Р Е Ш Е Н
И Е
гр.
Ихтиман, 16.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИХТИМАНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, І-и състав, в публично заседание на втори май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
председател: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Маргарита Минчева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 542 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Р.Х.Ч. *** с адрес на призоваване с.
Черньово, обл. Софийска е сезирал съда с обективно съединени искове срещу ЗКПУ
„Земя“ ЕИК 83208426, с. Черньово – в ликвидация, за обявяване на уволнението му
за незаконно, за възстановяване на предишната работа, за заплащане на
обезщетение по чл. 225 КТ, както и за заплащане на обезщетение за неизползвани
отпуски и добавки за храна и облекло.
В исковата молба се твърди, че ищецът е работел като охранител
в кооперацията от 02.10.2017 г.. Трудовият договор бил срочен – до 02.04.2018г.
След изтичане на уговорения срок той продължил да упражнява трудовата си
функция и на 11.04.2018 г. му била връчена заповед № 001/02.04.2018 г. за
прекратяване на трудовия договор поради изтичане на уговорения срок. Счита, че
заповедта е незаконосъобразна, тъй като трудовият му договор от срочен се е
превърнал в договор за неопределено време. Освен това оспорва представителната
власт на Борис Петков, който е подписал заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение. Иска се отмяна на уволнението, възстановяване на заеманата
преди уволнението работа и присъждане на обезщетение по чл. 225 КТ за периода
от 02.04.2018 г. до 02.06.2018 г., за времето, през което ищецът е останал без
работа поради незаконното си уволнение. В условията на евентуалност се
претендира изплащане на обезщетение за неизползван отпуск, неполучени добавки
за храна и облекло.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът,
представя писмен отговор, в който оспорва иска. Твърди, че заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение е връчена на ищеца на 04.04.2018 г. в
пощенската станция в с Черньово. Твърди се, че Борис Петков е ликвидатор на
кооперацията, поради което и има право да прекратяван трудови правоотношения
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, по
отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установена следната фактическа
обстановка:
Страните
не спорят, а и от представения по делото трудов договор № 004/02.10.2017 г. се
установява, че ищецът е работел по трудово правоотношение по при ответника на длъжност
„охранител“. Договорът е бил сключен за срок от шест месеца.
По
делото е представена Заповед № 001/02.04.2018 г., издадена от Борис Петков за
прекратяване на трудовия договор между кооперацията и Р.Ч...
Заповедта
за прекратяване на договора е изпратена чрез Български пощи на 03.04.2018 г. и
е получена от Р.Ч., видно от приложената обратна разписка на 04.04.2018 г.
Съгласно
заключението на първоначалната и повторната съдебно-почеркова експертиза Ч.
лично е получил обратната разписка, като
съдът няма основание да не се довери на експертните заключения.
По
делото не е представено личното трудово досие на ищеца, като от разпита на
св. М.А., който е бивш председател на
кооперацията и на С.П., която е била счетоводител на същата, не е установено
местонахождението на документацията на ЗКПУ „Земя“ Според св. П.Ч. е работел 6 месеца
в кооперацията.
От
заключението на допуснатата съдебно счетоводна експертиза, която съдът
кредитира изцяло, се установява, че размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за претендирания период от 02.04.2018 г. до 02.06.2018 г. възлиза на 1044,29
лева, а обезщетението по чл. 224 КТ - на 255,00 лева. Според вещото лице
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск е било начислено при
прекратяване на трудовия договор и е било изплатено с пощенски запис от
03.04.2018 г.
По
делото е представена разписка от 01.06.2018 г., съгласно която на фургона на
кооперацията е залепено уведомление по чл. 47 ГПК, като връчителят е отбелязал,
че това действие е извършено в присъствието на пазача Р.Ч..
С оглед установеното от фактическа
страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Тежестта
за доказване в производството по установяване на незаконността на уволнение
лежи върху ответника, тъй като правото на уволнение е субективно преобразуващо
право на работодателя и твърдението на работника или служителя, че уволнението
е незаконно се основава на неговото упражняване.
В
случая работодателят е прекратил трудовото правоотношение между с работника си
на основание чл. 323, ал. 1, т. 3 КТ поради изтичане на уговорения срок. Това е основание, което е приложимо само при срочните трудови
договори, като с изтичане на уговорения срок настъпва и прекратяването на
трудовоправната връзка. Издадената заповед от работодателя за прекратяване на
трудовия договор обективира вече настъпилите предпоставки по чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ за това.
