РЕШЕНИЕ
№ 1499
гр. Варна, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Десислава Й.
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Й. Гражданско дело №
20223110113527 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от Ж. Д. А. срещу Щ. С. Щ., осъдителен
иск с правно основание чл. 240 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 12 000,00 лв.- главница, представляваща невърната заемна сума по договор за заем,
предоставен чрез банков превод от ищеца по сметка на ответника от 14.12.2016 г., ведно със
законната лихва от 11.10.2022 г.- датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане на главницата.
Ищецът твърди, че с ответника са бивши съпрузи, като по време на брака е
предоставил на Щ. Щ. заем от 12 000 лв. чрез банков превод от негова банкова сметка в
„Първа инвестиционна банка“ по сметка на ответницата в *** и уточнява, че като основание
на превода посочено „заем за закупуване на жилище, находящо се в гр. В*** Поддържа, че
такъв имот не е закупуван от ответницата. Сочи, че с нотариална покана, връчена на Щ. на
19.08.2022 г. я е поканил да върне заемната сума в 1 месечен срок, но това не е сторено от
нея. Предвид изложеното се иска уважаване на предявените искове и присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с
който поддържа, че предявените искове са неоснователни. Не се оспорва, че сумата от 12 000
лв. е постъпила по нейна банкова сметка на 15.12.2016 г. – докато страните са били в
граждански брак, но оспорва между тях да е сключен договор за заем, вкл. да е поемала
задължение да върне тази сума на ищеца. Навежда различно основание за получаване на
сумата, а именно, че същата е представлявала спестявания на страните, като е следвало да
послужи на нейните родители за закупуване на апартаментам посочен в платежното
нареждане, вкл. че след превеждането й от ищеца, сумата от 10270,00 лв. е прехвърлена от
Щ. по сметка на нейната майка на 20.12.2016 г., а сумата от 1300 лв. е изтеглена за
заплащане на нотариална такса и данък за закупения имот. Подробно се излагат доводи за
произхода на средствата – спестявания на тогавашните съпрузи от наемна цена, получава от
отдаване под наем на техен общ имот. Евентуално се поддържа, че сумата от 12 000 лв. е
върната на ищеца – 5000 лв. през месец юни 2017 г., които са изтеглени от Щ. от банковата
й сметка и предадени на А. лично; 6000 лв.- заплатени от Щ. през месец 2017 г. на каса на
УМБАл „Света Марина“ ЕАД-Варна за медицинска операция на шийните прешлени на
ищеца. Иска се отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.
Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
1
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД.
За основателност на иска ищецът следва да установи при условията на пълно и
главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки: сключения между него
и ответника договор за паричен заем на сумата от общо 12000 лв. включително поемане на
задължение от ответника за връщане на сумата; обстоятелството, че е дал сумата на
ответника; както и че е настъпил падежът на изпълнението на задължението на ответника за
връщане на заетата сума. С доклада по делото и на основание чл. 146, ал.2 ГПК е указано на
ищеца, че не сочи доказателства за поемането на задължение от ответника да върне
предоставена сума от 12 000 лв.
В тежест на ответника е да докаже, че е налице различно от заемното
правоотношение между страните, по повод на което е предадена сумата от 12 000 лв.
включително всички фактически твърдения за уговорка / между нея и ищеца/ тази сума да
послужи за закупуване на апартамент от нейните родители; че този апартамент е закупен от
родителите й; че тя е предостави сумата именно за закупуването му; В тежест на
ответницата е да докаже твърденията, че е погасила претендираните суми вкл. че е предала
сумата от 5000 лв. на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Фактическият състав на договора за заем, се състои от няколко елемента, които
следва да бъдат доказани в производството по иска за връщане на предоставената на заем
сума - съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на
парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа, реално
предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Посочените елементи от фактическия
състав на договора за заем, както и настъпването на падежа за връщане на заема, следва да
бъдат установени при условията на пълно и главно доказване, като доказателствената
тежест се носи от ищеца – заемодател, защото той извлича изгода от сключения договор за
заем с ответника – заемател и търси изпълнение на договорно задължение на заемателя.
Договорът за заем за потребление е реален – за да породи правните си последици не е
достатъчно да са налице само насрещните волеизявления на страните, заемодател и
заемател. Във фактическия състав на сделката се включват още и действията по
фактическото предаване на парите или вещите, които са предпоставка за пораждане на
правните му последици.
В случай, че предаването на парична сума е установено, но липсват други данни на
какво основание е сторено то, не може да се презумира, че задължението е възникнало от
заемен договор, тъй като задължението може да произтича от друг източник и ищецът не е
освободен от задължението да установи този източник с допустимите от закона
доказателствени средства.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните с доклада по делото са
отделени следните факти: страните са бивши съпрузи, чиито брак е прекратен с влязло в
сила решение 1629/18.04.2018 г. по гр.д. 2681/2018 по описа на РС Варна; че сумата от 12
000 лв. е преведена от ищеца по банкова сметка на ответника и е получена от последния на
15.12.2016 г., т.е. няма спор, че сумата е реално предадена на ответника от ищеца по банков
път.
Спорен по делото е въпроса дали процесната сума е предадена в изпълнение на
договор за заем между страните или на друго правно основание
Ответникът е навел различно от поддържаното ищеца основание за предаване на
сумата. В практиката на ВКС е разяснено, че ответникът следва да установява възраженията
си - че средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на волята, че
задължението е погасено и други факти съобразно наведените възражения /реш. №
524/28.12.11 по г. д. № 167/11, IV ГО; реш. 192/7.11.14 по г. д. № 2519/14, III ГО на ВКС/.
Съдът намира, че ищецът не е доказал че сумата от 12 000 лв. е дадена на ответника
именно на основание договор за заем. При наличието на документ за предаване на сумата,
какъвто е конкретния случай, за останалите елементи на договора няма забрана за
установяването им със свидетелски показания,с оглед на което с проекта за доклад по
делото на ищеца са допуснати свидетели.
2
От ищеца е представено само платежно нареждане от 14.12.2016 г., видно от което е
преведена процесната сума, като в него е посочено основание „заем за закупуване на
жилище в гр. ***. В частта за посоченото основание на превода, платежното нареждане
представлява частен документ изхождащ от страната, който за обективираните изгодни
обстоятелства за автора му, в конкретния случай основанието „заем“, не се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила. Документа в тази част следва да се
преценява при съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства.
Отделно от платежното нареждане, от ищеца не са представи други писмени
доказателства за съдържанието на уговорките между страните, последните не се установява
и от гласни доказателства, доколкото доведените от него свидетели дават показания
относими към произхода на парични средства придобити от ответника, които обаче се
отнасят за период след 2016 г. Съдът намира, че показанията на свидетели ***и ***не са
относими към спорния предмет.
Когато доказването има за предмет факти, за които доказващият носи
доказателствената тежест, то е главно. Главното доказване трябва винаги да е пълно, т. е. да
създава сигурно убеждение у съда в истинността или неистинността на съответното
твърдение Пълното доказване е онова, което води до несъмненост в извода за
осъществяването или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство. При
изложеното досежно доказателствата, ангажирани от ищеца съдът намира, че ищецът не е
доказал в условията на пълно и главно доказване, че е предал сумата от 12 000 лв. на
ответника като заем с поемане на задължение от Щ. Щ. да върне сумата.
За пълнота на изложеното, съдът намира, че ответникът успешно е провел насрещно
доказване на правоизключващите си възражения за наличие на друго правоотношение, във
връзка с което му е предадена сумата от 12 000 лв. от ответника.
Пълно доказване се изисква при главното и обратно доказване, за да постигнат своята
цел, докато за насрещното доказване е достатъчно и само непълно доказване – при което се
създава вероятност в съществуването или не на дадени факти и обстоятелства.
При ангажираните по делото доказателства възприети в съвкупност, съдът намира за
установено, че процесната сума е била предназначена за закупуване на апартамент от ***Д.а
С. – майка на ответницата. До този извод съдът достига при съобразяване на представените
от ответника доказателства – договор за продажба на имот, обективиран в нотариален акт от
20.12.2016 г. по силата на който ***Д.а С.- майка на ответницата е придобила собствеността
върху имот- жилище, находящо се в ***; история на сметката на ***С. за периода 01.01.2016
г.-31.12.2017 г. /л.54 и сл./, видно от която на 20.12.2016 г. същата е заплатила на Геновева
Николова 22 000 лв. с основание „плащане на имот“; свидетелските показания на свид. С. и
свид. А.а, както и представеното от ищеца платежно нареждане от 16.12.2016 г. за сумата от
2016 г. Показанията на свид. С. и А.а, съдът цени по чл. 172 ГПК, доколкото първата е
майка на ответницата, а втората – дъщеря на страните, която сама заявява, че е в лоши
отношения с бащата си, но за да им даде вяра, съдът ги разглежда в съвкупност с писмените
доказателства, с които те си съответстват. Следва а се съобрази и че, извършения от ищеца
превод в полза на ответника от 16.12.2016 г. предхожда само с няколко дни сделката за
имота в гр. ****, като изявлението за основанието на превода на ищеца също включва
връзката му с този имот. По делото не са събрани доказателства за уговорка между страните
тази сума, която е следвало да послужи за закупуване на имота в г***да трябва да се върне
от ответницата, в какви срокове и при какви условия.
При изложеното предявеният иск подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ответникът на основание чл.78, ал.3
ГПК. Ответникът е поискал присъждане на разноски и е доказал заплащането на 1200,00 лв.-
адвокатско възнаграждение, заплащането на което се доказва от представен договор за
правна защита и съдействие, в който е отразено, че сумата е изцяло заплатена в брой при
подписването му, в който случай договорът има характер на разписка съгласно
разрешенията на т.1 от Тълкувателно решение 6/2012 г./.
Ответникът е направил възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК, което съдът намира за
основателно. Съобразно действащата към датата на подписване на договора за правна
защита и съдействие Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
3
възнаграждения с посл. изменението от 31.07.2020 г, бр. 68 на ДВ. минималното
възнаграждение е 890,00 лв., проведени са само 2 открити съдебни заседания и делото не се
характеризира с фактическа и/или правна сложност в сравнение с други дела със същия
предмет, с оглед на което съдът определя дължим размер на адвокатско възнаграждение от
900,00 лв., който ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж. Д. А., ЕГН:**********, съдебен адрес: гр. ***
срещу Щ. С. ***, ЕГН:**********,съдебен адрес:гр. Варна, *** осъдителен иск с правно
основание чл. 240 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 12 000,00
лв.- главница, представляваща невърната заемна сума по договор за заем, предоставен чрез
банков превод от ищеца по банкова сметка на ответника от 14.12.2016 г., ведно със
законната лихва от 11.10.2022 г.- датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане на главницата.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, Ж. Д. А., ЕГН:**********, съдебен адрес: г****
да заплати на Щ. С. ***, ЕГН:**********,съдебен адрес:гр. *** сумата от 900,00 лв.-
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –Варна в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4