№ 407
гр. С., 13.06.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно частно
гражданско дело № 20221800500158 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ИВ. Г. К. срещу разпореждането от
12.11.2021 г., постановено по гр. д. № 541/2014 г. по описа на Районен съд –
гр. Ихтиман, с което е оставена без разглеждане молбата му за спиране на
доброволното изпълнение по това дело за сумата 941,35 лв., представляваща
държавна такса.
Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно и
незаконосъобразно, както и за постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Сочи, че е получил съобщение от ИРС да внесе така
определената държавна такса. Счита, че след като такава не е била внесена от
ищеца при подаване на исковата молба, съдът не е следвало да дава ход на
делото. Позовава се на разпоредбата на чл. 129, ал. 6 от ГПК. Прави извод, че
не дължи внасяне на тази такса. Като допълнителен аргумент изтъква, че е
налице преюдициален въпрос, от решаването на който зависи изпълнението
на това задължение, а именно – че има качеството на ищец по гр.д. №
45633/2019г. на Софийския районен съд, по което е било допуснато
обезпечение чрез спиране на изпълнението по изп.д. № 193/2006г. по описа на
ЧСИ Наталия Дангова. Навежда довод, че процесната държавна такса от
941,35 лв. е за лихви върху главница от 10000 лв., а искът, във връзка с който
е допуснато горното обезпечение, е за установяване на недължимост на тази
сума. Твърди, че бил издаден изпълнителен лист, по който е образувано изп.д.
№ 20211840400170 по описа на ДСИ към РС- Ихтиман. Отправя особено
искане за спиране на производството по това изпълнително дело. Моли съда
да отмени обжалваното разпореждане.
Тъй като в настоящото производство се обжалва акт на районен съд, с
1
който молбата на жалбоподателя е била оставена без разглеждане като
недопустима, съдът намира, че е налице хипотеза, аналогична на
регламентираната в чл. 130, изречение второ от ГПК, поради което препис от
частната жалба не следва да се връчва на насрещната страна.
Съдът, намира за установено следното от фактическа страна:
Производството по гр. д. № 541/2014 г. пред Ихтиманския районен съд е
образувано по подадена от Т.К. искова молба срещу И.К., с която е предявен
осъдителен иск за сумата 24536 лв., представляваща разлика между вече
присъдения размер на лихвата върху главница от 10300 лв. и уговорения
такъв.
По делото е постановено Решение № 6/09.01.2018г., с което ИВ. Г. К. е
осъден да заплати на Т.Я.К. сумата 47191 лв., представляваща неустойка от
8% месечно върху сумата 10300 лв., за период от 25.12.2007г. до 25.04.2013г.,
както и такси и разноски по делото.
По жалба на К., в Софийския окръжен съд е било образувано в.гр.д. №
338/2018г., приключило с постановяване на Решение № 153/30.04.2019г., с
което въззивният съд е отменил частично обжалваното решение и е намалил
дължимите разноски до размер от 941,35 лв. Към настоящия момент,
решението е влязло в сила.
На 11.06.2021г. Ихтиманският районен съд е разпоредил да се издаде
изпълнителен лист в полза на този съд за сумата 941,35лв.
На 01.11.2021г. на К. е било връчено уведомление по чл. 182 ал. 2 от
ДОПК за размера на дължимата сума и същият е бил поканен да я заплати
доброволно в 7-дневен срок от връчване на уведомлението.
С молба, подадена по пощата на 07.11.2021г. и постъпила в съда на
09.11.2021г., И.К. е възразил срещу дължимостта на тази сума и е настоял за
спиране на процедурата по доброволното й заплащане.
