Решение по дело №2438/2020 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260935
Дата: 3 август 2021 г. (в сила от 22 септември 2021 г.)
Съдия: Камелия Георгиева Ненкова
Дело: 20201720102438
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 Р Е Ш Е Н И Е

№ 260935   

гр. П., 03.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., гражданско отделение, Х-ти състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и първи юли две хиляди и двадесет и първа година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: К. НЕНКОВА

при участието на секретаря БОЖУРА АНТОНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2438 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

               Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Р.Д.“, бл. 80, вх. В, ет. 6, ап. 71, искова молба срещу В.И.Н., ЕГН **********,***, с която е предявена осъдителна искова претенция  за сумата от 2 840 лева /две хиляди осемстотин и четиридесет/, представляващи неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № *****г и сумата в размер на 206.69лева /двеста и шест лева и 69 ст./, представляващи обезщетение за забава по Договор за потребителски кредит между страните, в размер на законната лихва за периода от дена следващ деня на падежа, а именно от 17.09.2019г. до датата на завеждане на настоящата молба-04.06.2020г. Претендира те и  направените по делото разноски.

             В исковата молба се твърди, че между ответника и ищцовото дружество е налице сключен Договор за потребителски кредит като  на 10.01.2019г. ответникът В.И.Н., ЕГН ********** е сключила Договор за потребителски кредит № *****г. с дружество „НД МЕНИДЖМЪНТ" ООД, в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на ответника и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за кредит, направено от ответника.

           Договорът е сключен за предоставяне от Кредитора на Кредитополучателя на сумата в размер от 3 040 /три хиляди и четиридесет/ лева и влиза в сила с подписването му. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредита на Кредитополучателя, се уреждат от Договора и Общите условия към него. С подписване на Договора за кредит, Кредитополучателят удостоверява, че Кредиторът го е уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласява се с тях и желае договорът да бъде сключен. Предоставената сума посочена в договора, съставлява изпълнение на задължението на Кредитора да предостави сумата и създава задължение на Кредитора да върне същата, съгласно уговорените погасителни вноски, договорени между страните. Погасителните вноски съставляват изплащане на главница по договора, при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 0 %. Кредитът следва да бъде изплатен с 32 седмични вноски, всяка в размер на 95 лева. Кредитополучателят е изплатил общо 200 лв. по кредита, като е извършила 1 брой плащане по погасителния си план, а неизплатения остатък е в общ размер на 2 840 лв.

                  От представените доказателства се установявало, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на сключения договор за предоставяне от ищеца на ответника на кредит под формата на заем, по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Уговорената сума е предадена на ответника, с което ищецът е изпълнил поетите с договора задължения. Кредитополучателят частично е изпълнил поетите задължения, а вземането е с настъпил падеж, а именно 16.09.2019г. Ответникът към настоящия момент не е погасил остатъка по договора за кредит. Следователно, за ответника възниквало задължението да заплати на ищеца остатъка от главницата по Договора за потребителски кредит, а именно сумата в размер на 2 840 лева, ведно със законна лихва върху нея. С оглед горното и доколкото ответникът НЕ е изпълнил задължението си да върне получената сума, считам предявения иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 от ЗПК и чл. 86 ЗЗД за изцяло основателен.Предвид гореизложеното се претендира уважаване на заявените искови претенции.

            С исковата молба са представени писмени доказателства, чието приемане и прилагане по делото се иска.

            В предоставения от нормата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответницата  е депозирала писмен отговор чрез назначения й особен представител –адв. В., която оспорва исковете по основание и размер.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното

Видно от изготвения проекто-доклад по делото, впоследствие обявен за окончателен такъв, то се установява, че съдът е разпределил доказателствената тежест в процеса по реда на чл.154 ГПК, както следва- счел е, че са  предявени  предявени са искове обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основание-чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, и  вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съдът е посочил, че в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване: наличието на твърдяното облигационно отношение с ответника; като и че са налице всички изискуеми от закона основания за неговата действителност,  усвояването на сумата по процесния договор от страна на ответника; уговорения падеж на погасителните вноски и изтичането на срока на договора или настъпване на предсрочна изискуемост; да установи вземанията си и по основание и размер. Досежно исковете, предявени в условията на евентуалност, в тежест на ищеца е да докаже, че е налице разместване на имуществени блага, в резултат на което ответницата се е обогатила за сметка на ищеца, като това е сторено при липса на правно основание.

