№ 1162
гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ
като разгледа докладваното от ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ Административно
наказателно дело № 20231110206572 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И. Г. М., чрез пълномощника му – адв. Л. - САК против
Наказателно постановление № 42-0005848/29.03.2023 г., издадено от директор на РД"АА"-
гр. София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр на
жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба", в размер на по 100 (сто)
лева за нарушение по чл. 31, ал. 1, т. 1, изр. 1, предл. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на
МТ за таксиметров превоз на пътници.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното
наказателно постановление и се иска неговата отмяна. Твърди се за допуснати нарушения на
процесуалните правила и като нарушени се посочват разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 7 от
ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 11 от ЗАНН. Навеждат се доводи за маловажност на извършеното
деяние.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна, директор на РД „АА“ – гр. София, редовно призован, не изпраща
представител.
След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 21.02.2023г. около 15:41:54 часа в гр. ***, на Аерогара – *** (Терминал 2) била
извършена проверка на лек таксиметров автомобил, който престоявал за наемане на
пътници, а именно „*** Сиид“ с рег. № *** *** ***. Автомобилът бил с поставен знак
«такси» и открит ЕТАФП на свободен режим (зелена светлина) за изчакване и наемане на
клиенти.
Водачът на автомобила И. Г. М. не представил на контролните органи от РД ”АА” -
София разрешение за извършване на таксиметров превоз. На същия св. Д. Т. на длъжност
инспектор в РД ”АА” съставил АУАН бл. № 00241/21.02.2023 г. за извършено нарушение по
чл. 31, ал. 1, изр. 1, предл. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ за таксиметров превоз
на пътници.
1
След запознаване със съдържанието на акта, препис от последния бил връчен на
жалбоподателя, който го подписал без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН било
депозирано възражение срещу АУАН, с което представил и съответното разрешение.
На база на така съставения акт, без да се събират допълнителни доказателства, било
издадено атакуваното в настоящото съдебно производство Наказателно постановление №
42-0005848/ 29.03.2023 г., с което при идентичност на описанието на нарушението и
правната му квалификация, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр жалбоподателят е
санкциониран с налагане на глоба в размер на 100 лева. Наказателното постановление било
връчено на жалбоподателя срещу негов подпис.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от гласните
доказателствени средства – показанията на свид. Т. и писмените доказателства, приобщени
по реда на чл. 283 от НПК – АУАН с бл. № 00241/21.02.2023 г., длъжностна характеристика
на длъжността "инспектор", Заповед № 7/16.01.2023 г. на Изп. директор на ИА"АА" –
София, Заповед № РД-08-30/24.02.2020 г. на МТИТС, удостоверение за водач на лек
таксиметров автомобил.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля -актосъставител, от които се
установяват времето и мястото на извършената проверката, че по време на проверката жалб.
М. не е представил исканото удостоверение, както и направените фактически изводи,
намерили отражение в съставения АУАН.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е депозирана срещу акт, който подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата
на чл. 58д от ЗАНН, като жалбата е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна в
процеса – санкционираното лице, поради което същата е процесуално допустима.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка на обжалвания акт – по
отношение на неговата процесуална и материална законосъобразност.
Съставеният АУАН и оспорваното НП са издадени от компетентни органи, съгласно
разпоредбите на чл. 48 и чл. 49 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на
пътници, издадена от МТ, които кореспондират с разпоредбите на чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от
ЗАвП. Това обстоятелство се потвърждава и от приложените по делото заповеди за
компетентност и длъжностна характеристика. АУАН и НП са съставени в предвидената от
закона писмена форма, при спазване на установения ред и в преклузивните срокове,
предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. При издаването им са
съобразени разпоредбите съответно на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Налице е съответствие
между обстоятелствената част на АУАН и тази на НП. Нарушението е описано ясно, точно и
по начин, който позволява на жалбоподателя в пълна степен да разбере за извършването на
какво нарушение е ангажирана неговата административна отговорност. Налице е редовна
процедура по връчване на двата, основни за производството, акта. Предвид изложеното
съдът намира, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да обосноват
отмяна на наказателното постановление само на това основание.
По материалната законосъобразност:
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна, като съображенията за този
извод на съда са следните:
За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/,
съдът съобрази, че тъй като АУАН и НП нямат обвързваща доказателствена сила, то
извършеното административно нарушение, както е описано в обстоятелствената част на
двата акта и извършването му от санкционирания субект са факти, които подлежат на
доказване. Доколкото настоящото производство е с административнонаказателен характер,
то в тежест на административнонаказващият орган е да докаже тези факти по безспорен
начин пред съда, с всички допустими доказателства.
2
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 31,
ал. 1, т. 1 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници, съгласно която при
управление на таксиметров автомобил водачът е длъжен да притежава валидно за
съответната община удостоверение "Водач на лек таксиметров автомобил", както и валидно
удостоверение за психологическа годност. При поискване от контролните органи същият е
длъжен да ги представи, както и документите, предоставени му от търговеца, а именно: 1.
разрешението за извършване на таксиметров превоз, валидно за територията на съответната
община.
Според посочената правна норма субект на нарушението е водачът на таксиметров
автомобил. От показанията на свидетеля Т., който е актосъставител и от представеното
удостоверение се установява по безспорен начин, че към момента на извършване на
проверката жалбоподателят М. е имал качеството водач на таксиметров автомобил,
обозначен с опознавателни знаци за извършване на таксиметрова дейност. Като субект на
задължението, което му е вменено с разпоредбата на чл. 31, ал. 1, изр. 1, т. 1 от Наредба №
34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници, същият е бил длъжен да носи удостоверение
за водач на лек таксиметров автомобил. Безспорно е установено, че същият е чакал пътници
с включена зелена светлина, както и че към датата на извършване на проверката, жалб. М. е
имал удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил с № 1005365.
В конкретния случай водач на таксиметровия автомобил е бил жалбоподателят М..
Последният в хода на проверката не е представил на проверяващите го лица удостоверение
за водач на лек таксиметров автомобил.
Предвид тези обстоятелства, съдът намира, че правилно е била ангажирана
административната отговорност на жалбоподателя по смисъла на чл. 93, ал. 2 от ЗАвПр.
Съгласно същата водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на
проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението,
документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, се наказва с глоба 100 лв. По делото по безспорен начин се установи, че е
осъществявал обществен превоз на пътници. Размерът на глобата е фиксиран в
санкционната разпоредба, поради което същата се явява правилно определена.
Предвид всичко изложено, настоящият съдебен състав приема, че при правилно
установена фактическа обстановка, квалифициране на нарушението и посочване на точната
санкционна норма и правилно определена санкция, която се явява справедливо наказание за
извършеното нарушение и ще постигне необходимия превантивен и предупредителен ефект
към спазване на установения правов ред в страната, наказателното постановление следва да
се потвърди.
При този изход на делото, право на разноски има въззиваемата страна, но доколкото
такава претенция не е била отправена в хода на производството, съдът не следва да се
произнася по този въпрос.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 от ЗАНН и чл. 63д от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 42-0005848/ 29.03.2023 г., издадено от
директор на РД"АА"-гр. София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 93, ал. 1, т. 1 от
ЗАвПр на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба", в размер на по
3
100 (сто) лева за нарушение по чл. 31, ал. 1, т. 1, изр. 1, предл. 1 от Наредба № 34 от
06.12.1999 г. на МТ за таксиметров превоз на пътници.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4