателят изпраща писмо с обратна разписка или телеграма до лизингополучателя. От 7-ия ден на забавеното плащане започва да се начислява законна лихва. В случай, че задължението не бъде изпълнено в срок до 3 месеца от падежа, лизингодателят има право да прекрати договора. На 09.04.2008г. с приемо-предватален протокол от същата дата, лекият автомобил марка „Сузуки“, модел “ Гранд Витара 1,9 Дизел”, рама № JSAJTD44V00277846, с регистрационен номер: *******, бил предаден на подсъдимия Б.К. в качеството му на представляващ „Б.К.“ ЕООД.

След получаване на този втори автомобил от подсъдимия, представляваното от Б.К. дружество отново не заплатило нито една от лизинговите вноски на „М.“ ООД. По тази причина на 27.11.2008г. с куриерска фирма „Спиди“, с обратна разписка, било изпратено до адрес: гр.Перник, кв.“Тева“, ****, писмо от „М.“ ООД, с което уведомявали подсъдимия, в качеството му на представляващ дружеството-лизингополучател „Б.К.“ ЕООД, че дължи 5 лизингови вноски и неустойка за просрочено плащане, всичко на обща стойност 6 844.82 лева, както и че ако същите не бъдат заплатени в 7-дневен срок, ще предприемат незабавни действия по принудителното прибиране на лизинговото имущество или сумата, която е станала изискуема, съгласно записи на заповед с №№ 1 до 5. Това писмо не било получено на посочения адрес, който бил описан в договора за лизинг като адрес на дружеството, тъй като от 03.11.2008г. едноличен собственик на капитала на „Б.К.“ ЕООД бил В.Б.А.с ЕГН-**********, който бил също управител и представляващ дружеството, считано от същата дата. Адресът  и седалището на дружеството също били променени, като от 03.11.2008г. „Б.К.“ ЕООД било със седалище и адрес на управление:***. Писмото не било получено от подсъдимия К.. Пратката била върната.

Дружеството-лизингополучател продължавало да не извършва плащания по този договор за лизинг, поради което на 11.12.2008г., „М.“ ООД съставило писмо, адресирано до подсъдимия К., в качеството му на представляващ  „Б.К.“ ЕООД, макар и към тази датата К. вече да не бил управител и представляващ дружеството, с което го уведомявали, че дължи 33 лизингови вноски и неустойка, всичко на обща стойност 53 924.44 лева. Уведомявали още, че едностранно прекратяват договора за лизинг съгласно чл.8, т.2, б.“а“  и чл.3.1, т.1 и т.2 от Общите условия към него. Не се установява това писмо да е изпратено на адреса на дружеството.

 На 15.05.2008г. подсъдимият К., в качеството си на управител и представляващ „Б.К.“ ЕООД, сключил трети договор за финансов лизинг с „М.“ ООД. Този договор с №2008-04-0267А/15.05.2008г., бил с предмет финансов лизинг на лек автомобил марка „Сузуки“, модел “Гранд Витара 1,9 Дизел”, рама № JSAJTD44V00-219777, с регистрационен номер: *******, на стойност 43 024.60 лева. Дружеството „М.“ ООД, макар и да не било получило нито едно плащане по първия договор, по който към 15.05.2008г., „Б.К.“ ЕООД вече дължало три лизингови вноски, за трети път предоставило на подсъдимия К. лек автомобил на лизинг. Съгласно т.2 от договор с №2008-04-0267А/15.05.2008г., срокът на плащане бил с 3-месечен гратисен период, считано от предаването на автомобила, съгласно Приложение №1, неразделна част от този договор. Съгласно т.4 от посочения договор, при изтичане срока на договора, лизингополучателят имал право да придобие собствеността върху автомобила, предмет на договора, срещу сумата от 5 377.00 евро и след изрично волеизявление в този смисъл, като посочената сума можело да бъде разсрочена до 24 месеца със съответната лихва за периода. Встъпителната вноска била в размер на левовата равностойност на 666.61 евро, съгласно т.7 от описания договор и била дължима на 15.08.2008г. Неразделна част от договора били общи условия за лизинг на автомобил; декларация на клиента за избор на застраховател; приложение №1 – погасителен план; приемо-предавателен протокол; записи на заповед – 36 бр.; наръчник на потребителя; книга за гаранции и поддръжка; застраховки и пълномощно за управление. Задълженията по така сключения договор за финансов лизинг били обезпечени с подписването на записи на заповед за 36-те месечни вноски.  Съгласно погасителния план, първата вноска по този договор била дължима на 15.08.2008г. и била в размер на левовата равностойност на сумата от 666.61 евро. Съгласно т.6.5. от Общите условия за лизинг на автомобил, лизингополучателят бил длъжен в 5-дневен срок да върне на лизингодателя автомобила при прекратяване на договора по вина на лизингополучателя. Според т.8.2а от Общите условия за лизинг на автомобил, договорът за лизинг можело да бъде предсрочно прекратен от страна на лизингодателя при забавяне на плащанията и при спазване на следната процедура: лизингодателят изпраща писмо с обратна разписка или телеграма до лизингополучателя. От 7-ия ден на забавеното плащане започва да се начислява законна лихва. В случай, че задължението не бъде изпълнено в срок до 3 месеца от падежа, лизингодателят има право да прекрати договора. На 15.05.2008г. с приемо-предватален протокол от същата дата, лекият автомобил марка „Сузуки“, модел “Гранд Витара 1,9 Дизел”, рама № JSAJTD44V00-219777, с регистрационен номер: *******, бил предаден на подсъдимия Б.К. в качеството му на представляващ „Б.К.“ ЕООД.

След получаване на този трети автомобил от подсъдимия, представляваното от Б.К. дружество отново не заплатило нито една от лизинговите вноски на „М.“ ООД. По тази причина на 27.11.2008г. с куриерска фирма „Спиди“, с обратна разписка, било изпратено до адрес: гр.Перник, кв.“Тева“, ****, писмо от „М.“ ООД, с което уведомявали подсъдимия, в качеството му на представляващ дружеството-лизингополучател „Б.К.“ ЕООД, че дължи 4 лизингови вноски по този последен договор, неустойка за просрочено плащане и данък превозно средство, всичко на обща стойност 5 495.86 лева, както и че ако същите не бъдат заплатени в 7-дневен срок, ще предприемат незабавни действия по принудителното прибиране на лизинговото имущество или сумата, която е станала изискуема, съгласно записи на заповед с №№ 1 до 4. Това писмо не било получено на посочения адрес, който бил описан в договора за лизинг като адрес на дружеството, тъй като от 03.11.2008г. едноличен собственик на капитала на „Б.К.“ ЕООД бил В.Б.А.с ЕГН-**********, който бил също управител и представляващ дружеството, считано от същата дата. Адресът  и седалището на дружеството също били променени, като от 03.11.2008г. „Б.К.“ ЕООД било със седалище и адрес на управление:***. Писмото не било получено и от подсъдимия К.. Пратката била върната.

Дружеството-лизингополучател продължавало да не извършва плащания по този договор за лизинг, поради което на 11.12.2008г., „М.“ ООД изпратило с куриерска фирма „Спиди“, с обратна разписка, второ писмо, адресирано до „Б.К.“ ЕООД също на адрес: гр.Перник, кв.“Тева“, ****, с което уведомявали подсъдимия К., в качеството му на представляващ  „Б.К.“ ЕООД, че дължи 33 лизингови вноски, неустойка и данък превозно средство, всичко на обща стойност 53 868.17 лева. Уведомявали още, че едностранно прекратяват договора за лизинг съгласно чл.8, т.2, б.“а“ от Общите условия към него. Това писмо също не било получено на посочения адрес, който от 03.11.2008г. вече не бил адреса на управление на дружеството. Новият адрес на „Б.К.“ от посочената дата бил гр.София, СО, район „Надежда“, ж.к. „****. Подсъдимият К. също не бил вече собственик и управител на дружеството, което от 03.11.2008г. се управлявало и представлявало от В.А.. По тази причина и това писмо не било получено от подсъдимия К.. Пратката била върната.

На 15.07.2009г., нотариус Х.В.с рег.№628 в РНК, с район на действие РС-София, направила опит да връчи нотариална покана от „М.“ ООД на „Б.К.“ ЕООД, с която лизингодателят приканвал дружеството-лизингополучател да върне взетите на лизинг автомобили поради едностранно прекратяване на договорите за лизинг, считано от датата на получаване на нотариалната покана. Поканата следвало да бъде връчена на адрес: гр.София, ж.к. „****., който е и последният, посочен в Търговски регистър адрес на „Б.К.“ ЕООД. Отивайки на място, нотариус В. установила, че на адреса живеят семейство П.. При разговор с Б.Б.П., същата е заявила, че „Б.К.“ ЕООД никога не се е помещавало на този адрес, както и че не познава едноличния собственик на  капитала на дружеството В.Б.А.. Поради това нотариус В. приложила екземпляр от нотариалната покана, предназначен за адресата, в книгата за нотариалните покани. Към 2009г. подсъдимият Б.К. вече не бил управител на „Б.К.“ ЕООД.