Ответникът следва да докаже, че е извършил плащане на претендираните с исковата молба суми, възраженията и твърденията си, както и настъпване на правопораждащи, правопогасяващи или правоунищожаващи факти, включително и изтичането на давностния срок.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

По иска по чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, и  вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД

            Видно от представените писмени доказателства към исковата молба, неоспорени по надлежния ред от ответната страна,  се установява, че  между ответника и ищцовото дружество е налице сключен Договор за потребителски кредит като  на 10.01.2019г. ответникът В.И.Н., ЕГН ********** е сключила Договор за потребителски кредит № *****г. с дружество „НД МЕНИДЖМЪНТ" ООД, като е подписала същият /авторството на положения подпис не е било оспорено/ и на същата е предоставен и  Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на ответника и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за кредит, направено от ответника, като е представен и погасителен план за вноските от 95 лева месечно.

           Договорът е сключен за предоставяне от Кредитора на Кредитополучателя на сумата в размер от 3 040 /три хиляди и четиридесет/ лева и влиза в сила с подписването му. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредита на Кредитополучателя, се уреждат от Договора и Общите условия към него, представени по делото. С подписване на Договора за кредит, Кредитополучателят удостоверява, че Кредиторът го е уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласява се с тях и желае договорът да бъде сключен. Предоставената сума е била предоставена срещу разписка в нейната цялост от 3040 лева, като документът е представен по делото и не е бил оспорен от ответната страна.

Задължението на Кредитора Е да предостави сумата, което видно от писмените доказателства по делото е сторил,  и  това създава от своя страна- задължение към Кредитора от страна на длъжника да върне същата, съгласно уговорените погасителни вноски, договорени между страните, за което също е представен погасителен план. Погасителните вноски съставляват изплащане на главница по договора, при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 0 %. Кредитът следва да бъде изплатен с 32 седмични вноски, всяка в размер на 95 лева /тоест точно сумата от 32х95-3040 лева/. Кредитополучателят е изплатил общо 200 лв. по кредита, като е извършила 1 брой плащане по погасителния си план, а неизплатения остатък е в общ размер на 2 840 лв, което също не е оспорено от ответната страна по надлежен ред.

Следователно, кредитополучателят е усвоил изцяло предоставената сума, като съгласно Договора за кредит, като не са били върнати извън посочената сума от 200 лева от ответника, като самото частично плащане на суми по кредита, индикативно сочи, че длъжникът е бил наясно, че е обвързан във валидно облигационна отношение, по което е следвало да заплаща своите месечни вноски.

По силата на цитирания договор, представен по делото, се установява, че кредитът е следвало да бъде изплатен с 32 седмични вноски, всяка в размер на 95 лева /тоест точно сумата от 32х95-3040 лева/. Видно от договорът- същият е с настъпил падеж-16.09.2019 г., като кредиторът претендира и  сумата в размер на 206.69лева /двеста и шест лева и 69 ст./, представляващи обезщетение за забава по Договор за потребителски кредит между страните, в размер на законната лихва за периода от дена следващ деня на падежа, а именно от 17.09.2019г. до датата на завеждане на настоящата молба-04.06.2020г.

                    Съдът намира, че следва да се приеме, че ответникът е надлежно уведомен за падежирането на кредита, като същият е с краен срок, които е настъпил преди завеждане на исковата молба, като ответникът по делото е бил представляван и от особен представител, на който е била връчена исковата молба и е депозирал и отговор на същата в срок.

С оглед изложеното следва да се приеме, че страните са сключили договор за потребителски кредит по смисъла на Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 2 от този договор - целта на закона е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит.

Видно от цитираните по - горе клаузи на договора размерът на отпуснатия кредит е 3040лв., колкото и дължи кредитополучателката, която трябва да върне 32 месечни вноски по 95лв. всяка, поради което страните не са уговорили лихви за  забава. В същото време от цитираните клаузи се установява, че в сумата 3040лв  е точно 32 седмични вноски, всяка в размер на 95 лева /тоест точно сумата от 32х95-3040 лева/, тоест иска се присъждане на „чистата главница по кредита“.

