РЕШЕНИЕ
№ 192
гр. Велико Търново, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, трети касационен състав, в открито
съдебно заседание на девети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА
РОСЕН
БУЮКЛИЕВ
при секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛА КЪРЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Дабкова касационно а.н.д. № 10 204/2022г. по описа на съда, за да
се произнесе съобрази следното:
Производство по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
На касационна проверка е подложено Решение
№ 49/01.07.2022 г., постановено по а.н.д. № 73/2022 г. по описа на Районен съд Свищов.
С този акт РС е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ №
21-0352-000652/23.08.2021 г., издадено от началник РУ Свищов към ОД на МВР
В.Търново. С посоченото НП на П.Д.Б. с ЕГН ********** за извършено нарушение по
чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането, на основание чл. 638, ал.5 от КЗ е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800,00 лева.
Така постановеното решение е обжалвано в
законния срок от П. Б. с доводи за неправилност. Налице бил маловажен случай на
административно нарушение, поради което
наложеното наказание надхвърля тежестта на нарушението. Изразено е несъгласие с
мотивите на въззивния съд, че случаят не попада в хипотезата на чл.28 от ЗАНН. Използвал
МПС чужда собственост инцидентно, поради което не знаел за липсата на сключен
договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. По това време нямало работещ офис на застраховател.
Застраховка била сключена непосредствено след проверката на другия ден.
Автомобилът бил спрян при рутинна
проверка. Не е причинил някакъв вредоносен резултат. Поради това деянието било
с несъществена степен на обществена опасност. Водачът бил добросъвестен и
съдействал на контролните органи. Настоява, че случаят макар да касае формално
нарушение, а не резултатно, подлежи на
съдебен контрол за маловажност, като се позовава на ТР № 1/2007г. на ОСНК на
ВКС. По тези съображения, касаторът претендира за отмяна на решението на
районния съд и самото НП. Не претендира разноски.
В съдебно заседание касаторът не се явява
и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба не
изпраща представител и не взема становище.
Представителят на Окръжна прокуратура –
гр. Велико Търново дава мотивирано заключение за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че безспорно е установено нарушение по КЗ и предлага
решението да бъде оставено в сила.
Оплакванията в жалбата АСВТ квалифицира
като такива за неправилно приложение на закона и съществено нарушение на
процесуални правила. Предвид това, АСВТ извърши проверка за наличие на
касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, във връзка с чл.348,
ал.2 и ал.3 от НПК.
Съдът в качеството на касационна
инстанция, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, служебно провери валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Като прецени
оплакванията в жалбата и доводите на страните, съдът приема за установено
следното:
Касаторът е бил страна в производството
пред РС, като за него съдебното решение е неблагоприятно по резултата си.
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против съдебен акт,
подлежащ на касация, поради което е процесуално допустима за разглеждане.
По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА поради
следните съображения:
Според данните от АН преписка НП е
издадено срещу П. Б. за това, че на 15.08.2021г.
в 20:40 часа в гр. Свищов, ул. „Отец Паисий Хилендарски“ е управлявал лек
автомобил „Джип Гранд Чероки 3.0 ЦРД“ с рег. № ***, който не е негова собственост.
При извършената проверка е установено, че за автомобила няма сключен договор за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ за автомобилистите“, като
деянието било извършено при условия на повторност.
Въз основа на собствената познавателна
дейност върху доказателствената съвкупност, събрана в хода на съдебното
следствие, РС установил фактическа
обстановка, съответна на посочената в НП. За да потвърди НП, РС приел, че АУАН и НП са съставени от
материално компетентни лица, в законоустановените срокове и притежават
необходимите реквизити – чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Анализирайки всички писмени и
гласни доказателства, които определя като непротиворечиви, въззивният съд достигнал до извода, че е
безспорно установено извършването на визираното в НП нарушение и неговото
авторство. Потвърдено е и обстоятелството, че Б. е извършил
нарушението в едногодишния срок по §1, т.51 от КЗ. След като е бил наказан с НП
№ 19-0304-001414/26.06.2019г., в сила от 02.11.2020г. за същото по вид нарушение. Посочено е, че наказанието
е правилно определено по вид и абсолютно определено по размер, при условия на
повторност. Изложени са подробни конкретни мотиви защо не са налице
предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
При проведения контрол, настоящата инстанция
не намери основания за касиране на решението на РС. АСВТ в посочения състав намира, че
фактическите констатации на въззивния съд са основани на достатъчно годни и
допустими доказателствени средства, приети по предвидения процесуален ред –
писмени и гласни такива. Действителните факти по случая са изяснени обективно,
всестранно и пълно след задълбочен анализ на доказателствата по отделно и в
тяхната съвкупност. Върху фактите, чието осъществяване е доказано, въззивният
съд е основал правните си изводи, които съответстват на приложимия по време материален
закон. Изложени са ясни и адекватни мотиви, във връзка с предмета на доказване
и заявените възражения. При това, изводите на въззивния съд по фактите и по
правото се споделят изцяло от настоящата инстанция, и не е необходимо да се
преповтарят. В тази връзка на основание чл.221, ал.2, изреч.2-ро от АПК
настоящата инстанция препраща към мотивите на РС.
Касационната инстанция намира за неоснователно възражението на касатора за маловажност
на нарушението. Нормата на чл.93, т.9 от ДР на НК дефинира що е "маловажен
случай" на престъпление. Съгласно чл.11 от ЗАНН, съответното приложение на
посочената норма води до извода, че за да е на лице "маловажен
случай" на административно нарушение, то следва извършеното нарушение с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В
тази връзка, нормата на чл. 28 от ЗАНН пък регламентира възможността при маловажен случай на административно
нарушение деецът да бъде освободен от отговорност.
Маловажните случаи на административни
нарушения се обуславят от наличието на предпоставки, при които съответното
наказание, предвидено за извършеното нарушение, се явява несъразмерно тежко.
Тези предпоставки са комплексни и са свързани с преценката на предмета на
нарушението, обстоятелствата при които е извършено, общественоопасните му
последици, наличието на щета за държавата, респ. гражданите, наличието на други
нарушения от извършителя и други. Нарушението по чл. 638, ал. 3, вр. ал.5 от КЗ, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора
е свързано с обществените отношения, гарантиращи правата на физическите,
юридическите лица и причинените на трети такива имуществени и неимуществени
вреди. Посочената норма е императивна и въвежда задължително поведение –
управление на МПС след сключване на застраховка "Гражданска
отговорност" за посочените в нормата лица. Освен това фактическите
обстоятелства, свързани с настоящия случай, не сочат на маловажност по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН. Става въпрос за деяние, извършено в условията на повторност, което говори за висока
обществена опасност на деянието и упоритост на дееца да не се съобразява с
предписаните норми на поведение, съгласно приложена справка относно извършени
нарушения по ЗДвП. При тези обстоятелства правилна е преценката на РС за
липсата на предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН.
По изложените мотиви касационната
инстанция намери атакуваното Решение на РС за валидно, допустимо и правилно.
При постановяването му не са допуснати посочените в касационната жалба
нарушения, поради което решението следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221,
ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, съдът в настоящия
касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 49/01.07.2022 г.,
постановено по а.н.д. № 73/2022 г. по
описа на РС Свищов.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: