№ 6959
гр. София, 23.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
Сложи за разглеждане докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
Гражданско дело № 20211110158111 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:53 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ И. Г. Л. – редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. П. с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ *** – редовно призован, представлява се от юрк.
Нейкова с пълномощно от днес.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Н. Н. Х. – редовно уведомено, явява се лично.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
ЮРК. НЕЙКОВА: Да се даде ход на делото.
С оглед редовното призоваване на страните и липсата на процесуални
пречки, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА заключение по назначената съдебно-техническа
експертиза, депозирано в срока по чл. 199 ГПК, както и допълнителна молба
със справка-декларация, в която молба вещото лице е посочило, че следствие
обема на работа, която е извършил, е определил възнаграждение в размер на
680 лв.
АДВ. П. – Поддържам исковата молба. Оспорвам депозирания отговор.
Във връзка с наведените възражения в отговора на исковата молба и след
1
извършване на повторна проверка, установихме, че действително две от
претенциите за преводите, за които твърдим, че са неправомерни такива,
представлява един превод, който впоследствие е върнат по сметка на ищеца.
Представям писмена молба, с която заявявам, че оттеглям претендираните
суми, касаещи превод, извършен на 12.04.2021 г. в размер на 2430 евро и
превод извършен на 16.04.2021 г. в размер на 2430 евро. Уточнявам, че това
представлява един превод, извършен на 12.04.2021 г., като същият превод е
върнат на 15.04.2021 г, предвид което аз оттеглям нашата претенция и
предвид оттеглянето на претенцията оттеглям и обезщетението за забава за
горницата над 244,83 евро до пълния претендиран размер от 478,30 евро.
Считам, че съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест, като
на страница пета е указал на ищеца, че в тежест на ищеца е да докаже
обстоятелството, че плащането е извършено от лице, различно от титуляра на
сметката, аз считам, че в случая тези обстоятелства следва да бъдат в тежест
на ответната страна, доколкото тежестта на доказване е в това, че платежната
операция е автентична, разрешена и извършена съгласно Наредбата и е
изцяло в тежест на ответната страна.
ЮРК. НЕЙКОВА – Приемаме оттеглянето на тези две операции. Моля
да отхвърлите иска. Поддържам подадения отговор. Оспорвам исковата
молба. Нямам възражения по проекта за доклад.
С оглед депозираната писмена молба от страна на ищеца в днешното
съдебно заседание, която същият поддържа за оттегляне на осъдителната си
претенция за сумата в размер на 2430 евро, представляваща превод извършен
на 12.04.2021 г. от сметката на ищеца в полза на лицето *** и за преводна
такса в размер на 6,65 евро, както и сумата в размер на 2430 евро,
представляваща превод извършен на 16.04.2021 г. от сметката на ищеца в
полза на лицето *** по банкова сметка IBAN BG06INTF*** при банка „***“
АД и за преводна такса в размер на 6,65 евро, както и претендирано
обезщетение за забава за горницата над 244,83 евро до първоначално
предявения размер от 478,30 евро, с която молба се прави нарочно оттегляне
на претенцията в тази част и като взе предвид становището на ответника,
макар и да не е приключило първото съдебно заседание, на основание чл. 232
ГПК намира, че е десезиран да разгледа производството относно претенциите
за горепосочените суми, поради което и на основание чл.232 ГПК , съдът
2
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството относно претенциите на ищеца за
следните суми:
Сумата в размер на 2430 евро, представляваща превод извършен на
12.04.2021 г. от сметката на ищеца в полза на лицето *** и за преводна такса
в размер на 6,65 евро, както и сумата в размер на 2430 евро, представляваща
превод извършен на 16.04.2021 г. от сметката на ищеца в полза на лицето ***
по банкова сметка IBAN BG06INTF*** при банка „***“ АД и за преводна
такса в размер на 6,65 евро, както и претендирано обезщетение за забава за
горницата над 244,83 евро до първоначално предявения размер от 478,30
евро, предвид извършеното оттегляне на тази част от спорното право от
ищеца .