 

Осъдителните искове са с правно основание по чл. чл. 240 от ЗЗД вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ вр. с  чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и липсват данни ползваната от него услуга да е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност.

Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем и настъпване на падежа на вземането за неговото връщане респективно надлежно обявяване на предсрочна изискуемост относно вземанията, спрямо които не е настъпила падежна дата.

От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 от ЗПК. По тези съображения и съдът приема, че между страните е налице валидно облигационно отношение.

В договора се съдържа ин  формация за данните (име, адрес и ЕГН) на кредитополучателя, срока на договора падежите на всяка вноска, брой на вноските , сумата на кредита -3040 лева/ непратена сума от които- сумата от 2 840 лева/, като е представена и разписка, че сумата е преведена по сметка на ответната страна по договора. . В погасителния план се съдържа информация какъв размер от лихвата съответно главницата се погасява с всяка вноска.

Договорът е съобразен с чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, според която разпоредба следва да е налице погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

Освен това всяка вноска е в един и същи размер от 95 лева, а броят и падежът на вноските също са посочени т. е. съдът приема, че е спазена разпоредбата на чл. 11, т. 11 от ЗПК. В договора се съдържа разяснение за правото на потребителя да получи информация за обстоятелствата, съдържащи се в чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, както и за правото на отказ по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК.

В погасителния план е посочена последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, като както договорът, така и погасителният план, а и общите условия са подписани от ответницата – чл. 11, ал. 2 от ЗПК.

Горното налага извод, че не са налице основанията за недействителност на договора за кредит, съдържащи се в чл. 22 от ЗПК, вр., чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК. По тези съображения и наведените в тази връзка доводи на ответника са неоснователни.

Налице е настъпила редовна изискуемост на сумите по кредита, като съдът намира, че следователно исковата претенция се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, в нейната цялост, като доказана е и претенцията за лихва за забава за сумата в размер на 206.69лева /двеста и шест лева и 69 ст./, представляващи обезщетение за забава по Договор за потребителски кредит между страните, в размер на законната лихва за периода от дена следващ деня на падежа, а именно от 17.09.2019г. до датата на завеждане на настоящата молба-04.06.2020г. Претендира те и  направените по делото разноски

 

 

 

 

По разноските.

При този изход на спора, право на разноски по смисъла на чл. 78, ал.1 ГПК, възниква за  ищеца, като същият по делото е бил представляван от адв. Т., представила надлежен списък по чл. 80 ГПК за претендирани разноски – стр. 80 от делот, видно от който същата претендира разноски, както следва: адвокатски хонорар- 440 лева /като са представени доказателства за заплащане на същия/, държавна такса- 121, 87 лева и такса за особен представител- 221, 63 лева. Относно заявената претенция, допусната от съда по обезпечение на настоящ иск се претендират разноски, както следва- адв хонорар- 300 лева, държавна такса в това производство- 40 лева, фактури към ЧСИ- 112, 5 ЛЕВА  и адв. Хонорар по ид- 300 лева или се претендират разноски общо в производството в размер на сумата от 1536 лева, които съдът намира, че следва да бъдат присъдени на ищцовата  страна по делото.

 

Водим от горните мотиви  СЪДЪТ

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА В.И.Н., ЕГН **********,***,  да заплати на „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Р.Д.“, бл. 80, вх. В, ет. 6, ап. 71, сумата от 2 840 лева /две хиляди осемстотин и четиридесет/, представляващи неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № *****г и сумата в размер на 206.69лева /двеста и шест лева и 69 ст./, представляващи обезщетение за забава по Договор за потребителски кредит между страните, в размер на законната лихва за периода от деня, следващ деня на падежа, а именно от 17.09.2019г. до датата на завеждане на исковата молба-04.06.2020г.

 ОСЪЖДА В.И.Н., ЕГН **********,***,  да заплати на „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Р.Д.“, бл. 80, вх. В, ет. 6, ап. 71,сумата от 1536 лева разноски  в настоящето производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване  в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пернишки окръжен съд.

              Вярно с оригинала:С.Г.       РАЙОНЕН СЪДИЯ: