Р Е Ш Е Н И Е
София, 26.07.2019
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХVIIти въззивен състав, в
публичното заседание на пети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СНЕЖИНА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я СИМОНА УГЛЯРОВА
като разгледа
докладваното от съдия Сантиров ВНЧД № 2271 по описа за 2019г. на СГС-НО и за да сe произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от
НПК.
Образувано е по жалба от Е.Д.М.. срещу
разпореждане от 05.05.2019г. постановено НЧХД № 3536/19г.,
20-ти с-в на Софийски Районен Съд. С атакуваното разпореждане съдията-докладчик
е прекратил образуваното наказателно производство от частен характер с
твърдения за извършени спрямо М. престъпления обида и клевета, тъй като е
приел, че дадените на тъжителя М. указания за привеждане на тъжбата в
съответствие с изискванията на чл.81 от НПК не са били изпълнени и по-конкретно
не е представено доказателство за внесена държавна такса в размер на 12 лева.
В жалбата си частният тъжител излага
доводи за неправилност на атакуваното разпореждане и счита, че като е прекратил
производството съдът му е отказал правосъдие. Заявява,
че макар и след срока е заплатена държавна такса, като се позовава на
обстоятелството, че закъснението се дължи на обстоятелството, че се намира в ареста
към СЦЗ. Намира постановеното разпореждане за неумело и шаблонно.
Срещу жалбата е подадено възражение от
страна на А.Л.З., чрез адв. Р.Г. , като намират, че
подадената жалба е неоснователна, а постановеното разпореждане е правилно и
законосъобразно.
В разпоредително заседание на 13.06.2019г.
въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил,
че за правилното изясняване на делото не се налага събирането на гласни
доказателства.
В хода на съдебните прения частният
тъжител и въззивен жалбоподател Е.М. поддържа
депозираната жалба и заявява, че макар и със забавяне е внесена държаната
такса, с което счита, че е отстранил нередовностите в
тъжбата.
Лицето, срещу което е подадена жалбата и
процесуалния му представител не се явяват. В становище на процесуалния
представител се застъпва тезата, че жалбата следва да бъде оставена без
уважение.
След като настоящият съдебен състав се
запозна с делото и изслуша становището на страните намира за установено
следното от фактическа страна.
На 27.02.2019г. тъжителят Е.Д.М., чрез
началника на Затвора град София е входирал в Софийски
Районен Съд тъжба срещу А.Л.З., като е изложил факти, които според него следва
да се подведат под квалификацията на обида и клевета като две самостоятелни
престъпления. С подаването на тъжбата М. е поискал от съда да бъде освободен от
заплащане на държавна такса и да му бъде осигурена правна помощ по ЗПП, като е
поискал и назначаването на адв. И.Ю.като повереник. Към тъжбата, тъжителят е приложил заверено от
него копие на удостоверение с изх. №20211 от 19.11.2018г. издадено от Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията“ видно от което тъжителят М. е задържан от
24.11.2013 година, като на 07.11.2018г. е приведен в Софийски Централен Затвор.
М. е приложил и декларация за материално и гражданско състояние по чл.83, ал.2
от ГПК, видно от която единственото имущество, което притежава М. е МПС марка „Форд“,
модел „Скорпио“, произведен през 1990 година.
Същевременно същият не получава трудови доходи и има непълнолетно дете, което
издържа - Е.-В.Е.М..
С разпореждане от 05.04.2019г.
съдията-докладчик е указал на тъжителя М., в седемдневен за представи
доказателства за внесена държавна такса, като е оставил делото без движение. Съдебният
състав се е позовал на чл.5 от Закона за държавните такси. Тъжителят е бил
уведомен и за неблагоприятните за него последици от ненадлежното изпълнение на
дадените му указания, а именно прекратяване на наказателното производство.
Уведомяването е извършено на 17.04.2019 година.
В отговор на дадените указания тъжителят
е депозирал изрична молба на 24.04.2019г. в затвора град София, който я е
препратил в Софийски Районен Съд и същата е входирана
на 02.05.2019г., с която тъжителят моли отново за назначаване на повереник по ЗПП, моли за продължаване на срока, като
излага съображения, че е задържан в ареста към СЦЗ и не притежава парични
средства, с които да заплати държавната такса и това може да стори след
свиждане със своите близки и прави искане за отвод.
С разпореждане от 05.05.2019година
съдията-докладчик прекратява НЧХД №3536/19г., по описа на 20-ти с-в към СРС,
тъй като тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81, ал.1, изр.2 от НПК. С
разпореждането е даден отговор на молбата за продължаване на срока, като е
посочено, че след извършена справка от страна на председателя на състава в
деловодната система СРС–АСУД тъжителят е подавал множество тъжби и би следвало
да е запознат, че следва да заплати държавна такса, като е имал време да стори
това преди подаване на тъжбата. Наред с това са изложени съображения, касателно това, че задържаните лица имат право на телефонна
комуникация и са могли да уведомят своите близки за необходимостта да се внесе
държавна такса за отстраняване на нередовностите в
тъжбата. Относно искането за отвод председателя на състава е приел, че не са
налице предпоставките за това. Наред с изложеното е прието, че е обективно несъставомерно деянието, тъй като в инкриминираните изрази
в тъжбата не са посочени имената на тъжителя Е.Д.М.. На 06.05.2019г. в 01.10ч. адв. И.Ю.е внесъл по сметка на съда държавна такса за
отстраняване на нередовностите в тъжбата.
При преценка от правна страна настоящият
въззивен състав намира обжалваното разпореждане за
неправилно и незаконосъобразно, макар и не по изложените в жалбата срещу същото
доводи. Настоящото произнасяне е на база ревизионното начало, залегнало като
основен принцип във въззивното производство.
Настоящия съдебен състав счита, че следва да се провери изцяло обжалваното
разпореждане независимо от посочените в жалбата основания.
Видно от приетата за установена от настоящия въззивен съдебен състав фактическа обстановка,
Разпореждането относно задължителните указания на първоинстанционния
съдебен състав е връчено на тъжителя на 17.04.2019г. На 24.04.2019 година
тъжителят е подал нова изрична молба за продължаване на срока, поради
фактическа невъзможност да изпълни дадените му указания в определения му
седмодневен срок, поради факта, че е задържан в условията на следствен арест или
иначе казано М. е изпълнил законовите изисквания на чл.185, ал.1 от НПК. На 05.05.2019 година с разпореждане съдията-докладчик е прекратил
делото, като е приел, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81, ал.1,
изр.2 от НПК. Разпореждането е съобщено на М. на 13.05.2019 година, а същият на 06.05.2019
година е заплатил държавната такса, като към този момент не му е било известно
дали молбата му за удължаване на срока е уважена или не. Иначе казано частният
тъжител преди да е узнал за неуважаване на молбата му за продължаване на срока
е изпълнил доброволно задължението си предвид, което следва да се приеме, че то
е изпълнено в срок, тъй като е налице добросъвестност в случая от негова страна.
Наред с това обстоятелство следва да бъде отбелязано и друго. Съгласно
разпоредбата на чл.185, ал.1 от НПК съдията-докладчик дължи произнасяне по
направеното искане без значение дали го уважава или не. За това произнасяне
следва лицето да бъде надлежно уведомено и едва след уведомяването му се
поражда възможността да се понесат неблагоприятните процесуални последици от
поведението му.
На следващо място следва да се отбележи,
че настоящия въззивен състав не споделя доводите на първоинстанционният такъв относно възможността на тъжителя
да изпълни в дадения му срок посочените указания за внасяне на ДТ, доколкото ноторно известно е, че възможностите на едно лице в
условията на следствен арест са силно ограничени и искане за личен или
телефонен контакт с трето лице става след подаване на писмена молба от
задържания до началника на арестта, в която се
посочва с кое точно лице задържания иска да установи контакт и след разрешение
от съответния началник това може да бъде осъществено. На следващо място следва
и изрично да се отчете, че телефонен разговор в условията на следствен арест
може да бъде осъществен единствено и само чрез телефонен апарат използващ „фонокарта“ и не може да се твърди със сигурност дали задържаното
лице е разполагал към онзи момент с такава, като се има в предвид, че
закупуването на такава карта става също след депозиране на писмена молба да
началник-ареста и след съответното разрешение от последния, както и ако
задържаното лице разполага с нужните парични средства за закупуването й, който
факт също остава във сферата на предположенията.
Предвид изложеното, обжалваното
разпореждане следва да бъде отменено.
Наред с това, настоящият съдебен състав
приема, че първоинстанционният съдебен състав в
противоречие с разпоредбата на чл.250, ал.1 от НПК се е произнесъл по същество
на спора, като е приел, че описаното в тъжбата не съставлява престъпление.
Следва да се подчертае, че сред изрично предвидените случай за прекратяване на
наказателното производство е изключено приложението на чл.24, ал.1, т.1 от НПК,
предвд което и в тази част разпореждането се явява
незаконосъобразно. Доколкото обаче е налице макар и незаконосъобразно
произнасяне следва при връщане на делото на Софийски Районен Съд да бъде определен
друг състав за разглеждане на делото по същество.
По изложените съображения и на основание
чл.334, т.1 вр. с чл.335, ал.2 от НПК, Софийски Градски
Съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпореждане от 05.05.2019 година на съдията-докладчик по НЧХД № 3536/19г., 20-ти
с-в, СРС-НО, с което на основание чл.250, ал.1, т.1, във вр.
с чл.24, ал.5, т.2 от НПК е прекратено наказателното производство, образувано
по тъжба на Е.Д.М. срещу А.Л.З..
ВРЪЩА делото на СРС за ново разглеждане
от друг състав на съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.