Определението подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от днес за
ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
На основание чл. 146, ал. 1 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДОКЛАДВА Определение № 35092 от 21.12.2022 г., постановено в
закрито съдебно заседание, в което е обективиран проекта за доклад по
делото и ОБЯВЯВА СЪЩИЯ ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН.
ПРИСТЪПИ към изслушване на заключението по допуснатата
съдебно-техническа експертиза.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ:
Н. Н. Х. - 43 г., неосъждан, без дела и родство със страните, висше
образование, докторска степен „Компютърни системи“ и „Киберсигурност“.
Вещото лице, предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 от
НК, обеща да даде безпристрастно заключение.
Вещото лице Х.: Представил съм писмено заключение в срок, което
поддържам.
Въпрос на адв. П.: В заключението си посочвате, че съответно
транзакциите са извършени след, като съответно от страна на банката е
изпратен есемес код на телефона на ищеца, като в тази връзка може ли да
3
посочите възможно ли е ищецът да не е получил тези есемеси и каква би
могла да бъде причината за това?
Вещото лице Х.: В системата на банката са отразени тези есемеси. Те са
изпратени от системата на банката. В системата на банката са посочени
съответните кодове със съответните транзакции. Това е третото ниво на
сигурност, което служи за потвърждение, че ползвателят е истинският и ги
нарежда. Неполучаването на тези есемеси технологично може да бъде само от
оператора, който обслужва клиента. Да не са доставени самите есемеси, само
оператора, той е свързващото звено, което седи до клиента. Ако нещо
технологично се е случило в оператора, само тогава би могло да бъде
доставен. Банката ги отразява и изпраща.
Въпрос на адв. П.: Възможно ли е ищецът да не е получил тези есемеси,
в които има информация да се изпрати от страна на банката?
Вещото лице Х.: Да, технологично е възможно. Банката не получава
информация дали те са успешно получени от ищеца или не. Банката ги е
изпратила и очаква те да бъдат потвърдени като кодове за нареждане на
транзакцията. Банката преди да извърши операцията изпраща есемес на
ищеца, че от неговата банкова сметка има потенциално нареждане, което
трябва да се потвърди с код, който се изпраща и се съдържа в този есемес.
Ищецът трябва да го изпрати.
Въпрос на адв. П.: А банката получава ли потвърждение дали есемесът е
получен?
Вещото лице Х.: Банката не получава такава информация. Тя очаква
само да се въведе кода, който е изпратила към телефона на клиента. Банката
не извършва превод до момента, в който не бъде разрешено това с код, което
фактически става само чрез въвеждането механично от ищеца на
техническото устройство, в случая на телефона. Изпраща му се код, който той
трябва да потвърди, за да стане превода. За системата на банката това е
достатъчно – всички нива на сигурност са налице , като потребителско име,
парола и кода, който е изпратен чрез есемес за потвърждение и след
потвърждаване от титуляра , т.е. въвеждане на кода , след това банката
извършва плащане от банковата сметка на титуляра.
Въпрос на адв. П.: Възможно ли е транзакциите да са извършени в
резултат на умишлени действия от трети лица, тоест чрез присвояване на
4
идентичност?
Вещото лице Х.: Технологично е възможно, ако идентичността е
открадната, но не съм установил такива данни от наличните данни по делото
и от моето изследване. Това би се случило, ако се преминат трите нива на
сигурност на банката – потребителско име, парола и предоставения код чрез
есемес. Ако трето лице има достъп до тези данни, може да потвърди,
съответно да нареди преводите.
Въпрос на адв. П.: Какви са персонализираните средства за сигурност,
които са осигурени от банката, когато касае нареждания, извършени през
мобилно приложение на телефон и през електронно банкиране на компютър?