През 2013г. свидетелят М.Б.И. притежавал кафене „Мокарико“, находящо се в гр.Сепарева баня. Там се запознал с лице от гр.Перник, с имена А.К., който идвал в кафенето на свидетеля И. да пие кафе. А.К. идвал до кафенето на свидетеля с лек автомобил марка „Сузуки“, модел “Гранд Витара 1,9 Дизел”, с регистрационен номер: *******. Свидетелят М.И. видял автомобила и го харесал, като споделил това с А.К.. Последният му казал, че автомобилът е собственост на „М.“ ООД, което дружество е представител на „Сузуки“ за България, както и че изплаща лизингови вноски за превозното средство, като му остават още малко. Предложил на свидетеля И. да му даде автомобила срещу сумата от 10 000 лева, като при прехвърлянето на собствеността върху МПС-то, М.И. да му заплати още 10 000 лева. На неустановена дата през 2013г., на бензиностанция „ОМВ“, находяща се на изхода на гр.Дупница, свидетелят И. и А.К. се срещнали. При тази среща свидетелят И. платил на А.К. в брой сумата от 10 000 лева, а последният му дал малкия талон и ключа за автомобила. Свидетелят И. имал телефонния номер на А.К., но известно време, след като получил от него автомобила, К. спрял да отговаря на телефонните му обаждания.

На 21.11.2014г. свидетелят И. бил спрян от полицаи на изхода на Благоевград, тъй като карал с превишена скорост. Съставили му фиш, който заплатил в банка в гр.Сепарева баня. Известно време след този случай, отишъл до офиса на „М.“ ООД, за да се осведоми какъв е проблема с лизинговите вноски на управлявания от него автомобил. Там с изненада разбрал, че автомобилът марка „Сузуки“, модел “Гранд Витара 1,9 Дизел”, с регистрационен номер: *******, се издирва от МВР. С приемо-предавателен протокол от 16.12.2014г., свидетелят И. предал доброволно лекия автомобил марка „Сузуки“, модел “Гранд Витара 1,9 Дизел”, с регистрационен номер: *******, на Д.И., който бил служител в „М.“ ООД.

На 19.02.2015г., лекият автомобил марка „Сузуки“, модел “Гранд Витара 1,9 Дизел”, с рама № JSAJTD44V00-219777, с регистрационен номер: *******, бил продаден с договор за покупко-продажба от „М.“ ООД на свидетеля К.Б.К.. На 23.02.2015г. свидетелят К. отишъл в КАТ да пререгистрира закупения автомобил на свое име. Там разбрал, че автомобилът се издирва. С протокол за доброволно предаване от 23.02.2015г. К. предал лекия автомобил марка „Сузуки“, модел “Гранд Витара 1,9 Дизел”, с регистрационен номер: ******* на служител при 01 РУ-СДВР. След това позвънил на Д.И. – служител в „М.“ ООД, който дошъл на място и с телеграма №5032/23.02.2015г. автомобилът бил снет от издирване.

С решение №1008/12.10.2005г. на ОС-Перник, в Търговския регистър на същия съд, било вписано еднолично дружество с ограничена отговорност „МГ-Т.“ ЕООД със седалище и адрес на управление:***. Едноличен собственик на капитала на дружеството, негов управител и представляващ, бил подсъдимият М.Г.М..

На 08.10.2008г. в Търговския регистър при Агенция по вписванията, бил вписан нов адрес на управление и седалище на дружеството „МГ-Т.“ ЕООД, а именно: гр.София, СО, район „Люлин“, ж.к. „*****. Двадесет дни по-късно, на 28.10.2008г. в Търговския регистър при Агенция по вписванията, било вписано прехвърляне на капитала на дружеството, като едноличен собственик на капитала на „МГ-Т.“ ЕООД от тази дата, бил Д.К.Г. с ЕГН-**********. Той бил и управител, и представляващ дружеството, считано от същата дата – 28.10.2008г.

Подсъдимият М.М., в качеството си на управител и представляващ  „МГ-Т.“ ЕООД, на 09.01.2008г., сключил с „М.“ ООД договор за финансов лизинг на лек автомобил марка „Сузуки“, модел “Swift 1,6 GLXC”, рама №TSMMZA31S00 404969, с регистрационен номер: *******, на стойност 36 031,02 лева. Сключеният между двете дружества договор за лизинг на описания лек автомобил бил с №2008-01-1090/09.01.2008г. и със срок 71 месеца, считано от предаването на автомобила. Съгласно т.4 от посочения договор, при изтичане срока на договора, лизингополучателят имал право да придобие собствеността върху автомобила, предмет на договора, срещу сумата от 260.00 евро и след изрично волеизявление в този смисъл. Встъпителната вноска била в размер на левовата равностойност на 259.47 евро, съгласно т.7 от описания договор и била дължима на 09.02.2008г. Неразделна част от договора били общи условия за лизинг на автомобил; декларация на клиента за избор на застраховател; приложение №1 – погасителен план; приемо-предавателен протокол; записи на заповед –71 бр.; наръчник на потребителя; книга за гаранции и поддръжка; застраховки и пълномощно за управление. Задълженията по така сключения договор за финансов лизинг били обезпечени с подписването на записи на заповед за съответната месечна вноска.  Съгласно погасителния план, първата вноска по този договор била дължима на 09.02.2008г. и била в размер на левовата равностойност на сумата от 259.47 евро. Съгласно т.6.5. от Общите условия за лизинг на автомобил, лизингополучателят бил длъжен в 5-дневен срок да върне на лизингодателя автомобила при прекратяване на договора по вина на лизингополучателя. Според т.8.2а от Общите условия за лизинг на автомобил, договорът за лизинг можело да бъде предсрочно прекратен от страна на лизингодателя при забавяне на плащанията и при спазване на следната процедура: лизингодателят изпраща писмо с обратна разписка или телеграма до лизингополучателя. От 7-ия ден на забавеното плащане започва да се начислява законна лихва. В случай, че задължението не бъде изпълнено в срок до 3 месеца от падежа, лизингодателят има право да прекрати договора. На 09.01.2008г. с приемо-предватален протокол от същата дата, лекият автомобил марка „Сузуки“, модел “Swift 1,6 GLXC”, рама №TSMMZA31S00 404969, с регистрационен номер: *******, бил предаден на подсъдимия М.М. в качеството му на представляващ „МГ-Т.“ ЕООД.

След получаване на автомобила от подсъдимия, представляваното от М.М. дружество не заплатило нито една от лизинговите вноски на „М.“ ООД. По тази причина на 23.06.2008г., било съставено писмо от „М.“ ООД, с което уведомявали подсъдимия, в качеството му на представляващ дружеството-лизингополучател, че дължи 3 лизингови вноски, неустойка за просрочено плащане и застраховка „гражданска отговорност“, всичко на обща стойност 1865.56 лева, както и че ако същите не бъдат заплатени, ще предприемат незабавни действия по принудителното прибиране на лизинговото имущество или сумата, която е станала изискуема. Няма данни по делото това писмо да е било изпратено до адреса на дружеството-лизингополучател.

          Дружеството - лизингополучател „МГ-Т.“ ЕООД,  продължавало да не извършва плащания по този договор за лизинг, поради което на 17.09.2008г., „М.“ ООД написало ново писмо, с което уведомявали подсъдимия М., в качеството му на представляващ  „МГ-Т.“ ЕООД, че дължи 6 лизингови вноски, неустойка за просрочено плащане и застраховка „гражданска отговорност“  на обща стойност 3464.12 лева. Уведомявали още, че едностранно прекратяват договора за лизинг съгласно чл.8, т.2, б.“а“ от Общите условия към него, както и че ако не бъде заплатена в 5-дневен срок посочената сума, ще се обърнат към прокуратурата за образуване на наказателно производство. Това писмо също няма данни да е изпратено до адреса на дружество „МГ-Т.“ ЕООД.

     Подсъдимият М.М., в качеството си на управител и представляващ  „МГ-Т.“ ЕООД, на 18.03.2008г., сключил с „М.“ ООД втори договор за финансов лизинг на лек автомобил марка „Сузуки“, модел “Swift 1,6 GLАD”, рама № TSMMZС91S00 355590 с регистрационен номер: *******, на стойност 29 919. 43 лева, макар и да не бил платил първите две вноски по предходния договор за лизинг. Сключеният между двете дружества договор за лизинг на описания лек автомобил бил с №2008-03-0149/18.03.2008г. и със срок 47 месеца, считано от предаването на автомобила. Съгласно т.4 от посочения договор, при изтичане срока на договора, лизингополучателят имал право да придобие собствеността върху автомобила, предмет на договора, срещу сумата от 326.00 евро и след изрично волеизявление в този смисъл. Встъпителната вноска била в размер на левовата равностойност на 325.48 евро, съгласно т.7 от описания договор и била дължима на 18.04.2008г. Неразделна част от договора били общи условия за лизинг на автомобил; декларация на клиента за избор на застраховател; приложение №1 – погасителен план; приемо-предавателен протокол; записи на заповед –47 бр.; наръчник на потребителя; книга за гаранции и поддръжка; застраховки и пълномощно за управление. Задълженията по така сключения договор за финансов лизинг били обезпечени с подписването на записи на заповед за съответната месечна вноска.  Съгласно погасителния план, първата вноска по този договор била дължима на 18.04.2008г. и била в размер на левовата равностойност на сумата от 325.48 евро евро. Съгласно т.6.5. от Общите условия за лизинг на автомобил, лизингополучателят бил длъжен в 5-дневен срок да върне на лизингодателя автомобила при прекратяване на договора по вина на лизингополучателя. Според т.8.2а от Общите условия за лизинг на автомобил, договорът за лизинг можело да бъде предсрочно прекратен от страна на лизингодателя при забавяне на плащанията и при спазване на следната процедура: лизингодателят изпраща писмо с обратна разписка или телеграма до лизингополучателя. От 7-ия ден на забавеното плащане започва да се начислява законна лихва. В случай, че задължението не бъде изпълнено в срок до 3 месеца от падежа, лизингодателят има право да прекрати договора. На 18.04.2008г. с приемо-предватален протокол от същата дата, лекият автомобил марка „Сузуки“, модел “Swift 1,6 GLАD”, рама № TSMMZС91S00 355590 с регистрационен номер: *******, бил предаден на подсъдимия М.М. в качеството му на представляващ „МГ-Т.“ ЕООД.

