РЕШЕНИЕ
№ 260029
гр. Перник, 12.08.2021
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Окръжен съд
Перник, гражданска колегия в публично заседание на деветнадесети май през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Роман Николов
при
секретаря Ива Цветкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 150 по
описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса
за застраховането, и чл. 86 ЗЗД.
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от Д.М.М., чрез процесуалния представител адвокат Ч.А.Н., срещу
Застрахователно дружество „Лев Инс” АД, гр. София, като моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 120000 лв. (сто и двадесет хиляди лева),
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди вследствие на
ПТП, настъпило на *** около 15.00 часа в гр. Перник, кв. „***” на път III-802,
заедно със законната лихва от 18.10.2019 г. – датата на предявяване на
писмената застрахователна претенция. Моли също така ответното дружество да бъде
осъдено да заплати и сумата от 4208 лв.
(четири хиляди двеста и осем лева) представляващи претърпени имуществени
вреди, а именно заплатени лекарства по приложени касови бележки и фактури,
заплатени медицински процедури и лечения, заплатени медицински консумативи и
изделия, такси за болничен престой, заедно със законната лихва от 18.10.2019 г.
– датата на предявяване на писмената застрахователна претенция. Претендират се разноски.
Ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, с
който е оспорил предявените искове, като счита, че същите, с оглед твърдените
обстоятелства и приложени доказателства, по същество са неоснователни. Навежда възражение за прекомерност на претендираните
суми. Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като се поддържа, че пострадалият се е намирал на платното за
движение, въпреки че е имал възможност да бъде на тротоарната площ, като по
този начин е можел да избегне произшествието. Оспорва
размера на имуществената претенция. Оспорва дължимостта на претендираните
акцесорни искове за изтекли лихви.
В първото по делото заседание ищецът, на основание чл.
214 ГПК, е направил искане за изменение на иска за имуществени вреди, като е
поискал увеличение на размера му с 1 200лв. (хиляда и двеста лева), като
същият да се счита предявен за сумата от 5408 лв. (пет хиляди четиристотин и
осем лева).
Окръжен
съд Перник, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна
следното:
Като доказателства по делото са представени заверени преписи на
документи от досъдебно производство № 51/2019 г. по описа на ОСлО Перник, в
това число и протокол за оглед на местопроизшествие. Този протокол има характер
на официален свидетелстващ документ с обвързваща съда доказателствена сила
съгласно чл. 179 ГПК относно установените обстоятелства при огледа
на произшествието. Въз основа на същия, съдът приема за установено, че на ***, в
гр. Перник, кв. „***“ между разклонението за кв. „***“ и пътен възел при
пресичане на транзитна магистрала, на пътното платно пред пункт за дърва с
адрес *** е настъпило пътнотранспортно произшествие с участието на лек
автомобил, марка „Форд“, модел „Фиеста”, с рег. № ***. Посоката на огледа е кв.
„***“ – кв. „***“. В протокола е отразено, че автомобилът се намира изцяло
върху левия тротоар на пътя, а предната му част сочи кв. „***“, като изрично е
отбелязано, че предният десен фар и халоген на автомобила са счупени, излезли
са от гнездата си и висят, предното панорамно стъкло е напукано, с леко
хлътване навътре и страничното дясно огледало на автомобила липсва. Констатирано
е, че пътното платно е с широчина 7.80 м., като в двата му края има бордюри и
вдясно след бордюра има тротоар с широчина около 3.25 м. Отбелязано е, че върху
платното има постоянно течаща вода, идваща от подлеза за кв. „***“ и
преминаваща през пътното платно от ляво на дясно, като на места най-широкият й
участък е около 4.5 м. Вдясно на пътното платно, до десния бордюр, има
образуван малък поток от постоянно течаща вода, като широчината му е различна и
на места достига до 2 м. от десния бордюр върху платното за движение. Асфалтовата
настилка е гладка, на места с неравности и има следи от извършени ремонтни
дейности по асфалта. Налице са спирачни следи върху пътното платно, като същите
са успоредни една на друга и са с дължина 8.20 м., респ. 8.30 м., започват на 2.58
м., респ. на 3.92 м. от десен бордюр и завършват на 1.65 м., респ. на 3 м. от
десния бордюр. Посочено е и, че върху асфалта, на мястото на произшествието, са
открити капки тъмночервена течност.