За
да може срочният трудов договор да се превърне в безсрочен по чл. 69 КТ е необходимо да бъде установено
наличието на сключен валиден трудов договор за определено срок, срокът да е
изтекъл, работникът или служителят да е продължил да работи след изтичането на
уговорения срок пет или повече работни дни, работодателят да не е направил
писмено възражение срещу продължаването на работника или служителя да работи,
за длъжността да има обособена щатна бройка и тя да е свободна. Ако тези
предпоставки са налице, законът презумира превръщането на срочния трудов
договор в безсрочен.
В
случая от събраните по делото доказателства според съда не се установи
сключеният с ищеца трудов договор да се
е преобразувал в безсрочен. От една страна се събраха доказателства, че Ч. е
бил надлежно уведомен за прекратяването на трудовото правоотношение – макар и
заповедта на работодателя няма за последица прекратяването му, по същество
получаването й има прекратително действие по отношение действието на презумпцията
за превръщане на срочния трудов договор в безсрочен. От друга страна, по делото
не са събрани категорични доказателства за това, че Ч. е продължил да изпълнява
трудовите си функции след получаване на заповедта за прекратяване на трудовия
договор. В този смисъл присъствието на Ч.
при фургона на 01.06.2018 г., когато е било залепено уведомлението по чл. 47 ГПК не може да удостовери изпълняването на каквито и да е трудови задължения,
така че да се установи съществуването на трудовоправна връзка с кооперацията.
От
извършената справка в Търговския регистър Борис Петков, който е подписал
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, е вписан като ликвидатор
на кооперацията, т.е. той е имал представителна власт съобразно чл. 43, ал. 1
от Закона за кооперациите.
Ето
защо съдът приема, че предявеният иск за признаването на уволнението на Р.Ч. му
за незаконно и неговата отмяна е неоснователен.
С
оглед акцесорния характер на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, уважаването му е
обусловено от уважаването на иска за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна. След като съдът приема, че главният иск е неоснователен,
неоснователен се явява и обективно съединения с него иск за възстановяване на
предишната работа.
Разпоредбата
на чл. 225, ал. 1 КТ предвижда, че при незаконно уволнение работникът или
служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му
трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това
уволнение, но за не повече от 6 месеца, т.е. и тук, за да е налице основание за
изплащане на подобно обезщетение следва да бъде уважен главния иск, с който
уволнението бъде признато за незаконно.
След
като съдът прие, че прекратяването на трудовото правоотношение между страните е
извършено при спазване на закона, то претенцията на ищеца по чл. 344, ал. 1, т.
3 КТ за заплащане на обезщетение по чл. 225 КТ следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
По
евентуалната претенция на ищеца
В
условията на евентуалност ищецът претендира заплащане на обезщетение по чл.
224, ал. 1 КТ. От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза се
установи, че обезщетение на неизползван платен годишен отпуск е било начислено
при прекратяване на трудовото правоотношение и е било изплатено с пощенски запис
от 03.04.2018 г., т.е. искът е изцяло неоснователен. По делото няма данни за
дължимост на каквито и да е добавки за храна и облекло, тъй като такива не са
уговорени в трудовия договор..
Относно разноските: С оглед изхода на делото
и предвид
обстоятелството, че съобразно разпоредбата на чл. 83,
ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 359 КТ ищецът е освободен от заплащане на държавни такси
и разноски във връзка с делото, то заплащането на държавна такса и разноски по
производството не следва да бъдат присъждани.
Ответникът
е направил искане за разноски, включващи изплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 510 лева и депозити за експертизи. В случая всички възнаграждения на
вещите лица са изплатени от бюджета на съда, поради което и същите не следва да
бъдат присъждани в полза на ответника. По отношение на претенцията за
адвокатското възнаграждение, видно представения договор за правна защита и
съдействие /л. 28/ е било уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 510
лева. В договора обаче е посочено, че от това възнаграждение е изплатена сумата
от 30 лева. Съобразно разрешенията дадени в т. 1 от ТР 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС
съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. Това означава, че на ищеца
следва да се възложи единствено сумата от 30 лева, за която има доказателства,
че е платена за процесуалното представителство по делото.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
Р.Х.Ч. *** против ЗКПУ „Земя“ ЕИК 83208426, с.
Черньово – в ликвидация обективно съединени искове за признаване
на уволнението му със Заповед № 001/02.04.2018 г. за незаконно и
неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението работа и за
заплащане обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода 02.04.2018 г. – 02.06.2018
г., както и евентуалния иск за заплащане на обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за
неизползван платен годишен отпуск КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Р.Х.Ч.
*** ДА ЗАПЛАТИ на ЗКПУ „Земя“ ЕИК 83208426, с. Черньово – в ликвидация сумата
от 30,00 /тридесет/ лева, представляващи сторени разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок, считано от 16.05.2019 г., на
която дата е съобщено на страните, че решението ще бъде обявено.
Районен
съдия:
/Р. Йорданова/