След получаване и на този автомобил от подсъдимия, представляваното от М.М. дружество не заплатило нито една от лизинговите вноски на „М.“ ООД.

На 06.10.2008г., подсъдимият М.М. депозирал молба до дружеството-лизингодател „М.“ ООД, с която пожелал правата и задълженията по договор №2008-03-0149/18.03.2008г. да бъдат прехвърлени на „А.-Т.“ ЕООД с МОЛ Д.Ц.М..

На 21.10.2008г. подсъдимият М. подал втора молба до „М.“ ООД, с която изразил желание правата и задълженията по същия договор №2008-03-0149/18.03.2008г. да бъдат прехвърлени на „Марио 2007“ ЕООД.

През 2014г. свидетелката Т.В. била управител на „Инфо-Авто плюс“ ЕООД, което било със седалище в гр.Пловдив и което дружество се занимавало с търговия на леки автомобили. През месец август 2014г. свидетелката В. видяла в сайта „Мобиле.БГ“ обява за продажба на автомобил марка „Сузуки“, модел “Swift”, с регистрационен номер: *******. В тази връзка на 20.08.2014г. посетила офиса на „М.“ ООД ***, видяла автомобила, харесала го и заедно със служителя на „М.“ ООД – И.Й., посетили нотариус М.И.с рег.№260 в РНК, където бил подписан договор за покупко-продажба на посочения автомобил и по този начин В. закупила от „М.“ ООД лек автомобил марка „Сузуки“, модел “Swift 1,6 GLАD”, рама № TSMMZС91S00 355590 с регистрационен номер: *******, който през 2008г. бил взет на лизинг от подсъдимия М.. На 03.09.2014г. свидетелката В. ***, за да пререгистрира автомобила и там с изненада установила, че той е обявен за общодържавно издирване. С телеграма №20108/05.09.2014г.  лекият автомобил марка „Сузуки“, модел “Swift 1,6 GLАD”, рама № TSMMZС91S00 355590, с регистрационен номер: *******, бил снет от издирване. Не се установява по делото по какъв начин този автомобил марка „Сузуки“, модел “Swift 1,6 GLАD”, с регистрационен номер: ******* е попаднал отново във владение на дружеството-лизингодател.

На 11.09.2014г. свидетелката Т.В. чрез пълномощника си Ивайло Войводов, с договор за покупко-продажба, продала лекия автомобил марка „Сузуки“, модел “Swift 1,6 GLАD”, рама № TSMMZС91S00 355590, с регистрационен номер: *******, пререгистриран с рег.№******, на гръцкия гражданин Й.К..

 

По доказателствата:

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Г.А. П./частично/, Ц.Х. А., включително и прочетените по реда на чл.281, вр. ал.1, т.2, пр.2 НПК /л.27-29, папка1, т.10 ДП/, Т.Г.В., включително и приобщените на основание чл.281, вр. ал.1, т.2, пр.2 НПК /л.41-42, папка 5, т.10 ДП/, В.Й.Я., включително и тези, прочетени по реда на чл.281, вр. ал.1, т.2, пр.2 НПК /л.98-100, папка 5, т.10 ДП/, М.Б.И. /частично/ и прочетените по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК /л.57-59, папка 5, т.10 ДП/ и К.Б.К. /частично/; ССчЕ /л.292-297 от СД/; от писмените доказателства и доказателствени средства: справки за МПС с рег. №№****** и ****** /л.135-139 от СД/; СД и ГДД за „Р.Г.“ ЕООД, „Б.К.“ ЕООД и „МГ-Т.“ ЕООД /л.156-214 от СД/; документи от Агенция по вписванията за „Р.Г.“ ЕООД, „Б.К.“ ЕООД и „МГ-Т.“ ЕООД /л.216-243 от СД/; БДС справки за родствени връзки на подсъдимия Б.Г.К. /л.274-277 от СД/; договор за покупко-продажба на МПС от 11.09.2014г. /л.285 от СД/; справки за регистрирани МПС-та на името на подсъдимите /л.327-335 от СД/; справка от СДВР относно обявяването на инкриминираните МПС-та за общодържавно издирване, съответно снемането им от такова / л.338-355 от СД/; справка от АВ за притежавани от подсъдимите недвижими имоти /л.357 от СД/; приемо-предавателен протокол /л.60, папка 5, т.10 от ДП/; протокол за доброволно предаване /л.136, папка 5, т.10 от ДП/; договор за финансов лизинг на лек автомобил „Сузуки Суифт“ с рег.№******, взет на лизинг от подсъдимия Г.П.Г., представляващ „Р.Г.“ ЕООД и документи във връзка с договора за лизинг /папка 1, т.1 от ДП/;  договор за финансов лизинг на лек автомобил „Гранд Витара“ с рег.№******, взет на лизинг от подсъдимия Б.Г.К., представляващ „Б.К.“ ЕООД и документи във връзка с договора за лизинг /папка 2, т.2 ДП/; договор за финансов лизинг на лек автомобил „Сузуки Суифт“ с рег.№******, взет на лизинг от подсъдимия М.Г.М., представляващ „МГ-Т.“ ЕООД и документи във връзка с договора за лизинг /папка 4, т.2 от ДП/;  договор за финансов лизинг на лек автомобил „Сузуки Суифт“ с рег.№******, взет на лизинг от подсъдимия М.Г.М., представляващ „МГ-Т.“ ЕООД и документи във връзка с договора за лизинг /папка 6, т.2 от ДП/; договор за финансов лизинг на лек автомобил „Гранд Витара“ с рег.№******взет на лизинг от подсъдимия Б.Г.К., представляващ „Б.К.“ ЕООД и документи във връзка с договора за лизинг /папка 7, т.2 ДП/; договор за финансов лизинг на лек автомобил „Гранд Витара“ с рег.№******, взет на лизинг от подсъдимия Г.П.Г., представляващ „Р.Г.“ ЕООД и документи във връзка с договора за лизинг /папка 9, т.2 от ДП/; договор за финансов лизинг на лек автомобил „Гранд Витара“ с рег.№******, взет на лизинг от подсъдимия Б.Г.К., представляващ „Б.К.“ ЕООД и документи във връзка с договора за лизинг /папка 10, т.2 ДП/; молби, изходящи от подсъдимия М.Г.М. от 06.10.2008г. и 21.10.2008г. за прехвърляне на лизинговото задължение за „Сузуки Суифт“ с рег. №****** на А. –Т. и на М. 2007 /л.33-34, папка 7, т.10 ДП/; справки за съдимост на подсъдимите.

В посочените гласни доказателствени средства се съдържат известни противоречия както и липса на спомен у повечето свидетели. Тези несъответствия и непълноти в показанията на разпитаните свидетели, депозирани пред съда, бяха отстранени, като съдът използва процесуалната техника, предвидена в чл.281 от НПК. След прочитане на показанията от предходната процесуална фаза, свидетелите потвърдиха изложеното от тях в хода на досъдебното производство, като обясниха отчетените от съда противоречия и непълноти с изминалия дълъг период от време до разпита им в хода на съдебното следствие.

Свидетелят Г.А. П.е настоящият управител на „М.“ ООД, който не е заемал тази длъжност към датата на инкриминираните деяния. Този свидетел е управител на дружеството-лизингодател от месец март 2015г. От неговите показания се установява броя на автомобилите, взети на лизинг от всеки един от подсъдимите, общата им стойност, невръщането на същите и неизплащане на дължимите лизингови вноски. Установява се още, че инкриминираните превозни средства са били реално предадени във владение на подсъдимите. В показанията си този свидетел заявява липса на знание някой от процесните автомобили да е бил върнат на „М.“ ООД във времето, в което той управлява дружеството, заявява и че не знае това да се случило във време на управлението на предходния управител, който е починал през 2014г. Свидетелят П.посочва още, че не е обичайна практика лизинговите автомобили да се застраховат и че той самият не знае дали процесните автомобили са били застраховани. Съдът кредитира показанията на посочения свидетел в онези части, в която сочи броя взетите от подсъдимите на лизинг превозни средства, общата им стойност, неизплащането на лизинговите вноски и невръщането на автомобилите от подсъдимите. В тези части показанията на свидетеля са съответни на писмените доказателства по делото – договорите за лизинг и приложените към тях документи – приемо-предавателни протоколи, погасителни планове. Съдебният състав не се довери на заявеното от свидетеля П.,  че не е обичайна практика лизинговите автомобили да се застраховат, както и че не знае процесните такива дали са били застраховани. В тази част показанията му противоречат на приложените към лизинговите договори декларации, от които е видно, че всеки един от подсъдимите, в качеството си на управител на съответното дружество-лизингополучател, е декларирал, че доброволно избира съответната застрахователна компания, изрично посочена в конкретната декларация, в която да бъде застрахован взетия на лизинг автомобил. Нещо повече, в Общите условия, които също са неразделна част от договорите за финансов лизинг, изрично са уредени условията, при които се получава застрахователно обезщетение, както и реда, по който следва да процедира лизингополучателя при настъпване на застрахователно събитие.

Следващият свидетел, който е работел през инкриминирания период в „М.“ ООД, е Ц.Х. А.. От показанията й, дадени в хода на съдебното следствие, се установява времето, в което свидетелката е работила в дружеството, както и длъжността, която е заемала. От нейните показания, депозирани пред съда, се черпят сведения и че е имало период, в който дружеството-лизингодател е отдавало автомобили на лизинг и без първоначална вноска.  От показанията й, приобщени по реда на чл.281, вр. ал.1, т.2, пр.2 НПК /л.27-29, папка1, т.10 ДП/, се извлича информация за реда, по който се е процедирало в дружеството при отдаване на автомобили на лизинг, документите, които са били подготвяни и прилагани към договорите за финансов лизинг, както и кой от служителите каква функция е изпълнявал. Установява се още, че за процесните автомобили не са били изплащани лизингови вноски, както и че управителите на процесните  дружества „Р.Г.“ ЕООД, „Б.К.“ ЕООД и „МГ-Т.“ ЕООД не са били открити. Съдебният състав се довери на показанията на свидетелката А. в цялост, тъй като те са съответни на приложените по делото писмени документи – договори за финансов лизинг, декларации, общи условия, погасителни планове, приемо-предавателни протоколи и пълномощни за управление на превозните средства. Показанията на тази свидетелка намират подкрепа и в показанията на свидетеля Я., който също дава сведения за реда, по който се е процедирало в „М.“ ООД при вземането на автомобили на лизинг, а също и за проблемите с инкриминираните превозни средства.

Третият служител, работел в инкриминирания период в „М.“ ООД, разпитан по делото, е свидетелят В.Й.Я.. Показанията на свидетеля Я., дадени пред съдебния състав, носят информация за длъжността, която е заемал в „М.“ ООД, за неговите служебни функции, за документите, които са изисквани от фирми, които са изявили желание да закупят автомобили на лизинг, за функциите на съответните отдели при отдаването на превозни средства на лизинг. Значително по-информативни са показанията на свидетеля от досъдебното производство, които бяха прочетени по реда на чл.281, вр. ал.1, т.2, пр.2 НПК /л.98-100, папка 5, т.10 ДП/. От депозираните пред разследващ орган показания на свидетеля Я., се установява, че лице с имена С.В.от гр.Перник, след закупуването на 2 автомобила на лизинг, често е контактувал със свидетеля и е изпращал различни лица също от гр.Перник, за закупуване на автомобили марка „Сузуки“ на лизинг. Установява се още и по какви лизингови схеми са отдавани автомобили, както и че това е ставало дори и без първоначална вноска и с разсрочено плащане на първоначалната вноска за срок от 3 месеца. Съдебният състав цени с доверие показанията на свидетеля Я. в цялост, защото те кореспондират с показанията на свидетелката А. от досъдебното и съдебното следствие, а се подкрепят и от писмените доказателства по делото – договори за финансов лизинг.

Свидетелят М.Б.И. е закупил без договор за покупко-продажба лек автомобил „Гранд Витара“ с рег.№******, взет на лизинг от подсъдимия Б.Г.К., в качеството му на управител и представляващ „Б.К.“ ЕООД. От показанията на този свидетел, дадени в хода на съдебното следствие, се установява, че той е закупил посочения автомобил през 2013г. от лице на име А.К. ***. Свидетелят посочва още, че А.К. го е уведомил, че автомобилът е собственост на „М.“ ООД и че е взет на лизинг, което обстоятелство И. установил и виждайки малкия талон на автомобила. Показанията му дадени пред съда са информативни и за начина, по който свидетелят е разбрал, че този автомобил се издирва, както и че е предал същия доброволно на служител от „М.“ ООД. Съдът констатира противоречие между изложеното от този свидетел пред съда и заявеното от него в хода на досъдебното производство досежно сумата, която е дал на А.К. за автомобила. Това и липсата на конкретика относно дати и точната уговорка с К., наложи  да бъдат прочетени показанията му от ДП по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК /л.57-59, папка 5, т.10 ДП/. След прочитане на показанията от предходната процесуална фаза, свидетелят в цялост потвърди прочетеното и обясни отчетеното от съда противоречие с изминалото време от събитията, за които е давал показания пред разследващ орган и разпита му пред съда. Съдът прие за правдиви показанията на И., изложени пред съдебния състав, с изключение на частта, в която сочи, че е дал на А.К. сумата от 17 000 лева и в замяна е получил ключа за автомобила и малкия талон. За този факт съдът се довери на изложеното от свидетеля в хода на досъдебното производство, тъй като И. посочи, че тогава си е спомнял по-добре нещата, защото е било в по-близък времеви период от вземането на автомобила. От показанията му от досъдебното производство се установява и на коя дата свидетелят е разбрал, че автомобилът се издирва. В цялост бяха ценени с доверие показанията на този свидетел, депозирани пред разследващ орган, тъй като бяха потвърдени от свидетеля и същият изложи съвсем правдоподобна причина за несъответствието им с изложеното от него пред съда. Освен това показанията на свидетеля М.И. намират опора както в приложения по делото приемо-предавателен протокол /л.60, папка 5, т.10 от ДП/, така и в показанията на свидетеля К.Б.К., който на 09.12.2015г. е закупил от „М.“ ООД описания по-горе лек автомобил.

Показанията на свидетеля К.Б.К. дават сведения за последващата съдба на лекия автомобил „Гранд Витара“ с рег.№******, взет на лизинг от подсъдимия Б.К., след предаването му от свидетеля И.. Съдебният състав се довери на изложеното от свидетеля К., изключая частта, в която свидетелят сочи, че не е имал проблем с пререгистрацията на превозното средство, защото показанията му намират опора в част от писмените доказателства по делото и в част от показанията на свидетеля И.. След предявяване на протокол за доброволно предаване /л.136, папка 5, т.10 от ДП/, свидетелят коригира изявленията си касателно пререгистрацията на автомобила и съдът прие за достоверни последващите му изявления, тъй като те се подкрепят от посочения протокол за доброволно предаване.

Свидетелката Т.Г.В. е закупила от „М.“ ООД лек автомобил марка „Сузуки“, модел “Swift 1,6 GLАD”, рама № TSMMZС91S00 355590 с регистрационен номер: *******, който през 2008г. бил взет на лизинг от подсъдимия М.. Разпитана пред съда свидетелката демонстрира абсолютна липса на спомен във връзка с посоченото превозно средство, която обясни с обстоятелството, че от дълги години се занимава с търговия на леки коли. Дори и след предявяване на договора за покупко-продажба на лек автомобил марка „Сузуки“, модел “Swift 1,6 GLАD”, рама № TSMMZС91S00 355590 с регистрационен номер: ******* /л.43, папка 5, т.10 от ДП/, свидетелката не можа да си спомни обстоятелствата, при които е закупила това превозно средство. Това наложи показанията й от досъдебното производство да бъдат прочетени в цялост на основание чл.281, вр. ал.1, т.2, пр.2 НПК /л.41-42, папка 5, т.10 ДП/. След прочитането им, В. си спомни, че е идвала в гр.София за покупката на този автомобил, както и че е имало проблем с регистрацията му в КАТ-Пловдив, а също и че го е продала в последствие. Съдебният състав се довери изцяло на показанията на свидетелката В. от досъдебното и съдебното производство, тъй като намират опора в писмените доказателства – договор за покупко-продажба на лек автомобил марка „Сузуки“, модел “Swift 1,6 GLАD”, рама № TSMMZС91S00 355590, с регистрационен номер: ******* /л.43, папка 5, т.10 от ДП/ и договор за покупко-продажба на МПС от 11.09.2014г. /л.285 от СД/.

За да изгради изводите си по фактите и правото, съдът даде вяра и на заключението на ССчЕ /л.292-297 от СД/, тъй като е изготвено от компетентно вещо лице, използвало научни знания и опит, за да отговори на поставените задачи, отговорило е в цялост на поставените въпроси и заключението е относимо към предмета на доказване по делото. От това заключение се установява, че в ГДД на „Б.К.“ ООД за 2007г., в справка 2 – Амортизируеми активи, в тази част за категория 5 – Автомобили, е декларирана данъчна амортизируема стойност на амортизируемите активи – 65 983.48 лв., годишна данъчна амортизация за 2007г. – 16 495.87 лв., начислена данъчна амортизация – 26 630.99 лв. и данъчна стойност на активите 39352.49 лв., като липсва аналитична информация за вида, количеството, отчетната стойност, начислените амортизации и балансовата стойност на отделните автомобили, включени в категорията „Автомобили“ на данъчния амортизационен план. В ГДД за 2008г. на „Б.К.“ ЕООД в справка 2 – Амортизируеми активи, в тази част за категория 5 – Автомобили, не са декларирани амортизируеми активи. В СД, подадени от  „Б.К.“ ЕООД за м.12.2007г., за м. април 2008г. и за м. май 2008г., липсват дневници за покупките, поради което не може да се установи дали са включени доставки от „М.“ ООД за посочените месеци.

Установява се още, че в ГДД, подадена от „Р.Г.“ ЕООД за 2007г., дружеството не е декларирало разходи, свързани с експлоатацията на превозни средства, такива не е декларирало и в ГДД за 2008г. В СД, подадени от това дружество за м. декември 2007г. и за м. януари 2008г., липсват дневници за покупките, поради което не може да се установи дали са включени доставки от „М.“ ООД за посочените месеци.  

Пак от посоченото заключение се установява, че в подадена ГДД за 2007 и 2008г., „МГ-Т.“ ЕООД не е декларирало разходи, свързани с експлоатацията на превозни средства. В СД, подадена от това дружество за м. март 2008г.“, липсват дневници за покупките, поради което не може да се установи дали са включени доставки от „М.“ ООД за посочения месец.  

От допълнителните разяснения на вещото лице, направени в разпита му пред съда, става ясно, че от събраните по делото документи, анализирани от експерта, не може да се направи категоричен извод, че в трите процесни дружества не са били заприходени инкриминираните превозни средства, защото голяма част от счетоводителите не попълват допълнителните справки към ГДД и поради това от наличните данъчни документи и останалите такива по делото, не може да се направи категоричен извод, че процесните автомобили не са били заприходени в процесните дружества.