По случая е било образувано досъдебно производство № 51/2019 г. по
описа на Окръжна следствена служба при Окръжна прокуратура Перник, като въз
основа на същото е образувано АНД № 1444 по описа на Районен съд Перник за 2020
г. С Решение № 379/30.09.2020 г., постановено по АНД № 1444/2020 г. по описа на
Районен съд – Перник, е призната за виновна А.В.И. за това, че на ***, в гр. Перник, кв. „***“, № **, при управление на
МПС – лек автомобил, марка „Форд“, модел „Фиеста”, с рег. № ***, е нарушила
правилата за движение по пътищата, предвидени в чл. 21, ал. 1 ЗДвП (превишила е
стойността на скоростта за МПС категория „В“ за населено място – 50 км.ч., като
се е движила със скорост около 68 км.ч.) и по непредпазливост е причинила на Д.М.М. средна
телесна повреда, изразяваща се в открито многофрагментарно счупване на костите
на лява подбедрица, което травматично увреждане е довело до трайно затруднение
на движенията на ляв долен крайник – престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“, вр.
чл. 342, ал. 1 НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 НК съдът я е освободил от
наказателна отговорност и й е наложил съответно административно наказание. Решението е влязло в сила
на 16.10.2020 г.
Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Според т. 15 от задължителните за съдилищата постановки
на ТР № 6/6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., приравнено по
значение на влязла в сила присъда (по смисъла на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК) е и решението
по чл. 78а НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна
отговорност и му налага административно наказание.
Следователно, на основание чл. 300 ГПК, настоящият състав, който
разглежда гражданските последици от деянието е обвързан от посоченото в Решение
№ 379/30.09.2020 г., постановено по АНД № 1444/2020 г. по описа на Районен съд
– Перник, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
По делото е прието заключение на автотехническа експертиза, което
не е оспорено от страните.
Видно от заключението на вещото лице, механизмът на настъпване на
процесното ПТП е следният: лекият автомобил „Форд“ се е движил по път III-802 в
посока към кв. „***“ със скорост от 70-71 км/ч., като излизайки от лек десен
завой водачът му е предприел спиране, но е изгубил контрол над МПС, отклонил се
е надясно и е ударил намиращия се в дясната част на дясната лента пешеходец Д. М..
Последвало е отхвърляне на тялото напред и леко надясно, а лекият автомобил
„Форд“ е спрял на около 32 м. в ляво от платното за движение. Според вещото
лице основната причина за настъпване на ПТП е неправилно избраната скорост на
движение на лекия автомобил „Форд“ в комбинация с неправилните действия с
органите за управление на МПС (волан при екстремно спиране), довели до загуба
на контрол, отклоняване надясно и удар в намиращия се в дясната част на
платното за движение пешеходец. Вещото лице е посочило, че при реалната скорост
на движение на автомобила от 70.85 км/ч, процесното ПТП е било непредотвратимо
чрез спиране, а при скорост от 50 км/ч ПТП е било предотвратимо чрез спиране
преди мястото на удара. Посочено е също, че ударът между лекия автомобил и
пешеходеца е настъпил в дясната част на дясната лента за движение, като експертът
установява, че траекторията на движение на лекия автомобил „Форд“ е по платното
за движение без качване на десния тротоар и при такава траектория физически не
е било възможно да се стигне до удар в пешеходци, намиращи се в дясно извън
платното за движение, върху десния тротоар.
От приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-медицинската
експертиза, се установява, че вследствие процесното ПТП ищецът е получил травми
в областта на лявата подбедрица и главата. Уврежданията в областта на левия
крак вещото лице е определило като открито многофрагментарно счупване на
костите на лява подбедрица, което увреждане е осъществило критериите на
медико-биологичния квалификационен
признак „трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник“ за период
повече от 30 дни. Вещото лице е посочило, че контузията в областта на главата
се състои от разкъсно-контузна рана в тилната област, която е причинила на
ищеца временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Експертът сочи, че
възстановителният период при ищеца е продължил около 1 година, като за
лечението на откритото счупване на костите на лява подбедрица, ищецът е
претърпял неколкократно оперативно лечение, изразяващо се в поставяне на външен
фиксатор, наместване на счупването и поставяне на метална остеосинтеза с плака
и винтове, оперативно почистване на раната от нежизнеспособни тъкани и некрози,
поставяне на дренаж за почистване на раната, преждевременно отстраняване на металната
остеосинтеза. Според експерта е налице причинно-следствена връзка между
процесното ПТП и претърпените от ищеца травми, както и между направените от
ищеца разходи по представените като доказателства по делото фактури и касови
бележки и проведеното лечение на претърпените от него травми. В съдебно
заседание вещото лице допълва, че ищецът има ограничен обем на свиване на
колянната става до 95 градуса, като нормата е 130 градуса, което означавало, че
не може да кляка и има затруднения при изкачване на стълби. Според вещото лице
този дефицит в колянната става ще остане с постоянен характер, като не се
очаква коренна промяна в състоянието на ищеца, но и нямало причина за влошаване
състоянието на колянната става. Експертът посочва, че е възможно ищецът да
изпитва болки в крака при натоварване или смяна на времето. Според експерта по
- ранното премахване на металната остеосинтеза поради медицински показания, е
довело до удължаване срока за възстановяване на ищеца. Вещото лице сочи, че при
извършения преглед на ищеца е установило наличие на видими белези на лявата
подбедрица, които представляват козметичен дефект, като към датата на прегледа
не е имало видими активни възпалителни процеси в крака на ищеца.
Съдът цени дадените заключения по двете експертизи като обективни
и компетентно дадени. Изводите на експертите кореспондират с останалия събран
доказателствен материал по делото, поради което и съдът приема изцяло
посоченото за установено от експертите.
Като свидетели по делото са разпитани лицата Е. А. М. и А.В.И.. От свидетелските показания на свидетеля Е. М.
се установява, че непосредствено след инцидента ищецът му се е обадил по
телефона, обяснил му къде се намира и го помолил да отиде при него. На мястото
свидетелят заварил потресаваща гледка, като вече имало пристигнала линейка,
кракът на ищеца бил извъртян, виждала се костта от него, главата му също била
обляна в кръв. Свидетелят помогнал при качването на пострадалия в линейката,
след което тръгнал след линейката до бърза помощ. Свидетелят възприел, че в
лечебното заведение ищецът бил пренасян с носилка по кабинетите, докато самият
той заедно със съпругата и детето на пострадалия чакали, след което
пострадалият бил откаран в „Пирогов“, където го придружила съпругата му.
Свидетелят посочва, че на свиждането в болницата 2-3 дни след инцидента, ищецът
бил в много лошо положение, много изпаднал психически, като след разговор с
докторите за състоянието на ищеца, същите информирали свидетеля, че имало
вероятност пострадалия да загуби крака си. Свидетелят навежда съмнения, че било
възможно ищецът да е разбрал за тази вероятност, затова се наложило да го
успокоява, доколкото може. Свидетелят установява, че болничният престой на
ищеца бил повече от 2 месеца, през който период му били поставени шини. Свидетелят изразява
съмнение, че въпреки спасяването на крака на ищеца, той нямало да бъде същият
човек за в бъдеще, тъй като се занимавал с поправяне на покриви, а след
инцидента повече нямало да може да извършва такава дейност. Свидетелят посочва,
че след изписването на ищеца от болницата, възстановяването му продължило
вкъщи, като през ден-два ходел на превръзки в Пирогов, до където го отвеждали
съпругата му или приятели, включително и свидетелят. От раната му изтичала
течност, която докторите обяснявали с това, че организмът на пострадалия не
приемал метала, поставен в крака му. Свидетелят установява, че след
премахването на металната шина, ищецът отново не се чувства добре, като куца и
се придвижва постоянно с патерици и от крака му продължавало да изтича някаква
течност, а когато се виждали, ищецът винаги му споделял, че го болят кракът и
главата. Установява още, че от инцидента ищецът бил с високо кръвно налягане,
което до този момент не е имал като симптом, а също така от притеснението били
изпаднали и зъбите му. Посочва, че ищецът психически не е този човек, когото
свидетелят познавал, не е добре, изнервен е, не може да помага на детето си,
тъй като не можел да се занимава със страничната дейност, от която изкарвал
допълнителни доходи. От свидетелските показания се установява също така, че
през месеците, в които ищецът се е възстановявал, се е нуждаел от помощ, която
му осигурявали майка му, баща му, съпругата му, както и свидетелят М., като
съпругата на ищеца спряла да работи, за да го гледа и да е до него постоянно,
тъй като не можел да става. Свидетелят установява, че ищецът го информирал, че
непосредствено преди инцидента разговарял с друг човек, с когото се намирали на
тротоара.