Вещото лице Х.: При нареждане чрез мобилното приложение от
смартфон е необходимо инсталиране на приложение. При инсталирането на
приложението е необходимо въвеждане на тези нива на сигурност –
потребителско име и парола, съответно и код, който ще бъде изпратен при
инсталирането като есемес в телефона. Изпраща се по същият начин при
инсталирането, но еднократно. При така успешно инсталиране на приложение
в апарата на ищеца той има достъп до банковата си сметка. Чрез който код
той създава при инсталиране на приложението – това е код за контрол на
достъпа до приложението. Или биометрични данни – пръстов отпечатък,
който следва да бъде поставен на определено място.
Въпрос на адв. П.: Има ли допълнителни средства за сигурност като
token устройство, като сканиране на QR код, които са допълнителни средства
за защита?
Вещото лице Х.: В случая не съм установил допълнителни такива
средства чрез сканиране на QR код, както и token устройство не съм открил да
има. В случая се изпраща код чрез есемес при всеки превод. Това е
заместителят на token устройство.
Въпрос на адв. П.: Тези допълнителни средства биха ли дали по-висока
защита?
Вещото лице Х.: Технологично да. Те биха дали по-висока защита при
електронното банкиране.
Въпрос на адв. П.: Ако тези защити бяха налице, би ли било възможно
да се стигне до неразрешени преводи?
5
Вещото лице Х.: Технологично е възможно да се стигне. Това е теория.
Въпрос на адв. П.: В случай, че тези допълнителни защитни средства са
налице, би ли се стигнало до нерегламентирани транзакции от сметката на
ищеца, които не са наредени от него?
Вещото лице Х.: При наличие на тези средства на защита нивото на
сигурност се вдига, но това не означава 100 % защита на банковата сметка.
Въпрос на адв. П.: Системата на банката засича ли наличието на
хакерски атаки?
Вещото лице Х.: Трябва да ми кажете какви са хакерските атаки. Това е
много обширна тема, която започваме. Хакерските атаки са стотици хиляди
видове.
Въпрос на адв. П.: Системата на банката отчита ли част от тях?
Вещото лице Х.: Системата на банката отчита голяма част от тях. Дори
има служители, които това работят. Наблюдават системата.
Въпрос на адв. П.: Възможно ли е да е налице компрометиране на
всички персонализирани средства за сигурност наведнъж без доброволно
участие на ищеца?
Вещото лице Х.: Възможно е компрометиране, но не съм установил
такива данни. Компрометиране на всички атрибути, които са необходими за
извършването на една транзакция, достатъчни за банката, за да ги нареди, е
възможно, но не съм установил в изследваните от мен и съхранени от банката
данни да е осъществено присвояване на тези данни или нареждане от трето
лице, което не е установено в случая.
Въпрос на адв. П.: Казвате, че не сте установили такива данни,
възможно ли е те да не са отчетени от системата на банката и това да е
причината те да не бъдат установени от вас?
Вещото лице Х.: Възможно е банката да не отчете тези данни. Тя отчита
необходимите атрибути за нареждането – тези три нива, за които говорим до
сега – потребителското име, парола и код от есемеса преди транзакцията. При
потвърждаване на тези три нива, това е достатъчно. Банката не отразява тази
транзакция за неправомерна в нейната система и я позволява. При наличие на
трите нива на сигурност – потребителско име, парола и есемес, изпратен на
мобилния телефон на лицето, което притежава банковата сметка за банката
6
това е достатъчно да пристъпи към нареждане на заявения банков превод.
Тези три нива на достъп са поставени от банката, за да унифицират
собственика на банковата сметка и неговите операции вътре.
Въпрос на адв. П.: Във Вашето заключение сте посочил IP адресите, от
които са направени тези транзакции. Може ли да посочите локализацията на
тези IP адреси?
Вещото лице Х.: Посочил съм институциите или организациите, които
ги притежават – едното е *** а другото е Информационен център – това са
облачни услуги, намират се в цял свят с представителство в Румъния. Не мога
да дам локализация, защото може да бъде във всяка страна и всяка точка на
света.
Въпрос на адв. П.: Аз, правейки справка, установявам, че е в Ню Йорк.