Съдът в цялост се довери на писмените документи, приложени по делото и изброени по-горе, тъй като те изхождат от лицата, посочени като техен автор, съдържащата се в тях информация намира подкрепа в показанията на разпитаните свидетели, а и същите не се оспорват от страните, включително и от подсъдимите, които не отричат да са подписали документите за лизинг на инкриминираните автомобили, респ. да са получили фактическото владение върху тях на посочените в договорите за финансов лизинг дати и посочените такива в приемо- предавателните протоколи. От писмените доказателства се установяват обстоятелствата, посочени в тях.

Съдът не изслуша и не приобщи към доказателствата по делото, изготвената в хода на досъдебното производство СОЕ, защото стойността на всеки един от инкриминираните по делото автомобили е точно посочена в договорите за финансов лизинг, макар и в евро. За преизчисляването на стойността на процесните превозни средства в лева, не са необходими специални знания, доколкото курсът на еврото спрямо лева може да бъде видян на сайта на БНБ и преизчисляването на цената на автомобилите в лева е резултат на елементарна сметка. Поради това и съдебният състав счете, че за установяване стойността на всеки един от автомобилите, взети на лизинг от подсъдимите, не е необходимо да се изслушва експертното заключение на СОЕ, което не е било необходимо изобщо. Още повече, че като дата на инкриминираните деяния прокуратурата е приела датата на сключване на договорите за финансов лизинг, предмет на тези договори са нови, а не употребявани автомобили, което изключва възможността стойността им към датата на деянията да бъде определяна чрез начисляване на съответна амортизация, респ. чрез намаляването на продажната им цена със съответната амортизационна стойност.

 

От правна страна:

 

За престъплението „обсебване“ и за договора за финансов лизинг:

Обсебването е противозаконно присвояване на чужда движима вещ, която деецът владее или пази. Предмет на обсебването е винаги чужда движима вещ. При обсебването вещта се намира у дееца, но не противоправно, а на някакво правно основание (сделка, административен акт, договор и др.). Отношението на дееца към предмета на деянието е съществена особеност на обсебването. Изпълнителното деяние на обсебването може да се изрази както в разпореждане с вещта, така и в отказ тя да се върне. Деецът осъществява престъпния състав на чл. 206, ал. 1 НК, когато се разпореди с вещта, предоставена му от собственика като със своя и след като разпореждането е осъществено без знанието и съгласието на собственика на вещта. Отчуждаването на вещта от подсъдимия, който е бил в качеството на владеещ я несобственик, без съгласието на собственика й, е действие на разпореждане, с което се осъществява съставът на обсебване по чл. 206, ал. 1 НК.

При договора за финансов лизинг, съгласно чл.342, ал.1 от ТЗ, лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение. Съгласно ал.3 на същия член, лизингополучателят може да придобие вещта по време на договора или след изтичане на срока му. Според чл.344, ал.1 от ТЗ, лизингодателят има задълженията на наемодател съгласно чл.230 от ЗЗД, а според чл.345, ал.1 ТЗ, лизингополучателят има задълженията на наемател съгласно чл.232 и чл.233, ал.2 ЗЗД, както и задължението да върне вещта след изтичане срока на договора.

Имайки предвид горните принципни положения, необходимо е да се каже кои от тях са безспорно установени в настоящия случай.

От приложените по делото договори за финансов лизинг, приемо-предавателни протоколи, неоспорени от страните, по безспорен и категоричен начин се установява, че и тримата подсъдими, в качеството си на управители и представляващи процесните търговски дружества, са получили фактическото владение върху инкриминираните автомобили на датите, посочени в приемо-предавателните протоколи, съвпадащи с датите на сключване на лизинговите договори. Безспорно е установено още, че от този момент подсъдимите са владеели процесните превозни средства на валидно правно основание, а именно на основание сключените договори за финансов лизинг. Безспорно е установено и че представляваните от тримата подсъдими дружества не са заплатили нито една от дължимите лизингови вноски, които според законовата уредба на договора за финансов лизинг, представляват възнаграждение за ползването на лизинговата вещ. По безспорен начин е установено, че нито един от инкриминираните автомобили не е бил върнат от подсъдимите на „М.“ ООД, въпреки неизпълнението на задълженията им по договорите за лизинг.

 

За подсъдимия Г.П.Г.:

По делото с нужната безспорност и категоричност се установява, че този подсъдим, в качеството си на управител и представляващ „Р.Г.“ ЕООД, е сключил два договора за финансов лизинг с „М.“ ООД.

По силата на първия договор с №2007-12-1030/07.12.2007г., подсъдимият Г., на 07.12.2007г., е придобил владението върху лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Суифт 1.6 GLXC“, с рама №TSMMZA31S 004014, с рег.№******, на стойност 18 422.37 евро, с левова равностойност 36 031.02 лева. Сключеният между двете дружества договор за лизинг на описания лек автомобил, бил със срок 71 месеца, установимо от договора за лизинг. Встъпителната вноска била в размер на 259.47 евро съгласно т.7 от описания договор и била дължима на 07.01.2008г., според погасителния план към този договор. Съгласно текста на описания договор за финансов лизинг и погасителния план към него, първото задължение за управляваното от подсъдимия Г. дружество – „Р.Г.“ ЕООД към „М.“ ООД, е възникнало на 07.01.2008г. и това обстоятелство е установено по категоричен начин. Безспорно е установено по делото и че това задължение не е изпълнено, както и нито едно от следващите задължения за плащане на дължими вноски по договора за лизинг.

С необходимата безспорност от доказателствата по делото се установява, че на 17.01.2008г., подсъдимият Г., в качеството си на управител и представляващ „Р.Г.“ ЕООД, е сключил с „М.“ ООД втори договор за финансов лизинг с №2008-01-0012А/17.01.2008г., този път на лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара 1.9 Дизел“, с рама №JSAJTD44VOO 27093, с рег.№*******, на стойност 21 998.13 евро, с левова равностойност 43 024.60 лева. Сключеният между двете дружества договор за лизинг на описания лек автомобил бил със срок 36 месеца, считано от предаването на автомобила, видно от договора за лизинг. Съгласно т.2 от посочения договор, срокът на плащане бил с 3-месечен гратисен период, считано от предаването на автомобила. Видно от приемо-предавателния протокол, лекият автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара 1.9 Дизел“, с рама №JSAJTD44VOO 27093, с рег.№******, бил предаден на подсъдимия Г. на датата на сключване на договора – 17.01.2008г. Съгласно текста на описания договор за финансов лизинг и погасителния план към него, първото задължение за управляваното от подсъдимия Г. дружество – „Р.Г.“ ЕООД, по този втори договор за лизинг, е възникнало на 17.05.2008г. и това обстоятелство е установено по категоричен начин. Безспорно е установено по делото още и че това задължение не е изпълнено.

Преди да възникнат тези първи задължения по двата договора за лизинг, подсъдимият по никакъв начин не е нарушил която и да било от клаузите на договорите, защото до този момент той не е имал задължения по тях, които да са подлежали на изпълнение, съответно няма как да се приеме, че в този период от време подсъдимият Г. вече е променил отношението си към лизинговите вещи, защото нито едно обстоятелство не сочи в тази посока. По делото не се съдържат доказателства, които да сочат, че Г. е отчуждил инкриминираните вещи преди да настъпят датите на падежа на първите вноски по договорите. За неизпълнение на задълженията по заплащане на съответните лизингови вноски може да се говори след дата 07.01.2008г. за първия договор и след дата 17.05.2008г. по втория договор, когато е била дължима първата встъпителна вноска, т.е. до този момент подсъдимият Г. правомерно е осъществявал владение върху инкриминираните автомобили, без нищо да сочи, че той е променил отношението си към тях и се е разпоредил, отчуждавайки ги. Едва след настъпване на тези дати, на които е била дължима първата вноска и след невнасянето й, би могло да се обсъжда неизпълнение на поетите ангажименти по договора за лизинг, респ. отпадане на правното основание, на което подсъдимият Г.Г. е владеел лизинговите вещи, поради настъпване на обстоятелства, даващи възможност на дружеството-лизингодател да прекрати едностранно лизинговите договори по вина на лизингополучателя и поради неизпълнение на задълженията по договорите за лизинг.