От показанията на свидетелката А.В.И. (непосредствен очевидец на
инцидента) се установява, че в
деня на процесното ПТП същата е шофирала по пътя от с. *** към гр. Перник,
когато, пред склад за дърва в кв. „***“, преминала през локва, колата й
поднесла и ударила човек, след което колата й спряла в тротоара. Свидетелката
видяла, че човекът се е подпрял на предната гума на паркиран джип, кракът му
бил свит и кървял. Свидетелката установява, че непосредствено преди да го
удари, пострадалият се е намирал на пътя, до паркирания автомобил. Показанията
на свидетелката относно това в кой момент е възприела намиращите се на пътя
пешеходци, в това число и пострадалия, са твърде неясни и противоречиви, поради
което и съдът не ги кредитира в тази им част.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
По силата на чл. 429, ал. 1 КЗ с договора за застраховка „Гражданска
отговорност“, застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума, отговорността на застрахования за
причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ предоставя право
на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл. 45 ЗЗД, да
претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя т.е. за
да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да се установи наличието
на валиден застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“
между деликвента и застрахователя, настъпили вреди за третото лице,
противоправно поведение на виновния водач и причинна връзка между това
поведение и причинените вреди.
По делото не се спори, че към момента на настъпване на ПТП, ***,
за МПС лек автомобил, марка „Форд“, модел „Фиеста”, с рег. № ***, е налице
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество.
Въз основа на Решение № 379/30.09.2020 г., постановено по АНД № 1444/2020
г. по описа на Районен съд – Перник, съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК и т.
15 от ТР № 6/6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., както и от
събраните по делото доказателства, съдът намира, че е установено противоправно поведение от страна на водача
на лек автомобил, марка „Форд“, модел „Фиеста”, с рег. № *** – А.В.И.. С горепосоченото решение същата е призната за
виновна за
това, че на ***, в гр. Перник, кв. „***“, №
**, при управление на МПС – лек автомобил, марка „Форд“, модел „Фиеста”, с рег.
№ ***, е нарушила правилата за движение по пътищата, предвидени в чл.21, ал.1 ЗДвП (превишила е стойността на скоростта за МПС категория „В“ за населено
място – 50 км.ч., като се е движила със скорост около 68 км.ч.) и по
непредпазливост е причинила на Д.М.М. средна телесна повреда, изразяваща се в
открито многофрагментарно счупване на костите на лява подбедрица, което
травматично увреждане е довело до трайно затруднение на движенията на ляв долен
крайник – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК.
В резултат на описаното противоправно поведение на А.В.И. – водач на лек автомобил, марка „Форд“, модел
„Фиеста”, с рег. № ***, е настъпило ПТП, при което на ищеца са причинени имуществени
и неимуществени вреди.
Изхождайки от вида, характера и степента на уврежданията, продължителността
и интензитета на търпените болки и страдания и ограниченията и неудобствата,
които е следвало да изтърпи ищецът по време на възстановителния период, продължителността
на самия възстановителен период, както и вземайки предвид принципа на справедливост,
залегнал в чл. 52 от ЗЗД, а също така и критериите
по ППВС № 4/23.12.1968 г., съдът счита, че сумата от 80000 лв. справедливо ще
обезщети ищеца за претърпените болки и страдания. При формиране на този извод,
съдът взема предвид получените от ищеца
увреждания, изразяващи се в разкъсно-контузна рана в тилната област на главата
и многофрагментарно счупване на костите на лява подбедрица, продължителния
период на лечение, включително и проведеното неколкократно оперативно лечение,
както и възстановителния период, продължил около една година. Съдът отчита и наличието
на негативни емоционални преживявания и преживян стрес от възможната загуба на
крайник следствие възникналите усложнения и наложилото се предсрочно
отстраняване на поставената метална остеосинтеза, както и нарушенията в самообслужването,
което води до нарушено качество на живот на ищеца и на неговите близки. Следва
да се има предвид, че към момента на ПТП ищецът е бил трудово зает, в активна
възраст, като при възстановителен процес, продължил дълъг период от време –
около година, от който период, видно от приложените по делото болнични листове,
ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност общо 283 дни, като
през това време ищецът не е могъл да води самостоятелен и пълноценен живот. Наред
с това е и ограниченият обем движение в лява коленна става, който затруднява
дейности, изискващи пълен обем движение в коляното, като клякане, движение по
стълби. Последното, съобразено с посоченото от вещото лице, че пълно
възстановяване, предвид вида на увреждането, е невъзможно, сочи на извода, че
се касае за болки и страдания, надвишаващи обичайните такива, които се търпят
при едно счупване.
