№ 109
гр. Варна , 31.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тридесети март, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
при участието на секретаря Албена И. Янакиева
Сложи за разглеждане докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20203100901160 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:05 часа се явиха:
-ро
след спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1, предл. ІІ от ГПК:
Ищецът С. Й. А., редовно уведомен от предходно съдебно заседание,
не се явява, представлява се от адвокат А.Д., редовно упълномощен и приет
от съда от преди.
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД , редовно уведомен по реда на чл. 56,
ал. 2 от ГПК, не се представлява в съдебно заседание.
Свидетелят С.Р. К., редовно призован, явява се в съдебно заседание.
Вещото лице В. Н. С., редовно уведомен, не се явява.
Вещото лице К. К. Г., редовно уведомен, явява се лично.
Вещото лице Т. К. А., редовно призована, явява се лично.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
СЪДЪТ докладва постъпило с вх. № 2378 от 08.02.2021 г. заключение по
допуснатата съдебно психиатрична експертиза и констатира, че същото е
депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице,
изготвило съдебно психиатричната експертиза, като пристъпва към снемане
самоличността му:
– д-р Т. К. А. - 58 години, българка, български гражданин, неосъждана,
без родство и трудовоправни отношения със страните, предупредена за
отговорността по чл. 291 от НК, след което същата обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
Вещо лице А.: Представила съм писмено заключение, което
поддържам.
На въпроси на адв. Д.: Налага ли се към момента някакво
терапевтично или медикаментозно лечение на ищеца.
Вещо лице А.: Ищецът има симптоми на постконтузионен
церебрастенен синдром.
Приема периодично нестероидни противовъзпалителни, които са с
противоболков характер, обезболяващи за главоболието. Добре е периодично
да се правят курсове с приемане на хранителни добавки, които имат
хранителен характер за мозъчната тъкан и спазване на режим, да няма
сериозни психически натоварване, да не стои дълго време пред видеодисплей,
ярка светлина, силен шум. Тези симптоми могат да продължат дълго във
времето. Според тежестта на черепно-мозъчната травма понякога могат да
останат за цял живот, но той е млад човек и вероятно след време ще отзвучат,
но бавно.
Адв. Д.: Нямам други въпроси към вещото лице. Да се приеме
заключението.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по допуснатата съдебно психиатрична експертиза е компетентно
дадено и отговоря на поставените въпроси, поради което и следва да бъде
2
прието и приобщено към доказателствения материал по делото.
Съгласно представената от вещото лице справка - декларация по чл. 23,
ал. 2 и чл. 24, ал. 2 от Наредба № 2/29.06.2015 г. за вписването,
квалификацията и на възнагражденията на вещите лица, съдът намира, че на
вещото лице следва да бъде определено окончателно възнаграждение в
размер на 300.00 лв., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото представената
съдебно психиатрична експертиза, ведно с приложената към него справка -
декларация на вещото лице.
ОПРЕДЕЛЯ окончателното възнаграждение на вещото лице в размер
на 300.00 лева.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице по допуснатата
съдебно психиатрична експертиза в размер на 150.00 лв., от бюджета на съда.
(Издаден РКО от бюджета на съда)
ДА СЕ ИЗПЛАТИ допълнително възнаграждение на вещото лице по
допуснатата съдебно психиатрична експертиза в размер на 150.00 лв., от
бюджета на съда.
СЪДЪТ докладва постъпило с вх. № 5258 от 22.03.2021 г. заключение по
допуснатата съдебно автотехническа експертиза и констатира, че същото е
депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице,
изготвило съдебно автотехническата експертиза, като пристъпва към снемане
самоличността му:
– инж. К. К. Г. - 61 години, българин, български гражданин, неосъждан,
без родство и трудовоправни отношения със страните, предупреден за
отговорността по чл. 291 от НК, след което същият обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
Вещо лице Г.: Представил съм писмено заключение, което
3
поддържам.