Съгласно повдигнатото спрямо този подсъдим обвинение, на датите на сключване на договорите за финансов лизинг, се твърди да е присвоил леките автомобили  марка „Сузуки“, модел „Суифт 1.6 GLXC“, с рама №TSMMZA31S 004014, с рег.№****** и марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара 1.9 Дизел“, с рама №JSAJTD44VOO 27093, с рег.№******, като се е разпоредил с тях. От нито едно от доказателствата по делото не се установява подсъдимият Г. на посочените в договорите за лизинг дати, непосредствено след сключването на договорите, да е извършил фактическо разпореждане с посочените вещи, предоставяйки ги на трето, неустановено по делото лице, каквито твърдения се излагат в обстоятелствената част на обвинителния акт. Нещо повече, от доказателствата по делото изобщо не се установява подсъдимият да се е разпоредил с вещите по посочения начин, няма нито едно доказателство в тази насока. Установява се от доказателствата, че не е заплатена нито една вноска по лизинговите договори, както и че макар да не са изпълнени задълженията по договорите от страна на лизингополучателя, вещите не са върнати на лизингодателя от подсъдимия. При тази формулировка на предявеното срещу подсъдимия Г. обвинение, с посочването на конкретните дати на извършване на деянията от продължаваната престъпна дейност, датите са част от фактическия състав на престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия и той се е защитавал и по тези факти. В хода на проведеното съдебно следствие и от събраните посредством него доказателства, не е установено нито едно от инкриминираните деяния, за които е повдигнато обвинение на Г., да е било извършено на посочените в ОА дати. С оглед на това, елемент от фактическия състав на престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия Г., остава недоказан, което е достатъчно основание за оправдаването на подсъдимия по предявеното му обвинение. Нужно е да се посочи още, че когато в хода на съдебното следствие се установят обстоятелства, различни от описаните в обвинителния акт, прокурорът има възможност по реда на чл.287 НПК да измени обстоятелствената, респ. диспозитивната част на обвинителния акт. В настоящия случай това не е сторено. Макар и в хода на съдебното следствие да не бе установено, че процесните деяния са извършени на датите на сключване на лизинговите договори, изменение на обвинението в този смисъл не последва по реда на чл.287 НПК. Съдът е длъжен да се съобразява с повдигнатото с обвинителния акт обвинение, той не може да излезе от очертанията на обвинението без да е налице инициатива от страна на прокурора в процедурата по чл.287 НПК. При липсата на такова изменение и недоказаност на посочените в обвинителен акт дати на деянията, за които е повдигнато обвинение, за съда не остава друга възможност, освен да оправдае подсъдимия по възведеното му обвинение.

За пълнота на изложеното е необходимо да се посочи и следното:

 От назначената в хода на съдебното следствие ССчЕ, се установи, че в ГДД, подадена от „Р.Г.“ ЕООД за 2007г., дружеството не е декларирало разходи, свързани с експлоатацията на превозни средства, такива не е декларирало и в ГДД за 2008г. В СД, подадени от това дружество за м. декември 2007г. и за м. януари 2008г., липсват дневници за покупките, поради което не може да се установи дали са включени доставки от „М.“ ООД за посочените месеци. Макар и да не се установява от това заключение, че инкриминираните автомобили, взети на лизинг от дружеството, представлявано от подсъдимия Г., са били заприходени в счетоводството на дружеството и че са били декларирани като разход, свързан с експлоатацията на превозни средства, това обстоятелство не може автоматично да доведе до извод, че подсъдимият  Г. се е разпоредил с инкриминираните вещи именно на датите на сключване на договорите за лизинг.  Това може наистина да се е случило още в деня, в който подсъдимият е установил своя фактическа власт над инкриминираните вещи, но може и да се е случило във всеки от следващите дни. Възможно е и да не е било изобщо налице разпореждане с процесните вещи, а същите да са били задържани от подсъдимия и да не са върнати на дружеството-лизингодател, въпреки неизпълнение на условията по договорите за финансов лизинг. Без да са налице категорични доказателства, че подсъдимият Г. се е разпоредил с процесните МПС-та именно на 07.12.2007г. и на 17.12.2008г., тезата на прокуратурата, че деянията са извършени на датите на сключване на договорите за финансов лизинг, остава недоказана и води до оправдаването на подсъдимия Г. по така повдигнатото му обвинение.

Тук е мястото да получат отговор възраженията на адв.Т., направени в хода на съдебните прения. Според защитника на подсъдимия Г., последният не е владял инкриминираните лизингови вещи, тъй като те са били отдадени на лизинг на представляваното от него дружество, съответно Г. не е имал задължение да владее и пази лизинговите вещи. Тази теза на защитата е несъстоятелна, защото макар и инкриминираните автомобили да са взети на лизинг не от подсъдимия, а от представляваното от него дружество, за упражняването на фактическа власт върху тях, за владение, държане и ползване е необходимо физическо лице, тъй като тези действия се осъществяват посредством фактически действия, които няма как да бъдат извършени от дружеството, а се извършват именно от неговия управител, каквото качество към процесните дати е имал подсъдимият Г..

 

За подсъдимия Б.Г.К.:

По делото с нужната безспорност и категоричност се установява, че този подсъдим, в качеството си на управител и представляващ „Б.К.“ ЕООД, е сключил три договора за финансов лизинг с „М.“ ООД.

По силата на първия договор с №2007-11-0903А/02.11.2007г., подсъдимият К., на 02.11.2007г., е придобил владението върху лек автомобил марка „Сузуки“, модел “Гранд Витара 1,9 Дизел”, рама № JSAJTD44V00 258317, с регистрационен номер: ******, на стойност 43 024. 60 лева. Сключеният между двете дружества договор за лизинг на описания лек автомобил, бил със срок 36 месеца, считано от предаването на автомобила. Съгласно т.2 от посочения договор, срокът на плащане бил с 3-месечен гратисен период, считано от предаването на автомобила, т.е. първото  задължение за управляваното от подсъдимия К. дружество – „Б.К.“ ЕООД към „М.“ ООД, е възникнало на 02.03.2008г. и това обстоятелство е установено по категоричен начин от погасителен план към договора за финансов лизинг. Безспорно е установено по делото и че това задължение не е изпълнено, както и нито едно от следващите задължения за плащане на дължими вноски по договора за лизинг.

С необходимата безспорност от доказателствата по делото се установява, че на 09.04.2008г., подсъдимият К., в качеството си на управител и представляващ „Б.К.“ ЕООД, отново сключил с „М.“ ООД договор за финансов лизинг с №2008-04-0210А/09.04.2008г.  на лек автомобил марка „Сузуки“, модел “Гранд Витара 1,9 Дизел”, рама № JSAJTD44V00277846, с регистрационен номер: ******на стойност 43 024. 60 лева. Сключеният между двете дружества договор за лизинг на описания лек автомобил отново бил със срок 36 месеца, считано от предаването на автомобила.  Съгласно т.2 от посочения договор, срокът на плащане бил с 3-месечен гратисен период, считано от предаването на автомобила. Видно от приемо-предавателния протокол, лекият автомобил марка „Сузуки“, модел “ Гранд Витара 1,9 Дизел”, рама № JSAJTD44V00277846, с регистрационен номер: ******бил предаден на подсъдимия К. на датата на сключване на договора – 09.04.2008г. Съгласно текста на описания договор за финансов лизинг и погасителния план към него, първото задължение за управляваното от подсъдимия К. дружество – „ Б.К.“ ЕООД, по този втори договор за лизинг, е възникнало на 09.07.2008г. и това обстоятелство е установено по категоричен начин. Безспорно е установено по делото още и че това задължение не е изпълнено.

С нужната категоричност от доказателствата по делото се установява, че на 15.05.2008г., подсъдимият К., отново в качеството си на управител и представляващ „Б.К.“ ЕООД, сключил с „М.“ ООД трети договор за финансов лизинг с №2008-04-0267А/15.05.2008г., на лек автомобил марка „Сузуки“, модел “Гранд Витара 1,9 Дизел”, рама № JSAJTD44V00-219777, с регистрационен номер: ******, на стойност 43 024.60 лева. Сключеният между двете дружества договор за лизинг на описания лек автомобил бил със срок 36 месеца, считано от предаването на автомобила.  Съгласно т.2 от посочения договор, срокът на плащане бил с 3-месечен гратисен период, считано от предаването на автомобила. Видно от приемо-предавателния протокол, лекият автомобил марка „Сузуки“, модел “ Гранд Витара 1,9 Дизел”, рама № JSAJTD44V00-219777, с регистрационен номер: ******, бил предаден на подсъдимия К. на датата на сключване на договора –15.05.2008г. Съгласно текста на описания договор за финансов лизинг и погасителния план към него, първото задължение за управляваното от подсъдимия К. дружество – „ Б.К.“ ЕООД, по този трети договор за лизинг, е възникнало на 15.08.2008г. и това обстоятелство е установено по категоричен начин. Безспорно е установено по делото още и че това задължение не е изпълнено.

Преди да възникнат тези първи задължения по трите договора за лизинг, подсъдимият К. по не е нарушил която и да било от клаузите на договорите, защото до този момент той не е имал задължения по тях, които да са подлежали на изпълнение. За неизпълнение на задълженията по заплащане на съответните лизингови вноски може да се говори след дата 02.03.2008г. за първия договор, след дата 09.07.2008г.  по втория договор за лизинг и след дата 15.08.2008г. по третия договор, когато е била дължима първата встъпителна вноска, т.е. до този момент подсъдимият К. напълно правомерно е осъществявал владение върху инкриминираните автомобили на основание сключените договори за лизинг. Няма данни по делото преди настъпване на посочените дати, подсъдимият да е отчуждил инкриминираните автомобили. Едва след настъпване на тези дати, на които е била дължима първата вноска и след невнасянето й, би могло да се обсъжда неизпълнение на поетите ангажименти по договора за лизинг, респ. отпадане на правното основание, на което подсъдимият Б.К. е владеел лизинговите вещи, поради настъпване на обстоятелства, даващи възможност на дружеството-лизингодател да прекрати едностранно лизинговите договори по вина на лизингополучателя и поради неизпълнение на задълженията по договорите за лизинг.