Вещото лице Х.: Пак е по регистрация. Не може да намерите физически
къде се намира IP адреса на облачна услуга. То е по регистрация, но не
физически. Единият е локализиран и може да бъде посочен от *** другият е
собственост на компания, която дава облачни услуги в интернет
пространството и IP адреса може да бъде физически дадена машина в някой
център в представителства по цял свят, където тя има.
Въпрос на адв. П.: Банката въвела ли е дневен допустим лимит за
плащане?
Вещото лице Х.: Не съм имал такъв въпрос.
Въпрос на адв. П.: Може ли да посочите отново IP адресите, от които са
направени заявките за плащане – тези два IP адреса, които сте посочили,
различни ли са от адресите, които са използвани от ищеца обичайно при
банкиране?
Вещото лице Х.: Да, проверил съм IP адресите, които ищецът използва
обичайно при банкиране и тези IP адреси са различни от неговите, които той
използва.
Въпрос на адв. П.: Може ли да посочите ищецът обичайно е управлявал
от един IP адрес или през няколко?
Вещото лице Х.: Не мога да кажа, това пак е допълнителен въпрос.
Въпрос на адв. П.: Евентуално проверявал ли сте, когато сте правили
заключението, така, срещали ли сте информация дали има през същата година
7
дали има други неразрешени транзакции от сметка на ищеца, по които
банката е възстановила средства?
Вещото лице Х.: Това също е допълнителен въпрос.
Въпрос на адв. П.: Евентуално установихте ли дали има някакви
неуспешни опити за осъществяване на влизане през профила на ищеца? Дали
са регистрирани неуспешни опити?
Вещото лице Х.: За конкретните дати на процесните нареждания не съм
установил неуспешни опити. За други дати не мога да твърдя нищо.
Въпрос на юрк. Нейкова: Във връзка с въпроса за допълнителните
средства за сигурност, клиентът заявявал ли е средство за сигурност token или
някакъв друг вид от банката?
Вещото лице Х.: Това също е допълнителен въпрос.
Въпрос на юрк. Нейкова: Госпожо съдия, ние твърдим, че клиентът
избира дали да е есемес или token, и в случая той е заявил чрез есемес и код.
Въпрос на съда: Възможно ли е интернет банкирането да се
осъществява и чрез есемес и чрез token?
Вещото лице Х.: Процедурата е една и съща. Дали е физическо,
устройство, което генерира код, който служи пред банката за верифициране,
или банката изпраща код само за конкретното нареждане, е едно и също.
Затова се избира едното или другото.
Въпрос на адв. П.: Известно ли Ви е към този период банката да е имала
услугата token устройство?
Вещото лице Х.: Пак е допълнителен въпрос.
Въпрос на юрк. Нейкова: Това, че е използван различен IP адрес води ли
по някакъв начин до заключение, че не е направен от ищеца?
Вещото лице Х.: IP адресът не е част от тези компоненти, които банката
изисква за потвърждение и за да се извърши плащане.
Въпрос на юрк. Нейкова: Ако той използва мобилния си телефон за
направата на преводите, ако използва Wi-Fi на различно място, може ли всеки
пък IP адресът да е различен?
Вещото лице Х.: Да.
Страните /поотделно/: Нямаме повече въпроси към вещото лице. Да се
8
приеме заключението.
Съдът, като намери, че така изготвеното заключение отговаря на
поставените въпроси,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА изслушаното заключение по допуснатата съдебно-
техническа експертиза.
Определя възнаграждение в размер на общо 680 лв., от които на вещото
лице да се изплати възнаграждение в размер на 400.00 лева от внесения
депозит. Издаде се 1 /един/ брой РКО, който бе връчен лично на вещото лице.
ЗАДЪЛЖАВА страните да внесат по 140 лв. за днес приетата
експертиза в 5-дневен срок от днес, за което
ДА СЕ ИЗДАДЕ РКО след внасянето им.
АДВ. П.: Моля за възможност за допълнителни въпроси към съдебно-
техническата експертиза, като вещото лице след извършване на справка да
установи:
Банката въвела ли е дневен допустим лимит за плащане на
транзакциите?
Има ли други неразрешени транзакции отчетени от банката от сметката
от ищеца за 2021 г., които са приети от банката и по тях са възстановени
паричните преводи?
Вещото лице да посочи IP адресите, от които ищецът е извършвал
електронно банкиране за 2021 г.?
Моля за възможност след запознаване с протокола да формулирам и
още задачи.
ЮРК. НЕЙКОВА: Приемам въпросите на ищеца. Моля в допълнение
на поставения от ищеца въпрос да се отговори и на следния въпрос:
В случай, че вещото лице установи неразрешени/нерегламентирани
операции от сметката на ищеца да установи как са извършени технически –
дали са били с вход в интернет банкиране или чрез плащане с карта, както и
да посочи защо банката е решила, че не са извършени от ищеца?
Съдът намира искането на страните за допускане на допълнителна
съдебно-техническа експертиза по поставените от страните въпроси в
9
днешното съдебно заседание, породени след изслушване на вещото лице и
която допълнителна съдебно-техническа експертиза да бъде извършена от
същото вещо лице за основателно, поради което на основание чл. 201 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА допълнителна съдебно-техническа
експертиза, изпълнима от същото вещо лице Х., който да отговори на
поставените в днешното съдебно заседание въпроси от страните, а именно:
Банката въвела ли е дневен допустим лимит за плащане на
транзакциите?
Има ли други неразрешени транзакции отчетени от банката от
сметката от ищеца за 2021 г., които са приети от банката и по тях са
възстановени паричните преводи?
Вещото лице да посочи IP адресите, от които ищецът е извършвал
електронно банкиране за 2021 г.?
В случай, че вещото лице установи неразрешени/нерегламентирани
операции от сметката на ищеца да установи как са извършени технически –
дали са били с вход в интернет банкиране или чрез плащане с карта, както и
да посочи защо банката е решила, че не са извършени от ищеца?
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в 3-дневен срок след изготвянето
на протокола да поставят пояснителни въпроси, във връзка с допуснатите
въпроси в днешното съдебно заседание, като допълнителни, както и породени
единствено по повод изслушване на вещото лице в днешното съдебно
заседание.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300 лв., вносим от ищеца и 300 лв.,
вносим от ответника.
УКАЗВА на вещото лице да представи заключението в 1-седмичен срок
преди датата на следващото съдебно заседание.
АДВ. П.: Моля да се изиска информация от телефонен оператор на
ищеца „Виваком“ дали за дати 12.04.2021 г. и 16.04.2021 г. ищецът е
получавал есемесите, изпратени от банката, с кодовете за нарежданията за
плащания, с оглед твърдението ни, че ищецът не е получил такива есемеси от
страна на банката за въвеждане на кодовете, с оглед извършване на
транзакции. Тел. номер е ********** и ако са получени, то на какъв апарат са
10
получени. Титуляр на номера е ищецът.
ЮРК. НЕЙКОВА: Не се противопоставям.
На основание чл. 186 ГПК съдът намира за основателно искането на
ищеца, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ЗАДЪЛЖАВА *** като трето неучастващо по делото лице да
предостави информация по делото относно тел. № ********** получил ли е
И. Г. Л. от страна на *** есемес и карта с този номер от какъв апарат е
използвана, респективно на какъв апарат са получени тези есемеси на
12.04.2021 г. и 16.04.2021 г.
УКАЗВА на третото неучастващо по делото лице, че е длъжен да
издаде исканата информация или да обясни причините за недаването на тази
информация, в случай че не се предостави.
Страните /поотделно/: Нямаме други доказателствени искания.
За събиране на доказателства съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 15.06.2023 г. от 10:20 часа , за
когато страните и вещото лице уведомени от днешното съдебно заседание.
Протоколът се изготви в открито съдебно заседание, което приключи
в 11:56 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
11