Освен посочените морални измерения на болката и страданията на
ищеца, се отчитат и конкретните обществено-икономически условия в страната към
настъпването на ПТП, намерили стойностен израз и в актуалните към момента на
настъпване на събитието лимити на застрахователно покритие по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, които дори и да нямат
самостоятелно значение по отношение на принципа на справедливост, следва да
бъдат съобразени от съда заедно с всички установени по делото обстоятелства.
Също и създаденият от съдебната практика ориентир за справедливо определени
суми за подобен вид увреждания в близък период, които съдебни актове са
сравнителен ориентир, каквито са фактите по настоящото дело. При съвкупната преценка на всички тези
обстоятелства, горепосоченият паричен еквивалент за претърпените от ищеца
неимуществени вреди ще репарира в пълен обем неимуществените вреди, претърпени
от ищеца.
Ищецът претендира и присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди в общ размер на 5408
лв. За установяване на последните ищецът е представил фактури за заплатени
медикаменти и болничен престой.
В заключението си по допуснатата съдебно – медицинска експертиза,
вещото лице е посочило, че направените разходи по представените финансови
документи са във връзка с проведеното лечение на получените увреждания от ищеца
при процесното ПТП. Общата стойност на доказаните разноски за претърпени
имуществени вреди е 5435.33 лв., поради което и искът следва да бъде уважен в
пълния му предявен размер от 5408 лв.
С отговора на исковата молба ответното дружество е направило
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, което е
основание
за намаляване на осн. чл. 51, ал. 2 от ЗЗД на определеното обезщетение за
неимуществени вреди. По изложени в отговора
на исковата молба аргументи, ответникът твърди, че към момента на настъпване на
ПТП Д.М. се е намирал от дясната страна на
платното за движение, като е имал възможност да се намира на тротоарната площ и
по този начин да избегне произшествието. Същото обстоятелство не е оспорено от
ищеца, самият той го посочва и в исковата си молба, а се установява и от
приложените по делото заверени преписи на документи от досъдебно
производство № 51/2019 г. по описа на ОСлО Перник. В тази връзка следва да се
отбележи, че свидетелските показания на разпитаните в настоящото производство
свидетели по отношение на това къде конкретно на пътя се е намирал ищецът
непосредствено преди инцидента, дали на платното за движение или на тротоара,
са противоречиви и съдът не ги кредитира в тази им част.
От приетата по делото съдебно – автотехническа експертиза се
установява, че макар и основната причина за ПТП да е неправилно избраната от
водача на автомобила скорост на движение и загубата на контрол върху
автомобила, установената траектория на движение на автомобила е била по
платното за движение, без качване на десния тротоар. Вещото лице е посочило, че
при такава траектория физически не е било възможно да се стигне до удар в
пешеходци, намиращи се на десния тротоар, извън платното за движение.
При тези констатации на вещото лице, съдът намира за основателно
възражението за съпричиняване, изразяващо се в това, че към момента на
настъпване на ПТП Д.М. се е намирал от дясната
страна на платното за движение, като е имал възможност да се намира на
тротоарната площ и по този начин да избегне произшествието. По делото бе
установено, че непосредствено преди ПТП ищецът е стоял от дясната страна на
платното за движение, в непосредствена близост до десния тротоар, пред склад за
дърва в гр. Перник, кв. „***“ № ** и е разговарял с друг пешеходец. В
конкретния случай ищецът е осъзнавал, че се намира на платното за движение на
сравнително натоварен път, престоявайки там за период от време, по-дълъг от
обичайния, в който е разумно пешеходци да се намират на пътното платно, без да
има основателна причина за това и въпреки че в този участък от пътя е имало
изграден тротоар, който е бил свободен и е имало възможност да бъде използван
от ищеца и неговия събеседник. Това поведение на ищеца съставлява съзнателен и
свободно формиран негов избор в нарушение на правилата, предвидени в
разпоредбите на чл. 108, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗДвП, което сочи на
основателност на направеното от ответника възражение за съпричиняване,
изразяващо се в това, че към момента на настъпване на ПТП ищецът се е намирал от дясната страна на платното за
движение, като е имал възможност да се намира на тротоарната площ.