С обжалваното в настоящото производство разпореждане от
12.11.2021г., Ихтиманският районен съд е оставил молбата без разглеждане
като недопустима, мотивирайки се с това, че сумата се дължи въз основа на
влязло в сила съдебно решение, което съставлява годно изпълнително
основание по чл. 404, ал. 1 от ГПК, като процесуалният закон не предвижда
процедура по спиране на изпълнението извън образувано изпълнително
производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Частната жалба е процесуално допустима, с оглед подаването в
определения от съда срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от
надлежна страна.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните
съображения:
2
По гр. д. № 541/2014 г. на Ихтиманския районен съд на И.К. е била
изпратена покана по чл. 182, ал. 2 от ДОПК за доброволно погасяване на
задължение към този съд. С молбата си от 07.11.2021г. К. е поискал спиране
на доброволното изпълнение. Настоящият съдебен състав намира, че такава
възможност не е предвидена в действащото българско процесуално право.
Това е напълно разбираемо, като се има предвид, че поканата не поражда
неблагоприятни последици за адресата си, които биха били предотвратени
чрез нейното „спиране“, а и характерът на доброволното изпълнение
предполага погасяване на задължение по волята на длъжника, който - ако
прецени, че не следва да изпълни задължението си в указания му срок - може
да стори това и без съдействие от страна на съда. Освен това, видно от
разпоредбата на чл. 182, ал. 2 от ДОПК, този нормативен акт не урежда
специална процедура по доброволно изпълнение, която би могла да бъде
спряна - противно на поддържаното от жалбоподателя. Вместо това поканата
за такова изпълнение се регламентира само като необвързваща възможност за
съответния орган да потърси удовлетворяване на вземането си неформално и
извънсъдебно, без да се налага да предприема действия по принудително
изпълнение. Поради това жалбоподателят няма правен интерес да иска
спиране на доброволното изпълнение. Следва да се сподели решаващия извод
на ИРС, че целеният с това искане правен резултат е неосъществим според
българското право.
В допълнение следва да се отбележи, че защитата срещу издаден
изпълнителен лист се осъществява по различен процесуален ред и в различно
производство, в които биха подлежали на разглеждане релевираните от
молителя доводи.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
молбата, с която И.К. е сезирал Ихтиманския районен съд, е недопустима и
правилно е била оставена без разглеждане, а обжалваното разпореждане
следва да бъде потвърдено.
В жалбата се съдържа и особено искане за спиране на принудителното
изпълнение по изп.д. № 20211840400170 по описа на ДСИ към РС- Ихтиман.
На първо място, съдът намира, че по делото няма данни (освен
твърденията на жалбоподателя) за предмета и страните на това дело, поради
което не може да се прецени, дали то има някаква връзка с изпълнението на
процесната сума от 941,35 лв.
На второ място, дори действително това дело да е образувано за
принудително събиране на тази сума, искането за спирането му е
неоснователно поради следните съображения:
Ако се приеме, че претенцията е отправена в качеството й на
обезпечителна мярка в настоящото производство, то с оглед
недопустимостта на молбата за спиране на доброволното изпълнение
такова нейно обезпечение не е необходимо.
3
Ако се приеме, че претенцията е по реда на чл. 432 от ГПК, тя следва да
бъде отправена в рамките на изпълнителното производство и по
надлежния процесуален ред за това.
С оглед гореизложеното, особеното искане за спиране на изп.д. №
20211840400170 по описа на ДСИ към РС- Ихтиман следва да бъде оставено
без уважение.
Съдът констатира, че жалбоподателят не е внесъл дължимата държавна
такса за разглеждане на въззивната му жалба, поради което и за процесуална
икономия, същият следва да бъде осъден да я заплати с настоящото
определение.
Така мотивиран, Софийският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на ИВ. Г. К. срещу
разпореждането от 12.11.2021 г., постановено по гр. д. № 541/2014 г. по описа
на Районен съд – гр. Ихтиман, с което е оставена без разглеждане молбата му
за спиране на доброволното изпълнение по това дело за сумата 941,35 лв.,
представляваща държавна такса.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ особеното искане на ИВ. Г. К. за спиране
на изп.д. № 20211840400170 по описа на ДСИ към РС- Ихтиман.
ОСЪЖДА ИВ. Г. К. с ЕГН *** да заплати на Софийския окръжен съд с
БУЛСТАТ *** и адрес гр. С., бул. В. № 2, сумата 15 лв. – държавна такса.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС при
условията на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, вр. чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, в
едноседмичен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4