На въпроси на адв. Д.: Да разбирам ли, че ищецът не е имал никаква
възможност да предотврати настъпилото ПТП.
Вещо лице Г.: Да, категорично.
Адв. Д.: Нямам други въпроси. Да се приеме заключението.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по допуснатата съдебно автотехническа експертиза е
компетентно дадено и отговоря на поставените въпроси, поради което и
следва да бъде прието и приобщено към доказателствения материал по
делото.
Съгласно представената от вещото лице справка - декларация по чл. 23,
ал. 2 и чл. 24, ал. 2 от Наредба № 2/29.06.2015 г. за вписването,
квалификацията и на възнагражденията на вещите лица, съдът намира, че на
вещото лице следва да бъде определено окончателно възнаграждение в
размер на 335.00 лв., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото представената
съдебно автотехническа експертиза, ведно с приложената към него справка -
декларация на вещото лице.
ОПРЕДЕЛЯ окончателното възнаграждение на вещото лице в размер
на 335.00 лева.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице по допуснатата
съдебно автотехническа експертиза в размер на 250.00 лв., от внесения от
ответника депозит.
(Издаден РКО по вносна бележка от 11.02.2021 г.)
ЗАДЪЛЖАВА ответника да внесе по сметка „Вещи лица и гаранции”
на Варненски окръжен съд допълнително сумата от 85.00 лв. в едноседмичен
срок от уведомяването, като при неизпълнение ще бъде приложена
разпоредбата на чл. 77 от ГПК.
4
Съдът докладва молба вх. № 5735/26.03.2021 г. от вещо лице В.С., с
която моли изслушването на заключението по съдебно медицинската
експертиза да бъде отложено за следващо съдебно заседание, поради
невъзможност за изготвяне в срок.
Адв. Д.: Моля да се даде възможност на вещото лице да изготви
заключението.
СЪДЪТ ДОПУСКА до разпит призования свидетел, като снема
самоличността му, както следва:
Свидетелят С.Р. К., ЕГН: **********, български гражданин,
неосъждан, без родство със страните, предупреден за отговорността по чл.
290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
На въпроси на адв. Д.:
Свидетелят К.: Във връзка с това ПТП ми наложиха наказание
„лишаване от управление на МПС“, взеха ми книжката, и ме глобиха.
На въпроси на съда:
Свидетелят К.: Произшествието се случи вечерта на 22.10., преди две
години. Не исках да се случва, съжалявам за постъпката си.
Движих се с колата си по булеварда и от светофара дойде другата кола
и се предизвика ПТП. В последния момент видях другата кола
Страните заявиха, че нямат други въпроси към свидетеля, след което
същият беше освободен и напусна съдебната зала.
СЪДЪТ ДОПУСКА до разпит водения от ищеца свидетел, като снема
самоличността му, както следва:
Свидетелят Г.Й. А.а, ЕГН ***, български гражданин, неосъждана,
сестра на ищеца С. Й. А..
СЪДЪТ уведомява свидетеля А.а за правото по чл. 166, ал. 1, т. 2 от
ГПК, като в случай, че желае да свидетелства предупреждава същата за
отговорността по чл. 290 от НК.
5
Свид. А.а: Желая да дам показания и обещавам да говоря истината.