Съгласно повдигнатото спрямо този подсъдим обвинение, на датите на сключване на договорите за финансов лизинг – на 02.03.2008г., на 09.07.2008г. и на 15.08.2008г., се твърди да е присвоил леките автомобили  марка „Сузуки“, модел “Гранд Витара 1,9 Дизел”, рама № JSAJTD44V00 258317, с регистрационен номер: ******, марка „Сузуки“, модел “ Гранд Витара 1,9 Дизел”, рама № JSAJTD44V00277846, с регистрационен номер: СА 4354 МР и марка „Сузуки“, модел “Гранд Витара 1,9 Дизел”, рама № JSAJTD44V00-219777, с регистрационен номер: ******, като се е разпоредил с тях. От доказателствата по делото не се установява подсъдимият К. на посочените в договорите за лизинг дати, непосредствено след сключването на договорите, да е извършил фактическо разпореждане с посочените вещи, предоставяйки ги на трети, неустановени по делото лица, каквито твърдения се излагат в обстоятелствената част на обвинителния акт. Нещо повече, от доказателствата по делото изобщо не се установява подсъдимият да се е разпоредил с вещите по посочения начин, няма нито едно доказателство в тази насока. В действителност за лекия автомобил марка „Сузуки“, модел “ Гранд Витара 1,9 Дизел”, рама № JSAJTD44V00 258317, с регистрационен номер: ******, е установено по безспорен начин, че е бил приет от „М.“ ООД с талон №********* от неустановено по делото лице. Не се установява от доказателствата по делото обаче, по какъв начин това неустановено лице е получило автомобила, дали същият му е бил предаден от подсъдимия К. и то на датата, на която е сключен лизинговия договор – 02.11.2007г., дали му е бил даден за временно ползване и само да го управлява в разрез с предвиденото в декларацията, неразделна част от договора за лизинг, в която подсъдимият К. е декларирал, че е уведомен, че няма право да преупълномощава трети лица да управляват лизинговото имущество, което дори и да е сторено от подсъдимия, не представлява разпореждане с лизинговото имущество. Не се установява дали това трето лице е получило автомобила от подсъдимия за ползване като собствена вещ, което би означавало, че подсъдимият е извършил с него акт на разпореждане като го е отчуждил. При липсата каквито и да било доказателства за посочените обстоятелства, не може да се изведе, че подсъдимият К. се е разпоредил с посоченото превозно средство в чужд интерес и то на датата на сключване на договора за лизинг – 02.11.2007г. и така е осъществил състав на престъплението „обсебване“. По отношение на третия лизингов автомобил марка „Сузуки“, модел “Гранд Витара 1,9 Дизел”, рама № JSAJTD44V00-219777, с регистрационен номер: ******, за който с нужната категоричност е установено, че е бил продаден на свидетеля М.И. през 2013г. от лице с имена А.К. ***, също не се установява от събраните доказателства, че е бил предоставен от подсъдимия К. на лицето с имена А.К. и с каква цел е бил предоставен – за ползване или е бил отчужден. По делото са събрани БДС справки за родствените връзки на подсъдимия Б.К., от които се установява, че последният е имал брат на име А.К., който през 2014г. е починал, но не се установява идентичност между лицето, разпоредило се с автомобила в полза на свидетеля М.И. и брата на подсъдимия поради липса на достатъчно индивидуализиращи данни за А.К., за когото се знае само, че е от гр.Перник. Дори и да се приеме, че лицето, разпоредило се с инкриминирания  автомобил в полза на свидетеля И. през 2013г. и брата на подсъдимия К. са едно и също лице, това не води на извод, основан на доказателствата по делото, че подсъдимият К. на 15.05.2008г. – датата на сключване на договора за лизинг на това превозно средство, се е разпоредил с процесния автомобил в полза на брат си. Напълно възможно е подсъдимият К. както да е извършил акт на разпореждане с този автомобил в полза на брат си, така и да му е предоставил само възможност да го управлява, което по никакъв начин не означава, че е отчуждил лизинговата вещ в противоречие с предоставеното му по силата на договора за финансов лизинг, право да го управлява. Установява се от доказателствата, че не е заплатена нито една вноска по лизинговите договори, както и че макар да не са изпълнени задълженията по договорите от страна на лизингополучателя, вещите не са върнати доброволно на лизингодателя от подсъдимия, а два от автомобилите са попаднали в „М.“ ООД по стечение на обстоятелствата. При тази формулировка на предявеното срещу подсъдимия К. обвинение, с посочването на конкретните дати на извършване на деянията от продължаваната престъпна дейност, датите са част от фактическия състав на престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия. В хода на проведеното съдебно следствие и от събраните посредством него доказателства, не е установено нито едно от инкриминираните деяния, за които е повдигнато обвинение на К., да е било извършено на посочените в ОА дати. С оглед на това, елемент от фактическия състав на престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия К., остава недоказан, което е достатъчно основание за оправдаването на подсъдимия по предявеното му обвинение. Както беше посочено вече по-горе във връзка с правната страна на деянието по отношение на подсъдимия Г., когато в хода на съдебното следствие се установят обстоятелства, различни от описаните в обвинителния акт, прокурорът има възможност по реда на чл.287 НПК да измени обстоятелствената, респ. диспозитивната част на обвинителния акт. И в този случай това не е сторено. Макар и в хода на съдебното следствие да не бе установено, че процесните деяния са извършени на датите на сключване на лизинговите договори, изменение на обвинението в този смисъл не последва по реда на чл.287 НПК. Доколкото съдът не може да излезе от рамката на обвинението, изградена с внесения обвинителен акт, при липсата на съответно изменение по предвидения за това процесуален ред и при недоказаност на посочените в обвинителен акт дати на деянията, за които е повдигнато обвинение на подсъдимия К., за съда не остана друга възможност, освен да го оправдае по повдигнатото му обвинение.

И за подсъдимия К. е важимо посоченото по-горе във връзка с обстоятелствата, които се установяват посредством заключението на ССчЕ, поради което не е необходимо тези изводи отново да се преповтарят. Необходимо е да се допълни само, че за „Б.К.“ са налице данни, че в ГДД на това дружество за 2007г., в справка 2 – Амортизируеми активи, в тази част за категория 5 – Автомобили, е декларирана данъчна амортизируема стойност на амортизируемите активи – 65 983.48 лв., годишна данъчна амортизация за 2007г. – 16 495.87 лв., начислена данъчна амортизация – 26 630.99 лв. и данъчна стойност на активите 39352.49 лв., като липсва аналитична информация за вида, количеството, отчетната стойност, начислените амортизации и балансовата стойност на отделните автомобили, включени в категорията „Автомобили“ на данъчния амортизационен план. Но все така не може да се достигне до извод от събраните по делото доказателства и от заключението на ССчЕ, че инкриминираните автомобили не са били заприходени като разход за дружеството-лизингополучател. Дори и да се приеме, че не са били заприходени като амортизируемо имущество в активите на „Б.К.“ ЕООД, това също не доказва по изискуемия от закона начин за безспорност и категоричност, че подсъдимият К. се е разпоредил с процесните вещи и че това разпореждане е станало на датите, на които са сключени лизинговите договори.

Без да са налице категорични доказателства, че подсъдимият К. се е разпоредил с процесните МПС-та именно на 02.11.2007г., на  09.04.2008г. и  на 15.05.2008г., тезата на държавното обвинение, че деянията са извършени на датите на сключване на договорите за финансов лизинг, остава недоказана и води до оправдаването и на този подсъдим по така повдигнатото му обвинение.

С горното получиха отговор и възраженията на адвокат К., направени в хода на делото по същество.

 

За подсъдимия М.Г.М.:

По делото с нужната безспорност и категоричност се установява, че този подсъдим, в качеството си на управител и представляващ „МГ-Т.“ ЕООД, е сключил два договора за финансов лизинг с „М.“ ООД.

По силата на първия договор с №2008-01-1090/09.01.2008г. подсъдимият М. на 09.01.2008г., е придобил владението върху лек автомобил марка „Сузуки“, модел “Swift 1,6 GLXC”, рама №TSMMZA31S00 404969, с регистрационен номер: ******, на стойност 36 031.02 лева. Сключеният между двете дружества договор за лизинг на описания лек автомобил, бил със срок 71 месеца, установимо от договора за лизинг. Встъпителната вноска била в размер на 259.47 евро съгласно т.7 от описания договор и била дължима на 09.02.2008г., според погасителния план към този договор. Съгласно текста на описания договор за финансов лизинг и погасителния план към него, първото задължение за управляваното от подсъдимия М. дружество – „МГ-Т.“ ЕООД към „М.“ ООД, е възникнало на 09.02.2008г. и това обстоятелство е установено по категоричен начин. Безспорно е установено по делото и че това задължение не е изпълнено, както и нито едно от следващите задължения за плащане на дължими вноски по договора за лизинг.

С необходимата безспорност от доказателствата по делото се установява, че на 18.03.2008г., подсъдимият М., в качеството си на управител и представляващ „МГ-Т.“ ЕООД, е сключил с „М.“ ООД втори договор за финансов лизинг с №2008-03-0149/18.03.2008г., на лек автомобил марка „Сузуки“, модел “Swift 1,6 GLАD”, рама № TSMMZС91S00 355590 с регистрационен номер: ******, на стойност 29 919. 43 лева. Сключеният между двете дружества договор за лизинг на описания лек автомобил бил със срок 36 месеца, считано от предаването на автомобила, видно от договора за лизинг. Видно от приемо-предавателния протокол, лекият автомобил марка „Сузуки“, модел “Swift 1,6 GLАD”, рама № TSMMZС91S00 355590 с регистрационен номер: ******, бил предаден на подсъдимия М. на датата на сключване на договора – 18.03.2008г. Съгласно текста на описания договор за финансов лизинг и погасителния план към него, първото задължение за управляваното от подсъдимия М. дружество – „МГ-Т.“ ЕООД, по този втори договор за лизинг, е възникнало на 18.04.2008г. и това обстоятелство е установено по категоричен начин. Безспорно е установено по делото още и че това задължение не е изпълнено.