Съдът определя съпричиняването в размер на 50%, изхождайки от
конкретните данни по делото, описани по-горе, а именно, че към момента на
настъпване на ПТП Д.М. е стоял от дясната
страна на платното за движение, в непосредствена близост до десния тротоар,
пред склад за дърва в гр. Перник, кв. „***“ № ** и е разговарял с друг
пешеходец, като е имал възможност да се намира
на тротоарната площ и по този начин да избегне удара от лекия автомобил, чиято
траектория на движение е била по платното за движение, без качване на
десния тротоар.
С оглед определения процент на съпричиняване, то в полза на ищеца
следва да се присъди сумата от 40000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на *** около 15.00 часа в гр. Перник, кв.
„***” на път III-802, като за разликата до
пълния предявен размер, искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Ищецът претендира законна лихва върху обезщетенията за имуществени
и за неимуществени вреди считано от 18.10.2019 г. – датата на предявяване на
писмената застрахователна претенция до окончателното изплащане на сумата.
Предвид разпоредба на чл. 429, ал. 3 КЗ лихва се дължи, считано от датата на
уведомяването на застрахователя от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е
най-ранна. Видно от представеното по делото Писмо с изх. № 1225/05.02.2020 г. от Застрахователно дружество „Лев Инс” АД до Д.М.М., заявлението за изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени телесни увреждания вследствие на
процесното ПТП е подадено от ищеца до застрахователя на 18.10.2019 г. Доказателства
за по–ранно уведомяване на застрахователя не са представени, предвид на което и
съдът приема, че това е най-ранната дата на уведомяване на ответника за
настъпване на застрахователното събитие и от тази дата се дължи лихва за
забава. Ето защо върху обезщетенията за
имуществени и за неимуществени вреди следва да се присъди законната
лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото
лице – 18.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. В горния смисъл е и
приетото в Решение № 128 от 04.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г.
С оглед изхода на делото ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд Перник държавна такса от 1600 лв.,
ведно със законната лихва върху държавни вземания, считано от влизане на
решението в сила до окончателното изплащане на сумата.
В полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 1682 лв.
съобразно уважената част от иска, от които сумата в размер на 1571лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение на адв. Ч.Н. на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
В тази връзка, неоснователно се явява възражението на ответника за прекомерно
завишен размер на претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като същото е
изчислено в минималния размер, предвиден в Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждение и е съобразено с броя на проведените съдебни
заседания по делото.
С оглед отхвърлената част от иска на ответното дружество следва да
се присъдят разноски в размер на 370 лв., в това число и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37,
ал. 1 Закона за правната помощ, вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ.
Водим от горното, Окръжен съд Перник
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Лев Инс” АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Симеоновско шосе“, № 67А, да
заплати на Д.М.М., с ЕГН: **********, с адрес:
***, по иск с правно основание чл.
432 от КЗ, сумата от 40000 лв. (четиридесет
хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
на пътно – транспортно произшествие, настъпило на *** около 15.00 часа в гр. Перник, кв. „***” на
път III-802, заедно със законната лихва от 18.10.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и да заплати сумата от 5408 лв. (пет хиляди
четиристотин и осем лева) – обезщетение за имуществени вреди, претърпени в
резултат на същото ПТП, ведно със законната лихва, считано от 18.10.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 120000
лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Лев Инс” АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Симеоновско шосе“, № 67А, да
заплати на Д.М.М., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, сумата от 111 лв. (сто и единадесет лева), представляваща направени
разноски по делото.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Лев Инс” АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Симеоновско шосе“, № 67А, да
заплати на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата на адв. Ч.Н. сумата от 1571лв. (хиляда петстотин седемдесет и един лева) адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.М.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на Застрахователно
дружество „Лев Инс” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Симеоновско шосе“, № 67А, сумата от 370 лв. (триста и седемдесет лева),
представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Лев Инс” АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Симеоновско шосе“, № 67А, да
заплати по сметка на Окръжен съд Перник сумата от 1600 лв. (хиляда и шестстотин лева) държавна
такса, заедно със законната лихва върху държавни вземания, считано от датата на
влизане на решението в сила до окончателното изплащане, както и сумата от 5
лева за издаване на изпълнителен лист, ако задължението не бъде изпълнено
доброволно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен
съд София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:______________________