На въпроси на адв. Д.:
Свидетелят А.а: Брат ми беше първа година студент във Варна, първи
месец, току що дошъл, първи курс, за първи път се сблъсква с отделяне от
семейството. Стрес за всички беше да го пуснем. И може би 20 дни след като
започна, ни се обадиха с новината, че е катастрофирал, че са го блъснали и че
отиват към болницата. Бяхме с майка в къщи, татко беше нощна. Полицаите
се обадиха на майка. Тя изпадна в нервен шок, започна да повръща. На мен
ми казаха същото, че го карат към болницата, не помня в коя, че са го
блъснали, че в момента е в безсъзнание. Обадих се на татко и тръгнахме по
спешност. Татко нямаше кола, търсихме, беше през нощта, намерихме кола,
до тук пътувахме, беше ужасно пътуване, майка плаче и повръща, татко
притеснен. Пристигнахме в болницата, в която беше брат ми. Заварихме го,
той беше на успокоителни, спеше. Казаха ни, че е ударен и в момента е в
безсъзнание. След няколко часа чакане, татко го извикаха в полицията. С
майка чакахме. Влязохме в стаята на брат ми, и там чакахме до него. Той се
събуди и започна да буйства. Вързаха го с колани за леглото. Той започна още
повече да се бунтува, да буйства, да плаче, само се оглеждаше, не можеше да
каже нищо. Ние само го успокоявахме. Биха му пак успокоително, наистина
много тежка вечер. Майка пиеше много успокоителни, лексотан. Изкарахме.
На следващия ден татко ни разказа, плачейки, че не е виждал толкова ужасна
гледка. Показали му колата, имало е кръв на пътя, от колата няма следа.
Плачехме, цялото това ми оказа влияние.
Преди произшествието Стефан беше много жив, тренираше кикбокс.
Искаше да става капитан, това учеше. След това не можеше да говори, доста
дълго време се адаптираше. Ние двамата сме много близки. Родителите ми го
гледаха, не му даваха да има екранна повърхност върху него, очите му,
защото имаше хематом в главата му, не можеше да гледа към компютър,
телефон. Не можеше да се изправя. Това продължи до февруари. После, лека
по лека започна да става, да се подпира, да се храни на маса. Всичко дотогава
правеше на леглото, 4 месеца плътно на легло. Тримата се сменяхме, аз
живеех и работех в Пловдив, прибрах се заради това, да помагам. Майка и
татко работеха. Стефан започна, може би след месец да говори, да се
6
адаптира със средата. Ние му споделихме какво е станало, той нищо не
помнеше. Това, че е бил в колата, прибирал се е от някакви лекции, нищо не
помни. И вече в стаята, в болницата.
Не иска да спортува. В момента все още има проблеми с подвижността,
със шофирането, не иска да кара кола. Кикбоксът остана на заден план, не е
тренирал, всичко стои така. Страх го е да пресича, страх го е от колите.
Майка, когато му звъни, ако той не си вдигне телефона след втори сигнал, е
вече в стрес.
Брат ми учи сега, предпоследна година е. Беше му трудно да навакса
цялата информация в университета. Успя, иска да продължи да учи. Може би
сега ще изкара и другата година, последната. Все още е притеснен, много е
унил от както се случи това.
Към момента приема лекарства за костната система и мускулите,
защото го болят много мускулите, гръбнака. Ние сме от Бургас, там ходи
месец или 40 дни на кинезитерапевт за гърба и му казаха, че може да е от
някакъв удар, ние го отдаваме на това.
В болнични беше до края на годината, около три месеца. Не му даваха
да се изправи, защото лекарите се притесняваха да не би от движението да се
пръсне хематома в главата, да стане кръвоизлив.
Страните заявиха, че нямат други въпроси към свидетеля, след което
същият беше освободен и напусна съдебната зала.
СЪДЪТ ДОПУСКА до разпит водения от ищеца свидетел, като снема
самоличността му, както следва:
Свидетелят Й. С. А., ЕГН **********, български гражданин, женен,
неосъждан, баща на ищеца С. Й. А..
СЪДЪТ уведомява свидетеля А. за правото по чл. 166, ал. 1, т. 2 от
ГПК, като в случай, че желае да свидетелства предупреждава същия за
отговорността по чл. 290 от НК.
Свид. А.: Желая да дам показания и обещавам да говоря истината.
7
На въпроси на адв. Д.:
Свидетелят А.: ПТП беше преди три години, октомври 2018 г., във
Варна, на кръстовище. Виновникът минава на червен светофар и се спира в
автомобила, управляван от моя син. Без спирачен път, без опит да забави
скоростта. Късмет има сина ми, че беше с моя автомобил, който е голям,
джип, и колата е поела целия удар. Това се случва в 10:30 вечерта. В 11:00 ми
се обади жена ми, бях нощна смяна, да тръгваме за Варна, защото синът ми е
катастрофирал. Пристигнахме в болницата, синът ми е изпаднал в
безсъзнание. Взела го е линейка от мястото на ПТП и го е закарала в „Света
Анна“. Ние пристигнахме след 1 часа вечерта във Варна. За нас най-големия
ужас за нас беше, когато в болницата, първо видяхме доктора и тогава
отидохме в стаята при него. Докторът каза, че към момента състоянието му не
налага спешна операция, защото е с черепно мозъчен кръвоизлив, с хематом в
главата. Отидохме в стаята и тогава го видяхме. Кошмарът, който преживя
майка му в първия момент беше, че когато той си отвори очите, първите му
думи бяха „докторе, какво правите тука“. Той не позна майка си, при което
жена ми почти се свлече на земята. Това беше вечерта. Постепенно той дойде
в съзнание, започна да ни вижда и останахме в неврохирургията 4 дни.
Неговото състояние, той беше нервен, сприхав, докторите казаха, че трябва да
лежи. Постоянно беше с придружител до тоалетната. На 4-тия ден ни
изписаха, направиха два скенера, при които установиха, че хематомът не се
увеличава, запазва състоянието си и след 4-тия ден ни изписаха. Три месеца
минимум след това, когато си го взехме, го закарахме в Бургас, когато
излизаше беше с дунапренена шапка, която трябваше минимум три месеца да
запази главата, да не направи кръвоизлив. От там по лекари, ядрено магнитен
резонанс, скенери, постоянно сме при професор в „Света Анна“, лекуващият
лекар.
Синът ми беше студент първи курс. Много трудно успяхме първият
семестър, защото той пропусна първи семестър, много трудно успяхме да
убедим лекторите да не повтаря годината. Постоянно, с всяка болежка от
негова страна, с всеки момент в който казва, че го боли него, го свързваме с
катастрофата. Най-вероятно, в момента има болки в кръста, получи дискова
херния може би от камшичния удар от катастрофата. Всичко което става, има
проблем със сърцето, беше скоро на кардиолог.
8
След болницата беше в къщи, с придружител, близо три месеца. Почти
не излизаше от къщи. Вече не кара автомобил. Когато се качи при мен,
постоянно повтаря „баща ми, карай по бавно“. Вечер има на моменти
кошмари, стряска си. Остава травма за цял живот, както за нас, така и за него.
Нищо вече не е същото в нашето семейство, всички останахме с
последствия, и аз и жена ми на успокоителни. В момента, в който свирне
линейка в Бургас, жена ми му звъни да види дали е добре.
Докато пътувахме от Бургас за Варна, когато се случи, си казвах
катастрофата е в населено място, колко ще е. На другия ден, когато отидох в
паркинга, като видях колата сълзите ми потекоха и си казах „Господи,
благодаря ти, че е жив“.
Той тренираше кикбокс, ръкавиците му така и останаха в къщи.
Единствено невролозите му казват за хернията, че ако трябва да практикува
някакъв спорт е плуване. С нищо друго вече не се занимава, поради травмата
в главата.
Към момента, заради травмата на главата, ако трябва на моменти, ако го
заболи главата, взема болкоуспокояващи, но редовно не приема. За кръста
приема лекарства.
Страните заявиха, че нямат други въпроси към свидетеля, след което
същият беше освободен и напусна съдебната зала.
За изготвяне на съдебно медицинска експертиза СЪДЪТ намира, че
делото следва да бъде отложено за друга дата и час, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за ново
разглеждане на 27.04.2021 год. от 13:00 часа, за която дата и час страните се
считат за редовно уведомени от съдебно заседание.
Да се уведоми вещо лице В. Н. С..
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14:32
часа.
9
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
10