Установено е още от доказателствата по делото, че подсъдимият М. на 06.10.2008г. и на 21.10.2008г. е депозирал две молби до дружеството-лизингодател, с които е поискал правата и задълженията по първия договор за финансов лизинг с №2008-01-1090/09.01.2008г., да бъдат прехвърлени на друго юридическо лице. По делото не се съдържат доказателства, „М.“ ООД да е отговорило на депозираните от подсъдимия молби. Наличието на такива обаче сочи, че подсъдимият М. към датите на молбите не е променил отношението си към лизинговата вещ, предмет на посочения договор, а все още  я е третирал като чужда, отдадена му за ползване срещу заплащане на съответните вноски.  Макар и да не е заплащал лизинговите вноски, е имал желание за разрешаване на този проблем. Всичко това сочи, че към датата на придобиване на автомобила –09.01.2008г., подсъдимият М. не е извършил акт на разпореждане с този първи автомобил и не го е отчуждил в полза на трето лице, каквото е повдигнатото спрямо него обвинение.

Пак с необходимата безспорност по делото е установено, че лекият автомобил марка „Сузуки“, модел “Swift 1,6 GLАD”, рама № TSMMZС91S00 355590 с регистрационен номер: ******, взет с договор за финансов лизинг №2008-03-0149/18.03.2008г., е продаден през 2014г. от „М.“ ООД на свидетелката Т.В.. Не се установява от доказателствата по делото по какъв начин този автомобил отново е попаднал във владение на дружеството-лизнгодател, не се установява този автомобил да е бил отчужден от подсъдимия М. в полза на друго лице, не се установява и дали пък това превозно средство не е предоставено от подсъдимия само за ползване, изобщо не се установява промяната на владението върху тази лизингова вещ да е била в резултат от умишлени действия на подсъдимия, целящи разпореждане с нея в чужд интерес. Не се установява и подобни действия да са извършени от подсъдимия М. именно на датата, на която е сключен лизинговия договор – 18.03.2008г. При липсата каквито и да било доказателства за посочените обстоятелства, не може да се изведе, че подсъдимият М. се е разпоредил с посоченото превозно средство в чужд интерес и то на датата на сключване на договора за лизинг –18.03.2008г. и така е осъществил състав на престъплението „обсебване“.

Преди да възникнат първите задължения по двата договора за лизинг, подсъдимият по не е нарушил клаузите на договорите, защото до този момент той не е имал задължения по тях, които да са подлежали на изпълнение, съответно няма как да се приеме, че в този период от време подсъдимият М. вече е бил променил отношението си към лизинговите вещи, защото нито едно обстоятелство не сочи в тази посока, напротив, наличието на две молби за прехвърляне на задълженията по първия договор за лизинг на друго юридическо лице, различно от управляваното от подсъдимия, сочи, че и към датите на молбите подсъдимият М. не е имал намерение за своене на тази лизингова вещ. По делото липсват доказателства, които да сочат, че М. е отчуждил инкриминираните вещи преди да настъпят датите на падежа на първите вноски по договорите. За неизпълнение на задълженията по заплащане на съответните лизингови вноски може да се говори след дата 09.02.2008г. за първия договор и след дата 18.04.2008г. по втория договор, когато е била дължима първата встъпителна вноска, т.е. до този момент подсъдимият М. правомерно е осъществявал владение върху инкриминираните автомобили, без нищо да навежда на извод, че той е променил отношението си към тях и се е разпоредил, отчуждавайки ги. Едва след настъпване на тези дати, на които е била дължима първата вноска и след невнасянето й, би могло да се обсъжда неизпълнение на поетите ангажименти по договора за лизинг, респ. отпадане на правното основание, на което подсъдимият М.М. е владеел лизинговите вещи, поради настъпване на обстоятелства, даващи възможност на дружеството-лизингодател да прекрати едностранно лизинговите договори по вина на лизингополучателя и поради неизпълнение на задълженията по договорите за лизинг.

Съгласно повдигнатото спрямо този подсъдим обвинение, на датите на сключване на договорите за финансов лизинг, се твърди да е присвоил леките автомобили  марка „Сузуки“, модел “Swift 1,6 GLXC”, рама №TSMMZA31S00 404969, с регистрационен номер: ****** и марка „Сузуки“, модел “Swift 1,6 GLАD”, рама № TSMMZС91S00 355590 с регистрационен номер: ******, като се е разпоредил с тях. От нито едно от доказателствата по делото не се установява подсъдимият М. на посочените в договорите за лизинг дати, непосредствено след сключването на договорите, да е извършил фактическо разпореждане с посочените вещи, предоставяйки ги на трети, неустановени по делото лица, каквито твърдения се излагат в обстоятелствената част на обвинителния акт. Нещо повече, от доказателствата по делото изобщо не се установява подсъдимият да се е разпоредил с вещите по посочения начин, няма нито едно доказателство в тази насока. Установява се от доказателствата, че не е заплатена нито една вноска по лизинговите договори, както и че макар да не са изпълнени задълженията по договорите от страна на лизингополучателя, вещите не са върнати на лизингодателя от подсъдимия, но при тази формулировка на предявеното срещу подсъдимия М. обвинение, с посочването на конкретните дати на извършване на деянията от продължаваната престъпна дейност, датите са част от фактическия състав на престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия. В хода на проведеното съдебно следствие и от събраните посредством него доказателства, не е установено нито едно от инкриминираните деяния, за които е повдигнато обвинение на М., да е било извършено на посочените в ОА дати. С оглед на това, елемент от фактическия състав на престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия М., остава недоказан, което е достатъчно основание за оправдаването на подсъдимия по предявеното му обвинение. При липса на изменение на обвинението, макар и в хода на съдебното следствие да не бе установено, че процесните деяния са извършени именно на датите на сключване на лизинговите договори, съдът е длъжен да се съобрази с повдигнатото с обвинителния акт обвинение, той не може да излезе от рамката, очертана с ОА без да е налице инициатива от страна на прокурора в процедурата по чл.287 НПК. При липсата на такова изменение и недоказаност на посочените в обвинителен акт дати на деянията, за които е повдигнато обвинение, за съда не остава друга възможност, освен да оправдае подсъдимия по възведеното му обвинение.

От назначената в хода на съдебното следствие ССчЕ, се установи, че в ГДД, подадена от „МГ-Т.“ ЕООД за 2008г., дружеството не е декларирало разходи, свързани с експлоатацията на превозни средства. В СД, подадени от това дружество за м. март 2008г., липсват дневници за покупките, поради което не може да се установи дали са включени доставки от „М.“ ООД за посочените месеци. Макар и да не се установява от това заключение, че инкриминираните автомобили, взети на лизинг от дружеството, представлявано от подсъдимия М., са били заприходени в счетоводството на дружеството и че са били декларирани като разход, свързан с експлоатацията на превозни средства, това обстоятелство не може да доведе до извод, че подсъдимият М.М. се е разпоредил с инкриминираните вещи на датите на сключване на договорите за лизинг.  Това може наистина да се е случило още в деня, в който подсъдимият е установил своя фактическа власт над инкриминираните вещи, но може и да се е случило във всеки от следващите дни. Възможно е и да не е било изобщо налице разпореждане с процесните вещи, а да са били предоставени само за ползване на други лица, различни от лизингополучателя, което съставлява нарушение на условията по договора за лизинг, но не представлява престъпление, защото няма да е налице противозаконно присвояване от страна на подсъдимия.

Без да са налице категорични доказателства, че подсъдимият М. се е разпоредил с процесните МПС-та именно на 09.01.2008г. и на 18.03.2008г., твърденията на обвинението, че деянията са извършени на датите на сключване на договорите за финансов лизинг, остават недоказани и това води до оправдаването на подсъдимия М. по така повдигнатото му обвинение.

Изложеното по-горе дава отговор на наведените от адв. Е. доводи за оправдаване на подсъдимия М..

Необходимо е, без да има отношение към повдигнатите обвинения, да се отчете и обстоятелството, че дружеството-лизингодател „М.“ ООД е отдавало на лизинг на представляваните от подсъдимите дружества, леки автомобили, при наличието на ясни и категорични данни за неплащане от тяхна страна на по няколко, вече дължими лизингови вноски по предходно сключени договори. Въпреки наличието на такива сведения, са сключвани нови договори за лизинг на други превозни средства, което сочи, че по каквато и схема да са вземани на лизинг процесните автомобили, това не е ставало без знанието и участието на лица от „М.“ ООД.

Въпреки посоченото, при недоказаност деянията, вменени на подсъдимите, да са извършени на посочените в обвинителния акт дати, за съда не остана друга възможност освен да оправдае Г., К. и М. по повдигнатите им обвинения.

 Само за изчерпателност на изложението трябва да се посочи, че ако бъдат възприети за доказани твърденията на прокурора, че подсъдимите изначално не са имали намерение да плащат лизинговите вноски, а са взели автомобилите с намерение да ги предоставят на трети лица, ще бъде налице състав на престъплението „измама“, а не на обсебване, защото при измамата деецът още отначало няма намерение да изпълни задълженията си по договора, а същият се сключва единствено с цел да се придобие владението върху вещите, предмет на престъплението, докато при обсебването отношението на дееца към вещта, ползването или пазенето ѝ, е в съответствие предоставените му права и се променя в процеса по правомерното упражняване на владение върху нея.  Ето защо, дори и в този случай, пак ще се стигне до оправдаване на подсъдимите, тъй като няма изменение на обвинението в посочения смисъл.

Предвид недоказаността на елемент от обективната страна престъпленията, за които са повдигнати обвинения на подсъдимите, съдът не намира за необходимо обсъждането на тяхната субективна страна, както и наличието на квалифициращите признаци – особено големи размери и особено тежък случай.

При този изход от делото и в съответствие с разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК, съдът постанови направените по делото разноски да останат за сметка на Държавата.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

         

 

                                                      СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: